DendroaspisP

SSlava, Сталин не ме впечатлява. Както и Хитлер. В България имаме един такъв израз - един дол дренки са. Не знам дали ще го разбереш. Виж, това е една от любимите ми песни и тя е руска.

Иначе, за станалото с Полша това е повече от показателен исторически факт. Ще ми е интересен коментара му. Докато се водят ожесточените боеве между германци и поляци, цял свят наблюдава как ще се развият събитията. Дори след битката при Дзур „Фолкише Беобахтер” оценява тази битка като „най-очесточената в историята”. Само съветската преса мълчи и не отразява тези събития. Още по интересно е, че в този период съветските вестници поместват странни коментари, че поляците не оказват съпротива на германците, че Полша е фактически окупирана още в първите дни от войната и не се знае къде е нейното правителство. Съветския народ чете и… вярва. Едва на 14 септември вестник Правда разкрива какъв е замисълът на това поведение на официалната руска политика и пропаганда. И трябва да ви кажа – евала! Който проявява интерес може да си издири броя на вестник Правда от 14.09.1939 година и в редакционната статия ще се увери с очите си, какво пише: „ Може би ще възникне въпросът защо полската армия не оказва никаква съпротива на германците? Това е така, защото Полша не е еднонационална страна. Поляците са само 60% от населението, а останалата част се състои от украйнци, белоруси и… евреи. Единадесет милиона украйнци и белоруси живееха в Полша в положение на национално потисничество… Администрацията бе изцяло полска, полският беше единственият признаван език. Практически нямаше неполски училища или други културни учреждения. Полската конституция не признаваше правото на неполюците да получат образование на родния си език. Заедно с това полското правителство провеждаше и политика на насилствена полонизация…” Изводът е ясен – никой не иска да се сражава за „такава страна”. Докато в другите държави се опитват да разберат какво се крие зад тези отявлени глупости в съветския официоз, на 17 септември самите руснаци показват за какво иде реч. В този ден полският посланик в Москва Вацлав Гжибовски е спешно извикан в Наркома на външните работи. Приема го зам-наркомът Потьомкин, който с прискръбно лице, но без скръб в очите и с безизразен глас му прочита следната официална нота на съветското правителство: „Германско-полската война явно показа вътрешния банкрут на полската държава… Вършава вече не е столица на Полша (само да напомня, че Варшава е превзета чак на 28-ми, когато се предава и гарнизона й, но за да получи по-скоро помощ от запад полското правителство, което се намира в селцето Кути до румънската граница още на 09.09.39 обявява падането на Варшава, въпреки че германците са още далече от града и това се знае и от руснаците и от германците). Полското правителство се разпада и не проявява признаци на живот. Това означава, че полската държава и полското правителство фактически са престанали да съществуват. По този начин са се обезсилили и изцяло договорите между СССР и Полша… Останала без ръководство, Полша се превръща в удобно поле за всякакви случайности и неочакваности, можещи да създадат заплаха за СССР… Съветското правителство не може да се отнася с безразличие към това положение, оставило беззащитни и захвърлени на произвола на събдата еднокръвни украйнци и белоруси, живеещи на територията на Полша. Имайки предвид тези обстоятелства, съветското правителство нарежда на Главното командуване на Червената армия да издаде заповед на войските да преминат границата и да поемат защитата на живота, имуществото на населението в Западна Украйна и Западна Белорусия.” (до колко „еднокръвните” украйнци и то от цяла Украйна искат да са под „закрилата” на Сталин и на съветското правителство ще стане ясно още през лятото и ранната есен на 1941 година, но за това по-късно) Пребледнял полският посланик отказва да получи такава нота. Запазени са дословно думите му, които той изрича в лицето на зам-наркома на външните работи на СССР: „Нито един от аргументите, използувани да оправдаят превръщането на договорите в непотребни късчета хартия, не издържа на критика… Докато войниците на редовната армия се бият, суверенността на държавата е на лице. В настоящия момент редом с нас против германците се сражават не само украйнци и белоруси, но и чешки и словашки доброволчески легиони. Къде остана вашата славянска солидарност?... Наполеон влезе в Москва, но докато съществуваше армията на Кутузов, всички смятаха, че съществува и Русия…” Тези думи на посланика не получават отговор и му е показана вратата…

Аха - логиката е ясна, който не е с нас е против нас и тогава за нас спрямо него не важат никакви международни правила!!! Ами Литва, Латвия, Естония, Молдова и Буковина, Румъния? Те кога и защо са "с германците", а? Ами Полша? И тя ли е получила заслужено си, че воюва с Германия, та СССР без да обяви война я напада в гръб? ПП - или може би нещата са малко по-други? Сещам се за следното: Четири дни след отстраняването на Литвинов, т.е на 7 май 1939 година, на тържествената церемония на поредния випуск на военните академии, другарят Сталин държи кратка, но изразителна реч. От нея прави впечатление един нов момент, в смисъл, че за първи път е казан публично: „Работническо-селската армия трябва да се превърне в най-агресивната от всички, когато и да са съществували, настъпателни армии.” На тържеството присъствува и неотдавна завърналия се от Халхин хол полковник Родимцев, който уверява другарят Сталин от името на слушателите следното: „Кълнем се, че ще изпълним заповедта на другаря Ворошилов да бъде разгромен всеки агресор на негова собствена територия”.

Както и да се усуква, нищо не може да оправдае СССР. Те започват войната с Финландия без никакво международно правно основание и те са агресорът в тази война. Границата между двете държави към октомври, 1939 година е определена доста преди това с надлежно подписан двустранен междудържавен акт, ратифициран от правителствата и на двете страни. Нито финландците са окупирали след това руски територии, нито нищо. Сталин прави предложение на финланското правителство (независимо от вътрешните причини), което е преценено и отхвърлено. Финландия е свободна и суверенна страна. Според всички цивилизовани правила има право свободно да се разпорежда със своите територии. За нея предложението е неприемливо и точка по въпроса. Сталин, воден от своята натрапчива параноя решава, че една малка страна не може да му отказва. И провокира войната. Включително с провокации съвсем в стила на германците спрямо Полша. Започва се в артелерийски обстрел на съветски отделения по границата с Финландия. Убити са няколко съветски военнослужащи. Съветското правителство обвинява Финландия, че непровокирано е обстрелвала съветски части. Финландците правят своите изчисления и се оказва, че обстрелът е дошъл отзад, а не отпред. Искат назначаване на междудържавна комия за обследване на инцидента, за да се установи по безспорен начин дали обвинението е правилно. СССР отказва без всякакви аргументи създаването на такава комисия и отказва да допусне на съветска територия финландски експерти, за да обследват мястото на инцидента. А това е само началото. ПП - интересно, по официалната съветска логика и доктрина за тези събития, как би прозвучало на руснаците, ако финландците бяха направили искане за корекция на границите по някакви си техни причини и то така, че тогавашния Ленинград да влезе във финландска територия, а в замяна финландците да им дадат необитаеми площи нейне в необитаема полярна североизточна част на полуострова? Дали руснаците биха приели едно такова искане само защото другата страна има свои си "аргументи" да го отправя? И дали щяха да се съгласят? И ако не се съгласят, те (руснаците) убедени ли са, че това дава право на Финландия да им обяви война?

Те в същност имали интереси и към Китай, но за да стигнат до там им се налагало да минат през... СССР.

Хи,хи - оттече работата... Глишев, ако така продължаваш, скоро всеки държащ на себе си автохтонец ще ти иска автограф и ще го окачва над главата си в рамка. И ако са вярващи, първо ще правят метан на иконата, а после на твоя портрет като "новия духовен баща на автохтонщината"! Вземи си сопри, че съвсем ще им размътиш главите, тракане Глишев!

Тъй, тъй. Наливайте с Ка40 вода във воденицата на автохтонците. Нали знаете, че те от шега не отбират и като нищо от утре и "тракан" ще е поредното безспорно доказателство за автохтонщината.

Имам предвид следното твое мнение за Самуил: "За какъв мисля Самуил ли:властолюбив,коварен и некадърен пълководец.Крайно отрицателна личност." Особено ме заинтригува какво имаш предвид под "крайно отрицателна личност". Обикновено, официалната история го представя в друга светлина като цялостна характеристика, разбира се. За това ще ми е интересен твоя коментар и анализ.

За съжаление е точно така. СССР вече участва във ВСВ, когато идва 22.06.1941 година. И то участва за себе си (войната срещу Финландия, войната срещу Полша от 1939-та, завладяването на Литва, Латвия, Естония, Южна Молдова и Буковина - тук Хърса да не се чуди, защо след това румънците участват ефективно с военни сили във войната срещу СССР) или на страната на германците. Дори простичкият факт, че през 1940 година е имало официални протести от английското правителство пред Сталин, защото по доста авиационни бомби (хвърлени от германците при битката за Англия), които не са се взривили има все още... сърп и чук. Германците са толкова неподготвени за такава битка, че дори не са разполагали с достатъчни количества авиационни бомби от по-големия размер и искат от съюзниците си руснаци. Явно, руските им съюзници веднага са влезли в положение и са ги снабдили, но германците нямали време да сложат свастика по тях (или не са искали). Да не говорим за икономическия пакт от август, 1939 година, който снабдява Германия основно със суровини за военни нужди от септември 1939-та до 22.06.1941 година. Без тази икономическа помощ от съветските си съюзници, Германия изобщо не е била в състояние да води война до тогава. Хърс само факти да иска. И повечето могат да се открият дори в официалната тогава съветска преса. Дори там.

Така е. Нямаме разлика във вижданията. Съвсем не е необходимо по логиката на Хърса, германците да веят знамена "Освободител", за да бъдат приети за такива през 1941 година от всички народи около Русия, които не само са насилствено присъединени към СССР, но и чиято национална политическа върхушка ако не е избягала, е веднага унищожена или въдворена в Сибир за умиране от "самосебе" си. И е заместена от отрепки, живеещи под крилото на Сталин в Москва. Сигурно Хърс не е чувал и за "революционното правителство на Финдандия", спретнато в Москва още в първите дни на войната (1939 - 1940), когато СССР без каквото и да е основание обявява война на тази страна. Само че, финландците хвърлят такъв бой на руснаците, че дори, когато руснаците най-после успяват да пробият отбранителната им линия, Сталин е толкова притеснен от нови още по-големи жертви и още по-спаднал международен престиж, че е съгласен на мирен договор вместо да окупира страната, както е мислел в началото на войната (да не се бърка с това, каква е била идеята му преди войната). И след това повече никой не чува и една дума за това "революционно правителство" на Финландия. Още повече, че финландските комунисти също се записват като доброволци във войската и редом с другите финландци се стражават геройски срещу "съветските освободители". Този номер с "революционните правителства" минава в Литва, Латвия е Естония, които са буквално окупирани за един ден, включително с използване на съветски десанти части и парашутисти. На това аз му викам "освобождение", но Хърс вместо да се изказва неподготвен, да вземе и малко да почете непредубедена история за този период. Да не говорим, че Украйна още от началото на 30-те години е изпитала съветския геноцид и по официални съветски данни от него са загинали над 5 000 000 украйнци (включително и от глад, ако Хърс е чувал за това отвратително деяние на Сталин и приближените му). За неофициалните, т.е истинските данни никой не може да назове точната цифра. Но има снимки на цели населени места, в които не е останала и една жива душа, барабар с животните. И такива снимки са били случайно публикувани дори в официалната съветска преса докато се усетят и ги свалят и забранят.

Хърсе, аз може да нямам идея, че те освобождавам, но ти да ме приемеш за освободител. Или според теб само ако аз кажа и декларирам, че те освобождавам, само тогава ти ще приемеш, че съм освободител? Айде не се заяждай на дребно и софистично.

Хърсе, аз те разбрах, но ти не ме разбра. Хора всякакви и това се отнася за положението на България, когато СССР ни обявява война и на другия ден влиза в страната ни. Хора всякакви - едни се радват, други са ужасени и т.н Това, което ти не разбираш е, че за страни като Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния и Финландия германците наистина са по-малкото зло и са освободители. Като прочетеш повече по въпроса и то сериозна литература, ще разбереш от какво са освободители и защо болшинството ги възприема за такива. Всичко друго е именно пропаганда.

Прегледах го. Но се спрях на това, което живо ме интересува и където ти точно така обясняваш, че без пълен член може да се стигне в определени случаи (даваш и пример) до двусмислие и тогава именно "логиката на езика" решава кое е правилното. За това ти давам пример със законите, където езиковото тълкуване е само един от способите за изясняване на смисъла на текста на закона. И този способ съвсем не е основен. И ако всеки закон трябва в такъв случай да се тълкува поне езиково... просто не знам дали си представяш това до какъв хаос ще доведе? Затова задавам и въпросЪТ - при такива специализирани текстове на специализиран език какво е предложението ти за правилно тълкуване.

Хърсе, извинявам се, но горният ти пост, демонстрира само едно - непознаване (другата дума е невежество) на историята за този период и за посочените държави. Някой път, ако имам време и желание, ще те осветля по въпроса и то не с общи приказки, а с факти. А ти, вземи и попрочети малко, а? Става ли? Точно да не пада нивото на форума.

Хърсе, извинявам се, но в доста части на Белорусия и Украйна, точно така са посрещнати германците от местното население (което и днес е преобладаващо славянско). Годината е 1941-ва. От това население е имало и много доброволци, които още през същата 1941 искат да се запишат в германската армия. Само нежеланието на Хитлер, отлага това за след две години и нещо. За населението от "доброволно присъединилите се" през 1940 година към "великия СССР" Литва, Латвия и Естония - да не говорим. Там напливът от доброволци за германската армия е много голям. И след "съветската власт" също посрещат германците с цветя, хляб и сол. Ако бе чел повече за историята в тези райони от началото на 30-те години и особено 1939-41 година, може би щеше да разбереш защо е така. Така че, дишай си чист въздух - полезно е, но чети и повечко.

За съжаление, пишат на т.нар "маймуница" (т.е на български с латински букви и 6-та вместо "ш", 4-ка вместо "ч" и т.н). А "по-интелигентните" от тях дори са ме убеждавали, че пишели на... латински (език). Както някой по-горе правилно каза: смислено "опростяване" - да, но не и изпростяване на всяка цена.

Бих искал да попитам автора на темата дали някога е боравил със закони и с юридически текстове? Т.е т.нар специализиран език? И ако го е правил, и няма пълни членове, които да уточняват точната логика на написаното (сиреч кой-кой е в цялата работа и какъв е смисълът на цялата работа), а трябва да разчитаме на "логиката на езика", наясно ли е, че аз като съдия мога да приема такава логика, която вместо на свобода, може да го прати нейде за дълго време на топло? И в този случай да го попитам, кой и на какво основание ще ми разкрива коя е точната логика на езика, когато в случая се прилага волята на законодателя, изрично изразена в съответния закон или на съда в съдебво решение, а не логиката на езика? Тъй като има и други такива специализирани, но много важни за обществото области, как вижда да се регулира въпроса с уточняване на смисъла в такива текстове, ако се приеме да отпадне пълния член. В същност, по-горе зададох и друг въпрос - това отпадане на члена касае само съществителните или и прилагателните и т.н?

Професоре, че то има ли изобщо оригинални български думи в езика ни? И той от колко стотин хиляди думи се състои?

Имам един въпрос относно точка две: Като се говори за отпадане на членуването, това касае само съществителните или изобщо?

Езикът на българите, за съжаление, е неизвестен за момента. За сега има само хипотези. Ако се знаеше какъв е езикът на българите нямаше да се тълкува, а да се превежда. И как без да е известна дори граматиката на този език, се разбра, че е алтайски? Всякакви категорични твърдения, ЧЕ Е такъв или онакъв е чиста спекулация и то не винаги научна. По всички останали белези обаче, характеризиращи понятието етнос (като научно понятие имам предвид), алтайското все повече и повече бяга и изчезва.

Това е така, но това е въпрос на взаимно влияние (и езиковите заемки и топонимните следи). Все пак аварите обитават райони от Централна Европа няколко века и е нормално такова влияние. Но какво е останало от тяхната тюрска култура, бит, обичаи и език в местата, където се предполага, че е имало компактно аварско, тюрско население? Говоря, проследимо във времето. Имам предвид, така както днес е останало тюрското наследство у маджарите, т.е най-малкото езикът им. Наскоро в една книга попаднах на твърдение, че аварите в Европа съвсем не били онези азиатските, "истниски" авари, наричани "аб-ба". Според авторът й, Станислав Станилов, тези истински авари никога не достигнали центъра на Европа, а към средата на първото хилядолетие там се установили останки от други племена, които били увлечени от вълната на тези истински авари. Тези други племена били "вар" или "уар" и някакви малки части от блуждаещите по това време народи от някогашния хунски съюз. те образували една пъстра етническа маса, наричана "уар-хуне" или "уархонити", което било лесно транскрибирано в познатото "аб-ба", после "аба", "абари" и накрая "авари", тъй като това име било познато на цивилизованите народи, сиреч разбирай Римската империя и конкретно ИРИ. Тази ново култура, която те създали е била смесица от отделните култури на народите, включени в общността и за това има и привръзки в нея със Средна Азия (но от този период, а не по-рано) и с тюрските народи, които вече били достигнали тези територии. До колко е вярно това - не знам, но самият факт, че се предлагат и такива теории или тези, говори, че почти никой вече не възприема старите идеи за чистите етноси и то с огромна маса, които без проблем тюркизирали всичко около себе си. С оглед на демографията както преди ВПН, така и по време на същото, няма как ей така от нищото, от едни не много плодородни райони изведнъж да се пръкне огромно множество от непознат до момента етнос - тюрките, които да променят всичко около себе си и да го тюркизират до степен, че да стане елемент от "тюрски етнос". Просто механизмите на отношение между народите по това време са били съвсем други.

Много правилно съждание! Отдавна твърдя, че основният проблем на лингвистите е, че не са запознати с логиката и механизмите на историческите процеси в Азия посока Европа от началото на "новата ера" и по време на т.нар Велико преселение на народите. Това, което остава от "тюрските вълни", веднага след като те приминават е... едно нищо. И това не е само с посочените от теб хуни. Какви са следите в развитието на Централна Европа от т.нар авари от Аварския хаганат? И езиково и антропологично? Ами никакви. Ако там по-късно не се бяха настанили маджарите, щеше да има нулеви останки от тюрски езици. Нито една от тези "тюрски вълни" на преселение не е хомогенна. Поне последиците показват това. В основата на съответната вълна е някой войствен тюрски етнос, който увлича (чрез покоряване или доброволно присъединяване) след себе си други народи и групи от хора, които в повечето случаи нямат нищо общо с тюрския етнос. И няма как да е иначе, при условие, че най-новите археологически открития от последните 3-4 десетилетия, установяват, че до началото на новата ера в Централна Азия тюрките са изключение и обитават райни, които са доста по на североизток. Естествено е, че при тази нехомогенност все пак има взаимно влияние между тюрките и другите народи от "вълната". И поради липсата на достатъчно археологически данни и наличие на извори, батакът става пълен, но е смешно всички народи в тази "вълна" да се обозначават автоматично като тюрки или принадлежащи към тюрския етнос. И може би точно така е станало с българите. Те са индоевропейци, увлечени от една от вълните на преселение. Влизат в отношение с тюрски народ, взаимно се обменят и титли и езикови заемки и т.н. Поне това е моето мнение.

Тук поставяш един доста важен проблем на образованието, в частност на по-малките деца. По тази тема отдавна се спори между другото. И винаги се стига до една от двете крайности като нагласа - или само стари книжки с приказки, или всичко старо се измита и само нови, модерни такива. Не съм специалист, но си мисля, че трябва да се върви по пътя на добре пресметнатия баланс. Децата трябва едновременно да се забавляват, но и да се учат. Не всичко ново, въпреки че е модерно, е стойностно. Хари Потър става, Властелинът е стойностна литература (като за деца, имам предвид), но има много съвременни отявлени детски тъпотии. Тъпотии, защото са изцяло продукт на комерса, т.е важното е да е интересно, за да се продаде, а не че езикът е добър, нито, че идеята е подходяща за децата. Например, сещам се за една поредица, която е много модерна днес сред пуберите - прочуствена сага за някакви си младежи - вампири. Прелиствал съм някои от книжките - като идея, абсолютна идиотщина, т.е има външна атрактивна форма, но идеи за формиране на ценностна система у децата почти никаква. Е, тук все пак става дума за пубери и за това някои родители с радост им купуват тази поредица, та дано покрай нея децата се запалят по четенето изобщо и така в последствие да попаднат на стойностна литература, която да ги формира като хора. За това казвам, че по своята същност този въпрос е доста сложен и деликатен. В същност, важното е каква идея имат възрастните за възпитание на децата. От там започва всичко останало.

То е ясно, как Червената армия е "освободила" германците. Още повече, че са имали да си "връщат" на германците. Разбира се, освен ако Хърс не представи убедителни доказателства за противното.

В същност, това е една мръсна, идеологическа война между комунисти и себеподобните им фашисти (за Източния фронт става дума). Която, за съжаление, обхваща като истерия и като принуда и двата народа - руския и германския. Нито руснаците, нито германците като народи са изверги, т.е такива каквито се проявават в този конфликт. Баща ми е бил на 4 годинки, когато си играели край германските бункери по брега и от детски акъл решили да се повозят на някакви вагонетки край тях, които германците използвали за доставка в бункерите на разни неща, явно включително на муниции. Били толкова дребни, че като влезли във вагонетките не могли да излязат от тях. Караулът ги пипнал веднага, изяли няколко шамара по дупетата и после германците ги нахранили. После, вече по-голям, явно към 7-8 годишен, дошли руснаците. Бункерите отново били под охрана и край тях имало купища оръжие, включително мини. Пак от голям акъл се промъкнали и взели да чукат мините, за да видят какво ще стане. Добре, че руската охрана ги ловнала веднага и отново яли бой по дупетата. После и руснаците ги нахранили. Та сега се чудя, като е бил "репресиран" и от едните и от другите какъв "активен борец" е бил?