DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3983 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
Може да са пауза, но това не променя атмосферата до това време, а ние все пак говорим за второто десетилетие на VIII век. А основното в тази атмосфера е, че българите нямат византийците за смъртен враг, нямат идеята да унищожават империята им, а просто когато интересите им го изискват в съответствие с обичаите по това време ще си вземат едно или друго парче от тяхната земя. Интереси да, пари - едва ли толкова много. българите не са на степента на развитие на византийците за да осъзнават напълно ролята и значението на парите. За тях то е преди всичко благороден метал и има малко по-различна стойност и роля. По-скоро интереси, свързани със земя и население. То е едно от най-големите богатства по това време за една империя. Това е производствена сила, данъци, войници. Битките на България с Византия от IX век насетне са главно за това, кой ще овладее и ще управлява онази държавно безстопанствена "пасмина", която се нарича "славяни". А да игнорираме изцяло личния момент във владелческите отношения също не е коректно. И владетелите са хора, а не мислещи машини, т.е не винаги постъпките им са изцяло рационално обусловени. Но това е друга тема.
-
Мисля, че ситуацията в България е в по-голямата си част плод на нашата народопсихология и някои други наши си черти, които са резултат от конкретното ни исторически минало. А за него имат "вина" както самите българи, така и външни фактори. Положението ни до голяма степен е резултат и от субективната несъстоятелност на нашия "политически елит" (от целият политически спектър), който е носител на същите негативни черти и особености от нашата народопсихология плюс още няколко противни нещица, вапцани уж в "модерни" цветове.
-
Това е така, но причината не е в това, че единият народ генетично е по-тъп и простоват, а поради различните исторически условия на развитие. На пример, Виена също е обсаждана от турците, но... не успяват да я превземат. Ако бяха успели и бяха задържали властта си, съвсем не е сигурно, дали днес във Виена щеше да има повече културни мероприятия от София.
-
Глишев, как ще се преведе на латински "компютър" (на анг - computer) при условие, че в основата на тази дума стои именно латинската дума comput (смятане, отчитане)?
-
Не са само 40-те години, т.нар "социализъм". Нека не забравяме, че пет века преди това този народ нито е имал своя държава, нито свои държавни традиции, нито е бил възпитаван и обучаван да участва в управлението на собствената си държава и да цени това, което има в този аспект.
-
КГ, според мен, "партии" в посочения от теб смисъл, възникват по-късно, едва по времето на Константин V като точно неговото поведение и постоянна политика спрямо България доста спомага за възникване на антивизантийска партия. Защото какво имаме до времето на Тервел? От началото на VII век два рода владеят Византия (Ираклионите) и България (Дуло). И от това време те са ако не в много топли отношения, то поне в доста добри отношения на съюзници. Липса напрежение в тези отношения през повечето време, а сблъсъците през втората половина на VII век са инцидентни и породени от определени конкретни обстоятелства, т.е не са плод на някаква преднамерена държавна политика. Ако вярваме на Теофан Изповедник, Кубрат умира някъде между 663-668 година ("През годините на Константин, който управлявал на запад, господарят на казаната България и кутригурите завърши живота си"). Т.е до този момент липсват всякакви идеи и политики за войни и противопоставяне между двете държави. Това съвпада с времето на инвазия на хазарите, която разцепва Стара велика България и изтласква българите на Аспарух на югоизток. Едва в този период българите явно преминават Дунав и започват да осъществяват набези. Дори и да са имали идеята да завладеят и земи отвъд Дунав, те нямат идеята да унищожават Византия. Следва Онгъла и веднага след него мирен договор с Византия при следващия император от Ираклионите. Дори по времето на последният представител на Ираклионите (доста лудичният според мен Юстиниан II) враждебните действия между България и Византия са породени от конкретни и често субективни причини, но не са израз на държавна политика спрямо българите и в очите на византийския император, на българите определено може да се разчита, дори за намеса във вътрешните отношения на империята без това да носи риск за Византия. И събитията по-късно го доказват - в Константипонол влизат български военни части, водени от българския кан Тервел с чиято помощ Юстиниан си връща престола. Българите щом трябва ще се сражават с Византия, но нямат все още идеята да я унищожават на всяка цена и да я завладяват и т.н. Така че, действията на Тервел срещу арабите до голяма степен ги разглеждам и на тази плоскост. Византия все още не е смъртен враг на България, а просто една силна съседна държава, с която българите имат отношение от почти век. И през повечето време тези отношения не са враждебни като цяло. Докато арабите са нещо друго - те са силни, имат идеята да унищожат Византия и да заемат мястото й. И ако превземат Константинопол, кой ще измести Византия и ще стане съсед на България - точно те. А българите няма начин да не са имали информация за политиката на арабите, която се изразява в идеята да завладяват де що могат през този период в името на техния нов Бог. И като се сметне кое от двете е по-опасно за България и като се имат предвид досегашните междудържавни (и междудинастични) отношения между България и Византия, изборът на Тервел на чия страна да застане е доста ясен. Разбира се, това е само мое мнение.
-
Да, историята точно това показва. Византия не може да се бие на два важни фронта едновременно. Тя умело винаги избира да открази първо по-опасният. За това след 615-620 година, започва и заселването на славяните на Балканския полуостров. Тук има само сравнително малко и разпръснати гарнизони, а армията е далеч на изток в Мала Азия, вкопчена в битки с персите.
-
Глишев, да разбирам ли, че си се отказал от тълкуването на Бешевлиев за смисъла на титлата?
-
Желанието също се мотивира и създава. И то с умелата помощ на по-възрастните. Като хлапе, едвам ме прибираха в къщи, за да чета. Вярно е, че тогава нямаше компове и игрите на улицата заместваха ком игрите. В къщи ми даваха да чета всичко и така покрай "задължителното усилие за училищната литература", започнах да чета и приключенски и всякакви книжки. После ги разказвах (леко видоизменено по детски, разбира се) в махалата и по тези сюжети си правехме игри, особено от "мъжки" вид с битки, войни, приключения. Скоро установих, че покрай моите "литературни" измишльотини и други деца взеха да искат да им давам книжките, които чета, за да ги прочетат и те. Т.е ако правилно се използва детското въображение, скоро самото дете ще поиска да чете, освен да се цъкли пред компа. Не всяко, разбира се, но всяко дете "зарибено" за читателската кауза си е успех и надежда. А като развие "поносимост" към четенето, ще чете всичко, дори и скучната литература, която понякога изискват в училище.
-
Никак не могат да станат. Дори римляните с тяхната планомерна и обмислена цивилизационна дейност не са успели да постигнат такива резултати в рамките на империята си.
-
КГ, според мен, най-лошото в този случай не е било физическото изнасилване (то само по себе си е отвратително деяние), а че чрез тялото на журналистката египетските "борци са свобода и демокрация" са искали да изнасилят западната демокрация, западния начин на живот, изобщо западната цивилизация. Именно това отношение само по себе си е много опасно, без да навлизам в дискусия колко е добра или лоша тази цивилизация.
-
Знаех си аз, че такава тема ще е интересна! Само се притеснявам, че ръководството на форума ще се принуди рано-рано да я затвори.
-
Това ще бъде интересна тема. Така ще се види до колко робуваме на историческата истина и до колко на предрасъдъците или неправилни понятия, но както се казва, получили общественост.
-
Вярно! Като каза и се сетих. Ама си признавам, че това не ми е материята и не претендирам за познания.
-
Ка40, дано тези ти думи поне разберат.
-
Лошото, Глишев, е, че в случая много добре съзнавам какво казвам. Или си мислиш, че този проблем с понятията и съдържанието им го има само в науката история? Същият проблем от векове го има и в науката, с която се занимавам, тъй че излиза или че съм идиот или че нищо не разбирам от науката си.
-
Я, това е някаква нова концепция. Сега не било етнос, ами езикова и културна общност. Я вземете и си уточнете понятията. Особено прицизни бъдете в съпоставаката и от тук в различията и общите елементи на понятията "езикова и културна общност" и "етнос". Че така съвсем локум работа става с такива абстрактни и размити по съдържание понятия като "езикова и културна общност". Къде изчезна елемента "обща история" (т.е минало)? Па и некои други такива? Официалната тюрска школо твърди действително, че имало не един ами много тюрски етноси. Обаче, за да има нещо размножено, все някъде, някога е имало праетнос "майка". Или на различни места, по различно време или още по-зле - едновременно едни групи от хора без връзка по между си изведнъж придобили еднакви характеристики, които в науката са белезите за етнос? И като ги питаш за етноса прародител настава по-голяма тишина и от египетска гробница.
-
Глишев, ами ако тази "провинциална" терминология, въпреки че е хиперкоректна е много по-истинска като вътрешно съдържание и смисъл, което е най-важното за науката? Научните термини в крайна сметка не са десетте божи заповеди, т.е подлежат на човешка корекция, ако са свързани в по-голяма правилност и истинност на съдържанието, на което са носители. Нали? Па нека да е провинциално. Все пак става дума за наука, а не за мода.
-
Първият абзац - не виждам смисъл да го коментирам, защото тогава наистина ще се вкараме в безмислена дискусия. А и явно нещо не се разбираме, дори когато говорим за почти едно и също нещо. Населението около Средиземно море и влизащо в пределите на някогашната Римска империя не е расово хомогенно още от времето на тази империя. Поне от тогава. Особено в по-южните европейски райони по Средиземно море. В каква пропорция и при какво разпределение по райони - това е друг въпрос. Така че, наличие на някаква нехегемонност има много преди появата на представители на монголоидната раса. Вторият абзац по си заслужава коментар. Българите най-вероятно са били нехомогенни в антропологично отношение, ако това имаш предвид под нехомогенност (като според скелетния материал, определено с преобладаваща индоевропейска "антропология"). Имало е и смесване на етноси, което като понятие не се покрива изцяло с антропологичния вид на носителите на определен етнос. Дори германците не са "чиста" етническа група по това време (имам предвид отделните им племена, тъй като още не са обособени като народ, народност и прочие в смисъл на съвременните понятия). И тъй като правилно заключаваш, че ако не са от тюрски етнос, все пак са от някакъв етнос, то докато не се докаже безспорно от кой точно са били (или най-точно казано не се докаже кои основни етноси са участвали и кои от тях са преобладаващи) всеки ще си "избира" теория. Въпросът е да го прави с по-научни средства, за да звучи поне по-правдиво към настоящия момент.
-
КГ, имахме една колежка от групата с голяма самостоятелна квартира точно над магазина. Познай от един път, къде се провеждаха повечето купони. Иначе си прав - нямаше много от днешните технически джунджурии, и свободна воля нямаше, а и свобода също. Говоря за политическа свобода и политическа свободна воля (а от тук за прагматичните хора и за икономическа такава). Защото днес ги има, но пък свободата също не е безкрайна по икономически причини, а те също са си механизъм за ограничаване. За "пишущите" машини (както казваха старите адвокати от кариера) дори съм чувал, че всяка се е маркирала в някой от знаците (още фабрично), за да може да се проследи поне партидата. До колко е вярно това - не знам.
-
Интересувам се от история и от възможността да достигна до най-правдивия извод или факт. Безпристрастно до колкото е възможно (всеки си им някакви субективни пристрастия към една или друга научна теза, но въпросът е да не се взема на сериозно и да превръща това субективно влечение в идея-фикс по някакви си други, много често неисторически и ненаучни причини и основания). За това се боря. Не те "намесвам" в нищо, а ти зададох конкретен въпрос в първия си пост, където съм те цитирал абсолютно точно. Не виждам това с какво те обижда или напряга, както си личи от поста ти. Даже ми е странно. Нали сме се събрали да си разменяме мнения, да разсъждаваме, да спорим по възможност позитивно? Не искам да кажа, че българите не са могли да говорят тюрски, защото са индоевропейци. Двете понятия са съвсем различни. Един етнос може да се състои от представители на различни антропологични групи по стечение на определени исторически обстоятелства. Не се среща често, но не е и изключение. За това, не търси под вола теле на база предпоставени тези. За мен е е абсолютно безразлично дали българите са били от тюрски или някакъв друг етнос от иранския район (например). За мен е важно обаче, да се установи възможно най-точно и истинно от кой етнос са. Не споделям тюрската теза защото, на първо място е практически недоказуема (почива основно на предположения на база някакви вторични и несигурни сведения, данни и прочие), а на второ място е била и политически моделирана и въздействана през определен период от развитието на българската история като наука. Т.е за мен тя е изцяло компрометирана теза освен ако не бъде безспорно доказана, а не твърдяна или предполагана. Мисля, че изяснихме личните "научни" моменти по между ни и можем да си общуваме на сериозна плоскост в темите.
-
Митак, имаше един джин, който го правеха в тогавашния град Толбухин (т.е Добрич). Той бе по-скъп, но с много приличен вкус и бая силен като последващ ефект. На Витошка имаше един полуденонощен магазин (май работеше до към 00.00 часа) и той ни бе студентското спасение като закъсаме по нощите за алкохол.
-
Коняк Поморие (по квалитетния както се водеше) 500 мл - 5.40 лв. Имаше и плодова ракия 700 мл - 2.30 лв и въпреки че бе отвратителна на вкус, за бедния студент бе истинско благо като нямаше пари за друго. ПП - студентски купони по 0.50 лева парчето. Вечер можеха да се вземат сравнително прилични неща от студентските столове, особено като съберем три-четери купона за мезе към алкохола.
-
Хърсе, До колкото си спомням (и съм чел на няколко места), има сериозна неяснота как точно да се преведе, използвания от Теофан израз - дали като договор или по друг начин, който изразява по-скоро насилствено действие от стана на българите. Сега ми бягат подробностите, но използваният от него израз има двуяко значение и от контекста на останалото, което е написал не може да се изведе ясно и безспорно кое от двете значения е точното. Така че, нека лингвистите вземат думата, но мисля, че не можем категорично да говорим за договор, защото може да е и под ярем.