DendroaspisP

Например, какво му е рационалното, хубавото и полезното на исляма да признава за праведни и правоверни (и достигнали единствено те истина) само мюсюлманите, а другите са най-малкото неориентирани неправедници? И това до голяма степен да определя отношението към едните и към другите? Дека му е тук рациото, че нещо не го виждам?

Така е - не е 88 мм оръдие, което е с друг външен вид. Това на снимката е 75 мм противотанково оръдие.

Преди да продължи спора, хайде на уточним с оглед на дискусията, кой какво влага в понятията "добро" и "зло" и от тук да търсим тяхната отнология. Глишев, ти си наред!

Viara, виж собственият си пост №297. Там даваш мой цитат и на още един форумец като твърдиш, че и двата цитата били от мен, виждаш някакво противоречие и ме караш да се уточня. Естествено, че не мога да го направя, тъй като не отговарям за думите и мислите на другите хора, които пишат тук. Така че, няма никакво измъкване от отговор, защото на така предпоставения от теб въпрос не мога да отговоря коректно по посочената по-горе причина. Ако искаш отговор на въпроса за съотношението Библия-християнство извън посочените по-горе цитати, това вече е друга работа. Не мисля, че можеш да отделиш християнството от свещените му книги, конкретно Библията (както и исляма извън Корана, защото той ще се окаже прекалено оголена и окепазена версия на източното християнство). Дали Иисус е искал така - това е друг въпрос. Но днес християнството е това, което проповядват свещените му книги, начиная с Библията като най-основна и най-важна. Християнството в този аспект не е някаква подсъзнателна сугестия, както се намеква като цяло от изказванията ти. Християнството е прекалено вътрешно сложна религия, за да е само въпрос на усещане. Не че е нямало подобни опити, но всички те, поне според официалната Църква, винаги са водели до ерес, а както знаеш Бог е такъв чешит, че може да прости на атеист като мен, но не и на еретик, който корумпира словото му. Така че - внимавай! А конкретно относно въпроса ти. И Библията и религията християнство са създаде от хората за хората. В човешките религии, Бог (или боговете) са само предтекст. Затова и в двете, човекът е и субект и обект.

Е, сега ме хвана на тясно... Трудно мога да ги сравня, защото са писани от различни люде. И не мога да говоря от името на другия. ПП - Глишев, в качеството ти на модератор, искам да споделя съмненията си, че "атеист научен" ми прозвуча малко... нехристиянско. Все пак Бог е любов и уж обичал и такива като нас (щото сме двама в случая и не е много ясно кой е атеистът, кой е научният )... заблудени уфци.

Чист платонизъм. Според Платон нещо може да не става и да съществува, докато дамите определено застъпват доста по-здравото становище, че което не става, то и не съществува. ПП - Глишев, сега започвам да си обяснявам защо от философите езичници Платон е един от малцината, допуснати от Църквата като авторитет за теологично обясняване на християнството. Нещо подобно, бе посочено и в Името на розата. Доста удобен е... за теолозите.

Или да си пресметлив хитрец, защото признат грях или не е грях или е половин такъв. И така си оправяш небесното досие.

Глишев, добре написано, въпреки че съм ти опонент (не противник, защото тази дума е за фанатиците, независимо от убежденията им). Но идеята, че бог няма нищо общо със злото е първо доста интересна във философско-етичен аспект и второ доста софистично дадена. Ако Бог няма нищо общо със злото, защото няма зло, а само недостиг на добро (чисто философски това е като постановката дали една чаша е наполовина пълна или наполовина празна ), това е най-тънкия начин да се избегне вкарването на Бог в капана на логиката и същността му. Ако има зло и Бог е отговорен за него, става кофти. Руши се добрият имидж на стареца Всеобхватен и Единствен и колкото и да обясняваш защо го е създал (т.е с добри намерения в крайна сметка), масата от вярващите няма да го проумеят и оценят. Ако пък има зло, но Бог с оглед на имиджа няма нищо общо с нещо, логически следва, че не е всемогъщ, защото има нещо, което не е негово творение, не зависи от него и той не може да го контролира, а то е точно толкова силно, колкото и неговото "добро". Т.е тогава трябва да има Бог и равностоен на него антиБог (както е в реалната Вселена - ред/подреденост и ентропия/хаос), но пък монотеистичната идея на религията отива... по дяволите. На тази плоскост, как теолозите обясняват що е "грях"? Има ли той нещо общо със злото и ли пак се обяснява с "недостатъчно добро"?

Дали етническата пъстрота през ВБЦ е по-голямо от това през ПБЦ? През ПБЦ със сигурност имаме четири основни групи - българи (етнос), славяни (етнос), авари (етнос), ромеи (кашотина от етноси, включваща основно гърци, сирийци и арменци със сигурност, араби и още всякакви други от границите на империята, можем да допуснем и известно количество маджари, например). А през ВБЦ кои са основните етноси и групи?

1. Че то всяка религия е начин на живот. Какво си мислите, че е исляма, юдаизма? Или която и да е друга религия? 2. От казаното за мен следва, че така описаният: а/. Бог е егоцетрик; б/. има психатричен проблем със самолюбието си и Аз-ът си. Е, ако това не са дребнави типично човешки черти, които проявени в лицето на едно Всемогъщество и Всеобщност и Всичкост като Бог, не е палячовщина, то е нещо още по-страшно. И с оглед на гореизложената същност на Бог, за какъв дявол е сътворил, например - черните дупки? Те как се вместват в схемата и концепцията, освен като директни входове към Пъклото? :unsure:

Да разбирам ли, че Христос в същност е прикрит анархист?

Глишев, религиозен партиецо такъв, ти си знаеш! Гледай поне вселенски патриарх да те направим, че да имаме връзки с... висшите ешалони на партийната власт!

Не схванах какво противоречи на вярата ти - наличието на микроб или на телескоп (явно микроскопа не го признаваш за нищо и добре, че не си го обявил да дяволско творение на Нечестивия)?

Глишев, както съм ти казвал, разумът ми допуска, че цялото Мироздание има първопричина (въпреки че, чисто философски може да се изпадне в един омъгьосан логически кръг като спора за кокошката и яйцето ). При това абсолютно безпристрастна и научно обоснована първопричина. Сега, точно нея, някои могат да наричат Бог. Това отваря вече една много сериозна дискусия, що е това Бог, т.е какво съдържание влагаме в понятието, какви качества му приписваме. Но не приемам, че всичко това е създадено от такъв палячо като чисто човешката концепция за понятието "бог", отразена в свещените книги - при това не само в Библията, но и в Корана и т.н. Тези религии изхождат от хомоцентристкия модел, волно или неволно поставящ не бог, а човека в основата на всичко. Бог бил създал всичко, заради човека, па и човекът бил негов образ и подобие и прочие чисто човешки разбирания за тогавашната епоха. Само че, добрите тогава хорица и понятие са нямали какво в същност представлява това "създаденото от бог" - колко е огромно и необятно, неразбираемо и безгранично и човекът по случайност заема само едно микроскопична част от него. Сигурно ако знаеха, щяха да се занимават с наука или приложна психология. Затова съм абсолютен научен атеист, до доказване на противното с научни средства.

С това съм съгласен.

Глишев, както съм ти казвал, не отричам ролята и значението на езика, но... за разлика от заклетите лингвисти не го превръщам в онзи свещен Граал за обясняване на всичко в историята (особено във времето на Великото преселение на народите и до към X-XI век), както правите вие. Езикът за мен не е "царицата на доказателствата" а'ла Вишински, която според вас превръща език и етнос на практика в тъждествени понятия по инерция. Дори и днес ролята на езика не е толкова абсолютна, а какво остава за съвсем различното историческо време, за което стана дума.

Глишев, умен човек си, не се подлъгвай по "чудесата" па били те и "небесни". Тези "чудеса", които са карали още древните египтяни да се оцъклят, са разработени още от египетските жреци и почиват изцяло на много по-добро познание на природните закони и на богат емперичен опит. Ако позволят и на учените да изследват феномена, ще му дадат напълно реалистично обяснение. Но и това няма да отнеме вярата. Нека не бъркаме вярата като морално-нравствена концепция и чудесата от реалния свят. Чудеса няма. И защо ли? Чисто теологично това е абсурдно, ако приемем опредлението за чудо, което си дал. Тъй като Бог е всичкото и Бог е създал всичкото, всяко нещо е подчинено на неговия закон и той като такъв и единствен е природен. Ерго, няма явление, което да може да нарушава природните или естествени закони. Просто ще я проявление на други природни или естествени закони на Бог, които обаче човеците още не познават.

Ха,ха, Глишев, ще ми дойдеш ти на думата за етносите и лингвистиката, ама с времето! Но и това е първа крачка - всичко е "относителни понятия".

Тезата е интересна. Но не отчита един много важен факт (посочван от доста историци). Във преобладаващият брой византийски източници до към средата на IX век, има ясно разграничаване между българите и славяните от "славиниите", макар и включени в българската държава (а какво остава за тези все още извън държавата). Т.е византийците правят много ясно разграничение и изобщо не бъркат (пра)българи (каквито и да са били), изрично наричайки ги така и славяните. Т.е от къде идва вероятния извод, че "Името "българи" вероятно е възникнало първоначално като елиноезичен екзоним (без значение с дали е бил с регионимен или политонимен характер) за славяните"? Между другото, тази теза доста наподобява тезата на Курта за "формирането" на славяните, на която Глишев е върл противник, а тук отнесена към българите я приема.

Там е въпросът дали са само българи по име или с другите етноси образуват нов етнос (според елементите на вашето определение). И нещата тогава изобщо няма да са аналогични. ПП - ставащото от X век нататък е доста по-различно от повърхностното "побългаряване" на славяните през IX век. През IX век те са само поданици от друг етнос. Но през X век нали се обяснява, че с другите етноси вече образували нов етнос - да го наречем "новобългарския". Къде има такова нещо при франките? А и Торн твърди точно това, че франк си остава политоним, а не етноним. ППП - ами казвам го на база на факта, че няма общ "новофрански" етнос, от който по-късно да произлязат трите нови етноса, за които става дума.

Това е така. Само че, говорим за друго. Този франски етнос, както го описваш, отговаря на българския етнос при идването на Аспарух на Балканите. Само че, тук от X век нататък става нещо, което не се наблюда при франките. Франк си остава, както правилно отбелязваш, само политоним, а не се създава някакъв нов (чрез смесване както е в България) етнос, който също да носи името франки. Етническото оформяне при "франките" става много по-късно и се създава не един единствен нов етнос, а цели три, които постепенно с времето се обособяват като народи и държави. Това имам предвид, когато казвам, че процесите при франките са по-различни от процесите в България.

За кое по-точно?

Тези примери, според мен не са приложими за България. Не съм чувал за "франски" етнос или народ (в смисъла, за който дискутираме като смес). Има франска държава. Чак по-късно се появяват етносите - италианския, френския, немския. А при Византия нещата са съвсем други. Римлянин или ромеец е политоним, а не етноним. Така че и това не става за сравнение. Както подчертах, името не е основното в дискусията. ПП - интересно е, какво съдържание се е влагало в понятието "франки" тогава и от гледище на днешната наука? Да не забравяме, че от времето на Първия кръстонесен поход, за арабите всички западняци са били "франки".

Е, че то нито един вярващ не е свободен. Той е свободен в сферата на съответната "права" вяра, но ограничен само в нея, защото другото ще е отрицание на самата вяра. Нещо като астрофизическото определение за Вселената, че е безкрайна, но ограничена. В същност, философите казват, че свободата е относително понятие и никой не е свободен. По-добре да не се захващаме с този термин, нищо че се използва под път и над път.

Това, от гледище на църковния канон за разбиране на християнската вяра, си е направо ерес. По-точно елементи от няколко такива ереси, които са безкрайно нецърковноугодни, но пък Църквата пише вярата... или поне я тълкува авторитарно като единствено вярно съдържание и я обявява като версия за такава.