Една интересна статия, защо е по-редно нац. празник да не е 3 март,а примерно 06.09
"Oт една страна, много е радостно, че изложението на оригинала на Търновската конституция предизвика такъв голям обществен интерес. В епохата на насила налаганата ни глобализация наистина е полезно българинът да не забравя, а да не се срами да знае “своя род и език”, както ни призова Паисий.
От друга страна, още по-добре щеше да бъде, ако изложението беше съпроводено и с представяне (сега май му викат мултимедия) на иначе любопитната история по създаването на първия Основен закон на Третата българска държава. А тя действително е доста интересна.
Ще започна с
великолепния
Симеон Радев, който в своите “Строители на съвременна България” пише една фраза, която казва страшно много неща: “Още през лятото на 1878 г., щом станаха известни решенията на конгреса, Дондуков се загрижи за изработването на един проект, който да бъде представен като програма на предстоящото Учредително събрание, в неопитността на което никой не се съмняваше”.
Сега поред. Първо, става дума за Берлинския конгрес, който де факто обезсилва споразуменията от Санстефанския договор (3 март 1878 г.) – датата, която ние честваме като национален празник.
Второ, става дума за “загрижеността” на небългарски гражданин да се изработи проект за българска конституция.
Трето, става дума за основателни съмнения в “неопитността” на личния състав на Учредителното, иначе по-известно като Първото Велико народно събрание.
Ако започна отзад напред, “личният състав” брои 229 човека. От тях обаче само 88 са пряко избрани (по любимата на Валери Найденов “мажоритарна система”) от селското гражданство на тогавашна България.
Други 117 са “депутати по право”. На днешен език това би означавало “Вигенинци” – спускат те отгоре в партийната листа и никой не се интересува дали тия „отдолу” те искат или не. (На тая система пък съм привърженик аз, но с уговорката, че задължително трябва да е преференциална. Засега обаче от “преференциите” се възползват главно циганите...)
Петима са “представители на различни учреждения и дружества”. Сиреч, на нещо като сегашната Платена (пардон, Протестна) мрежа.
И – забележете – 19 са пряко назначени от “руския имперски комисар”, т.е. от княз Дондуков. На мен лично пак ми мирише на втора Платена мрежа, пък вие си преценете.
При това положение логично е “проектът” да се пише в Санкт Петербург. От кумова срама се обявява, че в него има заемки от румънската, сръбската и гръцката конституция – демек на Балканите сме, ползваме опита на комшиите.
Истината е, че всъщност “проектът” е
нелош руски
превод
(после на български е лош, но така е винаги, когато се прави превод от превода) на белгийската конституция (1831 г.), считана по онова време за една от най-прогресивните в Европа. Та от тази гледна точка поне от 1879 до 1947 г. ние си падаме и малко белгийци...
“Небългарският” гражданин княз Дондуков съгласува “проекта” с руското Негово Императорско Величие и го “спуска” за обсъждане на нашите депутати. Очевидно обаче огромната част от тях хич и хабер си нямат от прекалено либералните постановки в бъдещия ни основен закон, та се налага да се състави комисия, която да ги осветли (пак по Симеон Радев) “за главните мисли, които са в основата на устава, да ги извади наяве, да ги освети с науката и опита от живота ни".
И тук се намесва дядо Славейков. Той е против комисията, защото “нашите комисии се някак се разкомисват". Възражението му, естествено, е отхвърлено.
Пророчески думи, които с пълна сила важат и днес! Дай му на българския депутат комисия! Само дето ги модернизираха – сега комисиите в парламента се създават най-вече, за да “разкомисионват” комисионите...
Та ето поради това бих искал изложението на Търновската конституция да бъде съпроводено и от представяне на историята на нейното създаване.
Може би тогава
интересът на
гражданството би
бил още
по-голям
Особено като научи, че:
А) всъщност тя не е българска;
Б) ни е наложена от една имперска сила;
В) не е следствие на Санстефанския мирен договор между две чужди държави, а резултат от сговор между други пет още по-чужди ни държави.
Не е изключено тогава гражданството да си зададе и въпроса – защо националният ни празник е на 3 март, а не на 6 септември, когато през 1885 г. ние, българите, самостоятелно и против волята на цяла Европа събрахме България в единна наша Родина?"
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4632456
Спец. за щайгите мися, че това не е проблем. Те се гасят само когато спре тока
