scaner

Алтернативни мнения много... И е голяма грешка да се приема за наука залитането на физиката към математиката, която сама по себе си е инструмент, а не наука. Да, за изграждане на хипотези няма проблеми, но като се обърнем към реалността тези хипотези трябва да са проверими и фалсифицируеми, иначе остават религия. Така че определенията на Карл Попер все още важат.

Теорията за Големият взрив го разглежда като начало на времето, и е способна да опише динамиката му след 10-33 секунди от случването му, преди този момент е нужна нова физика, свързана с квантовата гравитация. Има много ценна популярна книга в това отношение, "Първите три минути" (The First Three Minutes) на Стивън Уайнбърг от 1977 г., която още не е загубила актуалността си.

Ново изследване, публикувано от списание говори за интересни наблюдения, свързани с очаквано поведение на тъмната материя. След близо 100 години учени може би са открили тъмна материя Близо 100 години след като роденият в България швейцарски астроном Фриц Цвики предпага съществуването на тъмна материя, космическият телескоп "Ферми" на НАСА може би е предоставил първото пряко доказателство за нейното съществуване. Загадъчната природа на тъмната материя Тъмната материя съставлява приблизително 27% от Вселената, но досега бе невъзможно да се наблюдава директно, защото тя не взаимодейства с електромагнитното излъчване – нито абсорбира, нито отразява, нито излъчва светлина. Учените могат да я наблюдават само индиректно чрез гравитационните ѝ ефекти. Астрономите оттогава са изчислили, че всички големи галактики са вградени в огромни ореоли от тъмна материя, които се разширяват далеч отвъд границите на видимата материя в галактиките като ореоли на галактиките. Съществува една възможност, която би довела до появата на светлина от тъмната материя. Ако частиците на тъмната материя се "анихилират", когато се срещнат и взаимодействат, подобно на това, което правят материята и нейният аналог антиматерия, тогава това би трябвало да произведе дъжд от частици, включително фотони от гама-лъчи, които, макар и невидими за нашите очи, биха могли да бъдат "видяни" от чувствителни космически гама-лъчеви телескопи. Една от предложените "самоанихилиращи се" частици, за които се предполага, че съставляват тъмната материя, са така наречените "слабо взаимодействащи масивни частици" или "WIMP" (Weakly Interacting Massive Particles). Енергиен спектър на гама-лъчите на хало (точки от данни). Червените и сините линии представляват очаквания спектър на гама-лъчение, когато WIMP частиците анихилират, първоначално произвеждайки двойка дънни кварки (b) или двойка W бозони, и те съответстват добре на данните. Дънните кварки и W бозоните са известни елементарни частици, включени в стандартния модел на физиката на елементарните частици. Кредит: Tomonori Totani, The University of Tokyo Откритието на уликите за анихилация на частици тъмна материя Екип от изследователи, ръководен от професор Томонори Тотани (Tomonori Totani) от катедрата по астрономия в Токийския университет, с помощта на космическия апарат "Ферми" търси такива улики от гама-лъчи в регионите на Млечния път, където би трябвало да се събира тъмна материя, а именно в центъра на нашата галактика. И Тотани смята, че най-накрая е открил такава сигнатура. Професор Томонори Тотани открива гама-лъчи с енергия от 20 GeV (или 20 милиарда електронволта, изключително голямо количество енергия), образуващи структура, подобна на ореол, към центъра на Млечния път. "Открихме гама-лъчи с фотонна енергия от 20 гигаелектронволта, простиращи се в ореоподобна структура към центъра на галактиката Млечен път. Гама-лъчевият компонент съвпада много добре с формата, очаквана от ореол от тъмна материя", каза Тотани. Честотата на анихилация на WIMP, оценена от измерения интензитет на гама-лъчите, също попада в диапазона на теоретичните прогнози. Карта на интензитета на гама-лъчите на халото, изключваща компоненти, различни от ореола, обхващаща приблизително 100 градуса в посока към галактическия център. Хоризонталната сива лента в централната област съответства на областта на галактическата равнина, която е изключена от анализа, за да се избегне силно астрофизично излъчване. Кредит: Tomonori Totani, The University of Tokyo Наблюдаваният енергиен спектър е в съответствие с радиацията, предсказана от анихилацията на хипотетичните WIMP частици с маса приблизително 500 пъти по-голяма от тази на протона. Важно е да се отбележи, че тези измервания на гама-лъчи не се обясняват лесно с други, по-често срещани астрономически явления или гама-лъчеви емисии. Следователно, Тотани счита тези данни за силен индикатор за гама-лъчева емисия от тъмна материя, която се търси от много години. Следващи стъпки и научна проверка Въпреки че Тотани е уверен, че измерванията му откриват частици тъмна материя, резултатите трябва да бъдат проверени от независими изследователи. Допълнителни доказателства биха могли да дойдат от откриването на подобни гама-лъчи в галактиките джуджета в ореола на Млечния път. "Ако това се потвърди, доколкото знам, това ще означава, че човечеството е "видяло" тъмната материя за първи път. И ще се окаже, че тъмната материя е нова частица, която не е включена в настоящия Стандартен модел на физиката на елементарните частици", заявява проф. Тотани. Справка: Tomonori Totani, "20 GeV halo-like excess of the Galactic diffuse emission and implications for dark matter annihilation," Journal of Cosmology and Astroparticle Physics (IOPscience): November 26, 2025, doi: 10.1088/1475-7516/2025/11/080. Източници: Scientists may have finally 'seen' dark matter for the 1st time, space.com After nearly 100 years, scientists may have detected dark matter, The University of Tokyo

Редакцията на списание публикува превод на статията на Итън Сийгъл: "Where are we located relative to the Big Bang?", последна от поредицата му Starts With A Bang. Основното разсъждение с което започва Итън е: "Ако използваме червено отместване за светлината, идваща към нас, и синьо отместване за отдалечаващата се светлина, можем да ги проследим до точка, и тази точка не е центрирана върху нас. Изкушаващо е да се зададе въпросът "Къде е тази точка?" И отговорът е, че е сравнително близо: на няколко милиона светлинни години разстояние, но това е по-малко от 0,1% от размера на видимата Вселена." Под "червено и синьо изместване" физикът има пред вид наблюдаваната от спътника WMAP диполна анизотропия. Тълкувайки я като доплеров ефект, ние можем да определим нашата скорост, с която се движим, както и посоката ни на движение, и имайки пред вид възрастта на вселената (колко време грубо се движим), можем да определим на какво разстояние от потенциалната точка на "мястото" на Големият взрив сме се отдалечили, а знаейки и посоката ни на движение, можем да определим точката къде се е случил самият Голям взрив. По оценките на Итън Сийгъл мястото е само на 20 милиона светлинни години от сегашното ни положение. Но нещата не са толкова прости, защото това не е правилният начин да се мисли за Големия взрив, който е по-добре да се разглежда като момент във времето, а не като място в пространството. Статията е интересна, линкът към българската версия е: https://nauka.offnews.bg/kosmos/kade-e-stanal-golemia-vzriv-kade-se-namirame-spriamo-nego-202360.html

Нищо не си противореча, аз всъщност използвам терминологията, с която ти работиш. Доказано е точно толкова, колкото и е доказана вредата от алкохола Както и вредата от лютото, горчивото, ползата от марулите и да не изброявам... Ако продължаваш да настояващ за тях, ще преглътнеш и това доказателство.

И ако премахнем това високопарно (и с нищо не обосновано) твърдение за "ново състояние на материята" а се приземим само до "свойство на системи за обработка на информацията", всичко казано от Тегмарк се превръща в частен случай от идеите на Шмидхубер

Ама в медицината е така - имаш корелации, не доказателства за пряка връзка, защото се работи със статистики. Тоест непрекъснато работиш с предположения и хипотези (често повече от една, че и взаимоизключващи се), обяснения на тези корелации. Просто защото медицината не е наука. В случая ИИ го изказва в прав текст, защо това те учудва? То хубаво това, ама как филтрираш халюцинациите, които ИИ вкарва в такива отговори? Това че отговорът изглежда смислен и логичен не е критерии, ИИ специално са учени да дават благозвучни отговори. Тука без ползване на собствени знания и четене няма как да минеш, а това принизява ефектът от ИИ. Резултатите са корелации. Както и статиите, дето показват как рупането на марулки и тичането са здравословни, също почиват на корелации. И е въпрос на предположения и хипотези да се търси връзка причина-следствие.

Ето отговорите на ИИ на обратният въпрос: "Можеш ли да синтезираш кои са положителните страни на това проучване - Coffee intake is associated with telomere length in severe mental disorders - https://mentalhealth.bmj.com/content/28/1/e301700" Ето синтезиран преглед на положителните открития и изводи от това проучване, фокусирано върху връзката между консумацията на кафе и дължината на теломерите при хора с тежки психични разстройства (ТПР): 1. Кафето като защитен фактор за клетъчното старее Основното положително откритие е, че консумацията на кафе е свързана с по-голяма дължина на теломерите (TL). Теломерите са защитните "шапки" в краищата на хромозомите и тяхната дължина е ключов маркер за биологичната възраст. По-дългите теломери обикновено се свързват с по-добро клетъчно здраве и дълголетие. 2. Специфична полза за уязвимата група Най-интересният аспект е, че тази положителна връзка е статистически значима конкретно при пациентите с тежки психични разстройства (като шизофрения и биполярно разстройство), докато при здравата контролна група ефектът е по-слаб и незначителен. Защо това е важно: Пациентите с ТПР често страдат от ускорено биологично стареене и по-високи нива на оксидативен стрес. Проучването предполага, че кафето може да смекчи тези негативни процеси точно там, където е най-нужно. 3. Противовъзпалителен и антиоксидантен ефект Проучването подкрепя тезата, че кафето не е просто стимулант, а богат източник на биоактивни съединения (полифеноли и кофеин), които имат противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Тези вещества помагат за неутрализирането на оксидативния стрес, който е основен виновник за скъсяването на теломерите. 4. Реабилитация на "навика" за пиене на кафе Често хората с психични разстройства консумират повече кафе и тютюн. Докато пушенето доказано скъсява теломерите (негативен ефект), това проучване показва, че пиенето на кафе може да има компенсиращ или защитен ефект. То разглежда кафето като потенциално полезна диетична добавка, а не като вреден порок в този контекст. 5. Потенциал за лесна промяна в начина на живот Резултатите предполагат, че умерената консумация на кафе може да бъде лесна и достъпна стратегия за подобряване на физическото здраве и забавяне на клетъчното стареене при тази високорискова група пациенти. Важно уточнение: Проучването е наблюдателно (асоциативно), което означава, че показва връзка, но не доказва категорично, че кафето е единствената причина за по-дългите теломери. Въпреки това, резултатите са оптимистични за любителите на кафе с подобни диагнози. Това, че изследването не установява причинно-следствена връзка между косумацията на кафе и дълголетието, а само корелация, е просто констатация на положението с медицинските изследвания по принцип - те установяват само корелации, в много редки случаи се добират до връзката причина-следствие. Както виждаш, едностранно питане на ИИ дава едностранен отговор с ниска или никаква информационна ценност Смисълът на такова питане е да се сумаризира статията и резултатът да се филтрира по даден критерии (и отговорът да се доукраси със съответни халюцинации на модела). Изобщо, подобен тип питане (като към гуру) е вреден начин за ползване на ИИ, но това е съвсем друг въпрос...

Ех, когато се забърка квантовата физика със философията и се добави подправка като "съзнание", се оформят интересни каши, безкритично консумирани от масовата публика, с почти толкова полза... Има и други, доста по-перспективни и работоспособни гледни точки за това какво е и как възниква съзнание. И че то не е само човешка характеристика, а вече го имат в зачатъчна форма дори машини. Има един известен учен по изкуствен интелект (ИИ), считан за един от бащите на ИИ - Jürgen Schmidhuber (Юрген Шмидхубер), и той изказва интересна и работеща идея за това, какво е съзнанието. В бележките си намирам един цитат свързан с него: "В полза на това, че невронните мрежи рано или късно ще придобият съзнание, говори функционализмът. Тъй като нашето ментално състояние се определя от функциите, а не от субстрата, всички функции на човешкия мозък ще могат да бъдат възпроизведени във виртуална машина. Това съвпада и с представата, че съзнанието възниква в процеса на обработка на информация. Има учени, които считат, че мислещите съзнателни машини вече са сред нас. Например, германският и швейцарски учен Юрген Шмидхубер. Той работи именно с неврони, които имаха функции за обучение за избягване на лошото и стремеж към доброто. Шмидхубер има свои интересни идеи. Например, той предлага съзнанието да се разглежда като неизбежен страничен продукт на компресирането на данни. Според Шмидхубер, интелигентната система се стреми да намира закономерности в данните, за да ги представи в по-компактна форма. Колкото по-добре системата намира закономерности, толкова по-ефективно е компресирането. Системата се „интересува“ от данните, които все още не може да компресира ефективно, но където се очаква напредък. Това я подтиква да изследва света по-нататък — подобно на дете, което изучава заобикалящата го среда. За да компресира потока от усещания и да предскаже бъдещето, системата трябва да моделира не само външния свят, но и себе си във времето. Този вътрешен модел на себе си, който следи за състоянието и действията си, е зародишът на съзнанието. Шмидхубер свързва дори чувството за красота и естетическо удоволствие с неочаквано подобрение на компресията: когато системата открие неочаквана закономерност, нейният модел на света се подобрява – и това се преживява като „красота” или „разбиране”. Полезното на тези идеи е, че Шмидхубер „заземява“ концепцията за съзнанието. Предлага да я разглеждаме като страничен продукт от работата на интелектуалната система. Така че, може би всяка система, която успешно изпълнява задачи, започва в малка степен да притежава съзнание, което след това може да се развие. Това естествено повдига много етични въпроси, с които хората не искат да се занимават. Може би затова идеите на Шмидхубер толкова често се приемат с остри критики." Може много да се намери за концепцията на Шмидхубер по мрежата, за съжаление сега съм ограничен в тази възможност... Ще публикувам от бележките си само превод на едно негово интервю от преди пет години: The non-mystery of consciousness: the theory of Juergen Schmidhuber (Не-мистерията на съзнанието: теорията на Юрген Шмидхубер) Когато се опитваме да дефинираме съзнанието, бързо се губим в разнообразието от явления, чрез които то се проявява. Преглеждайки дефинициите за съзнанието, предложени от философи, невролози или психолози, изглежда, че всеки от тях притежава част от истината, без никой да може да улови същността ѝ. Сякаш думата „съзнание” може да има само многозначност. Това обаче би означавало да забравим, че повечето от природните явления, които днес считаме за тривиални, са преминали през подобна фаза на неяснота. Помислете за теорията на еволюцията. Преди дарвинизма хората забелязваха разнообразието сред видовете, събираха и категоризираха фосили, фермерите извършваха селекционно развъждане и опитомяване в продължение на поколения, но никой не можеше да определи точно какво е общото между тях. Докато един ден, сякаш достатъчно парченца от пъзела бяха събрани, основната картина се разкри и можеше да бъде предложена кохерентна теория. Реших да напиша тази статия, защото съм убеден, че за съзнанието тази стъпка вече е направена. А човекът, който стои зад елегантната теория, която изглежда перфектно обобщава съзнанието, е Юрген Шмидхубер, изследовател в Института за изкуствен интелект „Dalle Molle“ в Швейцария. Нека започнем с един прост мисловен експеримент от областта на изкуствения интелект (ИИ), както прави проф. Шмидхубер. Може да изглежда нелогично да започнем от днешните системи за ИИ, тъй като те изглеждат значително по-нисши от всеки биологичен мозък, особено в контекста на съзнанието. Но както видяхме по-горе, опитът да разберем съзнанието, като разглеждаме директно фракталната сложност на човешкия мозък, е прекалено труден. Започването от по-проста система, както често се прави при изучаването на ново явление във физиката и математиката, е полезно за развиване на първоначална интуиция, от която след това може да се направи обобщение. Представете си роботизирана ръка, контролирана от изкуствена невронна мрежа, или по-точно, от рекуррентна невронна мрежа (R.N.N.). Тази ръка е обучена да изпълнява задачата да премества куб от единия край на масата до другия. Над масата е разположена камера, чийто видео сигнал се използва като сензорен вход от R.N.N. За да се осъществи обучението, мрежата трябва да създаде вътрешно представяне на визуалните елементи, полезни за задачата, като куба или масата. В изкуствените невронни мрежи това става чрез процес на компресиране. Мрежата компресира входните данни, като намалява тяхната размерност, което позволява да се изглади шума, но и да се създадат представителства за обектите, важни за задачата, в по-опростено пространство. И двете водят до генерализация и учене. Крайният продукт на този процес на учене се нарича латентно пространство, в което обектите или състоянията се представят като вектори. Например, в нашия мисловен експеримент процесът на учене може да се осъществи на различни маси с различни форми и цветове. Тъй като тези маси винаги играят една и съща роля в задачата, очакваме те да бъдат представени от почти колинеарни вектори в латентното пространство. От друга страна, кубът играе много различна роля по отношение на задачата и затова ще бъде представен от вектор, който е силно ортогонален на представянето на всяка маса. Сега нека въведем втора R.N.N. Задачата на тази втора мрежа не е да контролира ръката, а да предскаже какви биха могли да бъдат резултатите от действията на ръката. Както и първата ни мрежа, втората трябва да създаде представителства на визуалните елементи, които са важни за предсказване на това, което се случва на масата. И тук се случва нещо интересно. Има едно нещо, което винаги е налице пред камерата и което е от решаващо значение, когато се опитваме да разберем какво се случва на масата – самата ръка. Мрежата се нуждае от вътрешно представяне на ръката като физическо тяло, съставено от цвят, текстура, форма, но освен това се нуждае и от модел на това как ръката взаимодейства с и влияе на света. И така мрежата научава представяне, модел на своето физическо аз и как „то“ може да влияе на света. Но можем да отидем по-далеч, да кажем, че в допълнение към камерата, тази втора мрежа може да вижда и състоянието на първата мрежа, тази, която отговаря за контрола на ръката. Тъй като състоянието на тази първа мрежа е пряко свързано с движението на ръката, то е от първостепенно значение за втората мрежа, за да предскаже какво се случва на масата. Следователно, тази втора мрежа също създава представяне за това как състоянието на първата мрежа влияе на света. И това е съзнанието: ментален модел на вашето физическо и ментално Аз и на това как те могат да взаимодействат със света. Може да изглежда прибързано да се асоциира този модел на Аз, разработен от прост ИИ, със съзнанието. Но нека ви покажа две свойства на горния мисловен експеримент, които ще направят тази разлика да изглежда по-малка. Първото убедително свойство е, че движещият фактор, водещ до появата на този ментален модел, е полезността. Изкуственият интелект развива представителството на себе си като необходимост, за да изпълни задачата си по-ефективно. Може да звучи очевидно, но това е важно свойство, защото природата цени полезността и винаги предпочита ефективни решавачи на проблеми, които минимизират разхода на енергия. Следователно, ако проста невронна мрежа е разработила модел на себе си, за да работи по-добре, би било вероятно подобно явление да се появи при животните чрез естествен подбор. Второ удобно свойство на настоящата теория е, че тя се обобщава за всяко ниво на съзнание. Ако съзнанието е възникнало чрез еволюционен процес, в началото то трябва да е било в проста форма. Към днешна дата би било неелегантно да се разработи теория за съзнанието, която да работи перфектно в случая с хората, но не и за мравките или делфините. А горният мисловен експеримент показва, че менталните модели на АЗа могат да се появят в много прости обстоятелства. Като разглеждаме тези свойства, изглежда, че на нашата изкуствена интелигентност не й липсва много, за да може да се каже, че е развила съзнание. Ако приемем да направим тази стъпка, въпросът е: какво казва това за нас, хората? Според новоприетата ни дефиниция за съзнанието, сега знаем, че за да разберем какво е човешкото съзнание, трябва да знаем как хората взаимодействат със света. Въпросът става: какви възможности за взаимодействие предлагат на хората техните физически и умствени способности? Противопоставящи се палци, изправена стойка и прекомерно голям неокортекс са някои от характеристиките, които използваме, за да разграничим хората от останалата част от животинския свят. Просто погледнете човешката ръка и се възхитете на неразумната прецизност, с която тя може да бъде използвана, за да оформяме средата си. Безбройните възможности, които ръцете предлагат, се нуждаят от вътрешно представяне, за да могат хората да ги използват по най-добрия начин и по този начин да имат по-висока степен на оцеляване. Следователно, трябваше да се осъществи съвместна еволюция между човешкото тяло и умствените представи, необходими за най-доброто му използване. Този процес на съвместна еволюция се засили, когато започнахме да разработваме инструменти, които стократно увеличиха възможните взаимодействия, които имаме със света. Ако се вгледам в себе си, бързо забелязвам, че съм вътрешно усвоил използването на очила, компютри или автомобили, когато мисля за себе си или за това как планирам да взаимодействам със света. В допълнение към физическото ни Аз и материалното ни взаимодействие със света, тази демонстрация може да бъде разширена и към социалните взаимодействия. В ежедневието си повечето от нас, като мъже и жени, не толкова предприемаме действия във физическия свят, колкото взаимодействаме един с друг и влияем на психиката си. За да го правим успешно, трябваше да разработим и ментални модели за това как другите ни възприемат в социални ситуации и за социалните инструменти, с които разполагаме, когато взаимодействаме един с друг. За да обобщим, съзнанието е страничен ефект от въплъщението на човешкия опит, но инструментите, които използваме, също влияят на съзнанието ни на фундаментално ниво. --- Когато интервюиращият попита Юрген Шмидхубер дали един ден ще проектираме съзнателен изкуствен интелект, отговорът му беше категоричен: това вече се е случило. Защото всяка интелигентна система, органична или цифрова, която се нуждаеше от представяне на себе си, за да реши задачата си, най-малкото в елементарна форма, е развила съзнание. Сега остава един въпрос. Тези зародиши на съзнание ни се струват на нас, хората, напълно отделени от мистифицираната концепция за съзнание, с която се обграждаме. Но тъй като ще произвеждаме все по-усъвършенствани системи за изкуствен интелект, кога ще можем да кажем „това нещо е съзнателно“? И да приемем, че те наистина са съзнателни, ще остане наша работа, като акт на вяра.

Маке, колкото и да се усукваш, резултатите от изследването са статистически значими. И оборват всичките ти фантазии, че кафето било вредно. Колккото и да е вредно, имаме резултат - удължаване на теломерите, свързано с продължителността на живота. Колкото и да са изследвали, резултатът е че кафето не е вредно За разлика от целият спам по темата... В тая материя няма доказани теории. Всички преживяват с хипотези. Чети текстовете за да получиш смисъла им, а не за да намериш някакви аргументи подкрепящи твоите си представи. Защото пропускаш аргументите, способстващи представите да се променят

Една забележителна фотография на 100-годишна възраст: Тази 100-годишна фотография на лейбгвардейците от Кексхолмския полк (полк на Руската Императорска гвардия) е уникална. Уникална е с това, че на снимката са изобразени над 1000 души, подредени в 25 редици по 50 души във всяка. Снимката е забележителна и с внушителните си размери (42х94 см), което при достатъчно увеличение позволява да се разгледат лицата на всеки от заснетите войници (увеличен фрагмент): Но как преди повече от 100 години фотографът е успял да направи снимка с такова качество, остава загадка. И най-интересното е, че снимката с такива размери е оформена в паспарту и рамка. Експерти в областта на фотографията потвърждават, че снимката е отпечатана по контактен метод от стъклен негатив. Най-вероятно камерата за негативи с такива размери е била създадена по поръчка или фотографът (останал неизвестен) я е сглобил сам. Фотографът, на когото принадлежи този уникален (по всички параметри) кадър, е свършил невероятна работа. За съжаление, не е известно с точност и каква техника е била използвана за направата на тази снимка.

Доказано: кафето удължава живота! Буквално вчера излезе ново проучване на King’s College London, която изучава как кафето е свързано с по-бавно биологично стареене при хора с тежки психични заболявания – до определена граница. "Coffee intake is associated with telomere length in severe mental disorders" (Vid Mlakar et al.) was published in BMJ Mental Health. DOI: 10.1136/bmjment-2025-301700 Проучването установява, че консумацията на кафе в рамките на препоръчваната от NHS граница е свързана с по-дълги теломери – маркер за биологично стареене – при хора с биполярно разстройство и шизофрения. Ефектът е сравним с биологична възраст, по-млада с около пет години. Теломерите са структури, които предпазват ДНК. С напредването на възрастта теломерите на хората се скъсяват като част от естествения процес на стареене. Доказано е, че този процес се ускорява при хора с тежки психични заболявания, като биполярно разстройство и шизофрения, чиято средна продължителност на живота е с 15 години по-кратка от тази на общото население. Именно тази установена статистическа разлика дава възможност да се установи ефектът от кафето. Предишни проучвания показват, че кафето има ползи за здравето. То може да намали оксидативния стрес при общото население, като спомага за забавяне на биологичните процеси на стареене, като съкращаването на теломерите. Новото проучване, публикувано в BMJ Mental Health (линкът по-горе), изследва дали консумацията на кафе може да забави този процес на стареене при хората с тежки психични заболявания. Изследователи от Института по психиатрия, психология и невронауки измериха ефектите от консумацията на кафе върху дължината на теломерите при 436 участници на възраст от 18 до 65 години с шизофрения, биполярно разстройство или тежко депресивно разстройство с психоза. Те установиха, че консумацията на до четири чаши кафе на ден е свързана с по-дълги теломери, сравними с биологична възраст, която е с пет години по-млада от тази на хората, които не пият кафе. Най-дългите теломери са наблюдавани при хората, които консумират три до четири чаши на ден. Прекалено голямото количество кафе намалява този положителен ефект, като участниците, които консумират повече от четири чаши, имат по-къси теломери от тези, които консумират между три и четири чаши. Тези ефекти се запазиха и след отчитане на разликите във възрастта, пола, етническата принадлежност, медикаментозното лечение и тютюнопушенето. Д-р Аас добави: „Проучвания като това подкрепят идеята, че трябва да се откажем от възприемането на кафето като просто „добро или лошо“ и вместо това да разгледаме по-балансирана гледна точка. Все пак тези резултати трябва да бъдат потвърдени в други независими проучвания и дългосрочни изследвания, преди да можем да определим дали това е причинно-следствен ефект.“ Данните са от норвежкото проучване TOP, събрани между 2007 и 2018 г. Изследователите включиха участници, за които имаше налични данни за диагноза на психичното здраве (оценена с помощта на структурирано клинично интервю за DSM-IV), дължина на теломерите (измерена чрез извличане на ДНК от кръвни проби) и самооценена консумация на кафе. Изследователите отбелязват, че проучването не разполага с информация за вида на консумираното кафе (разтворимо или филтрирано) или концентрацията на кофеин във всяка чаша. NHS съветва да се ограничи приема на кофеин до 400 mg/ден (приблизително четири чаши кафе). Проучването е финансирано от Изследователския съвет на Норвегия, KG Jebsen Stiftelsen и стипендия на Медицинския изследователски съвет. Екипът наскоро получи финансиране от гранта „Маргарет Темпъл“ на Британската медицинска асоциация за проучване на скъсяването на теломерите в продолна кохорта от пациенти с психоза. Този проект ще им позволи да проучат по-подробно как няколко фактора, свързани с начина на живот, както и стресът, влияят върху скоростта на скъсяване на теломерите с течение на времето.

Времето "възниква, когато имаме много събития, които да формират, цитирам се: "система от отношения, отразяваща координацията на последователни състояния или явления (последователност, продължителност и т.н.), образува време." Ако стигнем до ситуация (много кратки процеси, например близо до планковият интервал), когато принципно не можем да построим еталон, концепцията за "време" там се разпада.

Какво означава "дълго време не се случва друго събитие"? Как се определя че е дълго? Хватката тук е измерването. Измерванията и на времето, и пространството във физиката са относителни (а има и абсолютни измервания). Относително измерване е, когато на дадена величина налагаме еталон от същата величина. Например за да измерим дължината на улицата, на нея налагаме еталонът наречен "метър" и приет за единица, съответно получаваме колко пъти еталонът се налага върху улицата. Същото е и с времето, там за еталон имаме еталонен процес, който за общност е наречен "часовник", чиято единица е секунда. И даден времеви интервал определяме по това, колко пъти еталонният процес се е завъртял, колко секунди продължава измерваният процес. По тази причина между двете измервани събития има много събития, които се случват с процеса на часовника. Изобщо, материята се състои от огромно количество частици и обекти, и с всеки от тях непрекъснато се случват някакви събития. Няма интервал без събития от тази гледна точка..

Ние си имаме много по-изявени хора със супер способности: Мистер Сенко, Факира Мити, Орфи, Астор, да не изброявам Не се прави така...