Ако е имало вече такава тема, не успях да я намеря и за това се извинявам предварително.
Наскоро попаднах на интересни данни и разработки за Персиан II, считан от някои историци за последния български владетел (де юре и де факто) на ПБЦ. Интересна съдба, което бе неизвестна за мен. Предлагам моята трактовка за известното от живота на тази личност:
Иван Владислав има шестима сина като според надписа от Михаловце най-големият от тях е роден през 996-997 година. Името на този син не е случайно – Персиан (това име има иранска основа и означава... персиец). Това име е носел не кой да е, а един от великите български канове Персиан I (836-852), внук на Крум Страшни и син на Омуртаг. Дали е случайно, че от всички възможни имена Иван Владислав избира за име на първородния си син, името на значимия български кан от династия, към която Самуиловци винаги са твърдели, че принадлежат (а и фактът, че са признати веднага за законни владетели, го потвърждава предвид силната по онова време традиция след българите на престола да слагат макар и най-клипавия човек, но носител на истинската „царска” кръв)?
Затова учените считат, че когато Иван Владислав се самоопределя като „българин родом”, той има предвид не толкова характерното за X век народносттно име на „новите” българи, а по-скоро визира своята принадлежност към старите (пра)български корени на своя род. И не случайно той не само се самопроделя за такъв, но се и гордее, че е „(пра)българин по род”.
Персиан II се появява на историческата сцена през 1018 година, когато е някъде 22-23 годишен. Това става след смъртта на баща му Иван Владислав при обсадата на Драч от българските войски. Подобно на баща си, новият български владетел продължава борбата против византийците, въпреки че това е времето, когато повечето болярски родове решават да прекратят борбата и да се предадат на Василий II. Дори такива изтъкнати българи като Кракра Пернишки и Драгомъж от Струмица слагат оръжие пред византийците. Но, следвайки традицията на своя владелчески род, Персиан II не слага оръжие. Той се окопава в планината Томор с верните си войски.
Това обстоятелство е от особено значение, защото то показва каква е реакцията на василевса. По същото време има останали три огнища на съпротива: това на Персиан в Томор, на Ивац в планинската резиденция Копринища (албанските планини) и на Николица около Елбасан. Томор е пуста и бедна планина, която не предлага никакви ресурси и няма особено стратегическо положение. Но предвид тези три центъра на сапротива, Василий II веднага се отправя не къде да е, а именно към Томор, където е Персиан II и двамата му братя. И не само, че се отправя натам, но заповядва да се построи военен лагер в подножието на планината, където престоява лично над четири месеца. С Василий са всички налични византийски войски на Балканите. По негова заповед те завардват всички проходи и така напълно блокират Персиан и верните му войски (за сведение по същото време Ивац не само не е обсаден, но и продължава да набира български войски и то на място твърде опасно за византийците от стратегическа военна точка).
Явно за императора Персиан е бил най-важният враг и тук ва-банк той е съсредоточил всички налични византийски сили само и само да сломи съпротивата точно на този българин. През август 1018 година блокадата е толкова плътна, че става ясно за Персиан и братята му ,че не могат да я пробият, а и припасите им от храна са привършили. Те се предават на византийците и според Скилица става нещо много интересно. Както пише Скилица, Василий II специално издигнал висока трибуна (витамос), на която приел Персиан и братята му като ги „успокоил с праведни и човеколюбиви думи”. Защо това сведение е толкова важно? Издигането на трибуна е стар римски обичай, взаимстван от ромеите. И на такава трибуна византийските василевси са приемали само владетели. Да си спомним трибуната на Юстиниан II, на която той посреща в Константинопол кан Тервел (705), трибуната на която Роман Лакапин (септември 923) посреща Симеон и т.н.
Императорът лично посреща знатните си пленици, държи им реч както изисква традицията и на Персиан дава титлата магистър, докато братята му получават титлата патриции. За самия василевс, това именно е мигът, когато не само де факто, но и де юре той покорява българското царство.
Какво става обаче със знатните пленици (Персиан е български цар, следващият брат Алусиан е канартикин, а Арон е боил-таркан – трите най-важни титли според традицията на ПБЦ)? Те са преместени в Константинопол и дълго време са под засилен надзор (когато Алусиан успява да избяга през 1040 година това предизвиква истинска истерия сред византийската власт и масова акция по откриването му). Но въпреки надзора над тях (мисля по съвсем разбираеми причини, защото докато ги има в очите на българите ги има и българските владетели), те не са пленици. Нещо повече, Империята се опитва да ги интегрира най-активно в нейна служба според ранга и положението им – те получават възможност за сериозна кариера във византийската армия и администрация, разбира се далеч от... българските земи.
Персиан е назначен за стратег на една от най-важните византийски провинции – Вукеларион (днес там се намира и наследникът на древния град Анкира – град Анкара). Според статута на провинцията, нейният стратег и един от най-добре заплатените с годишна заплата от 30 литра злато и значителни поземлени имоти. Около 1026 година „магистър Персиан Българина” (Глишев, колко интересно съчетание,а – магистър персиецът българин) както го нарича Скилица, участва в един не много ясен заговор срещу бездарния брат на Василий II – Константин VIII (1025-1028). Според Скилица това било персонален конфликт между Персиан и ромейския аристократ Василий Склир като дори двамата влезли в „битка” (махи), което означава не обикновен дуел на благородници, а истинска битка между военни части.
За разлика от Западна Европа, такъв сблъсък между висши военни във Византия се извършва с редовни военни части на империята, те са забранени и се тълкуват като престъпление срещу държавата. Константин VIII веднага определил станалото като „безсрамие”, двамата воюващи са заловени и съдени веднага. Персиан е заточен ан остров Плата, Склир на остров Оксия, но малко по-късно Склир е ослепен по заповед на императора, докато от Персиан не пада и косъм. Тъй като престъплението им (според византийските хронисти) е еднакво, то фактът че византийските власти не посмяват да направят каквото и да е на Персиан е твърде многозначителен (за сметка на това ослепяват византийския благородник Роман Куркуас, който е зет на Персиан и Глава – друг виден византийски благородник на силна фамилия с българо-славянски корен). Въпреки че всичко това говори за антиправителствен заговор (включително и адекватното за това наказание - ослепяване), както посочих, византийските власти не посмяват на посегнат на последния български цар. Както се казва – страх лозе пази.
С това обаче, размирната дейност на Персиан не приключва. Още през 1029 година той е участник в нов заговор, където вече е главно действащо лице. Този път, историята е твърде интерена и знакова. Целта на този заговор е да се свали новоизбрания император Роман III Аргир (1028-1034), който заема престола чрез брака си със императрица Зоя, дъщеря на Константин VIII и племеница на великия Василий II. В това отношение според ромейската традиция именно Зоя и сестра й Теодора (Василий II остава ерген и няма деца) са единствените останали наследници на великата Македонска династия, които легитимират имперската корона.
Новият император е представител на т.нар „цивилна партия” и бивш градоначалник на Константинопол. Но т.нар „военна аристокрация” е противник на константинополската „бюрократична аристокрация” и респективно веднага застава зад другата сестра Теодора. За краткото му царуване са регистрирани цели четири опита за преврат на военната аристокрация, като е показателно, че последният български цар оглавява първия опит за преврат и неговата водеща роля не се оспорва от другите византийски военноначалници в този момент. През 1030 година, бездарният Роман организира поход срещу арабите, който завършва с унищожителна катастрофа за византийците.
Император Роман, освен некадърник, е и силно щтеславен и се вижда като новия римски Траян. Но да видим какво пишат арабите (летописецът Камдлин Халеби -Алепски): „И били с Роман: Царят на българите, печенезите, франките, русите, абхазците, грузинците, арменците...”. Интересен, а и многозначителен е фактът, че след императора, на първо място по важност е поставен „царят на българите” в командването на войската и че дори през 1030 година за чуждите народи и държави все още има такъв цар изобщо и това не се подлага на съмнение.
В поверената на Персиан провинция има значително българско население, преселвано тук през различни периоди, на което явно той се обляга и на което разчита в замисъла си. Поражението на Роман открива възможност за последния български цар да оглави недоволството на военната аристокрация и да направи опит да свали императора, заемайки мястото му. Въпреки оскъдните данни за заговора се оформя една много интересна картина. Планът е предвиждал Персиан да се ожени за принцеса Теодора, която между другото... дава съгласието си за такъв брак. На страната на персиан са не само влиятелни византийски военоначалници, но той е подкрепян и от своята майка – царица Мария, която не е случайна във византийския двор, защото още Василий II й е дал най-високата титла за жена, а именно – патриция зости, което й дава и голямо влияние в двора. Тази българска царица умело посредничи между Теодора, сина си и военната аристокрация и утвърждава водещата роля на сина си като потенциален нов император!!!
За съжаление, заговорът е разкрит. Персиан е арестуван веднага и поставен под стража в столичния манастир „Св. Мануил”.Доказателствата срещу негово участие в заговора за значителни и солидни. Два дни по-късно той е съден за държавна измяна и ослепен. Принуден е да приеме монашески сан. Майка му също е въдворена в манастир. Само Теодора (все пак е племеница на Василий II) се разминава по-леко: отстранена е от двореца, но в последствие започва да си възвръща влиянието за сметка на императрица Зоя (сестра й). Показателно е, че дори и тогава тя не забравя българското царско семейство и не прекратява връзките си с тях. Дори, когато става императрица (1055-1056 година) тя продължава да толерира неговите членове и особено брата на Персиан – Арон, който е назначен за стратег на провинция Иверия (Грузия). Там т.нар магистър Арон Български развива активна строителна дейност и построява водопровод, като дейността му страшно много прилича на извършеното от неговия предшественик и роднина кан Маламир (831-836). Явно тогавашните българи са знаели какво е традиция и управленска отговорност.
Българската царска фамилия има високо положение във византийския двор независимо от участие на Персиан в държавни заговори. За това положение и връзки, говори и факта, че при императрица Теодора главнокомандващ (доместник) на византийската войска на Изток става не кой да е, а Исак Комнин, който е... зет на Персиан и Арон. Това е същият този Комнин, който става бъдещ император и основател на бляскавата династия на Комнините, довели до последния политически и значителен културен възход на империята. Неговата съпруга Екатерина става византийска императрица, но тя е същевременно и най-голямата дъщеря на българския цар Иван Владислав и царица Мария. Следователно, бъдещия император на Византия – сина й, е наполовина българин (от царски род) и наполовина византиец.
Ако заговорът на Персиан бе успял, щеше да се осъществи мечтата на Симеон – българин император на българи и гърци (и съдбата на българите може би щеше да е малко по-различна като равностоен народ на гърците в пределите на империята), но дори чрез неговия племеник това почти се осъществява през втората половина на XI век. А и интересните моменти в съдбата на Персиан не свършват. Неговият гроб е открит в ротондата в град Миховце (унг. Михалд), която по онова време е в пределите на Унгарското кралство, което е във възход. На надписа пише, че „тук лежи княз Персиан (по онова време тази титла все още не е обезценена и е давана на владатели), [роден] в година 996-997 (нов стил), [починал] в година 1060-1061 (нов стил)”. Интересна е хипотезата, как слепият монах и бивш български цар се е отзовал там. Според тях, с възцаряването на Исак I Комнин (1057-1059) и Екатерина (сестра на Персиан) той е изпратен по тези места като висш православен мисионер. А тези места в района на Михаловце са същите тези, където преди два века е развивал дейност не кой да е, а св. Методий като архиепископ на Великоморавия.
Вие какво знаете за тази определено интересна и не много известна личност от историята на ПБЦ?