DendroaspisP

Вярно е, но гледам че в последните страници обсъждате Наполеон като управник, разни сравнения с Хитлер, Сталин и т.н, та се изкуших. А иначе по темата - от това, което съм чел и гледал за тази битка, стигам до извода, че Наполеон в същност почти печели сражението. Блюхер е неочаквания компонент, който помага да се обърнат нещата в полза на коалицията. Без него, Ватерло щеше да е сигурно победа за французите макар и с много жертви и кръв. Ако не се лъжа, тук за първи път англичаните прилагат нелинеен строй за пехотата си и дори тактика на залягане и стрелба едва в последния момент от засада. Но и това нямаше май да им помогне, ако го нямаше Блюхер и Старата гвардия се бе врязала в техните редици. В същност, когато идва Блюхер, англичаните нямат вече никакви резерви и се отбрняват с последни сили. Може и да греша, но такова е впечатлението ми от прочетеното.

Че не е ли ясно? Наполеон не е само гениален военоначалник, но и голям държавник. Модерна Франция, а и модерна Европа до голяма степен са това, което той е градил на времето.

Някъде бях чел, че според заключенията на египтолозите, египтяните трябва да са били с бакърен цвят на кожата. Дори и днес, в някои затънтени села в Египет това население коренно се отличавало от по-късно дошлите араби и прочие.

Наполеон не е само велик пълководец. Той извършва много реформи в управлението на страната и това я прави една от водещите европейски сили в новото време. Прави важни реформи във финансовата сфера - въвежда система от преки данъци, които вече се събират централизирано и това увеличава приходите във френската държавна хазна; на тази плоскост той създава през 1800г. Банк дьо Франс, която получава правото единствена да печата държавни банкноти и се въвежда франкът. Това води в дългосрочен план (т.е и след 1815 година) до стабилизиране на държавните финанси след войните; създава Търговската и Промишлената палата; През 1806г. с цел унифициране на Търговското право е създаден Френски Търговски кодекс; Прави важни реформи и в административната сфера като се запазват департаментите, но властта става все по-централизирана и всички административни длъжности се назначават от централната държавна власт (в същност днешният европейски модел); Прави реформи и в съдебната власт (ох, как ни трябва и на нас един като него!!!) като премахва изборността на магистратите и създава специални съдилища, въвежда и апелацията като модерен процесуален способ за водене на процесите и обжалването на актовете на съда и е създаден Криминалният кодекс през 1811г; През 1801г. е подписва Конкордат с Папата, което възстановява отношенията между френската държава и Римокатолическата църква, но далеч по-важното е, че църквата във Франция вече поставена изцяло под контрола на държавата като със специален закон се регулира свободата на вероизповеданията във Франция; Създава се и бисерът - Френския граждански кодекс, известен като "Наполеоновия кодекс" - той регулира съвършено новите икономически отношения, буржоазните (т.е капиталистическите), въвежда принципът в гражданското право за равенство на субектите през закона и провъзгласява свободата на волята при договарянето на сделките (този кодекс и днес действа и то много добре само с малки поправки през тези 200 години като служи за основа на всички други европейски граждански законодателства, дори и на нашето чрез германското и италианското гражданско законодателство). С това Наполеон според мен е много по-велик от военоначалника в него.

Абе, нахалници такива, затрупахте Иевота с мераците и исканията си! А озаптете се малко да си почине божеството! Не ви ли стига, че сте в компанията на свети папи и царе?

КГ, това е така с мизерията, но тя бе изкуствено предизвикана от един идеологически строй, който бе икономически неадекватен. А сега говорим за обективно световно намаляване на ресурси, реколта, суровини и прочие - причините ги знаеш. Защо според теб непрекъснато скача цената на хляба, въпреки че качеството му непрекъснато пада? Куна, аз говоря за липса на икономическа конкуренция, а не за липса на конкуренция изобщо. Когато имаш един хляб за пет човека, за каква икономическа конкуренция може да става дума, ако оцеляването на вида зависи и от петимата?

Стинка, само че Адам Смит не отчита нещо много важно - личният интерес (включително и в икономически аспект) като субективно отражение на обективната реалност се определя от базата, а не обратното. Когато става дума за оцеляване, човекът не е такъв самовлюбен идиот, че да рискува оцеляването на вида, само и само лично той да има повече. Когато по някакви причини няма излишъци и оцеляването върви на ръба на браснача като задоволяване само на най-базистните биологични потребности, не виждам условия за икономическа конкуренция вътре в глупата. Може да се конкурират за ресурси две групи, но вътре всичко се дели по-равно, за да оцелее групата. А, ако не се променят нещата в световен мащаб именно към такава криза върви цялото човечество - намаляващи ресурси, увеличаващо се население, все по-малко и некачествени неща за консумация. В сегашния си вид (възникнал при други условия, които вече сме ги дискутирали) капитализмът не е в състояние адекватно да реагира при утежняване на тези условия. Основната черта на капитализма е да преразпределя по определен начин, но при наличие на излишъци и то все по-големи, а днес ние вървим към обратното - към намаляване на тези излишъци, което по необходимост означава и все по-малко капитализъм, ако мога така да се изразя.

Неосъзнато чадо божие, карай я по-кротко с темпоралната ерес, че тук сме цял конклав от свети папи и папеси и ще ти турим една темпорална Анатема!

Страхотна логика... Само не разбрах какво общо има демократичният принцип на управление с революцията? Много марксистко-ленинистко ми звучи като идейна концепция. Само че, това за което говориш не е съвременното разбиране и концепция за демокрацията, а нещо от сорта на древно-гръцката като фактически заместваш някогашните критерии и ценз за участие в ограничената полисна демокрация с ценз - интелектуалност. Ами да въведем тогава и коефицент и който не го покрие - никакви избирателни права, защото е тъп и/или невеж. Такива, че са много - много са. Само че както казах, това няма нищо общо с идеята за съвременна демокрация. А демокрацията, че не е за всеки народ - ами не е, защото Глишев е прав, че тя е нещо доста сложно и отговорно и изисква адекватна степен на развитие на съответния народ. Дори и с американско оръжие не може да се въведе.

Сам си противоречиш като аргументация. Хем твърдиш като аргумент срещу задължителното гласуване невежеството на избирателя, хем предлагаш същият този избирател да одобрява на референдум такъв важен закон като Конституцията или поправки към нея. Конституцията може и да изглежда лесен и общ, ала-балски закон в сравнение с другите по-тесни такива, но в същност е най-сложният за правене по ред причини.

Куна, както сме я подкарали тук, т.е от крал нагоре, за теб остава да си папеса Йоана. Стига Марушка компетентно да го потвърди по линия на всезнаещия гуру. ПП -тамън ще си признаеш и кой със сигурност е бил таткото, че много версии в историята...

Глишев, не папохулствай!

Глишев, от сега искам най-официално да те уведомя, че към мен ще се обръщаш със "свети" и ще ми бацкаш ръката, чадо мое! Марушка, Свети Фабиан е папа от 236 до 250 според официалната версия.

Деденце, истинската демокрация е сложно нещо. Първо народът в своята цялост (това да не го бъркаш с разни пролетарски понятия и прочие) трябва да я осъществява непрекъснато и второ трябва да е подготвен за това. Иначе, както казах тя се изражда в партокрация. А дали народът е подготвен за това е друг въпрос. Тези 50%, за които говориш сигурно са против, но ако ги питаш да опишат срещу какво в същност са против и там ще срещнат затруднение. И при това положение кой ще прави тези промени, какви ще са тези промени и какво ще подлагаш на референдум? Това е най-важният въпрос. Решението е ясно какво е - и Глишев и аз го казахме. Сигурно не е най-доброто, но е най-реалното и полезното. Кога ще стане? Ами няма да е скоро. Както казва Глишев - тогава, когато ще можем да се доверим на народа да приеме Избирателен закон, съзнавайки какво приема и съзнавайки, че заложеният механизъм наистина му брани интересите и му гарантира управление на държавата чрез пряк контрол над "народните избранници" при непреката демокрация. Тогава и политиката няма да е вече толкова апетитна и привлекателна за партократите, крадците и отявлените дебили, които днес пълнят редиците на т.нар "политическа класа". Никога няма да е съвършено, но поне да е достатъчно приемливо и да работи - това е реалната цел.

Абсолютно правилно като концепция, а и е подкрепено с достатъчно прагматично-правови способи за принуда. Щом в едно общество има право, то ще има и съответната принуда (правна и икономическа, за да се отличава от грубата силова принуда на тоталитарните общества). Отказът на българите да изпълняват задължението си да управляват страната си, ми се струва, че до някъде е и рецидив от старото, наложено тоталитарно мислене - че има кой да ни Оправя и управлява. Тук ми хрумва една идейка, че например, изготвянето на нов избирателен закон не трябва да става от политиците, а чрез пряк референдум и да се урежда в Конституцията с норма, че промяната на този закон изисква мнозинство като при промяна на текст от Конституцията.Защото никоя управляваща партия няма да приеме съвсем смислените, прагматични и идейно издържани правила в поста на Глишев. Проблемът не е в демокрацията, а в нас - ние позволяваме на партиите да подменят демокрацията с партокрация и после се чудим защо нещата не вървят. ПП - а това, че негласуването било "отрицателен вот" са поредните измишльотини на нашите преумни журналя, които веднага се подема от още преумните ни политици. За да има отрицателен вот, това понятие трябва изрично да е регламентирано поне в Избирателния закон.

Което не е правилно като принцип. Т.е и аз застъпвам като Глишев мнението, че гласуването е и задължение - не толкова правно, но преди всичко морално и инстуционално като принцип. Щом искам демокрация, аз като правоспособен и дееспособен субект на същата съм длъжен да участвам в управлението й, защото няма кой друг. Демокрацията не е на политиците дори и коствената такава, а на всички. Негласуването е отказ не само от управление, но и от тази форма на обществен порядък. Тогава какви претенции за права мога да имам от нея?

Е да де, но точно тази "легитимност" е израз от упражнено ти право да не гласуваш (защото по някакви си причини не искаш да участваш в управлението и да приемем, че имаш право на това). Ако приемем, че всеки има право на избор, всяко мнозинство е легимитно. И обратното. Средно положение не може да има.

Деденце, зависи за коя точно древност говориш. Ако визираш гръцката демокрация на полисите, ами че там е пълно с хитринки, мръсни номера, котерийни борби, тясно политически интереси и прочие. Битер нас са били. За римският Сенат - да не говорим, дори и от епохата на Републиката. А ти какво становище имаш за това трябва ли гласуването да е задължително? Разбирам аргумента ти и съм съгласен с него. Но принципно не считаш ли, че демокрацията е не само привилегия, но и задължение на народа? И това касе всичките й форми - и пряката и коствената? На база принципите на демокрацията, отказът от гласуване, не е ли отказ от управление на общество, за което твърдим, че държим и искаме да функционира?

Пряката демокрация като всеки модел си има предимствата и слабостите. Лично аз не виждам възможност пряката демокрация да замени изцяло сегашния модел. Част от основанията бяха написани по-горе. Преобладаващата част от населението не е компетентно по редица въпроси, а и не е длъжно. Човек не може да е експерт по всичко дори и да си мисли, че е такъв и да има такова самочувствие. Освен това, друг много важен проблем, който трябва да бъде решен при пряката демокрация е свързан с въпроса за информираността. Дори да приемем, че тук сме един процент умници, ако не сме информирани правилно, мислите ли, че чисто технически ще вземем правилното решение? Друг е въпросът, че за редица въпроси трябва да се разшири приложението на пряката демокрация - особено по места при решаване на местни, регионални проблеми. Например, доста досадно е да гледаш как големите национални теливизии доста често хабят над половината от времето си да обясняват какви проблеми има София и как поредното правителство не вземало адекватни решения за решаването им и как задължително изкача поредния кмет, който да заклеймява това правителство. Че това са проблеми - проблеми са, че касаят най-големият град - касаят го, че трябва да се решат - трябва. Но това, въпреки че засяга най-големия град са си локални проблеми, които често не намират решение по чисто партийни причини, породени от днешната ни политическа система. Така е и с другите ни големи градове. Такива проблеми е удачно да се решават от населението на тези места с решения, взети по линия на пряката демокрация. Това изисква и промени в законите, касаещи бюджетното обезпечаване, т.е засяга въпроса за децентрализацията на управлението. Пряката демокрация може да се разшири и по отношение на решения, касаещи големи въпроси от общонационално значение. Тук е най-трудното, защото е свързано пак с въпроса за правилната и точна информираност и с менталното състояние и капацитет на гласуващите. От друга страна и днес не сме убедени, че такива решения като се взимат уж на експертно ниво, но на политически принцип също са правилни. Предполага се, че трябва да са, но най-често не са. Определено, пряката демокрация не може да обхване гласуването на закони. Не че днес гласуващите депутати в болшинството си имат представа какво гласуват. Само че ще се окаже, че същото положение ще е на лице, но при гласуване от няколко милиона българи. Ако изобщо това е технически възможно. Практически - много силно се съмнявам. Така че, практически възможното решение е рацонално съчетаване на по-широка пряка демокрация и парламентарно управление. Това предполага и усилия за развитие на демократичното възпитание на българина. Митака обаче постави един много интересен въпрос - трябва ли или не гласуването (изобщо) да е задължително. Вие как мислите?

Глишев, все си мисля, че идеята на историята и историчността (в реставрацията) е да възстанови в максимална степен автентичността. Артефактите са паметници на времето, такова каквото е било, а не такова каквото ни се иска. Само вандалите на ума и на интелекта унищожават по всякакви поводи паметниците на историята. Това за Людмила е наистина позор с националната ни история. Но и преди е било така - падне имперторът, да не се хабим за нова статуя, само махаме главата и слагаме новата, т.е на новия вожд. Но е тъпо в исторически аспект, макар и идеологически "актуално".

КГ, няма какво да се лъжем - преди сме имали армия (и не визирам само соц времената, на които сме свидетели) с хубавото и с нетолкова положителното в нея. Днес нямаме нищо такова. Не знам дали е хубаво или лошо - само времето по своя си начин ще покаже. Лошото е, че геополитически не се намираме в Дания или Холандия, ами тук, където сме си и където се срещат Изтокът и Западът. А това винаги е било проблемно за цивилизациите още от времето на Гръко-персийските войни, че може и от преди това.

И следи дали правят отстъпка в цената, че папите по принцип са големи мошеници като стане дума за кинти!!! ПП - и внимавай да не ти пробутат някоя индулгенция с изтекъл срок на годност! Не им вярвай, те тъй приказват само от христиенска скромност! Бе имам едни подозрения, че съм бил темплиер от висш ранг (поне маршал), ама докато Марушка не го потвърди, не мога да твърдя със сигурност...

Глишев, а освен промоционален пакет, няма ли и нещо като отстъпки от цената бре? Щото ако няма, явно сте се сдушили и сте си спретнали индулгенционно съглашенийце от тръстовски вид и нарушавате антимонополното законодателство. Та ще трябва да ви отперем един иск в КЗК-то с всички произтичащи от закона последици. Срещу скромно възнаграждение от всички лапнишарани ще поема иска, ако няма отстъпки (на женурята може да продавате и по-скъпо, щото още според Библията имат да изкупуват повече грехове ).

Айдееее, отвориха чаршията. Като дойде Марушка с вести от трансцедентното ще ви даде да разберете, ниедни среболюбци такива!!!

Глишев, йерархия не означава класи. Йерархията може да е свързана с явлението - пръв между равни и според мен точно така е било в примитивните общества. Йерархията е преди всичко властово съотношение на субординация и може да се развива в общество от хора от една "класа". Неравенството само по себеси също не означава, че автоматично имаме класово деление. А и трябва внимателно да се изследва самото неравенство - то в какво се изразява, защото има много нюанси. Например в демократичните общества хората са равни, но равни само като права - т.е като призната и гарантирана възможност от държавата и закона да постигат всякакви законосъобразни цели без да бъдат лишавани от тази възможност заради пол, религия, идеология и т.н. Но хората винаги си остават неравни като възможности и физически и/или ментални способности. И постигането на целите зависи именно от тези възможности. За това всяко общество е "неравно" най-малкото поради различията между хората с оглед на индивидуалните им качества, но това не значи то е класово общество само на база това неравенство.