DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3983 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
Капитализмът е просто една от поредните икономически системи. Той не е нито светия Граал, нито панацея за всичко. А като икономическа система, той отразява определени отношения, които са се сложили исторически в един момент от развитието на човечеството. Той може да функционира ефективно само ако отразява адекватно обективните отношения. Ако те се променят, то той става все по-неефективна система и ще си отиде, заменен от нещо ново. А алчност и мечти за богатство има откакто свят светува. И според обективните отношения на развитие, тези черти на човека винаги са имали приложение и... отражение в икономически аспект в съответната икономическа система. В това отношение, капитализмът е по-различен от предшестващите модели само в едно - че дава право на всеки на база своята алчност и страст към богатството да ги придобие. При предишните системи, базирани на робовладелческите и феодалните отношения, поради по-слабата обективна възможност да натрупване на ресурси (т.е пари, имане, енергия и всякакви "богатства") има кастова система на ограничения кой и как може да ги придобива. В това е била силата на капитализма от гледище на така споменатите човешки черти. Днес обаче, точно тази масовост на възможността да имаш все повече и даже всичко възможно и при наличие на ограничаване на ресурсите и енергиите, това се обръща срещу самия капитализъм. И му пречи, дори го руши. Невски с други думи точно това описваше в днешните либерално-обществени системи на западния свят - не може реално да има за всички и за това започва централизирано преразпределение на ресурсите под формата на данъци, пенсионна система, обществено-социална система за подпомагане и прочие. За да се запази илюзията до някъде, още през 20 век тези общества скъсаха и със златният стандарт на обезпечение на имането. Това насърчи оборота, но пък наду икономическата система с въздух под привидността на цифрички, които още наричаме пари и които все повече ще означават все по-малко. В този аспект днешните икономически кризи (даже не съм убеден дали е правилно да ги наричаме "на капитализма") в същност са циклични сътресения, маркиращи все по-стесняващия се обем от неща за преразпределяне. След всяка криза "обективно" се затягат коланите, после следва изкуствено временно оживление, но никога не се стига до нивата на "разкош" от преди предходната криза. По време на "стегнатия колан" се прави именно преразпределението. После пак идва нова криза и т.н. А и времето между кризите май все повече се скъсява, защото стандарта на запада изисква яко лапане на ресурси, а те са все по-малко и по-малко.
-
Много вярно е гореказаното. Но човешката история показва, че човекът е обикновено късоглед, а днешният доста задоволен и разглезен човек е и повече от мързелив. Имащите винаги искат да задържат статуквото, дори и с цената на отявлени фокуси. Нямащите стават все по-жадни и гладни в прекия смисъл на думата, подават се много лесно на всякакви религиозни и идеологически простотии и се настървяват с оглед инстинкта за оцеляване да грабят от все още имащите и се въртим в един омагьосан кръг на близкото битие. Нови източници на енергия и евтини при това - да, това е част от проблема, но новите източници изискват фундаментални и много скъпи изследвания, които не са по джоба и времето дори на най-мощните корпорации. Отделно, че тези корпорации според принципите на днешния капитализъм са собственост на инвеститори, за които има само едно правило - голяма печалба и то веднага. Другото, е то е част от новото мислене.
-
Не съм съгласен. Без ресурси за какво потребление и технологии може да става дума? Чета темата с интерес и това, което си мисля се потвърждава. Проблемът на днешният свят не е, че капитализмът се развива, видоизменя и т.н. И е съвсем логично в даден момент да си отиде, заменен от нещо друго. Проблемът е, че явно нещата около нас поради редица фактори се променят, а човечеството още няма нова философия и разбиране за това. И по тази причина не може да реагира адекватно. Кейсианство, мейсианство, монетаризъм - това са детайли от една стара философия, с тях не може да се създаде нова концепция, те са само инструменти за ремонтиране на нещо вече съществуващо. То може да изтрае още дълго (или по-кратко), но е ясно, че принципно като система вече не отговаря на новите обективни реалности. Днешните поддръжници на капитализма като едва ли не вечна концепция много приличат на онези самоотвержени представители на класическата античност, които са се борели с новата вълна на християнството и не са си представяли, че може да има нещо отвъд нея. Но и те не са отчитали новите за времето реалности. Днес, когато комунизмът е мираж (много невъзможен), социализмът е доказана тъпотия и безпереспективност, националсоциализмът е просто идиотска идеология без ясна икономическа основа, капитализмът скърца и се разпада или видоизменя според гледната точка, защото именно стандартът на живот (свързан със западната цивилизация), броя на населението и икономическите ресурси се разминават все по-драстично, може би и природата се променя, то е необходимо ново мислене, нова философия за нещата. Само че, не го виждам никъде. Това е проблемът.
-
Капитализмът нито е идеалния строй, нито е върхът на човешкото развитие. В същност, вече има толкова видове капитализъм, че днес човек може спокойно да се обърка що е това модерен капитализъм. Което показва, че човечеството търси алтернатива - дали ще я намери и кога ще я намери, това вече е друг въпрос. Дори експериментите с т.нар социализъм и националсоциализма са примери за такова търсене на алтернатива. Американският капитализъм, за който стана дума по-горе, в същност има една основна идея - да живееш над възможностите си с идеята утре да се разплатиш... евентуално. И какво му е рационалното и смисленото на това? Такава концепция насърчава оборота - спор няма за това. Но тук се стига до другата безумна крайност - да правиш застраховка на третата по ред ипотека, за да има оборот за всички по веригата и да си отчитат печалби и премии. В общи линии, това е да застраховаш една кофа с компресия с нездравата хазартна нагласа, че турболенцията на въздуха ще отмине точно твоята кофа. Последицата е, че това предполага сигурна цикличност на кризите, че парите отдавна са само цифри като в една хазартна математическа игра. Целта е да се потребява диво и неоправдано без идеята утре като настане време за плащане на сметките, това как ще стане, когато балонът на изкуствено надутото потребление без реална материална основа ще се спука. Така че точно днешният американски икономически модел е нещо, което едва ли е смислено в своята цялост. Ами като се изчерпят основните ресурси, какво правим? Ще се окажем като заклети комарджии, които в един прекрасен ден да установили, че всички казина (борси) в Невада са затворени завинаги. И единствената алтернатива е старото селско тържище. Днес САЩ прави войни, не за изнася демокрация и ала-бала, а за да контролира ресурсите, които са му необходими да поддържа играта на икономически хазарт и нивото на стандарт на американските граждани. Политиката е изцяло в полза на икономиката. Добре, че Русия все още има суровини, че ако и те я подкарат така, направо не се знае какво ще стане като се сблъскат за ресурси. Както и да е мъдрим тук, всичко се свежда до груба икономика. Всички останали фактори са само второстепенни и допълнителни - идеология, политически модели и т.н.
-
По философия съм добре. Затова казах "нечие", а не просто от "субективното". И във философски аспект разликата е малка, но безкрайно значителна. И въпреки че истината била проста, явно не си я усетил в случая. Когато използваш едно понятие, за което е видно, че ти имаш някакво свое виждане за съдържание и концепция, ами редно е, за да има смислен спор (дори и между неучени) първо да уточниш какво разбираш под това понятие, за да има възможност другите да разберат какво имаш предвид. Само на Бог е позволено да си говори като първа и безспорно ясна инстанция. Филолозите може да го употребяват, но в техен смисъл, а тук става дума за история. Дори и да го употребяват, то пак е редно да се уточни какво съдържание от гледище на тяхната наука влагат в него. Понятията са азбуката на всеки спор. Иначе само ще си мучим един на друг. До момента, въпреки безспорната за теб истина, има изказани две различни определения на това понятие, ако си забелязал. Затова винаги съм нащрек с "лесните и безспорни истини" - обикновено са пълен батак.
-
В науката легално определение е това, което е официално признато от учените - с дискутирано, доказано и прието съдържание и смисъл. В правото, легално определение е това, което дава закона на дадено понятие. И в двата случая такива определения и понятия се приемат за общовалидни. Всичко друго не е нелегално определение/понятие, ами предложения за смисъл и съдържание на дадено определение/понятие на този или онзи, което тепърва ще се доказва, установява и приема за общовалидно. А истината няма нищо общо с нечие субективно усещане за нея.
-
Китай е особен феномен. Неговото развитие започна от много ниско икономическо ниво от една страна и огромен вътрешен пазар от друга. На външния пазар, той е конкурентоспособен не с качество, а с ниски цени (отделните изключения в някои сфери като електрониката само потвърждават правилото). Всичко това дава възможност за дълго екстензивно икономическо развитие (при това при условията на преобладаващия държавен "капитализъм" и зашеметяващи на пръв поглед годишни проценти на брутен национален продукт - между другото нещо такова се е наблюдавало и в България до средата на 70-те, защото т.нар социализъм не бе нищо друго освен окепазен държавен капитализъм или тоталитарен ако повече ви харесва). Това изобщо не е истински капитализъм. Когато настане насищане и на вътрешния пазар и икономиката ще трябва да се ориентира към интензивно развитие, само тогава ще можем да преценим това капитализъм ли е и дали той е успешен по тамошния модел.
-
Доста интересна статия. И провокативна. Не с всичко съм съгласен, но определено има много точни моменти. Например, относно пропагандата, нещата не са така еднозначни както са представени в нея. Пропагандата е изобретение на "капиталистите" англичани през ПСВ. Германците и руснаците я развиват до небивали висоти, защото безумната им обществено-политическа концепция не може да се задържи по друг обективен начин, освен чрез въздействие върху съзнанието. Нещо като лъжа в лъжата. Но и капиталистическият свят и по-конкретно САЩ през последните 50 години също постигнаха големи висоти в пропагандата. Макар и с други средства, за разлика от тоталитарните режими, тяхната пропаганда е не по-малко смазваща и безкомпромисна. Просто тя е по-завоалирана и не така силово натрапваща се. Но резултатът е същият, лъжата в нея също не отстъпва на съветската пропаганда. Така че, точно САЩ да се правят на девствена мома в тази област е меко казано неприлично и вулгарно.
-
Извинявам се, но вие да не си представяте, че всички българи на Аспарух са се движили в купом (то вярно, че в онзи филм-комедия за Аспарух така ги представяха, но това си е художествена измислица за времето си)? Бегом от хазарите и половинмилионна тълпа като скакалци гази всичко до Северна България? И на тази огромна конна тълпа и трябват 20 години, за да изминат някакво смешно разстояние до т.нар Онгъл? Математически изчислено излиза, че са се движили с няколко метра на ден... Бати конния народ дето сме били...
-
Идеологията винаги е една и съща като явление. Може днес да е "по-научно" и по-задълбочено развита, но и елинската идеология си е била съвсем стройна и сложна система за времето си. И боговете са я "направлявали", т.е е идвала от тях като знак за легитимност (заместваща днешната "научност") и тя е будела несъгласия и спорове (например Платон с идеалното общество на атлантите). Но независимо дали говорим за древногръцка, марксистка, съвременно комунистическа, фашистка, расистка, буржоазна или каквато и да е друга идеология, предназначението й е все едно и също. На база различни критерии и ценности, в основата си всяка идеология има за цел да регулира обществото по такъв начин, че една група от хора да имат всички ресурси и да контролират тяхното разпределение, а другите да се подчиняват и да се задоволяват с това, което им се дава като ресурс. Т.е идеите в проявните форми са различни, но същността на идеологиите е все една и съща и от древността до днес няма никаква разлика в това отношение.
-
Ресурсите (изобщо) и енергията се определят с оглед степента на развитие на производителните сили. Производителните сили определят степента на енергийна потребимост. На една крачка на север от елините е имало един безкрайно важен ресурс - уран (в родопите, вече изчерпан залеж), с който са можели да правят както оръжия така и електроцентрали, но степента на развитие на производителните сили (свързано с науката) е било такова, че те даже не са подозирали за този ресурс и са се мъчели с достъпното им ниво на цивилизационна енергийност - човешката и животинската сила. Органичени от възможността за подръжка и изхранване на енергийния си ресурс, както и на населението като цяло те развиват търговията. Внасят суровини от целия тогавашен свят, изнасят оръжие, наемници, роби, учени, произведения на лукса и изкуството. Органичени от ресурсите, елините измислят демокрацията от типа град-държава, където управлението на града е в ръцете само на малцина - истинските свободни местни люде. Това пак почива на някаква идеология, чиято цел е: 1. да осигури нужните ресурси; 2. да осъществи контрол над разпределението на тези ресурси в ущърб на едни и в полза на други. Въпреки че се водят първите демократи, древните гърците постъпват точно както днес САЩ ( а преди Великобритания или другите колониални държави)- завладяват (къде доброволно, къде насилствено) чужди територии (колониите), които са вратите към търговията им с цел изнасявне на население и внос на суровини при изгодни за тях условия. по същият начин постъпват е недемократичните спартанци - вярно с по-малко и по-ограничени колонии, но принципът е същият и по същество изобщо не се влияе от различната управленска идеология. Войните между градовете също са в крайна сметка израз на желанието на една група/град (или съюз от градове) да управлява ресурсите и разпределението им. Различните идеологии са само параван.
-
Че къде съм писал, че пролетариата ще взема властта? Маркс е прав в едно, че с развитие на производствените отношения класите в сегашния си вид ще изчезнат. А кой как е чел и кой как е разбрал е въпрос без отношение към спора. Все пак аз не ти казвам, че си негър и не обичаш апъртейда, ерго зле се ориентираш в материята на спора. Нали? А за новия източник на ресурси и енергия, ами то се подразбира по обективни причини - ако ги няма, с изчерпване на наличните, цивилизациите тръгват надолу, а не нагоре, защото колкото по-високо е нивото на една цивилизация толкова повече енергия и ресурси потребява. Както казах, въпросът касае и футурологията, ако го разглеждаме във философско-икономически аспект. Ако го разглеждаме като идеология - не ми е чак толкова интересен, защото като идеология в настоящия си вид, комунизмът е доста недодялано и наивно конструиран след Маркс.
-
Не, не си противореча. Състезанието няма да изчезне, защото то е една от проявните формите за естествения подбор в човешката популация. Днес, в състояние на ресурсен глад и недоимък (както е било винаги до сега в човешката история, само че на друго ниво според степента на развитие на производителните сили), този подбор все още се проява на първично матерално ниво - както казваш ония три неща. Като казваме пълно задоволяване на потребностите, поне според дядо Маркс, това преди всичко означава - задоволяване на материалните такива. И то пълно (каквото и да значи това от днешно гледище). Но остават другите потребности (респективно нововъзникващи материални такива), които определено никога няма да бъдат задоволени, за да съществува човек и непрекъснато да се прави подбор. Така че, пак ще има състезание и надпревара, но на друго качествено ниво. Политиката и респективно лявото и дясното в днешния си материален вид ще се обезмислят тотално и както вече писах по-скоро ще става дума за политическо деление на база други признаци. Когато ти е пълен стомаха, дори и да те вълнува нещо друго, то няма да тръгнеш да правиш революции от една страна, а от друга, след като не си зает в материалното производство чалко трудно ще ти вземат принадената стойност. Е, остава само тази в интелектуалната сфера, но там нещата са доста мъгливи и разтегателни, защото идеята не може да се оценява като килограм кайма или торба с пирони и прочие. Сега си мисля, че именно "комунистическите" производителни сили и съответните им производителни отношения просто ще унищожат т.нар пралетариат като класа, прослойка или каквото искаш да го наречеш. И капиталистическата класа ще си отиде, защото ако не можеш да трупаш богатство, за какъв ти е да този икономически модел. И пак повтарям, това не е края на човешкото състезание, просто ще е край на първично материалното ресурсно такова. Може би.
-
Ленин никога не би успял в Русия (освен в политическия си преврат), нито комунизмът би успял през 20 век, в която и да е страна. Както вече съм писал, комунизмът (и това неясно недоразумение - социализмът) през 20 век си бе изначално обречена кауза. Другият ти въпрос е много интересен. Не съм създател на марксизма, затова не мога да ти отговоря изчерпателно, но според това, което съм чел от философско-икономическите ръкописи на Маркс, това може да стане хипотетично при една извънредно висока степен на развитие на производителните сили. Те пък на свой ред ще променят производствените отношения и там ще се корени отговорът на въпроса ти за мотивацията за работа (едно е сигурно, че базата определено въздейства на надстройката, т.е на съзнанието в частност). Дори и Маркс не влиза в икономически подробности, защото това си е чиста икономическо-социална футурология. Моето лично мнение е, че един от задължителните икономически показатели ще бъде липсата на човешко физическо участие, а от тук респективно на принадена стойност в самото производство, т.е задължителен компонент е производството да е изцяло роботизирано. Другото е още по-сложно като концепция. Не го виждам в обозримото бъдеще, но пък няма обективна пречка някога, някъде и да стане, стига до тогава човечеството да не се изпотрепало в надпреварата за висок стандарт и ресурси за поддръжката му. Ако стане обаче, това ще е икономическа категория със социални последици. Днешната комунистическа идеология нещо не ми е по-вкуса нито с партийността си, нито с наивността си, нито с неадекватността си от гледище на обективната икономическа реалност в световен мащаб.
-
Ако говорим за частна собственост - има. Ето ти използваш понятието "у вас". Това вече е психология на частната собственост. Но "у нас" не винаги означава частна собственост. Ако съм под наем, "у нас" какво ще означава? Ами в т.нар родовообщинен строй винаги ли е имало частна собственост? В същност какво разбираш под понятието "собственост"?
-
Няма противоречие. Никой не твърди, че бъдещите общества няма да бъдат контролирани от определени индивиди и групи от хора по един или друг начин. Това следва, поне за момента, както от стадният, групов характер на биологичната единица човек, който взема формата на общество, така и от субективната ни същност и съдържание на нашият Аз, Его или както там искаш го наречи. Но недей забравя, че днешното глобално човешко общество си е все общество на недоимъка в икономичесски аспект. Няколкото богати и "по-цивилизовани" държави са станали такива за сметка на богатството и икономическите ресурси на другите държави. Друг е въпросът по какви причини са дръпнали напред и са отнесли/заграбили икономически ресурси на другите. Контрол над ресурсите и механизми за необезпокоявано ползване - това е и истинската цел на днешните политики, независимо от идеологиите, защото при недоимъка (икономически и ресурсен) ако аз не го взема, то друг ще ме изпревари. Да не мислиш, че на САЩ им дреме в чисто теоретичен, абстрактен и идеен аспект за демокрацията в света? Ако беше така нямаше да подкрепят правителства, които са всичко друго, но не и демократични (виж само историята на Латинска Америка до ден днешен), но са благоразположени към тях и то най-важното им осигуряват неограничен достъп до... ресурси. Историята на САЩ също е всичко друго, но не и апотеоз и символ на демократичните ценности във външнополитически аспект. Собствеността е свещената крава, когато има недоимък в глобален аспект, но на теб ти гарантира задоволяване и служи като гаранция за бъдещи лоши времена за оцеляване. Когато има за всички и то по-много, да не кажа според комунистическия модел - от всичко, собствеността ще загуби своя смисъл и ще атрофира само в притежаване на вещи в чисто естетически или афектационен аспект. Комунистическата идеология (говоря за марксистката) се опитва да обясни нещата за съжаление повече по политически начин и то с понятията на XIX век. Комунистическата идеология от Лениново-Сталинов тип (и други световни последователи), въплатена в някакви неадекватни и изродливи политически системи на абсолютния недоимък, даже не мисля и да коментирам. Там съм съгласен с теб за написаното.
-
Лично аз си мисля, че левите идеи до момента са "глупост", защото са неадекватни на материалната база, т.е те са неприложими в пълен вид. До колкото марксизмът го предвижда, комунизъмът като обществен строй изисква не само богати държави (в днешния смисъл), а напълно икономически задоволено и стабилно общество (от всеки му според възможностите, на всеки му според потребностите - без днешните циклични икономически кризи, защото ролята на потреблението като икономическо понятие ще е съвсем друго в сравнение с днес). В едно такова общество днешното дясно и ляво, просто ще се обезмислят. Предполагам, че те ще се заместят от други понятия като консервативно и либерално или нещо от сорта.
-
Ясно е, че титлите сами по себе си нищо безспорно не могат да докажат с оглед на голямото мешение на народи, етноси и т.н по врмето на ВПН. Напълно логично е по-слабо развитите в политическо и културно отношение тюрки да са възприели ирански по произход титли (така както българите от ВБЦ изцяло възприемат и ползват византийските такива). Като се има предвид, че оригиналният "тюрски" етнос е много слабо представен в мешавицата от народите, наричани днес българи, напълно е логично да се приеме, че преобладаващите индоевропейски народи от ирански произход са наложили тези титли на новия български етнос. И т.н. Както отделни думички сами по себе си, така и няколко титли сами по себе си, не са никакво безспорно доказателство за един толкова сложен в етническо отношение исторически период.