scaner

Аз тук бих заложил повече на разликата между "вярвам" и "разчитам". При реллигията ти вярваш, това е пасивно действие, приемаш бога който си идва с религията. При партията ти искаш, и ти активно може да участваш във формирането на схемата (поне в неизкривеният вариант), разчитайки че участието ти ще остави промяна. Според мен институцията в институционализираната религия е това което прилича на партия, не самата религия.

Добре де, но фактът, че несъзнаваното обработва данни предварително, не премахва субекта, а просто описва неговия хардуер. Свободата не изисква да контролираш всеки неврон, а да имаш последната дума върху крайния резултат. Самият ти пример го доказва: ако при еднакви условия субектът прави различни избори в различни моменти, това не е доказателство за несъзнаван детерминизъм, а за наличието на субектност. Ако бяхме просто алгоритми, резултатът винаги щеше да е един и същ при еднакви входни данни. Тук се връщаме на разликата между "вярвам" и "разчитам": несъзнаваното може да ни подава "тежнения", но съзнателният субект е този, който избира на кое от тях да разчита и да превърне в действие. Без този финален акт на волята, твоето собствено психопознание би било невъзможно, тъй като ти самият нямаше да можеш да направиш завоя срещу несъзнаваните си тежнения. Сега, ако настояваш, че „моментното състояние на системата“ е било различно и за това имаме различни избори, нагазваме в безкраен регрес с недоказуеми твърдения, който обезсмисля самото понятие "познание“.

Хм, хубав въпрос! Да го погледнем от към разликата между структура и съдържание. Политическата партия и институционализираната религия наистина споделят сходни методи за социално инженерство, но се различават фундаментално по източникът на легитимност и обхватът на властта. - Политическата партия търси легитимност в народа или идеологията за земното устройство. Тя решава проблемите "тук и сега". Докато религията претендира за легитимност, идваща от трансцендентното (Божественото). Просто казано: партията иска гласа ти, а институционализираната религия - душата ти. - Политическата партия се стреми към контрол върху социалните и икономическите процеси, тя регулира поведението. Докато религията (като идеология) се опитва да регулира смисъла на живота, смъртта и морала. Партията е временен инструмент, религията е вечен проект. Накратко: религията е политическа партия, която е добавила "вечността" в програмата си, за да направи подчинението по-ефективно. Но вярата е това, което остава, когато човек напусне и двете.

Разграничението между избор и решение е интересно, но то не премахва субектността, а само я описва. Да, всяко решение е контекстно зависимо, но субектът е този, който претегля контекста. Ако твърдиш, че свободата е само "под условие", тогава как обясняваш актовете на саможертва или решенията, които противоречат на различни биологични и социални условия (като гладните стачки или мъченичеството за идея)? Там условията диктуват оцеляване, но човекът избира нещо друго. Тук е разковничето: Психопознанието може да обясни механизма на решението, но не може да обясни автора на избора. Ако всичко е само контекст и невропроцеси, твоят собствен опит да изведеш нови понятия (като Психостаза) е просто химична реакция, а не интелектуален подвиг. Не мислиш ли, че отричайки волята, ти превръщаш собствения си ум в обикновен калкулатор, който просто изчислява това, което средата му е задала?

Разбирам, че твоят модел е комплексен и изисква специфична компетенция. Но всяко знание, колкото и да е сложно (дори квантовата механика), трябва да може да бъде артикулирано чрез логически категории, ако иска да бъде предмет на диалог. В противен случай, ние не обменяме идеи, а просто констатираме, че имаме различни "операционни системи". Ако твоята синтезна схема изключва свободната воля (личния избор на вяра), а моят опит я потвърждава, то въпросът не е във липсата на компетенция, а в изходната точка. Твоето психопознание описва как несъзнаваното ни ограничава, но не обяснява как човек успява да действа въпреки тези ограничения – което е същината на вярата. Накратко: ако един модел е толкова сложен, че не може да бъде обяснен просто, често това е защото самият модел пренебрегва простите, но фундаментални истини на човешкия дух. Демек ми казваш, че за психопознанието "воля" и "избор" звучат като остарели етикети на сложни механизми. Добре, но дори да ги деконструираме до невропроцеси и несъзнавани импулси, фактът на тяхната функционалност остава. Ако "изборът" няма покритие, тогава защо самото ти психопознание те е довело до "рязък завой" и избор на себе си като обект? Ако всичко е детерминирано, тогава твоята концепция за "психостаза" е просто неизбежен биологичен продукт, а не резултат от търсене на истината. Тук е парадоксът: ако отречеш волята, отричаш и валидността на собствените си постижения, защото те стават просто случайни реакции на средата. Вярата не е философска концепция, а практически акт, чрез който индивидът интегрира тези процеси в посока, която не е просто механично следствие от миналото. Доколкото знам, дори в съвременната невронаука съществува понятие като "субектност", което е научното покритие на това, което наричаме избор.

В какво се изразява "вярата" в институциите? Не ги ли изграждаме, защото разчитаме те да вършат работата за която сме ги измислили? Защото само да вярваме че ще извършват тази работа, според мен е изначално много несигурно и хлъзгаво...

Разбирам, че се движиш по специфичен път на самонаблюдение. Но тук възниква епистемологичен проблем: ако едно знание е толкова субективно и "авторско", че не може да бъде преведено на езика на общите понятия или философията, то спира да бъде инструмент за диалог и разбиране и се превръща в лична митология. Твърдението, че вярата е изцяло детерминирана от несъзнаваното и средата, остава недоказуемо, ако единственото доказателство е твоят личен интроспективен опит ("Психостаза"). В науката, дори в квантовата механика, която цитираш, истината е валидна само ако може да бъде споделена и разбрана от другите чрез общи модели. Ако твоят модел изключва възможността за волеви избор (вяра), това описва твоята вътрешна архитектура, но не непременно универсалната човешка природа. Не е ли самото ти "дистанциране", за което говориш, висша форма на личен избор, която опровергава идеята, че сме напълно подвластни на несъзнаваното?

Питах за повече информация ИИ, и той казва следното. Разликата между „вярвам“ и „разчитам“ е фундаментална и засяга прехода от теория към практика или от интелектуално съгласие към жизнена зависимост. В психологията и богословието тази граница често се описва като разликата между това да знаеш, че мостът е здрав, и това да стъпиш на него. Ето подробен анализ на разликите: 1. Интелектуално признание vs. Екзистенциален риск Вярвам (Belief): Това е акт на ума. Мога да вярвам, че един парашут е конструиран перфектно, без изобщо да имам намерение да скоча с него. Вярата тук е приемане на информация за вярна. Разчитам (Reliance/Trust): Това е акт на волята и тялото. Започвам да разчитам на парашута в момента, в който скоча от самолета. Тук вече има залог. Ако се окажа неправ, последствията са лични и осезаеми. 2. Пасивност vs. Активност Вярвам: Може да бъде напълно пасивно състояние. Мога да вярвам в добротата на хората, докато стоя заключен вкъщи. Това не променя начина ми на живот. Разчитам: Винаги е активно. Да разчиташ на някого означава да делегираш част от своята сигурност или успех в негови ръце. То изисква предаване на контрола. 3. Обектът на отношението Вярвам (в нещо): Често е насочено към факти, догми или идеи. Разчитам (на някого): Обикновено е насочено към конкретен механизъм или личност. Разчитането изисква връзка (релация). Не можеш да разчиташ на някого, ако нямаш очакване за неговата вярност или надеждност. Аналогията с въжеиграча (Илюстрация на разликата) Има една известна история за френския въжеиграч Шарл Блонден, който пресичал Ниагарския водопад по въже: Той преминал с празна количка и попитал тълпата: „Вярвате ли, че мога да прекарам и човек вътре?“ – Всички извикали: „Да, вярваме!“ (Това е вяра). Тогава той попитал: „Кой от вас ще седне в количката?“ – Настъпила тишина. (Това е разчитане). Религиозен и философски аспект В християнския контекст тази разлика е ключова. Дяволът също „вярва“, че Бог съществува (знае го като факт), но той не „разчита“ на Него, не Му се доверява.

Ами това че не познаваш такива хора говори само че ти е ограничена извадката, от която даваш примери И изваждаш градските легенди като чиста истина някаква... Аз например имам голям опит от контакт с една особена група хора, високофункционалните аутисти. При много от тях "вярването" протича по доста по-различен начин от нормалните хора. Обикновените хора в подавляващото си невротипични. Те често антропоморфизират вселената, зад случайните събития виждат план, намерение или знаци. При мнозинството високофункционални аутисти поради различия в начина, по който те обработват социалните сигнали, за тях е по-трудно да си представят невидим субект с намерения. и затова те често възприемат света като система от правила и физични закони, а не като диалог с висша сила. Разбира се, има и едно малцинство сред тях, които по отношение на вярванията се доближават до невриотипичните хора. Религиозността много често е свързана с интуитивното мислене. А високофункционалните аутисти са склонни към силно аналитично и систематизиращо мислене. Те търсят логическа последователност и доказателства. И по тази причина много аутисти намират метафизиката за нелогична и излишна. Статистически, хората от РАС (това е Разстройства от Аутистичен Спектър) са много по-склонни да се идентифицират като атеисти или агностици в сравнение с останалата част от населението. И според гореказаното, за тях няма смисъл да се молят. Нещо повече, при тези хора има възприемане по друг начин на страховете свързани с живота, много по-малко такива страхове има - а това също силно се отразява на "религиозността" им. Това разбира се не изключва нещо като "вяра" при такива субекти, но това е вяра чрез правила - те могат да намерят сигурност в строгите ритуали, догми и логическите структури на религията. Търсенето на такава сигурност в ритуали и повтаряеми действия е много разпространено при тях (при по-тежките случаи това се изразява във видими повторяеми психомоторни действия, непрекъснато клатене и подобни). Това е повече заблуда за околните, че тези хора "вярват". Към РАС-групата по отношение на вярването по мои наблюдения се доближават и инженери, програмисти и математици, които предпочитат детерминистични модели на света. Чел съм за изследвания, които причисляват към тази група и хора, които не могат да визуализират образи в ума си - за такива хора концепцията за невидими същества и светове е много трудно представима. И като говоря за високофункционалните аутисти, това не е някаква пренебрежима част от населението, това се оказва огромен спектър. И тенденцията в последните години е той да нараства неотклонно.

То за това има контролни органи, за да не ти се налага да вярваш в такива неща. Защото и да вярваш, и да не вярваш, това няма да промени реалността - ако мошеник стане стоматолог, пак ще ти чегърта зъбите, защото няма да знаеш какъв е. В случая не вярваш, а разчиташ че контролните органи си изпълняват работата. Има голяма разлика между вярване и разчитане, докато вярването основно е пасивно действие, насочено към факти или идеи, разчитането винаги е активно, насочено към личности или обекти. А колкото до това което правя, смисълът му влагам аз - иначе не бих го правил. Дали другите намират или не свой смисъл в него, общо взето е техен проблем.

Тук съм готов да споря Фактът, че можем да анализираме собственото си несъзнавано и влиянието на средата (така както правим тук), доказва, че сме способни да се дистанцираме от тях. Щом мога да видя влиянието на средата, аз вече не съм неин сляп роб. С което възстановявам възможността си за избор. Да, социалната среда може да ни научи на религиозни ритуали, но тя не може например да принуди сърцето да вярва или да обича. Вярата е интимен акт, който се случва в "светая светих" на личността, където нито обществото, нито несъзнаваното имат пълен контрол. И забележи парадоксалността на твоето твърдение. Ако твърдиш, че всяко вярване е плод само на несъзнаваното и средата, тогава твоето собствено убеждение в това също е плод на твоята среда, а не на обективна истина. А щом ти не избираш мислите си, защо трябва да приемаме аргументите ти за валидни, след като те са просто "екзистенциална даденост", а не логически извод?

Това ми напомни за един продължаващ спор във физиката - а дали теоремата на Гьодел за непълнотата не показва невъзможността за построяване на "теория на всичкото"? И известната лекция на Стивън Хокинг "Гьодел и краят на физиката"... При това положение всяка концепция, опитваща се да формулира физиката чрез система от краен брой аксиоми ще бъде непълна, или противоречива. В този смисъл, дори да се опитаме да обединим квантовата механика и гравитацията в единна аксиоматична система, твърдението на Гьодел подсказва, че в такава система ще има верни, но невъзможни за доказване чрез наличните инструменти твърдения. Тоест никоя формула няма да е последно и пълно описание на реалността. Което ни приканва да намалим тревожността от липса на обяснение за някои неща - такова обяснение може и да няма, принципно

Наближават междинните избори в САЩ. Какво може да се очаква във връзка с тях? Мнение от интернет. Какви са шансовете на републиканците? - През ноември 2026 г. в САЩ ще се проведат междинни избори. На тях ще бъдат преизбрани всички 435 членове на Камарата на представителите на Конгреса и 33 сенатори. Междинните избори играят важна роля в политическата система на САЩ, тъй като партията, която има мнозинство в Конгреса и Сената, определя кой ще оглави важните комисии и ще получи предимство при приемането на закони и формирането на политическата програма. Тук могат да се посочат още няколко причини „защо“, но ще се огранича до две. - Въпреки че изборите все още са далеч, вече можем да размислим върху перспективите на двете партии. Да започнем с републиканците. Първо, негативните фактори. Основният им проблем е рекордно ниската популярност на Доналд Тръмп. Според проучване на American Research Group, дейността му се подкрепя само от 35% от американците, а 63% изразяват недоволство. Quinnipiac University в началото на февруари показа 37% одобрение. AP-NORC също отбеляза одобрение на ниво 36%. Проучването на CBS News/YouGov показа общ рейтинг на одобрение от 41%. - Тези цифри са изключително важни, защото всеки президент след Хари Труман с рейтинг на одобрение под 50% в момента на междинните избори е губил места в Камарата на представителите. Исторически партията на президента губи средно 27 места, а при нисък рейтинг на президента загубите могат да достигнат 32 места. - Не по-малко тревожен сигнал са резултатите от специалните избори, които често се считат за индикатор за настроенията на избирателите преди основните избори. Според анализ на The Conversation, в 88 специални избори, проведени след ноември 2024 г., демократите изпреварват средно резултатите на Камала Харис от 2024 г. с 13%. Особено показателни са победите на демократите в окръзи, които Тръмп спечели с увереност. Например, Чейсти Мартинес спечели специалните избори за Камарата на представителите на Луизиана с 62% от гласовете в окръг, където победи Тръмп. - Подкрепата му сред ключовите групи избиратели също отслабва. От него се отвръщат избирателите от поколението Z и белите евангелисти. Нисък рейтинг има и сред независимите (30%) и латиноамериканците (38%). Доверието спада особено по въпроса за имиграцията. 6 от 10 американци смятат, че Тръмп е отишъл твърде далеч в имиграционната си политика. - Икономическата политика също предизвиква недоволство: само 32-39% одобряват подхода му към икономиката, а 74% смятат, че администрацията не прави достатъчно за понижаване на цените. Още повече, проучването на Pew Research показа, че 52% смятат, че политиката на Тръмп е влошила ситуацията в страната. - Самият Тръмп изглежда осъзнава своята уязвимост. В интервю за Fox News той заяви, че президентът винаги губи на междинните избори, дори и да се справя добре. Той също така промени реториката си по отношение на имиграцията, като заяви пред NBC News, че администрацията му може да използва „по-мек подход“. - Сега за положителните фактори. Въпреки спада в общата популярност на Тръмп, подкрепата за него в партията остава много висока. Според Quinnipiac University 86% от републиканците одобряват работата му. CBS News/YouGov отбеляза 90% одобрение сред републиканците — най-високият показател за три месеца. - Най-важното предимство на републиканците е тяхното финансово превъзходство. Според The New York Times, Републиканската партия и свързаните с нея комитети започнаха 2026 г. с повече от 550 млн. долара, което е над три пъти повече от 137 млн. долара на демократите. - Освен това избирателите продължават да вярват повече на републиканците, отколкото на демократите по повечето ключови въпроси. Проучване на Wall Street Journal показа, че републиканците имат огромно предимство по отношение на сигурността на границите (48% срещу 20%), имиграцията (разлика от 11 пункта), както и малко предимство по отношение на икономиката, инфлацията, тарифите и външната политика. - Най-вероятният изход за републиканците изглежда е загуба на контрол над Камарата на представителите при запазване на Сената, но дори и това не е гарантирано, като се имат предвид множеството променливи, които могат да се променят през оставащите до изборите месеци. Какви са шансовете на демократите? - Перспективите на Демократическата партия за междинните избори през 2026 г. изглеждат по-оптимистични. Според проучвания и аналитични материали, демократите имат реален шанс да си върнат контрола над Камарата на представителите. - Нека започнем с най-обнадеждаващия за демократите фактор – проучванията на общественото мнение. Според данни на Emerson College, публикувани през януари 2026 г., в националното гласуване за кандидат за Конгреса демократите изпреварват републиканците с резултат 48,1% срещу 41,7%, като 10,2% от избирателите все още не са взели решение. Проучването на Fox News показа още по-впечатляващ резултат: 52% от избирателите биха подкрепили кандидата на демократите срещу 46% за републиканците. - Ключовият фактор, който играе в полза на демократите, е рекордно ниската популярност на Доналд Тръмп (за това по-горе). Освен това, демократите се ползват с недоволството от икономическата и имиграционната политика на Белия дом. Важна е и историческата закономерност – партията на президента обикновено претърпява поражения на междинните избори. Интересно е, че повече от две дузини републиканци от Камарата на представителите вече заявиха, че не възнамеряват да се опитват да запазят местата си. И като цяло, 56,4% от американците смятат, че страната се движи в грешна посока. Но това не е проблем само на конкретна партия. - За отрицателните фактори. Основният проблем на демократите е кризата на лидерството. Днес те нямат силна фигура, способна да обедини различните групи вътре в партията. Залогът на старите (в пряк смисъл на думата) и доказани политици се усложнява от тяхната възраст и загубата на доверие, а по-младите политици често се възприемат като прекалено радикални. В резултат на това в партията почти няма силни центристи, които да са в най-добрата си форма. - Показателно е, че бившият председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси изрази увереност в победата на демократите и е готова да предаде поста на председател на Хаким Джефрис, когото тя описва като „красноречив, уважаван сред членовете на Конгреса“ и „обединител“. Въпреки това, дали Джефрис наистина ще успее да консолидира партията, е голям въпрос. - Сериозен проблем остава негативният имидж на Демократическата партия. Според проучване на Wall Street Journal, 58% от избирателите имат неблагоприятно отношение към демократите, което затруднява използването на слабостите на републиканците. В същото време републиканците запазват предимството си по повечето ключови въпроси, като сигурността на границите, имиграцията, икономиката, инфлацията и външната политика. Демократите имат предимство само по въпросите на здравеопазването и ваксиналната политика (здравей, Робърт Кенеди-младши). Проучването на AP-NORC показа същата тенденция. Рейтингът на симпатиите вътре в партията е спаднал от 85% на 67%. - Що се отнася до конкретните перспективи в Конгреса, ситуацията изглежда по следния начин. В Камарата на представителите демократите имат реален шанс да си върнат контрола. Републиканците разполагат с изключително крехко мнозинство. Победа на демократите в Камарата на представителите фактически ще „замрази“ президентството на Тръмп, тъй като той няма да може да приема закони, а заплахата от трети импийчмънт отново ще стане реална (президентът сам говори за това). - В Сената ситуацията за демократите е значително по-сложна. Географията играе в полза на републиканците, тъй като сенаторите се преизбират основно в надеждни републикански щати, докато демократите трябва да защитават местата си в „колебаещите се“ Джорджия и Мичиган. Демократите трябва да получат чисто предимство от 4 места, за да контролират Сената, което се счита за трудна задача. - По този начин перспективите на демократите могат да бъдат описани като „прозорец на възможности“ на фона на непопулярността на Тръмп, който обаче може да не бъде използван поради вътрешни проблеми в партията. Най-вероятният изход изглежда е връщането на контрола над Камарата на представителите, като републиканците запазват Сената. Но дори и в случай на победа, ги очаква сложен период на вътрешна преструктуризация и търсене на нов лидер. (https://t.me/uncleunion/11138 и следващият коментар, в публикацията има много линкове, свързани с източници на съответните числа и изследвания)

Точният израз на апостол Павел е "неизследими", както спомена по-горе и @deaf. Терминът "неведоми" идва вероятно през църковнославянският език, където думата „неведоми“ (непознати, незнайни) е звучала по-поетично и кратко от библейското „неизследими“.

Очевидно е че се плъзгаш по повърхността, това аз наричам "фейсбучно мислене" Малко повече информация няма да навреди, а обикновено отваря очите... Не можеш първосигнално да сравняваш другите "млади" ядрени държави с Иран. Когато Пакистан или Северна Корея създаваха своите бомби, те го правеха с пряка помощ (от Китай или СССР) и в времена, в която контролът върху доставките беше по-слаб. Иран развива програмата си под денонощното наблюдение на сателити, шпиони и инспектори на МААЕ. И въпреки това отбелязва непрекъснат, макар и бавен прогрес в работата. В момента Иран разполага с уран, обогатен до 60%. За ядрена бомба е необходимо обогатяване до 90%. Преходът от 60% до 90% е технологично много по-лесен и бърз, отколкото от 0% до 60%. И много важно е следното: според последните данни от 2025-2026 г., времето за "пробив“, тоест времето, необходимо за производство на достатъчно материал за една глава на Иран се оценява на по-малко от две седмици. Къде тук виждаш провал? И трябва да си зададеш въпроса: защо Иран все още не е преминал тази граница и не е направил бомбата? Създаването на самото ядрено устройство е само едната част. Другата е миниатюризацията (да го направят достатъчно малко, за да се събере в ракета) и най-вече създаването на ракета, която да издържа на връщане в атмосферата. Иначе бомбата е безпоолезна, какво, да си я взривяват в центъра на Техеран когато ги заплашат ? Затова Иран инвестира огромни средства в балистични ракети точно с тази цел, което показва, че работят по цялата верига, а не само по експлозива. И тук на Иран му трябва още време, затова и върти преговорите около самата бомба, а всячески изключва ракетите - защото в момента те са по-важните, ако там се получи пробив, само за няколко седмици оръжието ще е готово. Ако сега сглобят бомбата (каквато възможност вече имат), това веднага ще доведе до пълна изолация и усилване на санкциите, което ще блокира балистическата програма, и това вече е провал на всичките планове.