scaner

И пингвините вече готвят ответен удар: И съществена забележка, под формата на виц: "Американците не знаят, че Мартиника и Гваделупа са част от Франция, и им налагат мито от само 10 %!"

Леко встрани от темата - до какво могат да доведат тарифите на Тръмп: The end of the American century’: Why Trump’s tariffs will hurt the US more than the EU Глобалните задължения на Тръмп могат да сложат край на хегемонията на щатския долар и на „американския век“, пише Euroactiv. Налагането на мита със сигурност е лоша новина за Европа, но те са „потенциално опустошителни“ за самите Щати, смятат анализаторите. То ще свие БВП на еврозоната през тази година с много по-малко, отколкото производството на САЩ. „Протекционистката политика на Тръмп и общата нестабилност могат да предизвикат радикални промени в световната икономика, които да променят характера на отношенията между ЕС и САЩ, да ускорят мултиполяризацията и да сложат край на хегемонията на долара“, пише изданието. Соня Капур, професор по геоикономика в Европейския университетски институт, заяви, че митата ще означават „масивна промяна на режима“, която потенциално ще „означава край на американския век“, тъй като сега всички ще търсят алтернатива на САЩ и долара. Цялата статия ТУК

Толкова много идиотизъм няма как да се обясни с макс 3 изречения

Икономическа логика в митата теоретично има. Но в даденият случай Тръмп иска производството на маратонки от Виетнам да се премести в САЩ? И дънките да се шият от калифорнийци вместо от индонезийци? Иначе как иначе да си обясним огромните мита за страните, които произвеждат евтини потребителски стоки? Тук икономическата логика изчезва в небитието, и остава само политическото недоволство по принцип срещу всички. Скрито зад икономически тарифни оправдания. И разбира се, подбутвано от вътрешните проблеми на САЩ.

Да де, но световната търговия не работи така. В повечето случаи търговските бариери не са умишлени. Нека си представим една почти реалистична ситуация. Саудитска Арабия има голяма нужда от климатици и конструкционна стомана. Малайзия произвежда много климатици. Бразилия произвежда много евтина стомана. Но какво може да им предложи Саудитска Арабия? Само петрол. Но тук е проблемът: Бразилия и Малайзия сами изнасят петрол, те не се нуждаят от саудитски петрол. Но има Германия, която с удоволствие ще продаде своите промишлени стоки в замяна на петрол. А бразилците и малайзийците с удоволствие ще купуват германски машини и оборудване. Бинго. Саудитска Арабия може да има 100% търговски дефицит с Малайзия и Бразилия: тя не им продава нищо, а само харчи своите евро. Откъде взема еврото си? От германците, които купуват саудитски петрол за евро. Арабите дават евро на бразилците, които купуват Volkswagen. Самите бразилци не продават нищо на германците, те също имат 100% търговски дефицит. Но всички са доволни. Това е глобализацията. Какво се случва, ако една държава се опита да „балансира“ търговията, да изравни износа и вноса с всеки партньор? Търговията ще изчезне. Какво прави Тръмп? Той обявява, че ако дадена страна продава повече стоки на американците, отколкото купува американски стоки, това е несправедливо и се дължи на някакви „тарифни и нетарифни ограничения“. Никой дори не се опитва да оцени самите тези ограничения. Всичко е просто: ако търговският дефицит на САЩ с определена държава е Х% от износа на тази държава за САЩ - тогава някакви езотерични „тарифи“ на тази държава върху американските стоки са Х%. (Продадени са продукти на стойност 100 млрд. в САЩ, купени са продукти на стойност 60 млрд. от САЩ. Дефицитът е 40 млрд., 40/100 = 40 %; това е „тарифата“). След това Америка трябва да балансира търговията с всички държави, с които има търговски дефицит (ако има излишък, той трябва да стане още по-голям). Колкото по-голям е дефицитът, толкова по-важно е да се отървем от него и толкова по-високи са митата (тарифите), налагани от самите американци. Защо дадена страна изнася повече за САЩ, отколкото внася от тях, изобщо не е важно. Нещастната Камбоджа, която продава дрехи на САЩ, няма да може да измисли как и защо трябва да плаща за самолетите на Boeing, чиповете на Nvidia (произвеждат се в Тайван, но по-голямата част от цената отива при разработчика), електрическите автомобили Tesla, лекарствата, струващи 100 000 долара за курс, облачните услуги на Google, изтребителите стелт, изстрелването в космоса на SpaceX, сондажните платформи за несъществуващия камбоджански петрол и т.н. Камбоджа иска от американците долари за панталони и тениски и да ги похарчи за евтини китайски и виетнамски стоки. Гледайте си работата, е отговорът на Тръмп. С такива тарифи Тръм връща световната търговия в 19-ти век. И съвсем закономерно Голямата депресия 2.0 тропа на вратата. Тръмп повтаря в усилена степен закона от 1930 г., който я е отключил...

Изглежда (според мен), че целта е да се напълни някак бюджета. И това е под формата на този скрит регресивен данък. Защото иначе бяха обявени цели данъците да намаляват, и електорално не е добре тези цели да се отменят. А това че ще се раздруса и световната икономика, изглежда никой в правителството не го вълнува особено. Отношението им към съюзници и останалите е, меко казано наплевателско и дълбоко цинично. Така че според мен, не трябва да се търси някаква скрита икономическа логика. И разбира се, Тръмп има повод да се бие в гърдите колко е велик, изглежда и това е важен елемент от американската политика сега...

Не е само това кусурът на логиката. Погледни, за страни с които САЩ имат профицит, също се налагат митам 10%...

Превод на текста на известният макроикономист Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ, който с прости думи обяснява какво ще се случи: „Извинявам се за дългия туит за възможните макроикономически последици от „Деня на освобождението“. Тарифите могат да бъдат наложени по разбираеми, макар и не непременно добри причини: за да се защити определен сектор (правилно или не), за да се извлекат ренти от чуждестранните производители, ако такива ренти са налице. Разбира се, ако има ответна реакция, тя ще бъде по-лоша за всички, но понякога рискът е оправдан. Въпреки това митата „на всички фронтове“, които изглежда ни очакват, са най-лошият от всички възможни тарифни варианти. Те са вредни дори за страната, която ги налага, дори и без ответни мерки. Стандартният сценарий изглежда така: първоначално ефектът от увеличаването на митата може да изглежда положителен - вносът намалява, търсенето на местни стоки се увеличава, търговският дефицит намалява. Но при по-малък дефицит и по-високи лихвени проценти, необходими за контролиране на търсенето, доларът укрепва (да речем), износът става по-малко конкурентен. В крайна сметка търговският дефицит се връща на първоначалното си равнище. Какъв е резултатът? Безполезен? Още по-лошо. Налице е скъпоструващо преориентиране на икономиката от износ към конкурентни на вноса сектори. Неефективността на разпределението на ресурсите се увеличава. А приходите от митата в крайна сметка до голяма степен се плащат от самите американски потребители. Съществува важен нюанс, който променя стандартния сценарий: огромната несигурност по отношение на тарифната политика на Тръмп. Дали митата ще бъдат транзакционни или постоянни? Ще останат ли същите, ще се увеличат ли или ще намалеят? Какво трябва да направи едно дружество в тази среда? Да построи завод в Мексико или в САЩ, във Виетнам или в Китай? Това не е ясно. Затова компанията изчаква. Всички ние сме в очакване. Инвестициите намаляват, съвкупното търсене спада и резултатът е рецесия. Сега търговският баланс всъщност се подобрява по две причини: прякото въздействие на митата и спадът на икономическата активност, който води до намаляване на вноса. Федералният резерв се опитва да подкрепи икономиката, като понижава лихвените проценти, доларът отслабва, износът се увеличава. Изглежда чудесно. Можете да претендирате за външнотърговска победа (ако успеете да накарате хората да забравят за рецесията). Но това няма да продължи дълго. В крайна сметка, когато икономиката се възстанови, ще се върнете към първия сценарий. Девалвацията на долара се заменя с ново укрепване на долара, активността се възстановява и търговският дефицит се връща в изходна позиция. В крайна сметка: рецесия, никакви печалби. Това е пълен бардак. Нека видим как ще завърши всичко това.“ От тук: https://t.me/longviewecon/5365

Мда, поредните коментари от икономистите: "...На никой не можеше да му хрумне, че в екипа на Тръмп са такива идиоти и отчаяни самоубийци..." Стана ясна формулата, по която са изчислявани тарифите. Само не се смейте много Взема се търговският дефицит и се дели на обема на износа. И това се обявява за наложени от отсрещната страна мита (срещу които е борбата). Резултатът се дели на две, и това е тарифата, с която Тръмп отговаря на "подлата схема" на отсрещната страна... Пример от професор Липсиц: Индонезия изнася стоки за САЩ на стойност 28 млрд. долара, а САЩ изнасят за Индонезия със 17,9 млрд. долара по-малко. Разделете 17,9 на 28 и ще получите 64%. Обявете това като вносно мито от срещуположната страна (макар да няма нищо общо с това, дори по смисъл). Разделете на две и ще получите „реципрочното“ вносно мито, обявено от Тръмп. Това е всичко. При това в схемата не се включва търговията с услуги, взема се предвид само търговията със стоки. А в обратният случай, когато Щатите не са в дефицит а имат търговски излишък - просто се начислява 10% мито на вносните стоки, да има... Някои се шегуват, че тая схема вероятно е измислена с помоща на стара версия на ChatGPT... Този подход поразява непропорционално малките икономики с ограничен износ. Босна получи 35 % мито, въпреки че общият ѝ износ за САЩ е само 163 млн. долара, от които най-големите категории са боеприпаси, гумени обувки и матраци. Мадагаскар, с тарифа от 47%, изнася за САЩ общо 669 млн. долара, предимно ванилия (на стойност 143 млн. долара) и дрехи. Много развиващи се страни просто не могат да си позволят да внасят високотехнологични и скъпи американски стоки. Техните търговски излишъци със САЩ често се дължат не на търговските бариери, а на липсата на покупателна способност на населението им. Така например Мадагаскар изнася ванилия, но в замяна не може да си купи самолети Боинг или софтуер на Майкрософт в същите количества. Новата формула обаче пренебрегва тези структурни различия между икономиките.

Това за Гренландия започва да изглежда по съвсем друг начин на фона на въведените тарифи. Ето коментар от един експерт, Ян Веселов: Митата, които Тръмп наложи, са добър пример за това как много от поддръжниците на президента с удоволствие се заблуждаваха, докато не стана твърде късно, и омаловажаваха думите на Тръмп. - През цялата предизборна кампания Тръмп обещаваше, че ще наложи огромни търговски мита. В отговор големият бизнес и редакцията на „Уолстрийт джърнъл“ заявиха, че всичко това е предизборна кампания, за да получи гласовете на работническата класа. - Когато Тръмп спечели изборите, той отново заяви, че ще наложи огромни търговски мита. В отговор едрият бизнес и редакцията на Wall Street Journal заявиха, че хората, които ще отговарят за икономическата политика на новата администрация, няма да позволят това да се случи и ще обяснят на Тръмп, че това е било грешка. - Когато Тръмп стана президент, той отново заяви, че ще наложи огромни търговски мита, а министрите на финансите и на търговията, конгресмените и сенаторите го подкрепиха в това. В отговор големият бизнес и редакцията на „Уолстрийт джърнъл“ заявиха, че това е просто тактика за водене на преговори с други държави. - Когато Тръмп започна да налага първите мита на Китай, Мексико и Канада, големият бизнес и редакцията на Wall Street Journal заявиха, че сривът на фондовия пазар, спадащият рейтинг на одобрение сред американците и оплакванията на индустриалците ще го убедят да се откаже от тях. - Обещаният „Ден на освобождението“ настъпи и големият бизнес и редакцията на „Уолстрийт джърнъл“ изчерпаха оправданията си за самозаблуда. Същата самозаблуда, между другото, виждаме и в реакцията на думите на Тръмп за анексирането на Гренландия и желанието му да се кандидатира за трети президентски мандат. Но за това ще говорим друг път. https://t.me/one_big_union/6898

Малка ретроспекция по темата за тарифите и тяхната полза и вреда.... Например, президентът Тръмп обича да си спомня за Уилям Маккинли, 25-ия президент на САЩ, който е смятал митата за ключов елемент от своята индустриална политика. Маккинли твърдял, че забранителните мита върху вноса могат да бъдат „гаранция за щастливи домове за американските работници... да донесат просперитет на тази страна“. Още като конгресмен от Охайо Маккинли лобира за Закона за митата от 1890 г., наричан обикновено Тарифата Маккинли , който повишава средното мито върху вноса до почти 50 %, което има за цел да защити промишлеността и работниците от чуждестранната конкуренция, както е обещано в програмата на републиканците. Основната вносна стока в САЩ по това време е бялата ламарина, чиито мита върху вноса се увеличават от 30 % на 70 %. Високи мита били наложени и върху вноса на вълна - точно както по времето на крал Хенри. Въпреки това поскъпването на калайдисаните изделия, които са били обичайни за бедните, и на вълнените дрехи е било такова, че на първите избори за Конгрес републиканците, привърженици на високите мита, са претърпели съкрушително поражение - броят на местата, които са заемали, е намалял почти наполовина - от 171 на 88. Що се отнася до икономическите аспекти на „тарифите на Маккинли“, водещият изследовател на историята на американския протекционизъм, икономистът Дъглас Ъруин, в статията си „Високи тарифи, ниски доходи? An Analysis of the Fiscal Aspects of the Great Tariff Debate of 1888“, стига до заключението, че високите вносни мита наистина ускоряват развитието на калайджийската промишленост в САЩ, но този положителен резултат е компенсиран от повишаването на потребителските цени. Въпреки това, дори и след отмяната на свръхвисоките вносни мита „Маккинли“, правителството на САЩ се стреми да защити своята промишленост от европейските конкуренти. То направи това зле, твърдят икономистите Александър Клайн и Кристофър Майснер, автори на последното изследване „Направиха ли тарифите американското производство велико? New Evidence from the Gilded Age“ (публикувано през ноември 2024 г. от Националното бюро за икономически изследвания на САЩ) “Did Tariffs Make American Manufacturing Great? New Evidence from the Gilded Age.“ Изследвайки връзката между тарифите и производителността на труда в американското производство между 1870 и 1909 г., Клайн и Майснер установяват, че вносните тарифи намаляват производителността на труда. Освен това тарифите като цяло намаляват и средния размер на фирмите в рамките на даден отрасъл, но увеличават цената на продукцията. Малко вероятно е високите тарифи от тази епоха да са допринесли за превръщането на САЩ в конкурентноспособен производител в световен мащаб, заключават Клайн и Майснер. ---- П.С. Всички икономисти и от ляво и от дясно са единодушни, че такъв ход, макар и теоретически верен, ако се извършва с такава скорост и мащаб най-вероятно ще доведе до катастрофа - времето за връщане на обработващата промишленост в Щатите е много по-голямо от времето, при което ще се проявят отрицателните ефекти. Да не говорим, че постиндустриална страна, която е излязла от капана на средният доход чрез развитие на високите технологии, е много трудно да се върне назад за да развива остаряло производство. От програмисти трудно стават металурзи... От друга страна на САЩ им трябват средства, за да компенсират заемите за издръжка на правителството, които основно увеличават държавният дълг. Там нямат нашият данък ДДС върху потреблението, а другите данъци се намаляват поради обещанията на Тръмп, което е от полза основно за богатите. И въвеждането на тарифите, които в крайна сметка се плащат от потребителя, е форма на данъка ДДС, макар че на официално ниво с всички сили се дистанцират от тази аналогия. Който данък се очаква в годишно изражение да достигне 600-800 милиарда долара, което за 4 години е над 3 трилиона, колкото е обикновено ръстът на правителственият заем за такъв период, и това най-малкото би спряло увеличението на държавният дълг. Тръмп не го интересува, че това най-вероятно може да доведе до трета световна финансова криза за последните 20 години, която допълнително може да удари самите САЩ. Да, възможно е сред пепелта на резултата САЩ отново да са най-великите... Но пък егото му ще бъде начесано...

Търговски мита са наложени дори и на необитаемите острови Хърд и Макдоналд в Тихия океан. Тези вулканични образувания, които принадлежат на Австралия, дори нямат растителност, а островите са обитавани от колонии пингвини. Не се уточнява върху кои стоки от тази територия Доналд Тръмп е решил да наложи 10-процентни мита. За сметка на това Русия, с която миналата година Щатите имат оборот от над 3 милиарда долара независимо от санкциите, е освободена от мита. ------- Разберете и приемете: ръководителят на Министерството на финансите на САЩ помоли страните, засегнати от митата, да се чувстват спокойни „Приемете го. Вижте как ще протече. Защото ако предприемете ответни мерки, ще има ескалация“, съветва Скот Бесент. И обясни, че Беларус и Русия не са засегнати от новите мита, защото САЩ не търгуват с тях заради санкциите.

Заформя се интересен експеримент, в който предстои това твърдение да бъде проверено

Мда, Америка отново става "велика". Само за половин час след обявяване на новите тарифи от Тръмп фондовите пазари загубиха 2 трилиона долара... Канада и Мексико липсват от списъците с тарифите, обявени от Тръмп.

Неясно защо Тръмп се опитва да повтори ефекта от катастрофалният закон на Хоули Смуут от 1930 г. за въвеждане на масови вносни тарифи, което бързо ще ни доведе до Голямата депресия 2.0...