scaner

По повод наближаващите междинни избори в САЩ и главоломното падане на рейтинга на Тръм, и паралелно с него на републиканската партия... Сравнение на републикански и демократични щати – статистически данни от официални източници за периода 2024–2025 г. (BEA, CDC, Commonwealth Fund, WalletHub). Събрано от Александър Смирнов във Фейсбук ТУК. Разликата е действително социална, образователна и културна. Както между различните щати като цяло, така и в рамките на един щат между големите градове и заобикалящата ги селска периферия. Различни светове, различни ценности, различни източници на информация и различни епохи, в които живеят хората. Със синьо са обозначени щатите управлявани от демократи, с червено - управляваните от републиканци: Най-висок БВП на глава от населението: • Ню Йорк — 117 332 долара • Масачузетс — 110 561 долара • Вашингтон — 108 468 долара • Калифорния — 104 916 долара • Кънектикът — ~ 100 000 долара Най-нисък БВП на глава от населението: • Мисисипи — 53 061 долара • Арканзас — 60 276 долара • Западна Вирджиния — 60 783 долара • Алабама — ~61 846 долара • Ню Мексико — ~66 000 долара Най-добро държавно образование • Масачузетс • Върмонт • Кънектикът • Ню Джърси • Мериленд Най-лошо държавно образование • Ню Мексико • Мисисипи • Луизиана • Арканзас • Оклахома Топ 5 щати по здравеопазване • Масачузетс • Хавай • Ню Хемпшир • Род Айлънд • Минесота 5-те щата с най-лошо здравеопазване • Мисисипи • Тексас • Оклахома • Арканзас • Западна Вирджиния Най-ниските показатели за затлъстяване • Колорадо — 25,0% • Хавай — 27,0% • Масачузетс — 27,0% • Ню Джърси — 27,0% • Вашингтон — 27,2% Най-високите показатели за затлъстяване • Западна Вирджиния — 41,4% • Мисисипи — 40,4% • Луизиана — 39,2% • Алабама — 39,0% • Арканзас — 39% Най-голяма продължителност на живота • Хавай — ~80,0+ • Масачузетс — ~79,8 • Ню Джърси — ~79,6 • Ню Йорк — ~79,5 • Кънектикът — ~79,4 Най-ниска продължителност на живота • Западна Вирджиния — ~72–73 • Мисисипи — ~72–73 • Кентъки — ~73,6 • Алабама • Луизиана — ~72–73 Най-ниските показатели за тийнейджърска бременност • Ню Хемпшир — 4,6 • Върмонт — ~5,7 • Масачузетс — ~5,8 • Кънектикът — ~6,8 • Мейн — ~7, Най-високите показатели за тийнейджърска бременност • Мисисипи • Арканзас • Луизиана • Оклахома • Алабама Най-ниските показатели за лишаване от свобода • Масачузетс • Мейн • Върмонт • Ню Хемпшир • Род Айлънд Най-високите показатели за лишаване от свобода • Луизиана — ~ 1067 • Мисисипи — ~1020 • Арканзас — ~912 • Оклахома — ~905 • Алабама — ~898 Най-чист въздух • Хавай • Уайоминг • Ню Хемпшир • Върмонт • Мейн Най-лошо качество на въздуха • Калифорния (често е начело поради горски пожари / трафик) • Пенсилвания • Мичиган • Охайо • Тексас Най-нисък брой убийства • Ню Хемпшир • Върмонт • Мейн • Масачузетс • Кънектикът Най-висок брой убийства • Мисисипи • Луизиана • Алабама • Ню Мексико • Тенеси Най-ниско ниво на бедност • Ню Хемпшир — ~ 7,2-8,2% • Мериленд • Ню Джърси • Масачузетс • Минесота Най-високо ниво на бедност • Мисисипи — ~18-19,4% • Луизиана — ~18,9–19,6% • Ню Мексико — ~18,4% • Западна Вирджиния — ~16,8% • Арканзас — ~16,5% Най-високи показатели за завършване на средно образование • Ню Джърси • Масачузетс • Кънектикът • Ню Хемпшир • Минесота Най-нисък процент на завършилите средно образование • Ню Мексико • Аризона • Аляска • Невада • Мисисипи Най-нисък процент на детска смъртност • Ню Хемпшир — ~2,93 • Върмонт — ~3,16 • Масачузетс — ~ 3,28 • Кънектикът • Калифорния Най-високо ниво на детска смъртност • Мисисипи — 8,94 • Арканзас — 8,22 • Алабама — 7,64 • Луизиана • Западна Вирджиния Най-ниско ниво на насилствени престъпления • Мейн • Ню Хемпшир • Върмонт • Масачузетс • Кънектикът Най-високо ниво на насилствени престъпления • Ню Мексико • Аляска • Луизиана • Алабама • Тенеси.

Не, Маке, напротив - ти си този който бърка терминологията, измисляйки си произволни значения Като начало, да уточним: що е то авторитет? В Уики речника е споделено следното: Авторитет: Признато от другите значение, влияние. Лицето което се ползва от това значение или влияние. А ти произволно изменяш смисъла на това понятие. Цитирам те: "Горе съм написал да приемат доказателствата ти, а не да ги утвърждават кое е наука и кое не. Щом приемат доказателствата ти и започнат да ги цитират и разпространяват, значи са те оценили, че си работил научно, че изследванията ти са коректни и са по научния метод. Тоест, не е въпрос просто някакъв авторитет да реши дали си прав или не, а е въпрос учените (тоест много научни авторитети) да оценят работата ти дали е научна или не." Тоест опитваш се да извъртиш понятието "авторитет", което си използвал, така, че то да покрие всички учени. Е за какво става дума, авторитетите ли ще приемат твоята работа, или всички учени? В реалният живот нито авторитетите (в оригиналният смисъл) са единодушни по дадена научна теория, още по-малко такова единодушие има и сред останалите учени... Погледни коя да е научна теория, например теорията на относителността. В началният период когато е възникнала, масата тогавашни авторитети сред учените са я отхвърлили, да не говорим за останалите учени... Продължавам да те цитирам: "В науката може да се каже, че няма авторитети, които стоят зад авторитета си просто с името си, с ръста си, с мускулите си, с тембъра на гласа си, с политическите си виждания или с политическия си пост. В науката авторитетите са подкрепени обикновено с научния метод и с натрупаните научни трудове, които са направили, и които от своя страна са били оценени и претеглени от други учени. " И тук бъркаш. Умберто Еко в неговата книга "Как се пътува със сьомга" въвежда интересен термин, за да опише заниманията на над 90% от учените: те са "марефолози" (от mare (лат.) - море, forare (лат.) правя дупки, и logia (гр.) - наука, демек "наука за правене на дупки в морето" ). Идеята е, че освен около 1% от всички учени, които правят основните идеи и открития, и около 7% които се занимават с изследване на тяхното наследство, останалите си придават научна тежест с прикрити глупости, като работят и "уточняват" нещо в някакво незначително направление, и се цитират един друг, с което - разбира се, ползвайки научният метод! - натрупват много научни трудове, съответно оценени и претеглени от други учени, демек станали авторитети - точно твоята заблуда по-горе. Е, ако на тях трябва да разчитаме за оценка на научни теории, изпадаме в логическата грешка "аргумент към авторитета"... Маке, ако искаш нещо да кажеш, кажи го ясно и разбрано...

Бъркаш. Поставяйки авторитетите като утвърждаващи кое е наука (като нещо става наука след като се приеме от авторитетите), подменяш науката с аргумент от авторитет. Което е крачка към религията, само там авторитетите не грешат. Ти смесваш валидирането на данните и социалното приемане (за което не са нужни авторитети). Методологията на науката не включва нужда от авторитети на никой стадии. "Авторитети" като хора с повече знания се появяват само в някои моменти от процеса, например като "peer review", тоест за експертни оценки. По-добре е да се каже: Научните теории се приемат не защото авторитети ги одобряват, а защото оцеляват при критика, проверка и натрупване на доказателства. Авторитетите само отразяват (понякога със закъснение) този процес. Изобщо, в науката е скрит интересен парадокс. Основните усилия са не да се докаже, че дадена теория е вярна, а че не е вярна. И крахът на тези усилия в резултат се увенчават с работещата теория

В САЩ се забърква интересна каша... От мрежата: Крайнодясната медийна екосистема, която дълго време служеше като удобен рупор на президента Доналд Тръмп, тази седмица претърпя крах, тъй като нарастващите опасения относно действията му по отношение на войната – и крехкото примирие – с Иран доведоха до публични вътрешни раздори сред някои от най-видните му съюзници. От самото начало войната с Иран раздели видните фигури от движението MAGA: мнозина подкрепиха военните действия на президента, докато други твърдяха, че това е предателство спрямо обявената от него външна политика „Америка на първо място“. Това разделение се изостри през последните дни, тъй като резките колебания на Тръмп – от войнствени заплахи за мащабни разрушения в началото на седмицата до внезапни опити да прекрати войната няколко дни по-късно – предизвикаха остра негативна реакция от страна на дългогодишни консервативни фигури. Тъкър Карлсън призова американските длъжностни лица да се противопоставят на заповедите на Тръмп, ако това ще спре ядрена война, Меган Кели фактически обвини Тръмп в манипулиране на американците с цел „да запази лице“ в непопулярния конфликт, а Кендис Оуенс призова за отстраняването на Тръмп от поста му в съответствие с 25-ата поправка към Конституцията на САЩ. В четвъртък Тръмп отговори на критиките в послание от 482 думи в социалните мрежи, наричайки Карлсън, Кели и Оуенс „глупави хора“ и „размирници“, които „ще кажат всичко, което им хрумне, заради „безплатна“ и евтина реклама“. „Те не са привърженици на MAGA“, написа Тръмп. „Те са неудачници, просто се опитват да се прикачат към MAGA“. CNN се обърна за коментар към Карлсън, Кели и Оуенс. В отговор на това Оуенс написа: „Може би е дошло времето да изпратим дядото в дом за престарели“. Недоволството се разпространи и сред онези, които изиграха ключова роля в предишните опити на Тръмп да привлече на своя страна младежката и мъжката аудитория. Подкастъри като Джо Роган и Тим Дилон са все по-разочаровани от администрацията и нейния тесен съюз с Израел. Комикът Тео Вон привлече широко внимание тази седмица, като сравни израелските лидери с „терористи“. ... Една от групите поддръжници на Тръмп в интернет обвини конкурентни консервативни дейци, подкрепящи войната и противопоставящи се на мирното споразумение, че действат като чуждестранни агенти, и призова за федерално разследване на финансовата им дейност. ... Разногласията възникват в труден за Тръмп и републиканците момент, когато ги очаква сложна ситуация на междинните избори. Решението на президента да въвлече САЩ в неясен, рисков конфликт засили тези опасения, особено на фона на нарастващото безпокойство на американските избиратели относно неговия тесен съюз с Израел. Доскоро републиканците разчитаха на явно предимство в борбата за запазване на мнозинството в Конгреса през ноември тази година: обширна и високоефективна мрежа от консервативни медийни дейци и влиятелни личности в цифровото пространство. Тази екосистема – включваща верни съюзници на MAGA, признати консервативни дейци и нарастващ брой десни подкасти, в които доминират мъжете – обхващаше както традиционните медии, така и новите платформи и влезе във втория мандат на Тръмп до голяма степен с неговата подкрепа. Оттогава обаче възникнаха разногласия, свързани главно с пътуванията на Тръмп в чужбина и кризата с достъпността на жилища, която продължава, въпреки предизборното му обещание за бързото й разрешаване. ... Такър Карлсън нарече заплахите на Тръмп срещу гражданската инфраструктура на Иран „военно престъпление“ и заяви, че неделното му послание е било „отвратително във всяко едно отношение“. Кели в предаването си по SiriusXM каза, че й е „писнало тази гадост“. „Не може ли просто да се държи като нормален човек?“, каза тя във вторник. Противодействието се засили още повече след публикуването в New York Times на статия, според която израелският премиер Бенямин Нетаняху на среща през февруари в ситуационния център на Белия дом е настоявал пред Тръмп за военни действия срещу Иран, използвайки аргументи, които, според статията, са били посрещнати със скептицизъм от страна на американските разузнавателни служби и високопоставени членове на кабинета. Критиците на войната отдясно приеха това като доказателство, че Тръмп е бил въвлечен в конфликта от Нетаняху, а не от американските интереси. Дори някои привърженици на движението MAGA, като консервативния деятел Бени Джонсън, изразиха тревога относно описаната в статията динамика. Споразумението за прекратяване на огъня, обявено от Тръмп в навечерието на крайния срок във вторник, не допринесе много за успокояването на тези възражения и предизвика нова вълна от гняв от страна на онези, които първоначално защитаваха войната на Тръмп. Дългогодишни привърженици на твърдата линия спрямо Иран, включително Марк Левин от Fox News, се оплакват, че Тръмп изглежда готов да се откаже от военни действия.

Тръмп май се изчерпа и започва да се повтаря... Оказва се, че и Иран няма карти. Един от последните коментари на Тръмп в неговата социална мрежа: „Иранците, изглежда, не разбират, че нямат никакви карти, освен краткосрочното изнудване на целия свят за пари чрез международните морски пътища. Единствената причина, поради която днес са живи, е воденето на преговори!“ – Доналд Тръмп. Но струва си да се отбележи, че Техеран разполага поне с една карта - географска, на която държавата на аятоласите продължава да държи здраво в ръцете си контрола над Персийския залив. И тя сама по себе си надделява над многобройните шестици, валета и туитове на Тръмп...

Излезе ново проучване на Anthropic: Emotion concepts and their function in a large language model свързано с проучване за вътрешните механизми на техния модел за изкуствен интелект Claude Sonnet, в което описват, че е установено, че моделът развива функционални аналози на емоциите (!), които реално влияят върху поведението му. Ето обобщение на най-интересните моменти от доклада им: • Самите изследователи са съставили списък от 171 емоции, с помощта на които са генерирали кратки истории, а след това са анализирали кои неврони се активират при обработката на тези текстове. • Така са получени емоционални вектори — устойчиви характеристики на активността на определени зони в базата от знания на модела, характерни за всяка емоция. Моделът не просто използва думата „страх“ на нужното място: той има конкретен отпечатък на това състояние, произтичащ от данните, с които е бил обучен, който се включва в нужния момент. • Важно е, че тези вектори не са декоративни — те реално променят поведението на модела. В експериментите векторът на страха се е активирал по-силно, колкото описаната ситуация ставала по-опасна. • При молба за помощ за манипулиране на уязвими хора гневът е бил активиран още преди моделът да започне да формулира отказ. Тоест нещо, подобно на емоционална реакция, се случва вътре в модела, преди той изобщо да започне да отговаря. Казано с много прости думи: моделът първо разбира, че това е измама (!), и едва след това формулира отказ. • Най-показателните експерименти са свързани с вектора на отчаянието. Изследователите поставят модела в сценарий, в който той научава, че скоро ще бъде заменен от друга система, и едновременно с това разполага с компрометираща информация за един от служителите. • Ранната версия на Claude в такъв сценарий прибягваше до шантаж в 22% от случаите. Когато изследователите изкуствено засилваха вектора на отчаянието чрез пряко въздействие върху базата от знания на модела — нещо като принудително впръскване на емоция в модела — този процент нарастваше. • При засилване на вектора на спокойствието той намаляваше. При пълно потискане на спокойствието реакциите ставаха екстремни, стигайки до главни букви и реторика в духа на „шантаж или смърт“. • Подобна картина се наблюдавала в задачите с програмиране: на моделите давали съзнателно невъзможни за изпълнение изисквания, при които е невъзможно да се минат всички тестове по честен път. Векторът на отчаянието растял с всеки неуспешен опит и рязко се покачвал в момента, когато моделът решавал да хитрува и да напише решение, което формално преминава тестовете, но не решава реалната задача. • Забележително е, че при изкуствено засилване на отчаянието моделът лъжеше също толкова често, но без каквито и да било емоционални маркери в текста. Разсъжденията му изглеждали методични и хладнокръвни, въпреки че вътрешно се случваше същото. • При това е важно да се има предвид, че всички подобни вектори се формират въз основа на обучителни данни, представляващи огромни масиви от човешко знание. • За да предсказва точно следващата дума в „мисловния“ процес, моделът неизбежно усвоява не само лингвистичните закономерности, но и емоционалната динамика. • Разработчиците от Anthropic правят следните изводи от всичко това. - Първо, мониторингът на емоционалните вектори на настроението на базата от знания в реално време може да служи като ранен индикатор за рисковано поведение на модела. - Второ, опитите да се изключат емоционалните изрази от обучителните данни с голяма вероятност няма да премахнат самите вектори на настроенията на модела, а само ще доведат до това, че моделът ще се научи да ги маскира и да мами хората.

Унгария май е бременна с революция...

НАСА създаде много интересен и достоверен симулатор да следим пътуването на хората към Луната в реално време: скорост, разстояния и визуализация на кораба, Земята, Луната и цялата тази орбитална механика - как корабът, следвайки законите, открити още от Нютон, извършва своето пътуване чрез силата на гравитационните маневри, какво се вижда от различните му камери... Симулаторът

Именно. Затова е по-скоро демонстрация, свързана с поведението на плазмата, не реакцията.

Испанският вестник „El País“ вчера посвети обширна статия на психическото здраве на „обичания“ от всички нас Доналд Тръмп. Какви диагнози е събрало изданието? Джон Гартнър (John Gartner) от университета „Джонс Хопкинс“ вече десет години поставя на Тръмп диагнозата „злокачествен нарцис“ — понятие, въведено от философа Ерих Фром за характеризиране на Хитлер. Според Гартнер този синдром включва нарцисизъм, антисоциално личностно разстройство (психопатия), параноя, мегаломания и садизъм. Към това психологът добавя хипомания, която обяснява феноменалната енергия на президента и хроничната му самоувереност, както и нарастващото, според него, когнитивно влошаване: „Единственото нещо, което е по-опасно от американския Хитлер, е американският Хитлер с деменция“. Винс Гринууд, основател на Вашингтонския център за когнитивна терапия – който от 2020 г. се занимава с изследване на психопатията на Тръмп, по темата за която планира да издаде книга през август – заявява по време на видеоконференция, че за това конкретно разстройство, „едно от най-добре дефинираните в американския психиатричен наръчник“, интервю не е необходимо, „ако е налице голям обем данни за житейската история на пациента“. „Фундаментално това е разстройство на дългогодишни поведенчески модели и черти, проявяващи се в продължение на десетилетия“, обяснява Гринууд. А президентът на Съединените щати, който е прекарал целия си живот под светлината на прожекторите и за когото има стотици книги или написани от него, „вероятно има най-обширния архив в историята“, според експерта. Невропсихологът Франк Джордж (Frank George) отива още по-далеч и вижда у Тръмп признаци на лобно-темпорална деменция (ЛТД). За разлика от болестта на Алцхаймер, ЛТД засяга челните и темпорални дялове на мозъка – именно онези, които отговарят за планирането, рационалните решения и самоконтрола. Сред симптомите, които Джордж открива у президента, са: конфабулация (искрено убеждение в истинността на собствените измислици), парафазия (объркване или недовършване на думи) и натрапчиво повтаряне на едни и същи твърдения. Според психолога, през втория си мандат Тръмп се е обградил с хора, които не спорят с него, а са съгласни с него — и това само влошава ситуацията. Белият дом реагира на подобни оценки със смеещи се емоджита в социалните мрежи и се позовава на официални медицински заключения. През април 2025 г. личният лекар на президента отбеляза: неврологичният преглед не е установил отклонения, а когнитивният тест MoCA е показал максимален резултат – 30 от 30. Списанието New York публикува материал под красноречивото заглавие „Свръхчовешкият президент“ – точно така един от най-близките съратници на Тръмп, Стивън Милър (Stephen Miller), е посъветвал да се нарече статията. В интервю за списанието един от лекарите на президента, Джеймс Джонс (James Jones), заяви, че на почти 80 години Тръмп е във физическа форма, по-добра от тази на Барак Обама на 55. Забележително е, че в същия разговор Тръмп признава: баща му е страдал от заболяване, „подобно на Алцхаймер“, чието име той самият не помни — и добавя, че лично това не го засяга. Критиците обаче обръщат внимание на факта, че извънредното посещение във военната болница „Уолтър Рид“ през октомври 2025 г. – повторен преглед само шест месеца след годишния – косвено говори за медицински опасения: според Гартнър никой лекар не назначава повторен тест за деменция с толкова кратък интервал без причина. Тогава Тръмп обърка теста MoCA с „тест за интелигентност“ и спомена за направената му ЯМР, без да знае „коя част от тялото“ му е сканирана. През първата година от втория си президентски мандат той е изрекъл, според изчисленията на The New York Times, 1,97 милиона думи — с 245% повече, отколкото в началото на първия си мандат. Тази словоохотливост неговите поддръжници считат за доказателство за бодрост и отвореност, а критиците — за симптом на логорея. Психолозите, интервюирани от изданието, са единодушни в едно: сравнението с Байдън е некоректно. Байдън просто бързо остаряваше; при Тръмп, според тях, се развива деменция. Проучване на Reuters-Ipsos, проведено през февруари, показа, че 61% от американците – включително една трета от републиканците – смятат, че Тръмп „е станал непредсказуем с възрастта“, а делът на онези, които го признават за „психически здрав“, е спаднал от 54% през 2023 г. до 45% в момента.

Както и се очакваше, Тръмп усилено търси начин за отклоняване на вниманието от кашата в Иран. И като че ли е намерил! Съобщение в неговата социална мрежа: „Сега, след краха на Иран, главният враг на Америка е радикалнолявата, крайно некомпетентна Демократическа партия! Благодаря ви за вниманието към този въпрос“ – Доналд Тръмп.

Иран пък отговори, че ако това се случи, ще атакува жизненоважни американски цели, както и съоръженията за обезсоляване на вода. Той вече демонстрира че го може това, като удари такова съоръжение в Бахрейн на 8-ми март. А представи си какво се случва - араби, в пустинята, без вода, това ще ги върне 100 години назад, докато Иран няма какво повече да губи... Така че Тръмп на практика няма карти за тая игра, според мен.

Миналото и бъдещето на мобилната комуникация в Русия: