DendroaspisP

Аватар, не си справедлив. Аз, например, влизам от време на време и те чета. Защото си интересен събеседник и то, не само от този форум. Друг е въпросът, че пишеш по въпроси, от които си няма и хабер (и познания) и така почти нищо не разбирам (па, може и да съм тъп ). Но, въпреки това, извън конкретиката много ясно схващам посланията ти.

Това ми се струва малко в противоречие с принципите. Няма никакви доказателства за такова твърдение, че българите "са съзнавали принадлежността си към римско-ромейската цивилизация" в началото на VIII век, например. Елитът ни може по ред знайни и незнайни субективни и обективни причини да е преценил, че е в изгода на държавата да подкрепи съседа си срещу нападащия го противник или да е действал по договор, пак отчитайки трезво конкретната външнополитическа реалност.

И ти вярваш за всичко това?

Къде я виждаш тази децентрализация освен на думи като част от текушата политическа демагогия? И кои са тези неизчерпаеми ресурси?

Къде я виждаш тази децентрализация освен на думи като част от текушата политическа демагогия? И кои са тези неизчерпаеми ресурси?

Не съм казал, че нарастването на населението или реалното намаляване на ресурсите е причината за настоящата централизация. Ясно съм посочил, че причината е естествената тенденция на капитала към укрупняване. Нарастването на населението и изчерпването на базистни ресурси обаче са благоприятни фактори, които ползват централизацията с оглед нуждите на капитала. За момента говоря не за държавна, а за частна капиталова централизация, която за момента се обслужва от държавата и то не по идеологически причини, а поради сложения икономически модел. А използваемите ресурси реално намаляват, най-малкото и поради промяната в климата, т.е нямам предвид само петрола и полезните изкопаеми (особено тези, които като вещи са потребими поради естествените си свойства).

Като се отчита безконтролното нарастване на населението в световен мащаб, намаляването на базистните ресурси, механизмът вече е открит - централизация. Точно това е естественото състояние на самия капитал в лицето на международните мегакомпании, които съвсем не са чужди на идеята за тоталитарен контрол (АСТА е само един пример на какво са способни). Само че, по своята истинска същност, той не е идеологически детерминиран, а икономически. Така, както вървят нещата, основното предизвикателство не е в централизацията, а в целите и задачите й. Там ще е голямата борба, ако изобщо има такава. Лошото на централизацията е същото както при тоталитарния "комунизъм" - липсата на конкуренция (резултатите вече се наблюдават като изоставяне в редица области с фундаментално научно естество), която е основният двигател на прогреса, сиреч човешкото развитие, дори и да осигурява безапелационна икономическа, политическа власт и печалба. Докато печалбата е самоцел, а не средство - нищо добро не ни чака. Но, каквото ни надробят - това ще сърбаме.

Алва, абе то комунизъм изобщо не е имало. Това, дето го пробутваха за "комунизъм" си бе левичарски държавен тоталитаризъм.

60.01%?

Именно. Сам казваш, че е въпрос на възпитание (и обучение) по дадения въпрос/проблем, за да констатираш, че има такъв. И след като се има предвид, че една немалка част от българския народ наистина има ужасно малко или направо никакво сексуално възпитание, как да разберат, че има проблем, че и до консенсус да стигнат? За това, при констатация на факта (липса на секс) е желателно да се консултираш със специалист, за да ти го интерпретира и да осъзнаеш, че вече имаш на база този факт проблем. Причините да не правиш секс са много, а не само типичната българска реакция - абе щом не ме чукаш, значи си имаш някоя/някой. Да не кажа, че една немалка част от българите (мъже и жени) не умеят и не искат да говорят дори в двойката за тези проблеми, камо ли да констатират проблеми, че и до консенсус да стигнат.

Наличието на толкова различни мнения е показателно за едно - тези отношения са много сложни и деликатни и за това в такъв случай има нужда от професионален съвет при всеки конкретен казус. Обща рецепта няма, зависи от естеството на проблема и от спецификите (индивидуалността) на участниците в него, но при подходящо познание и нагласа за решаване.

То си е било бясно клане и когато Турция е на страната на губещите от ПСВ. Я вижте каква стана не само с арменците, но и малоазийските гърци. А както казва КГ, смятайте какво щеше да бъде, ако Турция бе пък на страната на победителите.

Съгласен съм - много сме зле като нация в сексуално отношение. Сексът не е само чукане както си го представят нашенските "мачовци" и самките им (сиреч над 70% от природонаселението ни ). Сексът е преди всичко форма на общуване (специфично и за това е преди всичко в главата - горната, а не между краката) и както човек се възпитава в другите форми на общуване, така трябва да получи правилно и точно възпитание и за това. Сексолозите са именно такива възпитатели, след като обществото, училището и семейството не са свършили никаква работа в това отношение.

Алва, за някои от фактите като такива си прав, но правиш погрешна интерпретация. Например, прав си, че българите губят евтините вътрешните пазари на голямата Османска империя. След 1878 година по ред причини (включително и неикономически) те са принудени да се конкурират на европейските пазари. В Османската империя обаче, икономическото развитие е много слабо и за това всяка стока много по- лесно е конкурентна и може да бъде пласирана. На западните и централноевропейските пазари обаче не е така. Там ние сме изостанали в икономическото си развитие и в редица отрасни сме неконкурентноспособни. За това се ориентираме главно към нетолкова индустриален износ (и производство съответно), а към суровинно такова - основно селскостопанска продукция и лека промишленост, за което имаме и географски дадености. Една държава може да е икономически доста развита и без във всеки град, село или паланка да дими индустриален комин. Швейцарците го доказват, нали? големият проблем на България е в това, че: 1. тя е икономически по-изостанала от западна и централна Европа в края на XIX век (и след това); 2. тя няма собствени суровини за развитие на голямо и модерно индустриално производство; 3. политическите фактори (външни и вътрешни) винаги са й пречели да създаде голям вътрешен пазар (едно щеше да бъде Санстефанска България, друго е тази една трета, дето ни отрежда Берлинския конгрес) като предпоставка за силно икономическо развитие. В рамките на СИВ имаме формално голям индустриален пазар, но той не се регулира от естествени закони, а от изкуствени дивотии. Изнасяме специализирано производство, което не е много конкуретноспособно, срещу което получаваме почти без пари необходимите суровини. Естествено, че след 1989 година, когато този модел отиде по дяволите, се оказахме без нищо, само с едни големи и остарели комини, които не стават за нищо. Силата на България обективно се бе в селското стопанство (днес буквално изличено), леката промишленост, базирана на него и на подобни отрасли, малко добивна промишленост за малкото конкуретни местни полезни изкопаеми (суровини), транспорта, банковия сектор и туризма. Това да бяхме развили като хората (сиреч на конкурентно европейско ниво) - стигаше ни.

Чл.46 ЗЗД винаги ме е кефил като стар накит от стари прадеди с дъх на старите римляни и усещането им за право (нека Алвата като лаик, лЕберал и модерен пацифист си разправя, че правото не е наука - в този случай, винаги се сещам за онази старица и Ян Хус на кладата - свещена простота ). И при неизбежна отбрана и при крайна необходимост не се носи наказателна и гражданска отговорност поради една причина - липса на противоправност като елемент от ФС (така не е изпълнен нито състава за престъпление, нито този по чл.45 ЗЗД за деликтна отговорност с неговите пет елемента). Така не се осъществява състава и на престъплението и на деликтната отговорност. Но при крайна необходимост, законът мъдро казва, че се носи отговорност за претърпените вреди. Но не казва от кого. Отговорността се носи не от извършителя, а от този, чийто най-ценни блага са били защитени. Може и да е извършителят, но не като такъв, а като носител на защитени най-ценнни блага. А това си означава в прав текст - отговорност без вина като принципна концепция, но пък е справедлива.

Е, това е великото на гражданското право! Винаги в него има правна логика, която е далеч по-интелигентна от формалната логика на наказателното (то и няма как да е в тази материя, свързана не с обезщетяване, а с наказание). А разликата е много проста - степента на обществена опасност (престъпление-деликт-"гражданско" неизпълнение), според субективния критерий на законодателя (приемаме, че е правно грамотен, за да не го бъркаме с днешните правно и изобщо невежи народни прЕдставители).

Така е. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Но защо? А защо при крайна необходимост има, след като и в двата случая не се носи наказателна отговорност?

Ето, сами си отговаряш къде отиват парите в случая - някъде (къде точно е въпрос на подробности, които не променят общата стратегия на икономически и следващия го финансов погром). Сега е наред сребърният фонд. Докато имаше някакви приходи от данъци - те се разходваха... някъде. Политиката е да се погребе средния и малкия бизнес. От големия отдавна никоя държава не печели (обикновено той печели от нея по редица нечистоплътни начини, който са на ръба на закона, но както се казва - не е морално, но е законно). И накрая държавата е на ръба на фалита. От там следва Световна банка, ала-бала, кредити и всичко останало. Просто световен бизнес, което е другото лице на световната политика. Другото лице на двуликия Янус като израз на политиката е войната. В наше време, икономиката е вече политика (или обратното, защото те вече са равносилни). Идеята на плиткоумните хитреци, но самоуверени да управляват намаляващото имане. Щрауси с глави в пясъка, но със задници по-издигнати и от възбуден педал.

При неизбежна отбрана и крайна необходимост, въпреки наличието на вина, няма наказателна отговорност. Обаче, по чл.46 ЗЗД има ли отговорност (гражданска и по-конкретно деликтна) за причинените вреди, причинени при неизбежна отбрана или крайна необходимост? С други думи, нарушено ли е общото правило, че няма отговорност без вина в този случай?

Кухулин, личи си, че много си изостанал от материята, за да не кажа нещо още по-сурово. Ами то, цял свят е македонски, ти сега за една пещера си се завайкал. В същност, то ако сме произлезли от маймуни, я се замисли, какви ще са тези маймуни: специален вид македонски примати, да те светна ако още се чудиш. Ерго, първите човеци, произлезли от тез маймуни са чисти македонци и т.н и т.н.

Според мен Сириус подхожда към въпроса от гледище на философията и на нейния понятиен апарат. И за това не успява да осъзнае понятията, които му се предлагат. То е нещо като да четеш китайски (който не знаеш като език), написан на маймуница (сиреч с латински букви на всичкото отгоре). За да поясня, бих цитирал: "Информацията (от на латински: informatio — разяснение, изложение, осведоменост) е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура. [1]. Информацията представлява налично, използваемо знание, но не съществува единна дефиниция, а има сравнително широк кръг от значения в различните области на знанието.[2]. Информацията е едно от общите понятия, свързани с материята като философско понятие. Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие на неговите състояния и може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва. Съществуването на информацията като обективно свойство на материята произтича от нейните фундаментални свойства – структурност, непрекъснато изменение (движение) и взаимодействие между материалните обекти." Сиреч, можем да говорим за информацията като знание, само ако възприемащият субект (във философски смисъл като понятие) притежава съзнание и то, схванато като човешко съзнание или подобно на него като свойства. Начинът на отразяване на тези свойства от субектите без човешко съзнание става по друг механизъм (хайде по-простичко - без да минава като осъзната дейност на мозъка), но това не означава, че тези субекти не си контактуват, не влизат в отношения по между си и не пренасят информация по между си. В този аспект, информацията е обективно състояние, което води и до взаимодействие и взаимно влияние, а знанието за това е субективно понятие и зависи от наличие на специфичен възприемащ орган на субекта (при човеците той се нарича мозък). Даже според горното разбиране, наличието на определени свойства вече е информация, дори и никой да не я възприема. Точно това значи да е обективно понятие, а Сириус все отива към субективността.

За какво спорите в същност? Само за името на понятието ли?

В храните желязото се съдържа под две форми - хемово и нехемово. Хемовото е високо усвоимо и неговата резорбция в организма на човека не се влияе от други фактори. То се намира в животинските тъкани и органи, които съдържат хемоглобин и миоглобин - месо, птици, риба. Нехемовото желязо е слабо усвоимо. Има го в яйца, плодове зеленчуци. Резорбцията на нехемовото желязо зависи от разтворимостта му в чревния тракт и от други фактори в храните, някои от които потискат, а други - стимулират резорбцията (всмукването) му. Витамин С, както и животинските храни - месо, риба, птици, улесняват резорбцията на нехемовото желязо. Т.е нехемовото желязо без други определени фактори реално е неусвоимо от организма или в толкова малки количества, че това може да доведе до заболяване на организма.

Тези мои приятели са сериозни хора и не се занимават с глупости. За никакви аури не ми разправяха, а идеята бе, че на клетъчно ниво има непрекъснат обмен на информация чрез фотони. Тази информация пък въздейства на клетките и те са заинтригувани от това явление с оглед на възможната му чисто научна употреба при лечение на определени болести или поне спасяване на здрави части от организма. Повод за това бе една доста гадна болест (съжалявам, но не мога да възпроизведа името й), при която се разрушава клетъчната стена (изтънявала и после почти напълно се разрушавала) и това засягало клетките около заболялата, после другите около тях и т.н.. Интересува ги дали тази фотонна теория може да се приложи за запазване на клетките около заболялата, същата да се изолира, защото за сега няма лечение и до 2-3 десетилетия целият организъм е поразен с летален изход. ПП - между другото това е малко извън темата, но в разговора стана дума колко много глупости и неверни от научно гледище неща се изписват и предлагат на масовия читател уж под формата на компететно и научно виждане. Например, това че и до днес в редица "авторитетни" издания за масовия читател може да се прочете, че мозъчните клетки умирали с възрастта (даже имало и изчисления по колко на ден). Да, ама нищо подобно нямало, а мозъчните клетки си умират не с възрастта, а поради заболявания. Ако индивидът не страда от някаква болест, засягаща тези клетки и на 1 година и на 100 години си има точно един и същи брой мозъчни клетки. Това ме изненада, защото тази теза наистина битува в общественото пространство. Просто при лабораторните опити, когато преброявали мозъчните клетки на малко дете и на възрастен човек, не съобразили в началото, че в детските клетки има 20% повече вода и при свиването на повърхността от мозъчната тъкан (при изсушаването на т.нар "филийки" при обработката им за изследване под микроскоп) на един квадрант от детската мозъчна тъкан имало по-голямо количество клетки отколкото при по-малко свиващата се възрастна мозъчна тъкан. Т.е чиста физика, но някой трябвало да се сети за това още в началото. После, за да потвърдят резултатите правили опити в центрофугите, за извличане на ядрата на клетките. Пак се оказало, че теглото на ядрата е едно и също и при дете и при възрастен човек от единица правилно разпределена площ от мозъчната тъкан. Разказаха ми и за другата лакардия относно желязото в спанака. Освен, че голямото количество било просто въпрос на грешка в запетаята при началното изписване, касаело се за желязо, което е неусвоимо от човешкия организъм, защото той можел да усвоява само желязо от месото. Желязото от растенията просто си минавало през чревния тракт и си излизало неусвоено от където си трябва , ведно с другите хранителни отпадъци на организма. В същност, голяма част от необходимите ни вещества можели да се усвояват само, ако се съдържат в месото и приказките на вегетарианците, че човек може да кара само за зеленчуци били не само глупости, но и опасни за здравето. Човек можел да не употребява месо за известно време, но само докато му се изчерпят запасите от тези вещества и или трябвало да ги поема по изкуствен път или да си захапе мръвката, ако не иска да стане той мръвка на червеите (сори, ама това е лекарски хумор). С една дума, тези неща са доста сериозни и изискват много познания, за да се коментират. Наистина, от проста логика и от едно филмче е несериозно да се правят такива фундаментални изводи по темата. Горните два примера ги дадох само за илюстрация, как очевадното много често не е вярно в областта на биохимията и сродните науки, а пък популярното - още по-малко.