DendroaspisP
Потребител-
Брой отговори
3983 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
22
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ DendroaspisP
-
Да, там е безспорно, че съветската армия е в отбранителна позиция и като разположение и като доктрина (и поведението до средата на 1945 година го доказва). И пак да посоча, че нищо такова не се забелязва на западната им граница през 1941 година. Що ли? Не мога да приема за сериозни обяснения тези, че някой може да струпа на границата си милиони войници, десетки хиляди танкове, самолети, гаубици, тежки минохвъргачки и прочие и всичко това прави ей-така без да знае в чисто военен аспект защо го прави. С една дума събирам аз една огромна военна армада, ей-така да си стои и да "плаши" врага, а пък после - каквото стане. Това е направо несериозно. Сталин може да е луд, но не е идиот. И още един пример - през лятото на 1945 година какво става на същата тази спокойна като цяло източна граница? От запад към нея потичат огромни сили направо от западния фронт - войници, самолети, танкове, оръдия и минохвъргачки, реактивна артилерия. Положението във военно отношение е същото като това на западната граница през 1941 година. И малко след като се прегрупират, започва офанзивата за унищожаване на квантунската армия (до колкото си спомням успяват за около месец).
-
Стинка, както казва Глишев - хем си прав, хем не си съвсем прав. От средата на XIII век (по ред причини) се забелязва много силно връщане към елинизма. Византийската култура направо преоткрива елинизма в последните векове от съществуването си и. И това не е странно - тогавашната Византия вече не е полиетнична, а почти изцяло гръцка държава (т.е земите й са толкова стеснени, че обхващат само наследници на някогашните гърци или на погърчени славяни). За това считам, че Византия като римска империя е такава до към 1204 година. След това тя обективно си е просто една гръцка държавица.
-
Хърсе, абе чети като се опиташ и да разбереш какво се е писало по-горе, включително и от мен. Така като гледам, ти ми потретваш думите, но без да го разбереш.
-
И че в същност това за дивизиите, които ще участват в операция морски лъв през 1941 година. Пълни дивотии, но щом вършат работа, им се вярва и се пробутват на Сталин като обяснение.
-
Да, така е и съдбата му май не е розова след това. Но, ако не греша, поне разстрела му се разминаваше. До края на 1941 година за разстреляни няколко офицери от разузнаването, които са се оказали прави, че Хитлер ще нападне СССР и са имали смелостта да го кажат по един или друг повод публично, докато другите хорово са пригласяли на Сталин, че от Германия всичко е спокойно и тихо. Такава е съдбата и на предишният шеф на военното разузнаване преди Голиков.
-
Хубаво, че ги е преброил (в същност не той лично, а анализаторите от отдела му на базата на първичната разузнавателна информация), но точно той е един от тези шефове, които обясняват на Сталин пълни глупости и дивотии, защото знае какво иска да чува "вождът".
-
Има. До 1941 има такива. Ще се поразровя тези дни да посоча някои имена, че сега не си ги спомням.
-
Имам, Хърсе, имам. И е точно в една от областите на военното разузнаване, за която така авторитетно се изказваш. И явно не познаваш добре фактите. Специалистите от военното разузнаване (ако имаш познанията и опита ще разбереш за кои точно става дума) са имали много точна информация и я предават нагоре. Нагоре обаче се случват много лоши работи на шефовете на военното разузнаване, които имат смелостта да я изложат пред Сталин. Сталин (нищо, че според теб е добронамерен и слушащ специалистите си лаик) е твърдо убеден, че нещата се случат така както той ги вижда, независимо от данните на разузнаването и няколко от тези шефове за свалени от длъжност и интернирани (мисля, че имаше и един разстрелян), защото нищо не разбирали. Е, от там насетне, новите шефове, независимо от оперативната информация, която отделите са събрали, казват на Сталин, това което той иска да чуе и той е безкрайно доволен, че пак е прав и разбира повече от "специалистите". Това е - просто и ясно дори за неспециалист в тази област. Хайде лек ден, Хърсе. Даже взе да ми липсва безпринципно заядливия ти тон.
-
В същност, Хитлер няколко пъти прави опити за преговори. В Англия също има немалко политици, които считат, че "врагът" не е Хитлер, а сталинова комунистическа Русия (или точно казано СССР). Т.е има настроения и от двете страни, а и още САЩ официално не е влязла във войната. Този, който категорично е срещу Хитлер е Чърчил и за щастие той е на власт по това време.
-
Възможно е това да са цифрите на убитите. Цифрите, които дадох, включват и ранените (т.е всички излезли от строя след битката), затова са по-високи. Но и в двата случая съотношение като брой жертни като цяло се запазва.
-
Не знам за предубеждение, но да видим цифрите. Атакуващи са французите. По това време, атакуващите винаги дават повече жертви с оглед начина на водене на война (особено, ако отбраняващите се са разположени както трябва и са ръководени както трябва). Французите, участващи в битката са някъде около 135 000 души, а руснаците са малко по-малко - около 125 000 души. Французите превземат повечето стратегически редути (действително след целодневна ожесточена битка) и стратегически руснаците са принудени да отстъпят, защото защитата им е разбита. Т.е целите на атакуващата армия са постигнати, а на отбраняващата се - не са. Загубите на французите (убити и ранени) се изчисляват между 35 000 и 40 000 човека. Загубите на руснаците (убити и ранени) са над 45 000 човека. Т.е французите губят малко под 1/3 от личния си състав (участващ в битката, а не от цялата армия), а руснаците малко над 1/3 (от цялата си налична редовна армия). И къде тук му е предубеждението?
-
От гледище на военните канони, битката е спечелена от Наполеон. Редовната руска армия след тази битка вече не е в състояние да се противопоставя открито на френската армия. Но и за французите, това е вид Пирова победа. След битката руснаците отстъпват (състоянието им не позволява да правят нещо друго), а Наполеон макар и с оредяла армия продължава настъплението. Проблемът му е бил, както някой по-горе спомена, че той е имал съвсем погрешен тактически план за цялата война. Разчитал е на генерални сражения (по това време няма руски главнокомандващ, който да може да му се противопостави успешно и да го победи в такова сражение) и след това руският цар да се признае за победен (по западно "джентълменски"). За това и тиловото му осигуряване за дълга кампания (каквато трябва да се очаква в страна с размерите на Русия и с характера на обитателите й) изобщо липсва. Армията му изобщо не е подготвена за зимни условия, което означава, че той е считал, че до зимата ще приключи. Затова, въпреки че печели всички битки като цяло, той в крайна сметка губи войната, защото я води според европейските правила по онова време.
-
Сещам се само за една друга възможност - да се примамят германците да атакуват. В плана Буря май е имало такъв момент, че ако германците нападнат първи по някаква причина, то разчитайки на смазващото превъзходство в жива сила и техника, руснаците трябва да ги смажат точно за около седмица още по границата или на сто-двеста километра на запад и до две седмици съветските войски да са в Берлин, който наистина би бил съвсем уязвим и незащитен. Целта е била много бърза атака в три направления с приоритет на централното към Берлин (от двата плащдарма в съветската част от Полша), за да предотвратят получаване на подкрепления от запад, където са се надявали, че германците са групирали основните си сили за нападение над Англия през 1941 година след неуспеха предната година. Действително чак към месец март 1941 година германците успяват да предвижат около 110 дивизии към източната си граница. До тогава са имали не повече от 40 (част от които некомплектовани, тъй като там не се е водило, че е фронтова зона), които руснаците изобщо не са смятали, че ще представляват проблем. Руското разузнаване прихваща това движение и макар да нямат точната бройка, към края на май - началото на юни (след приключване на бойните действия на Балканите като войските от този фронт също се насочват към източната граница), те са предполагали, че на западната им граница има вече около 190 дивизии (срещу над 300 съветски дивизии). Сталин не вярва на разузнаването, защото до края не може да предположи, че германците в този момент ще се решат на война на два фронта при такова смазващо превъзходство на руснаците (както се казва той е знаел, че германците знаят колко руски войски има там). Така че, руснаците изобщо не са изненадани от "вероломното нападение", но върховното командване не прави нищо да отрази новата ситуация по границата. Дори и през този период май-началото на юни, пак не се изработват временни планове за отбрана и отстъпление предвид нарастващото число германски сили по границата. Така че нито съветската армия, нито съветското разузнаване са били неочаквано изненадани. Изненадан е само този недоучен поп, който после се кичи с титлата генералисимус, платена с кръвта на милиони съветски жертви, защото си е правел други планове.
-
КГ, много ясно и точно си го формулирал. Това е букварна постановка за всеки, който си има и най-малка представа от планиране и действие на една армия. Сега малко с оглед на моята военна специалност - един от фрапиращите недостатъци на съветската армия в 1941 година е почти пълната липса на комуникации от всякакъв характер (най-"модерното" масово средство за комуникация са онези полеви телефони с жицата, точно както сте ги виждали по филмите). това касае всички родове съветски войски. Например, в съветските танкове само командващият танк има радиовръзка по това време. Останалите танкове трябва визуално да се ориентират по действията на командния танк (за разлика - всеки немски танк е бил с радиовръзка и действията му са могли да бъдат директно направлявани от командния танк или от друга командна машина). Този много важен недостатък е бил много добре известен на руснаците. И ако те не са идиоти (а всички приемаме, че те не са такива), то командването е знаело, че в случай на нещо непредвидено, трябва да се разчита на точни, подробни и ясни планове за всяко положение . По места и като цяло, за настъпление и за отстъпление. Всичко останало е пълна военна олигофрения. Действителността показва, че дори с оглед на психологическия момент (стрес, шок и прочие при началната немска атака), цялата съветска армия не знае какво да прави, няма и връзка за нови команди (по посочените по-горе причини), и тя от армия се превръща в неуправляема тълпа в едни огромни и направо необятни пространства от Северно море до Черно море. Съвсем друго щеше да е положението, ако съветските войски имаха планове за отстъпление. Плановете за отстъпление (съчетано с контраатаки по места и то дори успешни в някои от тях от септември-октомври) и то явно временни се появяват чак към месец август-септември, когато положението вече е тотално изтървано. Всичко това говори само едно - съветската армия не е имала планове за отстъпление. Това е или престъпна небрежност, или пълна олигофрения, или... просто не са мислели, че им трябват такива, защото са били убедени в успеха на настъпателните им планове. Който е по-запознат с разположението на съветските войски по границата, включително като се вземе предвид много важният факт, че руснаците нарочно махат защитните съоръжения (камо ли да строят нови, както всяка защитна доктирна изисква по онова време), то най-правилният и логичен извод е, че те са разчитали на последната възможност. А на това, че не са били готови за война може да вярва само наивник или пацифист, който си мисли, че дулото на автомата е да му забучваш цветя като в тясна вазичка. Фактите, цифрите и военната логика показват точно обратното.
-
Това е така, но има безспорни доказателства, че тази идея все пак не се е подкрепяла от част от българското население и боляри (славяните в случая не ги броим, а и се приема, че те вече са започнали да приемат християнството независимо от централната власт, при това уж масово още от VIII век). И пак затъваме с гадателството, защото отново липсват достоверни и подробни сведения каква част от населението и защо е била против приемането на християнството. Дори за това прословуто въстание на 50-те боляри има само бегло отбелязване в духа на новата религия и какви ли не спекулации, че дори е било в резултат на борба за власт, а антихристиянската идея е била само формален повод. А и липсват сериозни научни изследвания за нагласата в българското общество по това време с оглед на християнството.
-
Така е. За това нека умуваме дали е Златен век според реалността на IX-X век, а не според настоящата реалност. Идеята как би се отразило на България запазването на паганизма е интересна. В контекста на следващите два-три века, разбира се. Както и това какво би дало западното християнство на България през същите тези два-три века, което по онова време е било известно и ясно, а не какво отражение би дало това след 1000 години. Защото се съмнявам, дали в средата на IX век и самият папа е знаел какво ще стане след два-три века, а да не говорим за след 1200 години.
-
Поставихте темата на едно чисто спекулативно начало - какво евентуално би могло да бъде с оглед на бъдещето след 1200 години. Така погледнато, най-добре би било още Аспарух да бе станал германец и да ни засели нейде из франкските вилаети... Предлагам, разсъжденията и преценките да се съсредоточат около обективната историческа реалност в средата на IX век. Борис в крайна сметка е ръководител на държава, а не екстрасенс с "дарбата" на баба Ванга.
-
... И Мисълта й. ПП - Преди време четох една много вярна мисъл на руски историк - ако искате най-вярно да се ориентирате за историята на Русия от 20-те години до края на 80-те, четете внимателно заглавните статии на вестник Правда. Друго, освен да се мисли върху прочетенето, не трябвало.
-
Смея да ти противореча в известна степен. Поне моите наблюдения са, че са възприемали от местното само икономическия дух, но не и политическия дух. Това да се биеш по гърдите (днес), че си "най-великата" и най-силната страна (защото така си възпитан от училище и общество) е едно, но да имаш духа на Бащите на нацията е нещо съвсем друго. Т.е става дума за идеалите, които са в основата на този дух, а те далеч не са само с икономическа насоченост.
-
Според мен, преобладаващата част от емигрантите от 70-те години на 19 век насам са отивали в САЩ по съвсем други, прозаични и материални причини. Няма лошо само по себе си, лошото е, че са ставали все повече като са носели със себе си техният манталитет и народопсихология. Само негрите нямат вина - те са били насила доведени там.