DendroaspisP

Сега, тук се появява едно противоречие на база горепосочената презумпция, че щом продът е роден мъртъв, то е загинал преди (евентуално) седмия месец. Тома Аквински твърди (и с цел авторитета на схоластика го приемаме), че в утробата ембриона до физическото си формиране като човек (а това емпирично е доказано, че става в утробата преди акта на раждане) търпи промяна на естеството на душата. В някакъв момент, но докато е още в утробата, то вече де факто се сдобива с човешка (разумна) душа, която само чака да бъде тялото изведено на белия свят божи, за да бъде тя официално осветена пред Бога чрез, ако мога така да го нарека, едно своеобразно litis contestatio (но с оглед на юридическото съдържание преди Домината), наречено кръщаване. Ако обаче имаме не раждане на мъртво дете, а спонтанен аборт след седмия месец (особено в осмия) то горната конструкция се оказва неприложима. Защото по това време плодът вече се презумира, че е имал разумна душа или наченки на формирането на такава, което със сигурност го доближава до човека, а не до предходните нечовешки проявления на Божията съзидателност. А едно такова положение, аз като заклет схоластик-юрист, не бих могъл да приема - хем физическо тяло с разумна душа, хем невъзможност да се освети същата със сакралната процедура на кръщаването. Това изисква някакво обяснение, защото Бог дори и тези инцидентности не може да е оставил на случайността, когато иде реч за нещо толкова важно. Това със сигурност е така. В средновековието голяма част от университетските схоластици са били считани и за юристи, а и самите те са се определяли като такива с оглед на особеностите на каноничното право, което е било твърде сериозен обществен регулатор. По тукашните ширини на това му викат "византийщина", а в по-ново време: "адвокатски инсталации", в случая с религиозен привкус. Да, така излиза. Тук казусът е сравнително ясен. Но остава моят със спонтанния аборт на "вече добре оформено" дете. Няма друг начин да решим това противоречие, освен ако не съпоставим материя със съзнание, дори на някои това да им звучи марксистки като аналогия.

В същност, тази презумпция не е по-различна от гледище на рационалността от посочената презумпция, че заченатият може да наследява, ако се роди жив (уточнявам, че тази презумпция урежда хипотезата когато наследодател-баща почине след зачеването на плода, но преди раждането му). Иначе, ако бях сорбонски схоластик-правист от онова време, със сигурност бих искал Тома да конкретизира кога точно ембриона по Божията Воля получава окончателната си човешка душа (и в този аспект човешка същност, което вече е качествено състояние за годност да бъде субект на правото). Защото дори и от томистка гледна точка не всеки заченат във всеки момент след зачеването си има все още такава душа, нали? А това е от особена важност за правилната правна конструкция във връзка с прилагането на доктрината на непрекъснатото царуване при раждането на мъртво дете.

Не, не го превръща според мен, защото както посочих, може да се роди мъртъв, т.е да не живее нито миг като роден човек. Затова и чл.1 ЗЛС изрично посочва: "чл.1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения." Да си субект на правото е именно възможността ни да бъдем носители на права и задължения (правоспособност), а в един по-късен момент и да ги упражняваме лично (дееспособност). Ако не притежаваш правоспособност като "по-изначално", няма как да станеш и дееспособен в последствие. Но, ако се родиш мъртъв не можеш да си правоспособен, защото един труп (с душа или без нея) не може да е носител на права и задължения. Единственото изискване е да се родиш жив, без значение дали си с физически или умствени недостатъци (това има значение за дееспособността, но не и за правоспособността). За да не бъде определяна per idem правоспособността, като понятие е често заменяна с термина "възможност" (както го описах по-горе), но и това не е съвсем коректно, защото възможност в правото означава преди всичко зависимост от волята на субекта. А дали ще си правоспособен изобщо не зависи от волята на живородения, а от други юридически факти, които са извън неговия волеви живот и изява. С други думи, правоспособност е качество на едно лице, което се е родило живо, макар и за миг, защото само такова е годно да бъде носител на права и задължения. В горния ти пример виждаш, че детето все пак е родено живо, макар и неживяло дълго. Какво би станало ако се бе родило мъртво? Как би се приложила в този случай доктрината на Тома Аквински е интересния за мен момент. На първо място има значение, кога плодът е престанал да бъде жив, защото виждам, че Тома прави разлика в стадиите на развитие на зародиша и човешка душа се получава "в последните стадии на бременността" (доста некоректно като неопределеност от гледище на правото, защото кои точно са тези стадии е от особено значение - в седмия, в осмия, в деветия месец, няколко дни преди раждането???). Тук се сещам и за един друг интересн момент за разсъждения - ами изкуствено предизвиканото раждане, не се ли намесва в този процес на "формиране" на душата по Аквински? Седмачетата са години да живеят, а осмачетата почти нямат шанс. Има си научно обяснение, но не следва ли в седмия месец да имаш по-малко "човешка" душа, отколкото в осмия? И ако това е така, защо Бог позволява и дава шанс на тези с по-малко човешка душа (седмачета), от тези с повече такава (осмачета)? Мда, както казах, темата си я бива. ПП - когато говоря за по-малко или повече човешка душа, използвам термина условно. Т.е да не се възприема като количествено натрупване, водещо до качествено.

Глишев, ама темата е страхотна и много сложна. Тома Аквински мисли наистина изненадващо изпреварващо за душата на неродения (макар и в религиозен аспект). Обаче, този въпрос е в пряка връзка, както посочих, с "употребата" на ембриона, включително и с убийството му. А тук, както казваш, се отваря поле за всякакви и то свързани по необходимост разсъждения - и естетически, и етични, и политически, и правни, и фисолофски, и религиозни и т.н. А нероденият, т.е "заченатият" не е човек все още. Защото може да е мъртво роден. Ако се роди и живее дори една секунда, се счита за живо роден и в тази една секудна е човек от гледище на правото. И може да бъде наследяван от своите родители или преживелия от тях. Правото наистина не може да обхване всички аспекти на Битието, но много са мъдрували в древността какво да го правят този заченат в правен аспект. И са избрали рационалното - не е още човек, но ако се роди такъв, нека да наследи и да не бъде лишаван само заради това, че към момента на откриване на наследството не е бил още роден, макар и заченат - т.е поел по пътя на раждането си в един по-късен момент.

Това в същност е една много сложна материя - за ембрионите, абортите и начина им на... употреба. Дори Правото не е праволинейно в това отношение. Заченатият няма нито правоспособност, нито дееспособност (т.е му се отказва качеството на субект на правото), но по изключение може да наследява, стига да се роди жив.

Броят на механизираните корпусите в съветската армия общо е 29. 20 са корпусите в петте гранични западни окръга. Те именно са разполагали с над 11 000 танка, а иначе общият брой танкове на 22.06.1941 година е 19 450, което не включва леките плаващи Т37/Т38/Т40 и танкетите Т27 (странно е защо в общия брой немски танкове се включва Pz-I, който също е танкета, въоръжена само с картечница, но и стях само на западната граница руснаците имат 4 пъти повече танкове, а ако изключим Pz-I, съотношението става още по-голямо). Отделно корпусите са имали 3258 бронирани автомобила с 45 мм оръдия (тези с картечниците са отделно). В таблицата има една грешка: 16 МК от ЮЗФ (дислоциран в района на Станислав-Черновици) има само 4 Т34 и КВ, а не 76, както е посочено. ПП - военната програма на СССР е предвиждала за пълното превъоръжаване на 29-те корпуса да бъдат произведени 3654 КВ и 12 180 Т-34. През 1941 година са произведени 1358 КВ (включително и от серията КВ-2 с 150 мм оръдие) и 3014 Т-34. През 1942 (т.е при условията на война и евакуация на повечето заводи) са произведени 2 553 КВ и 12 527 Т-34.

А този факт кога го осъзнават? Защото е ако преди войната, ерго са пречупени още преди тя да започне. Не че няма истина в това, но мисля, че Митака не говори в този смисъл, използвайки израза "пречупени".

Историк, горният пример с далечния Изток в учебника не е липса на съвършенство, а наличие на пълно невежество.

Не съм съгласен, че са пречупени пред Москва, 41. Факторите защо са отблъснати са много - стратегически грешки като отклоняването на танкове от група армии Център към Киев през юли-август, 41; наивното желание/виждане на Хитлер бързо да влезе в Москва и неподсигуряване на сериозна зимна екипировка за войските там; бързото и непосилно разтягане на снабдителните линии на хиляди километри (същият проблем имат и следваща година при Сталинград); умората на германските войски, съчетана с настъпилата зима (не само се бият няколко месеца без почивка, но и трябва да се придвиждат на изток непрекъснато и то главно пеш); свежите сили на съветската армия, с които накрая трябва да се справят и т.н и т.н. Т.е има доста причини защо са спрени, но "пречупването" в смисъла, в който говорим не е сред тях по това време. Реално, руснаците само успяват да ги спрат, но не и да ги разбият пред Москва. Съветското настъпление се оказва пълен провал, а германците организирано и без големи загуби успяват да се оттеглят на новите позиции, които не са толкова много на запад (и ги удържат чак до 44-та година). На следващата година с направо мижави войски успяват да стигнат до Сталинград и до Кавказ (дори завладяват част от нефтените кладенци в района), а това не се прави от армия, която е пречупена. Дори и в края на 42 - началото на 43 по време на Сталинград, малките танкови, моторизирани и пехотни сили, набързо събрани за пробиване на обръча около 6-та армия за малко да успее - спират на 40-50 километра поради липса на ресурс, а не защото са пречупени. Една пречупена армия не прави успешно контранастъпление също с малки сили, както е при повторното превземане на Харков в началото на 43-та. За пречупване можем да говорим едва след Курск.

Горката Сирия, някога горда провинция на Източната римска империя. Това е от мен като християнски атеист ала Фалачи:

Като изключим ленд лиза-а като фактор, липсата на втори фронт едва ли ще промени нещо според мен, освен да продължи войната с година, година и половина. В същност, колкото и странно да звучи, но именно в 1944 година Германия достига производствения си апогей - т.е тогава е най-голямото военно производство за цялата война. И това не променя нищо. Дори и да приемем, че производствените мощности на Германия са запазени (защото не са бомбардирани), тя няма суровините, с които са произвежда толкова, че да надделее над руснаците. Още от края на 1939 година Северно море, Ламанша и Гибралтар са затворени за нея. Средиземно море от 1942 година е владение на английската флота. Военната техника не изисква само стомана (от Норвегия и Швеция), но и много други неща, които са вносни. Ако загуби и Плоещките рафинерии - тази техника остава неподвижна (типичен пример Арденската операция, където танковете и другата бронирана техника е имала съвсем ограничено гориво и след като го изчерпват не могат да развият атаката).

Какво имаш предвид?

Да, така е. Източният фронт е решаващ и там е голямата месомелачка (и за двете страни). Но, колкото и да са второстепенни западняшките фронтове отклоняват десетки германски дивизии, които иначе щяха да са дислоцирани на Източния фронт. Не че нещо щеше да се промени (освен може би още една допълнителна година война), но жертвите щяха да са много повече. Особено, като се има предвид, че до края германците запазват съотношението 1 към 5 в тяхна полза за жертвите, за което помага и безогледният начин на водене на война на СССР (от гледище на собствените жертви).

Забравяте десанта в Южна Франция от август, 1944 (Драгун). Той не се води като подоперация на десанта в Нормандия, ерго си е трети фронт. Или стават четири - източен (с Русия), северозападен (Нормандия), югозападен (Южна Франция) и южен (Италия).

Работата е повече от гнусна и двулична. Политика, макар и недалновидна. Днешният американски, материален, политически задник уби и последната надежда за нещо смислено, цивилизовано и идейно в този днешен свят. Абе, да живеят правата на животните и тези, които наивно вярват в съвременната "цивилизация на Запада". Аз предпочитам тази от Ренесанса. Там поне е имало и надежда, и мечта и идея.

То и аз гласувах, но забравих за коя империя. Май за Римската беше. Обаче, като един виден нашенски "социолог" ще река авторитетно, че проучването сред общественото мнение на форума, показва, че за американската империя са гласували с цял един глас повече в сравнение със съветската. Ерго, трайната тенденция в общественото мнение е, че тук битуват повече американофили отколкото съветофили. Ех, сега да имаше някой отвън да ми прати някой лев за издръжка на мозъчния ми център за социологически и стратегически изследвания...

Нищо не виждам по-горе. Давай по години - факти защо в 1938 Сталин е считал, че Хитлер на всяка цена ще го нападне (обективно или ако не - субективно по изключение). Същото за 1939, за 1940 и за 1941. Или за всички тези години обективно нещата са били еднакви?

Стефане, за теб хронологията на времето без значение ли е? Сталин може да си вярва субективно в каквото си иска, а обективно - какво е вярвал в 1938, в 1939, в 1940 и в 1941 година? И защо го е вярвал? Хайде, дай фактите, нали за тях говориш.

Стефане, никой, дори и Сталин не може да надвие правилата на икономиката. Я ми кажи, как си представяш да се създава и поддържа една такава огромна военна машина, просто за поддържането й? това да не ти е ком игра (дори и там си има лимит на "ресурсите")?

Стефане, ти за икономика чувал ли си? И занеш ли какво означава да се поддържа войска на границата ей така? И колко и за какво, щото това дори и в Сталинска Русия пари и то много струва.

Ето един, който по мое мнение е за "култивиране". Не защото не е прав за част от нещата, които е написал, а защото отношението към животните е на друга плоскост с оглед на това, което дискутираме. Дорис, кажи си и ти мнението. Не се занимавай само с моето "самоизтъкване и самохвалство". Нали си примерен и съзнателен боец на съвременните обществени тежнения и ценности?

Хуманното отношение към животните в духа на постинга на Глишев е въпрос на култура, схваната именно като облагородяване (култивиране), което е имал предвид и Сенека, въвеждайки термина и изхождайки от опита на пуните в облагородяването на земите за земеделие. Облагородяването на духа и нравите на човека е най-трудното нещо и става бавно. Не трябва да е за сметка на здравия разум и оцеляването, разбира се, но е въпрос на цивилизованост. Това облагородяване се постига чрез методите/механизмите на обществено регулиране на човешките отношения като обществен морал, обществено възпитание и т.н. Правото е също един от тези механизми и цялата нормативна база, за която говори Дорис, е израз именно на това - да се създаде хуманно и цивилизовано отношение към животните, но със средствата на държавната принуда. Целта е да се регулира общественото поведение спрямо животните, т.е поведението на човеците като се насочва към избягване на ненужна и неоправдана жестокост и насилие над тях. Както вече уточнихме, това няма нищо общо с някакви права на животните, за да не стигнем не просто до правни, а до реални обществени абсурди (а, именно до това води неразбирането на горното и замяната му с някакви захаросани идеалистични представи за нещата). Така че - да на хуманното и цивилизовано отношение към животните като обща рамка на поведение (от гледище на правото) и от гледище на лично култивираното възпитание и нравственост (от гледище на морала и нравствеността на определено цивилизационно ниво), но твърдо "не" на всякакви глупости за "права" на животните и абсурдното поведение, което би следвало от една такава вътрешно безмислена концепция. Човешкото разбиране за хуманност в този материален свят на природна обективност (за съжаление) не може да се превръща в синоним на невежество и глупост. Т.е култивирането на нравите е нещо положително, но то е нещо изкуствено и затова трябва да е адекватно на обективната необходимост с оглед степента на развитие на човечеството.

На поставения въпрос, докато не се разсекретят всички архиви, безспорен отговор не може да се даде в строго научен аспект (т.е със съответните документи като безспорно доказателство). Това еднакво касае и двата противоположни отговора, защато е въпрос на обосновка на политика. Стига, разбира се, при голямото горене на документи, когато германците са пред Москва в края на 1941 година да не са били унищожени най-важните документи. От друга страна, вече в сферата на обоснованите хипотези, ако гледаме каква е политиката на СССР преди 22 юни, 1941 година (окупация и завземане на редица независими държави и/или на територии от такива държави - прибалтийските републики, части от Финландия, Полша и Румъния) и след ВСВ (установяване на послушни режими в половин Европа, обаче без да правят тези страни републики от СССР, за което има и обективни фактори - т.е нова геополитическа и военна обстановка в света), едно допускане , че СССР само ще разбие германските войски и после по живо, по здраво ще се оттегли в границите си, ще е доста наивно. Ако хипотетично приемем, че съветските войски разбиват германските войски на немска територия, войната свършва и руснаците се оттеглят (с военна окупация и то временна само на Германия) дали Сталин щеше да върне независимостта на прибалтийските републики и частите от територии, завладени от другите независими държави - Финландия, Полша и Румъния? Нали ни се обясняваше, че това завладяване било насилствено и за самите руснаци, за да създадат "санитарен кордон" срещу фашистите? Е, след като вече няма фашисти и цяла Европа е на колене пред СССР, който е победител, за какво им е този кордон? Или това е само един формален претекст, а реално СССР е имперска тоталитарна държава, но не със стандартната "царска" идеология, а със социалистическа такава. При руската история и политика е трудно да се мисли само еднозначно. Но, независимо от строя и начина на управление, кое е типично за съзнателната руска история? Още Иван I Калита (1325-1341) е обявен в историята им за първия "събирач на руска земя". Този процес на "събирането на руските земи" става перманентен като държавна политика от Иван III Велики (1462-1505) насетне и май не е преставал като идеология. Разбира се, с различен темп според конкретиката на обстоятелствата. Само да напомня, че превземането на Волжка България при Иван IV Грозни също е проявление на този идеологически процес на "събиране на руските земи", въпреки че до тогава тези земи никога не са били руски в смисъл под руски суверинитет, но са били от съществено значение за развитие на набиращата сили руска държава на московското княжество. Та, така...

А. Трудно е да се каже какво пише в тях като пълен текст (предполагам си наясно защо, но все пак да посоча - последните предвоенни планове на Югозападния фронт и до ден днешен не са разсекретени). Истинските историци се ориентират по безспорните факти. какво пише в доклада на командира на 7 т.д генерал-майор С.В.Борзилов (който ако не знаеш изобщо не е случаен човек - герой на СССР, командвал 20-та тежка танкова бригада, която извършва решителния пробив на небеизвестната кота 65.5 по линията Манерхайм при това със доста скромни загуби на фона на общата касапница на съветските войски). Този доклад е разсекретен и достъпен от края на 80-те години: "...5. На 22 юни в два часа чрез пратеник за връзка бе получена парола за бойна тревога с отваряне на "червения пакет" (това в същност е термин за оперативния план за бойни действия на частти или съединения, който е можело д се отвори само от командира по зарповед на висшестоящото командване). След 10 минути бе обявена бойна тревога на частите от дивизията и в 04.30 часа частите на дивизията се събраха на сборния пунк по бойна тревога. 6. Бойни действия на 7-а т.д. На 22 юни 1941 година по заповед на командира на корпуса дивизията извърши разузнаване с разузнавателен батальон по Варшавското шосе на запад, разузнаването работи добре. Освен това имаше задача да се възстанови връзката с частите на 1-ви СК. През първия ден на войната дивизията не получи повече задачи до 22 часа." Така, 7 т.д, заедно с 4-та т.д и 29-та моторизирана дивизия представляват 6-ти МК. Дивизията разполага на 22 юни вечерта с изцяло функциониращи 51 КВ, 150 Т-34, 125 БТ-7 и 42 Т-26 (също по данни от т.1 от доклада, както и от други официални източници) - общо около 368 танка. А това е само дивизия, но предния ешалон! Изводите: първо ,червеният пакет е отворен два часа преди началото на войната. Интересен факт, а? Второ, на 22 юни до 22 часа вечерта 6 МК не е получавал никакви заповеди от Москва или Минск, ерго според всички военни правилници и устави действа според заповедите от червения пакет. И какво прави с оглед на тях - тръгва на запад към Варшавското шосе. Действията на корпуса през първия ден от войната нямат нищо общо с план за отблъскване на аргесия, а ясно съдържат елементи на план за операции по нахлуване в територията на окупираната от Германия Полша. Б. Един интересен документ, наречен "Съображения по плана за стратегическо разгръщане на силите на СССР в случай на война с Германия и нейните съюзници" (15 листа с четири приложения и седем карти). Случайно разсекретен в края на 1991 година. Документът е от архивите на КГБ, само в един екземпляр, написан собственоръчно от заместник началника на Оперативния отдел на ГЩ на РККА генерал-майор Василевски (същият, който става маршал и началник на ГЩ). По него личали поправки на ръка от Ватутин и Жуков, макар под самия документ да няма подписите нито на Тимошенко, нито на Жуков и резолюция от Сталин. Какво пише Василевски (документът е датиран около 15 май 1941 година): "Смятам за необходимо в никакъв случай да не се дава инициатива за действие на германското командване, да се изпревари противникът и да се атакува германската армия в момент, когато се намира в стадий на разгръщане..." Просъветските историци обявиха този изключително ценен документ за скица, само личен план на Василевски, който той си драскал от скука в свободното време. Кофти обаче, че в мемоарите на Василевски (отпечатани след смъртта му) самият той пише: "Оперативен план за война с Германия съществуваше и той бе доуточнен не само в ГЩ, но и детайлизиран от командващите войските и щабовете на западните гранични военни окръзи на СССР...". Тъй като този план, който безспорно е съществувал не е разсекретен все още, историците работят по случайно откритите варианти в процеса на доработката и съгласуването му. И във всички варианти прави впечатление едно и също - доктрина за нападателна операция извън държавните граници на СССР в посока запад и с противник - Германия. Случайно, а? Бойни действия на собствена територия не се разглеждат дори като отбранително мероприятие. Пак случайно, а? Но, да не бъдем голословни. Какво пише в "Съображенията" лично Василевски около 15.05.1941 година докато си "драска от скука": "... Първата стратегическа цел на действие на войските на Червената армия е да се разбият главните сили на германската армия, дислоцирани южно от линията Брест-Демблин и до 30-я ден от операцията фронтът да достигне Остроленка, р.Нарев, Лович, Лодз, Опелн, Оломоуц." (сега си отворете една карта и вижде това къде се намира с оглед на границата от юни, 1941 година) "Най-близката задача е да бъде разбита германската армия източно от р. Висла и да се овладее района на Катовице. За целта: гбавният удар със силите на Югозападния фронт да бъдат нанесени по направлението Краков, Катовице..." (пак гледайте карта от онова време) "...Да се нанесе спомагателен удар с лявото крило на Западния фронт, да се блокира Варшавската групировка и да се помогне на Югозападния фронт да разбие Люблинската групировка на противника..." В. Оказва се обаче, че не само Василевски обича да си драска от скука. Какво си драска една година по-рано началника на щаба на киевския специален военен окръг в "Записка на началника на щаба на Киевския специален военен окръг относно решението на Военния съвет на Югозападния фронт по плана за разгръщане за 1940 година" (интересно, че още през 1940-та руснаците имат официален термин "Югозападен... фронт" и хич не звучи много "защитно" някак си тъй като "фронт" е преди всичко настъпателно военно понятие): "Най-близката стратегическа задача във взаимодействието с лявото крило на Западния фронт е да бъдат разбити въоръжените сили на Германия в районите Рюблин, Келце, Радом, Краков и към 30-я ден на операцията фронтът да стигне до р.Пилица, Петроков, Опелн, Нойщат... Най-близката задача - във взаимодействие с 4-та армия на Западния фронт да се обкръжи и унищожи противникът източно от р. Висла и настъплението да се развива в направленията Келце-Краков... Отдясно Западния фронт има задача с удар от левофланговата 4-та армия по направлението Дрогичин, Селдец, Демблин да се помогне на Югозападния фронт да бъде разбита Люблинската групировка на противника..." Ни дума, ни вопъл, ни стон за пасивна защита. Две години наред преди войната, висши съветски военни, включително и в официални документи обсъждат почти дословно едно и също - нападателни операции извън територията на СССР. Действията на танковите части по границата през първия ден в съответствие с отворените червени пакети също са на запад, а не в пасивна отбрана. Отделно, дислокацията на частите с нападателен характер на съветската армия са във фактическо съотвествие с горепосоченото, а не обратното за някаква пасивна защита на територията на СССР. Но, който не иска да види, може да продължава да си вярва, че съветските войски имали само планове за защита, защото СССР е миролюбива и ненападателна... империя на "пролетарията". Има и още, но сега ме мързи да го търся и пиша. За начало и това стига.

Глишев, подчертаното изказване е определено в официалния стил на съветската пропаганда как СССР не бил готов за война. През 1939 и 1940 може по обективни причини да се каже, че е горе-долу така. Но през средата на 1941 година? Имат на западната си граница над 6 милиона въоръжени мъже, десетки хиляди танкове и друга тежка и лека техника, десетки хиляди самолети от всякакъв вид (общо), десетки хиляди оръдия, гаубици и минохвъргачки от всякакъв калибър, складирани горива за няколко хиляди километра за цялата тази бойна машина, складирани всякакви муниции за две години напред (разчетът е направен на база изразходваното през 1942 и 1943 година от съветската армия). Военната индустрия (то май друга почти няма по това време) продължава всеки час да произвежда някакво оръжие - тежко или леко, приключва поредната скрита мобилизация (към края на юни окончателно трябва да приключи) плюс задържаните набори от 1939 година насам (три набора май се падат + поне една вече осъществена скрита мобилизация през 1940). Всичко това в числено и качествено изражение е в убийствено съотношение за германците. Единственото, в което отстъпват е в надъхаността и мотивацията на германския войник (в същност повечето панзер дивизии, които участват в нападението са без боен опит и са сформирани през втората половина на 1940 година, така че отпада и аргументът, че германците имали две годишен военен опит за разлика от съветските войници). Но това не е военен проблем, а идеологически и политически. Нима Германия е готова за война? Или САЩ и Англия? Както Солонин пита в една от книгите си "какво в същност е това митично състояние на пълна готовност за война"? Колко десетилетия или столетия е необходимо, за да се постигне и според кои и какви критерии? СССР е готов за война според всички нормални стандарти и изисквания. Друг е въпросът, че ръководството му е изчаквало подходящ повод, момент и т.н според някакви техни стратегии и планове. Не, даваше примери за две издания докато е жив. За след смъртта му не мога да кажа.