DendroaspisP

Михов, има една особеност, все пак - Хитлер германците сами си го избраха с демократични избори. Значи са вярвали в това, което говори и им обещава. В този аспект толкова по-зле за тях. За оправданеие на руснаците в тази връзка, поне можем да отбележим, че товарищ Ленин сам си взе властта с т.нар ВОСР, т.е с кървав и противоконституционен преврат и метеж и с победа в последвала гражданска война. Това го казвам, защото без да ровим историята толкова назад, непосредствената причина за Студената война е завършилата ВСВ и последиците от нея, а пък причините за ВСВ се коренят основно в наличието на партагеносе Хитлер, на това че властта му е дадена от германския народ/избиратели и на наличието на товарищ Сталин с неговите си мераци, идеология и абмиции.

Бунич го остави като историк. При мен става думи само за факти, които въпреки съветско-руското нежелание постепенно излизат един по едни. В интерес на истината ми направи впечатление, че изобщо не коментираш, посочените от мен факти. А същевременно, правиш заключения без факти в обратна насока. Доста странно. На това му викам предубеденост. Ненаучна, разбира се.

Е, то там е един от големите проблеми, я - в изворите. Руснаците още не разсекретяват всички архиви от това време, а уж са минали 50 години и няма какво да крият. Ако ги разсекретят и то така, че да няма липсващи извори (уж случайно изчезнали - да бе, да то в от архивите на КГБ така се изчезва "случайно" или от техния държавен архив) всичко ще си дойде на мястото и няма да се занимаваме с Бунич, Резун и прочие. Нито с глупостите, които официалната им историческа наука пробутваше до сега, подкрепени с умелжо подбрани "извори" като неочакваността на германското нападение, неподготвеността на съветската армия, човеколюбивата съветскта политика да се борят за световен мир, че само западът били виновен за ВСВ, а СССР си скъсвал задника да я предотврати и евентуално спре и всякакви такива измислици. Това също е толкова сериозно и научно като произведенията за Хари Потър.

Женски ли са пак?

За днес ми свършиха отпуснатите плюсове, та за това сега ти слагам + по този начин. Причините са простички - западът отдавна изтърва баланса на здравия разум на социалното и обществено развитие, като отражение на обективната реалност на живота. Вместо осъзнат и смислен либерализъм, мястото бе заето от идиотски, необмислен, фантастичен и определно популистки лЕберализъм (от който се възползваха охотно всякакви помияри политици и всякакви "обществени организации", които постепенно харесаха властта и възможността да управляват обществото с налудничавите си идеи или парламентарно или извънпарламентарно). Конкретно по отношение на малцинствата, нещата отдавна за изтървани като концепция - сега е модерно да се етнически лЕберал по същия начин както е модерно да си гей или "напредничева" лесбийка. За това политиката е не да се изравняват малцинствата като права с другите преобладаващи общности, а направо да се толерират, защото били... малцинства. По-голяма идейна глупост не е раждана след времето на партагеносе Хитлер. По отношение на "белите" също липсва здрав разум в концепцията на правово третиране. Днес се защитават всеобщите права на всеки индивид, но никой не смее да сложи този индивид където му е мястото според закона и уж все още господстващия обществен морал, когато същият не ебава да си изпълнява всеобщите обществени задължения. Няма общество, което може да просъществува ако индивидите имат само права, а не и задължения (липсата на правова санкция при неизпълнение на задължението е липса на държавна гаранция и респективно фактически означава, че индивидът в същност няма задължения). Това последното се отнася в пълна сила и за задълженията на чуждите неевропейски етнически и религиозни общности и особено силно касае мюсюлманите. И няма да има никакви Обединени Европейски Емирства, а разединени европейски мюсюлмански сирийства (ако мога така да се изразя), защото ставащото в последно време в традиционния мюсюлмански дсвят показва, че самите мюсюлмански общества са силно антагонистични едно срещу друго поради нерешими вътрешни и външни техни си проблеми и противоречия. Те просто ще се пренесат върху "новозавладените" европейски територии.

Само не разбрах каква е идеята. Че понеже Сталин не е гениален, той не се готви да напада Германия ли?

Когато два хищника са един срещу друг като и двамата имат амбицията да управляват света (всеки според своето виждане) няма как амбициите им също да не са прекомерни и необичайни и е повече от логично, че те непрекъснато ще се сблъскват. Това че цяла гоздина и половина, че и повече се надлъгват един друг на дипломатическата сцена е просто дипломатически театър докато се подготвят за сблъсъка, който е неминуем. Сталин има преднина: има по-голямата и по-богата на ресурси (вкл. човешки) държава; СССР е милитаризирана държава доста преди фашистка Германия; в конкретния момент СССР не е ангажиран с някакви сериозни външни конфликти, където се налага да отделя ресурси и армии, така че той може и си го позволява още от края на 1939 да произвежда армии и въоръжение и да го струпва (уж с неясна цел) на западната си граница. Фиаското по време на Финландската война е голям шамар за Сталин и му показва, че съветската армия в момента се държи като треторазрядна военна сила независимо от огромния си брой войски и въоръжение (за няколко месеца руснаците дават няколко стотин хиляди убити - някъде бях срещнал цифрата над половин милион - пленените цели съветски дивизии не ги броим, както и няколко хиляди танка). И за това преценя, че да бие германската армия, която особено след войната във Франция се очертава като доста добра армия, трябва да ги смаже с числено превъзходство във всяко военно отношение - брой войници, танкове, оръдия, самолети, гаубици и ракетна артилерия и всичко друго каквото се сетиш и което повечето държави по това време даже не са и сънували камо ли да го имат. По официални данни към 16 май, 1941 година той вече е "събрал" 306 (които скоро стават 309) дивизии, а към август те са вече 344. От тях: 200 стрелкови, 61 танкови, 31 моторизирани, 13 кавалерийски, 348 авиационни полка, 5 въздушнодесантни корпуса със самостоятелно управление, 10 отделни противотанкови артилерийски бригади РГК, 94 корпусни артилерийски полка, 72 артилерийски полка РГК. Според някои пресмятания това прави около 8 000 000 милиона войника, който на 01.07.1941 година (т.е още от инерцията на мобилизацията преди 22 юни) стават 8.9 милиона войника като това не включва войските на НКВД. По официални данни към същата дата - 01.07.1941 година има около 37 000 единици танкове (към 16.05.1941 те са все още "само" около 27 500 броя). Самолетите от всички видове са 32 628, от тях бойни са 22 171. Тази армада има и около 106 000 артилерийски и минометни оръдия от различен калибър. И над 75% от това чудо е струпано по границата с Германия. И вие ми разправяте, че някой събира такава армия, само за да плаши и защото нямал прекомерни и големи искания? ПП - данните по-горе не са измислица, а са с посочен източник: МП-41: ЦАМО, ф.15А, ап.2 154, д.4, л.199-287.

Това е меко казано несериозно относно България, за която бе и конкретния ми въпрос. Още на 27.02.1941 с шифрограма №114 до посланика на Германия в СССР (Шуленбург) Рибентроп го моли лично да посети Молотов и устно да му предаде предварително, че България се включва в Тристранния пакт на базата на приключилите преговори с тази държава. В шифрограмата се посочва за сведение на посланика, че на 28-ми февруари и на 1-ви март посланикът на България в СССР също лично ще съобщи това на съветските власти (разбирай - Молотов като ресорен министър). На 28.02.1941 година с шифрограма №444 (получена на 01.03.1941 в 02.10 часа вечерта) Шуленбург уведомява Рибентроп, че още на 27-ми вечерта той се е срещнал с Молотов и е изпълнил инструкциите относно съобщението за България. Посланикът посочва още, че Молотов е приел съобщението с безспокойство с оглед на изразената официална позиция още от 25.11.1940 година, че за СССР България "влиза в зоната на безопасност на СССР". На 01.03.1941 година е официалното подписване във Виена на пакта от страна на България (проф. Филов), с което въпросът е окончателен приключен въпреки несъгласието на СССР. Същият ден, германските войски минават българската граница и се насочват към Гърция. След всичко това е просто наивно да се очаква, че германците ще преразгледат позицията си, защото руснаците били недоволни, ще изкарат България от пакта, за да удовлетворят руснаците и изобщо, че ще се срещат пост фактум официално с тях да преговарят отново относно България колкото и ноти да им изпраща съветското правителство.

За това още чакам Ураган да уточни каква нота чака Молотов през март-април, 1941 година касаеща и България. Защото така е написал в трите си тезиса, наречени факти.

Ако Молотов нищо не е разбрал (по твоя факт №1) относно България, то съвсем не ми е ясно по твоя факт №3 каква точно нота чака той през март-април, касаеща и България?

Е, ако това е твоят анализ на конкретна фактология, наистина е общи приказки ("анализът" ти, де ).

Е, дано го прочетат. Като гледам е повече от подробно и е писано от човек, който нито е случаен, нито може да се каже, че не разбира. Сега и аз ще се вдълбоча в написаното.

Знам, ако имам време тези дни ще посоча и по-подробно за игрите на сини и червени (па дано някой от общите теоретици се зачете). Те пък са особено показателни с оглед на Сводка на №8 на подполковник Новобранец и на предизвестения край на съветските армии по границата.

Общите приказки са приятно нещо, но да видим малко историческите факти какво ни говорят по темата. През месец декември, 1940 година стават доста интересни неща не само в Германия – дълго отлаганата среща от 05.12.1940 година, където е разгледан и утвърден в груб вид плана Ото, но и в СССР. Събитията в СССР са доста знакови с оглед на настоящата тема. На първо място, това е съвещанието на генералния щаб от края на декември, на което се разглежда основния доклад под надслов: „Цели и задачи на бойната подготовка на сухопътните войски, ВВС и оперативна подготовка на висшия началнически състав”. Докладът го изнася армейски генерал Мерецков в качеството си на началник на ГЩ. Освен неласкавите думи за подготовката в армията (освен огромната й численост) Мерецков хвърля цялата зала в ужас, когато започва да говори за опасното пренебрежение в армията по въпросите на отбраната. Той действително не произнася „забранената” дума стратегическо или тактическо „отстъпление”, но набляга на факта, че думата „отбрана” в действителност към този момент е изчезнала от уставите и е заменена с неясната дума „сковаване на противника”. Ето цитат от изказването му: „Като отчитаме опита на войната на Запад, наред с подготовката за активни настъпателни действия трябва да имаме представа и да готвим войската за съвременна отбрана… Съвременната отбрана трябва да се противопостави на мощния артелирийски огън, на масовата атака на танковете, пехотата и въздушния противник. Затова тя трябва да бъде дълбоко противотанкова и противовъздушна…” (това звучи много позната от една друга дата – 22 юни, 1941 година, нали?) Тази напълно логична и точна реч е повратната точка в кариера и живота на Мерецков. След съвещанието Сталин го нарича „презастраховчик”, а следващата степен на съветския новоезик е „паникьор”. Що ли? По-късно той е свален от длъжност, пребиват го до смърт, уринират върху него и го карат да си признае, че е шпионин на Англия. И то само, че си е позволил да постави въпроса за концепция за отбрана и да противоречи на политиката на Първия… Изводите с оглед на темата ги оставям на вас. Основната тема на съвещанието обаче е с надслов: „Характер на съвременните настъпателни операции”. Тя е изнесена на 24 декември не от кого да е, а от тогавашния командващ Киевския специален военен окръг армейски генерал Георгий Жуков. Жуков е повече от ясен и категоричен (цитирам много интересни моменти от доклада му): „В резултат на широкото внедряване в армията на съвременни технически средства, т.е развитие на военновъздушните сили, бронетанковите съединения, механизацията на артилерията и моторизиране на армията, оперативното изкуство получава такива могъщи фактори като скорост и сила на удара. На основата на тези съвременни технически средства, на основата на тези фактори значително се увеличи оперативната и техническа внезапност, маневреност и далекобойност на операциите. Бързината на развитие на операциите се достига преди всичко благодарение на незапното, смелото и масово прилагане на авиация, авиодесантите, танковите и моторизираните съединения… В условията на нашия Западен театър на военните действия крупна настъпателна акция със стратегическа цел трябва да се провежда на широк фронт, във всеки случай с мащаб 400-450 километра. Мощността на първия удар трябва да осигури разгром на не по-малко от една трета, една втора от всички сили на противника и да изведе нашите сили в такава оперативна дълбочина, откъдето може да се създаде реална заплаха за обкръжаване на силите на противника. За такава операция се изисква, разбира се, съсредоточване на мощни сили и средства и аз мисля, че за такава операция на такъв фронт ще трябват 85-100 стрелкови дивизии, 4-5 мепханизирани корпуса, 2-3 кавалирийски корпуса и 30-35 авиационни дивизии. От само себе си се разбира, че такова количество въоръжени сили трябва да бъде цялостно наситено със съответните средства за подсилване, артилерия, танкове в съпровод с пехотата, инжинерно-технически войски и съответните средства за управление… Разбира се, ударите, които ще последват ще бъдат значително по-дълбоки и ако противникът не е спрян с първия удар, а само разгромен, ако не може да организира на тиловите оперативни рубежи съпротива, той, разбира се, трябва да бъде гонен до пълното унищожение, трябва да се стремим към пълен стратегически успех с един удар…" ” (а сега си представете каква е била реалната картина на съветските войски на 22 юни, 1941 година – отговаря ли поне малко на това, което говори „великият” генерал Жуков или не? Тази концепция ли виждаме на 22 юни в съветската армия от гледище на вида, количествата и начин на струпване на съветски войски по границата или това, което се е опитвал да внуши нещастният Мерецков? ) Тази реч на свой ред е повратна точка в кариерата и живота на Жуков. Сталин много му допада тази тактика (дори аплодира речта на Жуков, което се случва много рядко с Първия) и от това съвещание започва издигането на Жуков, включително в последствие заемайки поста на Мерецков. Съвпадение, приумица, случайност или нещо друго? На 25 декември е изслушан докладът на началникът на ГУ на ВВС генерал-лейтенант Павел Ричагов. Той започва с изказване на похвала за последната заповед до авиацията 0362, която за първи път в света предвижда масов принудителен набор на пилоти, без да им се дават офицерски звания, без заплати и със забрана да се женят в продължение на три години, след като бъдат произведени в офицерски чин (само дето в заповедта не е уточнено в какъв срок и при какви условия се произвеждат в офицерски чин). Та си задавам въпроса – за какво е било нужно на съветската армия неизчерпаем и то огромен контингент от реално военно въздушно пушечно месо? Дали това е по-нужно ако планираш нападателна и масова война или принудителна отбранителна такава? На 26 декември е изнесен доклада на командващия войските на Западния специален военен окръг генерал-полковник от танковите войски Димитрий Павлов (същият, който е шеф на огромната механизирана армада в двете „издатини” на съветско-германската граница на територията на бивша Полша – най-краткият път до Берлин като във всяка „издатина” има между 500 и 700 000 войника и общо малко над 8000 танка – т.е почти два пъти и половина всички германски танкове). Темата му е: "Използване на механизираните съединения в съвременната настъпателна операция и въвеждането на механизиран корпус в пробива”. Може би, отново е на лице случайност, че точно той изнася точно такава тема? Отново същността на доклада му е единствено употребата на танкови и механизирани съединения за нападение. Нито думичка за евентуална употреба в някаква форма на защита. По-интересното е, че в неговия доклад някак между другото се появява и анонимния враг, с който неговите войски ще се сражават в… нападение. „По своите възможности, по въоръжение, жива сила и ударна мощ танковият корпус превишава огневата мощ на две немски танкови дивизии и съответства на пет немски дивизии. А щом е така, ние сме в правото си и сме задължени да възложим на танковия корпус задачи за унищожаване на 1-2 немски танкови дивизии или 4-5 пехотни дивизии като начинът на действие ще бъде следният: танкови корпуси, поддържани масово от авиацията, ще се врежат в отбранителната полоса на противника, ще пречупят неговата система за противотанкова защита, ще бият пътьом по артилерията и ще навлязат в оперативна дълбочина. Пред тях, в съответствие с тактическата и оперативна обстановка, ще се хвърлят парашутни десанти, които по-нататък ще са подчинени на танковите корпуси. След танковите корпуси със своите танкове ще се устремят мотопехотата и стрелковите корпуси… При такива действия ние смятаме, че минимум два танкови корпуса по направление на главния удар трябва да нанесат унищожителен удар в продължение на няколко часа и да завземат цялата тактическа дълбочина от 30-35 километра… Танковият корпус, разрушавайки всичко по пътя си, ще поведе след себе си мотопехотата и конницата, а след тях ще тръгнат обикновените стрелкови части с пълна интензивност, за да ускорят бързината на движението, по-скоро да излязат на оперативен простор, да завземат и трайно да задържат територията зад себе си.” Цялата тази нападателна стратегия е толкова детайлно изпипана, че се стига дори и до тук:”…Като изхождаме от това, смятаме за необходимо да се вземем продоволствие във вид на концентрати… по този начин може да не вземаме кухните и останалите продоволствени машини. За икономично използване на концентратите смятам за необходимо да се постави въпросът командването с пълна сила да приложи принципа на войната като на война: с месо може да се снабдим на място, хлябът може да се намери на място и да не се повтаря финския опит, когато замразихме стотици тонове картофи.” За горивото също е намерено място в „теоретичния” доклад – тъй като съветската армия е единствената, чиито танкове вървят не с бензин, а с дизел, то не трябва да се притесняват, че последният може да избухне при съприкосновение с куршум, дори със запалителен такъв и всеки танк ще носи на купола си специални бидони с гориво за осигуряване на по-дълъг нападателен преход. Както се вижда, „теоретичният” нападателен доклад е повече от подробен, дори в подробностите. Що ли? Но има и още един доклад. Последният. Той се нарича „Характера на съвременната отбранителна операция”. И тук историята е повече от показателна. Докладът се изнася от армейски генерал Иван Тюленев, доскорошен заместник-инспектор на кавалерията на РККА, а в този момент командващ войските на Московския военен окръг (сиреч дълбокия тил). По своето обучение той е… кавалерист. Още в началото на доклада Тюленев прави уговорката, че малко разбира от отбрана и възприема темата само като учебен, чисто теоретичен въпрос. Самият доклад, отново той прави изрична уговорка, го изнася защото е бил изрично помолен от народния комисар Тимошенко (това се подчертава още няколко пъти по-нататък в доклада му). Но да види цитати този велик „доклад”: „Другарю народен комисар на отбраната, възложения ми доклад аз разбирам като необходим за мен и всички лица от висшия началнически състав урок… Темата „Характера на съвременната отбранителна операция”, набелязана от вас, другарю народен комисар на отбраната, за изучаване от висшия команден състав на Червената армия е много актуална. Този въпрос не е осветен в пълен обем (бел. моя – за разлика от темата за характер на настъпателната операция)… Пасивността на действията в отбранителна операция води до директно поражение. Ярко доказателство за това положение е действието на френските войски на отбранителната линия „Мажино”, на линията „Вейган” и срещу Италия в Алпите… пасивната отбрана е равностойна на смърт, учи другарят Ленин и другарят Сталин. От тук – всяка отбранителна операция трябва да крие в себе си елемент на настъпление и в крайна сметка да прерасне в своята противоположност, т.е в настъпление за окончателното поражение на противника.” Това е най-същественото в този доклад. Другото е общи приказки и непрекъснати препратки към „класиците” на марксизма в лицето на другаря Ленин и другаря Сталин. Т.е ако се направи един разбор на това съвещание (а там не са се събрали за пият безплатен чай в паузите и почивките), прави впечатление, че в края на 1940 година висшият команден състав на РККА има подробна и съвсем нетеоретична концепция за нападателните операции и реално никаква, дори като теоретичен модел, за отбранителните операции. Това не знам как се вързва с тревожните и нетревожни нации, но е факт, който поне лично за мен говори само едно – СССР активно се готви за нападателна война и изобщо не мисли за отбрана.

Тези думи на Митака ми напомниха един друг много важен и многозначителен факт. След ПСВ Германия нито може да има армия в истинския смисъл на думата, нито да развива въоръжения. И кой се притичва на помощ на германците, за да се заобиколят тези клаузите? СССР, разбира се. Още през двайсетте между Германия и СССР са подписани тайни споразумения по силата, на които на територията на СССР ще изграждат тайни полигони за тестване на новите образци от германско оръжие. Най-впечатляващи са полигоните за самолети и танкове. В края на 20-те голям брой германски летци и танкисти получават своето обучение именно тук (асът от ПСВ Гьоринг също прекарва тук около две години в тестване на нови самолети - прототипи на тези, които след десетилетие ще всяват ужас над съветското небе, а голяма част от танкистите на Вермахта, които нанасят ужасяващи поражения на съветската армия през 1941 също са били първоначално обучени тук на танкове, прототипи и/или предшественици на тези, които по-късно Германия използва във ВСВ). Една от клаузите на това споразумения е предвиждала, че германците развиват нови оръжия, тестват ги тук съвместно с руснаците и вместо за плащат за услугите и ползването на полигоните и инфраструктурата те ще дават на руснаците новите технологии. Това във връзка с въпроса на КГ за съвместимостта на бомбите е едно от доказателствата, че в някои отношения между двете армии в началото на ВСВ има съвместимост в някои оръжейни системи. Споразумението е прекратено някъде 1935 година, ако не ме лъже паметта.

КГ, плакатът е поредната конюнктурна пропадагда, както казваш, в играта на надлъгване. Но, както съм споменавал, това е реален факт относно бомбите. Германците (които уж били повече от готови за война и да звладяват целия свят още през 1939) така я били окъсали от към бомби над половин тон през лятото на 1940, че познай кой ги снабдил веднага? Само че, руснаците забравили да изтрият червените звезди по тях, а германците явно съвсем тенденциозно не си направили труда да го правят. Та е факт, че точно такъв "букет" от бомби е падал над Лондон през 1940 година. Имало няколко невзивили се и англичаните като видели звездите вдигнали сърдит скандал на руснаците, че снабдяват германците с оръжие и боеприпаси, а уж били неутрални.

Ник, още в началото има сериозна неточност. През 1940 година, хитлер действително се е справил със запада без Британия, но договорът между него и Сталин е подписан много по-рано - още през август, 1939 година. А това е доста многозначителен факт в смисъл, че Сталин нищо не изчаква, а в същност активно планира и участва и в развитието и в подържането на ВСВ.

Този психологически момент е много важен! Съгласен съм.

Въпросът е какво разбираме точно в този период под "много изток". Защото (тук Глишев може би ще възрази), но до края на XII век, а и през следващия, изтокът (конкретно "византийския") все още е най-развития в повечето аспекти. Западът покрай кръстоносните походи и въз основа на ограбеното и видяното във Византия (кръстоносците гледали буквално като облещени какво представлява Градът на тогавашната европейска цивилизация - Констатинопол), а малко по-късно и чрез Испания започва да трупа опит, познания, апетит да твори нещо, различно от църковни песнопения и жития на светци, лъхащи на благочестивост, восък и тамян. За народопсихологията си прав. И аз го отчитам като много важен фактор. До скоро считах, че основно това се дължи на ислямската религия, но четох, че почти до края на XII век в днешен Египет преобладащата маса били... християни. Т.е не е само характера на религията като задържащ фактор. Същото се наблюдава и във Византия след края на първото хилядолетие - култура, изкуство се развиват (даже в последния век от съществуването си тя изживява нов културен подем), но технически тя започва да тъпче на едно място. Дали за Византия причините са само неблагоприятните външни фактори? Ислямският средиземноморски изток също започва да потъва в летаргия, изчерпил екстензивния културен и технически подем на помюсюлманченото местно население (т.е заварените неараби). Отделно ислямът вместо да се развива (както става с християнството по-късно на запад) заедно с променящите се обективни условия на живот, започва да се вкоравява - т.е изоставяйки той се превръща в спирачка за прогрес във всяка сфера. А Западът точно от XIII-XIV век насетне започва да се събужда и да върви нагоре (в началото бавно, а след Великите географски открития, донесли ресурси и богатство - бързо и енергично).

Сталин е решил дилемата си на стратегическо ниво, според мен. Огромната армия, която още от 1939 година създава е доказателство. Единствения проблем е бил кога в тактическо отношение да я използва. Само че, Хитлер притиснат от обстоятелствата, включително и от тези, създадени от Сталин е принуден да се опита да го изпревари, което и прави.

Така е - по-добро е в някои аспекти, но това за мен до голяма степен се дължи на идеите на християнството, което става и официална масова религия в този район. Защо нищо подобно не се случва в социално-обществена сфера на далеч по-развития тогава средиземноморски изток, там където се установява исляма?

Преплитане определено има. Но дивотията в битовата сфера е резултат от липсата на техническо ниво на цивилизованост (както правилно отбелязваш то е поне на хиляда години зад това на победените). Разбира се, техническото ниво е само един от аспектите на цивилизованост и само по себе си не е равнозначно на цивилизованост. А фундаментите на модерната цивилизация (предполагам, че имаш предвид в обществено-социалната сфера най-общо казано) пак не са откритие на запада, а на южното и източно средиземноморие (римските и гръцките). Те са отново преоткрити, доразвити и адаптирани (централизирани монархии-после държави-републики - демокрации) към новите икономически условия - буржоазните, защото ползват именно последните, които за мен са единственото "откритие" (ако изобщо можем да го наречен такова) на късното средновековие.

Ник, Сталин е трябвало да се съобразява със ставащото - спор няма. Но това е на тактическо ниво, ако мога така да се изразя, а не на стратегическо. Между другото, по същият начин е бил принуден да реагира и Хитлер. Но не мога да се съглася, че на стратегическо ниво Сталин ще събира и създава три години армия, ще я превърне в огромна армада (невиждана по брой и видове въоръжение), ще я храни, пои, ремонтира и издържа и няма да има ни най-малка идея какво ще я прави, ами ще чака... нещо да се случи, че тогава да решава. Това за мен е пълен абсурд. За плановете не си прав. Като имам повечко време ще се опитам да постна нещо за някои от съвещанията на ръководството на армията. Особено показателно е едно от декември, 1940 година. И участниците са му много интересни и имат още по-интересна съдба, която до голяма степен е свързана с темата и решенията на това съвещание. Това, че и днес всичко е обвито от свръхсекретност от руснаците, не само пречи да се установи по безспорен начин истината за участието на страната им във ВСВ, но е показателно само по себе си. Както се казва, който няма какво да крие - показва го. За това данните са само коствени, но пък са достатъчно много и доста конкретни.

Средновековието си е чист регрес особено в техническата сфера. Просто едни диви до тогава народи вземат "властта" и започват мъчно и трудно да се цивилизоват, включително и технически. Средновековието, особено западното си е време и на ресурсен недоимък главно поради изключително ниското техническо състояние на завоевателите. Разбира се, че има развитие и през Средновековието, защото няма как да е иначе като започваш от върната нула. До Ренесанса, единствено качествено ново откритие на средновековната наука е май вятърната мелница и някои нови разновидности на ралото. Другото е привнесено отвън - компаса, хартията, барута и т.н.

Дедо Либене, не се оправдавай - изловихме те поради неволно саморазкритие! А в това, че еволюцията не върви линейно има много здрав смисъл, а съм се убедил, че природата всичко прави само със здрав смисъл дори и ние да не го разбираме в началото. Образно казано, от едно полуприлично получовешко творение на даден етап, тя пуска няколко опитни образци с различни характеристики и оставя всеки от тях да се самодокаже в естествения подбор и оцеляване. Най-пригоденият образец (т.е с най-добрият и устойчив подбор от характеристики) оцелява и той става база за нови образци от по-висше ниво. Затова не е учудващо, че има едновременно съществуване (в даден период от време) и на кроманьонци и на неандерталци. Само че, едните се оказват по-пригодения образец и оцеляват, а другите изчезват в тази конкуренция.