DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3983 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
1.1 Като прочетох този абзац и се сетих за два примера от историята - с еднакъв краен резултат, но по-различни причини. При соца, за да не се "занимава" държавата с разни собственици, земята е фактически одържавена под формата на ТКЗС-та, преминали после в АПК-та. Истината за окрупняването се крие в чл.11 от т.нар Димитровска конституция: "Член 11 Земята принадлежи на тези, които я обработват. Законът определя размера на земята, която частни лица могат да притежават, както и случаите, когато неземеделци могат да притежават обработваема земя. Не се допущат крупни земевладения в частни ръце. Трудовите кооперативни земеделски стопанства се насърчават и подпомагат от държавата и се ползуват с особената ѝ закрила. Държавата може да организира държавни земеделски стопанства." Конституцията от 1971 година в съотвествие с идеите за "зрелия социализъм" доразвива тази идея в чл.17: "Член 17 (1) Дъpжaвaтa ocъщecтвявa пpaвoтo cи нa coбcтвeнocт, кaтo oбpaзувa cтoпaнcки и дpуги opгaнизaции и учacтвувa в държавно-кооперативно пpeдпpиятие, нa кoитo пpeдocтaвя имoти зa cтoпaниcвaнe и упpaвлeниe, кaктo и чpeз дeйнocттa нa тeзи opгaнизaции пpи ocъщecтвявaнeтo нa пpeдocтaвeнитe им или пpидoбити пpaвa. (2) Дъpжaвaтa мoжe дa пpeдocтaвя нa кooпepaтивни и oбщecтвeни opгaнизaции и на граждани пpaвo нa пoлзувaнe въpxу oпpeдeлeни дъpжaвни имoти. (3) Пoлзувaнeтo нa гopитe, пacищaтa, вoдитe и кapиepнитe нaxoдищa oт кooпepaтивни opгaнизaции и oт гpaждaни ce уpeждa cъc зaкoн." 1.2 Извод - идеята за окрупняване не е икономическа, а политическа. Технико-икономическия ефект от окрупняването е вторичен, след като е постигнато откъсването на собственика от земята и фактическото прекратяване на правото му на ползване, разпореждане и владение с нея (т.е правото но собственост). 2. Вторият пример е от ИРИ. По времето на император Ираклий се въвежда за целите на държавата нова система на отбрана, на административно-териториална организация и управление и респективно като последица възникват стратиотните парцели. това е своеобразна система на отдаване на парцели земя на войниците, които те ползват, владеят и наследяват (докато наследниците също са войници), но с която не могат свободно да се разпореждат. Така се създава една жизнена прослойка от свободни дребни собственици, което позволява на империята да оцелее пет века и да постигне значителни победи на Балканите и в Мала Азия. Когато тази система се съсипва през средата на XI век, империята започва да запада и през 1204 година тя става сравнително лесна плячка на кръстоносците. По-интересното е в какво се изразява разсипването на системата - без да навлизам в подробности, но с оглед на темата, това се изразява в окрупняване на земята, която масово преминава в ръцете на феодалната аристокрация, а стратиотните собственици започват да намаляват и да изчезват, превръщайки се от свободни в подчинени обработватели на чужда земя (що ми приличат на соц текезесарите? ). Това окрупняване обаче не води икономически до засилване на държавата, а точно обратното. Т.е и тук окрупняването не води до положителен икономически резултат за обществото, нито до масово навлизане на по-прогресивен начин на обработка на големите масиви земя. Следователно, окрупняването само по себе си не е панацея. Много по-важна е пряката цел, която се преследва с него. А тя може да варира. А тази цел именно определя и отношенето към собствеността и полезността й за обществото. За това не превръщайте окрупняването в Златния телец, защото само по себе си, то не е такова, а зависи от реалната, истинска идеята за какво се прави. Така че, по-добре развийте тази част от въпроса в съвременен аспект.
-
Товарищи и девочки, в тон с постинга на Римлянина да ви напомня, че в края на тази седмица идва Юлското утро. А то не може без тази страхотна песен: В нощта на събота срещу неделя ще съм на плажа, а за вас - не знам.
-
Мироки, виж сега - при демокрацията можеш да питаш всичко и всякакви неща (особено ако си на крехка възраст и нямаш елементарни познания за нещо). За това и аз питам - марсианец (по Алвата) или патагонец е цар Самуил? Мога и още да питам - водата мокра ли е или суха? Земята елипсовидна ли е или кръгла и плоска като палачинките на баба ми?
-
И да не кажете, че съм неаргументиран, ей ви безспорното доказателство за тва: :tooth:
-
Алва, и ти и Римлянина сте в дълбока грешка. Нема три раси, има сал една - македонската с три разновидности, сиреч подвида поради различното греене на слънцето по географски места. Ако има цели три раси, ерго македонците не са единствените в тази Вселена и пак ерго земята не е населена само от изначални македонци, което си е пълен нАучен абсурд, защото всички уважаващи себе си учЕни знаят, че първите Адам и Ева са чисти македонци като наследници на Бог Македон. Затова, да вземете и да се научите да разчитате древните македонски писмени паметници от преди 77 000 години, където черно на бяло на дялан камък сичко си го пише едно към едно на чист писмен македонски език с македонски букви. Аман от невежи хора, ей!!! :tooth:
-
За чакане е чакал, но Германия му проваля замисъла. Цялата му дейност от август 1939 година нататък е насочена само към едно - икономическо подпомагане на Германия за инвазията на Запад. От лятото на 1940 година на Запад единственият "враг" остава Англия. Всички икономически споразумения (сключени между другото по инициатива не на Германия, а на СССР) имат за цел да снабдяват Германия именно с жизнено необходими суровини и материали за водене на война. Едва ли Сталин е бил такъв малоумник та да му е безразлично с кого Германия ще води тази война, за което той помага (нали официалната съветска доктрина обясняваше това с желанието на Сталин да запази мира и да се подготви за отбрана). Към средата на 1941 година само Англия е във война с Германия. А Сталин продължава да налива от щедро, та още по-щедро всичко, което Германия не може да получи за водене на войнни действия, но от което има нужда (като започнеш от пшеница, дървен материал, през памука, каучука - чак от източните пристанища та през Трансибирската железопътна линия). Дори на 22 юни влаковите композиции продължават да се движат към Германия. Т.е до последния момент той разчита да успее да "мотивира" и накара Хитлер да започне десанта в Англия. И не за да отклони войната от СССР, а за да има открит тил на Германия, когато той започне инвазията да запад. Белостокския плацдарм е определен за такъв не случайно. Той е последица от границата между Германия и СССР след подялбата на Полша. И тази граница с особеното положение на плацдарма (получен при неестествено начувна ен аграницата) е по искане на руснаците (германците както навсякъде предлагат и там сравнително равна граница), които компенсират Германия за двете "издатини" със земя другаде. Един поглед върху картата обаче показва, че това е най-краткия път до Берлин. Дали е случайно? Едва ли. Точно при Сталин нищо не е случайно, а дали е правилно е друг въпрос. През май-юни 1941 година СССР в основни линии е приключил с разполагането на войските си по границата.Сталин не вярва, че Германия ще посмее да го нападне не защото е добродушен наивник, а защото не предполага, че германците ще атакуват при съотношение далеч не в тяхна полза и с друг фронт на Запад (и в Африка). За това Сталин според мен, продължава да приемам желаното за дадено като до последния момент разчита струпването на войски на границата със СССР да е само отвличаща маневра на германците, за да заблудят Англия и неочаквано да започнат Морски лъв. Друг е въпросът, че май само той си вярва в това, защото Хитлер трябва да е пълен идиот да започне военни действия на запад при тази огромна военна армада на задника си от изток. Може би към 22 юни и той вече да допуска, че Германия ще нападне, но е спокоен, защото неговите сили са по-силни и далеч повече. И за това не иска да дава повод той да е "агресора", а допуска Хитлер да направи първия ход, а той да го разбие и да "освободи" Европа от фашизма. В същност е доста трудно правилно да се прецени какво се е въртяло в главите на такива психопати като него и Хитлер. Фактите обаче си остават - армията на СССР е готова, стои на границата и чака заповед. Въпросът е бил кой кого ще изиграе.
-
Да де, само че вида на управлението зависи от формата на собственост. И т.нар социализъм го доказа. Ако ще ми давате Китай като пример, нека да изчакаме и да видим какво ще стане. Там за сега се опитва да сготвят манджа с грозде и понеже са в етапа на интензивно развитие нещата все още вървят по инерция. След 2 десетилетия максимум като се насити интензивния фактор и се стигне до екстензивния ще видим става ли капиталистическо управление при социалистическа собственост или един от двата компонента ще се променят под влияние на другия.
-
Чакай сега, не аз а Казуса твърди, че било отбрана. Аз в най-добрия случай приемам, че това е отвличаща маневра с цел прикриване на нападението (нормален военен похват за заблуждаване на противника). В общи линии се е очаквало разгръщането да германците да приключи към 01.07.1941 година и някъде там Сталин е готов за изпреварващ удар, ако все пак Германия не започне офанзивата по "Морски лъв" (до края Сталин таи и такива надежди, защото това е част от плана му още от 1939 година). Ако започне операция Морски лъв (така наречената дата Д), то е ясно че нападение срещу СССР не може да има и съветското настъпление е предвидено да е Д+3, т.е три дни след началото на Морски лъв.
-
Данъците са големи (или както казваш икономически убийствени), за да бъдат насърчавани собствениците (не фермерите) да упражнят правото си на собственици с едно от трите правомощия: разпореждане, владение и ползване върху земята си, така че същата да носи стойност. Това е държавна политика, но за да има такава политика значи е важно кой е собственик и изобщо е още по-важно, че е собственик. Държавата не може да му отнеме правото на собственост, тя трябва да се съобразява с нея и за да го накара да я "употреби" по някакъв начин (сам или чрез други чрез упражняване на правото си на собственост обаче), за да носи принадена стойност и изобщо стойност, извън нейната себестойност, тя го мотивира икономически да упражни правата си. А това значи само едно - че кой е собственик е особено важно и е предикат, а не подробност. Ако не беше важно държавата щеше да си взема земята на неважните собственици и просто да я отдава на амбицираните фермери несобственици да я "употребяват". За това ти казвам, че подобно изказване е некоректно и невярно.
-
Най-правилното нещо в този пост е, че този който има права върху земята може да не я обработва, но я дава под наем. И що я дава под наем? Защото има права върху нея и ако не иска да я дава, този дето няма земя, а иска да е фермер може само да си пише приказки как е мечтал да бъде фермер.
-
Е, това не е коректно изказване. Можеш да си фермер и без да си собственик и това не е само в съвременния свят. И в т.нар средновековие феодалът е бил собственик на земята, но не е бил фермер нали? Други са били фермерите, но са обработвали чужда земя. Днес също е възможно да си фермер и да обработваш чужда земя. Но, именно защото е чужда в белия свят това не е подробност, защото не можеш просто да си я вземеш и да я работиш защото си решил да си фермер. Ще, не ще фермерът несобственик ще трябва да се съобрази със собствениците нефермери поради правата им върху земята. А щом ще се съобразява и не може да пипа без разрешение - ами не е подробност, а предикат.
-
Разбира се, че това е възможно, но това си е заблуждаваща маневра към варианта настъпателна операция. Германците половин година се съсредоточват на границата със СССР и едва около 22 юни руснаците се сещат, че имат "отбранителен" план и тръгват да го "реализират". Някак си звучи нелепо. Ако Сталин наистина е вярвал, че няма да има война с Германия за чий съсредоточва година и половина тази огромна армада по границата си (при почти символични германски сили по граница към края на 1940)? И за чий след като е съсредоточил все пак (айде да приемем прищявка на Вожда) не я разгръща в истински отбранителни конфигурации като иска да се защитава, а да не напада, ами почти до последно я държи като стадо? Пак вариантите си остават два, колкото и на Казуса да му се иска трети вариант.
-
Изхождам само и единствено от фактологията: колко и какви войски, къде са разположени. Например, наличето на 7 танкови корпуса на преден ешалон и то в едно малко почти V-образно пространство в Белосток какво може да говори? Или за олигофрения на "защитниците" или за ясно очертан нападателен характер с оглед на вида войски. Същото и положението и по другите фронтове. Същото е положението и на временните летища - изнесени са на самата граница без възможност за защита и напълно уязвими при едно нападение. Да не говорим за липсата на ешалонизирана защита с това многообразие от оръдия и минохвъргачки, буквално струпано на предната линия, а не в дълбоко ешалонизирана защита от няколко отбранителни линии. Защо при Курск (повторение на това което става при Белостокския ТВД) руснаците, когато безспорно се защитават не правят това, а? Знаеш ли там как протича битката? Дълбоко ешалонизирана защита с артилерия и противотанкови средства за защита, няколко отбранителни пояса, а танковете... е, те са най-отзад, а не най-отпред. Танковите сражения са резултат именно от това, че германците пробиват защитните линии и танкове на руснаците са пратени в контраатака, за да спрат омаломощените танкови сили на Вермахта и при успех да развият контранастъпление. Както и става. Така се прави защита при тогавашните средства за война. За това казвам от гледище на фактите и здравата военна логика: Или съветското командване е разбирало от защита, колкото прасе от кладенчова вода или планът е бил нападателен. И в живота и във война няма трето положение. Ти си избери, кой от вариантите те удовлетворяват. Трети вариант просто няма, дори и да става дума за "великия" СССР. А това, че чак къма 22 юни, руснаците се сещат да развиват защитни мероприятия... ами как да ти кажа - означава, че или са нямали стратегически план за защита до този момент или са нямали разузнаване. Пак си избери един от двата варианта. по-голяма част от съветските войски са на границата не около 22 юни, а започват да се съсредоточват от края на 1939 година, т.е веднага след войната с полша и последвалото окупиране на Прибалтийските републики и части от Румъния през 1940-та. така излиза, че те година, година и половина си стоят струпани на границата като овце и чак към 22 юни се сещат да се разгръщат в защитна формация. може, ако приемем предложения от мен вариант 1 (по-горе).
-
При тази фактология и начинът на разположение на съветските войски, за мен има само два варианта: 1. или съветското командване се състои само от кръгли идиоти, които хабер си нямат от защитна военна доктрина; 2. или разположението точно в тази конфигурация е за нещо друго освен "защита". Руснаците имат от два до няколко пъти повече сили и съответно могат да си позволят втори резервен ешалон, който да се включи във втория епат на нападението, след като първият ешалон разгроми германските сили пред себе си. Характерът на силите от втория ешалон е изцяло нападателен. Странното е, че и характерът на силите от първия ешалон е също такъв. Няма и намек за защитни мероприятия или защитна дислокация на първия ешалон. За това виж т.1.
-
Не знам какво доказателство е един филм, дори и документален, но някои изследаватели (не става дума за Резун) са си направили труда да изследват, при това съветските източници (педантично отразените в германските документи загуби от съветска страна го потвърждават в последствие), дислокацията на двете сили и на 22.06.1941 година и картината по няколкохилядната граница е следната (от дясно на ляво, т.е от север на юг така както минават и полковете на парада на победата на 24.06.1945 година): 1.1 Северозападен фронт (съветски) - три армии (27-ма, 11-та и 8-а) с командващ генерал-полковник Фьодор Кузнецов. На границата на Западна Двина (макар и във втори ешалон) е изцяло с нападателен характер 22-ра армия, ведно с 5-ти въздушнодесантен корпус. Тази групировка има четири механизирани корпуса (3-ти, 12-ти, 6-ти и 11-ти) с обща численост от 2948 танка (съответно 672, 730, 1131 и 414), от които 682 нови КВ-1 и Т-34. В тази цифра не са включени танковите полкове, които са прикрепени според тогавашната съветска доктрина към стрелковите дивизии. В групировката влизат и 5573 артилерийски и минометни оръдия, 1500 бойни самолета (без тези на морската авиация), военомарски сили в състав от 2 линейни кораба, два крайцера, 15 есминци, 10 подводници, торпедни и артилерийски крайцери. Общият състъв е 2.1 милиона човека, което не включва войските на НКВД (поради липса на точни данни). 1.2 Срещу тях е групата армии "Север" на генерал-фелдмаршал Вилхем фон Лееб, които заемат 230 километра участък (от мемел до Холдап) и е в състав от две армии (18-та и 16-та) и 4-та танкова групировка на генерал Хот. Танковата групировка се състои от 900 танка, от които 300 бензинови Т-3 и Т-5, които са най-новите в германската армия. Към тези армии са включени 1-въздушен флот, който разполага с 530 бойни самолета, 768 оръдия и далекобойни минохвъргачки. 2.1 Западен фронт (съветски), който заема централният участък на знаменития Белостокски плацдарм (острието на съветската атака) с командващ генерал Димитрий Павлов (същият е танкист и един от основните съветски подръжници и автори на съветските нападателни доктрини по това време, разстрелян на 22.07.1941 година, след като за по-малко от месец неговият фронт е буквално анихилиран от германците). Този фронт е в състав от три армии (3-та, 10-та и 4-та) и... 7 механизирани корпуса (13-ти, 14-ти, 17-ти, 20-ти, 4-ти, 8-ми и 9-ти). Оставям на страна въпроса кой идиот ще слага в едно лесно за обкръжаване острие 7 танкови корпуса, ако те имат защитна функция. Общият състав на тези 7 корпуса е 3151 танка, от които 585 нови КВ-1 и Т-34 и тази цифра отново не включва танковите полкове по стрелковите дивизии. В района на Гомел е съсредоточена и 21 -ра армия, която като резерв се намира във втория ешалон. Западно от Минкс е дислоциран 4-ти въздушнодесантен корпус (е, ще падна ако някой, който разбира от военно дело ми каже, че тези корпуси са за защита затова са съвсем близо до границата!!!), в района на Смоленск (също като резерв) е 20-та армия. Фронтът разполага още с 13 000 оръдия и далекобойни минохвъргачки и 1789 самолета, съсредоточени по летищата на белостокското възвишение (сиреч и те нахакани в острието)и още 1000 самолета като резерв на постоянните летищни бази. съставът на този фронт е над 2-5 милиона човека. 2.2 Срещу този фронт на 500 километра участък от Холдап до Вълтава е армейската групировка на армиите "Център" под командването на генерал-фелдмаршал Фон Бок. Групировката се състои от две армии (9-та и 4-та) и две танкови групировки с обща численост от 1500 танка, от които 300 Т-3 и Т-4. към нея е придаден 2-ри въздушен флот в състав от 1225 бойни самолета. 3.1 Върху тясното Лвовско предмостие (сиреч на юг)са буквално нагъчкани 4 съветски армии от Югозападния фронт (5-та, 6-та, 26-та и 12-та) под командването на армейски генерал Михаил Кирпонос. Във състава на този фронт влизат 6 механизирани корпуса (15-ти, 16-ти, 19-ти, 22-ри, 24-ти и 2-ри) с общо 2941 танка, от които 307 КВ-1 и Т-34. На юг от киев е съсредоточена и 19-та армия като резерв във втория ешалон, а на север от града е 1-ви въздушнодесантен корпус. Фронтът разполага с около 2 000 бойни самолета и 13 634 оръдия и далекобойни минохвъргачки. На левият фланг на фронта е разположена отделната 9-та армия, която забележете има 1119 танка, 950 самолета и 5554 оръдия. само че това не е резерв, а резервът е зад нея на втория ешалон в лицето на 18 -та армия, която има в състава си два механизирани корпуса. Действията на групировката се подкрепят от корабите и авиацията на Черноморския флот в състав от 7 линейни кораба, 5 крайцера, 15 есминеца, десетки подводници и торпедни и артилерийски катери и корабите от Дунавската военна флотилия. Тази супер групировка съдържа общо 4000 танка и 3 000 бойни самолета, живата сила (без войските на НКВД) е с обща численост от 3 000 000 човека. 3.2 Срещу нея на 780 километра фронт е разположена групата армии "Юг" под командването на генерал-фелдмаршал Карл фон Рундщет. Групировката се състои от три армии (6-та, 17-та и 11-та) и 1-ва танкова групировка с обща численост от 949 танка, от които 250 Т-3 и Т-4. Към групировката е включена и 4-ти въздушен флот с 772 бойни самолета. Към групировката са включени и 3-та и 4-та румънски армии и една усилена унгарска дивизия, както и 500 румънски самолета, от които около 300 бойни. По целия фронт германците (за разлика от руснаците) са построени в един ешалон с резерв от една до три дивизии. Въздушнодесантни части няма. Общата численост заедно с румънските и финландските части е около 4.5 милиона човека, малко под 4 000 танка и 4275 бойни самолета (включително с тези от Румъния и Финландия). Срещу тях "за защита" са разгърнати три фронта (на т.нар западен ТВД) с 8 милиона човека (т.е без да се включват армиите от Северния фронт), разположени в два ешалона като втория е резервен и три напълно отделни армии на НКВД (29-та, 30-та и 31-ва), които е ясно каква цел имат (който се чуди са провери какво е станало през 1940 година, когато Прибалтика и Буковина се присъединяват "доброволно" към "великия" СССР под дулата на съветската армия). Само в граничните райни "за защита" (явно някакво ново чудо на военната мисъл) са съсредоточени около 11 000 танка и още 8 000 във втория ешалон. не е ясен броят на танковете към НКВД войските. Тези гранични фронтове се подкрепят от 11 000 самолета и 2300 бомбардировача с далечен обсег на действие, които са към състава на ДБА на РГК. В резерв руснаците имат още 8 000 самолета. Зад армиите от първия ешалон се намират три въздушнодесантни корпуса. Това е реалното положение, а вие си правете изводите кой какво е мислил да прави и защо.
-
ТКЗС-та имат обективно една положителна страна - това, че водят до окрупняване на земята, което позволява същата да се обработва с нови технологии и техника, които са скъпи и само за големи парцели е изгодно използването им. Това е от обективна икономическа страна. Но, ТКЗС-та не бяха създадени от гледище на обективната икономика, а по политически причини и който твърди обратното или не познава историята или си криви душата. А политиката е субективно нещо. Особено тази политическа измишльотина, наречена комунизъм, социализъм и прочие лява популистка политическа реторика и идейност. За това не е толкова важно обективното окрупняване, а субективно-политическите условия на използване. А те са механична уравниловка, откъсване на субективния труд от реалния иксономически резултат (последица от извратеното разкъсване на неразвитите икономики между собственост и интерес), което води до икономическа незаинтересованост и апатия, до логично следваща безотговорност (я вижте същите кооператори как си гледаха и поддържаха "личното" стопанство, до колкото бе позволено от закона, а и извън него доста често). Безумната, защото бе икономически необнована, но политически "правилна" политика на индустриализация на всяка цена (как ми звучи като това 90% от руския народ да измре, но останалите 10% процента щат не щат ще влязат в светлия политически комунизъм - по "теоретичния" и за съжаление реален "класик" Ленин, де не са мои измишльотини), селата бяха обезлюдени, защото трябваха "работници" за тежката промишленост. Отделно, политическата концепция за селото и прекъсната връзка селскостопанска работа - икономически резултат, допълнително доведе до безумната градска миграция и селата опустяха. Това е натрупване на грешка върху грешка и защо се чудите, че резултатът е трагичен? И на фона на всички тези трагични и почти необратими последици от политиката на социализма дойде "промяната" в селото през 1989-та година. А промяната доведе до това, че едно обречено селско стопанство (като икономическа концепция от една страна и народопсихология от друга) изведнъж се оказа на "световния пазар". Само че и там нещата не са цветя и рози и там в началото на 90-те вече имаше доста политика и субективност, но вече "западна" (колко е вече чист капитализъм е друг въпрос, който сме бистрили в редица различни теми). Как очаквате да просперира едно селско стопанство, което от 50 години има прекъснати връзки между собственици и средствата им за производство? И всичко това на фона на една отдавна установена световна икономика на реализация и пласмент на селскостопанска продукция (къде със, къде без държавна западна протекция). до този момент от десетилетия реализацията на нашата селскостопанска продукция ставаше основно в рамките на СИВ (по изкуствените и извратени "правила" на нестопанска, а на политическа икономия и икономика) и то непряко от преките производители. Или забравихте, че за всяко нещо в България имаше едни специализирани звена, наречени ВТО, които единствено имаха право да "търгуват" и със соц лагера и със Запада? Централите им по политическа причина бяха в София и чиновниците в тях, особено касаещи с оглед на темата селскостопанската продукция, следвайки задължителните планови задания разбираха от това, с което търгуват колкото прасе от кладенчова вода. ТКЗС-та не само в рамките на страната, но и извън нея от десетилетия бяха насилствено откъснати от реалната икономика и пазар. Те имаха само една цел - да си изпълнят производствения план, а за реализацията се грижеше друг - ВТО-та (ако бяха преизпълнили плана можеше и да получат в "зрелия" период на социализма т.нар "премиални" - сиреч все пак т.нар комунисти разбраха, че стимулирането е нещо, а уравниловката нищо от гледище на реалната икономика). Банките (нашите имам предвид) преди приватизацията им си бяха и си останаха с манталитета и опита на финансови придатъци към ВТО-та, за това каква икономическа мисъл при реален пазар очаквате от тях? А след приватизацията им се намърдаха в тях чужди собственици (предимно) и интереси, които изобщо не се интересуват от икономически просперитет на тукашната икономика и за това станаха вместо истински финансови институции в напудрени лихварски къщи, макар и под звънкото име на "банки". И оставени без опит и без финансиране какво следваше да стане от тези залинели и банкрутирали ТКЗС-та? На фона на такава реалност и мутризацията и политическата стерилност и импотентност на нашия политически елит са също логична последица за идеята, концепцията и съдбата на нашето селско стопанство. Затова като разсъждавате, разсъждавайте на фона на тази историческа реалност като определяте кое как е с нашето, за съжаление погребано и отдавна изпаднало от надпревата селско стопанство.
-
Като дискутирате предимствата и недостатъците на соц ТКЗС-то сте пропуснали един елемент от реалността. Ако ТКЗС-та работеха толкова добре и безотказно, защо въпреки окрупняването на земята (т.нар комесация достигнала апогея си в АПК-та), въпреки това, че нашата земя е доста плодородна (природно), въпреки добрият климат за производство и т.н от 70-те години започна т.нар държавна програма за даване на малки парцели на гражданите за "самозадоволяне" със селскостопанска продукция (друг е въпросът, че много гражадани, които бяха виждали селскостопанство само през крив макарон вземаха такива парцели и си строяха вилички за почивка ако е в хубав район)?
-
Мисля, че по темата се смесват две неща. На първо място, самата форма на коопериране при малки парцели (които са типични за по-голямата част от Европа) е икономически изгодна. На второ място обаче, е много важно какви са вътрешните правила и механизми на организация на тази кооперация. Кооперация може да има и има при напълно частни стопани (където собствениците си остават господари и са обвързани от труда и резултата от работата си), но тази кооперация е съвсем различна като механизъм на работа и разпределяне на резултата при т.нар "социализъм" или "комунизъм" (където истинския господар е държавата, на която й дремеше за конкретните нужди и проблеми на бай Иван от n-ската кооперация). При социализма истинската същност на "кооперирането" се прояви при създаването на т.нар АПК-та (втория епат, някъде от 70-те години нататък) където връзката между производител и резултат съвсем се загуби. И с пълна сила дойде безхаберието. Това не значи, че кооперирането не проработи, а само не проработиха социалистическите измишльотини за труд и резултат.
-
Мда, това е до болка познато по своето същностно съдържание като премахнем външната витиева изказност. И за да се постигне този "обществен организъм" (а някой да ми обясни какво животно е това като имано предвид съдържание на фона на понятията "държава" и "общество"), ако е нужно ще се жертват и 90% от "масата индивиди". Бати, идеята за дивия комунизъм пак се завръща и пак нищо не са научили тези олигофрени от историята. Абе, тъпи ли са, дебили ли са или просто са безотговорни популисти и аз вече се чудя?
-
Алва, все си мисля, че едно нещо не е достатъчно да е просто ново, а да е по-добро от старото. Ако то е само ново и недъгаво и прочие, не криза, ами кризище се заформя. Та, кое е това "новото", което заменя старото и ние трябва да сме спокойни?
-
Южняк, принципно съм съгласен с тезата, че 300 града точно през VII век е почти нереална (да не кажа - съвсем). По-скоро става дума за определен брой селища в смисъл на населени места, а те какъв правен статут имат е друг въпрос, който не е изяснен до днес. Но, от този факт следват няколко важни извода: щом археолозите са ги установили значи българите (или "културата Дриду" според изказа на румънските археолози) през този период проявяват и устойчиви елементи на уседналост. Ерго, не могат да бъдат възприемани като типичните номадо-степняци (преобладаващият вид, идващ от азиатския изток), които се движат на тумба, барабар с женурята, децата и животните. До колкото имам спомен (още се напъвам да се сетя къде бях чел това изследване и май беше от някаква международна историческа конференция) доста често ставаше дума и за каменно строителство (не крепостни стени, де), което пък показва една степен на по-високо развитие дори в битово отношение. В тази връзка от години питам колко и какви селища на славяните са установени с археологически изследвани на територията на Северна България и не получавам никакъв смислен отговор (идеята е, че селище от юрти и от вкопани в земята землянки от преди 1300-1400 години се установят далеч по-трудно от надземно и в някаква степен трайно строителство - и тук един пример със село Ичера в Стара планина на 10-15 км от Сливен: селото не е било с големи размери и в началото на 17-ти век е изоставено от населението поради чума. Населението му, за да избяга от чумата се преселва на 5-6 километра на запад и там се намира и днес. Взели са всичко, което може като строителен материал, но и до днес, 4 века след това се виждат идеално и ясно основите на къщите и другите постройки, дворовете и останалата инфраструктура, защото хората строели макар и сравнително примитивно, но от камък - основите със сигурност). Наличието на определен брой уседнали селища през VII век е свидетелство и за друг факт - че тази територия е била сравнително трайно под контрола на българите, за да си позволят това. Никой няма да хвърля толкщова средства и труд, ако знае, че утре ще мине някой и ще оплячкоса и изгори всичко по пътя си. А това означава, за наличие на сравнително силна и устойчива власт. Това със шепа народ как става на това исторически "проветриво" място през този доста динамичен исторически период?
-
Към написаното от Южняка имам следния коментар: тези 300 селища (ако са толкова) не означават задължително 300 града, макар и да не са селца. По тези времена и град с 5000 човека може да е град, а не голямо село. Така че, само от бройката 300 селища не можем да правим категорични изводи за демографията и броя на населението по онова време. Ето, вземете пример от днес в България: имаме два града и то стари - Малко Търново, което е с някъде около 3000 човека днес (по време на Освобождението е било с 5000-6000 човека с две гимназии, едната от които католическа и с две църкви, едната от които също католическа, с голямо читалище и т.н, т.е съвсем приличен град) и София също град с 1 300 000 човека.
-
Не съм религиозен, но усещам, че има нещо гнило в това да се продават храмове, особено такива, които са натоварени и с история, а от тук и с памет. Един храм не е просто постройка (постройка е кафенето, кръчмата, чалготеката и т.н), а дом на някаква човешка вяра в нещо уж добро и надземно. Т.е храмът е някакъв своеобразин дом на човешката душа, а щом си готов да продадеш дома на душата си за едно евро... нищо добро няма да произтече от това. А и забелязвам модерната тенденция да не се тачи и пази паметта и всеки е направо озверял да живее за момента и само за него.
- 8 мнения
-
- 2
-
Според мен, защото повечето хора несъзнателно си представят тези 300-350 000 (да го кажем закръглено) българи как се движат накуп в типично номадско-чергарския дух и стил, взет от филмите и художествената литература. И всички накуп се изсипват в Северна Добруджа и... сметката за демографията не излиза, което се представя като аргумент срещу голямото число българи (в тази връзка защо никой не се е сетил да изчисли колко са в същност славяните, които са "залели" Балканския полуостров, ами априори се приемат за "голяма цифра"? Нали и те ядат и пият като всички други хора, а не карат на фотосинтеза само защото са славяни?). Горната представа за накупчените българи, движещи се като табун чергари, пък предполага, че те са изостанали степняци, хранещи се с това, което в движение вземат по пътя си и нямат никаква представа за уседналост или устойчиви елементи от нея. И за това при тази представа 300 - 350 000 на едно място са нещо неизхранваемо и по-лошо и от африкански скакалци. Само че малкото и незначително число българи нито обяснява, нито може да обясни смислено валовете, традицията в тях като концепция, нито изграждането им, нито устойчивостта на ПБЦ и изобщо концепцията за съществуването на устойчива държавност. В същност има ли друг пример за източни чергари и степняци, които в този исторически период успяват да създадат силна и устойчива и продължително действаща държава? Днес цели 130 години след османския период, уж в условията на цивилизована среда още не можем да си направим работеща държава като идея и усещане в човеците, дето се наричат граждани, а онези чергари преди 1300 години за една нощ си създали държава, ИРИ я признала, а и тази държава се оказало, че просъществувала почти пет века, че дори била и трета сила в Европа (като изначално уж, преобладаващите поданици са славяни, които имат по това време усещане, идея и традиция за държавност колкото слон има усещане на грация в стъкларски магазин). Е, я ми обяснете разумно, логически и смислено как става тази работа?