DendroaspisP

Е, друго си нашите специалисти да го пътвърдят, че какво ли не се пише из нета. Това, което ме интересува е в кои точно области на България се среща тази стоножка и до колко опасна е ако те ухапе (включително и какво трябва да се прави в такива случаи). А, и какво поведение трябва да имаме ако се срещнем с нея, защото пише, че е агресивна - т.е това означава ли, че и да не може да ме изяде щото съм бая по-голям, все пак няма да ме нападне поради... лош нрав.

Това не е точно така. Това, което е останало от първия и втория ешалон (към 22.06.41) от съветските войски в жива сила е разпръснато на огромна територия (няколко хиляди километра), а не е струпано само пред Москва. Наличните останали сили пред Москва с някакъв опит (включително и мобилизираните след началото на войната, но значително стопени след Вязма и Брянск) са толкова малко (относително, а не като абсолютна величина), че се налага да пълнят дупките с т.нар граждански баталиони от Москва, които даже нямат униформа и получават оръжие на самата фронтова линия. Положението е спасено от свежите сибирски армии, прехвърлени от Източната част на СССР, когато става ясно, че няма да има война с Япония. Разбира се, това съчетано с лошите зимни условия, разтегнатия отдалечен фронт за германците и тоталната умора на немските войски пред Москва (все пак това са шест месеца без почивка при условията на блиц-криг) води до отблъскване на германците (за разгром трудно може да се говори при условие, че този фронт се запазва почти без промени от началото на 1942 до към началото на 1944 година). Причините за катастрофата 1941-42 година съвсем не се коренят само в липсата на опит за динамична война. В същност, според официално наложената стратегия да бият врага на чужда територия (господстваща още от 1940 година) и разигравана многократно на учения в Киевския военен окръг и през 1940 и 1941 година (май месец) предполага именно динамична война, а не окопна. Затова на западната си граница, СССР към 22.06.1941 има в пъти повече танкове от германците, самолети (изтребители и бомбардировачи), тежка артилерия, включително минохвъргачна. Щателно криеш и окопаваш боеприпаси и гориво, когато се готвиш за позиционна защитна стратегия, а гледаш да ти са под ръка за бързо предвижване, когато се готвиш за офанзивна, динамична война. Това, че не са били дори формално прикрити, по-скоро се дължи на факта, че съветите не са очаквали такъв унищожителен погром, а са планирали да задържат слабите танкови сили на Вермахта и до няколко дни да минат в контранастъпление. Съветските генерали много добре са познавали и изучавали новата немска тактика за водене на война - до 1939 като теоретични трудове, а след това и две години като практически опит.

http://www.iflscience.com/plants-and-animals/hungry-snake-picked-wrong-dinner Моля специалистите да дадат малко повече данни и обяснения за тази гигантска стоножка ли е, дявол знае какво е, която явно живее в нашите ширини (поне според горепосочената статия).

Вие оставете самолетите... Гледайте облаците! Облаците! Всеки знае, че от облаците природно нормално и естествено падат светкавици и трещят гръмотевици. Нали? А, така. Ами като как ще си обясним това странно време в последно време? Само с конспирация!!! Ерго, сега някой нарочно прави това време, за да има нарочно едни облаци, от които нарочно да ни целят със светкавици, град и прочие неща. Казвам ви, че работата е сериозна и трябва да сме повече от бдителни щото нещата не са току-така...

Ако ви дам акъл и идеи, ще делим ли парЪта?

Алва, плюсче за горния пост, но не ме разбра. Това, което казвам е, че е некоректно да сравняваме мащаба на колониална експанзия на древна Гърция и на средновековна Англия и на тази база да твърдим, че тъй като той като абсолютна величина при Англия е по-голям, то едва тогава вече е признак за модерност. За величините през Античността, колониалната експанзия на гърците е огромна и в този аспект относително напълно съизмерима с тази на англичаните 25 века по-късно. Освен това няколко натрапчиви въпроса по него: 1. финикийците модерни ли са времето си като гърците? 2. защо приемаш Лондон за град-държава при условие, че английската нация започва да се формира два века по-рано и в общи линии този процес е завършен към края на XVI век, когато започва английската експанзия?

Мисля, че мащабът не е определящ критерий сам по себе си. За VIII-VI в. пр. Хр. едни гърци са повече от модерни и спрямо мащаба и времето си напълно съизмерими с един англичани от XVI-XVIII век. Я, прецени колко е една Гърция по онова време и като население и като възможности и като територия и до къде имат колонии - от Марсилия до Крим. И като вземеш предвид, че според тогавашните представи светът е свършвал къде Херкулесовите стълбове - направо са си колонизирали целия тогавашен свят и в това отношение са били повече от модерни за времето си.

Принципно е така. И все пак за Русия има две изключения. Т.е ако има конкретна цел, тя може и да пренебрегне горното заключение. Първата голяма експанзия на средновековна Русия е Волжка България. Целта не е избрана произволно - богата страна, затваряща Русия откъм юго-изток и най-важното на алтернативния път на коприната. Тази дестинация е осигурена след десетилетия войни и десетки походи и от двете страни (трудно ми е да кажа, че по това време русите имат технологичен превес). Едва след това за Русия се открива простор до Тихия океан на изток. Другото изключение е Крим. То е ключът към южните морета. За тези територии Русия също воюва дълго и мъчително с турците. Тук технологичния превес е незначителен, а в началото дори са едно ниво като цяло. И една отметка относно заключението, че варварските държави са спирачка по принцип. Прави ми впечатление, че варварската държава на Атила, колкото и да е странно, се характеризира и с една особеност - желанието на Атила да търгува с Империята. В т.нар "ничии" земи около Дунав между ИРИ и държавното образувание на хуните, Атила настоятелно иска от Империята да се провеждат пазари за обмяна на стоки и по-скоро хуните да харчат за луксозни стоки златото, което са ограбили било по пътя на нашественията, било от данъците, които империята им плаща. Дори се гневи, когато Империята му отказва и счита, че това е достоен повод за поредния поход.

Тогава, следва ли да приемем, че към Първата пуническа война римляните все още са варвари, защото тяхната истинска географска експанзия започва от този момент? Ако погледнем историята на Близкия изток, географски експанзии има още от 24 век преди Хр. (например, Акадското царство), но именно в тези завоевания за първи път се вижда не просто риск, а съвсем осъзната цел - какво и защо да се завладява и да се пази дори завладяното, за да се използва рационално. Т.е, въпросът опира до определяне на "варварския дух".

И какви са фактите? Че условията от края на I век преди Хр. - I век след Хр. в Близкия изток и изобщо в Римската империя са еднакви с условията през V-VIII век в Западна Европа? Че в този период римо-католическата Църква може да наложи вътрешното естество на християнската религия на германските племена само със силата на вътрешното убеждение без да използва инстуционалната сила на Църквата и без оглед на обективните конкретни исторически условия? Че римо-католическата Църква е водена само от идеална, алтруистична цел и затова не се интересува кой и защо ще е водещ в обществения живот? И кои в този период са "отците" на римо-каторическата църква в седалището Рим? И защо са те? За това говорим, а не толкова за същността на унифицираната християнска религия. Относително де, защото има и Великата Схизма от средата на XI век, а по-късно и Лутеранство, и Баптизъм и дявол знае какво като интерепретация на съдържанието в тесен смисъл на съдържанието.

Алва, но западната Църква е сравнително икономически слаба (още от началото на V век и хуните), а и (смея да твърдя) не особено институциално силна като влияние над "нейните" територии до Кръстоносните походи. В същност, ако не бе фамилията на Карл Велики, виждаща в нея политически изгоди от самостоятелността й и едновременно с това подложена на "отлъчване" от Констанинополската патриаршия, е доста неясно каква би била съдбата й. В този аспект е важно какво в същност й дава подкрепата на Каролингите до кръстоносните походи. Защото от средата на VII век насетне, тя е все по-малко цезаро-папистка и все повече опитваща се да наложи папизма над светската власт.

И ето тук възниква за мен един много интересен въпрос. Глишев казва, че християнството (въпреки че, през цялото време акцентирам не за религията като съдържание, а за църквата като като институция, провеждаща обществена функция на консолидация) не пречи на търговията през IV век и е прав. За него е важен не фактора религия, а недоразвитостта на варварите, които наследяват римската икономическа система (по-точно я унищожават). Ти пък си прав, че същите варвари, но вече приели същото това християнство до XIII век, т.е в период, в който търговията не е толкова важна, са спирачката. Кое се оказва по-важното: а/. варварите сами по себе си, т.е със степента на цивилизационното си развитие като цяло; б/. варварите, възприели принципите на християнството и като цяло подвластни на Църквата (западната); в/. християните, отхвърлили абсолютното върховенство на църквата като институция, а не толкова като религия на принципите, но решили, че и обективният реален живот е важен (търговията и потребностите, които задоволява)? Поне на мен, взе да ми става много интересно сред толкова мнения на умни и мислещи люде (тук не визирам себе си, разбира се).

Алва, принципно си прав за кредите и лихвите като морална забрана от християнските религиозни правила и обективна спирачка за икономическо развитие и експанзия. Но, това в по-ново време (разбирай след XIII век) изобщо не се е спазвало. След XIII век повечето политики на западните царства са кредитирани от християнски банкери било по линия на Ханзата (предимно от германските земи), било по линия на богатите фамилии в Генуа и Венеция. И така до средата на XVI век, когато идва толкова злато от "Индиите", че то започва дори да девалвира като стойност и води до загиване на повечето горепосочени банкерски фамилии, които не успяват да се включат в отвъдморската световна търговия.

Съгласен съм с това. Църквата не се занимава (поне официално и по предназначение) с външното, материалното. Типичен пример е Испания от края на XIV век до XVIII век. По стечения на обстоятелствата е най-богатата държава и то не само със злато от колониите, но и със суровините, отвърморските земи, с идеално търговско-географско положение, за да диктува с тези средства правила на Западна Европа. И какво правя короната - изхарчва тези богатства в безмислени религиозно-политически борби преди всичко с "братята" си християни от Западна и Централна Европа. И посреща XVIII век като тотално банкрутирала държава.

Алва, това е безспорен факт, който винаги ме е интригувал от гледище на причините. Какво имам предвид - повечето от тях са безспорни и извън религията. Безспорно е, че ислямският свят на арабите завладява не само най-богатите и икономически проспериращи провинции на източната Римската империя (които или изобщо или в малка степен стават жертва на варварските нашествия), но те са и провинциите с най-богат научен, интелектуален и философски живот и то от векове. Отделно, по същия начин стои въпросът и с другия богат и то не само материално район - империята на Сасанидите, там където от векове има цивилизация на иранците. Арабите по това време не се притесняват да вземат всяко нещо, което им харесва от чужденците. Предполагам, че знаеш, но дори църковните им храмове в основата си са взаимствани от византийските градежи на църквите. Докато Западна Европа, включително и поради съперничеството с ИРИ стига до там да измъдри максимата - гръцко е, т.е не се чете... Т.е, материалното богатството е едната причина за общественото развитие, включително и в духовната и научна сфера. Западна Европа е толкова зле със златото и среброто, че златото е рядкост, а към XI век се стига до там, че почти изкупуват среброто от арабските държави, та дори арабите имат проблем с пускането на емисии сребърни пари. Покрай кръстоносните походи Западна Европа "захлебва" от ИРИ и арабския свят с доста злато, но то си остава дефицитно до Великите географски открития. Другата причина е много добре изведена от Бродел относно средиземноморския свят. До турците, ислямските арабски държавни образувания оскъпяват, но не толкова, че да направят търговията с Изтока (включително Индиите и Китай) нерентабилна. Венеция и Генуа не случайно са най-богатите западни образувания по това време - те колкото настървено участват или лично водят войни с арабите, толкова и активно и добросъвестно си търгуват с тях. И цедят Европа за стоките, които тя няма от къде другаде да вземе. Но, турците, водени от малоумната геополитическа идея за ислямска световна държава като прототип на Римската империя, налагат такива условия, че Западът вече или не може да получава стоки през Средиземно море или на такива цени, че те са непродаваеми, т.е с минимална печалба. И затова, предприемчивите люде се принуждават в буквален смисъл да търсят обходен път... И ето ти Великите географски открития поради обективна необходимост. И тук е деликатния момент - докато ислямският свят е богат, той е и религиозно толерантен, а това се отразява на всички обществени области - наука, култура, философия, етика, естетика и прочие.. Но, когато нещата се променят в материално отношение, то започва и религиозната нетърпимост като своебразна компенсация за задържане на власт и влияние. Така е дори и с най-радикалната като религиозна гео-политика Отоманска империя (първите два века и останалите три века на военен и икономически погром). В Западна Европа това е един от компонентите, но все пак не обяснява изцяло защо през тяхното Средновековие религията е така потискаща общественото развитие особено в първите 5-7 века. Като се има предвид, че като политически монотеистични и тоталитарни религии между двете няма особена разлика в обществената им ролята. Ти какво мислиш по въпроса?

Средновековие е доста обширен термин, обхващаш дълъг период от време. Не малка част от него си е "мрак" (до към XI-XII век). Разбира се, въпросът е - съотнесено с какво. Ами с духа, нравите и цивилизационните постижения (във всяка област) на Римската цивилизация, разбира се. Но, за тези първоначални векове мракът си има обективни причини. Империята като обществен организъм и структура е погинала под ударите на чужди и по-ниско развити в цивилизационно отношение народи. Преди това, още докато съществува, поради редица вътрешни и външни фактори в нея започват процеси на дълбоки промени, които я лишават полека-лека от истинската римска същност на възприятие и отражение (т.е, след II век развитие е по-скоро по инерция с оглед на променящата се същност). Дълги векове, поне според мен, победителите-варвари по-скоро имитират римските постижения на духа, словото и мисълта и чак като започват да се цивилизоват в достатъчна степен (нямам предвид от гледище на материалните придобивки, които най-лесно и почти веднага се възприемат), те започват наистина да ги осмислят вътрешно и без да станат римляни, поне се опитват (без да знаят и съзнават) да мислят като римляни в последващото развитие. Това касае не само западните, но и източните варвари (виж, например, българите и тяхната цивилизация, сравнена дори с гръко-римската на ИРИ). Другият важен фактор, водещ до начален регрес е християнството. Не само по себе си като религия, а от гледище възложената му функция като държавна религия с цел обединение и сплотяване на римските граждани. Църквата в това отношение е "земния" орган, който трябва да наложи тази роля на обществен регулатор. В началото тя не се справя добре - свободният античен дух води до множество тълкувания на съдържанието на новата християнска религия. В първите два века след Константин, християнстовото като съдържание е толкова много разпокъсано и изпълнено с ереси, че се налага непрекъснато да се правят вселенски събори за уеднаквяване на концепцията, за да може Църквата да постигне възложената й цел - да обедини и сплоти начина на мислене на всички или поне повечето римски граждани. Положението е било толкова опасно в това отношение, че поучил се от опита, Мохамед творейки алтернативна концепция за сплотяване и обединение на арабите, въвежда редица правила, забраняващи свякаква иновативност във възприятието и отразяването на исляма, за да не стане същото като с християнството. Това по необходимост ограничава сериозно вариативността в обществено-философското мислене, а то е основен и важен компонент на човешкото свободно мислене, типично за Античността по тези земи. Поради особената обществено-държавна функция на християнството, по необходимост това ограничение (с особености на запад с оглед на ролята на Църквата там и на изток в ИРИ с оглед на мястото и ролята на Църквата във все още съществуващата част от империята) обхваща не само строго религозните теми, но и почти всички аспекти на общественото мислене - етиката, естетиката, философията, логика и т.н. Типичен пример за мислещ теолог е Тома Аквински - да мисли брилянтно, но мисли в определените тематични граници. Дори и не може да си помисли, че може да се разсъждава извън религията, която по необходимост с оглед на ролята й за обществото е Всичкото в обществен аспект на възприятие. Така че, според мен, това обективно съчетание на изначално обществено невежество (спрямо завареното, разбира се) и ограничаване на обществената мисълта като граници, по необходимост водят до липса на развитие през първите векове. Та, докато мисленето и възприятието започва да надхвърля тези граници, а и мислещите вече са достатъчно вътрешно готови за това. И идва XIII век, а с него и започва развитието, докато се стигне до Ренесанса и Просвещението, а от там до новите времена (сега, в интерес на истината, пак наблюдаваме регрес, но поради другата тенденция на пълна и неограничена разюданост на мисленето, което дори в логичен аспект е жертвало здравия разум, за да докаже, че правото на абстракция е всичко, но това е друг въпрос).

Един западен историк с основание посочва, че славяните били за аварите, това, което били германските племена за хуните, но с много по-голяма жестокост и експлоатация.

Не сегашното, а тогавашното етническо разпределение. Тази корелация е важна. То е вижда кой колко разбира...

Това е така. Обаче, къде е научния критерий, по който ще определим съответствие на групата с общи генетични маркери с външните характеристики на етноса? Още повече, че в контактните зони, групи с различни генетични маркери могат да имат с времето общи етнически характеристики или поне част от тях. Иначе излиза, че това, което генетиката ни дава е само обективния факт, че някаква група от генетично близки хора от еди-къде си е отишла/мигрирала еди-къде си. Но, след като не можем с категоричност да кажем тази група на какви външни етнически характеристики отговаря - не помагаме кой знае колко на историята. За да ме разбереш по-ясно, ще ти го обясня така: в II-I век преди Хр. в Рим не е било важно от къде идеш и колко пари имаш, бидейки все пак с римско гражданство, а дали принадлежиш към аристокрацията, от която по правило и традиция се избирали членовете на Сената. Около това се въртели и политическите борби от преди Грахките, та чак до Цезар (през Марий и прочие) и Октавиан.

Като славяните не са етнос, какво са според теб и кои са техните характеристики, по които дори и на генетично ниво да ги познаем? Защото сам твърдиш, че генетичните изследвания сочели към тяхната значимост и не малък брой.

Не знам мотивите на автора на темата, но за историческата наука е наистина важно, ако може да се установи колко са били славяните с оглед на останалото население. Защото, ако се установи, че те не са били чак толкова много на фона на останалото население, това изисква да се преосмислят механизмите, по които са протекли историческите процеси тук с оглед на крайните резултати - езикова следа (генетиката не установява етноси, както неколкократко поясни Южняка, така че "нетюрски ген" не е автоматично равносилно на "славянски ген" )

Все повече се убеждавам, че при безспристрастен прочит на историята и изворите, именно т.нар авари са основните виновници за масовото заселване на славяните на Балканския полуостров (средата на VI - средата на VII век). С това не визирам колко много са били славяните, а че аварите са основен двигател на това заселване. Аварите са далеч по-безкомпромисни и "нагли" дори от хуните. Те не само обсаждат Солун (мъкнейки големи групи славяни със себе си), но дори си позволяват да обсадят Констатинопол. Аварите са средно 30% от армиите им, останало е племена в зависимост от тях (например, при една победа на източните римляни от 17 000 пленника, само 3000 са авари, а болшинството е славяни и други поробени народи). Според източниците, славяните са истински роби на аварите и са длъжни да им се подчиняват във всичко - жените им служат за аварски разплод, а мъжете са пушечното месо в битките и то на първата линия. Отделно, изхранването на аварите е изцяло в тежест на славяните. Та, това означава, че при всяко нападение над ИРИ аварите водят със себе си много славянски бойци. Част от славяните, също виждат своя шанс за свобода от аварите като поемат на юг, а това значи в пределите на ИРИ. След неуспешната обсада на Констатинопол аварите значително укротват и започва техният залез, но това означава, че и повече славяни могат да се измъкнат от властта им, идвайки на юг - земи, които те вече добре познават покрай няколкото десетилетия походи на аварите. Отделно, това е време на сериозни, дори жизнено важни проблеми на ИРИ със Сасанидите и цялото внимание и ресурс на империята е насочено в тази посока. Така, Балканите се оказват разграден двор за славяните. Само век по-късно, когато на север от Стара планина вече има сериозно държавно образувание (ПБЦ), което застрашава интересите на ИРИ, империята отделя ресурси и започва Реконкистата и век по-късно, славяните, които са останали във земите на империята са ромеизирани и скоро стават верни поданици на същата, забравяйки с времето и произход и етнос. Те стават ромеи, което е по-важно от етническата принадлежност и скоро и това се забравя, докато не започват да се имат след още век и нещо дори за гърци.

Митак, бриджът е велика игра, както и шахът. Но, няма място за сравнение, защото шахът е солова, самотна игра и не знаеш края, докато той не дойде. В бриджа, ако познаваш партньора си достатъчно добре, след анонсите, както са казвали английските лордове - разиграването е за слугите, защото нещата вече са ясни. ПП - а, още един аргумент за шаха: най-силната фигура не само е женска, но по източен образец можеш да си навъдиш цял харем от харпии, но... твои харпии (за разлика от живота, където само си мислим, че са наши).

Ако не съм разбрал нямаше да дам примера с римляните, нали? И не става за любим или нелюбим, а за принципи. Защото едни български братя построиха с лични средства преди т.нар "социализъм" държавния университет на България, наричан днес СУ, а комунистите с огромната си членска маса и субсидии не построиха с партийни средства и една колиба, която да дарят на обществото... А се бият по гърдите, че били най-висшите и хуманни разбирачи на обществото. А, в това, че съвременните държави от запад взеха най-лошото от т.нар "социал-комунизъм" - в това не виждам нищо хубаво и стойностно.

Не знам защо, но се сещам за Римската империя, а и за периода от късната римска Република. Там, такива обществени обекти (с изключение на държавните сгради) са строени с лични средства на местните първенци (и в провинциите и в Рим). Било е въпрос на престиж да дадеш нещо на съгражданите си с обществено значение (е, и за галене на егото и може би с меркантилни мотиви). Дори императорите са строили със средства, отредени за тях, което е било по-различно от държавната хазна според съвременното разбиране. На това викам строено от някого си. А комунистите строиха на принципа "с чужда пита - помен правя", защото държа и ножа и сиренето. Да, ама сиренето бе наше, а не на комунистите, т.е бе на народа. Т.е, комунистите строиха с нашето сирене, защото държаха ножа. Да, нашите деди и бащи го построиха и в преносен и в пряк смисъл, а не комунистите като управялваща върхушка. Срещу бащите и дедите ни не плювам. Виж за Партията с нейните "ръководители"...