Шпага

Ех, много ми се иска поне нещо от това - http://www.google.bg...ktDjp0Oh4VbPkdg - да е вярно

Е, дай Боже всекиму такива "пръсти" Ти обаче си ярък пример за това, че Бог не винаги чува молитвите ни...

Тази статия - http://www.google.bg...ccZhQuU7rJccumQ - ми се стори достатъчно интересна, за да заеме място и в любимата ми тема

http://nature.uni-pl...=111&Itemid=149

Лети калинка - "Покажи ми пътя, мила!" Каца - бръмбар, малък. С точки. И едно оптимистично-диаболично хай ку-ку: Засмян вампир - нощта дочакал е. Прегръща я безлунна.

Приличат си, особено по това, че и двамата въздигат "измислянето на физ.модели" в култ, а пък "мат.моделите" ги изпълват с надменно презрение

Като стана дума за Файнман, ето нещо, което ми направи много силно впечатление: http://old.inrne.bas...2007/serial.pdf В тази статия, от 363 стр. на списанието нататък, в подзаглавията "СИГНАЛИ ОТ БЪДЕЩЕТО" и "ВЕЩЕСТВО И ИНВЕРСИЯ НА ВРЕМЕТО" са описани някои от съвместните разработки на Уилър и Файнман. Искаше ми се да копирам откъса и да го постна тук, но не успях - излизат само "йероглифи"

Имах лекциите на Файнман на руски, но след срив на компа ми ги изгубих. Ще ги потърся отново, за да прочета по-подробно за какво става дума, защото от това, което ти си цитирал, нищо не се разбира. А ето и един цитат от тук: http://www.google.bg...y1HCQfPXYEEvM_g

Извинявай, но просто не мога да повярвам, че представите на Файнман са били чак толкова примитивни А това, което си написал в темата "Квантов басейн": Ееее, това все едно че е излязло изпод перото на някое хлапе второкласниче, а не от човек, който твърди, че с хипотезата си "изправя науката Физика на крака"

Здравей, Малоум! Е, как може вълнов пакет да е локализиран? Според мен точно това няма физически смисъл

Scaner, благодаря за отговора. Работата ми налага да "млъкна" за няколко седмици, но при възможност ще продължавам да чета с интерес мненията на участниците в темата. Поздрави на всички

Scaner, отдавна не сме си говорили за СТО, затова сега ще ти "пробутам" една задачка, свързана и с КМ, и със СТО. Ако премахнем едното огледало не само СЛЕД като частицата се е отразила в него, но и точно В МОМЕНТА, в който тя попадне върху екрана, ще имаме в тази система две едновременни събития. В друга система обаче същите тези събития няма да са едновременни. Да речем, първо ще бъде премахнато огледалото, а после частицата ще попадне върху екрана. Което означава, че тя, поради т.нар. "отложен избор" и както си казал в цитата, няма да направи интерференция. В трета система обаче ще е обратното – първо частицата ще попадне върху екрана, а след това ще бъде премахнато огледалото. Което означава, че частицата ще направи интерференция. Добре, но това е абсурдно, тъй като всяко едно събитие се случва, макар и по различно време, в абсолютно всички системи. Не може в някои системи частицата "да попадне на разрешените места в интерференчната картина", а в други системи да не попадне на същите места върху същия екран. Така че... какъв е отговорът според СТО?

Здравей и ти! Ставаше дума за локалния реализъм, според който няма никакви причини връзката да НЕ се смята за прекъсната. Както се оказва обаче, според КМ връзката между такива сплетени частици се запазва, независимо от последващата им пространствена раздалеченост.

Здравей, Scaner! Първо искам да отбележа, че целта ми не е да споря с теб - ти си спецът , - а да проведем диалог, при който да си изясня поне донякъде нещата. Затова, когато изказвам някакви възражения, винаги си имам "едно наум", че те може и да са погрешни. В този вариант според мен има противоречие: Щом преди измерването спинът "го няма изобщо", значи той не е "неизвестен параметър", а несъществуващ параметър. Откъдето пък следва, че при измерването "придобива стойност" нещо, което преди измерването е било нищо. Фактът обаче е, че при измерването един електрон може да бъде "изтръгнат" от неговата квантова неопределеност или със спин +1/2 или със спин -1/2. Тоест, макар и с различна степен на вероятност, тези две възможности все пак са съществували - били са заложени по някакъв латентен начин в самата същност на електрона. За разлика например от спин 0 или спин 2, чиято степен на вероятност за електрона е винаги и точно равна на нула. Мисълта ми е, че съвсем няма тъждественост между възможното и несъществуващото, а в посочения от теб вариант тези две понятия сякаш са неразличими едно от друго. Суперпозицията на електрона се изразява именно в това, че в неговата същност са заложени и двете възможности - спин +1/2 и спин -1/2. Всяка една от тези възможности може да бъде проявена при измерването, като при определени условия даже и степента на вероятност може да е равна - 50/50. Така че състоянието суперпозиция, колкото и да е странно, все пак лично на мен ми изглежда по-естествено от това да твърдим, че при измерването "придобива стойност" нещо, което преди измерването изобщо не е съществувало. Най-общо казано, когато говорим за който и да е квантов обект ПРЕДИ измерването, по-логично ми се струва едновременното съществуване на много възможности за неговото проявление, отколкото несъществуването на нито една. А това, че при измерването само една от тези възможности придобива реалност за нас е съвсем отделен въпрос... И още нещо: Доколкото ми е известно, суперпозицията е в основата на квантовите компютри. Така че, ако преди колапса квантовият обект не е наистина в такова състояние, как биха функционирали те? Не се ли обезсмисля напълно самата идея за такъв вид компютри?

Scaner, Поздравления за ценните постинги! Според мен, дори и така - поставени в кавички - понятията "влияние" или "определяне" пак не подхождат, когато става дума за локалния реализъм. Както си отбелязал "двата сплетени фотона се раждат с противоположни спинове" и... точка От този миг нататък връзката между тях е скъсана во веки веков. Дали ще определим, или няма да определим посоката на спина на единия фотон е без никакво значение за посоката на спина на другия фотон. Или ако си послужим с твоя нагледен пример: В едната кутия със сигурност има гайка, а в другата със сигурност има винт. Дали ще ги отворим тези кутии, или ще ги оставим завинаги затворени - все едно. А когато отворим едната кутия, откривайки в нея винт, това не "предопределя" наличието на гайка в другата, а просто означава, че там има гайка и толкова. При квантовите корелации обаче положението е коренно различно. Преди да отворим кутиите, във всяка от тях имаме някакво смесено състояние или, да речем, отсъствие на определено състояние. Образно казано, във всяка кутия имаме нещо, което е едновременно и гайка, и винт. Така че чак когато отворим някоя от кутиите, това смесено състояние ще придобие конкретност - ще "колапсира" например във винт. Което пък означава, че в този момент със самия акт на отварянето на кутията ние вече наистина сме предопределили какво ще открие притежателят на другата кутия, дори и ако той, заедно с тази кутия, се намира някъде на хиляди светлинни години от нас. Е, да, ние не можем мигновено да му съобщим "Приятел, в твоята кутия има гайка, понеже в моята току-що открих винт", но това ни най-малко не означава, че корелацията не се е осъществила именно мигновено. И точно тук е проблемът. Как се осъществява тази връзка, след като не става дума за взаимодействие между корелираните частици. Информация - такава, каквато ние имаме предвид, съобразявайки се със СТО, е наистина невъзможна. Но може би самото понятие "информация" в нашите представи е крайно ограничено. Може би има и други видове пренос на информация между квантовите обекти - видове, които все още не сме открили. И въобще "Що е информация" май също не е достатъчно ясно на този етап...

Хай ку-ку Мисъл отнякъде. Бърза. Пресреща я Глуп. П.П. Поради творческа немощ не можах да избера между Глишев, клуб и клуп. Затова се спрях на Глуп.

Здрасти, Малоум! Със своя мислен експеримент Айнщайн, Подолски и Розен всъщност целят да контрират принципа на неопределеност, като докажат, че всяка частица, например електрон, във всеки един момент има както точно определено местоположение, така и точно определена скорост. Или с други думи: че квантовата неопределеност не е в основата на реалноста, а се дължи само и единствено на някаква непълнота в теорията; на някакви все още неоткрити параметри, които тази теория просто не обхваща. Е, да, ама се оказва, че те не са прави. Оказва се, че такива скрити параметри НЯМА, поради което твърдението ти, че в твоята хипотеза "няма скрити параметри, а има РАЗКРИТИ параметри" губи смисъла си. Щом няма нищо скрито, значи няма и нищо за разкриване Губи, съответно, смисъла си и това: В КМ има много загадки, но посочените от теб не са сред тях. Ето за това става дума вече от няколко дни насам. Мисленият експеримент АПР е накратко казано следният: За да докажат, че неопределеността не е фундаментално заложена в самата природа, а се дължи на това, че ние с акта на измерването "смущаваме" частицата и само поради този факт не можем да установим едновременно и местоположението, и скоростта й, АПР предлагат начин за косвено измерване на въпросните две характеристики. Да допуснем, че една частица при определени условия се разпада на две напълно еднакви частици, които започват да се раздалечават една от друга в точно противоположни посоки. Поради тяхната идентичност и общото им начало, тези частици ще имат и еднаква скорост. Така че, ако измерим скоростта на едната, ние фактически ще узнаем и точно каква е скоростта на другата, без изобщо да сме й повлияли по какъвто и да е начин. И обратно – ако измерим местоположението на едната частица, ще знаем със сигурност и какво е местоположението на другата, "несмутената" от измерване частица, тъй като това местоположение в същия момент ще е на същото разстояние от началната точка, само че в противоположната посока. И оттук, според АПР, следва изводът, че всъщност всяка от двете частици във всеки момент се намира на конкретно място и във всеки момент се движи с конкретна, точно определена скорост. Нещо, което е в разрез с принципа на неопределеност. Интересното в случая е и това, че чрез този експеримент, АПР не само, че не успяват да опровергаят принципа на неопределеност, но и пускат, така да се каже, духа от бутилката, защото Бел започва разработките си именно с цел да изследва техните идеи и в крайна сметка прави своето главозамайващо откритие: http://www.google.bg...VSgMztlbLFhXw9g Малоум, ти просто трябва да кажеш какво е твоето тълкувание на принципа на Хайзенберг. Не е нужно да вменяваш на КМ някакви несъществуващи "провинения"

Здравей, Богданов! Темата е много интересна и, поне според мен, мненията, свързани с хипотезата на Малоум, не вредят по никакъв начин. Още повече че Дорис, която е титуляр на тази тема, ни даде "зелена улица" за по-свободно... поведение

Всъщност постулираното се оказва НЕвярно. Теоремата на фон Нойман за отсъствието на скрити параметри опровергава АПР-твърдението за непълнота на КМ. Нарушаването на неравенствата на Бел и последващият експеримент на Аспе доказват наличието на нелокални корелации. Принципът за НЕлокалност "измества" постулатът за локалност

Здравей, Малоум! Много ти благодаря за този отговор. Мисля, че сега вече доста от идеите в хипотезата ти започнаха да придобиват по-ясни "очертания" за мен и въобще за четящите тук Дано с нашите нападки допринасяме за разработването на нов и подобрен вариант на книгата ти - ако планираш преиздаването й. П.П. Разбира се, привечер пак ще прочета отговора ти - имам и някои възражения, но не искам да прибързвам, защото може и да не съм права...

Да! Той е може би най... най-знаменитият

Здрасти, Малоум! Вероятно не всички разбираме хипотезата ти /или никой не я разбира/ главно заради твърдението ти, че в нея "НЯМА противоречия с известното до сега." Това води до голямо объркване, защото очакванията са наистина да няма противоречия, а пък се оказва, че има, и то много, при това все основни. Ето например и в последния си постинг ти отново говориш за "престой" на фотони: Но самото понятие "престой" звучи абсурдно в съчетание с понятието "фотон". И освен това, тъй наречените от теб "вещеви обекти", които излъчват и поглъщат фотони, всъщност са частици, а за частиците не може да се каже, че са "вещеви обекти", след като, поне според "известното до сега", те имат двойнствена корпускулярно-вълнова природа. И ето какво се получава - фотони, вещеви обекти, взаимодействия, явления... и още куп други понятия в твоята хипотеза имат някакъв друг смисъл, напълно различен от общоприетия във физиката. Така че човек и при най-добро желание да те разбере, в крайна сметка остава в пълно недоумение

Нека да отдадем заслуженото уважение и на някои от големите мислени експерименти във физиката Освен за прочутата котка на Шрьодингер и за влака и светкавиците на Айнщайн, аз се сещам за експеримента на Бел: . А също и за т. нар "парадокс" на Гибс, чийто мислен експеримент е описан ясно и кратко тук: , както е отбелязал и Богданов в своята много интересна тема "Пеперудата - най-опасното създание на планетата". Аз, като пристрастен лаик-физик с хуманитарна душа , намирам в този вид експерименти някакво особено, едва ли не мистично очарование. Та ако се сещате и за други такива, дайте ги насам

Ми извинявай, но аз и това не го разбирам Щом единичен фотон е "смесен от много вакфотони", значи те -- самите вакфотони -- си взаимодействат. Иначе просто не биха могли да образуват "единичен", тоест "смесен" фотон. Получава се нещо от сорта: фотоните не взаимодействат помежду си, обаче си взаимодействат А след като, според теб, "единичен фотон е условно название", става даже и още по-кофти... за физиката, защото излиза, че такива фотони, за каквито става дума в тази наука, НЯМА Не съществуват! И само "вакфотоните" са нещо реално...

Здравей, Малоум! А според теб интерференцията не е ли взаимодействие? И ако не е... какво е Аз мисля, че логиката всъщност е друга - щом фотоните не взаимодействат помежду си, а интерференцията все пак е вид взаимодействие, значи всеки фотон при определени условия взаимодейства - интерферира - със "самия себе си". Стряскащ факт, наистина, но и отдавна, много отдавна доказан експериментално.