DendroaspisP

Развивай. Темата за окрупняване - регулация е интересна. Как действа една държава с регулациите си се определя от целите на държавата, а не от регулацията сама по себе си. Т.е не всяка държавна регулация по необходимост води до окрупняване.

Дрейк, браво и от мен! Хубава и интересна тема, която си развил добре!

Невски, като при всяко нещо тайната е в баланса на регулацията. "Дивият капитализъм", т.е естествено възникналия е изобщо неконтролиран има положителен ефект до един момент на натрупване на капитали, а след това също така естествено преминава в окрупняване, чийто краен израз е монопола. Монополът по своята същност, също почива на вътрешно планово начало, особено в системата на холдингите. Държавното планово регулиране може успешно да се противопостави на плановото начало на монополите чрез антитръстовски и монополни регулации в интерес на цялото общество (на теория). Т.е тук регулацията е положителен момент. Ако обаче се стигне до абсолютна регулация и планиране, соцът ясно доказа икономическата несъстоятелност на такава система поне в наши дни и в близките столетия, ако не се появи нов енергийно-ресурсен елемент в икономическата схема на производство.

Пак ли смесихте понятията като поставихте знак за равенство мужду генотип и етнос?

То, по принцип целият римски "изток" и "юг" са верски размирени, включително и Египет и Мала Азия.

Левак или левичар?

Не подсказвай! Нека видим Петър сам до какви изводи ще стигне в собственото си разбиране за прочетеното от учебниците.

Картаген е крупен християнски център в северозападна Африка и е самостоятелна архиепископия до падането под арабска власт към края на VII век. Едни от най-ранните поместни събори били свикани още по времето на Киприян Картагенски около средата на III век. През IV-V век Африканската църква била разтърсвана от ереси и разколи, в борбата с които като Ипонски епископ взел участие и Августин Блаженни, а след него тук живял и проповядвал Йоан Касиан, който учел за синергията между Божията благодат и свободната воля на човека в делото на спасението. При епископ Аврелий (Aurelius, 391-429) били свикани повече от 15 събора. Те утвърдили библейския канон за Западната църква (397 г.), осъдили учението на Донаций (411 г.), и на Пелагий и последователя му Целестий (412, 416 г.), но не успели да се справят окончателно с ересите им. Съборът от 419 година бил председателстван от архиепископ Аврелий, в него участвали 217 епископи и представители на римския папа. Така че, тук християнството е имало силно влияние, което прави още по-интересен въпросът как и защо днес то е тотално изтръгнато и заличено на практика.

Лично моето мнение е, че тъй като правоотношенията са изкуствени правно-логически конструкции, за да се разбере какво представляват и как функционират на практика (в правното битие, разбира се и особено с оглед на процеса в последствие) е необходимо въвеждането на такива също изкуствени понятия като правоотношение в широк и в тесен смисъл. До колко това са точни понятия, това е друг въпрос. Не знам какво уж учат студентите в първи и втори курс по съответните дисциплини и изобщо до колко го учат, но 90% от тях всяка година в трети курс са убедени в началото, че продажбеното правоотношение се състои от задължението на продавача да "предаде вещта", на което отговоря задължението на купувача да плати цената. Т.е, между взаимообвързаност (функционалната връзка) на насрещни задължения и съдържание на правоотношение изобщо не правят разлика. И в пети курс, ако не са го научили, не могат изобщо да изведат правото на иск на която и да е от двете страни. Но, нека изчакаме Петър, за да видим той до какви изводи е стигнал за съдържанието на продажбеното правоотношение и от тук как си го представя в т.нар. "тесен" и "широк" смисъл.

В същност, всичко е до баланса. Абсолютно прав си, че правото урежда обективно съществуващи обществени отношения. Но ги урежда, най-общо и непрецизно казано, чрез т.нар правоотношения, които не са обективно съществуващи, а са изкуствена човешка логико-правна конструкция. Така че, без теория за тази изкуствена конструкция не може, но и теорията не следва да е сама за себе си, защото тогава се откъсва от своята цел - да създаде и обоснове годен инструментариум за уреждане на обществените отношения и да го направи чрез умела и практична унификация. Както прекаленото теоретизиране само за себе си е вредно, така и "решенията на парче по практически нюх" също е толкова вредно. В последно време забелязвам, че ВКС в областта на търговското и облигационното право (които наблюдавам по-изкъсо) съвсем е скъсало с теорията и дявол знае защо направо "бичи" безумни решения, които освен че практически са неправилни и абсурдни, са и теоретично погрешни. Да не говорим, че за ВКС редица от основните принципи на правото, особено когато трябва с тях да се попълват празноти, са си направо с декларативно действие. Както се бе изцепил преди време на държавен изпит един студент (цитирам по памет): Конституцията е много хубав закон, ама лошото е, че е само с декларативно действие и затова никой не я спазва...

Това е наистина интересно. Може ли да подадеш малко информация да си поблъскаме и ние главите? Особено солидарността в ония времена - наистина е интересно как я възприемат и уреждат.

Петре, няма нищо лошо, че си представил дадена гледна точка. За да разбереш понятието, обаче е необходимо сам да помислиш върху теорията, да се опиташ да я приложиш към конкретиката, за да провериш за себе си какво си разбрал. В същност, въпросът е доста интересен, но дискусионен в правната теория. Затова ти препоръчвам да прочетеш какво пише по въпроса Ангел Калайджиев и какво пише изобщо за правоотоношението Венелин Ганев.

Това е интересно. Каква е идеята при първите полети да не се прибират колесниците?

Университетската атмосфера в Иран в наши дни: http://www.dnevnik.b...lnosti_za_jeni/ http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1516842

Това по европейски му се нарича... циганска работа.

Направи ми впечатление, като че ли колесниците не се прибират при полет като при германските Щуки от ВСВ. Ако е така е доста странно решение за изтребител.

Така обаче артисва задължението на продавача да прехвърли правото, предмет на продажбата и кореспондиращото му право на купувача да иска да му се прехвърли правото. Това сега ново правоотношение ли е и ако "да", то съществували ли редом с посоченото от теб? И тогава, кое от двете е правоотношението в тесен смисъл при продажбата? ПП - и при продажбата се говори за право като предмет, а не за вещ, защото се продават не само вещи, т.е коректно казано само вещни права.

Я кажи при договора за продажба, кое е облигационното правоотношение в тесен смисъл?

Алва, Алва... дори един Саладин е разбирал повече от теб нещата за вярата, търпимостта и последиците от различните вери.

Русите изобщо не са съседен народ. И кои руси ще сравняваш - московските или киевските. Сравнявай малък народ, съотносим на българския - австрийците или унгарци. И двата народа хем са близко, хем също търпят османско нашествие, но успяват да се отърват от покоряване. А румънците, хем известно време са под османски суверинитет, хем не е ясно, кога точно се отделят като народ или националност и т.н. В противен случай, ми посочи коя е държавата на румънците преди османското нашествие.

Нищо коректно няма в такова сравнение. Това сравнение е безмислено, защото всички съседни народи също са били под същата турска власт. Такова сравняване ще има смисъл ако се сравни само близък народ, избегнал "благодатното османско влияние" и българският народ, който за радост на Алвата не е успял да се размине с тази историческа "прелест".

Хи, хи - я ми обясни като на по-простичък човек как се "създават" икономически отношения и конкретно как това е станало при българите преди 1878 година и как това е станало след това, ако според теб има разлика, разбира се, било в същността на капитализма, било във формата според географската посока. И не забравиш да ми обясниш обосновано разликите в икономическото развитие на българите до 1878 година с оглед на брутния "капиталистически" продукт, на територията и населението и същият след това до Балканските войни - пак с оглед на величината на брутния продукт, територията и населението и да ми изясниш разликите, ако има такива.

Аха. Значи в своето изложение и априорика ти не залагаш на общата тенденция, наречена капитализъм, ами само на привнесения западен формат. Ами да беше го обяснил, да знаем в какви рамки разсъждаваш. Защото, капитализмът си е капитализъм по своята същност, независимо от къде според географията иде.

Остави външната форма. Невски и възпитан човек. Това не променя факта, че не просто те поправи, ами ти посочи една кардинална грешка, която ти залагаш в своята априорика и от тук следват именно фантазиите.

Стинка, няколко пъти и директно и индиректно помолих Алвата да обясни икономическото положение на българите до 1878 година и същото до 1912-13 година и да даде обяснение и обосновка (като, ако е обективен ще се сети да сравни териториите, населени с българи до 1878 година и същите след с оглед на границите на България и резултатите от икономическия обективен анализ). Все още чакам...