Шпага

Благодаря ти, Скенер . Значи, ако прословутите близнаци се движат по определен начин един спрямо друг, може да се получи така, че рождените им дни да съвпадат, т.е. да стареят едновременно, обаче настоящето на всеки от тях да е съвсем различно от това на другия. И съответно - събития, които вече са се случили в системата на единия, да са предстоящи в системата на другия. А когато единият от близнаците направи завоя и се върне при брат си, пак да се окаже на една и съща възраст с него, въпреки шеметното си пътуване с огромна скорост и т.н. По-добре да не продължавам

Относителност на едновременността Въпросът ми е във връзка с постингите на Скенер - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14592&page=8#entry259800 и Гравити - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14592&page=8#entry259839 в темата "Квантова механика и биология". Както обикновено, имам затруднения с геометричните представи, затова и питам: Възможно ли е от всички едновременни събития в дадена инерциална система, само някои да са едновременни и в друга? Например, в системата А се случват едновременно десет събития, а в системата В само три от тях са едновременни - тоест, тези три събития се случват неедновременно с другите седем, които пък са неедновременни и едно спрямо друго... Не се изразих особено добре, но се надявам, че общо взето е ясно какво имам предвид.

Ако събитията са едновременни в една отправна система, те няма да са едновременни в нито една друга система. Така че това "в друга може да не са едновременни" не е добре казано

Ами виждат се противоречия, но докато се изживяваш като "обяснител на света", няма как да ги осъзнаеш. Ето например едно драстично противоречие. Тук - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14716#entry257786 - с присъщата си категоричност заявяваш: Но съществуването на гравитационните вълни е предсказано от Общата теория на относителността - те са едно от основните следствия на тази теория. А ти многократно си подчертавал, че твоята хипотеза не само, че не противоречи на СТО и ОТО, но и ги включва в себе си... ?! Е, ако няма гравитационни вълни, значи теорията на Айнщайн не е вярна, а ако тя не е вярна, значи не е вярна и твоята хипотеза, която НЕ Е в противоречие с нея. Ама същевременно пък твоята хипотеза всъщност е в противоречие с тази теория, щом отрича съществуването на грав. вълните. Или с други думи, получава се някакъв коФтейл от противоречия и в крайна сметка до неосъзнато опровергаване на собствената ти хипотеза

ДеДо Либене, прав си. Извинявам се за моя принос в разводняването на темата. До Скенер и Дорис - благодаря ви за отговорите. Имам по тях и някои възражения, но мястото им наистина не е тук.

Здравей, Богданов! Аз също съм срещала неведнъж тези примери, но мисля, че тяхната цел е точно обратната - да се онагледи какво не е държането на две сплетени частици . Да речем, че имаме две кутии и не знаем в коя от тях е болтът и в коя - гайката. Ти отлиташ с едната кутия към Лас Вегас , а аз се потътрям с другата към Горубляне. От класическа гледна точка - ако ти първи отвориш твоята кутия и видиш, че в нея има например гайка, веднага ще разбереш със сигурност, че ако беше взел другата кутия, в нея непременно щеше да откриеш болт. Според Квантовата механика обаче в момента, в който отвориш твоята кутия и установиш, че гайката е в нея, ти завинаги ще се лишиш от възможността да узнаеш какво би намерил в другата кутия, ако именно тя беше при теб. Т.е. самото отваряне на твоята кутия в Лас Вегас някак си е предопределило дали в "горублянската" кутия ще има гайка или болт. Същото ще е положението /според КМ и принципът за неопределеност/ и ако вместо за гайка и болт, говорим за измерване на спина на една от сплетените частици по дадена ос и установяването на корелация между нейния спин и този на другата от сплетените частици.

Да. И според мен е така. Неуместно е да се прави каквато и да е аналогия между сплетените частици и някакви класически обекти. Може, но само ако пръчката не е пръчка и ако няма два края - не и преди да сме бутнали единия

Здравей, Скенер! Постингът ти е забележителен Но за мен има и нещо неясно: Би ли обяснил как класически обекти /в случая белязаните монети/ биха могли "да снемат заблудата за свръхсветлинно взаимодействие" между сплетените частици? Чрез какъв експеримент? - след като, според класическите представи, характеристиките на такива обекти съществуват и преди измерването, докато при сплетените частици се счита, че не е така.

Римлянино, с голяма радост бих влязла в решителен "дуел" с теб но за мое съжаление ми се налага да почезна от форума за доста дълго време. Ще ми липсваш, заядливецо

В тази насока много дръзко работи Рупърт Шелдрейк - "Новая наука о жизни" http://www.google.bg...qObtyWuJ5bcw7Vg и "Семь экспериментов, которые изменят мир" - http://www.google.bg...15gFdbZMxH-7gaQ "В середине 80-х годов XX века английский биолог Руперт Шелдрейк выдвинул революционную теорию морфогенетических полей. Соглас­но его гипотезе, все природные системы — от кристаллов до расте­ний и животных, включая человека и весь человеческий социум, — обладают коллективной памятью, определяющей их поведение, стро­ение и внешние формы. В своем новом бестселлере Шелдрейк про­должает развивать свои идеи, но в еще более доступной и увлека­тельной форме. Общность сознания, лежащая в основе его теории морфогенетических полей, помогает ему не только объяснять раз­личные паранормальные явления, такие, как телепатия или телеки­нез, но и вовлекать читателя в увлекательные эксперименты, связы­вающие воедино теорию с практикой." Дали това е наука, или псевдонаука? Кой ли може да "отсече" със стопроцентова сигурност? Впрочем, същото се отнася и до теорията на Николай Козирев за времето, с която също се обясняват редица паранормални явления, включително и т.нар. "пророчески сънища" и въобще случаите на ясновидство. Не знам доколко тези учени са на прав път, но съм сигурна, че има смисъл в изучаването на паранормалните явления, колкото и трудно да е това. Просто не може ей така да се каже "таково животно нема" и да се сложи точка по въпроса...

Е, да! Но все пак се надявам, че не считаш и моите два-три постинга по темата за "изтъпанване" от моя страна. Нямах за цел да се "правя на клоун", а ако се е получило така - остава ми утехата, че поне съм развеселила някого. Нали смехът е здраве

Тези неща - със спирането на часовниците, лепенето на разни метални предмети по тялото, "гърменето" на крушките, задействането на автомобилните сирени от разстояние и т.н. дори не би трябвало да се считат за паранормални явления, а както се оказва, не са и особено голяма рядкост. Сега като се поразтършувах из интернет, попаднах например на това - http://www.google.bg...6infPNMzkAgGcpg и това - http://www.google.bg...DnOORGce1KQqnxg Доста са смешни, но и дразнещи многознайковците, които правят коментари, че това било измама, че кожата на такива хора била "лепкава", че формата на предметите давала възможност да бъдат закрепени на тялото и прочие. За мен всъщност е учудващо, че все още няма научно обяснение на въпросните явления... а може и да има, но аз да не знам, просто защото отдавна не търся инфо в тази насока. За паранормално може да се счита т.нар "излизане от тялото", но доколко то е реално явление, а не, да речем, някакво странно полусънно състояние, предизвикващо подобни халюцинации, нямам представа. Не мога да кажа нищо повече от това, което вече съм описала в темата "ОИТ". Сигурна съм обаче, че поне някои от хората, които описват такива преживявания, не лъжат. А как тези преживявания могат да бъдат тълкувани от научна гледна точка е съвсем отделен въпрос.

Според Квантовата механика движението на атомите и въобще на микрообектите не би трябвало да спре даже и при абсолютната температурна нула, защото това би означавало нарушаване на принципа на неопределеността - например "спрелите" частици биха имали едновременно точно определени местоположение и импулс, което е в противоречие с този принцип. П.П. Ето нещо интересно във връзка с темата - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=negative%20temperature&source=web&cd=2&cad=rja&ved=0CDcQFjAB&url=http%3A%2F%2Fwww.extremetech.com%2Fextreme%2F144767-negative-temperature-understanding-what-happens-below-absolute-zero&ei=-_cEUZzRGo36sgbD6oCYCg&usg=AFQjCNEioAnHCER6rXs8E_Y_4kzlXtlOMw А също и от уикито на руски - http://www.google.bg....41524429,d.Yms и на английски - http://www.google.bg....41524429,d.Yms

Поредният ти постинг-пРостинг.

Гравити, думата "взаимодействие" е използвана от Д. Дойч. Той - за разлика от Еверет - говори за взаимодействие. Виж например цитатът в този мой постинг - http://nauka.bg/foru...=60#entry255167: "Возможное" не может взаимодействовать с реальным: несуществующие объекты не могут изменять траекторию движения существующих. Если фотон отклоняется от своей траектории, на него должно что-то воздействовать, и это что-то я назвал "теневым фотоном". Точно затова интерпретацията на Дойч не е само развитие на Еверетовата, а внася и нещо принципно ново.

Сириус, наистина е много трудно да се говори по тези теми - те винаги се получават някак отвлечени, дори бих казала "отнесени". Опитах се преди време да бъда по-конкретна тук - http://nauka.bg/foru...140#entry185668 - но сега видях, че и тогава не съм била достатъчно ясна. Преди няколко години влязох за първи път в клуб по физика - в Дир.бг - за да помоля физиците там за някакви обяснения, свързани с мои "аномалии" ли, "паранормали" ли... и аз не знам как да ги нарека. Например, откакто се помня, не мога да нося часовници, просто защото на ръката ми спират. А когато същите тези часовници ги дам на баба ми или майка ми, те проработват и си цъкат без проблеми. Някои от джиесемите също се скапват, когато ги ползвам. Имам един допотопен "Сименс" и само с него мога да си служа без засечки. Умиращи растения обаче се оправят в мое присъствие, та се стигна даже и до там, че някои съседки ми носеха саксии с цветя, да постоят месец-два при мен, докато се "съвземат"... Питах физиците в онзи клуб и защо много често крушките експлодират, когато вляза в някое помещение; и защо понякога, когато минавам покрай коли - на метър или дори повече от тях - сирените им се задействат. И защо метални предмети, като вилици, лъжици и ножове, се залепват по мен сякаш съм някакъв магнит. Имах и други подобни въпроси, на които не получих отговор. Но пък за сметка на това, аз самата оттогава се "зарибих" с физиката, от която до този момент нямах почти никакво понятие. Така, вместо да разбера защо часовниците ми спират, аз бях "запозната" в онзи клуб с часовниците на Айнщайн, залутах се из СТО и ОТО, които отначало ме ужасиха дотолкова, че си лепнах ника "Тих ужас" , а после хлътнах и в дебрите на Квантовата механика, та и досега се мъча да я проумея - поне на някакво примитивно ниво, разбира се. И постепенно любопитството ми към паранормалното някак си остана на заден план. Напоследък обаче започвам да си мисля, че това е грешка. Преди правех разни експерименти - например с племеника ми успявахме многократно да постигнем телепатична връзка - правех и други експерименти, които ме убедиха, че дори и в тъй нареченото "излизане от тялото" има някаква истина, но... как да ти кажа? Притесних се, че покрай тия забежки може и да откача Ето защо избягвам да чета такава литература и вероятно губя от това. Но ако ми препоръчаш някои от книжките, които са те впечатлили, може би ще успея да "вляза в час" и някога да проведем с теб диалог, при който наистина да постигнем взаимно разбиране

Аз се надявам да отвориш нова тема специално за интересуващите те явления. Имам един въпрос, който не беше подходящо да ти задам в темата "Мултивселена". Там, в този свой пост - http://nauka.bg/foru...=60#entry252967 - ти казваш: Иска ми се - в новата тема? - да обясниш, доколкото ти е възможно, разбира се, какво си имал предвид, нищо, че за някои ще прозвучи фантастично...

Много интересна тема! Очаквам с нетърпение следващите части

Дорис даде линк към оригиналната статия на Еверет. Ако си я прочел и си видял в нея твърдение на Еверет, че отделните светове взаимодействат помежду си и че интерференцията се дължи на това взаимодействие, моля те да дадеш тук цитатът. Аз прочетох тази статия в превод - http://www.google.bg....41248874,d.Yms - но не открих подобно твърдение. Възможно е и да не съм я разбрала, но общото ми впечатление е именно това, че Еверет изключва взаимодействието между отделните светове.

Гравити, идеята за квантовата интерференция като явление, при което частиците от различните светове си взаимодействат, е изцяло на Дейвид Дойч. Еверет не само, че не е имал подобна идея, но и дори напълно - или почти напълно - е изключвал взаимното влияние между отделните светове. В този смисъл интерпретациите на Дойч и Еверет са коренно различни една от друга. Мисля, че според логиката на Дойч дифракцията също би трябвало да е вследствие на взаимодействието между отделните светове. И въобще, по неговата интерпретация тези светове са толкова тясно свързани, че самото понятие "отделни" става до голяма степен условно. На мен книгата на Дойч "Структура на реалността" ми е много интересна /особено гл. 11 и 12 за времето/ и не намирам нищо спекулативно в нея, но може би е така, защото все още не съм прочела някакви по-сериозни, по-аргументирани критики от страна на опонентите му.

Гравити, във връзка с въпроса как теорията "Много светове" обяснява тунелния ефект, копирам твоя постинг - http://nauka.bg/foru...=40#entry255412 тук: А ето и отговора на Дорис: Според мен, щом Д. Дойч отхвърля като излишно представянето на частиците като вълни и твърди, че всъщност частиците през цялото време си остават такива, каквито ги и регистрираме накрая, значи можем да стигнем до извода, че: Във всеки един от многото светове частиците са именно такива, каквито ги описва класическата /неквантовата/ физика. Според тази физика обаче тунелният ефект е невъзможен. Тоест, ако бариерата е непрозрачна за падащите върху нея частици, те непременно ще се отразят и нито една няма да премине през тази бариера. И освен това, ти казваш: "В тези светове, в които енергията е достатъчно голяма, частицата преминава през бариерата..." Но ако енергията на частицата е достатъчно голяма, за да премине през бариерата, това вече не е тунелен ефект. Аз доколкото знам, тунелният ефект е явление, при което частицата непременно е с по-малка енергия от тази, която е необходима, за да премине бариерата, и точно това е странното - квантовото - а именно, че въпреки по-малката си енергия частицата все пак преминава през бариерата. Или накратко казано - ако във всеки от многото светове частицата "си е винаги частица", тунелният ефект просто няма как да бъде обяснен. Това имам предвид.

"Те бродят на планетата от 55 милиона години. Никой не оцелява толкова дълго, ако е дружелюбен." - Nat Geo Wild за крокодилите

Квантов тунелен ефект - http://www.google.bg....41248874,d.Yms . Чудно ми е как това явление се обяснява чрез теорията за "Много светове". Ако някой попадне на такова обяснение, би било добре да даде линк

Е, Малоум, ти пак рече и отсече! Ако всичко е толкова просто и ясно, как си обясняваш лутаниците на физиците и несекващите спорове между тях вече в продължение на толкова много години?

Покрай тая "Мултивселена" вече се чувствам така, сякаш някой е пуснал в главата ми вентилатор Мисли, представи, предположения, догатки - пълен хаос. Не мога да се ориентирам и явно ще ми трябват още много усилия, за да не си сменям "възгледите" през пет минути И все пак Д. Дойч дава някои аргументи, на които трудно може да им се възрази. Ето например: "Ключевой момент состоит в том, что реальный, видимый фотон ведет себя по-разному в соответствии с тем путем, который открыт где-то в аппарате, чтобы пропустить что-то, что, в конце концов, задержит видимый фотон. Что-то перемещается по этим путям, и отказаться называть это "реальным" все равно, что играть в слова. "Возможное" не может взаимодействовать с реальным: несуществующие объекты не могут изменять траекторию движения существующих. Если фотон отклоняется от своей траектории, на него должно что-то воздействовать, и это что-то я назвал "теневым фотоном". Название еще не делает это реальным, но не может быть, чтобы действительное событие, как-то: появление и обнаружение реального фотона, -- было вызвано воображаемым событием, тем, что фотон "мог сделать", но не сделал. Причиной других событий может стать только то, что действительно происходит. Если сложное движение теневых фотонов в эксперименте с интерференцией было бы просто возможностью, которая на самом деле не имела места, то наблюдаемое нами явление интерференции в действительности не произошло бы."