DendroaspisP

Има си обяснение и на тази работа. Кан Крум, който хем предвидливо, хем страхливо не застава начело на двете армии, е зает с друго. Този хитрец и лукавец, нали се разбира с жените (имал си цял харем с държанки, както обясняват източниците), е начело на отряд жени и събира гъби в гората. Ама не какви да е гъби, а от онези дето те карат да виждаш розови слонове и без да си устойчив алкохолик. Сега се замисли за виното в избите на Плиска. То не е оставено случайно. Във всяка делвичка, той и момите под негово командване слагат от халюцигенните гъбки, защото знае, че като видят вино византийците ще пият като прасета. След това работата е ясна - пияната византийска армия започва да вижда милиони български войници и най-важното стотици хиляди голи и настървени амазонки. Крехката психика на средновековния христиенин не може да издържи на такава непристойна и сатанинска гледка и цялата армия хуква да бяга на където й видят очите. Краят го знаеш.

В същност, няколко въпроса към запознатите в детайли за това време: 1. Крум участва ли във всички военни походи на българите - и преди и след 811 година? Какво казват изворите по този въпрос?

Не бих приел безусловно и неоспоримо това като факт. По това време българите не са християни, а езичници, те са и врагът, те са лошите и според каноните на политиката на времето, като едното нищо, за да се доочерни врага ще му припишат и антихристиянски черти. А нали бяхме и нечист народ?

Никой не казва да се наливат още пари с оглед на сегашното й предназначение. Този комплекс е на "партията", толкова колкото аз съм продукт на "непорочно зачатие". А за друго предназначение може да се помисли. Не казвам, че ще стане на всяка цена, но нищо не пречи да се помисли с оглед на туризъм или нещо такова.

Айде малко прагматизъм. За да се построи това нещо са изхарчени сумати народни пари. А не сме богата държава, особено днес. За това следва да се измисли някакво полезно приложение на тази сграда, за да се ползва, а дори и пари може да носи.

Това е така, ако целта на руснаците е да завладява целите Балкани с бойни действия. А в тази война те нямат такава цел. В същност София е най-западната точка на напредване на руските сили и като цяло си е в страни от основните бойни действия. При хипотетичната конструкция на Галахад, София пак има значение като най-западен опорен пункт, с чието превземане руснаците биха застрашили левия фланг на турската отбрана на юг от Стара планина. В това отношение, по-важен е въпросът дали укрепяването на София още в началото на войната (или дори преди това) при наличието на проходи би направило този град по-трудно превземаем от Плевен или не.

И каква е воената логиката да действат на вълни една след друга, особено ако тези 50 000 не са редовна войска или изобщо не са въоръжени, както имаше предложение? А проходите са оставени незащитени, та една по-късно точно там сбирщина от жени и току-що въоръжени авари да изтребят до крак същата тази армия? Излиза, че цялата военна кампания е водена от Крум тотално некадърно, та добре че бил късметът на жените да избият подплашените (от какво чак толкова, пак повтарям въпроса си) победоносни византийци. А стилът на война по времето на Наполеон в сравнение с ранното средновековие, особено преди навлизането на барута, е доста различен, въпреки че формално има общи тактики.

Митак, за жените е ясно. Всеки нормален мъж се бои вътрешно от пощуряла жена, външно изразяваща лудостта на пола си, но това не обяснява останалото.

Може да не са редовна армия, но да са опълчение, а то не е невъоръжено, макар да не може да се сравнява с редовната армия. И защо ако са опълчение са разделени от редовната армия, като е ясно че 12 000 трудно могат да се противопоставят на няколко пъти по-голяма редовна армия, включително с ветерани от войните с арабите? Така би постъпил военонначалник, който е много слаб в занаята, че да разпилява силите си или е луд за вързване.

Ако те не са въоръжена армия/отряд възникват още въпроси. Излиза, че Крум, който няма как да няма сведения за събирането и настъплението на една огромна армия (а това не е станало за ден-два или седмица), не взема никакви мерки да укрепи отбраната на проходите, да събере запаса или каквото там събира за редовна армия в случай на голяма война за евентуална защита на държава. Тогава трябва да приемем, че цялата българска армия (редовна) по тези места е тези 12 000 човека и Крум не прави абсолютно нищо по въпроса, та чака едва когато Никифор навлезе на север от Стара планина да събира куцо и сакато, барабар с жените, за да дава някакъв отпор. И ако не са армия тези 50 000 човека какво са? Защо се оказват на пътя на византийската армия като тълпа без оръжие, без командване и прочие?

Точно със 100% няма. Дори и при Ахелой, въпреки голямото клане, византийската армия не е унищожена на сто процента. Дори и при една Кана (при Ханибал)има оцелели римски подразделения, които със зор успяват да се измъкнат от чувала. Отделно, че случаите, където има почти пълно (но не и 100%-во) унищожаване на вража армия се броят на пръсти. Така или иначе, има нещо в хода на тази кампания, което не е много логично, ако изхождаме само от наличните извори. Първо, както каза Митака, защо Крум (поне няма сведения) не предвожда армията при първите сблъсъци? Второ, защо Никифор (който е много умен император, но не е военен) се решава на дръзко пряко нахлуване през проходите на Стара планина? Трето, защо тази му тактика успява, а това е направо изключение във военната доктрина по това време по тези места? Четвърто, защо проходите се оказват реално незащитени от българска страна, ако приемем, че армията е разбита на юг от Стара планина и отстъпва (освен ако не е тотално паникьосана и бяга където й видят очите)? Изобщо, невоинът Никифор постига такъв военен успех и то с лекота, с който не могат да се похвалят много други войни императори, а трябва да водят десетилетия войни с българите. И тук, ако победите на Никифор в предишните сблъсъци са толкова безапелационни и тотални, защо като превзема центъра на една оставена без войска държава, веднага хуква да ес оттегля и то явно в не особено подреден строй? В същност, има ли сведения дали Никифор оставя гарнизон в завладения "център"/"град"/"лагер"/"столица"?

Лично мен ме интригува един факт - до Крум византийците нямат стратегия да минават планината, а разчитат на това да нахлуят в българска територия и да срещнат българската войска от южната страна и евентуално да я разбият. По изключение, правят морски десанти на север от планината, но никога не правят опит да я минат, така да се каже "пешком", защото опасността от засада е повече от евентуална. И това по времето на VIII век, когато България е по-слаба от времето на Крум и когато начело на византийците стои един талантлив войн като Константин V. Ако приемем, че Никифор е минал планината, това се дължи на две причини: 1. тъй като не е добър войн е бил подлъган да направи тази опасна стъпка, излагайки армията на огромна опасност да бъде още на идване закрещена нейде из чукарите на Стара планина; 2. бил е сигурен, че българите няма да могат да окажат адекватна съпротива. Ако се сещате за трети вариант, ще ми интересно да го чуя. Та въпросът е кое от това е било и най-важното защо. И защо българите не са били готови да пресрещнат Никифор с цялата армия още на юг от планината? Крум по какви причини е бил изненадан (ако е бил изненадан), та не е могъл да организира на време отбраната на границата на юг? Такава голяма византийска армия не може да се съсредоточи за ден-два, като се има предвид, че се събира и прехвърля и от Мала Азия. А и като я събираш от тази страна на Босфора, опциите да я използваш по това време не са много, нали? И никой не може да ме убеди, че българите са нямали съгледвачи и шпиони в самия Константинопол, които надлежно да докладвали за византийското съсредоточване на големи военни сили. А Теофан е съвременник, но не е очевидец. Освен субективното пристрастие, следва че той черпи сведения от втора ръка, а това вече и обективно предполага евентуални неточности.

Този юрист или има странни възгледи за правото или е проспал поне четири-пет предмета. КГ го обясни вече. В правото има понятието "деяние", схванато като осъзната, външно проявена човешка дейност. Това деяние има две проявни форми - действие и бездействие.Бездействието си е въздържане от определено действие. В някои случаи законът те задължава да не вършиш нещо, в други случаи те задължава да имаш определено активно поведение, т.е да действаш. Така че, бездействието е пасивно поведение, а не пасивно действие.

Глишев, това е безспорно, въпреки че поставя един интерес въпрос - юдеизмът (първоизточникът на универсалност и монотеистичност) също ли си е имал империя и кои са доказателствата? Но възникват и други въпроси. Дали християнството, респективно ислямът са доста по-различни по същността си като религии преди този момент на официална и институционална универсалност или не? Какво е разпространението на християнството преди началото на IV век (т.е до обявяването му на официална и институционална религия на империята) и респективно на исляма преди края на IX и началото на X век, когато също официално получава институционалност и теологично завършена обоснованост като религия?

Това съвпада и с моето виждане по въпроса. Не съм специалист и не мога да кажа дали добивът на такъв газ е природобезопасен и изгоден или не, но докато не се поставят на масата за обсъждане всички аспекти на тази технология (а няма технологията, която да има само позитиви) и едва тогава обобщеният резулт от тях се сравни с икономическите показатели като печалба, ще стане ясно имаме ли изгода или не. Ясно е, че която и да е компания, която го разработва ще печели. Ако нямаше да печели, нямаше и да се занимава с това. Но дали ние ще спечелим от това е въпросът. Като приключи с добива компанията с пълна гушка ще си вдигне партакешите и остава въпросът какво ще остави след себе си с оглед на горните въпроси. Защото това, което ще остави, си остава единствено за нас. И ако остави пустиня (или по-лошо) и едва тогава се сетим и започнем да се съдим, значи пак сме се проявили като продажни глупаци.

Алва, Южняк, ако обобщя, излиза, че разпространението на религията зависи от характера й (с изключение на това, че и двете са монотеистични). Т.е християнството изисква определна унификация на територията (постигната чрез общата държавна власт на Римската империя), а ислямът не изисква това, защото е завоевателна религия по същността си. Така ли?

Алва, това е интересно виждане. До някъде го споделям. Но би ли го обосновал, когато имаш време и желание.

Точно това имах предвид и аз. В това отношение паралел между християнство в империя и ислям в империя не може да се прави. Християнството се заражда и се развива в готова империя, което способства за по-бързото му разпространение, а след обявяването му и на официална религия и за пълното му налагане в рамките на тази империя. Обаче, при исляма нещата не стоят така. Той започва от забутано племе, нейде из пясъците и се налага с оръжие, а след това се налага и в земите, завладени със същото това оръжие. Но е успешен точно толкова колкото и християнството в отношението, за което говорим.

Добре - християнството е подпомогнато от това, че се развива в една голяма империя (и като територия и като етноси, народи). Как обаче ще обясните другия феномен - исляма? Той тръгва от едно смотано и неизвестно племе нейде из пясъците и завладява също огромни територии и население, т.е тук няма готова империя да му помага.

С това съм изцяло съгласен.

Глишев, не случайно посочих, всичко което е съхранено е съхранено от умните, интелигентните и ерудитите в Църквата (калугерите, дето им викаш), а това качество на ума няма как да не бъде привлечено от постиженията на Античността. Освен това по това време няма друго поприще за изява на тези качества освен в рамките на Църквата, нали? Тези калугери в същност са малцинството в клира, за разлика от болшинството, които сричат светите книги и то повече на изуст, а не защото могат да четат на латински и още по-повече да го разбират. Заслугата, че един ръкопис от Античността е съхранен, е именно на тези малцина ерудити, които са наложили той да се преписва (независимо от целите), а не на тези, които са преписвали, често и без да вникват или разбират какво точно пишат (аналог на днешната машинописка). Т.е да обобщя - интелигентните люде са спасили Античността, а те по необходимост през тези векове са били представители на клира в институцията Църква. Ако нямаше Тъмни векове с абсолютна доминация на Църквата, а бе все епоха като Ренесанса и имаше светски учебни заведения, много се съмнявам, че Църквата щеше да спасителя на наследството от Античността. Затова с навлизане на идеите на Ренесанса, на печатното слово и на светското образование Църквата от неволен съхранител се превръща за няколко века в явен враг на това наследство. И умните и интелигентните ерудити вече имат друго поле за изява и не са принудени да действат само в рамките на Църквата. Така ги виждам аз нещата.

Егати некадърниците! Една комета не успели да устискат, а ще ми нападат Земята. Такива, както правилно се предложи, трябва да бъдат забранени (Алвата знае как става тази работа)!

Да де, ама това е фактът, а не обяснението му. Калугерите вършат всички тези неща не защото са калугери и институцията към която принадлежат си умира да го направи, а по две причини: а/. религията им е на латински език; б/. за да упражняват религията (говорим за по-висшите рангове в системата) и да я развиват и защитават (теологията) трябва да се образоват и да са грамотни, а така религията по неизбежност и конкретно Църквата по необходимост привлича ерудитите и интелигентните. По това време, за да въртиш меча и да побеждаваш на бойното поле, или да кроиш политически заговори и да държиш политическата власт не се изисква нито да си грамотен, нито да си ерудит. Достатъчно е да си талантлив, евентуално природно интелигентен и да можеш да се подписваш (може и с шаблонче).

Алва, поздрави да добрата тема. За съжаление в момента нямам много време, но хвърлям с интерес по едно око на дискусиите.

Глишев, мисля, че за ролеви модел (за разсъждение) може да се вземе ПБЦ преди приемането на християнството и след това. С всички плюсове и минуси и на едното и на другото. Разбира се, говорим за сравнително идеален модел, така че априори приемаме, че не се намесва и исляма.