DendroaspisP

Моето виждане се основа на професионалните ми познания за правото. А това, което целокупното обществото си мисли за него (правото) е техен дилетански проблем в този аспект. То и общественото мнение след 1933 година в Германия било еди какво си, но после се оказало, че било обществено и масово... неправилно. Но, това са проблемите на демокрацията по същество. Лошото е друго - че и след 2500 година, човекът си е същото невежо, но самовлюбено говедо, което ако има правна възможност си мисли, че знае от всичко и за всичко. Хайде, лека вечер от мен, че трябва и да се спи, освен да одумваме общественото слабоумие, макар и с добри намерения.

Е, правилно се ориентираш до някъде. Именно в това е въпросът и проблемът. И от тук става ясен диктатът, нали? Не че има нужда - както казах, това правно може да се реши перфектно и без да се пипа бракът като исторически, морално, правно-икономически институт на хетеросексуалните. Но, това, че без нужда в правен аспект се пипа нещо, което има и друга стойност за хетеросексуалните, извън правната регламентация, вече е или безумно, или нарочно. Въпросът е, кое от двете, но резултатът в един момент ще е един и същ. Неприятен. За всички. Извън икономиката. Защото колкото и да е базистна, тя никога не е всичкото поне за вида, наречен Човек. Защото, ако тя бе всичкото човекът щеше да е само едно право черво с уста и някакви полови метросекуални мандрагури за... икономически "просперитет".

Ха, ха - пиша наизуст. Когато се запознаеш с т.нар МЧП, ела да си говорим. И ако си мислиш, че узаконяването на брака между хомосексуални в дадена страна решава тези въпроси в аспекта, в който говориш по-горе - ами, чети повече право, за да има за какво да си говорим по същество.

Невски, болшинството от хората нито разбират какво е право, нито какво представлява, нито как се прави. Нито разбират какво значи закон или да го качем нормативен акт и каква е целта и функцията му в днешното общество. Те си мислят, че естествената библейска концепция - зъб за зъб, око за око е приложима за всичко и за всеки. Да, ама не е. Законът е именно над тези тривиални, дивашки, макар и естествени разбирания за нещата. Проблемът с наследяването между хомосексуални, живеещи във фактическо съжителство може да се реши и без да се подменя иститута на брака, който естествено и иконимически е възникнал като институт между хетеросексуални. Въпросът е, че бракът е нещо повече от проста правно-икономическа концепция. И при хетеросексуалните това отдавна е решено ако не искат да сключват брак. При тях може, при педалите и лесбийките - не може. Що така?

Няма как иначе. Иначе губи спора.

Не е въпросът в това, че ги е имало. Това е безспорно. И в древността и в средновековието. Въпросът е защо днес с такова законодателно настървение се подменя модела на болшинството с модела на минималното малцинство? Това ли е най-важният проблем на съвремието? Със сигурност - не е. Но, за да се променят законите, това вече, позволи ми да разбирам, означава много енергия, усилия, лобита, пари. Въпросът е кой и защо? ПП - ако питам защитниците на хомофилията тук, какво значи хомофоб ще стане смешно, ако не беше сериозно.

Загадка или не, фактът е, че заради тези "няколко процента гейове" упорито се подменя обществения морал на болшинството (не е шега официално вместо майка и баща да се окаже, че имаш родител едно и две, па може и три и прочие, че няма съпруг и съпруга, а има нещо друго - законодателно е прието в някои страни. И т.н и т.н и т.н). Тук е заровено кучето - защо? ПП - а, че от Митака няма да чуя сериозен анализ и изводи, то стана ясно... ППП - Това, че ти не си съгласен е субективно твое виждане. Факт си е, че всичко извън икономическа база си е надстройка. Така че, всичко свързано с политическото устройство и формите и елементите на управление си е надстройка е безспорно. Защото демокрация има и при древните гърци, въпреки че икономическата база е различна. Нали?

Разбира се, че има такава връзка. Затова при условие, че икономическите условия уж не са променени, въпросът е какво налага такова драстична промяна на обществения морал. Върховенството на закона, плурализма, демокрацията като форма на общество-политическо управление (поне на повърхността) и прочие са от надстройката, а не от базата. Освен ако не споделяш марксистката идея, че и надстройката въздействала и променяла базата.

Митак, нищо като общи подмятания нямаше в констатацията на факта, че болшевиките през 1917 година в полуфеодална Русия взеха властта с членска маса под пет процента от населението. Ти подхвана въпроса, че малцинство под пет процента не можело да вземе властта. Е, дадох ти безспорен пример от историята, че може. Това, което очаквах от теб е да направиш сериозен научен анализ (който отдавна липсва в тази идеологическа за съвремието ни тема, възприета по модерно му "ние прогресивно новите" срещу закостенелите стари консерви хомофоби - щеше да е смешно, ако не бе толкова елементарно и сериозно). Да се сетиш, че освен "членска маса" има и "симпатизанти", които си мислят че разбират идеята на "членовете". Да се опиташ сериозно и научно в исторически дух да анализираш модата, настроенията, щенията, очакванията, политиките. И да потърсиш аналогии с темата, дори и за да се опиташ да ме опровергаеш. Невски е прав донякъде в едно, въпреки че външно звучи извън "диалога" ни. В основата е винаги икономиката или поне субективното разбиране за нея. Но, икономиката дори в нашето време, когато е превърната в царица на битието, никога не действа пряко. По прагматични все още причини, свързани със субектите. Винаги си намира жертви и актьори, които искрено си вярват, че в същност го правят заради нещо друго. То, така е започнало и с оня мустакатия, дето със Симпъл го дискутираш. Ама мустакатият, обратно на логиката на цифрите и мераците на сериозните икономически "играчи", взел, че е подкарал по свое му, по идеология, по субективни разбирания за това и онова. Нали се сещаш за какво иде реч и до какво доведе? И той смътно имал предвид икономиката на немския народ, ама както се казва - "с други средства". На убеден дилетант в икономиката, но искрено вярващ в идеологията си. Сега, икономика или не, заигравката е с базистните моралните устои на западното общество и на обществата в Европа като цяло. Ако това е целта на икономиката и играчите й, значи се цели нещо ново, различно и неясно. Защото има връзка между обществен морал и икономически отношения. Само че, нали капиталистическите все още, уж са господстващи. Тогава защо сменяме или по-точно някои се опитват да подменят обществения морал като някаква форма на отражение на тези икономически отношения? Това е въпросът. От самото начало и Римлянинът с право не пожела да се подмени и заглавието на темата. Другото е захарен памук и идеологическо словоблудство.

Митак, когато човек не иска да види нещо и телескоп да му дадеш - все тая...

Историята има отговор на всичко, Митак. Затова е трагично, когато не се учим от нея и все я започваме за по-удобно от вчера. С красиви таблички, диаграми, схеми - както си му е реда за съвременна статистическа "научност". То и аз се чудех, как болшевиките са взели властта в Русия като я са били тогава и пет процента...

Това искрено ме развесели. Особено красивото (казано). Че е просто - просто е. Няма си играем на история и всякакви такива глупости като историческа приемственост, предикатна обусловеност и прочие неудобни неща. Всичко днес е почнало има-няма от нищото, от само-себе си преди има-няма 200-300 години. Като предишното правителството (на ГЕРБ) - като неочакван сняг през юли.

Ама то не е само на Запад. Като гледам и тук що народ подкрепя всякакви дивотии и простотии в името на уж "по-модерно развитото лЕво (и в двата аспекта)", които в същност унищожават именно ценностите на едно смислено общество, изводът може да е само един - обществото умира и в нашата страна. В същност, то отдавна е умряло като исторически несъстояло се, а сега само гърчаво приритва като се прави на модерен труп.

Т.е, искаш да кажеш, че християнството няма никакво отношение към формирането на тази цивилизация?

Това съждение е логически неясно (но за сметка на това, заредено в вътрешен патос и субективно убеждение, които са приемливи за литературен форум, но не и за научен), явно поради факта, че човекът живее сравнително кратко и с оглед на тази къса продължителност на субективно възприятие и отразяване на обективната реалност анализира процесите и последиците от тях в обществото, природата и изобщо във всемира. Твърди се, че по дадени причини нещо не било станало/случило се днес докато възприемащо-отразяващия субект е наличен. И какво следва от това твърдение: а/. че нещото няма изобщо да се случи; б/. че то ще се случи след кончината на субекта (ако е субективен идеалист, това го устройва, защото е равнозначно на неслучване изобщо)?

Невски, има сегашни тежки проблеми. Но, голяма част от тях са станали такива именно, защото някога никой не е искал "да словоблудства за някакво евентуално бъдеще". Няма проблем без предистория, защото днес е вчерашното утре. И ако някога човеците се научат "да словоблудстват", използвайки здравия си разум и интелекта си вместо неограничения си егоизъм в себезадоволяването си, поне половината от проблемите ще бъдат решавани в зародиш. Политиците като цяло разсъждават по начин, подобен на изложения от теб по-горе: да решим сега и на парче проблема като че ли той е възникнал изведнъж и от нищото на сутринта. Като неочакван сняг през юли... А за педалите и лесбийките си чешем езиците в тази тема, защото това е темата на темата. И съвсем не е толкова маловажна, защото от тези отношения също се започнат утре (по-точно те вече са започнали) да генерират проблеми - обществени, социални и икономически. А всяко общество има степен на наситеност, до която може да издържи на "решаването на проблемите". После се пречупва. Но проблемите си остават и то още по-тежки.

Невски, нищо не съм пропуснал, а съм допълнил. И при педалите и лесбийките първият проблем е бил с правенето на секс, а не с това да имат семейства и деца, нали? Обаче, след като се разреши и се декриминализира "правенето на секс", съвсем естествено е тези хора и да заживеят заедно, защото щом не е забранено, значи е... "нормално". И от гледище на естествена психология следващия въпрос е за статут на семейство, на деца, на наследяване. А тези деца вече обективно ще носят със себе си проблема с болестите и социално.здравната тежест за обществото.

Не знам дали е точно идеология, но със сигурност това се нарича обществен морал. И този морал е вид обществен регулатор. В този аспект моралът се отличава от индивидуалната нравственост. Инцестът не случайно е бил забраняван и е превърнат в морална норма. В последствие е законодателно уреден като вид престъпление. Поколенията, получени чрез инцест страдат в много висока степен от тежки и сероизни генетични заболявания, особено когато това е рецидив при поколенията. Така че, с оглед казаното от Невски, ако обществото спестява някой лев от панделата, то въпрос на сметка е колко ще харчи за лекуването на "плодовете" от инцеста и колко ще му струва тяхната неработоспособност - пълна или частична. Защото, нали сте на ясно, че след като се разреши, то всички тези, дето го практикуват ще искат и да имат право да се сключват брак и да имат деца? Или си мислите, че въпросът е само до "свободното" онождане. Така, както тръгна работата при педалите и лесбийките...

"Изобщо при дивите народи демократизацията е опасен и непредвидим процес. Казвам го с известна доза национална саморефлексия…" Доктор Тони Филипов

За кое? За смисловия квазиевфимизъм или за волната или неволна подмяна на смисъла на темата постфактум? Ако темата не съотвества на възприятията на най-висшето форумно ниво или под давление на някой друг, да я бяха заключили и/или затрили изначално.

Ей, голяма драка си станал откакта ГЕРБ загуби властта. Не е на хубаво. Наистина те питах, защото имам някакви спомени, но смътни. Но, пък си е поредното доказателство, че наука с предубеждения не става.

Честит празник и от мен! Наистина това е най-българският празник или както тук некои биха казали - най-БГ (бегейския) такъв.

Това, че след като има експерт имало и критерий, без доказателства - т.е без посочване на тези критерии за експертност, е само оборима презумпция. Не случайно питам. Все едно някой да каже, че е експерт по брачните отношения. На каква база в същност е експерт? На това, че е чел различни теории, на база това, че има перфектно и здраво семейство, т.е на база собствен опит, на база нещо друго ли? Та кой и как се определя като експерт в отглеждането на деца, като гледам как на всяко десетилетие се сменят теориите за това. Ерго, посочването на обективни и ясни критерии за експертност е задължително и необходимо условие да титулуваме който и да е за експерт. ПП - Експрет ли ще е служител от социалните служби, който е взел някакви изпити по теории или нещо подобно, но пък е нещастно разведен или във фактическа раздяла?

С коя армия? Май първо трябва да я изчакаме да се върне от мисии в чужбина.

А кой и въз основа на какви критерии се определя за "експерт"?