Шпага

Гравити, моето възражение беше само във връзка с интерференцията, но - за мое съжаление - трябва да призная, че ти си прав. Прегледах, доколкото ми стигнаха времето и силите, тази книга на Дейвид Дойч - http://www.google.bg...KxcQwfTmdEPyuyg - и там наистина става дума за това, което твърдиш ти. Не мога да извадя кратки цитати от книгата, но ето откъс от една рецензия: "Но когда фотон один, а щелей несколько, то интерференционная картина на экране все равно возникает, как если бы фотон проходил одновременно через несколько щелей и интерферировал сам с собой. Но регистрирующий прибор, помещенный перед препятствием или за ним, всегда фиксирует фотон только в одном месте. Для объяснения этого чуда обычно используется представление о том, что при излучении и поглощении фотон ведет себя как локализованная частица, а при распространении он ведет себя как волна и как волна может проходить одновременно через несколько щелей и интерферировать сам с собой. Дэвид Дойч взмахнул «бритвой Оккама» и отсек представление о фотоне-волне как излишнее усложнение физической картины – фотон все время остается частицей такой, какую мы и регистрируем при помощи приборов. Интерференционная же картина возникает в результате взаимодействия нашего единственного фотона с «темными фотонами» – фотонами других параллельных миров, которых очень много, и которые проходят через другие щели препятствия. Само же явление квантовой интерференции является индикатором наличия множественности миров." П.П. Интересното е, че Брайън Грийн обяснява нещата по съвсем друг начин. Но мисля, че в случая е много по-уместно да се съобразим с казаното от Д. Дойч.

Гравити, не мога да разбера как отразеният фотон в едната вселена би интерферирал с преминалия фотон в другата вселена? Според мен, дори от най-примитивна гледна точка това не е възможно, просто защото посоките на тези два фотона - отразен и преминал - ще са вече различни, а при определени обстоятелства могат да са и противоположни. По-важното обаче е, че при интерференцията всъщност няма причина за "разклоняване" на вселената. Ако се върнем към прословутия пример с двата процепа, всеки фотон, който стигне до интерференчния екран ще интерферира "сам със себе си". Тоест, както ти самият си казал тук - http://nauka.bg/foru...=40#entry252490 - "Събитие с вероятност 1 е равносилно на събитие, което ще се случи във всички вселени т.е. няма да има разклонение." Ако обаче сложим по един детектор пред всеки от двата процепа, положението ще е коренно различно. Тогава ще има "разклоняване", като в едната вселена ще бъде регистрирано, че фотонът е преминал, да речем, през левия процеп, а в другата вселена - че фотонът е преминал през десния процеп. И разбира се, след това, поради декохеренцията, в нито една от вселените няма да се появи интерференчна картина на съответния екран.

Римлянино, понеже съм ти фен, ще взема да те светна: В основата на тази наистина интересна статия е същата теория, с която Н. Козирев обяснява и телепатията, както и редица други паранормални явления. Панимаеш ли что я тебя намекаю, или ше надо да ти обясняю

Ааа, не! Щом ша гледаш битивито, ракийка няма да ти дам. Само салатка, ама не шопска. Нещо по-евтинко ше ти надробя

У нас е разпространено и "позитивното" мислене от типа "Рипни, Калинке, да тропнем, та да се пукнат душманите" Не са малко тези субекти, които - от мерак да си спечелят завистта на другите - по цял ден се напрягат да демонстрират колко са добре, колко са успешни, щастливи и т.н. А вечер, като се приберат по домовете си, на воля се отдават на негативизЪма...

Ясно. Разбрахме в какво се състои недоразумението.

Да, знаех си, че този пример не е достатъчно ясен. Ще попреписвам още, но ще използвам като ориентировъчен и твоя постинг от "Мултивселена" - http://nauka.bg/foru...=80#entry253432 - защото така ще си спестя част от работата. Започвам оттук: "Представете си сега, че започваме с електрон, чийто спин около z-оста е 100 процента нагоре, а после измерваме спина му около х-оста. Според копенхагенската интерпретация, ако откриете спин надолу, това означава, че вълната на вероятността за спина на електрона е колабирала – вероятността за спин нагоре е била изтрита от реалността, като е останал единичният пик при спин надолу. Обратното, при "Многото светове" се случват и двете развития – спин нагоре и спин надолу – така че конкретно вероятността за спин нагоре оцелява напълно непокътната. За да отсъдите между тези две картини, си представете следното: След като измерите спина на електрона около х-оста, накарайте някой да върне изцяло обратно физическото развитие. Фундаменталните уравнения на физиката, включително и това на Шрьодингер, са инвариантни спрямо инверсията /обръщането/ на времето, което означава, че поне по принцип всяко развитие може да бъде премахнато. Това обръщане може да бъде приложено към всичко: електрона, оборудването и всичко останало, което е част от експеримента. И така, ако т. "Много светове" е вярна, последващо измерване на спина на електрона около z-оста би трябвало да покаже със 100 процентова сигурност стойността, с която започнахме – спин нагоре. Ако обаче копенхагенската интерпретация е вярна /под което имам предвид нейната математически издържана версия, като например формулировката на Гирарди-Римини-Вебер/, тогава бихме получили различен отговор. Според тази интерпретация при измерването на спина на електрона около х-оста, където бяхме открили спин надолу, вероятността за спин нагоре е била унищожена, била е заличена от реалността. Затова при обръщането на измерването няма да се върнем в началната точка, защото завинаги сме изгубили част от вълната на вероятността. Тогава при последващо измерване на спина на електрона около z-оста не съществува сто процентова вероятност да получим същия отговор, с който започнахме. Вместо това се оказва, че има 50 процента вероятност да го получим и 50 процента вероятност да не го получим. Ако проведете този експеримент многократно и ако копенхагенската интерпретация е вярна, тогава средно през половината време няма да възстановявате същия отговор, който сте имали в началото, за спина на електрона около z-оста. Проблемът, разбира се, е да осъществите пълното връщане на физическото развитие. Но по принцип това е експеримент, който би могъл да даде представа коя от двете теории е вярна." П.П. Да си кажа пак фразата – Гравити, не си направих труда да преписвам всичко това с цел да се заяждам. Просто се надявам, че на теб или на някой друг ще му е интересно да го прочете.

Е, нека да не се цупиме вече Нали се срещаме тук да си говорим за разни интересни неща. Казваш: ... има полупрозрачност дори и за един фотон, което се доказва от съществуването на интерференция при отражение и пропускане... Да, но за този фотон, който интерферира "сам със себе си" нямаме основания да мислим, че "в едната вселена ще има 100% отражение, а в другата 100% пропускане". Тоест, при интерференцията въобще няма "разклоняване" на Вселената. За да има "разклоняване", вълните /вълновите функции/ на двата възможни варианта - отражение и преминаване - трябва да са дотолкова различни, че да не могат да си влияят взаимно по никакъв начин. Тогава интерференцията ще е невъзможна, а фотонът ще се реализира и в двата варианта - "в едната вселена ще има 100% отражение, а в другата 100% пропускане."

В книгата има фигури, които няма как да покажа, но не мога и да ги прескачам в текста. Надявам се, че това не е объркващо и че поне общият смисъл ще стане ясен... Ето един от пасажите: "В някои ситуации предвижданията на интерпретацията "Много светове" би се различавала от тези на копенхагенската интерпретация. При копенхагенската интерпретация процесът на колапс би ревизирал фигура 8.16/а/, така че да има само един пик. Тоест, ако можете да накарате двете вълни, изобразени на фигурата – представляващи макроскопично отделни ситуации, - да интерферират, генерирайки модел, подобен на този от фигура 8.2/в/, той би установил, че хипотетичният вълнов колапс от копенхагенската интерпретация не се е случил. Поради декохерентността, която разгледахме по-рано, това е изключително трудна задача, но поне теоретично копенхагенската интерпретация и интерпретацията "Много светове" генерират различни предвиждания. Това е важен принципен момент. Тези два подхода често са възприемани като различни интерпретации на квантовата механика. Това обаче е съвсем неправилно. Ако два подхода могат да доведат до различни предвиждания, те не могат да бъдат наречени просто интерпретации." Има и по-разширен пример за различните предвиждания, който обаче е доста дълъг и хич не ми се преписва. П.П. Имам чувството, че преводачът не се е справил добре с работата си, но... това е положението.

Това беше от ентусиазъм Напоследък гледам само Nat Geo Wild и наистина съм "в плен" на цялото това щедро Земно многообразие...

Ни най-малко!! Напротив, допадна ми тази представа - напълно логична е. Затова и +1 отбелязах на постинга ти.

През цялото време наблягам на думите "възможно е" и тогава продължавам - възможно е еди какво си. А вие на "невъзможно е" ли наблягате всъщност? Защото, ако е така, нямам изгледи да ви разбера, а и Сириус ще се разбунтува Вярно! Яд ме е, че не те разбрах веднага От тази гледна точка ние - на нашата си супер щедра планета - може би, без дори да подозираме, вече сме опознали някакъв огромен... гигантски процент от цялата Вселена - например 99.99 % от нея

Гравити, може би ще трябва да започвам всеки пост към теб с израза "Не се заяждам". Та и сега е така - не се заяждам. Преди около година четох книгата на Брайън Грийн "Скритата реалност". Помня ясно, че там той описваше случаите или поне случая, в който предвижданията на Копенхагенската интерпретация и на теорията на Еверет се различават. Книгата не е в мен, а не ми се иска да преразказвам, защото едва ли ще успея да обясня нещата с правилните, разбираеми думи. Но ако искаш още довечера или най-късно утре ще взема книгата и ще препиша буквално това, което обяснява Грийн. Ще видя дали мога да си спестя преписването, например ако книгата вече е качена в някой от руските сайтове...

Познатата ни материя много рязко се различава от тъмната материя. За никаква еднородност не може да става дума.

Тъмната материя е навсякъде -- http://www.google.bg...357700187,d.Yms.Така че и ние, хората, сме не само потопени в нея, но и безспирно "пронизвани" от нея. Не виждам нищо изкуствено в такава връзка. Възможно е т. нар. екстрасенси да имат по-изтънчени или пък "мутирали" сетива и да долавят някаква информация, носена от тази материя...

Напротив. В някои ситуации Копенхагенската интерпретация и теорията на Еверет стигат до различни предвиждания. Затова не могат да бъдат приемани просто като различни интерпретации.

Е, това не е така, но не ми се иска пак да спорим. Все някакви недоразумения стават. Над 90%. Ами нали по приблизителни изчисления тъмната материя е около 22%, а тъмната енергия около 74%. Наскоро и доц. Л. Литов се изказа по този въпрос -- http://www.google.bg...azsBcKOO-SXWbog: "Леандър Литов: ... ... ... 96 процента от състава на материята на Вселената за нас е непозната. Наричаме я „тъмна материя”... Ние имаме много ясна представа за около 4 процента от материята – това е тази материя, от която сме направени ние с вас и нашият свят, но знаем, че във Вселената има още 96%. Част от тази материя ние наричаме „тъмна” защото тя не свети. За нея имаме някакви идеи какво може да представлява, но не знаем какво е точно. От експериментите очакваме да получим отговор какво представлява тя. Още по-интересен е друг въпрос – Вселената се разширява непрекъснато, нещо я кара да се разширява. От типа на някаква антигравитация, условно ние наричаме това „тъмна енергия”, но това не е филмовият герой Дарт Вейдър и тъмните сили... Очакваме от експеримента информация какво представлява, коя е причината Вселената да се разширява."

Дорис, не съм имала предвид теб, не съм те причислявала към "авторитетите". Първо, защото не помня ти да си коментирала личността и "мозъчния дефицит" на тези, с които спориш. И второ, защото в споровете участваш с аргументи - от твоя гледна точка, - а не с общи приказки. Съгласна съм с това, което си написала тук. Може и да не е проличало, но мен също ме дразнят такива изцепки като "неосезаем и непознаваем" или като "нематериалната част на човека, през която текат енергии"... Моето мнение е, че паранормалните явления едва ли са само някакви проточили се през времето мистификации. Възможно е те да са напълно реални, тоест с някаква материална основа, която все още е непозната за нас. И ако наистина са такива, значи трябва да си имат своите научни и експериментално доказуеми обяснения. Може да са свързани например с тъмната материя или с тъй наречената "тъмна енергия", която пак си е някакъв, засега непонятен вид материя. Може да са свързани и с още непознати ни измерения. Колко бяха според Струнната теория - последно май ги съкратиха до десет... И въобще, при положение, че над 90 % от съществуващото във Вселената все още е загадка за нас, според мен е нелепо да отхвърляме странните явления само защото науката не може да ги обясни... засега.

Един интересен експеримент - http://www.google.bg...eSXDnQfq2pd_ylA. В този брой на списанието има и изказване на Сет Лойд за т.нар. "отлагане". С помощта на Гугъл-преводача успях горе-долу да го разбера и доста ме заинтригува

По съвпадение точно вчера препрочетох статията "Сингулярен компютър", чийто автор е и Seth Lloyd -- http://nauka.bg/foru...showtopic=12973. Исках да свържа тази тема на Южняк с темата за С.К., защото ми се струва, че това, което има предвид той, може до голяма степен да бъде обяснено именно чрез идеята за вселената като сингулярен/квантов/ компютър - нали има хипотези, че квантовите компютри всъщност би трябвало да "работят" едновременно в множество паралелни вселени. Ако искате, помислете и вие за такава връзка между темите...

Много точно казано! Отдел Паранауки май е като капан за наивници. Подвеждаме се да пишем там за разни странни явления и веселяците-"авторитети" веднага долитат, за да ни сплескат физиономиите... от името на науката Аз се надявам, че Сириус ще отвори там тема за нещата, които го интересуват, и че ще зареже плахия, завоалиран начин на изразяване. Бас държа, че и той има с какво да отстреля "авторитетите"

Е, като стана дума за трески, трябва да призная, че и аз имам такива за дялане, при това в количество, което би обезкуражило повечето "дърводелци" Мисълта ми е във връзка с това че НИЕ, субектите, а не науката допускат грешки. Кое е познаваемо и кое не. Естествено. Нали НИЕ, субектите, сме творците на науката. Сама по себе си тя нито може да греши, нито да не греши. Обратното би било, все едно да кажем книгата е сгрешила, а не писателят. А що се отнася до това кое е познаваемо и кое не – ако нещо съществува, то е познаваемо. Установим ли съществуването му, значи вече сме започнали да го опознаваме и по-нататък можем постепенно да задълбочаваме познанията си за него. Мисълта ми бе относно връзката НИ (като субекти) между непознатото и науката; и абсолютно непознатите неща. Ако нещата са ни абсолютно непознати, значи все още не знаем за тяхното съществуване, а при това положение за никаква връзка между тях и нас /и науката/ не може и дума да става. Обясненията обаче не бива да противоречат на фактите. Зависи. Не са редки случаите, в които сме приемали за факт нещо, което после се оказва, че не е факт. Баналните примери с плоската земя и с абсолютното време са достатъчно красноречиви. Едно непотвърдимо научно твърдение автоматично остава извън областа на науката. (По-разбираемо щеше да е: научнонепотвърдимо твърдение) Ако категорично се окаже, че твърдението е непотвърдимо, то престава да е твърдение, освен в нечие объркано съзнание. Ако обаче е все още непотвърдено, Дорис вече ти е отговорила какви са критериите да не бъде изхвърлено от областта на науката. ..., че човек трябва да отхвърли всякакви учители и гурута, и да тръгне сам да търси истината . Според мен това е безсмислено и дори маниакално самонадеяно. Разбира се, за човека е изключително важно кого ще приеме за свой учител, което ни най-малко не пречи да търси истината и сам. Добрият учител не ограничава учениците си, а им дава познания – трамплин за по-високо "излитане". За съжаление обаче напоследък се нароиха толкова много "менте-гурута", че трябва да сме постоянно нащрек. Иначе някой такъв жонгльор, майстор на високопарните фрази, може не само да ни отклони от "търсенето на истината", но и направо да ни подлуди! Мислене и памет. (Как са свързани и дали имат нещо, което ясно да ги разграничава.) Според мен, разграничението е напълно ясно. И всяко мислене по определена тема трябва да започва по един и същи начин – с отделянето на "зърното от плявата". Нещо, с което ние май не се справяме особено добре. Мозъците ни са задръстени с паразитна информация и като все по-ценно качество на паметта се очертава свойството й... да забравя. Да не помни

Сириус, за мен твоите постове вече се превърнаха в нещо като ребуси - какво точно искаш да кажеш с тези свои пространни и доста мъгляви разсъждения? Ето, и Дорис, и Gloster ти предложиха да си по-конкретен, а ти продължаваш с общите фрази, в които, кой знае защо, се долавя и някакъв упрек... Защо, вместо само да питаш, не отговориш на въпросите си и ти? Кажи "как преценяш дали вече обмисленото, от другите, е факт/вярно?" "ТИ как преценяваш, а не философията"? Например, споменаваш няколко пъти "излизане от тялото". Добре, но в тази връзка какво, според теб, е правилното мислене, което би подхождало? Ти щом си мислил, не е ли време да споделиш и до какви изводи си стигнал, мислейки...

Прав си. Бях я забравила тази т. 7 И все пак, ако бях добавила към линка някакъв мой коментар, още по-кофти щеше да стане, защото - поне засега - въпросната теория не ми е ясна. Добре че Дорис е пуснала днес и подходящ линк на руски, с което е повишла шансовете ми да схвана за какво точно става дума. Общото ми впечатление обаче е, че темата не е недостойна за раздел "Физика", така че хубаво си постъпил като си ме... Опростил

Ето нещо сравнително ново по темата - http://www.uva.nl/en...-beginners.html. Става дума за тъмната материя според теорията на Верлинде.