DendroaspisP

Интересно? Като шоу на Азис, който май не е педал, но се прави на такъв, защото лоша реклама няма? И обществената търпимост към това масово облъчване на обществото с тази етична и естетична помия и безвкусица по посочените причини за шоу и реклама или за "либерализъм" (т.е лЕберастия) и толерантност (толерастия) към малцинствата, т.е на "истински" език - различните? Религиите, например, защото искаш пример, за да ти е интересно. Религиозната толерантност. Знаеш ли какво означава с оглед на твоя изказ за "истинските имена"? И правото да изповядваш своята религия (ако си религиозен, разбира се) като израз на либерализма в този аспект? Ако не си чел Ориана Фалачи, намери и изчети три-четири нейни книги за исляма и отношението на официалните власти в Европа спрямо него. Книгите й не са общи приказки, а доста фактология и разсъждения. И не става дума да приемаш всичко, което тя казва (както и аз правя). Въпреки италианския й произход, тя не е католичка. В същност, тя е лява, според някои, като по времето на ВСВ като пубер е носила под обстрела на германските снайперисти муниции на италианските бойци, които се опитват да освободят италиански градове от германците. Антифашистка, според "истинската" терминология. Та, чети и мисли. Да видим кое по този въпрос е либерализъм и религиозна толерантност и какво в същност е лЕберастия и толерастия по същия този въпрос. Та този въпрос, ако ти е чак толкова интересен (а би трябвало, щом ти са интересни примерите), ще ти отнеме известно време за размисъл. Ако не се справиш, пак ще си говорим, за да не проповядвам аз, защото младите "много мразим да ни казват кво да мислим". Стига, наистина да мислим.

Ами не е в морала. Така излиза. Разликата е във външния начин на живот, който както сам виждаш може да е различен и да се подчинява на едни и същи морални норми, ако едно общество ги приема и "изповядва" като регулатор на отношенията на индивидите вътре в самото общество. Либерализъм и толерантност, наричам (и поддържам) само тези неща, които действително са такива. ЛЕберастията и толерастията са явления, които използват свободата и демократизма, залегнали в либерализма и толерантността, за да прикрият истинската си същност, да демагогстват и да преиначават нормалните човешки разбирания и ценности за обществото и за заобикалящия ни свят. А има и такива, които поради невежество ги използват и изповядват. Либерализмът и толерантността имат градивна за обществото роля и влияние, а толерастията и лЕберастията действат деструктивно, безпринципно и безотговорно.

Дано да е така (тук имам силни съмнения от видяното, чутото, преживяното, от непрекъснатия промиващ съзнанието на младите натиск върху тях в резултат на демагогската и безотговорна леберастия и толерастията, а и явно по други консумативни причини). Ако обаче това е така, излиза, че моралът отпреди 150 години в същност е същия (с много малки промени) като на днешните млади. Човек може да е еднакво (като съдържание) морален и като живее патриархално и като живее индивидуално.

Глостър, благодаря за отговора. Сега вече е конкретно. Само че, това което си описал по-горе не е морал. А е обичай (сега по рекламите му викат традиция), начин на живот, следващ от тълкуване на морално-етични норми с оглед на конкретни икономико-социални условия на живот. Т.е, това което си описал е последица по-скоро от прилагане по определен начин на морални норми с оглед на определена историческа конкретика. В този аспект съм съгласен с теб, че този начин на живот в социума е отживелица. Но, това няма пряка връзка с въпроса за морала. Моралът е система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло (т.е. не трябва да се бъркат с правилно и неправилно или хубаво и лошо или приятно и неприятно, които са относителни спрямо гледната точка на човека). В този аспект понятията добро и зло са абсолютни (относително все пак, но много по-устойчиви с оглед на горепосочените) и не зависят от гледната точка на индивида и са тясно свързана с човешката етика. Морал са например, следните правила за поведение: "ИЗХОД 20, 2-17 [20:12] Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава. [20:13] Не убивай. [20:14] Не прелюбодействувай. [20:15] Не кради. [20:16] Не лъжесвидетелствувай против ближния си. [20:17] Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти." Както виждаш, те са взети от Библията (т.е не преди 150, ами преди 2000 години), защото по онова време религията е била и система за нравствена и етична регулация. Но, като премахнем някои архаизми (като робинята, например), защото отношението и поведението спрямо робство днес е друга (нова, бих казал) морална норма, неприсъстваща в Библията с оглед на историческата и социално икономическа конкретика преди 2000 години, младото поколение изповядва ли горните правила като обществено необходими и полезни, приема ли ги, счита ли, че трябва да се спазват и стреми ли се да ги спазва като индивиди? Както виждаш, тези горните правила нямат никакво отношение нито към патриалхалността, нито към това кой къде живее, нито към индивидуалността, нито към религията сама по себе си.

Не може да стане така. Ти обяви, че младите няма и не искат да живеят с морал от преди 150 години. Ерго, младите са наясно какъв е този морал отпреди 150 години, не го приемат поради еди какви си причини, и тъй като твърдиш, че те имат нов морал, ти следва да обясниш ценностите, върху които той почива. Така ще стане ясно и по какво новият морал се различава от морала отпреди 150 години, който младите не приемат. В този дух нещата са съвсем ясни и конкретни.

Нищо не разбрах. Ти, в същност разбираш ли какво е морал и за какво те питам? Защото виждам, че вместо морал като обществена категория и регулатор, приет от мнозинството млади в едно общество, ми говориш за субективна нравственост на индивида. И правиш ли разлика между обичай и морал? И ако наистина правиш тези разлики, то тогава щом твърдиш, че младите в България и в Европа имат днешен морал, то е повече от важно да узнаем неговите правила и постулати, на които почива. А такъв отговор все още не виждам, освен (в превод), че всеки си прави каквото иска, защото имал "свой" морал.

Добре де - щом казваш, имат. Посочи какво е съдържанието му щом го имат.

А младите изобщо искат ли да живеят с някакъв морал и ако да, то какво е неговото съдържание?

Ако има реална и неполитизирана статистика за икономическото ниво на Чили по време на управлението на Алиенде и такова от преврата насетне до 1990 година, нещата сами ще покажат с цифри кой прав и кой крив. ПП - по онова време бях бая малък, но си спомням как нашата телевизия гордо съобщаваше, че по време на управлението на Алиенде, той бил разпоредил да дават супа на всички деца в Чили. Явно комунистите са я докарали до голям глад в страната и са компенсирали с популизъм.

Моят коментар е в цветно.

Е, ти си привърженик на субективния идеализъм, така че такава теза е нормална за теб. Но истината като факт и правдивата й интерпретация/отражение може да е като корав залък хляб, така че поглъщането според сърцето, настроението, мерака и интелектуалния ни таван няма нищо общо с това.

Това е най-опасната смес. Удобно, но заблуждаващо. Някои истинни попадения (физиката) се интерпретират неправилно (религията), така че да заприличат на приказка (митологията). И невежите и наивните поглъщат тази смес като сладолед в летни жеги с идеята, че са наясно с нещата.

Има още една "може би" - ако изобщо са говорели на алтайски като матерен език.

За мен кастрацията е нещо извратено. Домашен любимец не означава биологична плюшена кукла в съотвествие с човешките разбирания за удобство. Неестествено и извратено само, за да задоволява човешка прищявка за притежание, което дори не е свързано с полезност.

Това изречение не го разбирам. Би ли могъл авторът да го поясни?

Алва, имал съм коте преди много време, но съвсем за малко, тъй че не се брои да съм го гледал. Я обясни какво се кастрира на женските котета, че ми стана любопитно.

"Пролетарска демокрация"... Ако те бе чул демократа Сталин (и сродните нему демократи пролетарии), щеше да му станеш голям демократичен проблем!

Ей, това са то аматьорите... Името може да подсказва, но не доказва! Преди време един приятел си бе взел морско свинче и го кръсти Джон. То пък, като поотрасна стана ясно, че е мома. Ама името му си остана като го завъртяхме на Джонса. И ако твърдиш, че котето е мацка, що ще я кастрираш, бе касапин?

Алва, Бианка "кутурак" ли е или мацка?

КГ, ами то си е казано още в основните теоретични документи, че става дума за диктатура на пролетариата. Що се чудиш тогава, че този вид обществено-политически строй не може да съществува без диктатура? Все едно да има монархия без цар...

Глишев, отдавна съм казал, че на Курта харесвам начина на изложение на материята и многообразието от източници, които използва и представя подробно на читателя. Когато нашите историци се научат да пишат така, ще имат аудитория извън шепата маниаци като нас. А иначе, изводите му са тенденциозни и даже автохтонците го забелязват, а това значи, че той има предварително предпоставена теза (по какви причини - това е друг въпрос) и целта му е да я защити на всяка цена. Политика, както се казва, а не наука.

Да, Курта пише доста глупости, когато стане дума за прабългарите. Но при него крайната цел е ясна - румънските "римляни" нямат нищо общо нито със славяните, нито с българите и са оцелели въпреки тях. Ако твърди обратното става много кофти за румънските историци и археолози да обясняват каква е тази странна култура Дриду, която няколко века (VII-X) властва в земите на румънските "римляни", когато последните съвсем никакви ги няма през това време. Позната балканска психология, ако ще да е учен и от Марс, но с балкански корени.

Представите на византийските императори от IV - XI век в никакъв случай не могат да се нарекат "наши" представи. Това, че може би са близки, се определя от приликите в държавния модел и начина на осъществяване на една централизирана държавна власт. А още римските юристи са определяли частното и публичното с оглед на държавата.

Глишев, всичко зависи от гледната точка на системата, от която преценяваш нещата. За западно средновековния свят една такава армия няма да е частна, защото те нямат друга структура на изграждане на "националните" си армии. Пример - Карл Велики според Фабие има своя армия, която е отвсякъде държавна, защото той олицетворява държавната власт. Тази армия е според Фабие около 1000 човека, плюс личната охрана, плюс още няколко най-доверени васали с хората от леновете си - общо 3 - 4 000 човека. Пак според Фабие общият брой войници на франкската империя по времето на най-голямото й могъщество при Карл е 50 000 човека (които никога не се събират). При всеки поход, средно се използват между 10 000 и 15 000 човека. Като махнеш от тях 1000 и кусур на Карл Велики, останалите войници са на неговите феодали (васални графове). Те са също част от франкската армия, но не са войници на краля/императора, а на васалните му графове, които по силата на клетвата за вярност са длъжни да го подкрепят и да воюват на негова страна. От гледище на византийския император и на системата и принципите, които изповядва като източноримски властелин, всички тези войници на западните васални феодали са си чисто частна армия. Те нито са обучени, нито са издържани, нито са лично предани към императора (ако беше така нямаше, както казах, Карл цели 4 пъти да иска всеки поданинк на империята над 12 години и от мъжки пол да е длъжен да му се заклева). Такива частни армии виждат и византийските императори от края на XI век. При някои от едрите византийски земевладелци техният брой достига до няколко хиляди войника. Но те са положили клетва пред земевладелеца, а не пред императора. Тези частни армии се изграждат именно поради отслабване на държавната власт във Византия и по западноевропейски образец. Затова, за византийския император тези войници не са държавни (то и историята показва, че не действат като такива). Когато на запад се сменя системата на феодализма и започва епохата на истинския централизъм (независимо дали този централен орган е крал или парламент) изведнъж се оказва, че меродавен е източния модел - държавна е само тази армия, която се издържа и поддържа от централната власт. Лично и пряко. Всичко друго е частно. Така стои въпросът и с ордените и техните армии. За Запада може да не се водят частни по онова времве, но за Византия те са си частни и недържавни отвсякъде. Такива стават и за запада след XVII век. Т.е всичко е въпрос на отправна точка. Затова нека гледаме съдържанието само по себе си с оглед на държавата и упражняването на държавната власт като механизъм. Ордените са на Църквата. Но, католическата църква никога не е осъществявала държавни прерогативи, а наддържавни по дефиниция на естеството си, което твърди, че има от Бог. Ерго, за всяка национална държавна власт по онова време, тези ордени (без значение дали са военизирани или не) са недържавно образувание, днес бихме им казвали независими неправителствени сдружения с религиозна или религиозно-военна цел.