DendroaspisP

Браво, много хубава тема! Поздравления и от мен за автора!

Велико парче: :crazy:

"... нужна в допустими граници". Спор няма за това по принцип. Въпросът е кои са тези допустими граници, т.е: а/. при какви обективни условия б/. за каква величина говорим и в/. кой я определя.

Ами първо, определи от какво се определя инфлацията днес. Така нещата ще ти станат още по-ясни, а не да си играем с цифрички, любимата залагалка на "икономически компетентните", за да замъгляват нещата в изкуствената игра на днешна "икономика".

Тъй, тъй! После, автохтонците били тикви и нищо не разбирали като разправят, че от "Камчатка до Мисури - все оногондури"!

Римлянинът е дал добро кратко описание. Все пак за мен вторият сезон, който "исторически" обаче се пада преди първия сезон е далеч по-добър и като актьорска игра и като "батални сцени" на арената (поне липсваха такива простотии от първия сериал като тези дето Спартак клекнал с един къс меч отрязваше едновременно с един удар и двата крака на противника под коленете). Сиреч, Спартак без Спартак е най-готин. На тази тематика далеч по-добър ми се струва сериала "Рим" (за двамата ветерани по времето на Цезар). Но явно бързо се изчерпаха, а и бая пари бил глътнал този сериал, че го приключиха в два сезона.

Тъй! Тъй! Със закон, ама Алвата нали забрани и законите, та попадаме в Паграф 22...

Южняк, абсолютно съгласен с написаното от теб. И да, младите не са виновни, че са невежи в редица основни области. Да си невеж, не значи, че си глупав. Те са чиста дъска, върху която пише и семейството, и обществото, и държавата - изобщо средата, в която израстват. Така че, всичко се свежда до това, какво се пише върху тези дъски. Младите поколения потенциално са точно толкова умни и нителигентни, колкото старите. Разбира се, проявяват тези си качества в специфична среда, освен че тези им качества са формирани в такава или друга специфична обществена среда. Така че, въпросът изобщо не е в младите, а в пишещите върху дъската на развитието им като индивиди. И именно тук някой по някакви си причини иска тази дъска да остане недописана с редица важни неща, за да не могат младите още от рано да формират причинно-следствени връзки, да започнат първо себе си да питат с правилните въпроси, а после и... пищещите. А, това е страшно. Това като елемент от всичко останало, което се случва през последния половин век в световен мащаб в развития свят, води според мен само до едно - до един "прекрасен нов свят" по Олдъс Хъксли... Дано да съм лош пророк.

Историк, за останалата част от постинга съм съгласен. Но от 20 години се занимавам на университетско ниво с младите поколения, които идват от училищата. И смея да твърдя от емпиричен опит, че изобщо не е вярно, че младите били по-развити. Да, могат много по-добре и бързо от мен да сърфират из мрежата, да си служат с нови технически джажи, но в редица основни области са пълни невежи. Те са по-нахални и отракани и знаят много по-добре от нас да защитават правата си на консуматорство, но единици от тях изобщо се сещат, за да си зададат базистния въпрос - а защо изобщо консуматорство, има ли и нещо отвъд него. В тази интелектуална област болшинството от младите демонстрират пълна тишина в погледа. Ако на това му се вика "развитие"....

Римлянин, взе ми думите от устата! В съвременните общества все повече се налага тенденцията за създаване на немислещи твари и немислещи квалифицирани работници. Съвсем не е случайно, че се насърчава консуматорството на материални блага и удоволствия, което да замести развитието на ума, интелекта и съзнанието и нуждите им. Енциклопедичността отдавна е подложена на всестранна критика уж в името на практичността. И да, енциклопедичността не създава специалисти в наше време, но тя е подобно на философията, която не те учи на нищо конкретно, все пак те учи на най-важното - да мислиш и разсъждаваш, създава интелектуално будни човеци, които знаят достатъчно за причинно-следствените връзки в обществото и природата, за да си задават неудобни въпроси и да искат отговорите от специалистите. Тясното профилиране, от което има нужда държавата създава специалистите, които знаят всичко по материаята си, но почти нищо друго извън нея. За всичко извън материята им, е организирана масова продажба на захарен памук и розови очила чрез манипулация от всякакъв вид медии. Стига да седят кротки, да консумират и да не се питат много-много на къде ги води управляващия "елит". Днешната набъбваща тенденция за изкривяване на истината и за насаждане на "емоционално положителни" неистини намира най-ярко отражение в многократно дискутиранат тук толерастия и леберастия. Каква е целта на всичко това е въпрос на друга тема.

Любопитно ми е, как Ник 1 и Хофстеде биха обяснили следното: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1706312

Стремеж към щастие не е еднозначно с "позитивно" мислене.

Какво ти залитане - Алвата и с двата крака бе дълдисал там...

Ами не е излишно. Ако това е излишно, то тогава е излишен и института на неоснователното обогатяване, а това е първата отворена врата към анархията в правото от гледище на принципа, че не се допуска разместване на блага между субектите без "основание" (разбирай - правно основание, а не някакво друго). Изчезне ли основанието, изчезва съществен елемент, върху който се базира контролът и регулацията в правото на разместването на блага. Проблемът е, че все още неправилно се разбира какво се крие в понятието "основание" с оглед делението на сделките на абстрактни и каузални. И съдебната практика, и редица автори (особено от по-старото поколение) изхождат в разбирането си за каузата с оглед виждането на френския юрист от XVII век Жан Дома, което е безкритично възприето от Поатие. Той пък на свой ред със съчинието си Traite des obligations изгражда облигационната част на Code Civil и от там виждането му за каузата попада в нашия ЗЗД (стар и нов). Т.е всичко се свежда до това, какво се влага в понятието „кауза” и какви са последиците от нейната липса при определяне на един договор или по-общо сделка като абстрактна или каузална. Подобно смесване е често срещано, защото каузата, схваната като конститутивен елемент на договора и възприета в този смисъл от чл.26, ал.2 ЗЗД и идеята за абстрактната сделка, тръгват от две различни конструкции на римското право. Тези конструкции обаче имат различни по своята същност функции, за да разрешат различни правни проблеми – да осигурят ефективност, да „облекат” пактовете и да уредят връзката между създаващия правен ефект акт и различните правноикономически цели, които този акт обслужва. Ето защо, каузата като задължителен елемент на договора по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД е нещо различно от каузата при абстрактните договори. В нормалните отношения няма разместване на блага без кауза. Дори и при абстрактните сделки обикновено има кауза, но за разлика от чл.26, ал.2 ЗЗД тази кауза по силата на закона е без значение за действителността на сделката. Въпросът е защо? Защото при т.нар "абстрактни сделки" не че липсва кауза, ами те са особен вид сделки, които обслужват редица каузи. Затова е правилно да определяме като абстрактни и договора за заместване в дълг и договора за цесия, както и едностранните сделки като чек, менителница и запис на заповед. С цесията се обслужват, например, редица каузи - даване всместо изпълнение, дарение, продажба и т.н. Същото е и при записа на заповед или при заместването в дълг. Кауза има, но тя варира и затова е ирелевантна за закона от гледище на тези сделки. Абсолютно неправилно, според мен е, да се твърди, че абстрактните сделки нямали кауза. Няма да имат ако страните, които ги извършват и сключват не разбират смисъла, свойството и предназначението на нещата. Но, тогава последиците са други, нали?

Предполагам, че е фактическа грешка и следва да се чете цар Петър II или може би Петър III, ако приемем, че Петър Делян е "Петър" II?

Ridiculous, в английския език хората си имат две понятия - common Law и right. И нямат никакъв проблем с дискусията, кое от тях какво означава и защо е така. Ако правиш критика на тези две понятия, то трябва да представиш и цяла нова твоя система, където да обосновеш и мястото, и новото си разбиране за тези две понятия като част от нея. До момента, възприетата структура следва логиката: система от правни норми за регулация на поведението на субектите в различните обществени отношения (по принцип естествени и някои от изкуствен характер като тези, възникващи по повод на процеса - граждански и наказателен, административен и т.н). Тази система и съвкупност от правни норми (независимо от възприетите механизми за създаването им) се нарича обективно Право (до колко това е удачен термин е друг въпрос), на английски Common Law. Именно, в тези правни норми, съответният законодател посочва и дължимото и/или разрешено поведение на субектите чрез набор от субективни права (rights) и съответните им правни задължения. Тези субективни права обаче не възникват, защото са посочени в правната норма, а защото се осъществява, предвидения в същите тези норми ЮФ. В правната норма като елемент от обективното право, субективните права само са предвидени като потенциална възможност, а правата възникват само за тези субекти, спрямо които е осъществен съответния правопораждащ ЮФ/ФС. Представи си, че е нещо като това, което пише в американската конституция - всеки има право на щастие. От това не следва, че всеки ще е щастлив или, че законът гарантира и обезпечава щастие на всеки, въпреки че повечето днешни дебилни и разглезени американци точно така си го търкуват, защото им отърва. В този аспект, обаче не някакво обективно право в горния смисъл става субективно, а самото субективно право, защото се е осъществил правопораждащия му ЮФ, възниква въз основа на предвиденото в обективното право или разбирай в системата от нормативни актове. То е субективно право, защото е свързано със субекта, само субектите са негови носители, а обективно се проявява в момента на осъществяване на съответния ФС/ЮФ (тук се сещам за един студент, който обясняваше на изпит, че субективното право било свързано със субекта, а обективното с обекта, та това била разликата между тях ). Прав си до толкова, че битието на субективното право е като част от съдържанието на възникналото правоотоношение, защото едновременно с правото, възниква и насрещното му кореспондиращо задължение. Изискуемостта е друга работа. Разбира се, като казваме "битие", то не следва да се разбира като естествено битие, защото в природата и изобщо в Мирозданието, което населяваме няма нито субективни права, нито нищо подобно. Обективните фактически отношения могат да минат и без регулация, т.е без изкуствено създадените субективни права, чрез които се коригира и регулира фактическото поведение на субектите по фактическото отношението. Затова под "битие" е по-логично да имаме предвид "правно битие". Това е още по-очевадно при процесите, където всички отношения са от изкуствен характер, а какво остава за процесуалните права и задължения на страните, участващи в тези процесуални отношения. Относно битието на субективните права те съветвам да прочетеш проф. Венелин Ганев относно това що е правоотношение в труда му по общата теория на правото и за да чуя твоята аргументирана критика, ако има такава. Относно абстрактните и каузални сделки, въпросът е по-сложен. Всичко е било въпрос на неправилно възприятие и тълкуване в чисто исторически аспект. Ще ми е интересно да чуя твоята аргументирана критика (и още по-интересно ще ми е какво точно критикуваш в това отношение).

А, чакай сега колега - аз нийде не съм казал, че оспорвам здравите европейски ценности и разбиранията за правото на живот на свинката по Коледа, за правото й на климатик, къпане (поне три пъти дневно поради природната особеност на хранене без ръце, нож, вилица, респективно лъжица) и правото й на играчки за добро втасване на сланинката й (сиреч без всякакви вредни невротоксини). Обаче, авторът на темата поставя един екзистенциално-фундаментален въпрос не за съществуването на свинските права, а за правилното им понятийно название и обяснение - т.е тези права сега аджеба обективни ли са или субективни? Да не говорим, че конституционно въпросът със задълженията на свинката остава широко оторен, защото сал права без задължение води до неравнопоставеност на субекта-чиляк спрямо субекта-свинка, или излиза, че законът не третира равнопоставено всички правни субекти. Ей тук, ако мога да използвам понятийния апарат на дискусия, е заровено кучето!

А, това може. Хубав и верен лаф си е... Тамън и мястото му е там - като модерно тату на дирника.

Ко речи? Да не е някоя мръсотия, че ми отиде имиджа за модерна Ентилегнтност!

Това ми напомня писанията на професор Цеко Торбов, който убедено е твърдял, че животните са особен субект на правото, защото са носители само на права. Днешното право, обаче не признава на животните качеството на субекти, а само на обекти. Ерго, като как ще наричаме правото на живот на една свинка през Коледната вакханалия - обективно свинско право на живот или субективно свинско право на живот по торбовски?

Ей, тази тема се напълни с "мъдри" мисли и сентенции в стил Коелю. Да взема и аз да си хакна едно таквоз тату на дирника ли?

И на мен тази статия ми допадна много. Лошото е, че все по-малко се пише за тези неща обективно и истинно.

Препоръчаха ми една книга, която в широк смисъл е във връзка с темата: "The red Queen" - Sex and the evolution of human nature от Matt Ridley. Някой чел ли е и ако да какви са отзивите му?

Добре дошъл в клуба на мъдрите. А втората част от заглавието на темата не е правилно: не всички бягат от социализма. Невежите и мързеливи лумпени изобщо не искат да бягат от това да не правят нищо и да ги храни държавата на чужд гръб.

Това е така днес като конкретика, а не защото това е принцип (за величината на разходите). Днес по редица причини (субективни, а не обективни) се набляга като цел от господстваща субективна политика на макроикономиката и логичната последица е по-благоприятни условия за големия бизнес (особено транснационалния). До колко такава тенденция е правилна за обществото - това е съвсем друг въпрос и наистина е за отделна тема, защото цивилизованността и нивото на всяко общество се определя от средната му класа, а не от двете крайности - масата невежи лумпени и шепичката свръхбогати индивиди.