DendroaspisP

Има резон в това. Но едно нещо е безспорно за мен - Турция може да иска да бъде приета в ЕС само, когато (ако) изпълни някои фундаментални изисквания към нея - правата на човека, на малцинствата, въпроса с окупацията на Северен Кипър и т.н. ЕС трябва да си е загубил ума да приеме Турция все още във война (защото това си е война) с кюрдите. А те не са само "турски", което автоматично ще вкара ЕС в "кюрдската" бъркотия, засягаща и Иран и Ирак, където също има много кюрди, а това значи постоянен ангажимент в Средния изток с непредсказуеми последици.

Няма никакъв драматизъм. За Дукум, цитирам какво съм написал в самото изложение: "Следователно към 814 година синът му Омуртаг е все още непълнолетен, дори малолетен. Това определя и защо след Крум не се появява веднага името на Омуртаг, а се говори за някакъв загадъчен български кан с името Докум или Дукум (по сведения в сборник на Константинополската патриаршия) без това в последстви да прекъсва владетелската линия на рода на Крум. Според Бешевлиев, този Докум е или брат или по-голям син на Крум." Видно е, че въпросът е спорен дали е брат или син и изобщо какъв е. Това не променя факта, че въпреки наличието на братя на починал кан/цар, престолът се поема от неговите последващи преки наследници - т.е практиката показва, че и да има такъв обичай, то той не се използва или много рядко - в изолирани случаи и то ако се докаже безспорно Дукум в каква роднинска връзка е с рода на Крум. За това иде реч без какъвто и да е драматизъм.

Това е важен въпрос. Действително е много важно каква част от турците искат да влязат в ЕС и по какви причини, разбира се. Ако 50% от тях, независимо от причината, не искат в ЕС, работата е много лоша. Това означава да се вкарат в ЕС огромно количество мюсюлмани, които изобщо не искат да са там и те съвсем естествено с оглед на тяхното разбиране и религия ще започнат да се противопоставят. А до какво ще доведе това - ами до нищо хубаво. И тогава "икономическите" причини за приемането им, ще ни излязат през носа.

Е, никой не оспорва, че всяка религия е своеобразен човешки етичен кодекс, който е едно от средствата за формиране на индивидуалната нравственост и в някакъв аспект и ценностна система. Само че, какво общо има това с доказателствата за съществуване на Бог, при условие, че и преди него, и другите предшестващи религии и "богове" също са "давали" такива етични кодекси?

Такова схващане не върши никаква работа на религията, която да не може да говори за своя Бог, за Църквата - да не говорим. Теолозите... и те ще останат без работа.

Глишев, остави боба с наденицата - хубаво ядене си е, дадено ни от... Бог. Ако не виждаш противоречието, мога да те посъветвам само едно нещо - чети истинска философия и логика. А относно Платон, мисля че би го разбрал, но и да не го разбере - философията нито започва с него, нито свършва с него, той е просто етап от нея, а не абсолютната й еманация. А сега пак да помогна - ако Бог има воля, то той я прилага и с нея прави едно нещо, но не прави нещо друго, т.е прави добро, но не прави, например,... по-малко добро. Т.е на лице е избор, а щом има избор, то той не е абсолютно свободен, а ограничен (от самия факт на избора за по-ясно). И до тук с философията за абсолютното му всемогъщество. По ясно от това, както казах - в дебелите и умни философски книги. ПП - с една дума, като са оспорили дуалистичната природа на Бог, теолозите са си вкарали абсолютен автогол, ама така е кога човек не учи логика и философия като хората.

Глишев, я ми дай определение за несвободна воля, защото щом има свободна воля има и обратното. По определение... А понятието свобода, воля и т.н са присъщи на човека, нали така е отразено и в Стария завет - Кайн, Авел и другите сцени с тях. Съотнесени към Бог с оглед на неговата същност, става голяма каша. Помисли си също, за какво му е на Бог воля, щом има абсолютната свобода. А щом има абсолютната воля, то следва че може да прави или едно или друго, но ако направи което и да е от тях по силата на волята си, пак ще бъде ограничен от... избора си. Ерго, не е всемогъщ. По определение...

Глишев, това че у Бог има свобода, както и обратното - че примерно е несвободен, страшно много ме озадачава. Ако Бог е несвободен, то е ясно защо. Но ако Бог е свободен, тогава не му трябва воля - просто у него тези две характеристики взаимно си противоречат. Ако Бог притежава само свойството свободен, за какво му е волята? Ако има воля, то тя му е необходима да избира между свободен или несвободен. Всяко друго съотнасяне на тези две понятия, ще е измислено, поне според философите, включително и древногръцките. Но явно, дори и Бог не може да преодолее това вътрешно противоречие на понятие, което под дефолт е създал и което по аргумент за всемогъществото му, не можем да кажем, че не притежава...

Нека Глишев да отговори и тогава ще кажа аз какво мисля. Все пак зад него стои две хиляди години теология...

Глишев, а у Бог има ли свобода?

Именно. Още повече, че Симеон изобщо не е гласен за владетел, а за духовно лице. Но той е след Расате и дето се вика -иска/неиска е обявен като ПРЯК наследник за следващия български цар. И синът му Петър не е първороден, но е ПРЯК наследник.

Това какво общо има с твоята идея за заместване на пряката линия със съребрена? И вторият и третият и т.н синове са наследници по права линия, а не по съребрена както са братята на починалия български владетел.

Зафиксираната от наличните извори от началото на IX век. Например: Крум-Омуртаг-Маламир-Персиан I-Борис-Расате-Симеон-Петър и т.н. Къде тук виждаш да има брат на починал владетел на мястото на преживял пряк наследник? Има лишени от власт и/или убити преки наследници, но на тяхно място не идват братята на починалия кан/цар.

Това е само предположение. Практиката показва по-друго, ако има първороден син и няма преврати. А регенти е имало и при българите, не само при византийците - например, кавхан Исбул по времето на наследниците на Омуртаг - силна и волева фигура, която обаче и за миг не си помисля да завземе насилствено престола, въпреки че определя политиката на канството докато наследниците по права линия са непълнолетни (тази линия не включва братята на починалия владетел). Т.е спорно е, дали такива братя са канове с пълна власт или са регенти на непълнолетните наследници, дори през това време да упражняват реална власт.

Имало е (при евентуално наличие и на внук той определено не е непълнолетен, а малолетен). Но направи изчисления да видим дори и така дали ще излезе сметката Персиан I да е внук на Омуртаг. И ако Омуртаг през 814 е пълнолетен защо не е веднага кан? Няма сведения нито за преврат или нещо такова (по това време е абсурд византийците да го пропуснат). Изводът е, че по това време най-големият (може би преживял син) на Крум още не може сам да поеме управлението поради непълнолетие и има "регент".

И кой от тримата му помага и как? А и дали му помага или го защитава? В същност това не е единственият довод, който съм изтъкнал. А и точно тогава, ако не си пропуснал при четенето на изворите, Крум е ранен в крака от стрела. Много издръжлив дядка, а? А и не става дума да е в първа младост, а някъде 40-45 годишен.

Е, щом "гробарят" по това време е можел да пише... едва ли е бил неук.

Само че, титлата е славянска и е дадена в славянски, а не в (пра)български район. По това време колко официални славянски "царе" има? Не знам тази титла до колко удостоверява в конкретния случай реална власт, но определено удостоверява признаване на статут на последен цар на българите.

Нека не забравяме, че по това време "княз" е титла, която все още има голямо значение, не е обезценена като става по-късно и се дава само на владетели. Борис е княз, а не цар, а едва ли някой би оспорил реалната му власт.

Някои разсъждения относно родословието на българските канове от първата половина на IX век: Персиан I идва на власт около 836 година. До скоро се приемаше, че той е син на Звиница, който пък се приемаше за вторият син на Омуртаг (815-831). Персиан наследява своя чичо – малолетния Маламир (831-836), който също е син на Омуртаг. По това време (отново предположение) баща му Звиница вече не е бил жив. Но днес някои учени се питат действително ли е такова родословието на тези владетели (до това води пустата липса по една или друга причина на документи за миналото ни)? И тази неяснота идва още от Крум Страшни. На колко години (ако не точно, то поне приблизително) е бил Крум в деня на смъртта си, т.е на 14 април 814 година? На 50, 60 или повече години? Това при липсата на други доказателства е твърде важен въпрос. За сега без категоричен отговор. В нашите представи, кой знае защо се е наложила представа, че Крум е някакъв строг и страшничък „старец” поне в края на живота си. Дали обаче, това е така? Да вземем Хамбарлийският надпис, който е изсечен под „диктовката” на самия Крум. Там дословно пише: „…Той не забрави тази страна, откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше опожарил нашите земи сам старикът император плешивият…”. Тук Крум говори за император Никифор I Геник. Никифор предприема злощастния си поход през 811 година, когато според разбиранията на Крум той вече е „плешив старец” (фараклос герон). За Никифор обаче се знае, че е роден около 760 година, т.е в деня на смъртта си той е бил на 50-51 години и за кан Крум е вече… старец. За да се произнесе така саркастично за възрастта на ромейският император, това означава, че към 811 година Крум е доста под 50 години. Между другото, българите взаимстват този похват от византийците. През 796 година младият Константин VI иронизира българският кан Кардам (777-803?) като го нарича „стар” и му се подиграва със способността за издържи военен поход (в същност, старият Кардам не само издържа на похода, водейки лично българските войски, но и пропилява на бойното поле войските на младия и самоуверен византийски император) . В подкрепа на този извод, че Крум е млад владетел са и описанията на византийците, които навсякъде го представят като енергичен, физически силен и пъргав човек, т.е на мъж в разцвета на силите си. Нека си спомним при прочутата засада под Константинопол и то през 813 година, как Крум успява да се спаси като бързо и пъргаво се мята на коня си и препуска бясно към българския стан. Освен това, документите говорят, че Крум по това време има наложници и то не малко, а и едно от исканията му към византийците е да му бъдат дадени „отбрани девойки” за наложници. Забележете – не една, а няколко. Едва ли мъж над 50-55 години би се интересувал чак толкова от няколко млади моми. И една ще му стигне, че може и да артиса. Още повече, че когато Крум умира през 814 година (вероятно от инсулт), това е неочаквано и за самите византийци. Ако беше старец (при това по тогавашните стандарти, които са по-ниски като възраст от днес), то този факт ни най-малко не би изненадал византийците, а биха го приели като нещо обичайно за възрастта му. Следователно, чрез анализ на всички коствени извори и източници може да се направи предположението, че към деня на смъртта си кан Крум е бил сравнително млад за времето си мъж. Ако това е така, то нормалната възраст би била около 40, максимум 45 години. Това е важно, защото означава, че Крум би следвало да е роден около 770 - 775 година и би имал деца не по-рано от 790-795 година. Следователно към 814 година синът му Омуртаг е все още непълнолетен, дори малолетен. Това определя и защо след Крум не се появява веднага името на Омуртаг, а се говори за някакъв загадъчен български кан с името Докум или Дукум (по сведения в сборник на Константинополската патриаршия) без това в последстви да прекъсва владетелската линия на рода на Крум. Според Бешевлиев, този Докум е или брат или по-голям син на Крум. От горното може да се направи извода, че Омуртаг би следвало да е роден около 795 година или към 831 година той умира доста млад на около 35 години. От това обаче следва, че Омуртаг може да е имал деца едва около 815 година, което се подкрепя и от факта, че когато екзекутират най-големият му син Енравота-Боян (по времето на Маламир) той още е нямал деца поради своята младост (около 20 години). Нека сега да видим на тази база как стои въпроса с Персиян. Според официалната доктрина той е роден между 815-820 година, но… това означава, че е роден почти едновременно със своя чичо Енравота-Боян! Тогава кога е роден баща му Звиница? Ако следваме естествения ход на нещата би следвало ако Звиница е баща на Персиан, то последният да се е родил едва през 835-840 година. Явно е, че това е невъзможно и затова днес учените приемат становището на Т.Вашилевски, че в същност Звиница и Персиян са едно и също лице и „родилните” сметки излизат като той, подобно на много други български канове и царе по това време е имал две имена – например, Енравота Боян, Владимир Расате, Гавраил Радомир, Иван Владислав и т.н.. Ако обаче Звиница е Персиан, то следва, че Персиан е по-малък брат на Енравота-Боян и на самия Маламир. В същност, никъде не открит извор или източник, който да казва, че Маламир е третият син на Омуртаг, а този извод следва от погрешната конструкция, че Пресиан е син на Звиница, но това се оказва невъзможно. Т.е Персиан I не е внук на Омуртаг, а е негов син като това е една доста логически издържана теза на база спорното и безспорното за владетелите от този период.

Има някакъв резон в това. За съжаление, историята на българските земи отвъд Дунав през ПБЦ е слабо позната. А и още един аргумент - когато Светослав се връща от втория си поход в България, той е изненадващо нападнат и убит от печенегите. Редица учени считат, че това е станало в резултат на българската дипломация, а не на византийската. Самият император му е гарантирал безопасно връщане според мирния договор, но явно нещо се е объркало. А за да гарантира това императорът, явно той е имал договореност и с печенегите. Но, българската дипломация явно е предложила повече и поради добрите връзки с тях, последните са решили да играят с българите и нашественикът си губи главата и цялата армия.

Доказателствата за живота му установяват това. Включително отношението на византийските императори към него в определени периоди. Ако имаш друго обяснение - заповядай.

Може и трак да е. Що не? Стига да не е... "персиец".

Самият факт, че на Бог му се налага да преодолява каквото и да е, дори самия себе си, вече е доказателство за невсемогъщие. Пред абсолютно всемогъщия въобще не стои въпроса за... преодоляването. Софизъм е всичко друго по темата.

Чист софизъм. Логически, ако Бог се самоограничава, значи не е всемогъщ, защото зависи от нещо, което го кара да се самоограничава, дори това неща да е той самият.