
Шпага
Потребител-
Брой отговори
3961 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
39
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Значи и светлината в началото, след Големия взрив, би трябвало да идва до нас след като еднопосочно е "обиколила" Вселената? Извинявам се, ако въпросът ми е прекалено лаишки!
-
Явно представата за плоска поничка все още не ми е по силите
-
И къде е "тънката" разлика между плоска Вселена и... картофовидна Земя
-
Така, както си го написал: "Ако вселената е плоска и ограничина, като тръгнеш в дадена посока ще се върнеш в началната точка вез да се променаш посаката на движение." Ако заменим "Вселена" със "Земя", би се получило следното - вярно - твърдение: Ако Земята е плоска и ограничена, като тръгнеш в дадена посока ще се върнеш в началната точка, без да променяш посоката на движение.
-
Гравити, по тази логика можем да стигнем до извода, че и Земята е плоска
-
Мисля, че този постинг и особено това - болдираното - изречение могат да послужат за ключ към правилното разбиране на обсъжданите въпроси!
-
Сканер, изрично съм казала "метални кубове"
-
Май не си прочел написаното... Куб А остава цял, куб Б го разрязваме. Опирам се на казаното в уикито, че: "... масата не е адитивна физична величина, тоест масата на системата в общия случай не е равна на аритметичната сума на масите на компонентите, защото включва в себе си както енергията на свързване, така и енергията на движението на частиците една спрямо друга."
-
Да си представим, че имаме един до друг два напълно еднакви по размери и маса метални куба. Разрязваме единия куб на две части, без да ги раздалечаваме една от друга. При това положение инертната маса на целия куб вече ще е по-голяма от сборната маса на двете части на разрязания куб. Въпросът е обаче на какво основание - по какви физични причини - гравитационната маса на целия куб вече също ще е по-голяма от сборната гравитационна маса на двете части на разрязания куб?
-
Така е. Излишно намесихме въздуха и зациклихме
-
И все пак, ако човекът пада с парашут, а после се откачи от паршута, би трябвало наистина да се ускори, докато премине към свободно падане
-
Малко отклонение от въпроса: Срещам тук-там израза "гравитационно ускорение при свободно падане" и все ми се струва, че има противоречие между двете понятия. В смисъл че свободното падане по принцип би трябвало да е несъвмстимо с каквото и да е ускорение.
-
А какво друго би могло да е обяснението? Имаш ли нещо друго предвид?
-
Въпрос: Имаме две напълно еднакви по размери топчета, едното от които е желязно, а другото пластмасово, т. е. много по-леко. Пускаме топчетата едновременно и от една и съща височина, откъдето следва, че те ще стигнат едновременно до определена повърхност - например мокър пясък. Пита се какви ще са оставените от топчетата отпечатъци? Еднакви ли? Или желязното топче ще остави по-дълбок отпечатък от пластмасовото?
-
Здрасти, Сканер Как казаното по-горе се съчетава с това, което си отбелязал преди време: "Джон Уилер през 1955 г. изказва една смислена и логична хипотеза, за квантовата пяна, като основна тъкан на вселената. Идеята е, че поради принципът на неопределеност и ОТО пространство-времето на малки мащаби няма да е гладко (както го рисуваш). В квантовата теория на полето принципът на неопределеност допуска за кратко време възникването и анихилацията на частици и античастици. Колкото са по-малки мащабите, толкова енергията и импулса на тези частици ще е по-голяма. Това според ОТО трябва да доведе до значителни отклонения от гладкото пространство-време (и да обезсмисли тези картинки дето рисуваш). Съгласно ОТО пространството ще изглежда състоящо се от малки области, в които то ще изглежда като хаотична пяна." Имам предвид че както пространството, така - разбира се - и пространство-времето "не е физически обект, то е абстракция". А не ли някак... объркващо да говорим за абстракция, която "не е гладка", която "изглежда като хаотична пяна" и т.н.
-
"Гробищен свят" на Клифърд Саймък също е много интересна
-
Значи в системата на неподвижния спрямо ЧД наблюдател обектът, да речем космонавт, "зависва" над хоризонта на събитията и остава завинаги там. А в системата, в която същият космонавт е свободно падащ, той ще продължи към центъра на ЧД и докато стигне до сингулярността, с него ще бе случат безброй събития, които обаче няма да се случат с него в другата система. Но нали това е абсурдно - нали всяко събитие се случва в абсолютно всички системи. Какво е обяснението в тази ситуация? Космонавтът хем виси до безкрайност над хоризонта на събитията, хем се "спагетизира" и прочие
- 153 мнения
-
- черна дупка
- релативистично забавяне на времето
- (и 2 повече)
-
Ако летим със самолет над някакъв дебел слой облаци и скочим оттам с парашут какви ще са ефектите? - Ще се задушим ли, докато минаваме през облаците? - Парашутът ще забави ли още повече падането? Възможно ли е даже да спре, да замръзне там? - Ако облаците са градоносни, възможно ли е, минавайки през тях да предизвикаме валеж... - и т. н.
-
Друг въпрос: Ако от наша гледна точка една галактика се отдалечава /от нас/, защо да не предположим, че във Вселената има други гледни точки, според които същата тази галактика се приближава /към съответния наблюдател/ Или дори, че съществуват гледни точки, според които въпросната галактика е неподвижна - нито се отдалечава, нито се приближава...