DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3983 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
В същност, и двамата с Митака сте прави. На човек му е присъщо да има вяра. Това е частта от човешкото съзнание, което е романтично, макар и нерационално. Лично аз считам, че тази част от човешкото съзнание/същност, ние наричаме душа. Религиозната вяра е форма на обществена регулация, преди правото (като далеч по-обективен обществен регулатор). Затова тя по необходимост е искала организация и форми за налагане на принуда върху отклонилите се от нормите на вярата. Т.е регулацията по необходимост се извършва чрез две подхода - учение/свети книги, съдържащи нормите за поведение (такива по своята същност са и Библията и Корана, тъй като при монотеистичните релгии е най-изявено), които имат диспозитив - какво каза Бог, че е правилно да се прави и как и санкция - какво ще стане/какви ще са последиците с неверниците, с еретиците, изобщо с лицата нарушили тези норми за поведение в една или друга степен. За разлика от законите обаче, в светите книги има и боноси за добро съобразно нормите поведение - така да го кажа положителна санкционност. И на второ място освен норми за поведение, за да се санкционира (най-общо) и регулира това поведение на обществото е необходим и орган на власт, осъществяващ тази "процесуална" дейност. Исторически тук има много варианти - жреческо съсловие/каста на духовниците с определени прерогативи и правомощия, включително и с право да съдят (духовен съд), специално или не обединени от институция (Църква при християните и липса на такава при мюсюлманите), или междинна форма, където царят/вожда и прочие е едновременно и върховен жрец и висш представител на светската власт и упражнява и едновременно и двете правомощия с една и съща власт. Но, независимо от формата винаги има органи на санкциониране.
-
Нещо като Галактическия автостопаджия ли?
-
Аз и по този въпрос имам нЕкои логични предположения, но са малко по-различни от описаното в Библията. Родата на Ной може и да не е била интернационална, но според мен, той зад гърба на Бога от състрадателност е качил и няколко робини/каки (?) от чуждестранен родов произход. А какво е ставало в трюмовете на ковчега, явно историята, т.е библията мълчи. Обаче, има и друго логично виждане, което трябва да се признае с цел научна добросъвестност. Може Ной да е бил само с булката, ама като зачевала все е сънувала страшни неща - веднъж, че я гони и хваща негър, другият път индиец или индианец (ако е правила разликата), после пък абориген от нейзвестна страна, известна днес като Австралия и т.н. Не че ги е имало де, ама тя, жената, била с голямо въображение и висока степен на... емоционално-психологическа чувствителност.
-
Ерго, логически погледнато, много вода трябва, па ти се чудиш къде артисала водата...
-
Ами може да е решил да вземе една вана... Никой не може да каже колко вода и колко време му трябва за една вана, нали?
-
А, Бог всичко може. То, едни обикновени фокусници вадят и крият из ръкавите си зайци и пилци, та какво остава за всемогъщия и всесилния за един проливен 40 дневен дъжд? Вяра ти липсва, Римлянин, вяра. На, ако вярваше, можеше да приемеш дори, че тази вода е от друга негова планета - бог я докарал тук със санкционна цел, излял я със земната, свършил си работата, па после си е прибрал пак и затова няма следи из седиментите.
-
Част от специалистите, лансират теорията за спиране на морските/океанските течения (поради много и неясни комплексни причини) и обилни валежи като последица. Заблатяване на океаните поради липсата на рециклиране на въздуха във водата и измиране на над 90% от живота. Чист алегоричен потоп си е, въпреки различните научни версии. Обаче, далеч по-сигурно и ясно е това дето го пише в Библията...
-
Мда, логика трепач. Аз, обаче, ще продължа с... логиката. Тъй като най-голямото и почти пълно научно засвидетелствано измиране на живи твари (за сега) се очертава да е пермското, а тук се твърди, че не е някакво си дребно, локално потопче (като туй, да речем, дето издавило динозаврите, щогто бая друга жива твар останала), значи най-достоверен потоп трябва да е по пермско време. И тъй като той е засвидетелстван в няколко митологии, ерго - човекът е съществувал преди 248 милиона години (поне), за да му е целокупно свидетел. А, честито.
-
Ето ви малко по темата (според мен, де): последните 20-на постинга (приблизително) са точно по темата за психологията. Дали става дума за психология на атеизма или за психология на вярата (между другото без значение в какво, т.е не само в религиозната вяра), проблемът с който се сблъсква субектът е винаги един и същ - обективността на разума срещу "разумността" на вътрешното субективно усещане. И в двата случая, ако хладният разум не вземе безпристрастен превес, то надделява политизирането на усещането с цел субективен вътрешен комфорт (дори, за да избегнем дискомфорта, че разумът ни диктува нещо, което не искаме да е така, защото АЗ-ът ни иска да е другото). И... до тук с науката.
-
Не ми се бистри тук ВСВ, защото не е по-темата, но само да спомена, че основният проблем не е само комуникациите. Липсват и всякакви отбранителни планове, защото в първите дни съветските войски се лутат без да знаят ни къде да отстъпват, ни да отстъпват ли, нито какво да правят. Което е много странно, ако си разположен за активна отбрана, а нямаш планове за такава (а по правилата това е не само в посока напред, но и назад). Липсата на комуникации само доусложнява обстановката. Съветите не само имат превъзходство на границата, те имат смазващо превъзходство. Над 6.5 милиона войници, между 28 000 и 41-3 000 танка (цифрите са спорни и до днес), от които около 1 000 тежки КВ-1 и няколко хиляди от средните Т-34, за десетките хиляди оръдия и гаубици от всякакъв калибър и предназначение - да не говорим. И всичко това сложено от две години да седи там направо в насипен вид без да знае дали да ходи напред или назад според обстановката. Както съм казвал, ако положението е такова - или Сталин е пълен идиот, или има нещо друго. А, че той е един от главните виновници за ВСВ - това е безспорно. И той има сериозни планове как да спечели от войната, само че не е допускал, че тя основно ще се води на собствена територия, въпреки че войната с Финландия е показала на какво са способни съветските войски.
-
По този повод един истински случай, който звучи като виц. Преди няколко години един представител на новата македонска раса, за първи път дошъл на море и то в Бургас. Взел си квартира в старата част на града. Там основно има ниски сгради и кооперации от четири-пет етажа максимум. Един ден удивено казал на хазаина си - абе, много странни сте бургазлии. Човекът го попитал защо и македонецът замислено му отвърнал: ами защо си гледате кокошките по покривите и му посочил няколко гнездящи гларуса на покрива на съседната сграда.
-
Абе после видях, че си писал. Но, в същност аз без да искам доуточних - не е важно просто да е възкръстнал, а без възкресението няма християнство.
-
Тази мисъл на Ленин, дълго (полу)крита по време на социализма, е наистина показателна. В същност, сега не мога да си спомня кога и къде е изречена като време - т.е преди, по време или след победата на ВОСР-то. А това е свързано с отговора на въроса ти дали си е вярвал и след това. Донякъде е свързано, де. Защото политиците обикновено мислят едно, но приказват и пишат друго. Малцина могат да съчетаят и двете неща и те обикновено са наистина значимите политици. За старата Източна империя може би си прав. Защото все пак Ленин е продукт на руското дворянство като интелигент, а това дворянство още от XV век е възпитавано в духа на третия Рим с всички фантасмагории за продължител и приемник. Малко или много, тази идея битува по подразбиране във всяка руска интелигентна душа по онова време (а и днес все още го има). Само че, той отива доста по-далеч от Източната империя: Партията трябва да е и император и патриарх. Това, вече е било разбиаемо и за Сталин като бивш семинарист и бивш разбойник (Коба) в истинския смисъл на думата. Сталин в никакъв случай не го подценявам, но ти май надценяваш неговото "самообучение". То е несистемно и тенденциозно (за защита на предварително предпоставена теза). И затова води до резултат - полуинтелигент с претенция за непогрешимост. Тодор Живков е същата порода, което не означава, че не са били хитри и умели политици. Това са просто различни неща, но определят възгледа за света и начина на мислене.
-
Ами, множо е важно да е съществувал, за да бъде убит и после да възкръстне. Възкресението е триъгълния камък на християнската религия и нейното разбиране и същност. Поне така ми го обясняваха навремето едни наистина начетени и вярващи люде.
-
Ерго, последвалата християнска религия няма нищо общо с оригиналния еврейски Бог, защото е напълно човешка интерпретация на определена човешка идея, която е в противоречие с обективната реалност на съществуването на пророка и Месията. Само понятията са взаимствани като такива, а после напълно объркани и омесени от човеците.
-
Ами точно. Какво казах в първия си постинг - че и при т.нар съветски комунизъм пролетариатът по обективна необходимост и неизбежност е експлоатиран също толкова, колкото и при капитализма. Ерго, къде е разликата? Само във фигурата на чорбаджията и в конкретните форми на отнемане на принадената стойност. Колкото по-производителен си при съветския комунизъм, толкова повече си експлоатиран. При капитализма, поне има по-адекватно заплащане на такива люде и нормата на принадена стойност не е толкова голяма. Имаш и мотив да продължиш да се трудиш. Ленин не може да измисли нищо ново. Особено с това, което разполага - полуфеодарна Русия. Той е прагматичен политически играч, но не е тъп. Осъзнава, че това, с което са се захванали не може да стане по "марксистки" начин. Базата не го позволява, не друго. НЕПът е един палиативен компромис, който най-ясно свидетелства, че тогава са осъзнавали тази обективна връзка. После е само идеология и политика. Сталин, за разлика от Ленин и Троцки, е всичко друго, ама не и интелигент и образован мислител.
-
Тъй като не искате да ми отговорите на предния въпрос, ще задам още един онтологичен такъв: говорите за Йисус, бил такъв, онакъв, имало го като конкретна личност, нямало го. Добре, нека да приемем, че го е имало. Но, къде са доказателствата, че човекът Йисус е другото проявление на Бог? Партийните повели на много по-късните църковни събори, на които се утвърждава идеята за триединението - не се броят. Аз питам към момента на раждането му, към момента на съществуването му и към момента на смъртта му, къде са безспорните доказателства, че Йисус не е поредния божи пророк, а е самият бог, слязъл на земята под друга форма на обективно проявление и после пак слял се със себе си там някъде горе?
-
Митак, започнах с Маркс, защото заглавието на темата ти е за това, какъв строй, създава Ленин. А моят опит и знания са формирали у мен мнението, че истинската същност на всеки обществен строй се определя от икономическата му същност, а не от политико-идеологическата шапка, разбирай заглавие. Да вземеш властта като самоцел, като чисто политическа власт е едно, може да се случи на всеки, дори и случайно, важният въпрос е какво правиш с тази власт, как я употребяваш и за какво. Не за какво искаш, а за какво може, по-точно казано (иначе, то и Калигула накарал да шибат с пръчки морето, за да накаже бог Посейдон за нещо си, ама...). А това вече зависи от конкретното икономическо ниво и развитие на производствените сили и производителните отношения в обществото. В това отношение, политическите игрички и виждания на ръководните представители на болшевиките са ми интересни в познавателен аспект, но - до толкова. Те не са определящи за това какво в същност правят, а само за това какво искат и/или си мислят, че правят. И по необходимост, когато имаш политическата власт и искаш да я употребиш за идея, която е несъвместима с обективно съществуващото икономическо ниво на обществото, то налице е дисбаланс, диспропорция, обективно непреодолимо противоречие, което води закономерно в политически аспект само до диктатура на властта, а в обективен аспект до разпад на обществото - започва с икономическата и се разпростира и в другите области.
-
На времето, когато бях голям почитател на рок-операта "Йисус Христос - супер звезда" и една вечер бяхме прекалили с бирата, сънувах Пилат, даже имам спомен, че си говорих с него. Та, ся, въпросът ми е - туй брои ли се за очевидност, щото може да е видение, пратено свише от недоказано съществуващия Бог?
-
Митак, извинявай, че чак сега изказвам мнение, но съм пропуснал тази тема. Моето виждане е категорично. При наличието на сегашната материална база и обществено съзнание, всеки опит за установяване на марксова утопия по неизбежност ще води до някаква форма на тоталитарна държава. Аргументите ми са именно от марксовата концепция за комунизъм като икономически най-смислена и вътрешно логична в сравнение с другите теории преди и след него. За да има комунизъм, отличителната черта е именно пълната липса на "принадна стойност". За да има обаче такава липса, е необходимо съответното високо ниво на производство, така че "всеки да работи според възможностите си и да получава според потребностите си". Няма да се спирам на тълкуването на това виждане, защото ще стане като в другите теми - има ли сепулки, те сепулкарят ли се в сепулкарий и изобщо Йон Тихи... Според Маркс, кое е определящо за капитализма, за капитала като понятие? Много се чертите и характеристиките, но основното е именно "принадената стойност". За да има капитал, трябва да се краде под една или друга форма от другите, които произвеждат (няма значение какво). При пълно тъждество на заплащане и стойност на вложен труд (колкото и трудно и относително да е това оценяване), няма капитал. За мен голямата мистерия е, как при Марксовата концепция, посочена по-горе - всеки му според потребностите, от всеки му според възможностите, няма да има принадна стойност, щом работят човеци?! Аз да речем, съм тъп и мързелив, но искам да живея като баровец - сиреч, такива са ми потребностите. При висока степен на обществено производство мога да си го позволя обективно, но това означава, да дам 5 единици на обществото и да взема 5 000. Тук принадена стойност няма. Има, гел кефим, гел, както казва бай Ганя. Ако, обаче, съм обратното - с голям работен потенциал и сравните скромни нужди и потребности, значи давам на обществото 5 000, а вземам 1 000. Тази разлика от 4 000 единици какво се явява при комунизма? Следователно, единственият изход, за да се избегне това противоречие е, производството да не включва човешкия труд. Защото само машината не може да генерира "принадена стойност". Обаче, това означава, че и интелектуалният труд, свързан с производството (и услугите?) също трябва да се извършва от машини/изкуствен интелект. Е, голяма футурология става. Извън горното, г-жа Тачър го е казала съвсем вярно по същността си (перефразирам): комунизмът е до там, до където свършват чуждите пари. И по необходимост следва диктатура, ама не на пролетарията, защото при днешните условия и той е експлоатиран, стига да работи, за да храни тези, които не работят или за да се преразпределя по-равно между всички работещи. Ами, че това си е чиста принадена стойност. Дали я взема частен капиталист или държавата като единствен такъв - никаква разлика по същество. Та, така с левите идеи, със социализма, с комунизма и с израждащите обществото популистко-демагогски идиотизми. До сега, според библията, само Йисус е успял да нахрани с няколко риби и няколко хляба няколко хиляди човека. Левите се опитват да повторят този подвиг, ама нещо не се получава. И затова следва... сопата и няма не искаш. Тоталитаризъм по неизбежност, както казах. Иначе, такъв сторй си отива не по идеологически, а по икономически причини. Поради вътрешна икономическа несъстоятелност.
-
Кое характеризираш като "антибиблейска приказка"? Какво строго научно се влага в понятието "да възприемеш бог"? А сравнението между явлението "големия взрив" и понятието "бог" е некоректно, тъй като са несъотносими. Модел на големия взрив (по-малко или повече точен) се извежда от точните науки. Но, нито една наука не е извела модела, съдържанието, характеристиките и прочие на понятието "бог" (теологията има характеристики на наука, точно толкова колкото и научния комунизъм по времето на соца). Т.е, общото между двете е, че нито едно от тях не е възприето/отразено пряко чрез сетивата на човешки очевидци, но предполагаемият голям взрив се извежда научно чрез точните науки, а бог не може да се изведе/докаже до момента от нито една наука, какво остава за точните и в този аспект обективни науки (за да ги различим от субективните, свързани с възприятието и обясненията на социума на човеците).
-
А какво е "бог"? Къде са естествените, обективни харектеристики на това явление? Кой ги е зафиксирал и установил и с какви научни средства? Когато се отговори строго научно на този въпрос, тогава да се поставя в научен аспект въпроса има ли го вероятно това явление, няма ли го, в този вид ли го има или в някакъв друг и прочие. Аз ако вярвам, че има цембести смъртафаци, и даже ги сънувам и те ми говорят от време на време. Какво значи това? Хайде сега ми кажете какво значи "най-вероятно цембести смъртафаци няма".
-
Теоретично, голям природен катаклизъм е възможно да се е случил. Лошото е, че библията в научен аспект не казва нищо конкретно кога точно и какви са причините. Нито загатва за тях, освен ако не броим един бог, дето си прави каквото иска със създаденото от него. Ами то, по тази логика може да става дума и за пермското измиране (нали всичко се е развило за има-няма 6000 години). Тя борави с митове, обагрени с етично нравоучение. В това отношение нейната научна познавателна стойност е почти нулева. Освен относно някои детайли за древната история на евреите.
-
Цезар за мен. И като идея и като реализация. Самият факт, че днешният "развит" свят е почти пряка последица от направено от него като политик (военоначалник е друг въпрос) говори доста за значението на тази личност.