DendroaspisP

Остави патриотизмът, ами и социализмът ни е показателен. До толкова, че Тато искаше да ни прави и то доброволно поредната съветска република. Добре, че руснаците си имаха своите съображения да ни откажат.

Ами няма как да виждам в този паметник нещо друго освен Триумфална арка на победоносната Съветска армия като институция. Защо ли? Защото в България (за разлика от всички останали държави, които се дадоха като пример) не са водени битки с германците, в България няма убити руснаци при "освобождаването" ни от нацизма. Има разстреляни руснаци от самите тях, защото са мародерствали и/или изнасилвали. В родния ми град има един подобен огромен паметник като този в София. А в морската градина има един малък и направо незабележим паметник, там където е била полевата болница и където са починали войници и офицери, ранени в битките в Молдова и Румъния. Първият често е плескан с какво ли не след 1989 година. Не го одобрявам, но го разбирам. На втория никога не е посягано. Ако и сега не разбираш какво искам да кажа, проблемът е само в "приемника".

Сиреч ще мерим унищожаването на нацизма според броя на унищожените войници от Вермахта, така ли?

Че, не е ли ясно? Трябва да се прави голяма разлика между Триумфална арка (паметник на институцията Съветска армия като орган на една власт, подобна на тази на нацистите) и военни паметници на обикновени войници и офицери, загинали заради дивотиите на същата тази власт. Първите са отявлени политически символи, а вторите са място за почит и поклонение.

Марсианците щяха да се намесят щом си говорим хипотетично и идеологически. ПП -и то не за друго, ами руснаците да не "освободят" и тях. ППП - и да не бъда разбран криво - безкрайно уважавам жертвата на обикновените войници и офицери от съветската армия. Те си бяха дадени в курбан от съветската власт. И ако беше паметник на незнайния войн, нямаше и дума да кажа.

Ако наистина си говорим сериозно - ами не знам къде руснаците биха си мили краката, ако бяха сами във войната. Отдавна не се занимавам с историческа фантастика, а само с исторически факти. А фактите са, че когато руснаците са най-зле (1942 година) те получават огромна помощ от Съюзниците в лицето на САЩ - и военна и материална. Другият факт е, че нацизмът не е унищожен само от руснаците. А и нека да не забравяме, че през 1939-1941 (до 22 юни), когато руснаците са повече от правоверни съюзници на нацистите (и политически и военно-икономически) и избиха като животни в кланница над 20 000 полски офицери, които се сражаваха именно с нацистите, не тези руснаци, а други народи и държави се бият с нацистите. Това са фактите. Другото е откровено курвенска политическа история.

Е, айде сега! Съветската армия освободи Европа само до там, до където й бяха отпуснати "сферите на влияние". Ами останала част? Господ ли я освободи от нацизма? А нашите партизани... на фона на съветските, полските, френските (дори италианските), югославските си бяха едни обирджии на мандри, без да влагам някакъв негативен смисъл в това. Просто във военно отношение те си бяха едно голямо нищо, от които наистина не зависи нищо. Но такава е директивата на Партията и мряха за този дето духа.

Скуби, за тази книга става дума. http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=15658 Лошото е, че точно тя липсва в Моята библиотека, но по-късно ще потърся из руските сайтова.

Скуби, остави конспирациите. И аз не съм им привърженик. Прочети книгата ако я намериш, а после нямам нищо против да си говорим. Човекът е имал достъп до архивите на КГБ. Представя доказателства за теорията си и до сега не съм чул официалните руски власти да са го опровергали (което е странно за тях - пълно мълчание). А както знаеш, те са царе в това отношение, дори на бялото да казат, че е почти черно.

Скуби, има една много интересна книжка - Планът Буря. Доста е аргументирана и има не малко доказателства. Та там се обяснява (и то от руснак), че Сталин съвсем не е бил наивник спрямо Хитлер. Просто товарищ Сталин е действал според този план. И много от нещата си идват на мястото.

За съжаление, нищо не е ясно. Къде е Граматиката на прабългарския език? Език, с натамъняване или тълкуване на думички не се установява по безспорен начин (в тази литература преобладат умозрителните лингвистични предположения). А именно този език е основополагащ крайъгълен камък на тюрската хипотеза и трябва да е безспорен, а не възможен.

Относно двете хипотези, това е точно така за момента. Проблемът при тюрската хипотеза е, че според нейния основен компонент, тюрската принадлежност на българите трябва автоматично да се изключи, защото нищо не е ясно за езика на прабългарите. Тя почива на две взаимно обвързани предположения - тюрската етническа принадлежност е безусловно обусловена от тюрският език, ерго прабългарите са говорили тюрски език и принадлежат към тази общност. ПП - докато не видя Граматика на прабългарския език, така както има граматика на старогръцкия, на латинския и т.н, всякакво твърдение за езикова принадлежност на българите е хипотетично и най-често се изразява в игра на думи, т.е в опити за тълкуване, а много често и натъкмяване към близост с един или друг език.

Отричането на еволюция е наистина покъртителен виц! Имам една колежка, която е твърдо убедена, че всичко е станало наведнъж и от ряз, така както е описано в Библията. А за динозаврите е убедена, че учените нарочно създават някакви кокалаци и ги копат в земята, за да могат после да ги "откриват". Защото в библията нищо не било описано за тях, ерго те не съществуват.

В същност, барбароският план е доста добър с оглед на това, с което разполагат немците (а то хич не е чак толкова много). Грешките идват в последствие (като Киев и отклоняване на голяма част от танковете от централното направление), но няма план, който да се реализира изцяло според предвиденото.

И аз се отчетох по предназначение.

Де късмет да ги доживеем и наблюдаме. Сигурно ще е истински рай за биолозите!

Лилава, това свързано ли е с морските течения? Питам, защото терминологично горепосочените понятия не са ми известни. На скоро гледах един много интересн научно-популярен филм, където (поне за мен) доста убедително представиха версия за пермското измиране поради нарушаване циркулацията на световните океански течения. Наричаха ги "океанските магистрали" (топлите отгоре, студените отдолу), които опасват цялото земно кълбо в доста интересна фигура. Твърдяха, че от скоро вече са и картографирани от космоса. Ако тези течения се скапят по някаква причина (а те изтъкнаха поне няколко, включително и свързани с движението на Земята в слънчевата система в опредлен период), спира опресняването на водата с кислород и това води до масово измиране на морските обитатели. После тези океани буквално се превръщат в огромни блата (водещо до драстично намаляване на кислорода в атмосферата), а това вече повлиява на флората и фауната на сушата. Та това според учените от филма е най-вероятната причина за такова масово измиране като пермското. Най-лошото бе, че според тях днес се забелязва наченки на смущаване в тези океански магистрали като се надяваха да са временни и да не се стигне до пермския катаклизъм.

Наскоро даваха едно интересно филмче по темата. Имах друга работа и за съжаление го слушах с едно ухо, но точно за тези изображения на хеликоптери и всякакви други фъркала, дадоха много интересно обяснение. Оказало се, че йероглифите са били изчуквани върху слой по-стари такива. И тъй като бързали (строителството на всяка пирамида има един много необичаен краен срок - смъртта на фараона и ако тя не е готова до тогава - ставало лошо за всички, включително и за мъртвеца и за това никой египетски майстор не можел да си позволи да се обяснява, че не са готови, та нека там да сложат трупа във фризера докато свършат, сиреч днешните оправдания на нашите пишман строители) явно не са успели на изчистят добре долния слой. Така че, тези "хеликоптери" били съчетание от недобре изчистен долен слой и набързо наложените йероглифи от новия. Толкова по въпроса за мистерията. Тези които го обясняваха бяха не само специалисти лингвисти по египетските ейроглифи, но имаше и спецалисти, които се занимаваха с физичното и химическо изследване на материала, върху който са положени тези знаци.

Не е точно по темата, но все пак е свързано с нея. В книгата "Византия и византийския свят" с автори Василка Тъпкова-Заимова, Димитър Димитров и Пламен Павлов, има един пасаж, който ме заинтригува. Там Тъпкова-Заимова обяснява за византийската концепция как василевсът е духовен баща на останалите християнски (и дори в някои случаи на нехристиянски) владетели и че според тази концепция, титлата може да носи само василевсът на ромеите. После посочва, че исторически в тази византийска концепция има само две важни изключения - при признаването на Карл на титлата му император, но без добавката "на ромеите" и при признаване на Петър титлата василевс (пак без добавката "на ромеите") след женитбата му с внучката на Роман Лакапин. След това тя добавя, че титлата на Петър била считана за по-престижна от тази на император Отон I (на Свещената Римска империя), както свидетелствал пратеникът му, кремонският епископ Лиутпранд. Посочват се и упреците на Константин Багренородни към неговия тъст Роман Ракапин, че давайки такава висока титла на Петър, Лакапин се е проявил като "прост и неук човек". Други пояснения няма, затова ми стана интересно защо титлата, дадена на българският цар е по-престижна от тази на западния император. Някой може ли да даде обяснение по този въпрос?

Нашите предци си имат съвсем достойно място в историята (за разлика от нас - днешните им потомци) и без да сриват Константинопол. Вандалите като превземаха де що видят и дори влязоха в Рим, днес кой ги помни или им отдава почит в исторически аспект (освен с негативното съдържание в станалото нарицателно "вандализъм")? А и съм съгласен с оценката на автора, че превземането на Константинопол (ако допуснем теоретично, че е е възможно) щеше да е една огромна грешка за българите. Нямаше да сложат край на Византия (с всички негативи за това включително и за нашата държава), а щяха да станат поредният народ - част от Византия. Щяхме за известно време да имаме "българска династия", докато не бъде изместена от някоя друга.

Какво точно се "изисква", че дискусията стана още по-абстрактна и неясна?

Не, разбира се. Но за сега, Бог от една мисъл (макар и най-голямата) ще се окаже само една дефиниция. А да вярваш в дефиниция ми се струва странно...

КГ, слагам плюсче (за добрия анализ от Кубрат насетне, макар и в обратен ред) с отметката, че не приемам това за Тюркестан и пясъците.

Лошото е, че ако Бог не влияе на всички, значи не е всемогъщ. Ако не е всемогъщ (независимо дали и мислим, измислен или реален обект), тогава не е никакъв Бог, още повече с претенция за единственост. Така че, при обсъжданото определение трябва априори да се приеме, че е една мислимост, влияеща на всички. Този въпрос вече го засегнах, но Глишев ми каза да гледам по-абстрактно по въпроса, сиреч да не задълбавам много-много.

Ако нещо е само неосезаемо, не е проблем. Редица неща са били неосезаеми в миналото, а днес ги "виждаме" доста добре. Ако обаче едно нещо като основна характеристика е само неосезаемо мислимо, това априори изключва възможност за "виждането" му - и днес и за в бъдеще. Т.е всичко се свежда до това какво съдържание влагаме в мислимостта като характеристика на нещото, което определяме. Ако е "чиста", абстрактна и абсолютна мислимост както е в дискутираното определение, то Бог никога няма да може да бъде видян, защото е само идея, представа, която твори и материа. Тогава, нека вярващите да доказват научната страна на това (включително чрез точните науки - Дорис, виждаш ли, че му дойде времето и мястото на тези науки ) - творенето на материя и законите й от една идея. Ако не се докаже, мисълта си остава само в главите на мислещите Го. Обаче, ако мисълта си остава само в главите, как тогава Анселм обяснява единната представа за Бог, след като е безспорно, че всяка глава има различен капацитет на мислене - и по обем и по качество? Ерго, за един вярващ най-голямото му мислимо може да е твърде по-малко от най-голямото мислимо за съзнанието на друг вярващ. Това все един и същи Бог ли ще е по определение? И изобщо как човеците си мерят най-голямата мислимост, за да са сигурни, че говорят за едно и също нещо? Как вярващите си представят някаква "обективна" най-голяма мислимост?