DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3983 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
"Частната" или "личната" собственост? Защото хората много често не правят разлика между тези две различни понятия и ги бъркат. Като говорим за "естественото" за човека и неговата природа, много по-дълго време хората са били с лична собственост от това с частна такава, т.е частната не е толкова "естествена".
-
Ами ако не изповядваш някаква идеология как тогава се определяш като член или симпатизант на някоя си партия - комунист, радикал, демократ (в партийният смисъл на думата), социал-християнин и прочие и прочие от политическия спектър? ПП - разбира се, може да си и кръгъл безпартиен и да не изповядваш никаква иделогия, но тогава не се занимаваш с политика като член на еди коя си там партия.
-
Това е добър въпрос. Голямо крадене е паднало и след Освобождението от т.нар бъдеща "капиталистическа класа" на България. Но има една разлика - тогава не е имало как да крадат от "държавното". От него, системно и регулярно са започнали да крадат след няколко десетилетия - горе-долу от края на XIX век. Народопсихология, какво да правиш? ПП - на мен, обаче са ми много странни днешните български "капиталисти", които произхождат от БСП (бивша БКП). Те, в същност какъв икономически идеал изповядват, в какво вярват и то не противоречи ли уж на изповядваната от тях идеология???
-
Както Михов се опасяваше - изместихте темата...
-
Е, чакай сега - вие заговорихте точно за данъците. Аз с оглед само на това. А големите данъци биха били от едрите риби (дори и при 10% национална ставка). Дребният и среден бизнес снася стотинки на този фон. Само че, едрият бизнес не иска и стотинки да плаща, ако може. Това е част от работата ми, така че говоря не емоционално, принципно и ала-бала, а само по същество. И това касае не само националния бизнес, ами и западния. А като "скриеш" с легални средства няколко милиарда данъци, тогава е лесно да се правиш на благотворителен като реклама. Големият бизнес е като Москва - не вярва на сълзи и сантименти, още по-малко на т.нар "благотворителни" каузи, ако няма далавера от цялата работа. Другото е от... Лукавия (както някой бе казал във форума )
-
Особено "големи" данъци плащат корпорациите с официално седалище и адрес на управление в т.нар "свободни зони" - т.е такива с никакъв данъчен режим. Дори тези корпорации да имат обороти от стотици милиарди годишно (има и много интересно заиграване с клоновете им в отделните страни по СИДДО и прочие). Сега тази гимнастика, повечето големи корпорации я правят под формата на "международни" такива (поради глобализация, аба-бала и прочие). Смех и пак смех.
-
Не измествай темата, т.е обвинението. Според учените по времето около Адриан и Траян, Римската империя е била около 50 милиона човека (за Китай нямам смислени данни). А и днес нали сме много, ама много по-умни, интелигентни и развити от онези "диваци" в миналото? С най-съвършеният и вечен икономически строй? Днес, както сам казваш, че сме в десетки пъти повече (при обективно намаляващи ресурси), какво оправдава подобно лапане, за задоволяване на егови нужди, надвишаващи в пъти необходимостта от естествените и оправдани биологични такива?
-
Обвинението е съвсем обективно. Прав си, че нарастналото население си иска количествено своето, но... По анализи от тази година, западните анализатори признават, че ЕС и САЩ в момента потребяват над 65% от световните ресурси. А сега сметни колко са като население ЕС+САЩ и колко са останалите човеци и кой в каква пропорция лапа ресурси и благинки.
-
Съгласен съм с Глишев и Михов - аз лично се определям като християнски атеист. Не споделям вяра в боговете, но определено живея и споделям обичаите, традициите и ценностите на православното ни българско общество (то си е такова като цяло по чисто исторически причини). А и вижте как в същност е определено вероизповеданието в самата анкетна карта - повече с бито-социален привкус и по-малко като принадлежност към вяра.
-
Точно това е лошото - че виждаш само мъгляви фрази. Докато така ги виждаме нещата, все ще си стоим в мъглата (реалната) на прехода. Демокрацията и плурализма (изхода от прехода по темата) са и възпитание. Ние все още като народ не сме възпитани, точно така както казваш за онези 20 години след края на "турското присъствие". Друг изход в политически аспект - няма. Вече имаме квази капитализъм в икономиката, след време ще става все по-нормален и истински, но ако в главите си българите не започнат да разсъждават демократично - все ще си седим в мългата, а както каза КГ - неколцина ще ловят риба на поразия в тези мътни води, а ние ще се чудим що сме уж свободни, а това не ни харесва чак толкова с оглед на трапезата и джоба.
-
Ни най-малко. Но не мисля, че на потомците им трябва им се забрани принципно да припарват до политика, така както те направиха след девети. Нали точно това е демокрация и плурализъм? Ако ще играем античният гръцки модел на демокрация - това е друга работа. Демокрацията е доста трудна и сложна работа. Лично аз съм бесен, че на т.нар БСП като наследник на БКП не се извиниха на народа за това, което правиха в предишния строй (и за това, че материално се обезпечиха чрез отявлена кражба на "народното", за което уж милееха). По този начин постъпиха, въпреки лакардиите, с които уж се оправдаваха, защото като манталитет не са по-различни от българите след Освобождението. Михов сигурно ще каже, че разсъждавам идеалистично, но аз говоря за нещо друго - за осъзнаване на ценностите в една съвременна и наричаща се демократична държава. Ако те се не осъзнаят и от лявото и от дясното и от тези дето се правят на среда - нищо не се променило нито от времето на Бай Ганьо, нито от времето на соца. Ако нищо реално не се е променило (а то все още не е) за какъв изход от прехода говорим? Преход е движение от едно място до друго като двете трябва да се различават. Къде ще е разликата тогава?
-
Е, тогава вие пък си мечтайте за "излизане от прехода".
-
С политическата си необременост поне... И както каза Историка, ако ги възпитаме в тези ценности като част от начина им на мислене, така че да станат част от манталитета им. А не само за външна показна употреба, като сега да отидеш и да запалиш свещ в църквата по празници и да се тъпаниш там, уж че си набожен, а дори не си чел и един път Библията (казвам го като пример и не визирам никого конкретно). Естествено, че има, но в конкретния случай става дума за спор за земя, чието нормално (т.е демократично) разрешение на спора е не да хващаш пищова, а да се отнесеш към съда на демократичната си държава. Така че, има огромна разлика между това и другите криминални престъпления.
-
А защо тръгва този българин да решава спор за земя с оръжие? Няма ли съд, закони и прочие - все атрибути на демокрацията и на същото правосъзнание? Или не е вярвал в тях? Ако не е вярвал - защо? Пак опираме до това, което се опитвам да кажа.
-
Дали Алеко щеше да е жив след девети? Със сигурност щяха да го пратят някъде из провинцията да си "почива" я в лагер, я на друго "приятно" място. А можеше и да не приживее "промяната", т.е да го убият. Точно това е трагичното в нашата народопсихология в политически аспект. Политическата власт след девети е еманация на антидемократичност и антиплурализъм, но и преди това тези понятия си остават чужди за народа като цяло поради историческите събития, а и политическия елит (преди девети) повече предпочита да ги използва отколкото да вярва в тях и вътрешно да ги споделя. Затова, за да има светлина в тунела на сегашния "преход" (каквото и да означава тази безмислеща в политически смисъл), трябва да забравим модела както преди девети, така и този след тази "сакрална" дата. Нов начин на политическо мислене трябва (на базата на основните ценности като свобода, демокрация, плурализъм и прочие), лошото е, че за това трябват поне още две поколения необременени българи.
-
Михов, явно не разбираш какво се опитвам да кажа. Може би грешката е моя, но не мога по-ясно. А иначе, ти и Деденце разсъждавате абсолютно еднакво - само с обратен знак (и той признава "некои грешки на социализъмът"). Но с такъв начин на мислене все ще си седим в "прехода"... за съжаление. А иронията ти е неуместна, може би плод на неразбирането ти на думите ми. Каквото трябва съм го казал.
-
КГ, за анализа на обстоятелствата си прав и аз в общи линии мисля като теб. Но, реално сравнително спокойно време, за да се утвърди някакъв манталитет у народа (и то народ, прекарал почти пет века в политическа поза за задна прашка, да ме извиниш за вулгарното сравнение) за демокрация и плурализъм има само в периода края на XIX век до началото на ПСВ. По време на войните, то е ясно, че трудно се говори за демокрация по разбираеми причини, въпреки че и тогава има такива постъпки от наши политици (на народът не му е до демокрация по това време, защото воюва на фронтовете). След това идват кървавите неразбории по войнишкото въстание поради печалния край на войната и погребаната национална идея (тогава поне сме имали такава), после идва и то по демократичен път Стамболийски с правителството си. И понеже няма възпитание за демокрация я подкарват през просото - има основания дори да се счита, че управлението му е почти авторитарно особено по отношение на другите партии "врагове". До 1926-27 няма какво да говорим и да търсим ни демокрация, ни плурализъм - преврати, убийства, въстания, атентати и всяко от тези действия в "отговор" на действията на другата страна. За правителството на Цанков... абе все едно да приема, че Сталин се е поправил и е станал демократ по истинско вътрешно убеждение (то и за това царят го сваля негласно). След това няколко години полудемократични правителства (со благо, со кротце, со малко кютек). Идва поредният преврат през 1934 - каквито и да са намеренията им (това наистина е въпрос на отделен анализ), осъщестяването на тези намерения не става по демократичен начин. А след това е авторитарния режим на царя (съгласен съм с оценката ти, че е за да въведен ред в съществуващата тогава партийна измекярщина), но и той нито е истински демократичен, нито е абсолютно плурастичен. След това идва войната, а на война - като на война. Както казват древните гръцки автори - по време на война, първата жертва е истината, а какво остава за демокрацията и плурализма по нашите необучени в това балкански ширини. В общи линии, народът ни просто не е имал нито времето да практикува демокрация, нито обективната възможността да се възпита в такива ценности като демокрация и плурализъм. А след 1944, руските танкове носят други "ценности". Та така още 45 години.
-
И "демократично" да го гръмнат, макар и по погрешка вместо депутата от Демократическата партия...
-
КГ, хем съм съгласен с теб, хем не съм. Естеството на събитията (както при жените наличието на някакви обстоятелства ) обяснява същите, но и служи като "оправдание", а последното е чужда категория за обективната история. Т.е има обяснение, но това не променя факта, че в България не е имало дълго време истинска демокрация и плурализъм - и преди девети и след него. В повечето сериозни чужди исторически справочници, България в периода ПСВ-края на ВСВ, се определя не като демократична държава, а като авторитарна и в общи линии ни слагят заедно с тогавашна Унгария и Испания като форма на управление. За след девети е ясно - дали е тоталитарен или силно авторитарен режима, нека историците си блъскат главите. Това е трагичното наследство, което имаме днес и затова нямаме нито разбирането, нито манталитета на демократи (като народ), нито възпитанието да се държим като такива. В това отношение съм напълно съгласен с Историка, че трябва възпитаване на народа - не възпитаване в една или друга идеология (това е въпрос на плурализъм в същност), а възпитаване в определени политически ценности, така че да станат най-после част от манталитета ни. В противен случай, в една или друга форма само ще повтаряме миналото си.
-
Деденце е прав за едно, казал го е в пост №11 - да се мисли правилно за бъдещето. Което за мен означава да не мислим с оглед на последващия ти пост нито за "германците", нито за "руснаците", а с главите си и само с оглед на това, което касае нас българите. Защото цялата ни политика от новата история не е за България (с малки изключения), а е политика на фоби и фили, които винаги са интереси извън България. За съжаление и днес е същото с нашите т.нар "политици" и "политически елит". А за плурализъм и демокрация - както казах е имало преди девети за късо време. За след девети - изобщо не коментирам, защото там е ясно, че е нямало и то никак. Но да ми разправяте, че детронацията на Батенберг, режима на Стамболов, убийството му, войнишкото въстание, тираничния режим на свободно избраното БЗНС след ПСВ, противокоституционния преврат от 1923, последвалите репресии, в отговор т.нар - "антифашистко въстание от септември, 1923", отново последвалите репресии 1924-1925, последвалите полуконституционни правителства, 19 майския преврат 1934, царската власт след това до 1944 - че всичко това е истинска демокрация и плурализъм... Хайде сега изкарайте тези събития и времетраенето им и сметнете колко години наистина е имало истинска демокрация и плурализъм преди девети. И докато Деденце вика Осана на всичко след девети, а вие Осана на всичко преди девети - ами това е мислене с иделогеми и така няма да имаме правилно виждане за бъдещето. С такова мислене и настоящето ни и бъдещето ни е все изживяване на миналото ни и затова нямаме като народ умен поглед към бъдещето. И за това все ще си висим в т.нар "преход", а в същност нищо не прекрачваме и на никъде в същност не се движим.
-
Нищо такова не искам да кажа (даже не ми е ясно от къде направи този извод). Единственото, което пак казвам е, че разсъждаването с идеологеми не върши никаква работа.
-
В същност, Деденце е прав без сам да го разбира. Т.е принципно е прав, въпреки че в неговото съзнание и в твоя отговор има идеология и политизиране (което по презумпция ограничава мисленето и верността на изводите). Следването на политически идеологии и идоли е смърт именно за плурализма. А и плурализъм е само една призната демократична възможност да изразяваш свободно мнението си. Не е малко с оглед на ограничената и себична човешка природа (само не ми разправяйте, че в България преди 09.09.1944 като цяло е имало повече плурализъм отколкото след тази "свидна" дата, но това е по-скоро въпрос на нашенска народопсихология - ако трябва да бъдем съвсем коректни е имало съвсем малко повече "преди" и то в определени къси периоди). От друга страна, не знам защо хората си мислят, че тази велика възможност за свобода да изразяват всякакви мнения е равносилно на правилност на тези мнения. Може би е човешка черта? В американската конституция (една от най-напредничавите за времето си) има провъзгласен един принцип - този, че всеки има право на щастие. С времето, повечето хорица от тази страна са решили, че тази конституция им гарантира "правото на щастие". Само че, това са две съвсем различни неща. Та така с великата възможност да имаш право на глас и с това гласът ти да е правилен. Идеята ми е, че съвременната демокрация е творение на западния капитализъм, но тя е нещо много повече от "строя-родител" и не е тъждествена с него като идея и концепция. С други думи всеки, който е истински демократ би трябвало да е готов даде живота си за идеята всеки да може да изрази мнението си, но от друга страна тази саможертва не е гаранция да истинност на тези мнения. Така и с концепцията на Деденце. Днес истиността на идеите вече не е в идеологията, а в икономиката сама по себе си. Тя определя кое е наистина правилно и кое е добре звучащо, но погрешно (като идеологемите, че "капитализъм", "социализъм", "комунизъм" са единствената истина). Икономиката определя кое добре за нас и дали го постигаме или не, а извън този груб прагматизъм, за наистина цивилизованото (и много трудно) общуването между нас имат значение такива неща като култура, етика и естетика, които са общо човешки категории, а не идеологически такива.
-
Ама кръвта на същите юзери ли е или от млади девици?