DendroaspisP

Мда... Чудя се, защо културата дори и в езика така дразни мнозинството? И се опитват да я атакуват по всякакъв начин, дори и под формата на благовидни предлози? ПП - добре, че не пишем както се говори, включително и в този форум.

А така... Глишев ме лиши от истинно познание за нещата от прераждането. Сега не разбрах тази мома каква е била!!!

Глишев, ама това нещо "частична (с подтекст перманентна) непознаваемост" ми звучи като концепция като "малко бременна". Целта на науката е да опознае нещо изцяло. Колко време ще отнеме и това, че познанието ще върви на етапи (временна частична познаваемост или непознаваемост - все там) - това е част от научно-опознавателния процес. Когато обаче не може да се постигне пълна познаваемост, значи никога няма да опознаеш обекта на изследването. Защото може да се окаже, че най-важните му характеристики са именно тези... прикритите за познанието. Това най-малкото. А щом са тотално прикрити и непознаваеми нито наука, нито дявол, нито сугестия, нито нищо не може да презумира някакво истинно познание за тях. Крайният резултат за науката е, че тя в същност не познава и не може да познае този обект. Все пак между поназнайване и научно познание има доста голяма разлика. Та и Бог същата работа. Нека не мъчим науката с фокуси на ментална основа.

Марушка, ама тя неговата приятелка от миналия живот императрица ли била или само конкубина?

Ами да - в същност новобранецът е депресиран не защото влиза в казармата, а защото се е оженил по никое младежко време. Казармата ще му се стори рай с това, което го чака в брака особено, когато любовта най-често става... добродетелна привичка. Амо имаше свястно продължение, момчето като поумнее в казармата би следвало да стане свръхсрочно служещ.

Цък. Това е софизъм. Не става дума за неизвестността на изследвания обект, а за предпоставената му невъзможност да бъде опознат и изучен изобщо, ерго да се разсее тази неизвестност. Ако познавам само добрите ти страни, защото те са само познаваеми, а лошите ти са абсолютно непознаваеми, мога ли да кажа, че те познавам, а? Та, така и с Бог, ако можем да узнаем само част от него и то тази част, която той иска. Т.е науката само ще си губи времето с един в крайна сметка и по същността си непознаваем (по дефиниция) обект на изследване. Времето и пространството на изследване нямат значение, защото крайният резултат е предпоставен според вярващите и теолозите.

Глишев, няма се плашиш. Целта е за изпростяване на езика (или май беше за... опростяване), ти за инверсиите си се затюхкал!

:w00t: Дезертьор!!! КГ веднага да вземе военно-патриотични мерки!!!

Глишев, знам, че така казват. Но знаейки само част от характеристиките (с невъзможност да опознаеш другите), това в същност пък означава, че не познаваш цялостния обект на изследване. Тези характеристики, които знаеш, обаче може да са характерни и за друг обект (а разликите са в другите характеристики, които не можеш да узнаеш) и пак не можеш да направиш абсолютно категоричен извод, че двата обекта не се смесват (отца и сина и светия дух е най-ярък представител за това и най-практичното е да ги смесим в едно, за да си нямаме разправии кой кой е и до къде свършва, респективно започва другия и т.н). Подобен подход може да е приемлив за теологията, но е абсолютно неприемлив за науката. А и със самия твърдян "факт", че има черти/характеристики, които са абсолютно непознаваеми, Бог автоматично се изключва от обектите на науката. И пак си остава голата вяра. Това не ми пречи да се наслаждавам на упражненията на ума, които демонстрират умните теолози, но това си е просто игра на ума, нищо повече от гледище на науката.

Вярващите казват, че Бог е непознаваем (ако бе такъв, пътищата му щяха да са "ведоми"). Библията, която според тях е автентичното божие слово, също не дава информация за неговата същност, особености, черти, характеристики и прочие. Ако Бог е непознаваем (защото така е решил според вярващите предвид на нещо негово си "на ум"), то следва един важен извод - не може да се определи какво е Бог, не може да се дефинира това понятие. След като не можем да дадем смислено и обективно определение какво е Бог, то логически е безспорно, че не можем да отговорим дали има или няма Бог. Не можем и да отговорим един ли е, двама ли са, трима ли са. Тук науката и логиката са безсилни. Остава само вярата, но тя не е научен инструментариум, а само субективно психическо отношение, нямащо нищо общо с опознаването на нещата.

Сега само чакам отговора на Глишев по въпроса, че много богове станаха... :tooth:

Нали ще те натренираме на частно, така да се каже. Та да четеш и да знаеш какво те очаква при подготовката...

Ами има неяснота. Като при онези герои на Шекли в Недокоснат от човешки ръце, където вместо Вузи пие всеки си превели и разбрали Всеки пие вузи... Ако си чела книгата, знаеш какво става после в разказа. Та, с това тенденциозно опростяване да не се окаже, че и българският накрая ще е недокоснат от човешки ръце.

Уфф, не IL ами ТУ-134. Реактивен си бе, а не витлов. Грешката е моя.

Мани, мани. Едва ли някога в историята на Софийското летище е имало толкова умиротворяваща въоръжена сила на едно място и по едно и също време...

Една история, за това на какво са способни спец частите по онова време. Действието се развива през януари, 1984 година. Тамън сме завършили школата в едно секретно поделение край Софето (пълно с шапкари - повечето слагачи и връзкари, които хабер си нямаха какво ще правим в бойното поделение и ленчетата там не ги брояха за офицери при толкова пагон от капитан нагоре) и идва старшинката да ни транспортира до крайното ни назначение. За целта трябваше да пътуваме с влак до Бургас, а от там в неизвестна южна посока. Не знам как стана приказката с него, но той склони да пътуваме със самолет до Бургас и за спестено време да прекараме в града (повечето бяхме от там) и да преспим там. Тогава самолетният билет бе 20 лева и армията ни поемаше половината от цената (колкото струваше влака), така че бяхме готови да си доплатим другата половина. Времената бяха смутни поради поредните турски събития (смяна на имена, атентатите в Пловдив и влака София-Бургас и то във вагона за майки с деца със загинали). Тези, които помнят може би се досещат, че пред двете зали за пътници на аерогара София имаше бронетранспортьори с вътрешни войски около тях. Ние, в пълно бойно въоръжение (включително каските, сумки с пълнители, автомати, десантни "ножчета" на колана и прочие) се изтъпанваме на аерогарата в обща численост един взод (дегизирани като свързочни войски). В интерес на истината нямахме патрони, но това кой можеше да го знае, а и смееше ли някой да пита? Колегите от вътрешните малко се стегнаха като ни видяха да се изсипваме от един военен камион, но бяха повече от добронамерени и ни допуснаха до залата за вътрешни полети без проблеми и без да питат нищо. Тогава бе така - щом сме тук, значи има защо и който трябва да знае - той знае. Тъй като навън бе сняг и студ, залата бе пълна с цивилни, които се гушеха по пейките и си чакаха повикванията за полетите. Кой знае защо, явно в резултат на обучението влязохме по двойки и по инерция единият поемаше на ляво от врата, другият на дясно. За около една минута се оказа, че входът е блокиран от военни в бойно въоръжение, които през един метър опасваха цялата страна на залата (тази до телефоните). Тогава мъжката част от цивилните (определно запасняци по своята същност при всеобща военна служба) решиха, че става нещо и започнаха да ни гледат изпитателно, но в предвид на тренировката не реагираха по друг начин. Женурята взеха възбудено да бръмчат, а децата определено ни гледаха с интерес. Нашият старшина отиде на гишето с билетите (той бе в друга бойна униформа, с която и ние бяхме в последствие) и не знам какво им обяснява, но получи билетите и разрешението да пътуваме със самолет (разбира се след разговор с отговорника по сигурност, а той си бе от ДС отвсякъде по това време). не знам какво му бе казал и как, но единственото което искаха от нас е да влезем последни и в залата след чекирането и в самолета, което ни устройваше. Между временно проведохме разговори с роднините, за да са готови да посрещнат след час и половина един звод гладни и измръзнали бойци. Цивилните като видяха, че не предприемаме други действия освен да блокираме символично входа се поуспокоиха, но непрекъснато имаше тревожни погледи и никой не си и помисли да излезе навън и да запали цигара или нещо друго, може би притеснен, че или ще го спрем или ще го разпитваме къде и защо иска да ходи. Накрая и ние влязохме, предадохме си чинно мешките на багажа, минахме фейс контрола с военните си книжки (явно една подробност в тях отказа проверяващия да задава въпроси) и се изтъпанихме пред проверката за оръжие. От там направо ни накараха да минем отстрани, за да не се разпищи скенера, че не може ли след това да го укротят и настроят за проверка на... съмнителните цивилни. Стюардесите явно не бяха уведомени, че ще пътуват с въоръжен ескорт, защото като им давахме бордните си карти ни изгледаха леко ужасено и леко изненадано, но бяха повече от учтиви с нас. А и ние си мълчахме тежкарски през цялото време и в общи линии гледахме лошо за... авторитет. Тъй като салотетът бе от по-малките (IL-134) нямаше друг начин да взелем вътре освен със свален автомат от рамо и в ръка с оглед на малкото разстояние между седалките от двете страни. Влизайки така, в първият момент изглеждаше, че езва ли не щурмуваме самолета. Аз и един готин пич от класическата се оказахме на една седалка зад двама италианци. Явно италианците за първи път виждаха военни с оръжие на борда на пътнически самолет, защото започнаха възбудено да бръщолевят нещо и да ни сочат с пръст. Когато седнахме зад тях за миг се умълчаха, после пак забръмчаха почти в скоропоговорка и се опитваха (според тях) да се обръщат "незабелижимо" назад и да ни огледат до колкото могат. Това ни ядоса (все пак не бяхме маймуни, а само леко въоръжени войници на борда на граждански самолет), а и се оказа, че седалките не са предвидени да пътуваш с автомат и единственото възможно решение бе да сложим автоматите в празното място межу тяхните две седалки. Естествено, по инстинкт от обучинието ги сложихме с дулата напред, т.е между тях. Не знам тези двама бъбривци от италиански произход какво си помислиха, но като видяха дулата по между си, замлъкнаха и не промълвиха ни дума докато самолетът не кацна в Бургас. Тъй като по онова време секретността си бе секретност, явно някой в софийското летище бе решил, че не е необходимо да уведомява бургаското летище да очакват въоръжен самолет. Когато последни започнахме да се изнизваме от самолета, милиционирът само дето не започна да разтърква очите си, все едно е видял призрак. После за миг се опита да се хване за кобура, но явно здравият разум е надделял при него, предвид нашата превъзхождаща "огнева" мощ. Разбира се, имаше суматоха на летището, дойде началникът на сигурността, но успокоен, че не сме отвлекли самолета на някъде, побърза да ни разкара от аерогарата. А и как не са разбрали като навън ни чакаше многолюдна делегация от родители, баби, дядовци, лели и прочие фамилни индивиди още не мога да си обясня. Явно родите ни са си държали геройски езика зад зъбите. Та прекарахме една неочаквана гарнизонка с преспиване (разбира се приютихме неградските), но в последствие разбрах, че това е единствения случай на такъв въоръжен ескорт в цялата история на нашата гражданска авиация. В крайна сметка, ако с това не можехме да се справим, явно нямаше да ставаме за нищо.

Глишев, тези които вярват, че "героите" в Именника също са живели по няколко стотин години... абе трудно бих ги определил като учени. Тя и Марушка вярва, че е била атинянката Тайс, но за това никой няма да я нарече учен.

В същност не е така. Липсата на членове (а като махнем пълният какъв е смисъла на краткият?) в някои области ще доведе до голям смислов батак, а това ще предположи тълкуване. А има ли субективно тълкуване - бедна ни майка. Според теб има ли разлика между: 1. крава уби човек; 2. кравата уби човек; 3. крава уби човекът;? И ако остане само първия вариант (защото вариантът с кратък член е също толкова безмислен и неясен - крава уби човека), кой и как ще ни определи главния герой? Може би по аналогия на немския ще трябва да изчетем края на изречението (в случая края на откъса, пасажа и т.н, ако го има), за да разберем кой-кого? И това ако е опростяване...

Да де, но Ню Йорк не е столица, а провинция.

Крава уби човек (цитат от вестник). Я сега ми кажете кой е главния герой?

Че какво му е сложното в тълкуването на фактите, че повечето старобиблейски герои живеят по няколко стотин години, например? Или в това, че Ной направил толкова голям кораб, че успял не само да побере, но и да събере на него по една двойка от всеки жив вид? И т.н.

Това е така и е едно от малкото наистина положителни неща в столицата (това е типично в същност за всички малки държави като нашата, които нямат чак толкова голям интелектуален капацитет). Обаче на фона на общото население на столицата, тези наистина културни образовани хора са малцинство и съвсем не определят общия столичен манталитет (за съжаление същото е и в другите по-големи градове). Това имам предвид като казвам, че употребата на административно понятие не съвпада с интелектуално и естетическо такова, затова и делението столица-провинция е неточно в това отношение.

В същност, "свръхестествено явление" е много неточен термин. Той съдържа архаистичен смисъл. Щом нещо се проявява в реалния свят, т.е то става и съществува, значи си е напълно естествено и съобразно някакви природни закони. Това, че човекът все още не може да обясни механизма на някои явления и не познава всички естествени закони, това е друг въпрос. За това, такива явления е правилно да се наричат "все още необясними от човека", а не да се обявяват за свръхестествени.

Пак не си прав. Какво значи манталитет? Само столичният излиза, че е възвишен и ако не го спазваш, ерго си провинциалист. Па тези униформи, за които става дума (съгласен съм, че бяха безвкусни и не особено естетически) със сигурност ги е измислил, одобрил и наложил някой който е от столицата, но по думите ти с провинциален манталитет. Манталитетът не се определя от къде идва, а на какво почива, на липсата или наличието на вкус и усещане за естетика и т.н, все неща в които столицата съвсем няма приоритет само заради това си качество.

Глишев, знаеш много добре, че по умозрителен път (според начина на прилагане на логическите операции) що се отнася до религията (изобщо) се стига точно до две, взаимо изключващи се заключения - има бог и няма такъв. Затова религията, с изключение на малцина наистина умни и вярващи философи или казано по друг начин теолози, разчита не на умозрението, а на голата вяра. Умозрителният опит за доказване на съществуването на бог е толкова сложен за повечето, че над 95% от вярващите нито ще го разберат, нито имат нужда от това. В това отношение повечето вярващи си приличат с окултистите. Принципно, между несвързаните "логически" приказки на Марушка и фактологичните небивалиците в библията няма кой знае каква разлика. Но в библията има и послания (морално етични) извън "фактите" като тези морално етични норми човек си струва да обсъжда, премисля и дискутира, докато аз и до сега не мога да разбера какво е посланието на "учението" на Марушка, например.