DendroaspisP

Не дразни Глишев с "морето от славяни", защото ще се засипе със славянски топоними от... края на IX и началото на X век (когато и без това местното славянско наречие вече е станало официален език на цялата държава), което кой знае защо било доказателство, че три века по рано тук е бъкало от славяни. Славяните се заселват основно в западната част на полуострова, около Солун и на юг чак до Пелопонес. Хората търсели по топлото, какво да правим. В Тракия през VII век славяните се броят на пръсти (е, ако някой ми докаже обратното, това е друга работа). В днешна Северна България има славяни, но този район е неатрактивен за тях. Да не споменаваме, че в наука има много серозни съмнения дали преводът на седемте славянски племена е верен или по-точно става дума да едно славянско племе със седем рода... плюс северите. Северите също не е много ясно славяни ли са. Предполага се, но нищо сигурно няма. Така че, нищо чудно, когато тук (а това значи по това време в Добруджа и общо в Северна България) идва Аспарух, той да е заварил само две славянски племена (ако приемем, че северите са безспорно славянско племе). А и едното веднага го изпраща в дън гори тилилейски, т.е по билото на Карпатите да вардят границата ни с аварите.

След Шестия Вселенски събор, все ми се струва, че е обратното - държава и църква. И като последица от това идва и иконоборството няколко десетилетия след това, което е активирано в много по-голяма степен от светската власт, а не от църковната. Освен ако не греша, но Глишев ще ме коригира ако е така.

Не твърдя, че ритуалът има нужда от правна форма. Той се изживява от участниците като нещо лично, но строго погледното е една външна проява на определено човешко поведение, изведено от някакви принципи. И понеже става дума за религиозни такива, затова задавам въпросите в ПП-то си. Очаквам отговор.

Ха, че то цялото право е абстракция. Някъде да го има в природата? А колкото повече декларативни "норми" има, толкова един закон е по-малко закон, а приказка. Лично аз срещам в момента затруднение да се спомня извън конституцията, в кой друг закон има "декларативни норми"...

"Декларативна норма" е малко като суха вода в правото... А че преамбюлът (където го има) е част от даден нормативен текс/акт, това мисля, че е безспорно за всеки средно интелигентен човек (най-малкото от лингвистично гледище) и не виждам за какво трябва да се дискутира на правна основа. И понеже се нарича "преамбюл" и само той има декларативно действие за разлика от истинските правни норми, които имат задължително действие, гарантирано със санкция от закона при неспазването им, то той не може да се намира където и да е в текста, а само в началото. Закон, в който има "декларативни норми" е като сапунена приказка за наивни девици и не интересува изобщо правото. Останалото от текста е мнение предимно на теологична основа, но няма никаква връзка с правото. Както и неправилното според българското право твърдение, че бракът бил сделка. Ако за някой това е сделка - това е негов личен и морален въпрос, но няма нищо общо със сключване на брак като ФС и правна фигура. Така че, независимо от външната форма, по-важно е какво човек влага в този съюз, което е по-правилния термин от гледище на правото. ПП - между другото не разбрах под твърдението, че нямало пречка да се сключва брак пред религиозно лице от съответната вяра, това означава ли, че в България мюсюлманите би следвало да сключват брак според изискванията на шериата, евреите според изискванията на юдейската религия и т.н или се отнася само за християните? И не разбрах, ако се сключва пред религиозно лице, това ще касае само външната форма (ритуала) или и вътрешното съдържание като изисквания на самата религия, инкорпорирани във външния ритуал?

Има един проблем - ако някакъв религиозен орган сключва брака, но както твърдите по общите правила на гражданския закон, това елиминира старите традиции, които се състоят в това, че са на база религиозния канон. Затова днес общински органи (като органи на местна власт) сключват брака, защото е по общия закон, а и те са светски органи. Това, което предлагате е, вместо т.нар лица по гражданското състояние церемонията (дори и в религиозен храм) да се води от религиозни лица, но по същия ритуал както е сега, защото той е в съответствие с общите, законови правила. Което обезмисля всичко. Пак потварям - не е важен какъв ще е органът, а по какви правила, а от тук и процедура ще се сключва брака като тези правила са т.нар ЮФ-ти, образуващи ФС, с проявлението на който държавата свързва сключен брак и от тук, пак предвидените от нея правни последици - имуществени, семейноправни права и задължения за страните и т.н.

Извинявам се.Обикновено между юристи "началото" означава началните нормативни текстове, а не такива с декларативно действие както обикновено е в преабмюлите. Затова, трябваше да поясня какво разбирам под начало. В правото можеш да срещнеш много варианти на тълкуване или теоретични правни конструкции, някои от които от чудати - по-чудати. Та така и с брака като сделка. Ако в правото кажем, че е само сделка, това общо родово понятие нищо не значи в този контекст. А и зависи в коя система е определено като такова - например, по континенталната или по англосаксонската или по някоя друга правна система. Регламентацията на брака по българският закон изобщо не позволява да го определим като сделка. Както се казва не може да има сделка ако не страните, а законът определя общия режим и условия на собственост (известен като СИО) ако изрично не е сключен брачен договор. Ако пък има сключен брачен договор, уреждащ разделеност на имуществото и начина на тази разделеност, то е ясно, че след като за това е необходим отделен и специален договор (той също е сделка, само че се нарича двустранна сделка, защото има и едностранни и затова както посочих понятието "сделка" само по себе си нищо не значи по континенталната система), то бракът не може да е сделка, защото не става ясно какви отношения в същност урежда по договорен път. И се оказва, че ако е сделка е една куха сделка, която не поражда никакви последици поне имещуствено правни, щом се изисква още една двустранан сделка и т.н и т.н.

Според мен, проблемът на т.нар "комунистическа идеология" е в несъвместимостта с базата. Истинската концепция за това нещо, наречено комунизъм е икономико-философска (Маркс), а не толкова политическа (последното като по-лесно, защото си е чисто лаладжийство, се развива от разни неграмотни "последователи" или кандидат политици). Маркс като сравнително кадърен разбирач на икономическите тенденции, съвсем в прав текс си казва, че комунизмът е преди всичко икономическо понятие, което може да възникне не навсякъде, а само там където имаме определено ниво на развитие на икономиката, респективно на всички свързани с това произвоствени отношения. И това развитие трябва да е много голямо. За това, комунизмът по необходимост се свързва с най-развитите икономически страни. Тогава, според него, икономиката ще е стигнала такова ниво на развитие, че ще е в състояние да задоволява потребностите на всеки (при това не само най-първичните като ядене, пиене и къде да живееш). Това състояние ще измени и основно евентуалната политическа система на обществото, което ще доведе до нова форма на политико-социално управление, защото старата ще стане безпредметна и безмислена. Така го описва в икономическите си ръкописи (ако не се лъжа писани някъде 1848-9 година). Така нещата звучат логично като теория. А какво става в същност? Някакви си неграмотници като неговите последователи и разни политици като другаря Ленин и особено "ерудираният" Сталин (за наш Тато да не говорим - сигурно е дискутирал философската концепция за материализма докато е пасял говедата на младини) решават да вземат властта (в името на т.нар работническа класа, селската в началото си е реакционна ) и тъй като това е политическа борба и концепция, изисква и идеология. И тези измисленици измъдрят "комунистическата идеология" във вида, в който я познаваме и в който е прилагана. И къде "побеждава" този "комунизъм" (чрез чисто политически силов преврат на шайка бандити, непрокопсаници и неграмотници, обединени около Ленин, за когото единствено хубаво нещо, което мога да кажа е, че е бил хитър политик)? В най-слабо развитите страни - първо в Русия, която е на опашката на икономическото развитие в тогавашна Европа. А после и в околните ако не най-слабо, то поне доста слабо развити в икономически аспект страни. И за какъв комунизъм можем да говорим в този смисъл? Как да се наложи тази идеологическа система (и политическа) след като базата на така пропагандираната идеология съвсем я няма? Няма как да стане и затова тези режими по необходимост, за да оцелеят за известно време са принудени да минат към тоталитарни и ресресивни мерки. Те, извън популизма и насилието, нямат никаква друга база за съществуване. В момента, когато и измислената им икономика рухна (а това рано или късно бе неизбежно), а и те олабиха силовият натиск, веднага се струтиха. Защото в този си вид, те изначално си бяха обречени. За това, според мен не имало нито комунизъм, нито нищо подобно(т.нар социализъм пък е някаква тотална глупост от икономико-философски аспект), а един престъпен опит да се измамят обективните закони на развитие с всички последици от такива противоестествени прояви в икономиката и социума.

Аз ти говоря за "правознание", а ти както сам си призна за "държавознание". Двете неща са свързани, но са различни, както и отбелязах преди това. Тук спор нямаме, само липса на разбиране от едната страна. Преди имаше ТДП - теория на държавата и правото, сега има ОТП - обща теория на правото, за която ти говоря във връзка с темата. Споменатото от теб, което може да се определи като ОУД е нещо съвсем друго и не виждам какво общо има с темата (до колкото си спомням става дума за правни принципи, които - ето тук е връзката - държавата приема и прилага чрез законите), която преди всичко касае правото, а не държавата. Останалото е свободни съчинения, което студентите сами си наричат "вземане на изпит по спирата на общите приказки". Ако мине де. ПП - а след като съм ти дал източника, т.е закона, какъв е проблема да си прочетеш сам (е, ако не беше го открил щях да ти помогна - бъди сигурен). Всеки правнограмотен човек знае, че тези принципи са в началото на Конституция. Повече подробности - на лекции. И спор не значи заяждане. Дано го разбереш, защото иначе не ми е интересно. ППП - а това, че бракът бил сделка... явно е някаква нова измишльотина или на некомпетентни люде или на такива, които се правят на интересни. След като бракът е сделка сам по себе си, за какъв дявол ще се сключва и брачен договор? Договорът също е сделка, а такова нещо сделка в сделка има само в главите на хора, които нищо не разбират от право.

Като си говорим за "миролюбивата" съветска политика, освен посоченото с Китай, защо не си поговорим за нападението на Полша (без основания и без обявяване на война), за нападението срещу Финландия (тук поне обявяват същия ден война по основания като тези, които германците изсмукват срещу Полша), за военната окупация на Литва, Латвия и Естония,на Буковина и южна Молдова, за войната в Афганистан и т.н.. Все "гранични" конфликти, нали? Айде, за окупацията на България, Румъния и Унгария няма да говоря. Те са се водели съюзници на Германия, въпреки че България нито обявява война на СССР, нито праща и един войник срещу нея, а СССР обявява война на страната ни, което все се забравя или тихомълком подминава.

Разбира се, че не само Чембърлейн, а цялата тогавашна политика и правителство на Великобритания. И никой не казва, че СССР е единствен виновник. Той е просто един от основните, защото до юни, 1941 в същност насърчава войната на запад като си мисли, че може да изпревари похода на изток. Същото, само че в обратна посока си мислят западните сили до 1939 година. В този аспект всички са виновни, че насърчават волно или неволно Хитлер, а на този лудия малко му е трябвало, защото нищо не е разбирал както от военно дело, така и от икономика.

Разбира се, че и Чембърлейн и английската политика до времето на Чърчил носи вина за ВСВ (и французите също имат вина, защото се ослушват и се надяват като щрауси ако заровят глама в пясъка, проблемът да ги подмине). Първоначалните отстъпки (включително териториални) на Запада, насърчават Хитлер. Той решава, че е победоносен цезар и всички треперят пред мощта му. На това се противопоставя икономическата слабост на Германия през 1938-39 - тя не е готова за война. А аналогията между търговията на САЩ с Германия по време на ПСВ и тази по икономическия пакт между СССР и Германия преди и по време на ВСВ (до 22.06.1941) е неуместна. Едното си е чиста търговия с цел печалба с една страна, която не застрашава САЩ (затова и търгуват с тях), а другото си е направо дарение от страна на СССР. Тъй като Германия няма валута, тя плаща на СССР основно с проекти на кораби или с доставка на недостроени такива. А като се знае колко силни са германците в корабостроенето по това време... всеки може да разбере, за какво става дума. Повечето плащания на Германия към СССР са с отложен платеж, защото са просрочени. Но това не спира СССР и той упорито продължава да доставя суровини на Германия. В това няма никаква икономика, а чиста политика, затова нека не смесваме нещата. Сталин иска Хитлер на западния фронт (без руските суровини Германия може да води война през 1939 година не повече от шест месеца по справки на тогавашния шеф на Райхсбанката), иска там да са всичките му въоръжени сили, за да може той на спокойствие да довърши операция "Буря", с която се планира завладяване на Европа чак до Ламанша и тотална победа на социализма. Поне на повърхността и в главата на този объркан човек.

Не е необходимо да си пристрастен. Съвсем обективно фактите подкрепят мнението, че СССР е един (разбира се не единствен) от основните виновници за ВСВ. Съвсем правилно посочваш за политическия пакт, но забравяш нещо още по-важно: икономическата спогодба между Германия и СССР, която се подписва малко преди политическия пакт. Това в същност е съветското масло, което се налива в огъня, който после изгаря и самите руснаци. В началото на 1939 година Германия (включително и като последица от политиката си срещу евреите) е пред финансов колапс. Страната нито има голяма част от необходимите ресурси да води война, нито необходимата валута да си закупи. Отделно, в ГЩ са на ясно, че започне ли войната англичаните веднага ще наложат ефективна морска блокада както през ПСВ и това допълнително ще затрудни или направи невъзможен вноса на такива суровини. Ако прочетете текста на икономическия пакт от 1939 година ще видите, че руснаците при смешни икономически условия са тези които предлагат като инициатива да снабдяват германците с нефт, памук, пшеница, цинк, мед, дървен материал, алуминий и т.н. А това са все основни суровини, необходими за войната. Това, което руснаците нямат или имат в неголеми количества като каучук, те самите се ангажират да возят по трансибирската железница до Германия и така е пресметнато да заобиколят английската морска блокада. На 22 юни, 1941 година тези композиции продължават да возят суровини за Германия. Това е.

Мда, американската помощ е от огромно значение за руската страна, въпреки че не го призваше до скоро. Ако американските танкове Шърман не стават за нищо при условията на източния фронт (а и руснаците имат много по-добри танкове като Т-34), то американските камиони и джипове решават един от най-големите проблеми на съветската армия - нейната мобилност. А това е от особено значение и при настъпление и при отстъпление с оглед на новите правила на мобилна война, наложени като доктрина от германците. А и да не забравяме, че в икономически аспект руснаците постигат тотална война още през втората половина на 1942 (което им позволява и операцията при Сталинград), докато германците постигат това едва през 1944 година, която е най-силната от гледище на военното им прозводство. Разбира се в мащаби несравними със съветските. Например в танкостроенето: въпреки че Тигърът е тежък танк, който превъзхожда отвсякъде Т-34 по индивидуални параметри, руснаците са в състояние да произведат по десет Т-34 срещу всеки Тигър. Освен това, след 1943 година всеки Тигър ако бъде унищожен е безвъзвратно унищожен и той не се замества с нова бройка, а за всеки Т-34 след 1943 година руснаците произвеждат между 7 и десет нови. За човешкия потенциал и начина му на управление да не говорим. Въпреки че германците са много по-добри войни и като обучение и като дисциплина и като начин на водене на война, това не ги спасява, защото са много по-малко. В началото на войната съотношението в загубите се изчислява около 10 на 1 за германците, а в края на войната то остава 4-5 към 1 пак за германците, но и това както се вижда не им помага. Те нямат този човешки ресурс като руснаците. Като се срещат на Елба, "превеликият" Жуков се хвали на един от американските главнокомандващи как успели да ги изпреварят при обкръжаването на Берлин като хвърлял пехотата да разчиства с телата си минните полета пред съветските танкове. Та този американски генерал коментира, че ако дори само си помисли такова нещо, то със сигурност го чака военен съд. Такива работи.

Това се опитвам (явно нескопосано) да обясня, че не е възможно един орган (юрисдикция) да сключва брак, а съвсем друга да го прекратява. Проблемът не е толкова, че ще бъдат различни органи, а в това какъв ще е норматичния режим на уреждане на тези отношения. Т.е ако християни сключват църковен брак, кои правила ще позва църковния орган - църковните християнски или светските. А ако мюсюлмани сключват брак? Ако при християнския църковен брак се прилага християнския канон и изисквания, то при мюсюлманите трябва да се прилага мюсюлманския канон и изисквания, включително и за многоженството. Ами ако лицата са евреи или от друга религия? Светският характер на една държава (за което стана дума) на първо място се изразява в принципа, че всички нейни граждани трябва да имат равни права и задължения. Явно по горната схема това не може да стане, защото режимът и правилата на религиите са различни. Това, кои правила ще се прилагат при сключване на брака определят и нещо много важно - как ще се прекратява брака. Ако за сключването му се прилагат религиозните правила, те са приложими и за прекратяването му, независимо от органа (юрисдикцията) която ще го прекратява. И последиците от прекратен брак ще са едни за мюсюлманите, други за християните, трети за юдеите и т.н и т.н. Нали разбирате, че в такава държава ще настъпи абсолютен правен хаос? Ако пък независимо от религията за сключване или прекратяване на брака ще се прилагат унифицирани правила (както е сега), това изцяло обезмисля идеята религиозен орган да сключва брака, ако няма да прилага съответните религиозни правила. Затова днешното решение е най-удачно: от гледище на правната стабилност на държавата има унифициран ред за възникване и прекратяване на брака, който единствено е валиден за държавата от гледище на регламентация на отношенията както по време на брака, така и след прекратяването му. А всеки, който иска според религията си, нека да си сключва и каноничен брак, ако изпитва вътрешна необходимост за това.

Е, така е - бракът освен, че е сложен ФС води до отражение в различни отношения и затова бракоразводното производство е особено, т.е не спада само към някой от основните видове производства. То по необходимост съдържа елементи от няколко производства. А правото в цивилизования свят се развива. не само при социализма (у нас), но и на запад през последните 50 години има доста промени в сравнение с някои стари и традиционни институти. Да не кажем, че през XIX век немските юристи направо преобръщат принципите на римското право като въвеждат несъществували до тогава правни институти и принципи, които днес наричаме Търговско право. Не разбрах обаче, дали преди 09.09.1944 година нашите юристи са развеждали мюсюлманите по шериата? И дали е било позволено многоженството (т.е до 4 съпруги)? И тогава помисли за какво равенство става дума.

Общите чисто правни принципи се учат в първи курс по Обща теория на правото (обобщаване от всички закони). По-конкретните принципи се учат въз основа на конкретни закони по отделните дисциплини в следващите курсове. За светския характер на държавата виж в конституцията. Този въпрос се урежда там, дори и да не намериш точно този термин (т.е като легално определение) "светска държава". В този случай светският характер на дължавата се извежда чрез т.нар правно тълкуване на правните норми. Т.е всяка конституция може да подходи по различен начин, но това е само въпрос на правна технология на изписване на текстовете. Е, колкото по-ясно и безспорно е - толкова един закон е по-добър, защото тълкуването винаги крие рискове и се стига до Конституционен съд, а там други хора все пак тълкуват волята на законосъздателите.

Сега, нека да уеднаквим базата на която стъпваме като дискутираме по въпроса. Аз говоря за чисто правни принципи и проблеми, а ти - за политически и в общи линии всеки си бае за това, което си знае . Проблемът, повтарям, изобщо не е в политическите принципи и правила, въпреки че има връзка. Наистина светската държава не се определя само от това дали допуска или не църковен брак за официален ФС (аз не съм го и твърдял за единствен и определящ белег). Гражданският брак не се въвежда само, за да позволи хора от различни вероизповедания да го сключват, но и по други много важни причини - от гледище на уеднаквяване на имуществено правните последици по отношение на съпрузите и на децата (в различните религии това е уредено по различен начин). Освен това се уеднаквява и правният режим на прават и задълженията между съпрузите, както и прават и задълженията по отношение на децата (според различните религии това също е решено по различен начин дори и да има съвпадения и сходства). Даваш ми пример с Гърция. Само че в Гърция позволен ли е брак между мюсюлмани по правилата на шериата? Лично аз не знам, но ако е позволен и шериата урежда (а със сигурност това е така в една или друга степен) горепосочените отношения по различен начин от християнския канон, то ще се окаже, че гражданите в такава държава нямат равни права и задължения. А това вече не е нито модерна, нито цивилизована, нито светска държава. Това е много по-важният проблем, който налага гражданският брак като задължителен ФС за всички граждани на една страна независимо от вероизповеданието и както виждаш това няма абсолютно нищо общо с разните му съветски или несъветски държави. Не е важно дали са съветски или не, а дали са мутнинационални (и/или) с различни религии. За да се спази принципа на равенство през закона трябва на всяка религия да се позволи да сключва в рамките на една държава брак по своите канони и правила и което е по-важно: да прекратява брака на своите основания и правила. Само че те са различни и това пак ще доведе до неравенство на гражданите. Ясно е, че съдът не може да се занимава с това да изучава основанията на всяка религия, за да ги прилага според казуса на вероизповеданието, по което е сключен брака. Освен това, тези религиозни правила са малко по собени от правните норми, защото почиват на други принципи като идея, като разбиране и като усещане. Другата възможност за даване на равни права и задължения е чрез унифициране на правния режим на брачните отношения чрез регламентацията му от държавата чрез закона извън всякакви религии. Тогава, за да е добър правоприлагащ съдия, това лице трябва да завърши семинария, мюсюлманско религиозно училище и още дявол знае какво. Ясно е, че това е пълен абсурд. Освен от материалноправна гледна точка, всяка религия си има и различни процедурни правила (в правото наречени процесуални), което означава че според религията ще се прилага и различен процес - нещо недопустимо в светските и цивилизовани държави, защото пак води до неравенство на гражданите от гледище на правата им. Същото ще е налице и ако не съд, а някаква религиозна юрисдикция (от всяка религия) се занимава с това. Бракоразводното производство е особено производство (така е определено и в ГПК). И двете страни са молители, т.е може би искаш да кажеш, че няма ищец и ответник? Но забравяш, че въпреки, това бракоразводното производство е и състезателно - по отношение на установяване на вина (когато се претендира от един от съпрузите), а от тук и по отншение на възлагане на правата върху децата и респективно върху съпружеското имущество. А щом има и състезателен елемент, от особено значение е равенството на правните възможности на страните - в случая процесуалноправните. Не всеки развод е по взаимно съгласие.

Тогава в правото на светските държави ще настъпи пълен хаос. Сключването на църковен брак става въз основа на други изисквания (т.е юридически факти)в сравнение с гражданския брак. В светските държави, светският съд контролира тези светски ЮФ на гражданския брак и затова той е компетентен да прекратява брака в съответствие с изискванията на закона (включително по отношения на ЮФ)и по определена съдопроизводствена процедура, уредена в ГПК и основана на светските принципи и правила в правото относно правоприлагането. Ако валиден стане църковният брак, то трябва и съдиите да познават канона и църковните закони, но принципите в тях са различни от тези в светската правна система. И ще стане голяма бъркотия. Ако църковният брак се прекратява от несветска юрисдикция, т.е някакъв църковен орган, това означава, че трябва да се промени Конституцията относно светския характер на дадената държава (така както е в някои мюсюлмански държави където тези отношения се уреждат не от светското правото, а от шериата и които не са светски държави). Освен това, тук Глишев ще каже най-добре, но до колкото знам развод ще се допуска само в изключителни случаи, т.е само при определени обстоятелства. Забравете тогава такива основания като дълбоко и непоправимо разстройство поради несходство на характерите. ПП - да не споменавам, че прилагането като цялостен режим на църковните правила и норми, уреждащи брака, изобщо забраняват съвместно съжителство без брак. Така че - избирайте си, но не като жените - уж сме равни с мъжете, ама да сме по-равни от тях.

Непременно и даже - задължително! Социалистическата теория учи, че правилният социалистически човек е станал такъв от капиталистическата маймуна само благодарение на чистия труд! Затова и нашите лозуги са: да живей труда (особено безплатния) и прочие! Затова, утре всички на съботник (а ако не се свърши работата, ще преминем и на неделник)! Който се скатава и по този начин проявява нездраво и неправилно политическо мислене, ще бъда изправен в понеделник пред партийния и работнически актив за самооценка и назидание като първа стъпка към правилното му превъзпитание! Другари, моля, не се самокомпрометирайте пред партийния и работническия актив!

Другарю Глишев, какъв ти другарски съд? Това е политически неиздържана постановка! Та ние си имаме здрави партийни принципи и опит - направо му спретваме един народен съд! Ех, ако и Вишински беше жив да поеме делото като прокурор... пак са размечтах

Да, това е така и по-конкретно приложение на стъкновителните норми на МЧП, обаче посоченото не е правило, а изключение. По ред причини преобладаващият брой европейски държави (в това число и несъветските ) недопускат църковния брак да замести гражданския. А който иска (както посочваш по американските филми) нека да си се венчава и в църква. Последното е без значение за държавата. Проблемът с църковния брак няма нищо общо с разни съветски или несъветски щуротии, а има съвсем прагматична страна - свързано е с процедурата и органа, който ще разтрогва тези бракове, ако са сключени по църковния канон. Това пък е свързано с принципите, залегнали в Конституцията на всяка страна. Затова гърците са бели лястовици в това отношение, но пък те никога не са се славели в съвременната си история (за разлика от византийския период, например) със силна правна (да не се бърка със съдебна) система на регулация.

Българите няма как да са били само 10 000 войника или общо с жените, децата и старците към 50-60 000 човека. Ако са били толкова, то те са били с някакви нечовешки способности и са вършили три неща едновременно: 1. да разбият 60 000 елитна византийска армия от ветерани, които преди това са победили арабите в Мала Азия; 2. да завладеят земите на север от Дунав и охраняват границата с аварите по билото на Карпатите; 3. да водят битки с хазарите на североизток, като е ясно че са успели да спрат настъплението им на запад и югозапад. Днес повечето учени приемат, че българите които са минали Дунав с Аспарух са между 250 000 и 350 000 човека (според различни пресмятания). От друга страна обаче, просто не е възможно в Плиска да има 300 000 българи. Константинопол, който е бил за времето си мегаполис в най-развития си период се предполага, че е достигал не повече от 500 000 човека. А Плиска в сравнение с Константинопол е малък град.

Другарю Глишев, ти сега на ГАЗПРОМ с кранчето ли ще ми се правиш?

Другари и другарки, да не чувам лоши думи за един от най-светлите национални празници, с които празнуваме завладяването ни (и последвалата окупация) от една чужда държава, която ни е обявила война няколко дни по-рано! Така че, другари и другарки, да живее въздуха... опс, българосъветска дружба, която ни е нужна като въздуха и водата и още там каквото беше!!!