scaner

Разработчиците показаха подводния дрон „Маричка“, създаден за поразяване на големи цели: пристанища, мостове и кораби на руснаците Технически характеристики: Пробег 1000 км. Полезна натоварване над 1 000 кг. Скорост — 10 км/ч. Инерционна навигационна система, която позволява да бъде незабележим и с голям пробег. Материалът, от който е изработен, осигурява незабележимост. Има тихоходни двигатели, които не издават шумове под вода. Може да спре в определена точка и за известно време да бъде незабележим, да стои на място, а след това да продължи към целта. Дни/седмици – може да бъде в бойна готовност. Взривните вещества могат да бъдат различни, в зависимост от задачата. Все още няма бойно приложение, но са проведени много тестове, които са преминали успешно.

Малко спекулации относно: Факторите, повлияли на решението на Си Цзинпин за ареста на генерал Чжан Юся. (Не Юлун – коментатор на Nikkei Asian) (от тук: https://t.me/daokedao/42409) Внезапният падение на Чжан Юся представлява удивителна парадокс. Той не беше просто военачалник, но единственият представител на „червеното второ поколение” в Политбюро, освен Си Цзинпин. Като син на един от генералите-основатели, който се е сражавал рамо до рамо с бащата на Си Цзинпин, Чжан от детството си е поддържал близки отношения със Си Цзинпин и е бил считан за абсолютно лоялен доверен човек. Позицията му в китайската политика не е будила съмнения. Тази чистка по своята същност е напълно различна от предишните антикорупционни кампании. Възможни причини за отстраняването на Чжан Юся от длъжност: Хартиен тигър. Намерението на Си Цзинпин да обедини Тайван не е празна приказка, но Народната освободителна армия под ръководството на Чжан Юся, ключов инструмент за постигането на тази цел, се оказа празна черупка. Преломният момент в разбирането на Си Цзинпин настъпи, когато Хе Вейдун, политически съперник на Чжан, обвини НОАК в лъжливи твърдения за своите бойни възможности. Скандалите във ракетните войски още повече затвърдиха тази оценка. Това не бяха отделни технически грешки, а дълбоко вкоренено системно сриване в системата на въоръженията, която Чжан ръководеше в продължение на много години. А падането на министъра на отбраната Ли Шанфу разкри сериозни недостатъци в системата за контраразузнаване на НОАК, посочвайки дълбокото проникване на САЩ във въоръжените сили. Си стигна до заключението, че неспособността да се справи с Чжан ще бъде равносилна на мълчаливото допускане на пълна парализа на плановете за връщане на Тайван чрез корупция и некомпетентност. Проблемът на старата гвардия. Корупцията в армията е проникнала до костите и основната пречка за Си Цзинпин в провеждането на всеобхватна реформа е самият Чжан Юся. Той беше типичен представител на военната аристокрация, чиито дълбоко вкоренени мрежи от интереси дълго време пречеха на развитието на бойните възможности, придържайки се към принципа „максимизиране на интересите“, а не „първостепенна подготовка за война“. Ако Чжан беше останал на власт след ликвидирането на „Югоизточната клика“, оглавявана от Хе Вейдун и Мяо Хуа, това щеше да доведе до доминиране на една фракция в армията. За да създаде армия, която безпрекословно се подчинява на заповедите на главнокомандващия, Си Цзинпин трябваше не само да отстрани Чжан, който контролираше ежедневните военни дела, но и да премахне неговите приближени, като Лю Чжънли, да разбие цялата система на висшето ръководство и да елиминира „рационалните пацифисти“, тоест онези, които не възнамеряват да влизат в реална война. Си проведе чистка на цялата фракция на Чжан, за да могат новите военни лидери със слаб политически капитал, но с висока степен на подчинение, да заемат високи постове, като по този начин гарантира безпрепятственото изпълнение на бъдещи заповеди. Логиката на превантивния удар. В условията на еднолична диктатура най-опасната несигурност е влиятелен генерал, който знае, че е под разследване. Когато през 1971 г. Мао Цзедун се готвеше да премахне тогавашния заместник-председател Лин Бяо, той внезапно се опита да избяга в Съветския съюз и в крайна сметка загина в самолетна катастрофа, което сериозно подкопа авторитета на Мао. В навечерието на четвъртия си мандат Си Цзинпин е още по-нетърпим към потенциалните заплахи в най-близкото си обкръжение. При прекомерно напрежение Чжан напълно би могъл да използва фракционните си връзки, за да организира гръмко бягство, държавен преврат или дори опит за убийство. Си Цзинпин реши да неутрализира този риск, като предприе превантивни действия и елиминира Чжан, преди той да успее да реагира, като по този начин удържа цялото военно ръководство и не позволи на потенциалните си съперници дори да обмислят такава възможност.

През 2020 г. американският психолог Дан МакАдамс издаде книгата „Странният случай с Доналд Тръмп“ (The Strange Case of Donald J. Trump: A Psychological Reckoning) - това заглавие е алюзия към сборника с есета на 37 американски психиатри и психолози „Опасният случай на Доналд Тръмп“, излязъл през 2017 г. и преиздаден няколко години по-късно. Ето едно кратко резюме на книгата, което според мен удивително точно рисува психологически портрет на Доналд Тръмп и всичко, което се случва около него. 1. Доналд Тръмп няма история за „себе си“, която да може да разкаже: кой е той, как е станал такъв и какъв ще бъде в бъдещето. Той живее в момента, без да мисли за миналото или бъдещето си. Той се вижда като някакъв супергерой от комиксите, който живее от един епизод към друг. Повечето хора разполагат с инструмент, наречен „автобиографично разсъждение“. Този инструмент позволява на човек да има житейска история, която подчертава неговата уникалност и придава смисъл на съществуването му. С възрастта автобиографичното разсъждение става по-очевидно и сложно. Тръмп изглежда няма разбиране за живота си, тъй като, по всичко личи, не притежава автобиографично разсъждение. Той е „епизодичен човек“. При него липсва напълно перспектива по отношение на самия него, въпреки че той безкрайно говори за своите фантастични постижения. 2. Тръмп – „епизодичен човек“ в Хобсовата вселена – възприема света като опасно място. Всичко се свежда до победа и разгром на враговете на всяка цена. Светът се състои изключително от победители и загубили или „suckers“. Епизодичният човек не е длъжен да бъде честен или морален, тъй като за него съществува само една цел: абсолютна победа. 3. Може да се зададе въпроса: „Доналд Тръмп ли е един от най-великите преговарящи в историята на президентите на САЩ?“ Отговорът на този въпрос ще бъде категорично „не“. Защо? Например, по време на президентството си от 2017 до пролетта на 2019 г. Тръмп разруши повече споразумения, отколкото сключи нови. 4. Доналд Тръмп е може би един от най-екстравертните хора, които някога са стъпвали на планетата. Екстравертността се проявява чрез думи, движения на тялото, изражения на лицето, като усмивка, и други невербални знаци. Ентусиазмът поражда ентусиазъм, а енергията на Тръмп запалва тълпата от зрители, които на предизборните митинги са очаровани от него, независимо от това, което казва. Тръмп спечели изборите ... благодарение на силната си личност и животински магнетизъм. В същото време Тръмп има огромен недостатък. Той се проваля по отношение на качеството „приветливост“, което отговаря на въпроса „колко приятен човек си“. Тръмп е „цунами от неприветливост“. Това се вижда в Twitter, където Тръмп унижава своите врагове, като журналисти, медии, демократи, републиканци като покойния сенатор Маккейн, членове на кабинета, имигранти, чернокожи, латиноамериканци, спортисти. Като цяло, неговата отрова се излива върху всеки, който не е съгласен с него. Тръмп е авторитарна личност и би искал да бъде президент на САЩ завинаги. При това президентът изпитва симпатия към жестоки хора като Владимир Путин, който, според него, не прави нищо лошо. Тръмп изисква абсолютна лоялност от цялата си администрация, но сам не подкрепя този, който го предаде, както направи Майкъл Коен. 5. Как се случи така, че въпреки всичките си недостатъци, президентът Тръмп има фанатична база от милиони последователи? Първо, поддръжниците на Тръмп отричат, че той лъже, или твърдят, че не лъже толкова често. Други отхвърлят обвиненията в лъжа, обвинявайки за това демократите и лявата преса. Второ, някои от неговите последователи твърдят, че Тръмп „говори каквото е“ . Той е искрен човек, дори и да лъже „в детайлите“. Трето, някои поддръжници смятат, че твърденията на Тръмп биха могли да бъдат верни (но някакви външни обстоятелства пречат на това). Четвърто, Тръмп е измамник, но той е „нашият измамник“. Това обяснява защо много републикански сенатори знаят, че Тръмп изкривява истината, но са принудени да го подкрепят от страх да не загубят мястото си на следващите избори. Пето, някои поддръжници твърдят, че Тръмп е специален човек, за когото не важат обичайните правила. За някои Тръмп притежава свръхчовешки способности, които му позволяват да прави неща, които други политици не смеят да направят. Биха ли оцелели Джордж Буш-младши или Барак Обама на поста президент, ако публично бяха заявили, че хващат жените за гениталиите или че вярват повече на Владимир Путин, отколкото на своите разузнавателни служби? Някои бели евангелисти, като Джери Фалуел-младши, виждат в Трамп своеобразен спасител, изпратен да спаси страната от радикалните мюсюлмански терористи и разпадането на християнските ценности.

Европейският съюз обяви иранската КСИР за терористична организация. „Репресиите не могат да останат без отговор. Всеки режим, който убива хиляди свои граждани, работи за собствената си гибел“, заяви шефката на европейската дипломация Кая Калас. П.С. Европа не би предприела такава стъпка, ако беше сигурна, че режимът в Иран може да се запази. Това означава, че вече има разбиране и знание, че властта на чалмоносците ще приключи в обозримо бъдеще.

Руски Су-34 е свален от ЗРК Patriot над Черно море в близост до остров Змеини, екипажът е загинал. От Крим за търсене са излетели хеликоптери Ка-27 и Ми-8, но без резултат. Генералният щаб на ВСУ потвърди свалянето на Су-34 Според ръководителя на Центъра за противодействие на дезинформацията към СНБО Андрей Коваленко руснаците са загубили и самолет Су-30 (все още непотвърдена информация):

Китай след чистката – Контракоментар с Галена Славова

Едно ревю, показващо какви са в момента перспективите и възможностите на Украйна:

Ами тогава това с което се занимават тези, дето измислят, не е наука, а просто белетристика. Не е история, ако имат претенции историята да е наука. Ти от такива ли се учиш да измисляш? Или само си търсиш оправдания за заблудите си? Ако не знаеш, ето: Наука Защото в нашият случай от твърденията ти може съвсем елементарно да се получи и обратният извод - именно защото няма документи. И тогава измислиците ясно лъсват. А това показва, че логика в подобни разсъждения липсва. Замисли се...

И като е така, трябва да си измисляме всякакви твърдения?

Как тези действия сочат, че СССР и САЩ са планирали да си поделят Европа? Има значение, защото ако няма такива документи, думите ти са лъжа. Защо да лъжем в научен форум?

Твоята логика не е документално потвърждение на думите ти. Логиката е само система от правила и винаги работи върху някакви факти, и аз те питам за тях - не единични и несвързани факти, а документи. Повтарям твърдението ти: "Накратко,САЩ и СССР са планирали още преди Хитлер да вземе властта,да си поделят Европа,а Британия и Франция досущ като полезни идиоти им помагат." Но явно всичко с което ти работи логиката са несъществуващи документи... И къде в случая е планирането от страна на САЩ да поделят заедно със СССР Европа? Нали трябва да има някакви документи и от страна на САЩ за този сговор, не само да ми обясняваш колко се е мъчил Сталин? Или забрави за какво те попитах по-горе? Ей това е то липса на логика, ако не си забелязал: твърдиш едно, аргументираш го със съвсем друго и несвързано...

Пак питам, документи? Произволната интерпретация на отделни факти не може да очертае ниукакви закономерности, а е просто произволна интерпретация.

Това изказване на база някакви факти и документи ли е, или просто свободен поток на съзнанието...?

За това се иска промяна в конституцията. За сега не виждам възможност да се постигне съответното мнозинство, а и самата тема трябва много усилено да се педалира преди това, за да стане интересна, в момента е в хладилника... За Румен Радев и други неща от политиката, интересно видео:

След убийството в Минеаполис може да настъпи ново спиране на работата на правителството. Отговорът на Белия дом на убийството от служител на имиграционната служба ICE на Алекс Прети (както и след убийството на Рене Гуд) не бяха съжаления и съболезнования, а натиск върху щата Минесота. Сега демократите искат не само да изказват гневни речи, но и да действат: те заплашват да блокират финансирането на Министерството на вътрешната сигурност (ICE съществува в неговите рамки), да не гласуват за бюджета, а това означава да доведат до ново спиране на работата на правителството, започващо от февруари. Спирането на работата на правителството технически няма да спре работата на ICE, те могат да продължат да работят с предварително отпуснатите средства по „Големия красив закон”, но същността е друга. Целта на спирането на работата на правителството е да се постави политическа и морална граница преди изборите. Демократите могат да поискат оставката на Кристи Ноем или разформироването на ICE... а могат да действат по-фино и да поискат това, което ще подкрепят повечето американци, ако не всички. Например, финансирането на министерството да бъде обвързано със задължителен контрол: заповеди за арест, задължителни камери на тялото, забрана на маски, ограничения за оръжия и автоматични разследвания след употреба на оръжие. Те могат да принудят републиканците да гласуват открито по тези условия в навечерието на изборите. Спирането на работата на правителството може да привлече вниманието към причината за шатдауна (действията на ICE) в най-неподходящия за Белия дом момент – когато избирателите вече са недоволни от действията на администрацията. След първото убийство в Минеаполис демократите рязко излязоха напред (проучване 1, проучване 2) и сега изпреварват републиканците с 48% срещу 43%. Почти половината от избирателите (49%) смятат, че страната е в по-лошо състояние, отколкото преди година. Това не е скок в популярността на Демократическата партия, а нещо по-важно: недоволство. Gallup отбелязва, че рекордните 45% от американците през 2026 г. са започнали да се идентифицират като независими – най-високият показател в историята. Избирателите не „се обръщат“ към демократите, а се дистанцират от трампизма. И, което е особено важно, те могат да гласуват за демократите само по подразбиране, защото републиканците се асоциират с хаос, принуда и превишаване на правомощията. На този фон се появи писмо от главния прокурор Пем Бонди, в което се съдържа изискване Минесота да предаде на Министерството на правосъдието бази данни за социално осигуряване и списъци на избиратели. Това се представя като необходими условия за възстановяване на „закона и реда“. А ако законът и редът бъдат възстановени, тогава ще може да се говори за изтеглянето на ICE. Демократичният сенатор Крис Мърфи записа видео, в което заяви, че това е шантаж и „никога не е ставало въпрос за сигурност, те просто искат да контролират изборите“: "Най-вероятно става дума за опит да се фалшифицират и откраднат изборите. Доналд Тръмп е изключително непопулярен. Той не е привърженик на демокрацията и знае, че единственият начин да запази властта... е да спечели през ноември. И за да го направи, Тръмп трябва да открадне изборите" Обвинението е много сериозно. Но дори и сенатор Мърфи да преувеличава, избирателната инфраструктура на щата не може да става част от противопоставянето на правоохранителните органи. Никой не може да „харесва“ спирането на работата на правителството. Нито избирателите, нито политиците. Но демократите, изглежда, ще принудят своите републикански колеги да оправдаят продължаването на финансирането на Министерството на вътрешната сигурност на фона на две убийства на двама американски граждани. И тогава разговорът ще се води не само за ролята на Конгреса, но и за това дали отделни републиканци все още имат свой собствен глас... Или го използват само за одобряване на решенията на администрацията на Тръмп.