Шпага

http://www.google.bg...Ak-yq9ptkHNLEjA Българин, живеещ в САЩ, с революционно откритие за физиката http://news.ibox.bg/news/id_203095561

Електронът Е реалност за нас чрез своите повсеместни проявления, а не защото ние сме го открили. Бил е реалност за нас и преди да го открием, просто защото иначе нямаше да ни има, за да го открием За да открие нещо науката, то трябва да е реално съществуващо. В противен случай няма какво да открие.

Сириус, наблегнал си доста пъти на думата "знаем". Но защо обвързваш реалността с нашето знание за нея? Какво значение има дали ние знаем, или не знаем за съществуването на нещо? Ако нещо е съществувало, съществува и ще съществува, нашето знание или незнание за него по никакъв начин не може да промени този факт от реалността.

Аз не съм и твърдяла, че включват задължително обясняването на времето. Просто, откакто заговорихме за шаха, доста се отклонихме от времето, минахме през бръснача на Окам, през въображението, а както виждам, някои са стигнали и до казармените си преживявания Тоест, темата стана разногледа и затова вече съвсем не се разбираме кой какво има предвид

Така е -- "Въображението е по-важно от знанието." Но без знание, въображението, особено в науката, винаги е бедно. И все пак, тъй като по-нагоре в темата стана дума за паралелните реалности, едва ли физиците и математиците, които поддържат тази теория, се осланят само на въображението си. Не ми се вярва и да са някакви "интелигентни глупаци" със забежки да усложняват нещата, вместо да използват бръснача на Окам.

Старо, но качествено -- --

Ето ви едно определение за "кол" - добре окастрена коледна елха . Та трябва да се внимава при опростяването, включително и с бръснача на Окъм

Ами да Господ затова не играе на зарове. Защото, както и да ги хвърли, те винаги падат от всичките си страни "едновременно" и във всички възможни комбинации. Колкото възможности - толкова и реалности... в общата МЕГАреалност.

А не си ли противоречиш, като говориш за възможни ходове и същевременно заявяваш, че "това е реалността"? Ако това е реалността, значи и самите възможности са напълно реални, като дори няма значение, коя от тях ще бъде "осъществена". Или с други думи, изразите "реализирани" и "нереализирани" възможности губят голяма част от смисъла си. Е, според мен е точно така, но ти едва ли си на същото мнение. Само че другият вариант пък е необосновано ограничен и би трябвало да е такъв: "При начална позиция в шаха има 10 фигури, които могат да направят, всяка по 2възможни хода. Осемте пешки - с едно поле напред или с две полета напред, двата коня - или по Г наляво, или по Г надясно", ОБАЧЕ това НЕ Е реалността. Напротив, при начална позиция в шаха реалността се състои само във факта, че фигурите са подредени по съответния строго определен начин. А "следващата" реалност ще бъде предопределена само от един-единствен ход, което означава, че всички други възможни ходове просто ги няма – невъзможни са в тази реалност.

Гравити, и друг път съм подчертавала, че съм лаик във физиката. С тази наука не ме свързва нищо друго, освен желанието ми да проумея някои неща поне на елементарно ниво. Но и това е трудно за мен, тъй като нямам никакво понятие от математиката, а без нея не е възможно да се постигне някакво по-дълбоко познание във физиката. По образование съм юрист, а по професия, ами най-общо казано, изкарвам си прехраната с писане на книги. И по някакъв начин любовта ми към физиката ми помага да измислям по-интересни истории. Ето защо нямам нищо против забележките и не бих ги изтълкувала като заяждане. Знам, че допускам грешки, но за мен е важно и да разбера какви точно са те. Иначе само се лутам... Чувствам се неловко, че съм нарушила "правата линия" в темата. Наистина я отклоних в неуместна посока. Друг път просто ще отварям нови теми по въпросите, които ми се струват интересни за обсъждане. За мое съжаление обаче, сега ми се налага да "замълча" за известно време, но ще продължавам да чета вашите постинги. Поздрави на всички И до нови срещи...

Препрочитам "Дълбока вода" на Патриша Хайсмит. Тя е една от любимите ми писателки

Ще се опитам да обясня в схематичен вид това, което разбирам под понятието "квантова телепортация"и защо същността на вълновата функция е от първостепенно значение: 1. Частици от един и същ вид – например електрони – могат да се различават помежду си само по три техни характеристики, които, разбира се, са вероятностни в съответствие с принципа на неопределеност. Тези различия са: – вероятностно местоположение на единия и на другия електрон. – вероятност техните спинове да сочат в различни посоки. – вероятност да имат различна скорост и съответно – различна енергия. Тези евентуални различия всъщност означават, че двата електрона се намират в различно квантово състояние, или с други думи, че всеки от тях може да бъде описан с различна вълнова функция. 2. Ако два електрона се намират в едно и също квантово състояние и се различават само по вероятностното си местонахождение, те са напълно идентични. Именно такива идентични са и тъй наречените "сплетени" електрони – например електрони с общ произход. – Поради тяхната идентичност, сплетените електрони могат да бъдат описани с обща вълнова функция, защото на каквото и разстояние да бъдат раздалечени впоследствие, те остават дотолкова същностно свързани, че фактически са като части на един и същи обект. – Тази връзка между сплетените електрони се изразява в това, че на каквото и разстояние да се намират един от друг, при всяка промяна в състоянието на единия електрон абсолютно същата промяна настъпва мигновено и в състоянието на другия електрон. 3. Точно тази специфичност на сплетените електрони е в основата на квантовата телепортация. В пост 14 Гравити е описал процедурата, но все пак в малко по-разширен вариант ще я опиша и аз: – Да си представим, че единият от сплетените електрони се намира в София, а другият – в Чикаго. Въпреки това разстояние обаче те продължават да са в едно и също квантово състояние, което се описва с обща вълнова функция. – Човек в София, при когото е електрон А иска да телепортира състоянието на електрон С до човек в Чикаго, при когото е другият от сплетените електрони, който ще наречем В. – За целта софиянецът измерва някаква обща характеристика между електроните А и С, като това измерване му дава възможност да установи и как намиращият се в Чикаго електрон В се съотнася към електрон С. Просто поради общата вълнова функция на А и В съотношението между А и С е същото като това между В и С. – Може да се каже, че след създадената връзка между електроните А и С, вече и трите електрона са с обща вълнова функция – А-В-С. – Сега вече софиянецът може да извърши измерване над системата А-С и да получи определен резултат. А при това измерване се променя вълновата функция и на трите електрона в системата А-В-С, тоест и електронът В, намиращ се в Чикаго е реагирал мигновено на измерването, което се е осъществило в София. – Важно е да се отбележи, че ако след така описаните манипулации човекът в Чикаго извърши измерване върху електронът В, той ще получи смесена информация – за състоянието и на електрон А, и на електрон С. Но тази информация няма да му е от полза, защото от нея не би могъл да извлече "чиста"информация за състоянието на С, а нали целта на телепортацията е именно получаването на такава информация за С. – Ето защо се налага осъществяването на обикновена, класическа, връзка между софиянецът, който ще изпрати например по факса, резултатът, получен от него при измерването на А-С, и едва тогава, въз основа на този резултат, човекът в Чикаго ще може да осъществи такава квантова манипулация, при която да се получи точното квантово състояние на електрона С. Нещо, което на практика означава, че електронът С е телепортиран от София в Чикаго.

Гравити, пуснах тези линкове във връзка с твоя пост № 14 и мисля, че въпросът за същността на вълновата функция е пряко свързан с квантовата телепортация, за която си писал в споменатия пост.

А аз благодаря на теб и Гравити за вашите интересни постинги в тази тема!

За тези, които се справят добре с английския, може би ще им е интересно това - http://www.nature.co....1038/nphys2309 На мен ми се наложи да се огранича само с оскъдната информация тук - http://erudytam.net/...svojstv-kvanta/ - но общо взето схванах за какво става дума и се уверих, че не случайно е намерило достойно място в тази класация - http://www.google.bg...dnZWaGGaNh3fxtQ . Доста линкове станаха, но в случая така е по-икономично

Според СТО и ОТО е така. Но защо трябва непременно да се придържаме само към това, което е според тези теории? Мисля, че заключителните думи на Пол Дейвис за времето ни дават и по-широко поле за размисъл - http://old.inrne.bas...2007/serial.pdf - "Потокът на времето - разум или материя?" /492 стр./ Всъщност цялата книга е много интересна и си заслужава да й се отдели... време... собствено време... нещо, което наричаме време... Не знам

Не ставаше дума нито за нарушаване на причинно-следствените връзки, нито за нарушаване на последователността на събитията.

Дорис, Добре, но в тези термодинамични процеси, които не винаги са необратими, а могат да са и обратими, стрелата на времето обръща ли се? Обратимите термодинамични процеси свързани ли са с промяна на посоката на времето?

Гравити, ако съм преиначила думите ти, не съм го направила умишлено! Просто не те разбирам. Беше споменал координатно и космологично време, а аз не схващам как можем да ги "вместим" в темата за пътуването във времето. В какво друго време, освен в собственото, може да се осъществи пътуването? В какво време, според теб, е пътувал космонавтът, който "тръгва от 2012 и се връща през 3012 г. ? И друго: нека освен космонавтът вземем за пример и някой, който си остава на Земята, но е подложен на хибернация в момента, в който космонавтът потегля /2012 г./ Когато космонавтът се върне /през 3012 г./, тогава прекратяваме за другия периода на хибернация. И може да се окаже, че и двамата са остарели еднакво малко, докато техните някогашни връстници вече са 130 годишни старци. Е, в какво време е пътувал всеки от тях?! И въобще, дали някой е пътувал във/през времето, или това, което наричаме "време" трябва да бъде сведено до далеч по-ясното понятие "движение" - но не само кинетично, както е в СТО, а в най-широкия му смисъл, включващ всички настъпили и настъпващи изменения, които във всяка отделна система протичат с различно "темпо"...

Да, но нали с Гравити говорим как е според СТО и ОТО. Но дали термодинамичните процеси са ВИНАГИ необратими? И дали ентропията задължително е свързана със стрелата на времето? Мисля, че и на двата въпроса отговорът е "не". А що се отнася до "ходът" на времето, дали то "тече" или на нас така ни се струва... И как да тълкуваме прословутата реплика на Айнщайн: "Разликата между минало, настояще и бъдеще е само илюзия, макар и натрапчива."

В мой предишен постинг споменах, че в този пример, пък и във всеки друг, свързан с теориите на Айнщайн, за мен е най-интересна "колизията" между субективното и обективното минало на наблюдателя, който преминава от една система в друга. Както е според Специалната теория на относителността, във всяка инерциална система имаме множество от сверени и синхронизирани неподвижни часовници, или с други думи – часовници с общо време. Общото време означава, че часовник, който се намира до мястото на дадено събитие, ще има показания, идентични с тези на абсолютно всички други часовници, които са неподвижни в тази система. Така неподвижните в тази система часовници могат да изпълняват ролята на еталони за отчитане на скоростта, с която се "развиват" процесите в същата инерциална система. А също и да бележат настоящето –"сега-то" – в тази система, което се изразява именно в набора /в съвкупността/ от всички едновременни събития, случващи се там в моментА. Когато се опитвах да разбера СТО, си създадох нещо като спомагателно сравнение между времето в една и съща инерциална система и страниците на една книга. Всяка страница е "сега", а буквите в нея са едновременните събития. Така, ако сме неподвижни в тази система, "страниците" с едновременните събития не подлежат на промяна и ние минаваме от страница в страница, прочитайки ги по определен начин. НО ако сменим системата всичко се обърква. "Виждаме" други страници, зафиксирали други едновременни събития, а тези, които са били едновременни за нас в предишната система, изведнъж се оказват неедновременни. В това няма нищо чудно от обективна гледна точка. Обаче от субективна не е така. Просто защото ние имаме памет. А в тази наша памет, както и да се движим, колкото и пъти да сменяме отправната си система, събитията, които вече са се случили за нас едновременно, ще си останат такива, независимо, че в новата система те не са били едновременни. Съжалявам, ако не изразявам достатъчно ясно Да, от обективна гледна точка, за този, който е вече в друга система, миналото ще се различава от миналото на онзи, който е останал неподвижен. Обаче от субективна гледна точка – в паметта му – миналото ще продължава да е същото, като това на онзи, с когото е бил неподвижен. Е, защо трябва да считаме за по-"реално" новото – обективното – минало на този наблюдател, а не субективното му минало, зафиксирано в неговата памет. Пък и въобще, къде на друго място може да съществува нечие минало, освен в паметта му, тоест във вид на някаква информация, свързана със събития, които за този субект вече са се случили, но за друг са настояще, а за трети – бъдеще...

Във връзка с това, което си казал, бих добавила, че според мен трябва да търсим възможностите за "пътуване във времето" не в уравненията на Айнщайн, не в черните или пък в "червеевите" дупки, а в Квантовата механика и във все още непознатите ни способности на собственото ни съзнание. И ще си позволя да цитирам: Юджийн Уигнър, който съвсем не е по-малко гениален физик от Айнщайн. Ето какво казва той: "Не е възможно да се формулират законите на квантовата теория по напълно последователен и логичен начин, без да се вземе предвид съзнанието на наблюдателя. Самото изучаване на заобикалящия ни свят води до извода, че върховната реалност е съдържанието на съзнанието". И друг велик физик - Джон Уилър: "Ние сме участници в сътворяването не само на близкото и сегашното, но и на много далечното и много отдавнашното. В този смисъл ние сме участници в създаването на нещо от вселената в далечното минало..."

Да, но като се каже "пътуване във времето" няма как да се има предвид нещо "по-общо" от собственото време на пътуващия субект. Ето, и ти самият си казал: Ами щом е лишено от всякакъв смисъл, значи няма никакъв смисъл и да поставяме въпроса дали под "пътуване във времеТО" трябва да се разбира собственото време на субекта, или нещо "по-общо", свързано с понятието "време". Съгласи се, че изразите "пътуване в координатно време" или пък "пътуване в космологично време" биха били напълно неуместни. Така е, но нали в случая НЕ разглеждаме инерциални системи. "Парадоксът" наистина е интересен. Но поне за мен най-интересното в него е това, че при смяната на една отправна система с друга се получава нещо като колизия между субективното и обективното минало на съответния наблюдател. Ще се опитам да обясня какво имам предвид в отделен постинг. А на мен не само предлогът "в", но и въобще понятието "време" не ми харесва, защото така, както сме свикнали да го възприемаме и да говорим за "ход" на времето или пък за "пътуване" – тоест за движение през времето – все едно в каква посока, ние неизбежно стигаме до абсурди. Всъщност до абсурди стигаме винаги когато се опитваме да разглеждаме времето отделно от пространството. Но що се отнася до пространство-времето, то наистина е сцена, при това напълно статична. Мисля, че можем да го наречем "Вечното Сега"

Според мен такъв въпрос въобще не възниква, тъй като от самото заглавие на темата "Пътуване въввремето" ясно се разбира, че става дума именно за собственото време, или накратко казано – за времеТО – на хипотетично пътуващия субект. Просто не е възможно някой или нещо да се озове в нечие друго време. Ако например субектът Хикс се върне по някакъв начин дотолкова "назад" в миналото, че се срещне там-тогава с някой динозавър, това съвсем няма да означава, че вече е в собственото време на динозавъра. Напротив, той – Хикс – пак ще е в собственото си време, тоест в своето "сега", което ще включва определен набор от едновременни събития, случващи се точно в този негов момент. Имам предвид че както и да "пътува" субектът, той винаги ще е в собственото си време и то винаги ще е за него СЕГА.

Въпреки че е написана доста отдавна, тази статия за квантовите компютри дава ценна информация - http://wop.cointech....al_pdf/3-99.pdf - от стр.212 нататък.