-
Брой отговори
506 -
Регистрация
-
Последен вход
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Пeтков
-
Да не ми е изпила кукувица акъла че да правя такава глупост ?.. А?.. Това е оти ИС си нема апа КС е координатна система която можем да си вържем за който си искаме наблюдател .. колко му е.. Какъв постулат бре ?.. Какви торби със цимент ?.. В ХСВ имам един единствен постулат и той е че покоя е равностоен на инерциалното движение .. Какви други постулати в ХСВ са те приспичили не знам .. от жегите ше да е !.. Говориш колкото да не заспиш .. Опитния факт че котката изяде мишката бил замо за килера .. извън килера требело да постулирам че котката е изяла мишката.. Абе приятелю!.. как ти хрумват такива неща у главата ?.. А?.. Опитвам се !.. И на всичко отгоре ми се отдава !.. И да знайш не ги греша.. Поради кое "това" ?..
-
От вторият постулат не следва че спрямо НЕинерциален наблюдател скороста не е постоянна .. Напротив !.. От втосрия постулат следва че скорсота на светлината не зависи от движението на на источникът и наблюдателя .. Лъжа ли ?.. А? Какво те впечатляват тези обяснения .. С това че казват че скороста на светлината е спрямо СВЕТИЯ ДУХ С=300000 км/сек ли ? Или па повече те впечатлява това че в края на статията се казва че за да нагласим картинката трябва да изородоваме времето.. Това ли те впечатлява , впечатлява те обяснението на неудобния и неразбран от Айнщайн факт С=300000 км/сек спрямо всеки инерциален наблюдател чрез илюзионистичните методи на изородоване на времето за да уйдиса картинката , това ли те впечатлява ?..
-
Здравей Шпага, От вторият постулат не следва че спрямо НЕинерциален наблюдател скороста не е постоянна .. Напротив !.. От втосрия постулат следва че скорсота на светлината не зависи от движението на на источникът и наблюдателя .. Лъжа ли ?.. А? Какво те впечатляват тези обяснения .. С това че казват че скороста на светлината е спрямо СВЕТИЯ ДУХ С=300000 км/сек ли ? Или па повече те впечатлява това че в края на статията се казва че за да нагласим картинката трябва да изородоваме времето.. Това ли те впечатлява , впечатлява те обяснението на неудобния и неразбран от Айнщайн факт С=300000 км/сек спрямо всеки инерциален наблюдател чрез илюзионистичните методи на изородоване на времето за да уйдиса картинката , това ли те впечатлява ?..
-
Здравей Б.Богданов, Ако не можеш да докажеш наличието на алогизми в ХСВ това ще означава, че при теб има голяма доза сляпа вяра в СТО и прекалено недоверие в това че един може да се окаже прав когато е на различно мнение от болшинството вярващи в нещо друго.. Я да те видя сега.. Я да видя що си спотайвал кирливите ризи на ХСВ досега и това те е яло отвътре..
-
Здравей st_jordan, Ще се радвам ако споделиш възраженията си .. Това би могло да допринесе за усъвършенстване на идеите заложени в ХСВ.. Да!.. аз се връщам към идеята за среда в която се разпространяват вълни и чиято скорост на разпространение спрямо самата среда е качество на материалната среда а спрямо вещественния обект и от движението на този веществен обект спрямо зоната от средата в която е достигнала разпространяващата се вълна.. Освен това в модела на ХСВ е премахнато неудобството на единствен ефир който не е бил намерен със опитите на ММ поради отсъствие на ефирел вятър.. Ще ти бъда благодарен.. Математически модел на ХСВ ще бъде едно добро антирелавистично дело.. Може пък на теб да е било писано да доразвиеш в математическа форма идеите на ХСВ и така да доизградиш ХСВ.. Не се чуди а пускай темата.. П.С. Разреши в профилът си ако обичаш достъпът на лични бележки за да мога да ти пиша по въпроси с които не би трябвало да занимавам всички съклубници
-
Здравей Шпага_, Релативистическия закон за събиране на скорости е следствие на постулата според който скороста на светлината не зависи от движението на наблюдателя.. Карайки ме да видя реластическия закон за събиране на скорости ти всъщност ме караш да видя следствието от постулата който аз коментирам по горе и според който "излиза че след като скороста на светлината не зависи от движението на наблюдателя спрямо неинерциалния СВЕТИ ДУХ то скороста на светлината е една и съща и спрямо ускоряващия се наблюдатели тъй като нищо не пречи наблюдателя да е неподвижен със неинерциалния СВЕТИ ДУХ ..По този начин постулатът че скороста на светлината спрямо наблюдателя не зависи от движението на наблюдателя довежда до изводът че скороста на светлината спрямо наблюдателя не зависи от това дали наблюдателя е инерциален или не.. Това обаче несъмнено е погрешно!"..Така се върнахме отново там от където тръгнахме.. Винаги ще ви връщам в това място докато не осъзнаете безсмислието на постулата цвъкнат за фундамент на СТО..
-
Здравейте съклубници, Тъй като в тази тема говорим за грешките на Айнщайн искам още един път да акцентирам върху основната грешка на Айнщайн.. Основната грешка си остава постулирането на независимост на скороста на светлината от движението на наблюдателя..Тук веднага изниква въпросът: Независимост на скорсота на светлината от движението на источникът спрямо какво ?..Отговорът е "Спрямо каквото и да е"..дето му казвам аз "Спрямо светия дух"..И тук лъсва несъстоятелноста на един такъв постулат ..Не заради СВЕТИЯ ДУХ а заради това че СВЕТИЯ ДУХ може да е неинерциален и тогиз по силата на постулата излиза че след като скоростая на светлината не зависи от движението на наблюдателя спрямо неинерциалния СВЕТИ ДУХ то скороста на светлината е една и съща и спрямо ускоряващия се наблюдатели тъй като нищо не пречи наблюдателя да е неподвижен със неинерциалния СВЕТИ ДУХ ..По този начин постулатът че скороста на светлината спрямо наблюдателя не зависи от движението на наблюдателя довежда до изводът че скороста на светлината спрямо наблюдателя не зависи от това дали наблюдателя е инерциален или не.. Това обаче несъмнено е погрешно!
-
Какъв постулат бре?.. Цитирай го та да видят всички за какъв постулат става дума..За сега считай само че въртиш 'вокруг да около' Никога не съм влагал друг смисъл в "неподвижен спрямо дадена КС" осввен неподвижност относно материалния обект с който е свързана тази КС и другите материални обекти неподвижни спрямо дадена координата на КС свързана с тоя инерциален обект Опитни факти не се постулират байновите.. Те са Божии желания в битието а срещу божиите мераци не се рита!.. Всички знаем какво е ИС..Но малцина са тия дето са уразумвели че таково животно нема..защото нема исконно инерциален обект .. Хихихи.. даваш акъл на интелектуалния боздуган бай Петков ли ?.. мнооого смешно !... хахахаха,, Щом е успорим успори го а не само да вдигаш лозунги..
-
Нема нужда чак от такива драконовски мерки .. Достатъчно е заплатите на ония от БАН да се смъкнат на 300 лв месечно докато не положат изпит по ХСВ с което да докажат че са раззомбирани .. Той бат Бойко си знае работата.. ше ги вкара в крак !.. А на айнщанистчетата от клуба ше рекъ че по презантацията на ХСВ мълчаха кат насрано дете апа сеги изведнъж се разплакаха че некой ще накара ония от БАН да се поразбудят от летаргичния си сън..
-
Хихихи..Айнщанистчетата се взаимоподкрепят.. солидарност мама..Само гласуване му е майката .. Да се гласува забрана на ХСВ и бай Петков да се напъха у тюрмето!.. Но за да постигнете всичко това требе да се оди на митинг пред БАН със транспиранти : "Дулу мръсните ръце на ХСВ от родната ни наука!"..хохохо.. Обединението прави силата!.. хахаха..
-
Здравей luboznatelnia, То е лесно да се каже "Ами какво чакаш, провеждай опитът"..Ама аз сеги живея на една вила в небетчийските лозя и на 300 метра окло вилата не се виждам никаква лаболатория.. Опасявам се, че ако почна опитът в курника може и да не излезе много качествен.. Абе с две думи даже клещите ми и отвертките ми са боклуци па и като си помисля че всичко ше требва да вързвам с тел и ми се отщява.. По добре ще е да пробват ония от БАН .. Така и така ядът парите на данакоплатеца и нищо не правят..Таман с тоя опит ще си оправдаят лебеца дето ядът ей тъй наготово.. Ти какво мислиш по въпросът ?..
-
Я дай сеги дефиниция на заглявушено айнщанистче ..
-
Здравей малоум2, Следя си мисълта .. и твоята мисъл слядя кога е налице.. Ми меря в КС на наблюдателя .. коги е инерциален наблюдателя С=300000 км/сек спрямо наблюдателя.. ако ли не е инерциален С=/= 300000 км/сек.. ИС съществува единственно във главите ни и нийде другаде.. Ти да си срещалнейде ИС ?.. Аз не съм брато!.. Какъв постулат бре ?.. Какви торби с цимент ?.. От къде ви се присънват такива постулати ?.. А?.. Сега продължаваш да учиш ХСВ докато схванеш от къде ше доде водата на тоя баир..
-
Да бе.. великата ХСВ ше доде да дава разяснения в пикливата ти тема...хихихи.. Има да чекаш!..
-
Тези статии дето ги изравяш от интернет и ги вееш тука като самарско знаме и не си в състояние да ги коментираш или интерпретираш ги ползвай в тоалетната за задни цели..Тези статии не са съдник за коректност или некоректност на интерпретациите на опитът на Саняк .. Тези статии са само едни мантри базирани идеята за непогрешимоста на глупотевината СТО..Тези статии не могат да обяснят защо все пак светлината тръгвайки едновременно от источникът не пристига едновременно при крайните огледала ами пристига неедновременно и това предизвиква променлива интерференчна картина.. Ако беше си направила трудът да вникнеш в обяснението на ефекта на Саняк от ХСВ (в което се съмнявам дали е по силите ти) щеше да схванеш едно обяснение което не влиза в списъкът на развяваните като самарско знаме обяснения .. и следователно не може да бъде жигосано от твоите статии -самарско знаме за некоректно обяснение.. Ъхъ!.. Така ,че събирай релативистчетата и на митинг пред БАН със скандирания : "ХСВ извън закона и бай Петков под съд !".. Айде , вървете се организирайте .. хихихи..митингари!..
-
Изводът ти е правилен и аз очаквах да го чуя от теб защото знам твоята неприязън към С=конст. Сега очакваме да го чуем и от st_jordan тъй като теорията ХСВ елегантно се съгласува със наблюденията на Рьомер и с казаното от г-н st_jordan "Потвърдено е, и може да се провери отново, че в първото положение (Rmin), както и в най-далечното положение (Rmax), при които скоростта на Земята по линията Земя-Юпитер е равна на нула, продължителността на периода за една обиколка е Т = 1.769 d, и не се променя; промяната, т. е. закъснението (1000 сек) е закъсняване както на началото, така и края на периода, но процесът от началото на затъмнението, до следващото затъмнение продължава 1.769 d. В противен случай астрономите би следвало да оповестят, че периодът на спътника е 1.769 д (плюс или минус 1000 сек) ; или вие трябва да отговорите за кое положение на Земята – най-близкото или най-далечното – се отнася измереният с голяма точност резултат (1.769 д)? За да се убедите, че вашата статия не е коректна, върнете се на моя , или ваш превод и прегледайте първо оцветения в синьо текст, който е всепризната истина, изказана най-напред от Рьомер, по отношение на която обаче се премълчават следващите факти. Рьомер установява, че от положение първо, когато радиалната скорост на Земята (по линията свързваща Земята и Юпитер) е нула, периодът е 1.769 д, след което започва да расте, и придобива максимална стойност след около 100 д, в положение второ, където скоростта на Земята спрямо Юпитер е максимална (29,8 km/s); след тази точка, периодът започва да намалява и след 199.4 дни, в положение трето, където скоростта на Земята спрямо Юпитер е нула, периодът за една обиколка на Йо отново е 1.769 д. Към следващите положения периодът намалява, с максимален спад в положение четири, след което скъсяването на периода се прекратява и в началното положение (първо), периодът отново е 1.769 д." Специално ще помоля г-н st_jordan да напише статия към настоящата тема как ХСВ се съгласува със наблюденията на Рьомер на скороста на светлината спрямо орбириращ наблюдател съизмерими със радиусът на орбитата на земята (какъвто е случая при наблюдение на спътникът на Юпитер) Тук само в аванс бих подгатнал че на близки растояния до земния орбитиращ наблюдател СВ се увлича със земята и това осигурява практически С=300000 км/сек спрямо такъв наблюдател.. На далечни растояния (когато источникът на светлина са звезди отдтоящи от земята на милиони светлинни години ) средната скорост на светлината спрямо земния набюдател поради периодическата промяна на скороста от орбитиращото ускорение остава в рамките до над С>300000 км/сек до С<300000 кма/сек или това подсигурява средна скорост С=300000 км /сек.. Но на средни растояния какъвто е случая със Юпитер нещата стоят съвсем друго яче и наблюденията на Рьомер показват че скороста на светлината спрямо земята когато земята се ускорява в посока отдалечаване от Юпитер е различна от скороста на светлината спрямо земята когато земята се ускорява в приближаваща посока спрямо Юпитер.. Това са наблюдаеми факти а когато фактите говорят и Боговете мълчат.. Ето затова аз ще помоля г-н st_jordan да напише такава статия в която да покаже как наблюденията на Рьомер се съгласуват със ХСВ.. Такава статия ще има особенна доказателственна роля в съгласуването на ХСВ със опитните данни.. Моля и за твоята подкрепа в тая посока защото г-н st_jordan е искрен човек и не говори лъжи когато казва че наблюденията на Рьомер не се съгласуват със СТО.. Абсолютно си прав!.. В новата версия на ХСВ аз заставам на здрави матеариалистически позиции като търся опора в марериалния СВ вместо в някакви математически конструкти от родът на ИС които в края на краищата си остават една идеализация защото няма реални наблюдатели които да не се ускоряват от гравитационните взаимодействия поради което няма исконо инерциални наблюдатели.. Реално инерциалноста е моментно състояние и макар и да е възможна тя не е присъща на вещественните обекти за голями периоди от време ..На практика всеки веществен обект не е покоящ се спрямо своя СВ от него та до безкрайност .. Между вещественния обект и СВ съществуват вълни от растягане и свиване на СВ което довежда до относителна скорост между частите на СВ и вещественния обект с който е свързан СВ.. Така константната скорост на светлинната вълна спрямо СВ се превръща в променлива скорост на светлинната вълна спрямо наблюдателя.. това което на теб ти харесва в ХСВ..
-
Точно така.. В зависимост от представите за светлината ще следват и изводите за скороста на движение на наблюдаемата от наблюдателя сяветлина спрямо неподвижната ИС..Т.е. съгласно представите залегнали в ХСВ светлинната вълна движеща се спрямо подвижния наблюдател със скорост С=300000 км/сек тая същата светлинна вълна се движи спрямо покоящия се камък в неподвижната ИС със скорост С'=300000 +V а спрямо представите на Айнщайн за светлината като частица то скороста на светлината спрямо неподвижния камък е С=300000 км/сек щото такава я наблюдава камъкът.. Но дали представите на Айнщайн са верни или представите на ХСВ са верни може да се провери със един подобрен опит на Бекман и Мендикс.. В този подобрен опит въртящото се огледало ще е в края на вакуумната тръба и ако Айнщайн е прав времевия интервал за който светлината достига до въртящото се огледало няма да зависи от скороста на въртене на огледалото а ако ХСВ представите са правилни то този времеви интервал ще зависи от скороста на въртене на огледалото.. т.е. ще имаме променлива интерференчна картина зависеща от скороста на въртене на огледалото (така както е вече доказано в опитът на Саняк)..
-
Тук искам да разясня заблудите на релативистите във връзка със скороста на светлината относно орбитиращ наблюдател разгледано във втора статия.. Във втора статия съм разгледал движението на светлинната вълна във СВ на орбитиращ наблюдател който се ускорява циклично орбитирайки около масовия сентър..От разглеждането се вижда че в близост до наблюдателя СВ следва неотстъпно ускоряващия наблюдател поради което светлинната вълна в тази зона има спрямо ускоряващия се наблюдател в първо приближение скорост С=300000 км/сек.. Не е така обаче в по отдалечените зони на СВ.. Там светлинната вълна отново се разпространява относно самия СВ със скорост С=300000 км/сек , но поради вълните на "разтягането " и "свиването" в самия СВ в тези отдалечени зони то самите тези зони се движат относно ускоряващия се наблюдател което довежда до промяната на скороста на светлинната вълна спрямо орбитиращия наблюдател ..Тази моментна скорост на светлинната вълна спрямо орбитиращия наблюдател добива стойности както С'>300000 км/сек така и С''<300000 км/сек Независимо от това средната скорост на светлинната вълна за интервала от време от няколко милиарда години (докато светлината се придвижи от далечна звезда до орбитиращ наблюдател ) остава С=300000 км/сек при положение че приемаме инерциалност на гравитационния център на орбитиращия наблюдател .. Но релативистите четат тази втора статия както дявола чете евангилието и ето как репликират обясненията във тази втора статия , ще цитирам един релативист (моят приятел Гери).. ето какво казва той : Хехе, Петков, куца ти логиката. Не случайно дори едно девойче от оня форум дето не вдява много от СТО, Ниагара, ти разказа играта, само чрез логически анализ на твоите изказвания. И аз ще я подкрепя, със следният коментар от твое изказване. А изказването е цитат от твоята хипотеза, втора част: "При това положение ако в даден момент наблюдателят се ускори и отново след ускорението продължи да се движи инерциално то светлинната вълна ще продължи пътя си към него със скорост С=300000 км/сек но от мястото(в СВ) до което е достигнала преди ускорението .." Задай си въпроса сега, какво ще стане, ако времето през което наблюдателят се ускорява, е много голямо? От изказването ти следва, че светлината ще стои на мястото, до което е достигнала преди ускорението. А ако наблюдателят перманентно се ускорява, както примерно земята по орбитата си - следва че никаква светлина няма да я достига, защото тя не е инерциална, и светлината кеси някъде там на гюме и чака Годо, т.е. земята да стане инерциална Фактът че все пак някаква светлина достига до земята и горките наблюдатели накачулени по нея показва, че хипотезата ти не струва. Елементарни логически грешки, както казваше и онова девойче. Сега това, че не схващаш смисъла на критиките и ги бъркаш с някакви мантри показва само, че освен логически, имаш и други, по-тежки проблеми. Но на нас в тоя форум ни стига и това, че хипотезата ти е логически несъстоятелна Тук Гери така и не схваща, че говорим за ускорение в рамките на времеви интервал dx -> 0 клонящ към нула при което положение и преместването на вълната в СВ ds->0 също клони към нула..Т.е. след този момент ако наблюдателя е станал инерциален то той ще бъде взаимоподвижен със отдалечените участъци на собственния СВ до които светлинната вълна е достигнала в тоя момент и се разпространява спрямо СВ в тези участъци със скорост С= 300000 км/сек а спрямо ускорилия се наблюдател тази вълна се движи след ускорението със скорост С=/= 300000 км/сек и тази скорост във времето варира от С>300000 км/сек до С<300000 км /сек в зависимост от етапа на движение по орбитата на орбитиращия наблюдател.. Никакво стоене на светлинната вълна на едно място няма тъй като тя се движи във всеки момент спрямо СВ на наблюдателя със скорост С=300000 км/сек, а и мястото е толкова относително понятие която относителност приятелят ми Гери така и не разбра.. Гери така и не е разбрал че когато казвам дето след ускорението на наблюдателя светлинната вълна продължава да се движи спрямо СВ със скорост С=300000(спрямо СВ в тая зона в която е достигнала светлината ) по нататък от там дето вече е достигнала ни най малко не означава че светлината спира движението си докато наблюдател се ускорява.. Това пояснение трябваше да го направя за да не се тълкуват неправилно думите ми както в случая е направил Гери.. Повтарям че светлината нито за миг не спира в движението си на преместване спрямо СВ на наблюдателя със локална скорост спрямо СВ където е достигнала вълната С=300000 км/сек и относителна скорост спрямо ускоряващия се наблюдател С'=/= 300000 км/сек..
-
За да се подобри четимоста помествам всички статии по презантацията на ХСВ тук : Здравейте физици, Здравейте фенове на физиката, Здравейте гости на клуб физика, Здравейте клубари от клуб физика, След като в над 1000 постинга разсиквахме по темата 'Специалната теория на относителноста е погрешна' е време да потърсим алтернативата.. Не е достатъчно да осъзнаем погрешноста на СТО изородоваща фундаменталните качестава на материята пространство и време.. Не е достатъчно да осъзнаем абсурдите на СТО , необходимо е да потърсим алтернативата.. Т.е. необходимо е да разработим научни представи които обясняват факта на константната скорост на светлинното явление спрямо кой да е инерциален наблюдател като при това съхраним неизородовани основните качества на материята , качествата пространство и време.. Това ние сме в състояние да го направим и сме с намерение в поредица от стаии да изложим на вашето внимание и критично отношение теорията ХСВ нагърбила се с разработване на алтернативните представи за които стана на въпрос по горе.. 1.Първа статия ХСВ стъпва на постулата на Галилей според който всяко инерциално движение е равностойно на покоят и на опитният факт според който спрямо инерциалния наблюдател светлинната вълна се разпространява със скорост С=300000 км/сек.. Трябва да акцентираме на това , че в такъв случай фундаментът на ХСВ е неуспорим.. Логическо следствие от тези два фундамента на които се опира ХСВ са: 1. Многопроцесност на светлинното явление 2.Валидност на заякона за събиране на скорости при светлинното явление 3.Абсолютност на едновременноста на събитията 4.Абсолютност на времето 5.абсолютност на пространството 6.Нелокалност на светлинното явление при разпространение .. 7.Липса на частица -фотон в природата 8.локалност и квантовост на сетлинното явление при взаимодействие със веществото 9.Зависимост на енергията на светлинната вълна и честотата на вълната 10.Разпространение на светлинното явление във полевата форма на материята съдържаща се във физическия вакуум изпълващ пространството между вещевите форми на материята Нека започнем разглеждането на ХСВ от изясняване на представите за връзка между вещевата и полевяата форма на материята: Всяка материя има две форми : 1.Вещева форма 2.Полева форма Вещевата форма се характеризира със локалноста си.. т.е. със способноста си да се разполага единственно тя в даден обем на пространството Полевата форма се характеризира със способноста си да бъде нелокалнa при което споделя обема на пространството в който се разполага Вещевата и полевата форма са в единство и не могат да съществуват поотделно.. Всяка вещественна частица притежава полева форма разпростряна из всичкото пространство на вселената(За пример : Локалната електрически заредена частица и полето и във вакуумът на вселената или па локалната вещественна частица и гравитационното и поле във вселената).. Между вещевата и полевата форма на материята съществува взаимна връзка поради което когато се опитаме да ускорим дадена частица тя увличайки със себе си и полевата си форма се противопоставя на външното въздействие .. Това взаимодействие между вещевата форма и полевата ние наблюдаваме като сила на инерция.. Т.е. инерцията е стренмеж на полевата и вещевата форма да се движат съвместно противопосвтавяйки се на всяко въздействие нарушаващо съвместното движение на двете форми.. Това в най общи черти обяснява и загадъчноста на инерцията като способност на веществото.. Без да се задълбочаваме в самата структура на полевата форма(а и това не е наша задача в момента) ще отбележим само най важните моменти на вещевата и полевата форма имащи отношение към ХСВ.. Полевата форма е взаимопроникваща се материя споделяща пространството в което е разположена .. Тази полева форма е така наречения физически вакуум..Той е съставен от множество взаимопроникващи се полеви форми на вещественната материя..Ускорението на една частица предизвиква ускорението само на собственната и полева форма и затова масата на дадената частица е от значение какво количество полева форма ускоряваме съвместно със частицата..Ускорението на полевата форма не е хомогенно в цялото пространство до безкрайност .. Когато частицата се ускорява тя макар и да увлича полевата форма в своята околност то в отдалечените области на пространството същта полева форма остава неускорена все още и продължава да се движи по предишному докато взаимодействието достигне до там.. Ако приемем че дадена частица под външно взаимодействие е принудена да се движи по окръжност то в околноста на тая вещественна частица полевата форма се увлича и извършва също движение в кръг.. това движение се пренася със определена (немигновенна ) скорост към все по отдалечени зони на полевата форма..докато във по отдалечените зони на пространството полевата форма все още се движи със своята предишна инерциална скорост..При това положение ако материална частица която дълго време се е движила ускорително по окръжност премине в напълно инерциално съсстояние то полевата форма в отдалечените от частицата зони ще продължи да се движи относно вече инерциалната частица по окръжности.. Освен това ако приемем че група материални частици са част от твърдо тяло то всяко движение на това твърдо тяло е увличане на полевата форма на частиците на това твърдо тяло.. Така е и за тела от размерите на земята например.. Така стигнахме до идеята че всяка частица вещество се съпътстава в движението си от полева форма на материята която ние ще наричаме СВ (сподвижен вакуум) Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството докато в по отдалечените зони тази сподвижност се нарушава за частици които не са исконно инерциални.. По такъв начин ние стигнахме до понятието променлива скорост на светлината относно инерциални обекти които в близкото минало са се ускорявали.. Това се дължи на С=конст спрямо исконно инерциална средата което ние често бъркаяме със С= конст спрямо моментно инерциалния наблюдател.. С=300000 км/сек спрямо неперменентно инерциалния наблюдател е вярно само за зони в които СВ е сподвижен с наблюдателя..в частност това са зоните в неподредсттвенна близост до инерциалния наблюдател.. Светлинното възмущение макар и да присъства във множеството полеви форми то не взаимодейства с наблюдател във всичките полеви форми поради това че когато светлинната вълна взаимодейства със своя наблюдател то възмущенията във всички полеви форми се терминират..с улавянето на светлинната вълна се осъществява колапс на светлинното явление..Следователно един квант светлина може да бъде уловен от един единствен наблюдател -вещественна частича в мястото във което е частицата когато светлинната вълна достига до нея..Разпространението на светлинната вълна се осъществява от мястото на излъчване на источникът във СВ на наблюдателя и се придвижва към неподвижния със средаята инерциален наблюдател със скорост С=300000 км/сек.. Това място на излъчването в СВ играе важна роля в аберационните явления при ускоряващ се наблюдател..Освен това поради нехомогенноста на СВ при ускоряващ("разтягане" на полевата материя) се наблюдател имаме и промяна на дължината на вълната вследствие на което се получава доплеров ефект.. край на първа статия Втора статия -ОТНОСНО СРЕДНАТА СКОРОСТ НА СВЕТЛИНАТА КЪМ ОРБИТИРАЩИ НЕИНЕРЦИАЛНИ ОБЕКТИ : Съгласно представите които въвежда Максвел за електромагнитното поле то промяната на потенциала на елекртическото поле предизвиква поява на промяна във магнитното поле и обратно.. Така електрическото и магнитното поле взаимно индуктират разпространението на промяната която се нарича електромагнитна вълна (ЕМВ) Отново без да се впускаме детайлно във представите на Максвел за ЕМВ ще акцентирама само на момента че във електромагнитното поле има едно перменентно преизлъчване в точките на (ЕМП)-електромагнитното поле в които е достигнала ЕМВ При това положение ако в даден момент наблюдателят се ускори и отново след ускорението продължи да се движи инерциално то светлинната вълна ще продължи пътя си към него със скорост С=300000 км/сек но от мястото(в СВ) до което е достигнала преди ускорението .. По такъв начин средната скорот на светлината от първоначалното излъчване до наблюдателя ще е С=/=300000 км/сек и това ще е в резултат на "разтягането" на полевата форма от ускорението на частицата на наблюдателя.. При това положение ако наблюдателят се движи неинерциално по орбита (какъвто е случая със земята) то светлинната вълна от далечните източници ще ускорява или забавя своя ход към наблюдателя в рамките на една обиколка по орбитата но в края на краищата средната скорост ще остава С=300000 км/сек спрямо центърът на орбитата.. Това показва защо когато се ускорим не виждаме светлина от друга епоха .. Това се дължи на факта че след ускоряването ни светлината продължава движението си към нас от мястото до което е била достигнала преди ускоряването .. т.е. може да е била вече съвсем близо до нас и това ускорение ще повлияе само на интервала от време за изминаване от мястото до което е била вече достигнала по време на ускорението до нас след ускорението.. Това обяснява защо към едно въртящо се огледало в което попада в периферията му светлина от далечна звезда средната скорост на светлинната вълна спрямо центърът на въртящото се огледало да остава в много голямо приближение С=300000 км/сек въпреки че периферните точки на огледалото се движат неинерциално.. край на втора статия Трета статия - ОТНОСНО ДОПЛЕРОВИЯ ЕФЕКТ Источникът излъча светлинна вълна във даден СВ със дадена константна честота на источникът.. Дължината на вълната в СВ ще зависи от относителната скорост между источникът и СВ .. Инерциалния наблюдател ще приема честотата на тая вълна в зависимост от дължината на вълната тъй като вълната се движи към него със скорост С=300000 км/сек.. Ако иаточникът е много отдалечен от наблюдателят и промени скороста си спрямо СВ след което остане инерциален това ще доведе до промяна на дължината на вълната , но тази променена дължина на вълната няма да достигне мигновенно до наблюдателя поради което промяната на честотата (доплеровия ефект) при наблюдателя ще се осъществи след време когато удължената вълна достигне до наблюдателя .. Ако ли обаче наблюдателя сеускори моментно и след това остане отново инерциален то доплеров ефект ще се наблюдава в момента на ускорението (вследствие на разтягането на СВ в близост до наблюдателя ) и след това моментно променената наблюдаема честота ще се върне към честотата преди ускорението.. Това е проверимо опитно и може да бъде следствие за доказване верноста на ХСВ.. Това СТО не може да го обясни по никакъв начин при отдлечен много от наблюдателя источник и според СТО след ускоряването би трябвало да настъпи траен доплеров ефект поради промяна на относителната скорост на источникът и наблюдателят.. Според ХСВ трайният доплеров ефект от ускоряването на наблюдателя ще настъпи след време равно на отсоянието на источника от наблюдател по време на ускоряването разделено на 300000/2 за да може ускорението на СВ да достигне до источникът (поради забавяне на потенциала) и след това променената дължина на вълната във СВ да достигне до наблюдателя след още толкова време .. край на трета статия Четвърта статия - АБЕРАЦИЯТА ПО ПРЕДСТАВИТЕ В ХСВ Вече пояснихме че всетлинната вълна се излъчва в СВ в мястото в което се намира источникът по отношение на СВ и по нататък светлинната вълна преизлъчвайки се в мястото в което е достигнала в даден момент продължава да се движи спрямо СВ със скорост С=300000 км/сек и респективно спрямо перменентно инерциалния наблюдател със скорост също С=300000 км/сек.. Така светлината при улавяне от инерциалния наблюдател ще сключва ъгъл с инерциалния наблюдател такъв ъгъл какъвто е сключвала правата съединяваща источникът с наблюдателя в момент на излъчването на светкавицата..Това е паралаксов ъгъл на излъчването и той не дава информация за местоположението на источникът в момента на наблюдението на светкавицата.. Когато наблюдателят не е инерциален а се движи орбитирайки неинерциално тогава светлинната вълна бивайки постоянно преизлъчвана в СВ в мястото във което е вече достигнала тази вълна ще се движи във ИС на наблюдателя по крива линия вместо по права и това в момент на улавяне на светлината ще влияе на аберационния ъгъл под който светлината бива преизлъчена в СВ за да попадне при наблюдателя.. Това се потвърждава от наблюдаваната аберация на небесните тела и аберацията не зависи от растоянието до источникът а от орбитиращото ускорение на наблюдателя.. край на четвърта статия Пета статия - ЕФЕКТЪТ НА САНЯК СПОРЕД ХСВ При опитът на Саняк имаме ефект на Саняк състоящ се в наличие на подвижна интерференчна картина говореща за неравна скорост на светлинната вълна относно отразяващите огледала в двата лъча движещи се в противоположна посока..Двата лъча тръгват едновременно по двете траектории които имат еднаква дължина между источникът и интерференчната плоскост.. Но дали пътят които изминават светлинните вълни движещи се в противоположни посоки е един и същ спрямо СВ на опитната постановка (лазерния жироскоп) ??. Тъй като СВ на отразяващите огледала-наблюдатели в околноста на огледалата е приблизително сподвижен с тях и тъй като огледалата са неинерциални то пътят в двете различни направления на светлинните лъчи е различен и вследствие на това и средната скорост на светлинната вълна движеща се по крива към неинерциалните наблюдатели е различна за двата лъча и е С1=/=С2 =/= 300000 км/сек.. Тази различна скорост довежда и до променливата интерференчна картина при опитът на Саняк им скороста на промяна наинтерференчната картина е пропорционална на скороста на въртене на огледалата..При невъртящи се огледала интерференчната картина е статична а въртящи се огледала интерференчната картина е променлива.. ЕФЕКТС НА САНЯК Край на пета статия Шеста статия - СКОРОСТ НА НАБЛЮДАЕМАТА СВТЛИННА ВЪЛНА ОТ ПОДВИЖЕН НАБЛЮДАТЕЛ СПРЯМО НЕПОДВИЖНА ИС СЪГЛАСНО ХСВ В настоящата статия ще покажем че скпороста на наблюдаемата от подвижен наблюдател светлина спрямо всяка ИС взаимоподвижна със наблюдателя е С=/= 300000 км/сек .. Т.е. съгласно ХСВ вторият постулат на СТО е неверен: Съгласно изложеното в предишните статии следва че материалната среда на СВ на наблюдателя е взаимоподвижна със всяка ИС с която е взаимоподвижен наблюдателят .. Скороста на СВ спрямо дадена ИС е равна на скороста на наблюдателя спрямо тази ИС.. Но след като скороста на светлинната вълна е качество на СВ в който тя се разпространява то спрямо инерциалния наблюдател скороста на светлинната вълна е такава каквато е и спрямо самия СВ.. Но след като имаме материална среда която се движи спрямо накаква ИС приета за неподвижна със дадена скорост V и след като светлинната се движи спрямо СВ със скорост 300000 km/sek то скороста на същата тая светлинна вълна спрямо неподвижната ИС ще бъде равна на С'=300000 +V което е коренно различно от твърдението на вторият постулат на СТО..Следователно С' ще бъде равно на 300000 км/сек само когато V=0 , т.е. само в частния случай когато наблюдателя е взаимнонеподвижен със неподвижната ИС край на шеста статия Седма статия - НЕЛОКАЛНОСТ НА СВЕТЛИННОТО ЯВЛЕНИЕ От представата за разпространение на светлинната вълна във СВ на наблюдателя произтича следствието че ако имаме двама взаимоподвижни съвместени по време на излъчването наблюдатели то тези наблюдатели ще наблюдават в един и същ момент светлината от светкавицата тъй като пътят на светлинната вълна в ИС на съответните наблюдатели е еднакъв а освен това и скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателите е еднаква ..Следователно в точно определен момент след излъчването двамата наблюдатели ще наблюдават светкавицата като при това се намират на дистанция помежду си която е функция на взаимната им скорост и на растоянието до источникът на което са били в момент на излъчването.. Това не би било възможно ако светлината е единен обект -частица -фотон тъй като една частица в един и същ момент не може да бъде в две много пространственно отделени места.. Но при положение че светлинното явление е многопроцесно явление нелокалноста на две вълни(породени от един и същ источник в един и същ момент) във два взаимопдвижни СВ в един и същ момент е съвсем нормално нещо.. Това следствие за нелокалност на светлинното явление се потвърждава от опитът на Саняк.. а също така и от наличието на различен доплеров ефект при взаимоподвижните инерциални наблюдатели.. край на седма статия Осма статия- ОБЯСНЕНИЕ ОПИТЪТ НА ФИЗО С ТЕЧАЩА ВОДА При опитът на Физо със течаща вода се налага извод за непълно увличане на ефира от течащата вода..Такъв извод е погрешен .. Нека разгледаме механизъмът на движение на светлинната вълна през вода.. Светлината бива перменентно поглъщана и преизлъчвана от частиците на водата .. По такъв начин частиците на водата се явяват както наблюдател на светлина така и источник на светлинни вълни.. Както знаем скороста на источникът е без значение за скороста на светлинната вълна спрямо наблюдателя .. Но скороста на движение на самите частици като наблюдатели е от значение защото с тези частици е сподвижен СВ в който се разпространява светлината.. И така колкото по бързо тече водата -толкова по бързо се движи СВ на водата спрямо неподвижната ИС и затова при този опит имаме промяна на скороста на светлината спрямо неподвижната ИС но не със скороста на водата.. Защо се получава така ?.. Ами защото атомите на водата преди да преизлъчат светлината изминават някакъв път и тогава преизлъчват светлинна вълна която се разпространява от мястото на преизлъчване към следващата водна частица със скорост С=300000 км/сек.. При това положение при покояща се вода пътят в тръбата се изминава със скорост w = с/п. където п е коефициент на пречупване на водата При подвижна вода пътят в тръбата се дели на участъци от път в неподвижната ИС изминаван от светлината със скорост С+V и участъци изминавани със скорост V поради това че частиците се придвижват малко преди да преизлъчат отново и в резултат средната скорост спрямо неподвижната тръбата се оказва w = c/n + v(1—1/n2). Този резултат се получава поради това че не целия път се изминава със скорост C+V а част от пътя се изминава със скорос V.. Съвсем друг би бил резултатът ако опитът се направеше във вакуумна тръба със движещо се огледало в края на тръбата , тогава целият път на тръбата би се изминал от светлината със скорост С+V защото преиьлъчването във вакуумът щеше да съвпада с мястото до където е додтигнала вече светлинната вълна и така нямаше да има част от пътя изминаван със скорост V както е при течащата вода..Т.е. такъв опит щеше да покаже пълно увличане на вакуумът от въртящото се огледало.. Край на осма страница Девета страница - ОПИТНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ХСВ Както вече стана на въпрос всички правени досега опити със светлината са в съгласие със ХСВ което е и потвърждение на верноста на ХСВ.. Но има необходимост от много категорично потвърждение на базата на опитна проверка на очакван според ХСВ опитен резултат.. Такъв опит е възможен и при това не е трудно осъществим .. Целта е да се докаже опитно че скороста на светлината наблюдаема от подвижен наблюдател има в неподвижната ИС скорост С=/=300000 км/сек .. Т.е. да се докаже че втория постулат на Айнщайн е погрешен и скороста на светлината наблюдаема от подвижен наблюдател е в неподвижната ИС С'= 300000 +V Това може да бъде лесно доказано със модифициране на опитът БЕКМАН И МЕНДИКС и поставяне на въртящото се огледало в края на вакуумната тръба в близост до интерференчния екран .. При това положение светлинния лъч във вакумната тръба ще се движи с различна скорост С'= 300000 +V относно вакуумната тръба докато другия светлинен лъч който минава през вакуумната тръба без да се отразява във въртящото се огледало ще има спряма вакуумната тръба скорост С=300000 км/сек.. Така върху интерференчния екран ще попаднат два лъча които са пропътували вакуумната тръба със различна скорост и това ще доведе до променлива интерференчна картина.. Всеки желаещ имащ възможност да осъществи ткъв опит може да се пробва ..Положителния резултат от такъв опит ще открие добри хоризонти пред изпълнителят на такъв опит.. Край на девета страница