DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3983 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
Чакай сега - бъркаш нещата. Наличие на някакъв социален модел не значи нито комунизъм, нито социализъм. Иначе, първият социал-комунизъм е на практика създаден от Антонините през I-II век, а Римската империя от това време е първата комунистическа държава.
-
Не е така. По тази логика идеите на всички философи са за същия раздел. И всички религии като философска концепция също са за там. А дали такова нещо може да стане и дали ще стане - това е друг въпрос, който няма връзка със самата идея. Лошото е, че се бърка идеята с реализацията й. И става това, което историята показва, че става. А то, обикновено е гадно.
-
Не е обективно наложен (това значи от самосебе си поради адекватност на база с надсткройка), а е изкуствено наложен, за да се конкурира в популистката страна на частичното разпределение на блага. А днес, след рухването на политечските системи на изток, останал без конкуренция, този западен изкуствен модел продължава по инерция (и чрез вътрешно подбутване от т.нар "леви") да олевява и да става все по-неадекватен и популистки. Тази история, вече сме я виждали в Римската империя - политиката на хляб и зрелища за тълпите "римляни": приема все по-големи размери, докато накрая рухне под натиска на външните варвари. За съжаление.
-
За да работи един модел, той не се измисля с цел да промени и нагоди обективните икономически условия към идеята в него, а обратното - обективните икономически условия да бъдат регулирани от адекватен модел. Това недоразумение, наречено комунизъм, който имаше до пред 20 години за това рухна - нямаше никакви обективни икономически условия за това. Сиреч, никаква база, а само надстройката не стига - тя нито може, нито е в състояние да създаде обективна икономическа база. Затова и тази система, наречена по политически причини "комунизъм", "социализъм" (това пък е най-дивата и безумна измишльотина - незрял, па зрял, па презрял социализъм, който преминава в комунизъм) се саморазпадна поради обективна несъстоятелност. За политико-идеологическата страна изобщо не говоря - тя е ясна, политически центризъм, съчетан с тоталитаризъм. За това не само ще има проблеми поради неадекватност на база с надстройка, но ще има и трагедии рано или късно.
-
Аз имам по-различно мнение. Комунизмът като идеология в настоящия момент означава марсистко-ленински политически модел. А това е ужасяващо. От учението на Маркс за комунизма (Ленин тотално го изоставям, че тоя е луд за вързване) мога да възприема във философски аспект само икономическия модел като концепция. В смисъл, че комунизъм може да има само при толкова високо развити оръдия на труда и средства за производство, че в производствените отношения да няма нужда от принадена стойност (последната е в основата на капиталистическия икономически модел). Само в този аспект комунизъм като икономически модел е по-съвършен от капитализъм. Обаче, за да има такъв хипотетичен модел, това изисква човекът да полага само мисловен труд, да има енергийна и суровинна обезпеченост и цялото производство да е механизирано. При такъв модел няма да има нужда от класи в досегашния смисъл на думата. Но ще има политика, разбира се. щом има идеи, включително и такива за обществото, това означава, че ще има и политическа активност. Т.е комунизмът като икономически модел не изключва многопартийността и демокрацията. Само че, нито Маркс, нито Ленин (особено), нито последователите им джужета възприемат така политическата система на комунизма. За тях това е пак диктатура на пролетарията, на една класа, която "справедливо" ще завземе властта и тя ще преразпределя благата. За тях политическата система на комунизма е тоталитарна по подразбиране. Аз, такъв комунизъм дори и във философски аспект не приемам. На запад в момента не градят никакъв комунизъм, а някаква либерална ляво измишльотина. Няма никакви обективни икономически условия за това. Светът в момента е на прага и на суровинна и на енергийна криза, средствата за производство съвсем не са толкова развити, че да има достатъчно за задоволяване на нуждите на всеки. Сега, там правят един див популизъм - вземат от имащите и произвеждащите и го дават на нямащите и най-често лентяите. Това нито е икономическия модел на комунизма като концепция, нито ще доведе до нещо добро.
-
Не разбрах - става дума за топоними от V век ли? Ако е така кои и от къде са?
-
Е, не баш тъй според официалната досегашна история. Тези морета от славяни хем привлекли и прилъгали шепата българи (да правят уж нещо като братски отечествен фронт срещу мръсните византийци - поробители и подтисници на тези, които без да са канени им се нахендрили в земите с огън и меч), хем претопили почти веднага същите абдали и им наложили езика си. Нали до скоро се приказваше (официално), че българите има, няма били общо 10 000 човека с женурята и селскостопанския домашен добитък (днес се чуват "по-правдиви" оценки, дори и в този форум, че айде не били 10000, ама "максимум" - 30 000)? Тъй че, нашенските бедни славяни са привлекли и направо претопили (не само присъединили) и в този смисъэл облагородили бандата оръфани и диви тюрски номади, наричани българи.
-
Ааааа, има спор в науката, колега! Според някои автори, там имало много жигули (автомобили), та за тва се наричат така възвишенията. Освен това, когато българите установили визуално, че местното население на една област в Южна Америка много обича да готи патки, то било наречено патагонци, а пък самата област Патагония. Но и тук има спор сред научните среди, защото няма единно мнение, дали са гонили само патки или и патоци... По интересно, обаче е друго. Тези българи, които са установили това били т.нареченото северноамериканско индианско племе кикони, които както знаем са в същност тракийското племе кикони. Ерго, местното население на Северна Америка са в същност българи (защото траките са такива, нали), които са открили Америката много преди викингите и западноевропейците.
-
Баш така си е. Говоря за римляните преди да създадат империя, т.е по време на царския период и част от републиката (до II в.пр.Хр.), докато завоюват "родината" си, сиреч полуострова. Съвсем не всички етноси са били латиноговорящи и от етническото семейство на жителите на Рим - особено на север, североизток и в източната част на полуострова. Това няма нищо общо с римските граждани и процесите по време на Принципата или още по-късно по време на Домината. Ама трябва да дойде Римлянина и да разчепка темата, че ми стана интересно до колко логиката и принципите на Курта са приложими и за римляните (т.нар. де, т.е не само жителите на град Рим в тесен смисъл, но не и римските граждани в широк смисъл по време на Принципата и особено след Каракала).
-
В тази тема виждам, че има доста привърженици на другаря Курта относно идеята за "създаването" на славяните. В същност, като се замисля и римляните по същата логика са "създадени" по този начин. На полуострова е имало доста различни племена и то не всички са били родствени (етнически или по друг признак). Но с течение на времето (столетия) и на историята, в един момент всички стават римляни. Сигурно и с гърците е точно така. По логиката на Курта, всички етноси са създадени в момента, в който излизат на историческата сцена, т.е има вече записи за тях като такива. Така че, отново на преден план излиза базисният въпрос "какво, по дяволите, разбираме под етнос или народ"?
-
Абе, африканска история, ама като я замесиш и с ислям и става съвсем неконтролируема и взривоопасна смес.
-
Това е важно уточнение. За да се уточни един език е необходимо да са открити надписи, извън държавната дейност, така да се каже. Ако има надписи на български (независимо от това с какви букви, знаци са написани) извън официалните документи (дори и на камък, те пак имат такова качество за времето си), тогава можем да разберем какъв е бил действителният език, говорен от мнозинството (въпреки че, предполагам, че не се е говорело само на един език). В тази връзка, в Египет столетия е имало официално писмо за държавни нужди, което съществено се е различавало от говоримия език от един момент насетне. На това "държавно" писмо са пишели само официални документи и то писари, специално подготвени за това. Другите, въпреки че са били също египтяни нито го разбирали, нито го разчитали. Едва след доста столетия започва да се записва и на говоримия език. Така че, прецеденти бол - да се говори на един език и да се пише в официалните документи на друг, а дори (при египтяните) да се записва по един начин, който не съотвества на говоримия език или поне доста се различава.
-
В голяма степен Глишев е прав. Проблемът с кучетата не в кучетата, а в хората. Не знам българинът да е родов или безродов, но определено се държи като пълен идиот в социума и за нищо не става в тази област. Това, което Ник се опитва да обясни с т.нар "родовост", аз бих го определил така - безотговорност, обществена безотговорност. А кучетата също страдат от тази безотговорност и сигурно, както се казва, ще "операт пешкира" до следващия момент, когато нашенската безотговорност отново ги наплоди. А една нация от безотговорници какво очакваме да наплоди - безотговорна държава, безотговорно общество, безотговорен индивид за публичните дела.
-
Едно много добро, смислено и издържано мнение по повод на АСТА: Нели Огнянова Позиция Не Европейският парламент не трябва да подкрепи АСТА. 1. АСТА е проект, основан на философия от отминали времена. Все повече хора вярват, че в цифровото общество създаването на условия за творчество не минава през наказания, а през нови бизнес модели и образование за създаване на творческо съдържание. 2. Защитата на правата на интелектуалната собственост (ИС) не е самоцел, а средство за насърчаване на човешката интелектуална дейност. АСТА подменя задачата за избор на справедлив път към обществото на знанието със задача за защита на носителите на права. Това е подмяна, в която не трябва да се участва. 3. Положителният икономически ефект на АСТА не е доказан, нито има публично известни официални анализи за връзката между АСТА и общото благо. Европейската комисия не е предоставила доклад за предварителна оценка на въздействието от предлаганите мерки. 4. АСТА цели засилване на позициите на носителите на права за сметка на гражданите. Това е истинската причина за секретността при изготвянето му. Европейският икономически и социален комитет в становището си твърди, че основни права (лична неприкосновеност, свобода на информацията, тайна на съобщенията, презумпция за невиновност) са застрашени от разпоредби, силно пристрастни в полза на търговците-разпространители на съдържание. 5. Според експерти в областта на наказателното право АСТА предвижда непропорционални мерки и води без ограничение към разширяване на полето на прилагане на наказателното право за нарушения на права на ИС и повишаване на тежестта на санкциите. 6. Под съмнение е твърдението, че АСТА не противоречи на правото на ЕС и не изисква нови норми. АСТА съдържа отсъстващи от правото на ЕС ограничения – като приватизираното правоприлагане. Приемането на АСТА е основа за успешно възстановяване на работата по известната IPRED2 и за последващо вторично законодателство. Неслучайно представители на българската публична администрация вече заявиха в медиите, че след АСТА се очакват нови директиви. 7. АСТА предвижда сътрудничество с бизнес общността за прилагане на мерките за борба с нарушенията. Предвижда се приватизиране на правоприлагането, частно тълкуване, частно извличане на точния смисъл на разпоредбите и частна преценка. Статистика от Ирландия и Великобритания показва, че в резултат от такъв подход има стотици случаи на неправилно обвинени потребители. 8. АСТА изисква държавите да предвидят наказателни мерки, които да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби.Предвиждането на «поне-разпоредби» не дава гаранции, че държавите няма да въведат по-стриктни или по-подробни ограничения. Българският опит с Директивата за задържане на данни показа как се прави това. 9. АСТА въвежда разпоредби относно предоставяне на информация за предполагаеми нарушения, при това не само в наказателни, но и в граждански производства. Държавите ще могат да предвидят предоставяне на информация относно всяко лице, замесено в предполагаемо нарушение. Потребителите са поставени в позиция да доказват, че не са нарушители. 10. Изискването за предоставяне на информация ще доведе до ефекти, които Европейският надзорник за защита на лични данни свързва с масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора – независимо дали са под подозрение - и систематично записване на данни. 11. АСТА съдържа неясноти от различно естество, в момента стават видими неяснотите от правен характер. Допълнителни неясноти внасят развитията в държавите от ЕС по отношение на ратификациите. 12. Европейският парламент вече е настоявал АСТА да не налага непряко хармонизация на законодателството на ЕС относно правата на интелектуална собственост и да бъде зачитан принципът на субсидиарност. Европейският парламент вече е подчертавал, че икономическите и иновационните рискове следва да бъдат оценявани преди въвеждането на наказателни санкции, когато вече са въведени граждански мерки. Европейският парламент вече е изразявал твърда позиция ,че доставчиците на интернет услуги не следва да носят отговорност за данните, услуги по преноса и хостинга на които те предоставят, до степен, която би наложила предварително наблюдение или филтриране на тези данни. Европейският парламент вече е изразявал категорична позиция в хода на работата по IPRED2 срещу формулировки, които могат да доведат до интерпретиране на "нарушения в търговския мащаб" във вреда на обикновените потребители. На основа на казаното и като вземе предвид - едностранчивостта на предлагания подход в полза на определени индустрии и без оглед на общото благо и цената, която други индустрии и гражданите се очаква да платят; - нарушените стандарти за участие на всички заинтересовани страни при изготвянето на АСТА; - несъответствието на АСТА с предходни официални позиции на Европейския парламент; - неяснотите от правно естество, които, освен другото, препятстват ефективно прилагане за нуждите на единния вътрешен пазар; - неразгледани тук ефекти за свободата в други области като например фармацевтичния сектор Европейският парламент трябва да гласува не на АСТА. По мое мнение същото трябва да извърши и парламентът на България.
-
Напротив. Практиката показва, че в наше време не става дума за нормалното и естествено опростяване на езика (без това да касае неговата функция на носител на безспорна и ясна информация), а все повече става дума за изпростяване на езика. Това, за което тук си чешем езиците няма нищо общо с реално ставащото на улицата, което вие наричате "естествено развитие" на езика.
-
Ами защо се увеличава броят на неграмотните? Защото не учат правилата, не искат да ги учат и искат да си останат лениви и невежи. КГ правилно каза, че ако правилата ще обслужват неграмотността и невежеството, то скоро няма да има никакви правила. Утре сигурно ще си мучим един на друг за още по-лесно като "естествено развитие" на езика.
-
За мен като потребител на писмената форма на българския език, единственото важно нещо е да служи, както сто пъти повторих, като универсално и най-важното икономично и ясно (т.е безспорно) средство за пренасяне на мисли и идеи, както и на друга информация. И точно в тази връзка, всички други неща, които се изговарят са преливане на пусто в празно с една единствена цел - да се насърчава мързела и ленивостта. Човек може да мине и без математика (стига да може да смята до размера на заплатата си ), но без употреба на писмена форма на езика - не може. А след като официалната писмена форма на книжовния език е една изкуствена (в определен аспект спряма естественото развитие на диалектите) конструкция, то е ясно, че ще има правила. И ако тези правила са подчинени на идеята за ясно и недвусмислено предаване на смисъла на информацията - ами точка по въпроса. Пълен член -кратък член, трагедия, че трябва да се научи едно правило. Все едно ви карат да разбирате и обяснявате Питагоровата теорема. Аман от псевдолингвистични алабализми, но забравяте, че писмената форма на всеки език има и друга, съвсем нелингвистична функция. Сто пъти го подчертах, ако не го разбирате - проблемът не е в моя телевизор.
-
Следователно, естествено се развиват само диалектите, т.е особените наречия, които се говорят в различните географски области. Книжовният език се явява универсална, обобщаваща версия и в този аспект е изкуствен, а не естествен език и ако не се преподава в училищата никой няма да го говори. А щом е изкуствен език, той се различава от "естествените" диалекти. Почива на тях, но няма как да е абсолютно идентичен с тях, още повече, че самите диалекти се различават един от друг. И ако един диалект започне да се развива различно (включително и граматически) от друг какво да го правим този изкуствен официален език? Дали да следва едното развитие или другото? А и което и да следва, пак ще е различен от "естествеността" на другия диалект. В тази връзка, пак повтарям, че като особено универсално средство за комуникация, писмените правила на този официален език ще се различават от всички диалекти, на чиято база е принципно изграден. Целите му са съвсем други, а не сляпо да следват естественото развитие на диалектите. В писмената реч най-важно поради особеността на общуването с него е яснотата и безспорността. И един пълен и кратък член изобщо не са такъв проблем, който се раздухва непрекъснато. Па, да си седнат на задниците и да го научат това правило, а не само да припяват, че в устната реч не се позвало. То, в устната реч и пунктуация не се ползва и малки и големи букви и прочие, нали?
-
Това пък от къде го измисли? Не съм сексист, така че и при жена нападна котка, работата е същата. Пак не е безспорно ясно за всички кой е главнияТ герой (защото незамисимо от философстванията по-горе нямаме задължително правило главният герой задължително да е на първо място като съществително както е в английския, например), а това е най-важното при писмената реч. И за какъв тъч става дума, за какви пет лева, за къФ такъФ, бе пич? Айде пак поздрави от Селемсъзът.
-
Моля да ме извиниш, че не използвам точната научна терминология, но първо ме разбираш много добре какво имам предвид и второ виждам, че говорим за едно и също нещо. Както и да се изменя езикът като говор (така да го кажа), то проблемът с отразяването му с писмена реч си остава един и същ. Промяната на езика не се отразява на неговата същност и функция като средство за комуникация, за обмяна на идеи и мисли и прочие и на необходимостта тази функция да се запази в случаите на писменото му изразяване с неговите особености. А това няма как да стане без формални правила. А наличието на правила означава, че искаш или не искаш трябва да ги учиш и да ги спазваш. За това тези, които ги знаят се наричат грамотни хора, а другите са просто лениви неграмотници. Именно, защото трябва да служи като универсално средство за комуникация с възможност за по-пълно и широко възприемане, във всяка държава се създава един изкуствен (от гледище на естественото му развитие) език, който наричаме книжовен или официален. И той, за да унифицира различията бъка от формални правила. Съгласен съм, че запазването на едно правило само за себе си е глупаво, но когато тези правила са подчинени на идеята за максимална ефективност и икономия при предаване на мислите и идеите и за максимална безспорност на смисъла на предаваното, то е също така глупаво да се търси преднамерено опростяване, защото хората са лениви и не им се напряга да учат. Както казва Жоро Бекамът - много мразя да се напрягам.
-
Абе не знам как работят езиците, но англичаните си имат други езикови кусури (които пък ние няма и поради тази липса също не сме се избесили ) и ако не си спазват правилата на писане и говорене, може и да се избесят. Има голяма разлика дали езикът е писмен или устен. Мисля, че е безмислено точно на теб аз да ти я обяснявам. Ако при говоримата реч може да ползваш (най-малкото) интонация, за да пресъздадеш акцента и смисъла, това в една писмена реч няма как да стане. Това трябва да се компенсира с правила като пунктуационните, например. Пак повтарям, че на езикът не трябва да се гледа само като на нещо дето си плещим и гледаме да ни е по-лесно (като за всяко неща - ама това си е човешко-маймунска черта), а като на средство за комуникация, която трябва по най-точния, икономичен и правилен начин да предоставя смисъла и същността на изреченото. За това, поради особеността на общуване с писмена реч, тя се налага да е по-формална.