DendroaspisP

Абе, за Крум и Борис - не знам, но съм сигурен, че техният пранаследник Алвата скришом си попийва, а пък нас ни гълчи строго и публично от амвона на този свят форум!

Тимур е много по-късен владетел. Век дели неговото раждане от смъртта на Чингис хан, който си е паганист и такива са били монголите в началото на XIII век, когато започват експанзията си под ръководството на Чингис хан. Както бе посочено по-горе, те възприемат религиите на народите и държавите, които са покорили (в Китай - една, в Индия - друга, в районите на пакистан и Персия -ислям и т.н). Само че, това не става веднага. През втората половина на XIII век (когато татарите стигат България) все още е малко вероятно да са възприели исляма. Към края на века (времето на Чака) някои може вече да го изповядват, но едва ли е всеобща тенденция.

Причините са вътрешни и външни. И варират според конкретната ситуация на всеки народ. Т.е при всеки народ има някаква конкретика защо точно в даден момент е прието християнството, а не по-рано или по-късно. Докато при франките (например) причините може да са преди всичко външни, то при българите според мен са преди всичко вътрешни, но и свързани с външните. Франките нямат на самата си граница такъв силен враг като Византийската империя, а се занимават основно с разни пагански племена, по-голямата част от които са им доста близки в етническо отношение, или с остатъци от ЗРИ. Българите през IX век завладяват доста голяма територия, на която обаче живеят всякакви племена и народи, въпреки че по-голямата част от тях са славянските (които обаче честа са врагове по различни причини и това не ги прави силен вътрешен елемент като поданици). Към този момент, българите все още не са приели византийския стил на вътрешна администрация и управление, защото не могат да си го позволят. В държавата им има определен държавно-административен дуализъм (с който от Крум започва да се бори), говорят се различни езици (което не е толкова важно), изповядват се всякакви религии (включително и християнство). Т.е няма никаква сериозна основа за вътрешна спойка и централизация, освен по някакъв силов път, което често е със съмнителен резултат и трайност (поведението на редица славянски племена през първата половина на IX век го доказва). За да се приложат някои принципи на централизираната и сравнително ефективна византийска система (Борис ясно е виждал, че и там има наличие на различни етноси и народи, но това не пречи на ефективното им управление) трябва на първо място някакъв фактор, който да обедини това етническо разнообразие в държавата. И една монотеистична религия е перфектна за целта, доказала е действието си във Византия, а и както казва Алвата, доста поданици на държавата вече изповядват тази религия. А такова обединение е много важно, за да може уголемената България да удържи на силните си съседи - Франките и византийците. В същност, ако проследим внимателно политиката на кановете от Крум насетне, тази тенденция се забелязва осезателно. Започва се с административна реформа за привличане на славяните в управлението и то не заради друга, а за да бъдат пряко контролирани от кана и да му се подчиняват на лична основа (Крум - Омуртаг). Борис вижда своя шанс в друг консолидиращ компонент - християнството и го използва. Чрез славянската писменост елиминира и евентуалната опасност (по отношение на неграмотните маси) от директно и пряко византийско влияние чрез религията. На преславския събор (в края на века) нещата се финализират с приемане на славянския език (със своя азбука) за официален държавен език на кореспонденция и администрация. Основните компоненти са вече въведени. Макар и в движение, България се опитва да построи вътрешна структура, която да я направи сравнително стабилна и конкурентна на Византия.

Това не би му попречило да кокетничи с тях, за да си вдигне цената пред византийците и тяхното християнство, нали?

Поне за мен е безспорен и този ефект (централизация) от приемането на една монотеистична религия като християнството. Днес малко или много пропускаме обстоятелството, че днешната роля и възприемане на християнството нямат нищо общо с ролята и значението на тази религия за обществения и държавния живот по онова време. И не само на християнството, а и на исляма като огледална монотеистична религия. В заключената тема не случайно подчертах ролята на религията (особено на силно вътрешно централизирани религии като монотеистичното християнство и ислям) като обществен регулатор. И в онези времена тази роля е била много голяма, особено за паганските култури, които искат да създават държава по византийски образец (съзнателно или неволно). За това и за византийците е било все едно от кой народ или етнос си, стига да приемаш и следваш: -регулацията на закона (формално светската власт в държавата) и - да изповядваш и следваш регулацията на християнството като религия. Тези два компонента са били достатъчно силна спойка по онова време за обществото, схванато като общество, което трябва да е подчинено на властта (която тогава е била регулационно двукомпонентна - светска и духовна). Едва ли Борис не си е давал сметка за тези неща и за ефектите им, особено като се има предвид, че в България от десетилетия е осъзната нуждата от централизация на властта над териториите и народите в нейните предели и активно се работи в това направление (от Крум, та през Омуртаг, та чак до Симеон).

Браво! Трудно, но много хубаво начинание. Пожелавам успехи!

Тук се сещам, че някъде бях чел как Владимир събеседва с представители на тези религии. Дори е бил силно заинтригуван от исляма, но това, което обръща колата е отговорът на резонния въпрос дали ако русите приемат исляма ще могат да пият. Тъй като отговорът бил отрицателен, тази религия отпаднала от интересите на княза. Борис като умен и внимателен владетел сигурно е правил нещо подобно, за да прецени най-добрия ефект за държавата. А може би е ухажвал и другите религии, за да накара византийците да бъдат по-отстъпчиви в смисъл - абе да не си мислите, че сте единствения избор?

Християнство ли? Не е задължително, но със сигурност цитираните от мен част от "божиите заповеди" са общовалидни и общочовешки и те със сигурност са "реципирани" от юдаимза от друг предшестващ праисторически морал, а от там са попаднали и в християнството със Стария завет. За това, само защото се намират в една религиозна книга, това не е повод да се пренебрегват или отричат.

Южняк, по повод на твоя постинг под номер №243 ти сложих плюстче. Но имам един въпрос (поне аз не разбрах от моя прочит, за това ако го има, но аз не съм го разбрал - извинявам се): Така посоченото изследване със сигурност отразява "примесите" в кодиращата и носеща информация ДНК. Но не разбрах дали са изследвани за примеси и некодиращата зона на ДНК-то, където също може да има мутации (т.е размествания поради липси или примеси), но те не се визуализират, а просто се предават в латентен вид (т.нар СНИП-ове)? Но наличието на такива СНИП-ове също може да установи наличие на такива външни за ДНК-то "примеси" (например, мъжката Y-хромозома, има грамаден некодиращ (хетерохроматинов) блок и там са натрупани хиляди СНИП-ове, които се предават като "исторически баласт".)

От както има някаква форма на що-годе организирано човешко общество, отличаващо се от чисто животинското такова, има и някакъв морал. Той в същност е система от нравствени етични принципи, които се приемат и изповядват от значителна част от дадено общество. В това отношение, моралът е един от първите регулатори. После идва религията като тя в монотеистичните такива инкорпорира в голяма степен морала в себе си. Т.е и религията е играла и още играе ролята на регулатор на обществени отношения (в ислямския свят, особено в по-неразвитата му част все още преобладава шариата - вид религиозно право или по-точно казано право, почиващо на религиозно-морални норми). Правото в класическия си чист вид е след това в един по-зрял етап. Но и днес в българското право има принцип, че ако едно отношение между гражданите не е уредено от правна норма, то се прилагат правилата на обществения (сиреч текущо господстващия) морал и прочие.

Bravo, ти наистина ли мислиш, че повечето хора не са "неграмотни овце"? По-точно казано - невежи овце. Не се спирам на причините (много са, но неграмотността е една от тях), а само на крайния резултат (ако не бе така, популизмът нямаше да печели било под формата на религия, на политика или на рекламна продуктова презентация и т.н). Това, че хората си мислят, че не са невежи, не означава, че не сме такива в същност. Това, че част от нас прекарват по-голямата част от живота си в определна среда с по-високо интелектуално качества (този форум е една от проявните форми на това), съвсем не означава, че преобладаващата част от хората прекарват дори и малка част в някаква по-интелектуална среда, караща ги да мислят над първично материалното и формиращо тяхното поведение.

Кризата за идентичност на съвременния човек е много сериозен проблем. Лошото е, че все още няма лек. Използват се всякакви политико-икономически наукоподобни шарлатанщини (леви и десни), измислени психо модернизми, левичарска реторика - по скоро безмислена по своята същност демагогия, която злоупотребява с правата на индивида под формата на тяхна защита и т.н. А всичко идва от това, че материално угоеното западно общество все повече губи жизнени идеали и цели и се отдава на прекомерен материален консумативизъм и псевдо духовност (повтаря се ситуацията с някогашните римляни - повръща и пак започва да се храни за удоволствие, без дори да става от лежанката). Тази ситуация ще се запази докато не се самоубием или докато ново външно обстоятелство не организира умаломощената интелектуално-духовна енергия на обществото към нова цел. За идеалите, малко придържане към изконните минимално необходими (все още) за вида принципи няма да ни навреди. В този аспект, от Библията само част от десетте божи заповеди си остават и до днес като категоричен императив, кой каквото и да ми разправя, ако искаме да имаме стабилно (сравнително) общество (конкретно Изход 20, 2-17 от 20:12 до 20:17 включително - по българската Синодална Библия). На тяхна база можем да надграждаме, а не да ги заменяме с модерна шарлатанщина. Другото от Библията е обща култура. Поне това е моето мнение.

Глишев, приемам уточнението. В моя постинг да се чете "редови калугери" ако това е по-правилното. Но, това не променя същността на проблема. Тези хора, освен че са официалното "лице" на Църквата, преди всичко управляват същата. А за мен един свещеник да е доносник - това е липса на морал и вяра. Т.е те управляват Църквата без морал и вяра.

Аууу, възмутен съм! Авторитетни короновани глави предсказват края на света, а тия пияници у тоя форум пак са объркали посланието и са го обърнали на неконтролеруемо пиянство!!! Ама прав е Алвата - много се злоупотребява алкохолно туканка! Така и края на света ще се пропусне, ма те даже нема и да усетят... :laugh:

Не съм вярващ, но ми се струва много нечистоплътно една църква да се ръководи от доносници. А и когато са станали такива те не са били на ръководни постове, а както казва Глишев, са били все още редови попчета. Явно, при тези "свети хора" земната амбиция е доста повече от вярата и нейната чистота. То и за това, управлявана от такива хора, Църквата ни е на сегашното дередже.

Ами ако не се дефинира, едни от спорещите ще имат едно предвид под "държава", други - друго и просто спорът се обезмисля. За това ако ще има смислен спор, то първо трябва да е по въпроса за това, какво разбираме под понятието държава в тази тема. Това, което предлагаш е добър начален модел като предложение. Но ако той се приеме, вече е ясен критерият с оглед, на който определяме дали е имало такава точно държава или не. Т.е изключваме всички останали форми на държавно образувание дори и да ги е имало. Ако някой иска да оспори модела/понятието, то е добре да се направи преди, а не по време на спора по посочените вече причини.

Въпросът кога е "основана" или "възниква" една държава е много относителен. Това не е едноактен процес. Кога възниква римската държава, чийто наследник е ИРИ? Когато Ромул и Рем цоцали от вълчицата, когато "изградили" селището Рим, когато се появил първия им цар (него пък кой го е признал за такъв - етруските или местното население или някой друг и изобщо някой признавал ли го е) и т.н и т.н. За това външното признаване не е (поне според мен) основен фактор. Нито това как Византия приемала българите (особено с оглед на концепцията едно земно царство и един Бог на небето). Дали има държавно образувание зависи от два вътрешни фактора: 1. дали обективно това образование има такава вътрешна структура (дали е федеративна или не няма значение - Крум започва една много смислена промяна на принципите на вътрешно управление с оглед вътрешна централизация на властта над територията, но това не значи, че не може да има държавно образование и преди това) - тук вече може да се спори върху каква територия и т.н; 2 дали управляващите и населението възприемат територията, на която живеят и властта, която е над тази територия като независими и отделни от заобикалящите ги образования (най-общо казано). Използвам термина държавно образование като по-общ термин, защото държава е нещо с определени характеристики (които ясно трябва да се дефинират още в началото), а има и различни видове държави по това време - Танската империя на китайците, тази на арабите и т.н.

Разбира се, че следва да се чете под лупа. Отделно, не съм убеден до колко той има достъп до фактите и документите. Но в същата сила, това за лупата важи и за съветските автори и за сегашните официални руски автори по темата.

Да де, ама Наполеон получава военно обучение, учи за това (днес това се нарича висше военно образование), а не идва от острова си и да се научава да ръководи армии само като гледал как гърмят оръдията. Така че Ивайло може и да не е благородник, но определено би следвало да има сериозно военна подготовка и то не само от гледане и слушане на команди като прост войник.

При тази продължаваща секретност от официална руска страна, това си е направо за каса отлежало уиски.

А като видиш тези обекти на преклонение и национална възхита, трябва ли да ревеш и ти като магаре или те спасява това, че си чужденец? Щото, нещо не мога си представя Римлянина да рони сърцераздирателно сълзи за Великия вожд, за сина му и за внука му и да си тряска главата у паважа.

До колкото съм чел, в началото на войната германските танкове като характеристики са направо смешни спрямо съветските. Тънка броня, слабо (до 50 мм оръдие), бензинов двигател (който често отказва да се пали при силен студ), тесни вериги (масово затъване в лишените от пътища и кални съветски простори) и т.н. Да не кажем, че са нямали аналог на средния Т34 и на тежкия КВ1. 50 мм, особено късото, оръдие не било много ефективно срещу Т34. Предполагам, че дългото (май че бе 76 мм) оръдие на Т34 го е превъзхождало освен в огневата мощ и по далекобойност (това ще го кажат специалистите във форума). Сега се сещам, че товориш Сталин като типичен грандоман много е искал да сложи още в 1940 година някакво 105 мм оръдие на средните и тежките танкове, та конструктурите с риск за живота си едвам го убедили, че все още нямат шаси и купол да издържи такова нещо. Тогава какво остава за германците? Координирани действия срещу съветските танковете (още повече, че руснаците освен качествено ги превъзхождат и количествено) и координация с артилерията. Предполагам, че няколко по-слаби немски танка, като действат в синхрон могат далеч по-бързо и лесно да неутрализират един Т34. А за това трябва комуникация в реално време. Отделно, че самите германски екипажи са били далеч по-опитни и добре обучени и с боен опит за разлика от съветските. Като сложим и по-доброто командване на танковите войски и това може да обясни победите до Курск (където пък по отношение на танковите битки германците имат голям малшанс).

Така е. Снабдени са и командният танк е можел да дава оперативни нареждания в реално време на всеки танк буквално. А руснаците, до колкото знам, вдигали люка (ако обстановка позволява) и си развявали флагове. Па който види в тази пушилка и динамика на битката - види. Може би са следвали командния танк чисто визуално в повечето случаи. Но като го унищожат, какво ще правят тогава останалите? Тук КГ може по-добре да обясни нещата.

Графе, ами то няма много за удивление, ако човек си направи труда да проследи преди посочената година (около 1240), кого са покорили монголите и как. И требушетите си идвам съмсем на място и съвсем закономерно.

Със сигурност се дероманизира след VII век. Но това не е чудно - Византия е мултинационална империя, в която няма вече водещ етнос. И е без значение от какъв етнос си, стига да приемащ ценностите на империята и идеалите й. Всеки може да стане дори император (което е наследство от римската концепция за империя, с която Византия никога не се разделя). А щом тя е сбор от различни етноси, не можем да говорим за нещо национално-етническо, което да скрепява всичко. За това и идва религиозното - християнството, което трябва да изповядва всеки ромей, ако се има за такъв и това е общия елемент, който споява нещата. Връщане към "гръцкото", къме елинизма имаме едва от средата на XIII век и след това, но тогава Византия е само на хартия империя. По-точно тя вече не е мултинационална, а предимно гръцка (и с погърчени славяни) като основен етнос, т.е повече се доближава до национална държава.