DendroaspisP

Културно-цивилизационното влияние на Египет е доста допустимо и даже щеше да е чудно ако го няма. Обаче това черното в Атина от къде иде - от маврите ли, от нубийците ли, от още по-църните негри от района на езерото Виктория ли?

Според работното определение, ползвано от БАН има и още един критерий: - обща история И манджата с грозде ства съвсем пълна.

Дедо Либене, въпросът не е в геноцида (както казва Глишев), въпреки че е възможен. Въпросът е в политкоректността, но в друга връзка. Преди време бях чел някъде (но сега не мога да си спомня къде), че проблемът е с индианците. Ако се окаже, че има "бели" преди тях в Америка като местно население, излиза, че индианците не са коренно население и ще загубят редица придобивки, които са получили последния половин век като компенсация за гузната съвест на "белия завоевател". Ако пък е имало и геноцид, тогава основният коз на индианците за "белия" геноцид над тях също ще отпадне, заедно с привилегиите.

Да, обаче почти всички от така изброени държави не са "чужди". Те са били "руски" и идеята е, че СССР по-скоро си ги връща. Така че относно тях по-скоро става дума за "домашен" въпрос.

Е, това е съотносимо и към съзнанието. Следва ли, че душа и съзнание са едно и също?

Лошото е, че най-често се прави с пристрастна похот без предпазни мерки, а после се чудим що отрочетата, плод на тази "любов" били изроди.

В интерес на истина - трудно. Такава ни е природата поне към настоящия момент. Но пък, ако не правим опити за въздържание, непрекъснато ще я изнасилваме. Наука де.

Като гледам развоя на темата, науката май няма да я бъде, но измите и истите ще пребъдат на нейн гръб. Почти всеки се опитва да я натика горката в собствените си пристрастни -изми и -исти (християнизми, религионизми, атеизми и прочие) и да я обясни, аргументира и представи с оглед на тях. Ами точно това е общото между -истите: пристрастният, егоцентричен и ограничен наш субективизъм, волно или неволно, грубо напъхан в науката. А резултатът от това извратено ашладисване са -истите и -измите.

Ник, не така с иранистите, защото по същата логика, списъкът следва да се допълни с: + тюркофили; + тюрковъди; А напълно е валидна и реално съществуваща комбинацията исторически догматик + тюрковъд и прочие...

Много приказки, много думи, думи, думи, само научното определение за душа не го виждам... Което за мен, към момента прави разговора по тази тема (душата като категория и определение с оглед на нейната иманентна същност) безмислен и словоблудствен.

Такива "определения" в същност нищо не казват. Науката доста пъти е установявала, че дори очевадното... не винаги е вярно. Тук се сещам за онзи страхотен разказ на Станислав Лем от поредицата за Йон Тихи, когато попаднал на онази планета със загадачните сепулки, дето всички на планетата май ги имали, или май ги искали или май, май не става ясно. Та, горното "определение" звучи по същия начин: сепулка - нещо, което се сепули в сепулкарий (виж за повече подробности сепулене); сепулене - дейност, която сепулка осъществява в сепулкарий (виж за повече подробности сепулкарий); сепулкарй - място за сепулене на сепулки (виж за повече подробности сепулка)... :tooth:

Е, така става, когато се мисли ненаучно. За да имаш нещо и да твърдиш, че точно това имаш (респективно, че точно това аз нямам), следва първо да го дефинираш. Та, да започнем - какво е определението за душа в науката (теологията тъй като не е наука, няма смисъл да ползваме нейните "постижения" в тази област)?

Представи научни доказателства къде е поместена душата, какво представлява, какво е съдържанието, природата и свойства й и тогава ще приема, че понятието е изяснено.

Ако в науката намесим и неизясненото като съдържание понятие "душа" нещата съвсем ще се омажат. Категорията "душа" има отношение към етиката и религията, но не и към науката като такава (както казах, обаче има отношение към употребата на науката, но това са съвсем различни неща). Една от основните причини за многобройните -изми и -исти е именно неправомерното смесване на наука и... други неща с приоритет на... другите неща.

Ами простичко е - науката се свързва с познанието само по себе си, като такова, като идеална и безпристрастна обективна, а не субективна категория. Науката се занимава с придобиване на чисто познание за нещата от обективната ни реалност. Колкото повече е наука, толкова повече по-обективно отразява "ставането" извън нас и нашето съзнание. А това познание може да се ползва от човека. Тук вече навлизаме в субективизма - някои го ползват за добро, други за зло (между другото самите понятия добро и зло са понятия от етиката и респективно също са натоварени със субективизъм), трети да правят кинти, четвърти да трупат власт и да подчиняват себеподобните, сиреч разни хора - разни идеали. За мен не е учен този, който използва познанието, за да "доказва" предпоставени тези и хипотези, защото това е все едно да сложиш каруцата пред магарето. Хипотезата или тезата възниква на база постигнатото до момента обективно познание, а не обратното.

Каквото и да си говорим, в науката нещата са много прости - за да е наука и за да си учен, единственият "бог", на който трябва да служиш е обективната истина, а неговият "пророк" е желанието за обективност и стремежът за максимално и безпристрастно (сиреч най-несебично и егово) постигане или достигане и доближаване до тази истина. Всичко останало е от Лукавия и човешката ограниченост, невежество и егоцентризъм.

То това - хубаво, ама така излиза, че в Библията или пише глупости (Бог там меси човека от кал-мал и прочие неорганични земни продукти и с едно вдъх - хоп, ето и органична, че и мислеща материя с душица) или тя е толкова абстрактно-алегорична, че да се разбере е по силите на малцина гении с философско мислене и интелект на австрофизици. Сиреч е направо безполезна за масите.

Което ми напомня, че в същност и първата ракета (балистична) също не е дело на американски учени, а на германците (Вернер фон Браун и компания). А науката като цяло няма как да се развива, освен ако не е с незабавно приложение (консумативно общество, икономика и научен стимул). За това фундаменталните науки (теоретични по своята същност) са обречени на забрава и забава, защото кинтите за тях са много по-малко и все повече ги намаляват по една или друга "причина". Ако така я карат, скоро Китай и Русия тотоално ще ги изпреварят. То, само с една електроника не може да си на върха.

Любимите ми животни са: вълците (особено северните породи), делфините и... сурикатите (тия са големи сладури и доста умно действат като колективно поведение). Преди време имах котка - чистокръвна сиамка, ама май не бе нещо в ред с главата (като за породата си, де). Така се бе привързала към мен, че ходеше подире ми като куче, а когато се прибирах досуш като куче ме чакаше пред вратата. Не даваше на никой в къщи да я гали, но ако аз не го направя, направо се мяташе на гърдите или корема ми и проточваше шийка в смисъл - не се разсейвай, ами почвай да ме галиш (кво да я правя - женска си беше, сиреч мацка ). И като почваше едно мърканеееее, чак ме избиваше на дрямка малко по-късно. Само че, за разлика от този джелатин Алвата, аз не я мачках и малтретирах по исторически причини, ами си играехме на котка и мишка (умираше от възторг, когато нещо шава под килима и такова скачане и "ловене" падаше, че спираше чак като се умори доста - за килима няма какво да говоря, той се беше само за тази цел и не ставаше след това за нищо друго ).

Алва, плачеш за донос до сдружението за защита на животните! В графа причини за тормоза, ще напиша с печатни букви (за анонимност): малтретира кутуракът по исторически причини!

Обаче, Карл никога нямаше да дойде и да иска да вземе нещо от "царството на гърците" - нито е такъв корназ, нито е имал сили за подобно нещо. За това, той се задоволява с друго - от двоен крал (на франки и лонгобардите, както е бил титулуван) да стане ръководител на целия "християнски народ", сиреч император на римската империя, макар и върху земи, които отдавна не са под фактическата власт на легитимната част от империята или над такива, които никога не са влизали в нейните граници. И така да властва над християни, но не и над ромеи. За това му трябва и лакардията с наследниците "от Троя". И в този аспект да подмени една империя с друга, защото неговата империя не е правоприемник на Източно римската, което единствено би могло да му даде истинска легитимност според доктрината.

На Симеон не му е необходимо нищо да скалъпява. Достатъчно да е влезе в Константинопол и да елеминира настоящия император. После да се обяви за император на гърци и българи (и на другите народи в рамките на империята, сиреч на византийците). Тъй като ще е узурпатор, ще има проблем с част от населението (в някои теми и/или в Константинопол), които по тази причина няма да го признават (виж историята на готското влияние върху държавното управление от края на IV век, на исавърския император Зенон или на родоначалника на македонската династия Василий I Македонец). Може да му се наложи да потуши един или няколко бунта и ако води успешна външна и вътрешна политика, в последствие ще бъде признат от византийците за техен император. За разлика от Карл, Симеон не е невежа за византийската история, държавна традиция и политика, той е толкова добре обучен от тях, че ги познава до степен да го нарекът "полугрък" и се предполага, че ще използва това знание. Това, дори би могло да компенсира обстоятелството, че "неговият народ" (българите) не са били поданици на империята до този момент (каквито са били исаврите при Зенон през втората половина на V век). Най-общо казано, за разлика от Карл Велики, Симеон няма да подмени една съществуваща империя с друга, а ще продължи именно съществуващата империя, която в очите на ромеите е единствено легитимната.

Ами всички се съобразяват с римската империя, нейните институции и доктрината. На Запад единствената реалност е, че реалната власт принадлежи на варварски "крале", но самите те се смятат само за вождове на племената си. Поради принципа на икономията, империята още от V-VI век им е признала територията, която са завладяли и частично им е прехвърлила власт, но не и царски правомощия и титла. А и на тях самите до Карл Велики не им идва и на ум да се признават за императори. Дори Пипин Къси се задоволява само с една от крачките на императорското достойнство - да бъде само помазан и то е направено по съвсем други причини - неговият род да получи "легитимност" като господстващ род, защото до момента те само de facto ръководят франките, а легитимността е на Меровингите (които обаче никога не са били помазвани). Едва с възхода на държавата на Карл към края на VIII век, нараства и самочувствието му. Иконобороството във Византия още повече разклаща примата на Константинопол в очите и на папата и на Карл. До този момент Карл се счита само за слуга на Църквата, но не и на папата и на епископите. Дори папа Андриан е принуден да му пише, че е "велик крал, определен от Бога", с което го поставя, независимо дали е искал, под пряка зависимост от Бог, а не от Църквата. И за първи път му дава титлата "православен", което означава "държател на истинската вяра", която до момента е притежавал и притежава само императорът в Константинопол. Но дори и за Карл е необходимо да намери обосновка за претенцията си към титлата император. Силата на меча не е достатъчна, защото той знае, че само с него титлата му ще остане непризната и във Византия и сред поданиците му и от Църквата (римо-католическата). Както епископът на Рим си измисля лакардията с наследството на Константин (сиреч, че цяла Италия и завещана на папата и институцията му), така и граматиците на Карл започват сериозна работа по фалшифициране на историята. В Кралските летописи преднамерено се залага продължение на старото предание (век и половина по-рано в Псевдо Фредегера), че франките са произлезли от Троя. Защо е необходима тази измислица? За да се приравнят франките към римския народ. С това работата по аргументацията не спира. За франките византийският владетел е грък, а не латинец (сиреч римлянин). Още от 794 година Libri Carolini многократно натъртва и уточнява, че става дума за "империята на гърците" (не за източната част от римската империя), а имперотрът е титулуван ту крал, ту император като във Франкфурт дори са убедени, че обичайната титла на този гръцки държавен глава е basileus, а не imperator (сиреч, титлата император на римляните си седи вакантна). Както казва Жан Фавие за невежеството на западните граматици, те "нямат представа, че гърците са наричали така Великият цар на персия и че приемниците на Константит (сиреч единствените легитимни императори) ще носят тази титла [василевс] едва след като император Ираклий побеждава Сасанидите през 627 година, но те знаят едно: basileus означава цар". Затова, в Летописите от Лорш от 803 година е отбелязано, че "в страната на гърците императорската титла бе незаета". Още повече, че по това време там е властвала Ирина, а това е богонеугодно и неестествено и това е един от "аргументите" на папата и на неговия клир от събранието на 23 декември 800-та година, защото император може да е само мъж. Т.е силата на меча нищо не значи в това отношение. Търси се всякаква друга аргументация, за да се "докаже" и "установи", че към 800-та година римската империя няма император, че тази титла е незаета и естествено Карл като предводител на франките "от Троя" има пълното право да обяви своите претенции. Още много може да се пише по въпроса, но изводът е ясен - дори един Карл не може да узурпира тази титла, не може да я вземе насила само със силата на меча (извън Византия), а трябва да обоснове доводите си, че той има право на нея с оглед на доктрината. А от това следва, че признаването й от някой от епископите (патриарх е доста по-ново име) на петте църкви само по себе си не значи много, ако е в разрез с доктрината.

И аз мисля така. Симеон, особено от началото на X век не иска да унищожава Византия. Той иска да седне на престола на Византия в Константинопол именно като император на българи, гърци (арменци, власи, сирийци и прочие, колкото народа има в границите на тогавашната империя). Ако бе успял, неговите наследници нямаше да са български царе, а византийски, а династията - поредната византийска такава докато е на власт и я има. Това е именно уникалната черта на византийска (т.е източно римската) държавна доктрина. Тук мога да ви предложа и един интересен въпрос за разсъждение - считате ли, че свещената "римска" империя на германските императори от X век е имала някакъв шанс (освен на хартия) да бъде такава като се отчитат особеностите на народопсихологията и разбиранията на Запад във връзка с държавната доктрина (изключвам папството, имам предвид народите и племената)?

По повод пост №138 на Атом: Обстановката в района на Западната римска империя (където е и Рим и папството в него) се променя от IV до IX век и то многократно. Противоречието между римския папа и константинополския патриарх започва много по-рано от описаното в поста (което само по себе си е правилно и вярно). Следователно, то не може да е основната и единствена причина за схизмата. Историята на отношенията между двете църкви дори до средата на XI век показват, че не толкова константинополската патриаршия не проявява разбиране за промените в римската курия, а че римската курия като цяло е инициатор на сблъсъците по една или друга причина и повод. А преди описания в поста период, има редица други причини и поводи за това.