DendroaspisP

Уважаеми Тамарин, не сте внимателен. До момента не защитавам нищо конкретно, а задавах въпроси, за да си избистря каква е вашата (на разбирачите) концепцията за промяна, за да имам мнение. И в тази връзка задавах и въпроси дали при тези предполагаеми промени се вземат предвид и специализираните области. Защото едно е да се философства на академично и абстрактно ниво от позицията на еклектик-теоретик, друго е да се обмислят промени, които са съобразени с всички области на реалния живот. Едно е в последствие да не стане ясно кой и защо е главния герой в някакъв си роман, друго е в реални области да настъпи неяснота поради недомислени езикови и граматически промени. Това, което казах е - да на смисленото опростяване, но категорично не на принципното изпростяване, което може да е за сметка на смисъла с цел да е "по-лесно". В същност, Историк го е казал доста по-ясно и подробно, с което считам тази дискусия, поне за мен, за приключена.

Уважаеми Тамарин, аз съм ползувател на писаното слово и то ми е необходимо на професионално потребителско ниво. Вие, разбиращите, трябва да създадете такива правила, че в специализирани текстове, където смисълът е най-важен, да няма проблеми при установяването му. Така, както Вие (предполагам, разбира се), че нищо не разбирате от право и за това, когато нуждата налага, си наемате лице с юридическо образование. Е, разбира се, редица бъгари са почитатели на лаишката пенкилерщина, но това е личен проблем на интелекта на всеки от нас. А за това, че все пак днес отговорихте (разбиращите, имам предвид) на въпросите ми от преди три седмици - благодаря. Сега нещата вече са по-ясни и редица от въпросите ми отпадат. Така че, въпросите ми бяха следствие, а не причина (по липса на предоставена точна и ясна информация) и Вашите изводи за моята компетентност са малко неточни и субективни, но това е човешко.

Уважаеми Тамарин, не споделям мнението Ви за юридическите текстове и пълния и кратък член. А именно смисълът е основен, а не правоговора (тук пунктуацията също играе огромна роля, но това е друг въпрос). И изобщо не касае само членуването на думи в мъжки род, единствено число (или идеята да отпадне членуването само на думи в мъжки род?). В долния текст бихме ли ми казали какъв е смисъла на следното: "Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди." и "Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите." и дали смисълът на горното е абсолютно и безспорно идентичен със смисъла на същото, но написано по следния начин: ""Чл. 25. (1) Разпоредби на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди." и "Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредби на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите."

( Посочвам факти, а не давам оценки, кой и защо е по-важен. Ако не вярваш, анализирай на каква част от Римската империя се запазва латинската азбука, разпространена преди това от римляните. Анализирай и ролята на франките и някои други германски племена след това. Това е.

Лошото е, че все повече млади българи също пишат на маймуница и още по-лошото е, че това не им прави впечатление. Липсата в латиницата на няколко типични за езика ни букви (обозначаващи специфични звуци) води до рутина, граничеща с езиково невежество при писането.

Що да е тъжно? Важното е, кой е първоначалникът, а не разпространителят. по същата логика, не латините или дори римляните, а германците (в широк смисъл) са основните виновници за разпространяване на латинската азбука в днешните й географски граници.

Не съм специалист, определено т.нар глаголица е първата, но българската "кирилица" е доста различна като графичен дизайн и много по-близка до буквите, с които пишем днес. Докато руската "кирилица" не се различава по същността си от българската, само шрифтът е друг и по-модерен. На глаголица се е писало около 50 години, което не омаловажава и идеята, и труда на двамата гръцки братя.

И една от тези кирилици (далеч по-старата) е българската, въз основа на която доста по-късно възниква втората - руската. Славянска азбука между кирилиците няма - така както няма италийска азбука, а латинска по името на народа, който е създал въз основа на гръцката. Т.нар "кирилици" са азбуки на определени народи, пригодени за славянските езици.

Хубаво нещо е. Българската азбука за славянските езици.

честит празник на българската писменост и слово!!!

Ако става дума за Литва, Латвия и Естония - това е нагла великоимперска ЛЪЖА. Лошото е, че и днес явно продължават да ви пълнят главите с глупости, а уж Русия била различна от СССР.

Е, по тази логика, тук могат да ти отговорят както си искат. Това дали ще те удовлетвори, умнико?

Защо "злобные русские" като цяло? Болшевиките и хората около Сталин стигат. Едва ли целият руски народ е завладявал и окупирал Латвия. И защо не погледнете нещата от друг ъгъл - този, че именно непровокираната окупация на Латвия от СССР е главен виновник за появата на бъдещите есесовски легионери? Да не би преди 1940 година цяла Латвия да е била само эсесовские легионеры? А и това какво общо има с въпроса, че една страна (СССР) окупира без основание и в противоречие с всички дори тогава действащи международни норми друга суверенна и независима страна (Латвия)? Ако някакво наличие на фашисти и эсесовские легионеры в Латвия преди това е "основанието", ами то по същата логика излиза, че и Германия е имала право да нахлуе в СССР и да я окупира, защото в СССР пък е било пълно с болшевики и подразделения на НКВД.

Глишев, никакъв софизъм. Просто и ясно въпросче, съвсем в сериозен научен стил. Което очаква сериозен научен отговор, подкрепен с доказателства за "общо наследство" или поне уточняване на това понятие. Не можем прабългарите, просто по допускане и по презумпция, да ги врем тук и там, да ги сродяваме с този и онзи и т.н.

Това, за общото наследство е само презумпция и то от оборимите. Какви безспорни доказателства има за "общото наследство" на прабългари и авари?

"Справедлив закон" не е правно понятие, а такова от областта на етиката. Изобщо, в правото хората много често търсят справедливост като етично понятие и са разочаровани, когато не я намерят. "Справедливост" в правото значи само едно единствено нещо - еднакво прилагане на закона, т.е решаването на идентични казуси по еднакъв начин. В това отношение, нашият съд също може да бъде упрекван, защото дори на ниво върховни съдилища идентични казуси по различни причини се решават по различен начин, а това е недопустимо (за по-нисшестоящитге съдилища това е донякъде допустимо, въпреки че също не е желателно, тъй като се предполага, че те все още се "учат" на право - по-точно на прилагането му и не са на нивото на върховните съдии). Законите са добри или лоши, но не в зависимост от етичната им преценка, а по един доста обективен принцип - дали правилно отразяват обективната реалност и дали по най-удачният начин регулират обективните обществени отношения. В древността правото като цяло е следвало живота (най-ярък представител е римското право и то не само в частноправен, но и в публичноправен аспект). Днес по ред причини, включително и поради посочената от теб "клиентелщина", законодателните органи се опитват да моделират живота, т.е чрез закони да създават обективни обществени отношения. Да сложиш каруцата пред коня е доста деликатна работа, горе-долу като да изнасяш "демокрация" и да я налагаш на арабска държава, чиито обществени отношения все още са от зората на възникване на исляма. На трето място, дори и идеята в един закон да е добра, т.е той да е в максимална степен съответен на материята, която ще регулира, идва следващия проблем - правната техника на писане на този закон. То не става както днешните ни законотворци вършат тази работа - често драскайки на крак, докато си отпива питието в парламентарното кафене. Не случайно наблегнах на това във въпросите си до теб. Правото ползва думите от езика, но то си има специфичен език и изказ. законът не може да бъде написан като разказ, приказка или новела. Нито като разговор на улицата. И ако тези, които написват закона нямат достатъчно опит и познания (дори това, че някой е учил и завършил право не винаги е достатъчно), и най-добрата идея може да се окаже окепазена, законът да е неясен и дори двусмислен. Така само изписване може да промени идеята или да я направи практически неприложима. Добрият закон - в техническо и идейно отношение е този, който търпи най-малко промени. Хората не са склонни да спазват калпави закони и затова често се налага да се правят принудителни кръпки на такива закони, известни като изменения и допълнения. Колкото повече изменения и допълнения има в един закон, толкова по-неудачен е той, а практическият резултат е, че той в малка или никаква степен не регулира и обслужва обществените отношения.

КГ, въпросът е малко спорен. Тези, но от кого (с това изобщо не искам да обидя автора на темата, защото оценявам желанието му само по себе си). Знаеш, че в България всеки разбира от право и всеки има идеята, че той ще направи най-добрия закон, ще даде най-доброто решение и т.н.. А болшинството от тези хора и хабер си нямат от право и още по-малко от това как се пише закон (добър имам предвид като правна техника). И точно защото хабер си нямат си мислят, че нещата в същност не са така сложни, а много по-елементарни и принципно лесно разрешими и то кардинално. Резултатът от такива опити ти е добре известен - почти правна олигофрения през последните 20 години с малки изключения.

Глишев е прав. Личните качества нямат отношение към възможността евнух да стане император, цар и т.н. До колкото си спомням, китайският адмирал (забравил съм името му), който в началото на XV век води огромната китайска военна и търговска флота чак до Африка е евнух. Бил е почти два метра, силен мъж, голям военоначалник и политик, но... евнух от двора на китайския император. Никакъв шанс за престола. Т.е това е принцип не само в нашия район, но и далечен Китай.

И аз.

Май че шансът му е силно стеснен. И причината е в пълководецът срещу него - Цезар. Цезар не само е много добър военен лидер (пълководец), но е много амбициозен. Да не забравяме, че Галия е превзета от него и той възприема като въпрос на престиж връщането й под римска власт. За това и тръгва с доста значителна за времето си военна сила и само с една идея - усмиряване и пълно покоряване на Галия. Срещу него и легионите, галите имат само една евентуално печеливша тактика - засади и партизански удари, но на едро. Те обаче не са способни на такава тактика, особено за един по-продължителен период. Само пасивни бойни действия - т.е защита от укрепени селища, не може да е печеливша срещу римляните, които са експерти в обсадото дело. С една дума, големият проблем на галите е, че не са германци и не могат като тях да водят бойни действия срещу римляните. А вторият е, че имат срещу себе си Цезар.

В Ямболско Е-кат. Дори на нас ни прави впечатления мекия им говор.

Пич - второто, второто. За това не само е членувано, но е и с големи буквички. След като не трябвал пълен член, що пък да не може само с пълен член?

Ну, ни как не нравится.

И тази песен е добра. Но по темата "Висотски" предпочитам тази песен: А е и по темата в широк план.

Глишев, знаех си аз, че ще стане мазало...