DendroaspisP

Честно да ти кажа - обърках се. За това, ти си кажи също честно - ромей ли си, римлянин ли си, романин ли си...

Ех, защо няма и български римляни? Или има?

adXok, виж сега какво казвам: "тежка работа довърши човека". А сега ми кажи какво имам предвид, но трябва да уцелиш от първия път, че ако ще се обясняваме, работаТА става като с говорителя на президента Желю Желев, който обясняваше какво бил искал да каже президентът на онези ливади.

В същност, нещата са още по-страшни. Преди няколко години говорихме по тази тема с един приятел лекар, който се занимава именно с такива алкохолни зависимости. И е пушач човекът, но никой не е безгрешен. Та той ми каза, че в медицината не познават такова понятие като "бивша алкохоличка". Жените по ред причини (обяснява ги, ама не запомних точно) не могат да се откажат от алкохола и в общи линии се броят на пръсти успешните откази. За него в това отношение алкохолът е много по-страшен дори като зависимост от цигарите. Но рекламите на алкохол с дини и без дини си вървят ли, вървят сякаш е нещо полезно като ГМО-та, например. Всичко е фалшива политика, конюнктура и бизнес, а от цигарите приходите са най-малки. Та за това тютюнът се оказа най-големия враг на човека от времето на коацерватната капка и се вдига такава неимоверна гюрултия, а всичко друго е даже полезно (сещам се за едната чашка вино, ама никой не казва, че в медицината новият стандарт е при 20 грама алкохол -концентрат на ден ти си вече алкохолик и следва да си броиш чашките "полезно" вино ). И за да няма нездоразбрали - тютюнът е вреден, не трябва да се употребяват цигари на публични, закрити места. По това спор няма. Но наред с него още по-яростно трябва да се спре и употребата на алкохол, на "безвредната" и дори разрешена цигарка марихуана, на разрешената "лична доза" наркотични отрови в истинския смисъл на думата (особено синтетичните), на ГМО-та, на всякакви дейности, които замърсяват въздуха и убиват много повече хора и прочие и прочие. Тогава ще им повярвам, че наистина им дреме за здравето на обществото, а не е поредния малоумен цирк под благовиден предлог.

Много хубав въпрос! Очаквам с нетърпение компетентния отговор на професора! (само ако може с по-малко и по-простички думи като за мен и много повече фактология)

Тъкмо щях по-общо да посоча това, но си ме изпреварил. Определено западно-римският манталитет е по-различен от източно-римския, което намира израз дори и във връзка с религиите. Но от тук пък, мисълта ми се спря на това, че докато в началото на християнството западните рилмяни доста "по-дисциплинирано" приемат християнството, а на изток са борби, ексцесии, ереси и прочие, нещата се обръщат в един по-късен момент. В последствие, западът ражда Инквизицията, нещо непознато за източното римско християнство и религиозните ексцесии, които дори се официализират под формата на кръстоносни походи (нямам предвид тези в светите земи на изток). Та си мисля, дали причината не е в това, че в последствие западът престава в действителност да бъде римски като манталитет? Ролята на Църквата като институция е ясно, но дали само това е причината, защото и Църквата като институция не е абстракция, а съвкупност от свещеници от всякакъв ранг, които са носители на определен етнос и съответния му манталитет. И истинските римляни и гало-римляните и романизирани гали и испанци са претопени и погълнати от новите вълни неримляни - германски и всякакви други племена. А тези племена си идват с техния манталитет, който няма нищко общо с римския, освен че си приличат от гледище на прагматичността (за разлика от абстрактно-идейният византийски изток).

Определено християнството е източна религия, но пък от както става официална религия е наложено с една типична римска систематичност и твърдост като политика. Изстъпленията в източните провинции са по-скоро израз на манталитет и такива като цяло липсват в западната част, където нещата протичат доста по-цивилизовано.

Абе господа и другари, тази тема взе да се изражда в политическа предизборна кампания. Сопрете се! А обективен анализ на лявото и дясното може да се направи, разбира се. Само че, партийщината и идеологията омаскаряват всяко истинско интелектуално изследване в тази насока.

Алва, не се бъзикай с човека. Какъв е този тоталитарен цезаро-папизъм бре? Темата става все по-интересна, но сега нямам много време да я обмисля. Затова временно ще се задоволя да чета какво пишете.

Колкото по-малка е една държавица (като население и територия), толко по-малко администрация изисква и по-лесно се управлява. Империята на Карл е най-голямо образувание на Запад по това време, почти сходно с териториите на Византия. Карл обаче, колкото и да се мъчи да се прави на "римски император", управлява преди всичко нероманизирани народи (като изключим някои провинции, населени с наследници на римо-галите), които нито имат идеята да стават имперски народ, нито го искат. Той не може да си позволи администрация по византийски образец, първо защото няма толкова и така обучени кадри, второ икономически няма ресурс да поддържа тази администрация (в най-големите войни, които води армията му също не надвишава 10-15 000 човека). В същност, най-яростният поддръжник да се управлява по римски, т.е както е във Византия (само че с подчинен и покорен император) се оказва Църквата, която иска да консолидира с оглед на религията всички територии, завладени от Карл и така да се установи и тотално господство на християнството с помощта на една силна държавна власт. Карл също осъзнава това (освен това май че е и искрено религиозен), но той няма ресурс да го осъществи, а от друга страна (както казах), покорените народи нямат и желание да станат имперски поданици. Прави опити да създаде централизирани органи на властта, но нищо не се получава в дълготраен аспект и след смъртта му, всичко се разпада мигновено. Дори на най-приближените му хора е непривична идеята за обща държава. По-скоро те се подчиняват не на властта на една държава, а на властта на един човек. Един от най-големите проблеми на управлението му е именно непокорството на неговите графове (а поради липсата на редовна армия той трябва да разчита на техните бойни дружини, които те не искат да пращат при честите му походи и когато го правят, го правят често с неохота, с която той е принуден пък да се съобразява, за да не ги настрои срещу себе си) и то от приближените му, които не разбират и все още не приемат концепцията за единна държава като единна власт, а по типичен западен образец си искат всеки да си е цар в своите земи. Тях ги ползва не силен, а слаб върховен цар, който трудно може да им наложи властта си.

Утре ще ти сложа плюсчета, че за днес не ми отпускат повече от... ръководството на форума.

Алва, поздравления. Много интересна тема си подхванал.

Дедо Либене, няма как да стане иначе. По ред причини - и обективни и субективни преди 70-80 десетилетия се е наложилла от тогавашните корифеи с историческата наука една хипотеза, която е приета за теория. В това няма нищо лошо само по себе си - всяка наука тръгва от някъде, защо да не е тюрската хипотеза. По стар български обичай, всеки новобранец в тази наука (разбирай асистент, кандидант-докторант и прочие), ако ще гради кариера в тази област на изследвания трябва да е безкрайно добър специалист в материята и да има достатъчно дързост да се противопостави на хипотезата, получила официалност и "гражданственост". И двете са абсурдни в този му период на развитие (на младия специалист). И като се има предвид какви са отношенията в нашата наука между "пчеличките на науката" (то за това бе тази неистова ярост да се защитава като Шипка ВАК-ът до последно) и как висшата им цел е обективната истина, а не... кариерното израстване и уреждане на топло местенце за предпочитане в столицата, то е ясно кой и как ще прояви дързост, а още певече ако случайно вземе и го направи, как ще го насметат под "научния" килим. Дето се вика, както всеки преподавател може да скъса студент за нещо си, с не по-малко възможност може да бъде отлюспен и неудобен докторант. А и кой корифей ще се хване да е научен ръководител на такава докторантура, та да израстне с времето учен с име и с нетюрска концепция? А тези, които са защити тюрска докторантура и са изписали в подкрепата на теорията една дузина монографии, статии, изследвания, и да са наясно, че пишат глупости няма как да си посипят главата с пепел, да се отрекат от "трудовете" си, че ще им пострада научния "авторитет" и кариерно развитие (може би). За това по-лесното и безопасното е, нека кучетата си лаят, той кервана си върви. Тъй се "прави" наука в България в редица области и за съжаление историята не прави изключение. Нещата имат и друг аспект - финсирането. Тюрската теория бе щедро финансирана от държавата по времето на соца. Като казвам "щедро" нямам предвид, че се изливаха купища пари, но се даваха по тогавашните пътища. А като има пари можеш да си чоплиш в носа, да подкрепят официалната теория и да пишеш глупости колкото си искаш. Кой ще ти противоречи? Колегата ти, който е писал други глупости по въпроса или разни малоумници, които нямат "научно" образование (визирам такива като нас, които не са историци). Изследването на други теории днес е скъпо. Именно защото науката стана интердисциплинарна, за да е читава, тя изисква още повече пари. И кой и за какво ще ги даде? За това ще гледаме глупави филми на разни журналисти от частни телевизии, които се занимават с неща, от които не разбират, но тях е имало кой да ги прати да "доказват" иранската теза и да им плати за това. Или ще четем за разни групи, събрани от кол и въже, които нищо не разбират от материята, но е имало кой да ги финансира и за това пак ръсят отявлени глупости за иранския ни произход, поради общите ни "илачи" и някои битови дрънкулки. така се опорочава една дори и възможно вярна хипотеза. А на истинските специалисти, които наистина могат нещо обективно да докажат или отрекат няма кой да им даде парички, за да си свършат работата. За това ще има тюркофили кои питат къде са публикациите на иранистите? При горното обективно положение, за съжаление скоро не виждам да има. За съжаление не за мен, а за българската историческа наука. Лично на мен ми е все едно какъв ще се окаже произхода на българите. Но не ми е все едно дали това е вярно или не. Нали и това уж е идеята и целта на всяка наука? Извинявам се и за това отклонение.

Дедо Либене, изоставяме, изоставяме... от световното развитие. Какво е някакви си 20 000 пр. Хр.? Виж братята македонци - "доказаха", че има македонска писменост на цели 77 000 години пр. Хр.!!! Направо да се чудиш - да се смееш ли, да плачеш ли с такава "наука".

Михов, да обобщим тогава: в строго научен план няма робство. В народопсихологически план, чуждата власт и формите й на подтисничество се възприемат от народа като "робство". Мисля, че за последното важна роля изиграват два фактора: 1. турската власт е не само чужда политическа власт, но и чужда религиозна такава. 2. обществено-политическото развитие, наложено от тази власт изостава от темповете на развитие на нашия народ и служи като един ограничаващ и задържащ фактор.

Не е ирония, а закачка, защото поне според мен, характерна черта от нашата народопсихология е да възприемаме и вътрешно да усещаме като робство всяка форма на подчинение и субординация. Но не всяка форма на подчинение е робство поне според общоприетата терминология.

Това е интересно. Я дай една приблизителна сравнителна таблица на двете "пагубности", за да направим обективно сравнение кое е по-калпаво от двете.

А днес, роби ли сме на капитала? И ако сме, как ще го наречем това поредно робство според прословуто българско светоусещане (може би глобално капитално/капиталистическо робство на българския народ)? И ще се съгласите ли да го наричаме така дори и да придобие "гражданственост" сред "широките" маси? То, за това има измислени термини, за да се определят нещата според обективното съдържание, а не според вътрешното усещане на субекта. Ясно е, че както КГ казва няма никакво робство в правен и в политически смисъл (поне според официалната структура на властта). Ние сме покорени с оръжие от един друг по-млад и по-слабо развит народ, който ни налага един доста чужд политико-държавен строй или айде да го наречем по-правилно "форма на държавно управление", която е съобразена не с европейските християнски ценности и норми, а с азиатските и ислямските такива. Отделно народът покорител е носител и на различна религия, която по това време се свързва и с държавната доктрина на съответната страна и води до държавно неравенство в публичните права не на индивидите, а на религиозните етноси. Поради тези специфики на управлението, наложеният държавен строй е безкрайно чужд и неприемлив за българския народ като цяло. Нито народът се адаптира към него, нито тази форма на управление успява да ни адаптипа към господстващата държава. Турската османска държава и българският народ си остават "чужди тела" и това води до вътрешен антагонизъм и неприемане, което пък засилва и неприязанта на народа към тази власт. Отделно, някои дивашки азиатско-ислямски черти на този вид управление води и до отявлени издевателдства и перманентни зверства (тъпи данъци за зъбите, например, еничерство и прочие). С икономическия и военен упадък на държавната власт от края на XVII век насетне, тази форма на управление започва да става още по-тегава и неприемлива за естественото развитие на българския народ и противоречията се задълбочават. Ако Османската империя ни налага някакво робство, то е именно робството на духа, от което и днес все още си патим дори икато свободна уж държава. Просто такъв ни бил пак късмета да не "случим" и на завоеватели.

Разбира се, че не означава. И как би могъл да е, след като е син на Първия Кръстоносец?

Глишев, ако така извратено-концептуално предпоставяш въпроса (явно под интелектуално-абстракционното давление на новата "теория" на професора), то следва и аз да се съглася с теб логико-абстракционно. Но само с оглед на туй нещо, за да спасим от последващо логико-идейно, теоретико-допустимо и научно-наложително потурчване на Първия Кръстоносец ex nunc... В същност, последните две идеи на професора са достойни да му донесат я някой Хюго, я някоя Небюла.

Е, де. Прекалено безапелационно твърдение за една само възможна хипотеза, която дори и не е доказана. Това пък съвсем праща поредната екстравагантна теория на професора за прабългарския произход на османлиите на... една далечна галактика. Да си правят компания, дето викаш, с Първия Кръстоносец

Под "политкоректност", съвременната лЕберастия ли имате предвид?

Г-н Петков, в същност Вие говорите за един нов период от турската история, която няма отношение към историята на Османската империя в разглеждания период. Лично моето мнение е, че турско/османско и прочие "присъствие" е тъпотия не заради друго, а заради историческа некоректност. Глишев много добре е обяснил нещата от историческа гледна точка. В исторически аспект и "турско робство" е некоректен термин по редица, вече посочени, причини. Това е по-скоро емоционално-партиотичен термин, но не и правдиво-исторически (малей, как взех да ги каканижа почти като проф. Добрев ). Турция като република вече е не многонационална империя, а етническа държава. За това и стават нещата след Балканската война, чието естествено продължение е революцията на Ататюрк, след която (забележете) на територията на Турция има само турски граждани, които следва да са... турци. Дори и на кюрдите се отрича правото на самоопределение и последиците ги знаете. В този аспект, ако ще говорим емоционално, Турция е много повече "робска" от както стана "модерна" република от гледище на етническата политика. За това нека не бъркаме периодите. ПП - също имам предшественици в рода си, които са загинали в боеве с турците през 1903 година и също са били бежанци, преди района на част от Странджа да попадне в границите на България. Но това не би следвало да променя историческата коректност.

Ами пиши ясно, де! Че много неща се подписват между Германия и СССР в периода 1939 - 41 година (не е само едно). Аз от къде да знам конкретно ти кое имаш предвид в конкретен пост? А това, за което говориш относно Бережков са разговори въз основа на секретния протокол към Споразумението още от 1939 година. С този секретен протокол се разпределя Европа между двете страни като "сфери на влияние", разбирай официално признато право за завладяване. Това са дипломатически разговори и срещи не за подписване на ново споразумение, а във връзка с "изпълнението" на вече подписано такова. Ама както и да е, това не променя въпроса, че договори се подписват не само да се спазват, но напротив - и да не се спазват, а да се печели време.

В същност, това ми дава основание за още въпроси. Чудя се, ако хипотетично Хитлер се бе съгласил с исканията на Сталин (колкото и неприлично големи да са), това дали би приключило така? Т.е решаването на някои въпроси, дали решават изобщо въпроса с отношенията между двете сили по това време с оглед и на естеството, и на съдържанието, и на идеологията на тези две сили? Съмнявам се. Както казваш, дипломатическата победа ще е само прелюдия към окончателно решаване на въпроса - и за двете страни. А то, според мен, изцяло изключва мирното решение. Въпрос на тънки сметките е кой ще нападне пръв, дали да нападне пръв и т.н.. Наличието на огромни съветски армии на границата с Германия и то без всякаква военна концепция за отбрана е повече от странна. Това е безспорен, скъпо струващ и многозначителен факт. А дипломатите нека се боричкат - те не могат най-важното: да намерят трайният компромис между тези две войствени сили.