DendroaspisP

Алва, нямаше ли тема, където разсъждавахме дали християнството (ранното, разбира се, преди да стане официална религия) не е форма на източен комунизъм?

Интелектуалният маймунарник у нашите новомакедонски братя от старобъргарски произход все повече придобива вид на историческа гротеска.

И Бог е македонец. Без прекъсване...

Ако правото ти на мнение се изразява в кръчмарски обиди, наистина си го запази.

Липсата на аргументи се заменят с кръчмарски обиди. Факт.

КГ, нали знаеш, че по рождение всеки българин е експерт поне по право, политика и футбол? Тъй че, какво им обясняваш неща, дето си ги знаят още преди да засучат майчиното мляко?

То хубаво, че не приемаш на гола вяра, че няма бог, ама приемаш на гола вяра, че няма богове. Затова потретвам въпроса си - по отношение на голата ти вяра, че няма богове, по логиката, която прилагаш към тези, които не вярват, че има бог, ти какъв се падаш?

Глупости. Не приемам на гола вяра, че има бог/богове. Това е нещо абсолютно различно от това да приема на гола вяра, че няма бог/богове. Освен това, по вашата логика не разбрах, ако не вярвате, че има богове (а само един бог) това какви ви прави относно липсата на богове?

Ей, че много щуротии се изприказваха в тази тема. Аз съм атеист, защото не приемам на доверие, т.е на гола вяра, че има бог или няколко богове. Това в никакъв случай не е вяра, че няма бог. Я, да попитам религиозните - вие вярвате, че има бог или вярвате, че има богове? Щото ако вярвате, че има бог, но не вярвате, че има богове, това по вашата логика какви ви прави? Моновярващи и Полиатеисти ли?

Вие давате ли си сметка как, ако поради престараване или недостараване, едно дело, касаещо дете и стигнало до съда, ще се отрази на това дете? Нали целта е да се пази детето, а не да се доказва правилност или не на дадена служба? Затова трябват ясни и много внимателни обмислени правила и основания в закона, въз основа на който действат социалните работници. Но за да има такива правила и законови основания, някой трябва да ги приеме. Ако законите се приемат на първо място като политика, не очаквайте в тях да има такава обмисленост и адекватност. Колкото по-общи, т.е неясни са тези правила и основания, толкова повече се дава възможност според политиката на дадена служба, нейните служители да тълкуват и прилагат. И тогава няма как да не стига с повод и без повод до съда. Това е един от основните проблеми относно децата и тяхната защита. Прилагат се "модели", "идеи", т.е прави се политика за тяхна сметка. А мнозина правят и добри пари. Това е сериозния проблем и тук и там, а не дали пострадалите деца са 100 (ерго, малко са, можем да си затворим очите и да кажем няма проблем) или 10000 (е, повечко са, май има проблем). Ами то и при сто и при десетхиляди проблемът си го има и е един и същ.

Въпросът е сериозен, но все едно да питате представители на дветете партии кой е прав: ГЕРБ или БСП. Как мислите, ще се стигне ли до научен консенсус? Ето един пример: по темата, предизвикала тази тема бе цитиран следния документ: http://www.familypolicy.ru/rep/int-13-047-nkmr.pdf Някой изчете ли го сериозно и внимателно до края? Прочете ли всички препратки и всички пояснения под линия? Провери ли колко народ и в какво си качество се е подписал? Даде ли си сметна какъв обемен материал се цитира и посочва? Направиха ли се сериозни изводи за написаното с позитивен кризис на изложеното и то на нивото на авторите? Когато го направим, тогава ще говорим за истинска научност поне като отношение (така както се прави в някои от историческите теми).

Невски, аз постнах една статия, засягаща един проблем по своята същност. Бройки не съм давал. Не те знам в тази връзка какви дупки гониш или по-скоро нещо друго. Част от същата тази фактология е, че проблем съществува с тази държавна политика. Дали в такива или онакива размери - това не е нещо, по което си спорил с мен или аз съм спорил с теб. Със сигурност щом сесия на ООН се е занимавала с този проблем той не е малък. Дадоха ти сайт да четеш за тази сесия - чети и преценявай дали сериозността на проблема е в бройката, в същността му или в двете. А за американците и моите заблуди - не се притеснявай. Спрямо тях имам точно толкова "заблуди", колкото по отношение на руснаците, соца и гей-човеците. Просто чети по-внимателно и непредубедено това, което пиша (ако можеш, де). Че иначе излиза, че четеш през позиция. А това вече е дълбоко ненаучно.

Невски, ами то няма нищо даром на този свят. Дори и при социализма или по-скоро, особено при него и всякакви такива леви идейни буламачи. Ако някой само реди факти за самото "научно" редене и самоизтъкване на "знание" и не ще да прави нищо, защото нещата били обречени, трябва ли всички да се примиряваме с това? Аз ти говоря за същност, ти се хващаш за бройка. То, вярно, че една идеология разправя, че количествените изменения водели задължително до качествени, ама чак толкова дословно да схващаме нещата е малко прекалено. Въпросът не е в голата позиция сама за себе си, а в нейното съдържание и с оглед на него на адекватността му. А ако става дума само за позиция, защото аз я харесвам и тя ми допада, ами по-добре да се отдадем на любов вместо да си говорим за сериозни научни теми.

Невски, въпросът не е държавната намеса сама по себе си. Както и да я въртим и сучем, щом искаме да живеем в цивилизовано общество от що-годе съвременен тип, държавата е необходимо зло. Въпросът е в какво конкретно се изразява тази намеса с оглед на текущата политика. Тук вече, нещата могат да са прилични, недостатъчни или прекалени. Намесата в отношенията родители - деца е намеса в едни от най-интимните и естествени отношения, откакто съществува нашия вид. Може да има различни външни проявни форми (традиции, обичаи и прочие) в различните исторически епохи, но по същността си няма големи разлики. Затова намесата на държавата в този вид отношения трябва да е много премерена, много деликатна и много адекватна. Тези отношения са ядрото на обществото ни все още. Ако спрямо тях се прилага просто "политика", схваната като прилагане на нечии идеи, това вече е грубо вмешателство и/или социално "инженерство" с непредвидими последици (примери от 20 век има бая за такова "инженерство"). По тази причина въпросът не е дали става дума са 100 или 10 000 случая. Веднъж нещо направено и допуснато да бъде направено, то може утре да се мултиплицира и без да го искаме и без да го разберем. Ако пък тази политика обаче се прилага съзнателно, то това вече говори за нещо друго. И в двата случая обаче, обществото ако държи на себе си, трябва да е повече от мнително и нащрек, за да не се събуди един ден и с изненада да види, че светът не е това, което е и е подменен. Някои или някои може и да искат тази подмяна, но без да са ме питали, имам пълното право да се защитавам срещу нея и то с всички средства. Държавата е абстракция, но тя винаги функционира с конкретни идеи на индивиди или група от индивиди и затова тези идеи трябва да са адекватни, а не само за "победа" на нещо си или за имитиране на работа от бюрократичния апарат на същата тази абстракция, който също се състои от конкретни човеци. Тук вече се намесва и въпросът с нормотворчеството на държавата, т.е с начина на правене на закони. Защото законите са израз на идеи, нали? С това отговарям и на Митака, който в случая кой знае защо се държи като ГЕРБ, когато сам реши, че всички го имат предвид за онези бюлетини в оня склад.

То, в Германия и Хитлер са издавали, та какво ли ще значи това?

Партенка, ама утре (да се чуди човек един пълен и кръгъл нестроевак от къде разбира и от партенки?). Нищо не мога да направя щом не схващате същността на нещата. То е... до възможности.

Те, т.е проблемите в България и да ги коментираме, все ще си останат такива и даже се увеличават. България не иска коментиране, ами действия. И тук, предполагам, пак ще навлезем в огромен спор какви трябва да са тези действия. А и друг е въпросът каква е степента на обществото в България с оглед на действията.

Обаче другарят Ленин и господин Дарвин със сигурност ги е имало и са съществували. А, Бог... я го има, я го няма (па, недай си, Боже, ако го има, ама не е тоя, в който сме вярвали ). Така че, с последните си дихания към кого със сигурност се обръщаме?

Така е. 112 страници е по-скоро разширен конспект на това, което си се захванал да разработваш.

Алва, странно ми е чувството ти за хумор с оглед на проблема. Може би защото става дума за деца на хетеросексуални? Въпросът не е в грешките. Грешка в този аспект означава правилна политика и конкретни отклонения (грешки) от нея. Проблемът е в същността и духа на политиката относно децата. КГ правилно каза - да, благородна идея, децата трябва да се защитават. Това е принципното поведение. Въпрос вече на политка е от какво и как. И тук нещата са здраво оплескани, защото тенденциозно или поради слабоумие здравословната (а до колкото виждам става дума и за пари и то не малко) естествена мярка е прекрачена. И кой печели от това - децата ли? Не, те са потърпевши - и телом и духом.

Проблемът не е само в наличието на тази прослойка. Проблемът е в неадекватната политика спряма тази прослойка, което става за сметка на читава част от обществото.

То ще да е доста странно, ако такъв проблем е шега за вас.

Честно казано, не виждам за какво да ти се извинявам. Лично аз не съм си играл с цифрите. Самият факт, че за по-малко от една година - между април, 2011 и март, 2012 година, държавата се е занимавала с 10199 случая с деца е показателен, че нещо не е наред в тази държава относно децата. Ако все пак толкова държиш на извинения бих те посъветвал да поискаш извинение и от ООН. Все пак, за да се занимава цяла сесия на ООН с този въпрос едва лище да е за нещо дребно. Но, както се казва на фактите: http://www.unhchr.ch/tbs/doc.nsf/385c2add1632f4a8c12565a9004dc311/1a35ad6034bde2a4c1257018002e091e/$FILE/G0544025.pdf А като приключат с работата по сайта, ще можеш от тук: http://cmiskp.echr.coe.int/tkp197/view.asp?item=1&portal=hbkm&action=html&higlight==24/1995/530/616&sessionid=7526772&skin=hudoc-en да проучиш внимателно и случаите, които се разследват (например Johansen vs Norway)

Едва ли ще го прочетат. Както и да е...

Докажи, че е измислица. Защото не са измислица официалните сайтове на съответните държавни служби за "работа с деца" в тези страни. Там се отчита всяко неща - най-малкото и прозаично, за да си вземат премиалните. Или да те уча как работи една държавна институция извън България, която е на държавни субсидии?