scaner

Това е квазичастица. Тоест частица, параметрите на която се определят от околната среда, другите частици които я заобикалят. Такава частица може да има и отрицателна маса - колкото по-силно я буташ, толкова с по-голямо ускорение върви към теб. Дейф, не е нужна много интелигентност, за да се намери съответна тема (има такава) в която да си задаваш въпросите и анекдотите. "Физика" е достатъчно широко понятие, затова и се създават различни теми. Тази не е за частици и тъпи въпроси.

"Защо руснаците настояват украинците и руснаците да са една нация? За да могат спокойно да се отнасят жестоко към тях, както към своите". Което виждаме непрекъснато. Чета от известно време "Архипелаг Гулаг". И не виждам в исторически план по-кръвожаден народ от руснаците. Макето вероятно не я е чел, или я приписва на русофобската пропаганда. Само че режимът който сега управлява Русия на практика произлиза от същите силови структури, които тогава така напоително са клали народа си. И резултатът в крайна сметка не може да е друг, само манипулацията е повече и методите са уж по-завоалирани. Каква русофилия тука, не ми го побира главата.

Ами ти си причината, само че не четеш, съответно няма как да се усетиш. Приказваш пълни небивалици, насаждаш се сам на противоречия, от които няма излизане, и после се обиждаш когато не ги приемаме. Ми мисли бе, човече! Аз колко пъти съм казвал, че е нужно не само да фантазираш, а най-вече да имаш хигиена в мисленето? Ето цитат от тебе: Тънката хватка е, че понятията "цикъл" и "движение" нямат смисъл, ако няма "време". Тоест това което си казал, буквално е тафтология: "времевият ефект произлиза от времето". И за това не е нужно ново измерение, че и даже старите не участват в това определение. Сам ни кажи, има ли смисъл в това? И всички бляскави "следствия" с които запълваш напоследък темата? И намесата на неясният термин "планкови параметри", дето го ръгаш на всяко граматично правилно конструирано съждение, ей така, за да звучи по-научно ... Въвел си някакво "пространствено измерение" чрез логическо противоречие (порочен кръг, petitio principii), и потече водопада... Тоест "четвъртото пространствено измерение w" в случая е лишено от смисъл - време има и с него, и без него. Нещо повече, ако го добавиш, затъваме в ефектите на Калуца-Клайн като с пето измерение на пространство-времето - нещо което много е дъвкано. За какво е тогава цялата истерия в тази тема? Питам и очаквам смислен отговор. Приключихме ли с този безсмислен измишлизъм най-сетне? От къде се пръкна ограничението, че "сt очевидно не може" да се простира също до безкрайност? Ти с какви очи гледаш изобщо на реалността, за да стигнеш до такава "очевидност"? Поредни безпочвени измислици. Сега схвана ли защо не се разбираме? Станиславе, винаги помни - повече дисциплина и хигиена в мисленето. Само тогава може да надмогнеш вселенският хаос в разбирането на реалността и физиката. Иначе всичко ще е кауза пердута. Не е лесно, но няма друг път, за съжаление. Не намесвай мозъка и чувствата, помни че Вселената по дефиниция не е обект и не може да е отправна система, то затова и се появява идеята за относителността, не от добро. Научи базовата физика в края на краищата, вместо да се отдаваш на такива примамливи езотерични внушения. За езотерика и психология има други теми. Там в общият случай не се ползва науката "философия", а опитите за философстване там са си само философщина, опити да придадеш наукообразност с плюнки и съчки.

Шпага, нещата не са сложни когато се изразят на езика на физиката - математиката. Ето основният израз в СТО (който с леки корекции е валиден и в ОТО) - разстоянието, интервалът между две точки в пространство-времето: Това е базово съотношение, което следва директно от метричният тензор, описващ свойствата на геометрията - неговите елементи са коефициентите пред съответните координати. Веднага се вижда най-важната особеност - групата на времето играе контра на групата на пространствените координати, двете групи са с различен знак. Тази особеност прави пространството псевдоевклидово и го надарява с всички свойства, които СТО (и ОТО) демонстрира. Без разликата в знаците нямаме СТО, а имаме обикновено евклидово пространство, с други свойства. Това за което ме цитираш се получава, когато изграждането на СТО стане с постулирането на горният израз. Тоест постулираме тази геометрия, и получаваме СТО в резултат на последващ анализ. В горният постулат участва една произволна константа с, която, по-нататък се разбира, че играе роля на максималната скорост в тази геометрия. И от ред приложения стигаме до извода, че светлината се ограничава от тази скорост. Просто казано, ако нищо не и пречи на светлината (разпространение във вакуум), то нейната скорост ще е с. По този начин постулатът за скоростта на светлината се получава от постулатът на горната геометрия. Сега, какво ще стане ако добавим нова пространствена координата? Тя ще се добави в групата на пространствените координати, няма да промени съотношението на знаците между групата на времето и групата на пространствените координати, и основните свойства на СТО ще се запазят. Ако щеш една пространствена координата да добавиш, ако щеш двеста - основните свойства на СТО няма да се променят. Ще се промени друго. Такива координати отварят нови степени на свобода, въвеждат нови симетрии, и около тях ще се формират нови закони за запазване и нови съотношения. За пръв път това е направено от Теодор Калуза още в писмо до Айнщайн от 1919 г. Той добавя едно пространствено измерение и разглежда какво се получава като следствие от горната формула. Това е известната теория на Калуза-Клайн, в която в резултат само на добавянето на ново измерение в теорията се формира нова група уравнения, сходни с тези на електромагнетизма - нова симетрия. В това не виждам смисъл. Отстояние от какво? Каква връзка с времеви темп? И защо трябва да е така, какво следва? Но не ми го обяснявай с картинки, а просто, с математика. Картинките са за журналистите, които така и така не разбират за какво пишат. Смучеш си пръстите и приказваш небивалици. Няма учен, на който да му е безинтересно направление, което може да доведе до нови знания. Липсата на интерес се получава едва когато едно направление бива достатъчно изчерпано от към идеи, с които да бъде атакувано. Това за което се бъхтиш, е разработено и изследвано в теорията на Калуза-Клайн. Помисли си, има ли разлика в твоята идея и това което е правил Калуза, или няма. И ако няма, четене му е майката, а не биене в стената.

Кратка равносметка на руският възход и падение в Сирия: (видео: https://t.me/Crimeanwind/71150) Декември 2017, точно преди 7 години Путин долетя до Сирия и заяви: „Ако терористите отново надигнат глава“, армията на РФ от базите в Тартус и Хмеймим „ще ги удари по начин, който те още не са виждали“. Днес армията на РФ се евакуира от Тартус и Хмеймим и бяга от Сирия.

Според руски, турски и западни медии въоръжените опозиционни части са навлезли в град Хомс. Според Ройтерс сирийската армия е напуснала града. https://t.me/stranaua/179062 -------- Западни и арабски медии съобщават, че въоръжени опозиционни части са влезли в Дамаск. В града се чуват взривове и стрелба. Медиите съобщават също, че опозицията е окупирала правителствени сгради, както и телевизията и радиото. Очаква се скоро нейни представители да произнесат реч, по време на която ще обявят края на властта на Асад и създаването на преходно правителство. Според съобщения в медиите самият Асад е отлетял от Дамаск в неизвестна посока. https://t.me/stranaua/179063 -------- Премиерът на Сирия е готов да предаде властта на опозицията в условията на срив на режима на Асад и да работи с всеки лидер, който народът избере - AP Той даде знак, че остава в страната и говори за процеса на предаване на властта на „временно правителство“. Сирийските бунтовници заявиха, че са освободили сирийската столица Дамаск, а стотици хора излязоха по улиците, за да ги подкрепят. Държавната телевизия обяви падането на режима на Асад. Има съобщения, че Израел е започнал сухопътна операция в сирийска провинция, за да укрепи защитата на границата в отговор на стабилността в региона. Няма официално потвърждение. Това, което Руската федерация изграждаше там в продължение на почти 10 години - беше разрушено буквално за 2 седмици. Хората са излезли по улиците на Сирия и празнуват. https://t.me/insiderUKR/88237 ----- По непотвърдена информация Башар Асад вероятно се е разбил с товарен самолет Ил-76, с който се е опитвал да избяга в неизвестна посока. Самолетът е загубил височина и е изчезнал от радарите близо до Ливан, имало е експлозия - Clash Report Обмислят се версии както за самоубийствен атентат, така и за саботаж. Командването на сирийската армия е заявило на офицерите, че управлението на Асад е приключило. Генералният щаб е наредил да се предадат всички войници от Сирийската арабска армия (САА), които са останали в столицата Дамаск. Изглежда, че правителството на Сирия е паднало в неделя сутринта, с което е сложен край на 50-годишното управление на семейство Асад, съобщи Асошиейтед прес. https://t.me/Crimeanwind/71143 ------- Според арабски медии израелската армия е започнала сухопътна инвазия в Сирия на фона на падането на властта на Асад. ------ Появиха се признаци за възможна евакуация в руската военновъздушна база Хмеймим в Сирия, пише The War Zone. В базата са пристигнали няколко транспортни самолета: три Ил-76 и един Ан-124. Изглежда, че на пистата има и един Су-24. Това е необичаен брой транспортни самолети за базата, според The War Zone. https://t.me/Crimeanwind/71149 ------- Видеа: https://t.me/nexta_live/86756 Сирийските бунтовници публикуват кадри от двореца на Башар Асад в Дамаск Бойци се изявяват по държавната телевизия и събарят паметници на сирийския диктатор.

Не съм първоавтор на тази теория, просто споменах за теорията на Жорж-Луи Лесаж (ето описание на самата теория ТУК), че гравитацията може да представлява натиск от етерните частици, запълващи космоса. Тази теория той е взаимствал от Никола Фатио де Дюилье.

По повечето телеграм канали се носи новината, че сирийските бунтовници казват, че са започнали да обграждат Дамаск - бойците са на 5 км от центъра на столицата (вероятно става дума за въстаниците, завзели южната област Даръа). Войските на сирийската опозиция се намират и само на 7 км от двореца на Асад; Вече се съобщава за локални боеве в покрайнините на сирийската столица; Близо до Дамаск сирийци събарят паметници на бащата на Башар Асад. Военни, полицаи и официални лица бягат от града; Лавров, след разговори с Иран и Турция, нарече бунтовниците „легитимна опозиция“ и изрази готовност да преговаря с тях. https://t.me/Crimeanwind/71119

Е, ако си настроена да разводняваш темата, приветствам решението ти! Иначе, за дискусии по и близо до темата, Welcome! Мисля че лесно ще отличиш спама от сериозната дискусия.

Съществува, съществува. Когато вече осъзнаеш, е късно. "Сега" е началото на процесът на осъзнаване - но без него не можеш да стигнеш до самото осъзнаване. Цялата верига е присъща на човека. Накратко, "сега" съществува за човека, но той не го осъзнава, щото мозъка му е муден (във физиката, защото информацията за случващото се се движи с крайна скорост до наблюдателя). Пък и той много неща не осъзнава, не осъзнава изгрева на слънцето сутрин докато спи, което не значи че изгревът не се случва и за него, нали? Във физиката "сега" се институционализира чрез часовника, важи за всички, обективизира криволиченията и ограниченията на човешкото осъзнаване. И така е по-удобно

От никъде не следва това, и аз не го твърдя. Става дума само за светлината - щом светлината се движи спрямо земята със същата скорост, както и спрямо етера, то етера е неподвижен спрямо земята. В противен случай, ако етера е подвижен спрямо земята, а скоростта на светлината е една и съща и на земята, и спрямо етера, то етерът губи най-важното си свойство - да бъде носител на светлината, да определя нейната скорост. И минаваме директно на вторият постулат на СТО Ами може, разбира се. Ако имаме Земя-прим, подвижна спрямо Земята (и етера), е нужно просто да проведем координатни трансформации на закона, даден с формулата, от системата Земя в системата Земя-прим. В класическата физика това са Галилеевите трансформации, и някъде нагоре (с едногодишна давност) аз давах тази формула и дискутирах нейните следствия (координатните трансформации в случая се сведоха просто до прилагане закона за събиране на скорости). Ако се наложи, пак ще повторя.

Айнщайн пише това в писмо до близките на скоро починал приятел. Така че тук е вплетена голяма доза поетичност и успокоение. От друга страна, имам чувството и за влияние на депресия, защото няколко седмици след това Айнщайн умира. За съжаление, всеки от нас установява на свой гръб, че никаква илюзия няма тук - раждаш се, и осезаемо и неотвратимо започваш да остаряваш. Ако искаш да почетеш мнението за времето на известни учени, от Нютон, Гьодел, Айнщайн, Хокинг и други, ето една статия (на английски): Grand Iillusion

Погледни го така. Движението няма причина, то е изначално свойство на материята, материята съществува чрез него. Ние можем да изучаваме как то преминава от една форма в друга (което и правим), а не да търсим несъществуваща причина. Така по-добре ли е? Без да намесва,ме съзнания и подобен баласт...

Хайде да уточним понятията, за последно. "Движение" има два различни смисъла: а) механично движение - промяна на местоположението на обект в пространството; б) форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие. Всяка промяна. Първо, материята съществува в пространството, и всяко движение (и а), и б)) се извършва в пространството, така че не става ясно какво не си в състояние да приемеш. Най-вероятно бъркаш двата смисъла на "движение", и очакваш да има преместване в пространството когато не става дума за механично движение, а за друг тип промяна. Тук трябва да внимаваш. Относно покоя - той е свързан и с двата смисъла на движението, но е свързан и с абстракцията "обект". Тази абстракция, както и всяка друга, е призвана да ни освободи от несъществените за даден анализ величини и да се съсредоточим на главното. Обектът е материална конструкция, която се разглежда като единно цяло, и поведението му се определя само чрез една точка. Структурата му не е важна за това ниво на абстракция. Ако те интересува структурата, отиваш на следващо ниво на абстракция и разглеждаш структурата на обекта като система от обекти, за по-детайлно описание. Например за въртящ се обект по плодотворни може да са по-висшите абстракции. И така продължаваш до безкрайност. Но при всяко разглеждане трябва да е ясно нивото на абстракция, и да не го променяш по време на анализа. Обектът има център на масите (в релативизма е център на енергиите), и понятието "механично движение", както и "покой", се свързва с него. Промяната на координатите на този център означава че обектът се движи (тип а)), липсата на промяна - че е в покой. Нема мърдане тука. Този център носи и физическите характеристики на обекта - маса, енергия, импулс, момент на импулса. Ако разглеждаме определението б) за движение, тогава освен механичното движение и всяка друга промяна попада под "движение". Пак на ниво абстракцията "обект", ако го лишим от механично движение и не извършваме действие върху него, обектът може да не изменя състоянието си, и това пак е "покой. Ако го нагреем обаче, той с времето, изстивайки, ще излъчва различна светлина. Това е промяна без механично движение, и имаме липса на "покой", На друго ниво от абстракция можем да разглеждаме и атомите като обекти, и как тяхното движение в крайна сметка довежда до тази излъчена светлина и нейната промяна, но това е друго ниво, което в момента не ни вълнува. Така че, както виждаш, понятията "движение" и "покой" едно че са неотвратимо свързани, и две зависят от нивото на абстракция, на което описваме света. А ние винаги работим на едно ниво, не можем да работим със всички абстракционни нива едновременно. Когато избереш съответното ниво на абстракция, и река Дунав ще бъде неподвижна в него, и няма да те тревожи трябва ли да изключваш нещо си. Като минеш на друго ниво на абстракция, може да се съсредоточиш на някакви промени по река Дунав. И така нататък, до атомите и елементарните частици на река Дунав... "Разделяй и владей".

Май ще ставам лош и ще трия... Направете си отделна тема в която да се разпростирате накъдето ви душа иска! Не е точно така. Еднопосочно измерване на скорост е възможно, просто на малки разстояния е трудно именно поради проблеми със синхронизиране на часовници, не осигуряващо нужната точност. Ето един пример за еднопосочно измерване на скорост. Сигурно си спомняш разгорялата се дискусия навремето за това, че скоростта на неутриното е по-голяма от скоростта на светлината? Експериментът "Опера" на ЦЕРН праща неутрино към лаборатория в Гран Сасо, Италия, на 732 км директно през земните недра (за неутриното Земята е прозрачна), и се измерва времето за което те пристигат. На практика така се измерва еднопосочната скорост на неутриното (скорост, на практика слабо отличаваща се от тази на светлината). За това са били нужни синхронни часовници и в двете точки, , осигурени чрез GPS системата. За такива разстояния неточността на синхронизация е поносима. Опитът на ММ не се занимава с оценяване на двупосочна или еднопосочна скорост на светлината, съответно не може да даде заключение тя изотропна ли е или не Опитът на ММ оценява разликата във времената, за която два светлинни лъча изминават две рамена в интерферометъра. И показва, че тази разлика е на практика нула. Но до скорост на светлината е още далеко. Гравити правилно ти намекна, че това зависи от конвенцията за едновременност. Ти се ограничаваш твърде едностранно да разглеждаш проблема само в познатите ти посоки. Ето кратък анализ на опитът на ММ, надявам се да е полезен. Нека L е дължината на рамото на интерферометъра. Нека допуснем някаква зависимост на скоростта на светлината от направлението в пространството (обозначена чрез параметър v). Тогава с c(+v) ще обозначим скоростта на светлината в предполагаемата посока "напред", c(-v) е скоростта на светлината в обратна посока "назад", c е скоростта на светлината в напречно направление, най-общо. Тогава времето, за което светлината минава рамeната на интерферометъра в посока "напред" и "назад" ще бъде: t1=L/c(+v) + L/c(-v) Движението по напречното рамо ("наляво" и "надясно") ще бъде за време t2=L/c + L/c = 2.L/c Опитът на ММ показва, че t1=t2, тоест (като съкратим излишното): 1/c(+v) + 1/c(-v) = 2/c Утъпканите в литературата случаи, етер и СТО, водят до следните резултати: а) Етер. При него имаме линейна зависимост на скоростта на светлината от параметърът v, който се оказва скоростта на движение на етерът спрямо земята. Имаме c(+v)=c+v, c(-v)=c-v, и равенството по-горе се удовлетворява при условие v=0, т.е. етер неподвижен със земята. Тогава скоростта на светлината във всички посоки е еднаква, и да, можем за заключим че при тази хипотеза тя е изотропна, Забележи, подчертал съм условието кога закючението е вярно. б) СТО. Тук имаме по постулат c(+v)=c(-v)=c, равенството за време се изпълнява автоматично, и скоростта на светлината е изотропна по условие, според тази хипотеза. Обаче само за тези два случая обаче можем да твърдим че резултатът на опита на ММ е свързан със някаква изотропност на скоростта на светлината. Защото има още безброй функционални зависимости на c от v такива, че изискването за еднакви времена да се спази, но скороста на светлината да не е изотропна, c(+v)=/=c(-v)=/=c. Всяка от тези зависимости е различна физика. Етерът и СТО са само частни, и както се вижда в случая, силно подвеждащи случаи. Така че не можем да твърдим, че опитът на ММ дава като резултат изотропна скорост на светлината. Какво всъщност измерва опитът на ММ? За това трябва да тръгнем от самата идея - да намери собственото движение на една инерциална система. Тоест той проверява (и потвърждава!) принципът на относителност в частният случай на електромагнитни явления. Тоест потвърждава обобщеният принцип на относителността, който по-късно издига Айнщайн. Хайде стига толкова отклонения, Искам да прокарам поне една тема като хората. Влезте ми в положението, за да не трия излишно...