DendroaspisP

Ще проверя къде го бях чел. Именно тази разлика в подхода на водене на война ми направи впечатление до акадците и при тях. Асирийците са ясни, но те се появяват по-късно на сцената и със своята свирепост са изключение дори за този регион. ПП - акадците прибягват до разрушения само в определени случаи. Не им трябва съсипан град, защото те ще трябва да го възстановяват.

Да, акадците са били семити-номади преди това (и се явяват роднини с арабите и бъдещите евреи ). Може би, точно това е в основата на номадския модел - общи решения при общи условия. Защото ми направи впечатление, че по-древните и развити уседнали култури преди тях (шумерите, например) хилядолетие и нещо имат съвсем различни "идеалогия" - войните и съперничествата са основно между градовете и целта на войната е не да покориш (и впоследствие използваш), а да превземеш и сринеш противниковия град, да ограбиш богатствата и изколиш населението или го отведеш в робство. Всичко това се променя с акадците - техният принцип на водене на война и респективно "идеология" е съвсем друг и както се вижда твърде сходен с партите, които също са с по-изявен номадски характер. Отделно, акадската държава е била наистина огромна по размери за времето си - освен цяла Месопотамия (което включва Шумер, но не се ограничава само с него), те завладяват и земите на бъдещата асирийска държава, стигнат до Ливанските възвишения и планината Тавър, както и завладяват сирийското крайбрежие. Действително, такава огромна територия не е по силите на едно племе, за да бъде ефективно и строго контролирана и използвана. А те запазват властта си около 200 години. Така че, това е аргумент в подкрепа на тезата ти.

Обаче, точно иранските номади търпят силно въздействие от устройствата на древните държави в плодородния полумесец. Преди време бях написал нещичко за акадската държава от 25 столетие преди Христа като първообраз на всички управления в този район. Там (за региона имам предвид) принципът е бил почти идентичен с този на партите - едно племе инициира по обективни причини прогрес и започва завладяване (друг е въпросът, че при акадците за първи път е систематично с идеята за създаване на образувание, което днес наричаме империя). По принцип местните не се избиват, градовете не се плячкосват и тотално изгарят или сриват, а се покоряват като се запазва икономическата сила на господстващата до тогава аристокрация, но и се отнема политическата власт. За управители на покорените райони се назначават представители от царстващата династия и приближените към нея, които са и с военни и с граждански правомощия (това се променя по необходимост едва от Дарий с реформата му от 518 г.пр.Хр., когато вече имаме ясно деление на граждански и военни управители, като последните са на пряко подчинение на царя на Персия). Интересното обаче е, че акадците дори през 25 столетие преди Христа са уседнал вече народ, а не номади. Тогава от къде идва тази прилика в механизма на управление с партите, които са с далеч по-номадска природа? Моделът (вече с хилядолетна традиция) със сигурност не е точно средиземноморски, а близкоизточен и то не точно от средиземноморската част, а от там чрез римляните и особено чрез Източната римска империя се налага и в средиземноморския ройон с редица особености и промени, разбира се.

Южняк, твоята нищо не е от гледище на определенията и квалификациите. Мина леко, метър дето се вика. Мен пък ме изкараха, че съм нещо средно между ксенофоб, фашист и върл хомофоб, защото "с какъвто се събереш - такъв ставаш". Къде и с кой съм се събрал, така и не разбрах, но това е положението, щом не одобряваш и не споделяш правата линия на Партията, а Партията винаги е права, дори и когато прави грешки (имаше един такъв лозунг май от соц време).

Според тълкуването на френския граждански закон (от френски съдилища), ако мъжът не полага сексуални грижи за половинката си, това е приравнено на деликт, причиняващ вреди, които подлежат на обезщетяване чрез пари. Отделно си е основание за развод. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=816312

Не малко, ами много трябва да се мерят приказките и от двете страни (и здраво да се трие и отявлената фомофобия и отявлената хомофилия). Особено, от както темата стана емоционално-политическа вместо научна.

Историк, това са пълни глупости. Надявам се, че се шегуваш, въпреки че моята шега не се хареса и гледам, че е изтрита. Не, че държа на нея, тъпа беше, но поне не бе лицемерна като крокодилските сълзи на някои тук, дето се жалват къде отишъл научния дух на форума.

Какво значение има каква медия е DW в случая? Да разбирам ли, че с изказването си искаш да кажеш, че те лъжат относно факта, че е имало такова проучване, за което ти твърдеше, че е абсурдно и невъзможно да го има?

Най ме кефи последния раздел: аз съм - мъж, жена и т.н и накрая... не мога да преценя кво съм.

Хе, ти не знаеш ли за нормативните промени в Англия и САЩ във връзка с официалните документи, наречени Акт за раждане и Акт за граждански брак (давам наименованията им като съответствие по нашия закон)? Скорошни са - има-няма три-четири години като първо в САЩ, после в Англия. Няма официално вече графи съпруг, съпруга, няма графи баща и майка има родител едно и две и прочие... Тук не натискат, направо си променят нещата законодателно, а законът е задължителен за спазване и нарушението му влече държавна принуда. Принуда, не натиск. Абе, що не четете, ами само си чешете езиците?

Върху твоя брак сега. Но след 100 години, примерно, ако брак тогава могат да сключват всякакви - и хомосексуални, и зоофили, и педофили, и некрофили и прочие и прочие? Не знаеш ли как се променят обществени нагласи чрез подмяна на понятия и ценности? И то не се прави за днес, а за утре. Ако наистина не знаеш - има много да четеш, за да водим полезен диалог в тази тема. А в какво вярваме субективно... това няма никакво значение.

Питаш, защото не си на ясно какви са семейните ценности и хилядолетните понятия, свързани със семейството или не си съгласен? Че тези три удивителни не са ми много ясни...

Подчертаното е добре казано. Омразата и насилствената промяна на възприятието са двете еднакви страни на медала на обществената глупост, прикрита зад политическа фразеология, възвишено празнословие и липса на здрав разум. Изначално обърканото в тези политико-обществени отношения е, че борбата срещу омразата (хомофобията) се превърна в борба за любовта (хомофилията). Вече не е достатъчно да не мразиш, а трябва да обичаш и/или приемаш с любов различните. Ама това са две съвсем различни неща, бе чоджум. Обществената борба с едно насилие (хомофобията) се провежда чрез налагане на друго насилие (за хомофилия). Това друго насилие се изразява съвсем ясно в официална промяна на модела на част от публичните институции на мнозинството хетеросекуални, свързани с много съществени и интимни отношения като родителски отношения и отношенията във връзка с брака. И се прави с цел да се угоди на несъществено малцинство уж под формата на защита на субективни права. Това са много съществени институции на всяко общество и подмяната и промяната им създава много, ама много сериозни въпроси. Може би, педалите са използвани само като предтекст. Знам ли? Да лишиш едно общество от такива базистни понятия като "майка" и "баща", "съпруг" и "съпруга" само заради мераците на 5-10% от това общество ми се струва или тъпо или загадъчно недалновидно.

Ретрограден фоб си ти, Историк! Ретгрограден и консервативен! Толкова страници, носителите на новото и прогресивното не успяха да те обучат да обичаш еднакво и безпрекословно всичко под това небе, дето се обича помежду си независимо от начина, защото всички сме равни... в любовта.

Остави грога. Друго те питат под линия - дали си давал караул и с барманката?

http://www.dw.de/%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D0%B7%D1%8A%D0%BD-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-15686059 Сега на кого да вярваме: на DW или на Дорис?

Проблемът не е в това, че сред хомосексуалните има простаци и идиоти. Такива има и сред хетеросексуалните. Проблемът е, че просташки и идиотски тенденциозно преекспонират сексуалната си различност и я развяват като насрани гащи на площада, което кой знае защо ги прави щастливи по парадите.

А, не си прав. Като в оня виц, ама истински случай. С един познат, хомосексуалист и колега, се разговорихме преди време (има от тогава 10 години) за един общ познат, дето бе виден местен представител на Отворено общество и ги вършеше едни пълни дивотии. Та, моят познат, по този повод тогава каза: - Абе, тоя не е само хомосексуалист, ами си е пълен педераст. Ерго си има обикновени хомо и... по-специални такива.

Митак, що само за малко? Такива сексуални вампирчета ли са чехкините?

До колко обаче има идентитет между административните области при ПБЦ и ВБЦ? Визирам не толкова териториите като такива, а принципите върху които стъпва това деление.

Не малцинството, а малоумниците, които не признават принципите в правото и си пишат като любовни романи нормативни актове. Защото в повечето случаи просто не разбират какво правят, а то е вместо да изпишат вежди - избождат очи. Другият вариант на регулация не изисква право. Вие за него ли сте радетели?

А, не си наясно както виждам. При тоталитарните държави от европейски тип законите се правят, за да се спазват, защото са форма на контрол върху поведението на субектите. И който не ги спазва си търпи пълната санкция на тоталитарната машина. Който мине метър - да е жив и здрав до следващия път. Така и другарят главен прокурор на сталиновия СССР издига като един от водещите принципи в наказателното право във връзка с "доказване" на престъпленията - самопризнанието. Другарят главен пруокурор Вишински даже нарича това "царицата на доказателствата". Като правен принцип, Митак, не като политика. И го има в учебниците по право от това време. Започва ли да ти звучи познато? Не ми отговаряй. Няма смисъл да изхабим още няколко страници в празни философствания без всякакво правно значение. Както и да е. Тъй като темата в крайна сметка от гледище научния характер на този форум касае обществено регулиране, по дадени въпроси, но според теб това може да го прави и човек, дето хабер си няма и не иска да си има от право и от принципите му, ти си помисли върху това, че след като хилядолетия доста по-умни глави от моята и твоята, взети заедно, са мъдрували, стигнали до извода, че единственият обективен критерий за справедливост в правото, за да се нарече то така и да върши някаква позитивна работа при регулиране на масовите, повтарящите, типични обществени отношения е едни и същи случаи да се решават по еднакъв начин. Всичко друго, уважаеми философстващи неюристи е празни приказки дори и намазани с добри намерения като филия с масло на нашенски депутат. Но, то и пътят към Ада разправят, че бил послан с добри намерения... А сега ми обясни, кое му е справедливото в едни случаи презумпция за невинност, в други обективно подобни, но от гледище на политкоректността - не съвсем, презумпцията да е точно обратната? Кой от двата случая е несправедливо решен, защото няма как и двата да са еднакво справедливо решени. Просто няма как от гледище на правото. От другите гледища не ме интересува, там и за богове могат да се имат... дискутиращите, макар и да си нямат хабер от религии.

Оставям ви да мислите (надявам се сериозно да го направите) за едно нещо - какво според вас е справедливост в правото. Разбира се, изключвам от този въпрос юристите, но нали темата не е научна, та за понятия от правото може да се изказват и хора, които хабер си нямат от него. Затова, уважаеми дами и господа неюристи, какво според вас е справедливост в правото? Не питам напразно, а във връзка с философстванията за доказателствената тежест, за свидителските показания на робите и дявол още знае какво, дето сте намесили в политическия ви спор. А, закони е имало и в хитлеристка Германия и в сталинова Русия (т.е СССР) и в Китай на Мао и прочие и прочие, все неща дето ги има нейде написани в нормативен акт. Това прави ли го право с оглед на принципите на цивилизованото смислено понятие? И върху това помислете...

И аз за този пример се сетих. И те ги строят не десетилетия, а за доста кратък срок, въпреки че за времето и техническите възможности са били доста скъпи и трудни за направа (поне военните). Е, не става дума за няколко хиляди кораба (военни и транспортни), но все пак става дума за стотици кораби.

В държавите с писано право няма прецеденти - там има нормативни актове, съдържащи принципите. А в държавите с прецедентно право, прецедентите създават принципите. И в двата случая е безобразие да има прецеденти, променящи създадени вече принципи. Основният Принцип в случая, е за кого е доказателствената тежест, а не как ще установява обстоятелствата лицето, в чиято тежест е - със или без свидетелски показания на робите.