DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3983 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
Да си продължа мисълта от снощи. Ако разгледаме Стария завет от гледище на правото и на правата на жената, това е типичното обичайно източно, семитско право. Това положение не се различава много от положението на жената в исляма, който в този аспект е също проекция на обичайното право на арабите, за които се твърди, че като произход са братовчеди на юдеите. Новият завет е нещо съвсем друго. Иисус е реформатор по своята същност, макар да не е казано точно с тези думи. И едни от най-близките му равнопоставени помощници са именно жените. Това дали е случайно? В Старият завет жената е представена или като мръсница или като утроба. В Новия завет нещата са доста по различни - тя е равнопоставена на мъжа в движението на Иисус. Обществено-политическия живот на юдеите в този период не предполага кой знае какво особено развитие през I в. след ХР спрямо това, което е било векове преди това, но религиозният продукт като идея - християнството е направо новаторски. След като това не може да се обясни само с живота и развитието на евреите, остава да го отдадем на еленизма като концепция и идеи, на римското право като доктрина в тези земи. Защото между идеите на класическото римско право (точно I век след ХР.) удивително съвпадат с концепцията за статута на жената в ранното християнство. Т.е и тук по обективна необходимост имаме заемка от римското най-общо казано.
-
Това поставя един интересен въпрос - подобно развитие в правно-семейния статут на жената се забелязва и в Рим. От времето на царския период, през старата, новата република, Принципата и времето на Диоклециан/Константин, римското право изминава действително голямо развитие по отношение на правата на жената и семейно-наследствения й статус. Та си мисля, дали християнството като става държавна религия именно на римската империя не приема тези правни виждания и не ги инкорпорира в себе си. В същност, дори преди да стане държавна религия, християнството е религия, възникнала в римската империя и следователно не може да се разглежда дори в този ранен етап извън обществено-правния живот на същата и съответното идейно въздействие и разбиране. За сравнение - там, където в последствие е ИРИ това положение се запазва, но в останалата част на Изтока, който не е бил под влиянието на римската власт (или в последствие е заменено с друга определено източна власт), положението на жената е различно. В този аспект, ислямът е проекция като религия на обичайното (преди всичко) право на неримската концепция. Шериатът в този аспект, в крайна сметка е получило религиозна санкция обичайно неримско право, типично за Близкия изток.
-
... С това и аз не съм съгласен. Освен казаното от Римлянина, мога да добавя, че още Нерва създава специални институции за подпомагане на бедните. При Траян се учредяват специални алиментарни фондове за целево подпомагане на бедните. Това направо си е държавна социална политика и то първата в света. От тези фондове децата на бедните родители и сираците на римските граждани получават месечни помощи за издръжка - младежите по 16, а девойките по 12 сестерции. От тези фондове се финансирало и безплатното раздаване на храни за бедните в Рим, както и 5 000 бедни деца задължително получавали дневно храна.
-
Глишев, на твоя пост (№4) му сложих плюстче, защото е много добре написан. Но там говориш за институцията Църква и за духовните. А аз мисля, че става дума за християнството като религия и влиянието и значението за съвременната епоха. Напиши нещо точно по този въпрос - знам, че можеш.
-
Лилава, като гледам диаметъра на това дърво - много си е впечатляващо даже. А за тази кория даже не съм чувал, въпреки че съм си кореняк бургазлия. Благодаря за информация и при първа възможност ще се опитам да я посетя и да се насладя на тези "старчоци", будещи искреното ми уважение.
-
По моето скромно мнение, и римското и гръцкото влияние са решаващи за Халифата. Арабите стават голяма сила (политическа и държавна, а не само военна) след като завладяват най-процъфтяващите римски провинции по това време, а в част от тях има от векове и силно еленистично влияние. В тези провинции на югоизточното Средиземноморие има не само развита икономика и търговия, но и големи умове, които творят в областта на науката, религията, изкуствата, философията и т.н. Арабите вземат това на готово и го развиват в първите векове, когато ислямът все още се формира и не е тази религията, която дърпа назад. Е, и завладяната Персия с нейният потенциал също дава много на арабите. Без нея и без римо-гръцките провинции арабите щяха да си останат едно войнствено диво племе и да последват съдбата на вандалите, които не използват и развиват пълноценно това, което са завладели.
-
Този капитан е голям майстор! Дали е само граждански пилот или е имал и военно обучение (не е задължително да е на изтребител, може и на военнотранспортен самолет)?
-
В същност, младите българки, които днес въртят уж сластно ханш и задник дали изразяват нещо вътрешно или просто подскачат на "модерните" ритми под въздействието на алкохола (Алвата пак е прав да му се не види )?
-
Моето мнение е, че само икономически прогрес не е достатъчен. То е и въпрос на манталитет, светоразбиране, ценностна цивилизационна система. В тази част на света отношението към жената има хилядолетна традиция, която се различава съществено от европейската. Страхотно задържащо действие има и религията - в случая исляма. В периода VII-XIII век икономически по-развитата част от тази част от света е именно завладяната от арабите и исляма. Като богатство и икономически просперитет те са доста по-напред от изостаналата и варваризирана Европа (особено западната й част). Но именно тогава ислямът "официализира" някои от постановките за отношение спрямо жената, а не ги променя или развива. Така че икономиката сама по себе си не е чудодейното средство.
-
Графе, за панонска армия не съм говорил. До 100 000 са една евентуална цифра, която не е невъзможна, като изрично посочих с аварите и славяните. Чети внимателно. Въпросът е, че това може да е максималното въоръжено мъжко население в кризисни ситуации, а не че винаги поддържаме такава армия. Тези 10%, които давате касаят редовната армия - за походи, за обичайно завладяване и прочие. Както се казва - в стандартни ситуации. Обаче забравяте, че при похода на Никифор, това не е стандартна отбранителна операция за българите (ако вярваме на източниците). По времето на Крум все още всеки българин над определена възраст е обучаван за войн и има едно или друго снаряжение, защото все още българите са с традициите на конен народ. Т.е ако се събере цялото население, обучено и годно да носи оръжие числото на войската е доста над 10%. Това са общи теоретични постановки, свързани с модела на управление. При Византия тази роля на евентуални войници изграят определена прослойка от населението - стратиотите, а не цялото мъжко население на империята. От това не следва, че винаги ги събират всички, но те винаги са готови (или трябва да са такива) да бъдат събрани при необходимост. Всичко това води до вариране на числата според конкретиката. За това византия може да изкара и 10 000 човека и 60 000 човека според задача, важността й и мащаба на мобилизация (говорим за периода VII-XI век). Разбира се, има и други фактори, които оказват влияние за точно изчисляване днес. Ще ти дам пример в новата история. При планиране на балканската война, нашата редовна армия по време на война е разчетена и подготвена за 350 000 човека. Според плановете точно толкова е трябвало да бъдат нашите войски, разпределени в две армии на основното направление срещу турците. Когато обаче обявяват войната и започва свикването на запасняците, предвид особената ситуация за българите, се записват около... 800 000 човека. Дори се оказва, че няма униформи за всички (те и така водят сраженията в цивилни дрехи) и спешно се набавя оръжие, включително и чрез контрабандни канали. Така че, в крайна сметка имаме не две, а три армии и рилската "дивизия" от 45 000 човека е около 105 000 човека (т.е две дивизии и половина) - направо си е негласно армия. А сега кажи колко войници сме имали по време на Балканската войъна, ако нямаше запазени извори по въпроса и си смятахте по вашата логика на процент спрямо общото население като не съобразявате редица други конкретни фактори и обстоятелства и начинът на управление. Дали войската на един конен народ е равна на войската на един уседнал, цивилизован народ? Дали Рим в апогея си (по времето на Траян и малко след това), когато според приблизителните изчисления е господствал над около 50 000 000 човека е поддържал 5 000 000 войници или цифрата е друга? И ако е друга, кое определя колко са били? Смятайте и мислете.
-
Графе, виждам, че продължавате да правите грешката да изчислявате по този погрешен начин войската. Тя се определя не само от общото население, но и от вида на управление. ИРИ по един механизъм събира войници, древен Рим (изрично го дадох за пример) по друг механизъм, франките по трети и т.н. За това и в края на VI в. пр. Хр. малкият Рим общо може да изкара по-голяма или поне сравнима войска с тази на франките при Карл.
-
Няма как тази територия да е 100 000 кв.км при условие, че днешна България е около 110 000 кв.км, а се простира в по-голямата си част на юг от Стара планина. Териториите на север от Дунав са друга работа, но виждам, че не става дума за тях, а само за земите между Дунав и Стара планина. Не повече от 40 000 кв. км.
-
Ник, един лаишки въпрос от мен - римляните каква култура са: родова или безродова? Защото определено тръгват от силно родова (фамилията и строгите ограничения дори за мъжкитие индивиди- наследници) и стигат до силно разширяване на правата на жената (в семейното и наследственото право), което дори е още по-разширено от навлизане на християнството, до признаване на равни права на всички римски граждани (началото на III век) и т.н.
-
Не мога да не се съглася с това. Тъжен факт за съжаление. Само че, поне аз мъжкото го свързвам не с мачовщината и тежкия физически труд (историята показва, че жените също са изпълнявали такъв и когато хората хабер си нямали от феминизъм), а с кавалерството. Днес тежкият физически труд или липсата му е преди всичко въпрос на икономически условия. Липсата на военна подготовка при мъжете (подчертавам) е продукт на лЕберастията. Но липсата на кавалерство е продукт на криворазбрания феминизъм пак като продукт на сбърканата лЕберастия. Не може под влияние на сбъркани и неправилни идеи единият пол (жените) да се променя драстично, а другия да си остава константа. Крайният резултат обаче е повече от калпав и води до още по-голямо разделение на половете по външни белези, вместо общността на правата да ги сближава.
-
Нещо по темата за "безвредния" и "полезен" алкохол: http://www.chudesa.net/%D0%BF%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B6/
-
Като гледам как се развива дискусията, все повече се убеждавам, че авторът има някакво право. Вместо справедливо единение, именно схванато като равенство в правата и задълженията на членовете на едно общество (независимо от това дали нещо им се мандахерца или не между краката), днешният феминизъм насажда разделеност в съдържанието, а уж се опитва за обезличи външната форма. И тук дискусията взе да става "ние жените срещу тях мъжете" или обратното.
-
В правото всичко е объркано за този, който не го е изучавал и не го знае. Днешното право (в същност, европейското е с корени още от римското право) не е аборигенно право, което е простичко - зъб за зъб и око за око и не ти трябва много, за да го схванеш, стига да имаш яка ръчица и желание да нацепиш чужда главица в "гибелен гняв" справедлив. Днешното право си има собствен език, понятия, конструкции, институти. Те са азбуката му. Естествено, че като не знаеш една азбука и написаното ти изглежда... объркано.
-
Когато става дума за права, това е понятие на правото и за това важна е не нашата "логика", а единствено правната логика. За това в правото е безкрайно важно коя дума използваш, защото тя си върви със значението и от това зависи тълкуването. А колкото по-малко тълкуваш, толкова по-добре, защото нещата са по-ясни и изчистени. За това най-добрият закон или договор е този, който почти няма какво да му тълкуваш (от юрист имам предвид, а не от средностатистически гражданин-българин, който е направо роден с познания по право, футбол, политика, медицина и т.н ). Затова за протокола повтарям, че в правото между женски права и права на жената има огромна разлика.
-
Няма адвокатска логика в случая, а правна логика. Употребила си израза "женски права", а в правото няма мъжки и женски права, а има права на физическите лицата независимо от пола им. Употребата на "женски права", означава, че има и мъжки права, но такова нещо все още в правото няма, както казах. Така че, "женски права" предполага сегрегация, а нали именно срещу това се бори феминизмът? Права и проблеми са различни неща, но липсата на права или неспазването на права води задължително до проблеми и именно в този смисъл бе написаното от мен. А иначе за феминизма - той има смисъл само като движение за изравняване на правата на двата пола и адекватната им и еднаква защита. Да се бориш за правата на жената не означава да се бориш срещу мъжете, точно както правят онезци феминистки в статията.
-
Поздрав за всички любители и ценители на историята!
-
Дорис, след като нямаш (за щастие) никакви проблеми с женските права, значи нямаш никакви феминистки проблеми. Проблемите, които остават могат да бъдат само междуличности. Или личностни (такива, каквито има всеки индивиди независимо от пола му). ПП - в същност, според "логическото" разбиране на днешния феминизъм, в горното ти изказване има една дума, която звучи сексистки и сегрегационно. Особено ако бе употребена от мъж.