DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3983 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
Прицак го изкарай от списъка. Той отдавна твърди, че прабългарският език няма нищо общо с тюрския. И все пак е един от световно известните тюрколози. Бъри е византолог, Ръсиман също е специалист по византология (не знам да има професионални лингвистични познания по тюрските езици), Менгес е от старата класическо-национална школа (началото на 20 век), когато много нови открития не са му били известни, Немет е в положението на Бешевлиев относно разчитането на прабългарски надписи (преди две години българските историци предложиха ново разчитане на надписа от Наги-сент Миклош, което изцяло оспорва неговия "тюрски" превод), Цойс също е от страта класико-национална школа и за него важи казаното за Менгес относно новите открития и времето, когато твори. Всички са големи учени, но като гледам малцина от тях имат специалност по тюркология и тюрски езици. Като Бешевлиев, който и за мен е авторитет, но не специалист по материята. Както и Златарски, който въпреки че е също безспорен авторитет е допуснал не малко грешки при анализа на историята на българите и т.н. Те са велики учени, но са само етап от развитието на науката, а не еманация на нейната истинност.
-
Не съм и очаквал друг коментар от Професора, защото всичките му изследвания са построени на плоскостта на старата теза и разбирания за ентосите. От там идва всичко. Ако трябва да приеме новото виждане, това означава (както и сам той спомена преди време), че ще трябва да започне всичко наново. Въпреки че, именно тогава може да достигне до истински резултати като бих го посъветвал да не се вторачва толкова едностранчиво само върху езика, който в крайна сметка е само един от елементите на учението за етнос и език не е автоматично равно на етнос. Човешката история е много сложна и многокомпонентна.
-
Ами то си е факт, че от всяко тюрско ядро почти нищо не остава докато стигне Европа по времето на т.нар. ВПН, защото съвременните иследвания на до скоро считаните за "изконните" тюрски земи в Азия и тяхна прародина се оказват нетюрски и индоевпорейски през този период. В последно време и изследванията за аварите май показват точно това и според учените от т.нар "истински" авари (т.е безспорните тюрки по произход) почти никой не стига до земите на т.нар. аварския хаганат, а съвсем други племена (по една или друга причина били под влияние на аварите) присвояват това име и с него пребивават в Централна Европа. Все повече се налага тезата, че в същност истинските авари не успяват изобщо да пресекат границата на Евразия, а си остават изцяло в Азия. За това, този въпрос според мен трябва да се разглежда по принципно нов начин, така както е в номадската теория за Pax nomadica (която с основание отрича досегашния подход на разглеждане на проблема на базата на националните групи, което е характерно за един много по-късен период - някъде от XIV-XV век насетне и на която база е построена тюрската теория) вместо да се вторачваме с няколко десетки думи с неизяснен произход и всеки да си натамънява както дойде. За българския език съм казал - не думите, а граматиката единствено може да даде отговор на въпроса къкъв е даден език. Тъй като до момента никой не може да каже и да докаже какава е граматиката на този език, имаме един ограничен набор от думи, за които никой не може да каже дали са оригинални за етноса или привнесени чуждици. Ерго, никой все още не може да каже какъв е езика на българите. Може изначалното двигателно ядро на българите да е било от тюрки. Но дори и да допуснем тази възможност (като теоретично допустима), те почти изцяло губят тюрския си ентически облик още в Западна Азия, която за ужас на тюркофилите, по онова време не е тюрска, а индоевпорейска и на племена от нетюрски произход (най-често от семейството на иранската група). Отделно в региона на Каспийско море и северното Черноморие, където пребивават над три века, те са "подсилвани" пак от нетюрски племена, които идват със своя нетюрски език, култура, обичай и прочие. Затова по времето на Кубрат, тюрското е само блед и слаб елемент в амалгамата от племена, които днес носят името (пра)българи като се отчита факта, че покрай политическата зависимост от аварския хаганат има навлизане на тюрски елементи и от езика и от политическата система. Освен това се пренебрегва и един важен факт. Тюрките, когато започват своето движение на запад и навлизат в територията на азиатските нетюрски племена, са на по-ниско обществено-политическо стапало от тези заварени племена. Не тюрките дават на тези племена по-висок обществено политически облик и модел, а го взаимстват от тях. Като се започне с Китайската империя и се стигне до централно и западно азиатските нетюрски племена. Разбира се, че запазват и някаква самобитност в това отношение, но повечето елементи на системата са определено привнесени и нетюрски. А това още повече оплита работата, когато въз основа на тези елементи се опитваме да направим логичен извод за даден етнос - кой на кого какво дал и кой от кого какво взел. А и трудно се отчитат тези процеси особено ако не се разсъждават на база конкретните данни за историческото развитие през съответния период, а се философства на ангро.Така става и с истинските хуни, така става и хиляда години по-късно с монголите. Няма никаква разумна причина да се отрича това влияние и процеси и при другите тюрски племена по време на ВПН. Чисти и неподправени етноси има само в главите на кабинетните учени от старата тюрска школа. Затова и тяхната тюрска хипотеза звучи неубедително, изкуствено и съшита с бели конци. Тя в своята принципна основа е така конструирана, че просто не отразя реалността, такава каквато е била по онова време.
-
Проблемът изобщо не е в това, че са цветнокожи, а че са нецивилизовани и не искат да се променят, защото да се държиш цивилизовано иска усилия и отстъпки.
-
Няколко думи по повод на потребление и консуматорство в САЩ. В края на 90-те (икономически много по-добри времена от днешните) са направени няколко сериозни анкети сред младите американци (до 30 годишна възраст). Един от основните въприс в анкетата е дали вярват, че ще станат богати. 55% отговарят утвърдително. Интерес обаче буди въпросът - как мислят, че ще се сдобият с това богатство: 71% от анкетираните отговарят, че това няма да стане с работата (бизнеса), която упражняват в момента. Това провокира Нюзуик да направи мащабна анкета с въпроса как мислят да забогатеят след като няма да е с работа: болшинството анкетилрани посочват три способа - инвестиции, наследство, късмет. Както посочва Джереми Рифкин, и трите посочени способа не изискват тежък труд и упоритост. Социалният критик Кристофър Лаш в книгата си Културата на нарцисизма, коментира амириканския консуматорски дух. Изводите му не са оптимистични. Според неговия анализ, консуматорският дух е навлязъл толкова дълбоко в психиката на американците, че те се отдават на моментално удоволствие и тривиални стремежи. "Преследването на личния интерес, някога идентифициран с рационалния стремеж към печалба и натрупване на богатство, се превръща в преследване на удоволствия и психическо оцеляване. Преобладавашата страст е да изживееш момента, да живееш за себе си, а не заради своите предци и потомство." Професор Нийл Постман (от Нюйорския университет) в книгата си Да се забавляваме до смърт, посочва че американците изцяло са в плен на медийната култура, която утвърждава идеята за моментално удовлетворяване на желанията. Според неговия анализ, всяко следващо поколение американци все по-малко е готово да работи и е настроено да отлага отплатата от труда. За тях, ангажиментите от миналото и бъдещите задължения са ненужна спирачка и пречка за удовлетворяване на желанията на мига, затова всеки си мисли, че заслужава да е щастлив днес, а не утре като резултат от усилията и труда си. Рекламната индустрия на САЩ (с оборот над 330 милиарда долара), утвърждава у американеца убеждението, че може да има всичко и то днес. Така се създава и културата на кредитната карта, която позволява да потребяваш и да се радваш днес, а за плащаш утре. Като резултат много американци живеят над материалните си възможности и затъват все повече в потребителски дългове, назхвърлящи финансовите им възможности. Джереми Рифкин обобщава мнението на много съвременни социални критици, според които днешните американци са се превърнали "в народ от затлъстели, мързеливи и обездвижени хора, които прекарват по-голямата част от времето си в мечти за успех, без да са готови да платят дължимото чрез онзи вид лична ангажираност, която е необходима да се постигне нещо в живота... Когато бъдещето не е нещо, за което си струва да работиш (защото има кредитни карти и бъдещето е днес), а нещо което си вече си изживял и оставил в миналото, само моментното удоволствие може да убие скуката ти и да изкараш до следващия ден." Според американските социолози, потреблението определно има не само икономически, но и социален ефект. И е трудно да се предвиди, кое има по-добър или по-лош ефект. ПП - Съгласен съм, че САЩ не са цивилизация. Те са носители по-скоро на определен модел/начин на живот. Но САЩ определено са империя. Разбира се, не трябва да очакваме тя да повтаря изцяло модела на старите империи (и "комунистическия" СССР също бе империя, независимо от "идеалите" си и официалните си принципи). Днес САЩ е империя на ресурсите. Всичко, включително и политиката и след ВСВ (особено след разгрома на основния враг СССР - като най-тежкото за американците бе невъзможността за въздействие върху този огромен ресурсен пазар) е насочена към едно единствено нещо - осигуряване на евтини и достъпни ресурси, за да могат да поддържат стандарта и начина на живот на американеца, който те не забравят, че е избирател. Има и други моменти, разбира се, които съзнателно или не, също стават елементи от имперското мислене на Чичо Сам.
-
Остави това, че Бог бачкал шест дена (с неясна продължителност ) като вол по подобие на един днешен бОГ, ами това много ме смущава: "И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал." Уж всемогъщ, а се изморява... Или може да се тълкува, че е решил да се дистанцира поне за малко от тази щуротия що е създал? И колко продължава тази почивка? Още ли почива или вече си е починал? Щото ако още си почива, хич не му е до човеците и техните вопли, молби и молитви, щото може да е заспал и да не чува?
-
Че София, без висшите административни органи и други органи на власт, съвсем ще се скапе, включително икономически. Покрай тях сумати народ прави пари и заплати. Я ми кажете, ако в столицата не е съсредоточена властта (министерства, комисии, централни ведомства, агенции и прочие) с всички произтичащи от това последици, за каква икономика става дума? Какво в същност произвежда икономически София в национален мащаб (оставяме на страна хранително вкусовата промишленост и услугите за задоволяване на населението в района)? Големият бизнес има централи в София (отново работни места, приходи и заплати, плюс данъци), защото там е властта. За какъв дявол ще си оставят там централите (отдалечени от реалното производство или външна търговия), ако властовите центрове се изместят? Затова и централите на банките са там, а не в други градове - пак работни места, пари и заплати и концентриране на капитали. По горните причини там са централите и на мас медиите от национален мащаб от всякакъв характер(пари, работни места, заплати и данъци). По стар български обичай, това пък концентрира там и най-развитите центрове на изкуството и културата. Затова не пипайте властовите центрове на София, ако искате да я познаете утре.
-
Не ме питай мен. Аз не твърдя, че прабългарите са предимно тюрки с примеси (остатъци) от други народи. За мен що е тюрк може да се определи след средата на VI век. След като се оказва, че и Алтай не може да е прародина на тюрките, то нещата стават още по-неясни, което според мен изисква доста осмисляне от привържениците на Тюрската хипотеза след като предикатът е неясен.
-
Че то, по тази логика, няма пълно сходство и между прабългари и тюрки. Дори по отношение на езика, световнопризнати специалисти казват, че езикът на прабългарите е толкова странен "тюрски", че мнозина изразяват съмнение, че изобщо е такъв. И какви доказателства имате, че хуните са били чистокръвни "тюрки", когато идват до земите на сарматите, та да приемате, че в тюрското множество се влели остатъци от индоевропейските сармати? Според повечето днешни учени, още в далечна Азия, хуните не са еднородни в етническо отношение.
-
Така е - 250 000 германци и италианци, но това включва най-боеспособните италиански части, които под командването на германците се бият горе-долу прилично. А те са пропиляни срещу американците, когато вече е късно за успешни стратегически действия: немските победи на Неринг са само на тактическо ниво и до някъде благодарение на 30-те Т IV - преди 10-та танкова - както и на Тигрите, които за първи път се появяват тук в края на 42-ра, срещу които американците трудно могат да противодействат и които в началото са едва... 5 броя. А Италия е почти беззащитна през април-май, 1943. Това принуждава германците да изтеглят спешно военни части от други места, за да се запълни дупката до някъде, а това предопределя успешния десант на Съюзниците в Сицилия (между другото извършен безкрайна нескопосано и дилетански и само липсата на сериозна съпротива поради липсата на достатъчно сили на Оста позволява успеха му), което на свой ред води до преврата в Италия, като я извежда от войната като съюзник на Оста с всички последващи проблеми за Вермахта в този район. Вярно е, че с минимални сили германците успяват цели две години да защитават Ботуша, но за това им помага както релефа на страната, така и обстоятелството, че от началото на 44-та най-боеспособните американски и английски сили са изтеглени и изпратени в Англия за подготовка на Overlord, където вземат активно участие (като например английските ветерани - пустинните плъхове от 7-ма бронетанкова). Но, въпреки успеха в отбраната, от средата на 43-та германците имат само една алтернатива на този фронт - защита, т.е губят нещо много важно - стратегическата инициатива като последица от стратегическото подценяване и недооценяване на ситуация предходните две години. Съгласен съм, че ако Оста бе завладяла Гибралтар, то американците може би щяха да преосмислят къде да насочат първия си десант. Но, след като Франко отказва категорично коридор за германските армии през територията на Испания, Хитлер окончателно се отказва да превземе Гибралтар, защото това може да стане само по море, а той не разчита на германския флот, още по-малко на италианския и безкрайно се бои от английския флот, който ще се втурне да защитава протока при нападение. След Крит не разчита и на въздушно-десантните войски, които и без това са понесли тежки загуби.
-
Германците силно подценяват на стратегическо ниво този фронт през 41-ва и 42-ра година. И правят глупост след глупост. До Ел Аламейн държат ненужно войски в Италия, след Факел се усещат, но вече необмислено прехвърлят около 250 000 човека в Африка и... ги губят безмислено. През май 1943 в Италия практически няма почти никакви войски, а се очаква десанта на съюзниците. Съвсем по друг начин можеха да се разиграят събитията на този фронт, ако в края на 41-ва част от германските войски в Италия бяха дадени на Ромел и той бе съумял да превземе Египет и изтласка англичаните на изток. Тогава не се знаеше как ще реагират и американците и дали изобщо щеше да има операция Факел. Въпреки че, според мен пак щеше да я има именно в Африка - целта е била да ангажира войски на юг, за да подготвят десанта в Нормандия и да отнемат от там сили на Оста, а и Ромел по това време щеше да е далеч на изток. Южните европейски десанти винаги са били второстепенни за съюзниците - и десанта в Сицилия и Италия, и операция Драгун през 44-та.
-
Римлянин, това са подробности (прав си за тях). Аз имам предвид, че и империята на свръхпроизводството на потреблението (САЩ) и империята на потребителския недоимък (СССР) в крайна сметка стигат до един и същи край. Но и двете имат един общ белег - неимоверно развита военна индустрия, която ги прави много опасни, но не ги спасява. Както и при Римската империя.
-
Деденце, всичко казано от теб за САЩ с много малка разлика се отнася и за СССР. Така че, проблемът е принципно в недостатъците на имперското екстензивно мислене - всяка империя явно не може и/или не иска да се учи от грешките на предшестващите и с тъпата упоритост на недоразвития човек ги повтаря и повтаря, и повтаря. Само дето сега времето тече по-бързо. Историята има принципна цикличност, защото човекът тъпоглаво продължава да е все един и същ от времето на бронзовата епоха. Само техническите джунжурийки и идеологическата повърхностна боичка се променя от време на време и са на лице дребни разлики в детайлите.
-
Глишев, съгласен съм с Римлянина, че днес можем да правим аналогии с развитието на старите държави и общества (принципни промени в това отношение няма), но не и сравнения с темповете на това развитие. Днес, по ред причини, обществата и човечеството е като при "социализма - за година постига това, което преди народите са постигали за столетия", дето се вика - петилетката в една година.
-
Дано да си прав. Аз съм умерен песимист. Разпадът на САЩ няма да е свързан с политиката (така че и десните сили ще бъдат само една от няколкото фракции), а ще е свързан с властово разпадане на най-голяма (провалила се) сила, с борба за намаляващи месни ресурси (губейки статут на световна сила, вече ще трябва да си плащат на общо основание, за да получат отвън, а не както е днес) и химерен стремеж да запазят днешния висок стандарт, с масова идеологическа безпътица (при намаляващо богатство, то вече не може да е онзи движещ днешен "идеал"), религиозни и етнически противоречия и дявол знае още какво.