
DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3751 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
Хе, хе - дали било факт. По твоята логика всичко може и да не е факт, поради фалшификации. А, кое за теб е доказан факт в същност? По кои критерии определяш това? Солонин посочва (ама що ли ти посочвам като твърдиш, че си го чел), че фактът за двата часа преди германското нахлуване е установен въз основа на редица свидетелски показания на оцелели командири, които са били очевидци на получаване на заповедта и на отварянето на пакетите. Друго едва ли може да има, тъй като всички тези МК са унищожени още в първите дни на войната и (поне така твърди официалната власт в Русия) не е останал никакъв или почти никакъв техен архив. А, за квалификациите - имах предвид авторите, които си... чел по твои думи.
-
Я, ти дето много четеш и обичаш да правиш персонални квалификации, обясни ни какъв ще да е автор, който пише следното (произволно избран цитат):"Твърде интересно е също, че сутринта на 22 юни, без да дочака специални указания от Москва или Минск, командването на 6-ти МК вече е извършило разузнаване "по варшавското шосе на запад" - факт, който ни дава допълнителни основания да предположим, че в "червения пакет" не се е съдържал никакъв митичен "план за отблъскване на аргесия", а план за първите операции за нахлуване в територията на окупираната от германците Полша." Солонин, "22 юни 1941, Атаномия на катастрофата", стр.80 ПП - 6-ти МК получава заповед за отваряне на червения пакет 2 часа ПРЕДИ първите германски изстрели. Същото се установява при повечето от другите МК - два часа преди нахлуването.
-
А, ясно. В този смисъл Марк Солонин е путинист... Странно е тогава, защо той не отхвърля идеята, че СССР се е готвел за нападение и то дори изначално, а не като отразяване на удар? Посочва, че доста нещата говорят точно в този смисъл, но трябва да се отворят и разсекретят архивите, за да се докаже безспорно това. То сега какво излезе по твоята научна класификация, че е едновременно хем путинист, хем резунист... А след като си наясно със субординацията, кои документи според теб имат приоритет и определят дали ще се атакува или ще се отбранява СССР - военните или политическите? И защо точно политическите са все още изцяло засекретени? А, военните като следствие са се променяли доста често. Е, и? Какво следва от това, след като решението го вземат не военните, а партийното ръководство? Това те питам през цялото време, дано сега най-после разбереш въпроса ми без да ми прикачаш някакви твои мисли и подозрения аз какво съм си бил мислил. Адаш, от фактологията се налага следния извод, според мен: 1. или Сталин е решил да удари германците, особено когато вижда, че никакъв Морски лъв няма да има след фиаското над небето на Британия през 1940 година; 2. или Сталин е решил да провокира германците и да ги накара да нападнат първи, а той да ги разбие с "активна отбрана" (не случайно има и МК на позиции не точно на границата, но в обсег през първия, най-късно втория ден да преминат в контранастъпление) и да продължи, докъдето си иска на запад. Между другото така стои въпроса и с авиацията от "втория" ешалон, което ме навежда на мисълта, че тази от първия е тенденциозно оставена като жертва. А това във втория ешалон пак е много повече от всички германски въздушни сили, които вземат участие в нападението на 22 юни. Ако такова струпване на войски от всякакъв калибър цели класическа отбрана (т.е пасивна), то и Сталин и целият му ГЩ явно са за освидетелстване, освен че си нямат и представа от военно изкуство, наука и война... Това последното нещо не го вярвам, дане кажа - хич.
-
Римлянин, много добро изложение и фактология. Доста полезна за това, дето съм замислил да нахвърля относно първата половина на 5 век, хуните и състоянието на двете части на империята през призмата на икономиката, религията и политиката.
-
Нещо си в грешка. За тази директива изобщо не съм се произнасял, тъй като нямам необходимите познания и информация, за да я обявявам за фалшива или не. Това, което те питах е за разликата между политически и военни документи, и според теб, каква е субординация между тях във въпросната епоха. Не съм получил отговор до момента и затова не виждам какво да коментирам по посочената Директива...
-
Науката не се отъждествява само с терминология. В науката е важен метода и методиката на научно изследване. За тях нищо не споменаваш... И се изисква адекватност на заключенията с известните и доказани факти. Кои факти се считат за доказани също е въпрос на методология, а не на субективни усещания. Бих желал да чуя твоята версия за разбирането на путиновите историци. И нея да подложа на научен анализ, ако се налага, но ти нещо не искаш да я изразиш, въпреки че всяка втора дума ти е, че еди кое си конкретно заключение било путиновска версия, ерго и фактите по нея са фалшиви... Удобно, но крайно ненаучно.
-
В същност, каква версия трябва да ни пробутват путинските историци, че не разбрах? ПП - в науката изрази от сорта "цял свят знае" не е доказателство за нищо, освен ако в цял свят хората нямат способност да предвиждат бъдещето. Иначе, хората знаят това, което им се представи за истина. Една от целите на науката е именно да разкрие дали това, което хората знаят е истина или не.
-
Браво! Много интересно и полезно четиво!
-
Май, пак не схвана какво писах по-горе... Я, аз да те питам - ти между политически и военен документ правиш ли разлика? И кой е определял по това време нещата в СССР - армията и генералите или ПБ на Партията, начело със Сталин?
-
Пресилено мнение. Редица части в състава на МК от "първия ешалон" не са на самата граница, а на десетки километри от нея. Така, както е нормално за бронетанкови войски, които ще пресрещнат настъпващ противник и с контраатака ще го отхвърлят назад, навлизайки в негова територия. Типичен пример е първото танково сражение между съветски войски и германски - съветската 5 т.д срещу 20-та т.д на Вермахта около р. Неман (не случайна казвам "около", защото между съветските източници и германските има разминаване дали се е състояло на западния или източния бряг), която не е на 800 м от границата. Докато не се разсекретят съветските източници, можем само да гадаем със степен на вероятност за политическата концепция. Т.е дали Сталин е искал да нападне пръв или е карал германците да го направят, а той като "жертва" в "защита" пак да стигне до Ламанша. Или и политическата стратегия е била само за защита. Разположението на армиите дава само косвени доказателства, но не и пряк отговор. По-скоро това засекретяване на политическите документи, цели 75 години след въпросните събития (1939-41), като че ли иска да прикрие нещо твърде неудобно...
-
Точно! Тамън и аз щях да се намеся, защото Смоленов е философ и то не лош.
-
Спандьо, ако требе да бъдем научно коректни, туй нещо не е точно българин, а пра-прабългарин. Те, българите, после с времето станали по-красиви като нас сега.
-
Взе ми думите от устата! Тамън си мислех авторитетно да обясня, че това не е извънземно ами прабългарин от очно-дръпнат произход, затова малко мяса на извънземно... Римлянин, стига си плашил автохтонците...
-
Планове е имало. Това е безспорно. Солонин представя достатъчно доказателства за т.нар. "червени пакети", които командващите армии или групировки са били получили доста преди 22 юни, 41 година и които е трябвало да съхраняват лично под заплаха от разстрел ако ги отворят на своя глава. Трябвало е да ги отворят в присъствието на политически офицер, когато получат съответната заповед от върховното командване. Разбира се, това са локални заповеди, но подчинени на някакъв общ план и стратегия. От тези пакети, за които е безспорно, че са отворени на 22 юни било по заповед, било на своя глава (въпреки заплахата за разстрел, но пък немските армии пред очите ти също са смърт), прави впечатление едно - всички танкови съединения или т.нар МК имат нареждане да напредват в конкретни посоки на запад и то на стотици километри в тила на германците (средно между 80 до 100 км на ден, а пакетите са съдържали инструкции за една седмица). Т.е, безспорно е, че общият план изобщо не е почивал на защитна стратегия, а на нападение или контранападение. Това, което руснаците са засекретили е големия, общият план, който ще даде отговор на въпросите дали Сталин е планирал първи да нападне или целта е била да се провокират германците (нямам предвид локални провокации по границата, които са били строго забранени), та те първи да нападнат в един момент, виждайки какви огромни съединения се струпват от съветска страна без точно да знаят какво е планирано. Защото германците така и не успяват да се доберат до този общ план за разлика от плана Барбароса, който съюзниците си разменят още преди мастилото под дерективата да е засъхнало (дори го дават и на Сталин, за който съветската историография твърди, че казал, че това е "провокация"). Може би шокът, в който изпада Сталин в първите седмици след началото на войната (мисля, че вече няма нормален човек да вярва, че това било заради "вероломното" германско нападение) се корени именно във факта, че той е ужасен, като вижда, че огромната армада, с която е планирал да стигне поне до Берлин се топи като лански сняг пред в пъти по-слабите и малобройни германски войски.
-
Обаче, различните религии дават различен формат за "моралност". Какво правим тогава, за да определим кой е морален и оттук, че точно неговите постъпки са морални, т.е "добри" и "правилни"? И как Бог се намесва в цялата работа, защото "моралността" е негова визия според вярващите? Вярващ да обяснява логика е меко странно казано странно. Ако аз дарявам пари, за да се ремонтира един църковен храм не защото вярвам в Бога, на когото е посветен този храм, а защото храмът е нещо изумително и красиво като човешко творение (дето им викат "паметници на културата", например) това добро ли е или не с оглед на мотива за дарението? Самото деяние (даването на дарение) или мотивът за него са определящи, за да го определим като добро или не според категоричните императиви на религиите?
-
Скуби, много добро впечатление правят работите на съвременния руски историк Марк Солонин. Може и да има и други като него, но поне аз не съм попадал. Най-добросъвестно и както изискват правилата за сериозни и обективни научни разработки, в самото начало изчерпателно посочва кои източници ползва и с оглед на които гради предположенията и заключенията си. Доста критикува две неща: а/. че в съветската и съвременната руска историография много се лъже и б/. че повечето съветски източници за ВСВ са необяснимо защо все още засекретени (а, тези на НКВД почти изцяло). Когато дава даден факт, го приема за безспорен само ако е потвърден и от двете страни (съветска и германска) и това изрично го посочва. Да се надяваме, че това ще стане по-устойчива тенденция, но пък пак не решава въпроса с липсата на най-важните и достоверни съветски източници... ПП: ако не си гледал този документален филм с негово участие - препоръчвам ти го. Не се притеснявай, че изглежда все едно, че няма нищо - натискаш бутона за стартиране и филмът започва. Защо е така, имам някои съмнения, но това е друга работа:
-
Интересно е развитието на нещата. Въпреки че Сталин трупа войски по западната граница от 1939 година, Хитлер си трае, включително и поради невъзможност да направи нещо друго. На 25.11.1940 година Шуленбург изпраща шифрована телеграма №2362 до Имперския министър на външните работи (получена според германските архиви на 26.11.1940 год. в 08.50 часа), с която докладва отговора на Молотов относно поканата за присъединяване на СССР към Тристранния пакт (поканата е направена на 13.11.1940 година на разговорите между външния имперски министър и Молотов). Отговорът е, че СССР е готов да приеме проекта за Пакт на четирите държави за политическо сътрудничество и икономическа взаимопомощ при четири съветски условия: а/. германците да се изтеглят от Финландия, защото тази държава според договора от 1939 год. е в съветската зона на влияние като СССР е готов да защитава германските икономически интереси в тази страна (износ на дървен материал и никел - изрично посочени); б/. в близките месеци безопасността на СССР откъм Проливите да бъде гарантирана чрез сключване на пакт за взаимопомощ с България, която да се включи "в зоната на безопасност на черноморските граници на Съветския съюз" и СССР с помощта на Германия да получи бази на сухопътни и военноморски сили на Босфора и Дарданелите при условията на дългосрочна аренда; в/. Зоната южно от Батуми и Баку по посока на Персийския залив да се признае за център на териториалните стремежи на Съветския съюз; г/. Япония да се откаже от правото си на въглищни и нефтени концесии в Северен Сахалин. И за целта се предлага сключване на трети секретен протокол между Германия и СССР за Финландия, четвърти секретен протокол между Япония и СССР за Северен Сахалин срещу съветска компенсация, пети секретен протокол между Германия, СССР и Италия относно България... На 05.12.1940 година на съвещания в райхсканцеларията, Хитлер възлага на Браухич и Халдер, ГЩ да преработи плана за нападение над СССР и да му го представи във вид на проект за директива... Това всъщност е директивата, с която се утвърждава плана Барбароса.
-
За основен принос в европейския ТБД трудно можем да говорим. Безспорен факт е, че най-кървавите и мащабни битки с най-много участници са на източния фронт и именно РККА с огромни загуби унищожава мощта на Вермахта. За някои, за които войната е само пистолети и пушки това е достатъчно, независимо от загубите (във чисто физически, икономически и интелектуален аспект на потенциала). Ако така бакалско-идеологически и опростенчески гледаме на нещата темата е изчерпана (където са 20-25 милиона загуби, там са и 35-40 милиона, примерно). Но, едва ли това е сериозен поглед в стила на задълбочено и обективно научно отразяване. Приносът се определя с оглед на резултата, цената му и на последиците. Защото животът продължава и след военната победа. А има и пирови победи. За СССР без помощта на САЩ евентуалната победа над Германия щеше да е пирова. Защо ли? Защото на първо място, общите военни загуби щяха да са още по-големи и ужасяващи, което щеше да задълбочи още повече демографската криза след войната. Отделно, количеството на погиналата интелигенция (във всеки аспект) щеше да е още по-голямо с още по-ужасяващи последици за следвоенното състояние на СССР (на фронта са вземали не само работници и селяни, ами масово и хора на науката, изкуството и прочие). Икономическата и военна помощ на САЩ по лендлиза пряко намалява тези загуби и то не само на фронта, ами и в тила (самите руснаци не крият какъв глад и недоимък е било в тила сред мирното население, което е произвеждало военната техника, а какво остава за тези, които не се ползвали с "привилегии", защото не работят за фронта и до какво е водела липсата на храни и медикаменти особено през 1941-1944 година). Суровините и материалите с военно предназначение, директно получени по лендлиза са позволявали две неща едновременно: а/ да не се губи време и ценен и недостигащ ресурс за извличането и транспортирането им до производствените мощности; б/. да се произведе навреме необходимото въоръжение с оглед потребностите на фронта, а това последното често печели битките, нали? За сравнение - точно обратното положение при германците и последиците от това във военно отношение. За ефекта на военния транспорт с оглед на динамиката и начина на водене на тази война вече говорих и не мисля да се потварям. Американската въздушна мощ унищожава масово не само градовете на Германия, но нанася сериозни удари върху военно-производствения потенциал (разбира се, с оглед на използваното резултатите не са били толкова внушителни, но това не означава че не са със съществени последици). Тези въздушни рейдове в чисто военно отношение принуждават Вермахта да отделя значителни противовъздушни сили на запад и изтребителна авиация, които иначе са могли да се използват на източния фронт. Макар и несравнимо като мащаби, военното присъствие на САЩ и неговите военни операции в европейския ТБД най-основно ангажира през 1942 до есента на 1943 година: а/ по операция "Факел" - над 250 000 войници от Оста като германските войници в Африка (Тунис) са общо малко над 125 000, а останалото са италианци (по данни на Айзенхауер, потвърдени от Базил Харт в неговия труд за ВСВ - издание 1970 година).; б/. при десанта в Сицилия малко пъ-късно - 60 000 германци и 195 000 италианци (по данни на германските архиви, цитирани от Б.Харт в горепосоченото издание). Най-простата бакалска сметка, която много допада на някои тук, показва, че ако не бе военната намеса на САЩ, само до тук през 1942 година Хитлер е можел да насочи на Източния фронт и особено в сталинградското направление още поне 185 000 германски и 300 000 италиански войници, ведно с танковите дивизии. А, това дали би променило развоя на бойните действия е интересен въпрос като се има предвид, че 6-та армия е в крайна сметка малко над 300 000 човека или пък, че съвсем малко не достига на германците (40 километра) поради липса на войници и танкове да разблокират 6-та армия от зимния чувал. А ако това бе станало... Отделно през май, 1944 година въпреки изключително тежкото положение на източния фронт Хитлер и принуден да държи във Франция, Белгия и Холандия 58 дивизии, от които 10 бронетанкови в очакване на съюзническия десант (пак по данни на Б.Харт в посочената книга). Това, че някои мъдреци тук считат, че в тези 10 бронетанкови дивизии имало общо 100 танка е негов проблем на прочит и осмисляне, и на познание. И ако през 1944 година тези сили едва ли са щели да обърнат хода на войната, то със сигурност щяха да доведат до още по-големи загуби на време и на сили при руснаците. И това е само кратка ретроспекция на приноса на... трохите. С което приключвам участието си в тази тема, защото не виждам смисъл да предъвквам очевадни неща.
-
Скуби, не е само до икономическия потенциал. Американските части в Европейския ТБД принуждава Хитлер да отделя все повече и повече военни сили, които вместо да са на източния фронт са в Африка, Италия или Франция. А това е факт, а не идеологически лозунги. Така че, може да се разсъждава за степента на приноса, а не за пълната му липса или обявяването му за "трохица". ПП - в същност, самият факт, че fоще от 1942 година Сталин е доста настоятелен за втори фронт (като няма предвид английските войски, които и без това се бият в Средиземно море и Африка), показва, че дори за руснаците едно такова отвличане на вниманието е добре дошло и повече от желано. Т.е за Сталин дори е принос, а за някои мъдреци тук - не е. Абе, хора всякакви...
-
Има два вида генерали: едните служат на армията си и не прахосват напразно живота на войниците си, другият вид е тези, дето служат на властта. Жуков е от втория вид. Само, за да е първи сред тези, завзели Берлин, Жуков в кретенски атаки жертва около 306 000 човека (убити, изчезнали и ранени) в битката за германската столица... А, отделно никой от вас даже не се сети какъв глад е бил в тила. Колко цивилни са измрели по време на войната поради липсата на достатъчно храни и медикаменти, дори и при условията на лендлиз. И колко по-голяма щеше да е цифрата, ако го нямаше този лендлиз.