DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3983 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
Интересен въпрос. Официалната теория по темата твърди, че при брак между българин и славянка децата били пък чистокръвни славянчета, защото от люлката заговорвали славянския като майчин. Така и по биологичен път българския много бързо се затрил и изчезнал като език (а и българите без това били много малко).
-
С това съм склонен да се съглася. По принцип, българският го приемаме като една неопределена величина в хода на разсъжденията по темата (т.е може да е тюрски, може да е индоевропейски, дори според Хърса може да е славянски, е поне някаква разновидност на славянския). Обаче и аз считам, че българите като типични представители на Номадския Свят през този период са полиетнични, т.е се е говорело на поне два езика. В каква пропорция спрямо населението - не знам, но май никой не може да е сигурен. А това още повече усложнява гатанката по темата.
-
Ка40, абе много приказливи били тези българи! Но тази хипотеза чудесно пасва на официалната и брилятно обяснява защо ей тъй отведнъж (горе-долу за по-малко от едно поколение) българите "проговорили" на "чист славянски". Представяш ли си каква радост е било да могат най-после да говорят някакъв език?
-
Интересно, как така езикът на 300 000 - 400 000 човека при демографията на Северна България в края на VII век (ако приемем, че е различен от славянския), може да представлява "несериозно разпространение"? Според теб колко народ може да изхранва тази територия? 1 000 000, 2 000 000 или 5 000 000 милиона при тогавашните производствени отношения и средства за производство? Този език си е бил много разпространен в териториите, населени с българите на Аспарух. В останалите територи на Славиниите, е бил разпространен славянския език. Двата езика трудно са се каращисвали масово до степен на абсолютно взаимно влияние до средата на IX век по причини, които изтъкват и историци и хронисти, но които ти така и не разбра. Славяните започват да стават мнозинство от първото десетилетие на IX и това е нарастваща тенденция през целия век, защото държавната политика на експанзия присъединява все нови и нови земи със славянско население. Омешването на етносите и на езиците, започва приблизително от средата на IX век и продължава и през следващия век. В абсолютна цифра славяните имат превес като многобройност от средата на IX век и постепенно стават преобладаващо население от поданици. Другото е интелектуална фантастика, неподкрепена с никакви доказателства и факти.
-
Мироки, само няколко думички не могат да определят език, защото няма сигурност, че не са заемки от други езици. А това е повече от възможно във време на тотално разместване на народи и етноси, които непрекъснато влизат в контакт и вазимодействие. Далеч по-сигурно е ако е установена граматиката. За съжаление никой не може да кажа каква е била граматиката на езика, говорен от българите. Азбуката не е толкова важна като графична система, но е много важна като съответствие на графичните знаци (буквите) на говоримите звуци. От това съотвествие могат да се правят изводи за езика. Но и това не помага в случая, защото определя само какъв е бил езикът, приет за официален (сиреч държавен) в края на IX век.
-
КГ, ами изчерпана е за Хърс, защото така няма да му се наложи да отговаря на нито един въпрос. Той е без това не е отговори на нито един, а сега си има и индулгенция за това. Затова да се обяснява на Хърс е мисия невъзможна Иначе си прав, че темата е доста интересна. Питаш, защо в нито един извор не се споменява за смяна. Че аз не знам в европейската история да има такъв извор, за които и да е език. Ако греша някой ще ме поправи и ще приложи доказателство.
-
Ако езикът на българите (какъвто и да е бил, за да не стане пак неразбирателство)е бил различен от този на славяните, то той се запазва до въвеждането на общия официален език, който е само един от компонентите на държавната политика за унифициране на поданиците в една общност. В последствие, той заедно с другите фактори водят до създаване на една общност, включително и биологично и от официален започва да става и разговорен сред масите. Кога като начало - от X век насетне. Това дали е станало по-лесно и бързо или по-трудно и бавно е зависело дали този неизвестен език е бил от индоевропейската група или от тюрската група. За сега, повечето заключения клонят към индоевропейската група. Сега стана ли ясно?
-
В същност, аз си мисля, че нещата с езика са станали по доста ходен на предложения от Вас начин. Т.е по силата на държавната регулация (не говоря за някаква пряка принуда), защото поне историята показва, че това е била основната политическа линия на кановете от династията на Крум през целия IX век. И не е само езика, а всички други такива компоненти - общност на територията с възможност за реално вече "омесване" на двата етноса (вкл. смесени бракове, които според историците до средата на IX век са изключение, а не правило поради разделеност на териториите в държавата по етнически признак) при ежедневното им битуване, обща религия, един език на който им се четат и проповядват религията и т.н. Ако българският е различен от славянския, то е ясно, че е имало някакъв период от време, когато простолюдието особено в местата отдалечени от столичните центрове са говорили на своя си език и с времето и въздействието на посочените фактори са започнали да говорят постепенно и славянския, който едва от X век насетне започва се превръща наистина в общ език за цялата общност от поданици на държавата. Също направих уговорката, че българският за момента е неизвестен език, т.е с недоказан произход. Затова горя от желание Хърса да внесе малко яснота по въпроса, защото неговата хипотеза явно преполага, че езикът на българите, когато идват тук е известен.
-
Ние питаме и се интересуваме във връзка с този въпрос, защото именно на тази славянска "масовост" и именно на тази българска "незначителност" се крепи и обяснява цялата официална теория за "претопяването" на българите още в VIII и началото на IX век и "ставането" на славянския език за общоговорим още в средата на IX век, а Борис просто бил официализирал едно отдавна съществуващо фактическо положение.