scaner

Част от интервюто с Волфганг Ишингер, дългогодишен бивш председател на ежегодната Мюнхенска международна конференция по сигурността (цялото интервю по линка ТУК) В отговор на журналистическият въпрос: – И как да накараме Путин най-накрая да се съгласи на истински, съдържателни преговори? "Преговорите всъщност все още не са започнали. Моята оценка е, че предстои много дълъг и труден път. Дълъг. Не дни, не седмици, а дълъг. Бях главен преговарящ от Германия, когато преди 30 години бяха предприети международни усилия да се сложи край на войната на Балканите. Прекарах много месеци от живота си, работейки с Милошевич и други. И от тези събития, от този опит извлякох един прост урок. Простият урок е, че ако имате две страни, които воюват помежду си, това не е същото като две страни с проблем за собственост или тарифи. Когато става въпрос за война и мир, това е въпрос на живот и смърт. И това е въпрос на лидера. Ако той прекрати войната, ще трябва да се оправдава пред населението си защо толкова много млади мъже и жени са били пожертвани. Защо са били загубени толкова много животи. С други думи, в крайна сметка съгласието за мир за лидера, който е водил война, е личен въпрос на живот и смърт. Или, по крайна сметка, личен въпрос на професионален успех – на цялата му кариера. Цялата му кариера е заложена на карта. Това е сериозно. И единственият начин да накараме господин Путин наистина да седне на масата за преговори е, ако в съзнанието му се формира убеждението, че по-нататъшното използване на военна сила няма да доведе до никакви значими допълнителни резултати. И моят въпрос към вас е: вярвате ли, че днес, в средата на септември 2025 г., господин Путин, седейки в Кремъл, смята, че е изчерпал всички възможности и че оттук нататък нещата само ще се влошават? И затова трябва да седне и да подпише споразумение? Вероятно не."

Кратка хронология на украинските удари по руски НПЗ от началото на август: 2 август Нефтепреработвателен завод в Новокуйбышевск (капацитет 8,8 млн. тона нефт/година). Повредени са ректификационните колони. Заводът е напълно спрян. Нефтопреработвателен завод в Рязан (капацитет 17,1 млн. тона нефт/година). Преработката е намалена наполовина. „Добрите дронове” посетиха нефтопреработвателния завод и на 5 септември. 7 август Афипски НПЗ (капацитет на НПЗ 7 млн. тона нефт/година). Според данните на ОСИНТ, ударите са повредили страничната част на инсталацията за съвместна преработка на газ и газокондензат. Още една среща с „добрите дронове“ се състоя на 28 август. 10 август Нефтопреработвателен завод в Саратов (капацитет 7,2 млн тона нефт/година). Сериозно повредени са техническите конструкции на главната инсталация ЕЛОУ АВТ-6, част от тръбопровода, свързващ инсталациите на завода. На 16 септември безпилотните летателни апарати отново посетиха завода. 14 август Нефтопреработвателен завод във Волгоград (капацитет на завода 14,5 млн. тона нефт/година). След атаките заводът престана да приема нефт. 15 август Нефтопреработвателен завод в Сызран (капацитет на завода 8,5 млн. тона нефт/година). Поразена е инсталацията за дестилация на суров нефт № 6. Заводът е спрял преработката и приемането на суров нефт. „Добрите дронове” са летяли до НПЗ още два пъти: на 24 и 30 август. 21 август Нефтепреработвателен завод в Новошахтинск (капацитет на завода 5 млн. тона нефт/година). Гореше почти седмица, унищожени са шест резервоара. 28 август Нефтепреработвателен завод в Куйбышевск (капацитет на завода 7 млн. тона нефт/година). Повредени са двете основни инсталации за първична преработка на нефт: CDU-4 и CDU-5. 30 август Нефтопреработвателен завод в Краснодар (капацитет 3,1 млн. тона нефт/година). Повредена е една от технологичните инсталации. 4 септември Славянски НПЗ (капацитет на НПЗ 6 млн. тона нефт/година). Прекратил работа за неопределено време. 7 септември Илински НПЗ (капацитет на НПЗ 7 млн. тона нефт/година). Унищожен е основният обект, който осигурява функционирането на завода – преработвателната инсталация ЕЛОУ-AT-6. 13 септември Ново-Уфимски НПЗ (капацитет на НПЗ 8 млн. тона нефт/година). Дрон се разби в инсталацията АВТ-1, повреди газопровода и факелния колектор. 14 септември Киришки НПЗ (мощност на НПЗ 20 млн. тона нефт/година). Не работи ключовата инсталация за преработка на нефт.

Тук нещата са малко по-сложни... Някъде мисля че до 2010 г. е имало две отделни диагнози: - синдромът на Аспергер са лица с липса на закъснение в развитието на говора и обикновено по-високи нива на вербална интелигентност, но с трудности в социалното взаимодействие и комуникация, както и с повтарящи се интереси и поведение; - високо функционални аутисти - хора с аутизъм, които имат нормални или над средните резултати на тестове за интелигентност, и често имат добре развити езикови умения, но въпреки това изпитват трудности в социалната комуникация и поведението. Двете групи имат много характеристики, в които се припокриват. След тази година двете диагнози се обединяват в широк спектър РАС - "разстройства от аутистичния спектър", с различни нива на подкрепа в зависимост нуждите на отделният човек. Горната част на този спектър продължава разговорно да се именува високофункционални аутисти. Можем да твърдим следното: според старата класификация хората със синдром на Аспергер са само част от групата на високофункционалните аутисти. По новата класификация синдром на Аспергер няма. Но все още понякога може да се даде като конкретна диагноза, в зависимост общите характеристики и историята на проблема. Нищо общо с истината. Гениите просто не ги влече вътрешно да участват в групи, далеко са от това да си търсят толкова хитри обяснения.

Да, имат трудности с комуникацията, имат трудности с разбирането на емпатията, трудности с установеният социален речник на жестове и поведение по подразбиране. Недостиг на речник няма, проблеми със зрителен контакт рядко се срещат. Затова и са високофункционални, защото имат способността да се учат от тези проблеми и да се приспособяват към тях. Примери за високофункционални аутисти са Алберт Айнщайн, Никола Тесла, Антъни Хопкинс, Илон Мъск, Дан Акройд, Бил Гейтс, Марк Зукърбърг и много други. Както се вижда, не страдат от недостиг на речник, нямат проблеми със зрителният контакт, а и са с над средната интелигентност на населението (статистически). Така че в това отношение напълно се покриват с отровертите.

Не става дума за какви да е аутисти, а за високофункционални аутисти. При тях обикновено няма проблеми в речта и повтарящи се действия, при тях изпъква затвореност, проблеми със социализацията, съответно странене от всякакви групи. От изброените Айнщайн и Оруел попадат в този спектър, останалите нямат видима връзка. Така че въпросът ми може да се преформулира така: дали всички високофункционални аутисти са ортоверти (обратното не е вярно), или има някаква друга разлика?

Много ми е любопитно, къде тук е границата между тези отроверти и високофункционалните аутисти?

От мрежата: Русия загуби войната, но не от Ухрайна Русия се превърна в пример за самоунищожение От самото начало на войната в Украйна в самата Русия се твърдеше, че целите на Владимир Путин излизат далеч извън рамките на териториалните завоевания. Той се стреми да подкопае следвоенния международен ред, да възстанови сферата на влияние на СССР и да върне на Русия статута на световна сила, равна на САЩ. Срещите на високо равнище, като тази с Доналд Тръмп в Аляска, трябваше да символизират това стремеж. Лавров дори пристигна там с пуловер с надпис CCCP. Но, както пише директорът по изследвания и програми за САЩ в Европейския съвет за международни отношения Джери Шапиро в The Atlantic, срещите на върха и символиката не правят страната суперсила. За това е нужна реална сила. Войната в Украйна, от гледна точка на Путин, трябваше да покаже мощта на Русия, но се превърна в демонстрация на нейния упадък – не на възраждане, а на национално самоунищожение. Русия инвестира огромни ресурси, хора и политическа воля в агресията срещу съседната страна. Но дори и да успее да закрепи завзетите територии и да изключи Украйна от НАТО, Москва ще получи само пирова победа: бъдещето на Русия е унищожено заради няколко разрушени квадратни километра. С други думи, Русия всъщност губи войната – не от Украйна, а от целия останал свят. Какъвто и да е изходът, Украйна ще остане въоръжен и враждебен съсед на Русия. Европа ще се откаже от руските стоки и ще изгради енергетика без „Газпром“. Армията на Руската федерация, загубила техника и най-добрите си кадри, ще се окаже зависима от чуждестранни доставчици. Възстановяването ще отнеме години и милиарди, а „постиженията“ в дроновата война до тогава ще са остарели. Междувременно старите партньори се отдалечават от Москва В Африка наследниците на „Вагнер“ губят позиции, влияние купуват Китай и страните от Персийския залив. В Близкия Изток ролята на Русия като посредник изглежда куха. Особено показателен е примерът със Сирия: не толкова отдавна Кремъл я наричаше арена на „руското възраждане”, а сега тя фактически се дели между Турция, Израел, САЩ и арабските монархии. В Южен Кавказ влиянието на Москва също изчезна. Армения, която дълги години разчиташе на руските гаранции, два пъти през последните години претърпя поражение от Азербайджан, а днес мирните преговори се водят от САЩ. Единственият реален „успех“ на Кремъл е обединението на Европа срещу него. НАТО се разшири с Финландия и Швеция, а страните увеличиха военните си бюджети. Русия, жертвайки млади хора в Донбас, фактически помогна на Европа да укрепи отбраната си. Икономиката на Русия все повече напомня за застойния съветски модел Заводите произвеждат снаряди и ракети, докато останалият свят инвестира в изкуствен интелект, „зелена“ енергетика и микрочипове. Русия е изградила „крепостна икономика“, защитена по-скоро от бъдещето, отколкото от враговете. Най-ярко поражението се вижда в отношенията с Китай. Русия изчерпва запасите си от високоточни оръжия и все повече зависи от китайски компоненти и кредити. Китай купува до 40% от руските енергийни ресурси на занижени цени, превръщайки Москва във второстепенен партньор. За Си Цзинпин войната се превърна в изгодна сделка, а за Путин – в капан. Вместо имперско възраждане Русия получи: враждебна Украйна, обединена Европа, разрушена икономика, отслабена армия, загубени позиции в света и зависимост от Пекин. Това не е победа, а самоунищожение. Именно затова Кремъл не бърза да приключи войната: мирно споразумение би показало не поражение на фронта, а липса на стратегия. Русия се оказа в положение, в което не може нито да спечели войната, нито да си позволи да я загуби. Унищожавайки Покровск в Донбас, Москва доказа не своята сила, а своята безсмисленост. Имперската съдба не се завърна. Остана само способността за унищожение – единственото, което днес може да предложи руската външна политика.

Друг ресурс е нужен на държавата, за да върти икономиката. При социализма всички ние плащахме за това, защото държавата няма пари. Тя може да ги печати в изобилие, но с катастрофален за икономиката ефект. За втори път предлагам, да се върнем към темата за раждаемостта и проблемите свързани с нея.

Като начало, държавата няма толкова свободен ресурс. Затова и ги нарушава рядко и по единично. Трябва да почне да прибира за целта ресурс от населението, но тая катастрофа вече я преживяхме. Аз не искам да я повтарям, за тебе не знам - но има някои хора които настъпват мотиката многократно, очаквайки различен резултат... Много по-умни старчета от тези в БАН са го мислили, и въпреки това нищо не са измислили. Така че ще си я караме по известните пътища. Данте го е казал отдавна по твоя повод: "Надежда всяка тука оставете" Захвани се с нещо по-резултатно. И да се върнем към темата,

Не, не може така за всички. Тайната се крие в термина "стратегически важен". Не става това спасяване за пенкилер. Правилата на пазарната икономика могат да се нарушават, но когато нарушението е премислено и краткотрайно, води до ползи. А както ти го сънуваш, държавна намеса на всякакви нива, вече сме го преживели, води до катастрофа. Изобщо, капитализмът е сложно нещо Дори в Китай го няма това. Там си трупат проблеми от друг порядък. И продължават да ги трупат, да видим докога.

Ще ме изпитваш ли? Национализирана е, за да бъде спасена от фалит. Фирмата е била критично важна за националната отбрана на Великобритания, и нейният колапс щеше да доведе до катастрофа за британските въоръжени сили и авизцията изобщо. Спасява се стратегически актив по тоя начин. Ако си мислиш, че държавата я е държала щото е имала печалба от нея, се заблуждаваш. После е стабилизирана и върната отново на свободния пазар. И с парите държавата си покрива разходите по спасяването. Ясно си личи ролята на държавата като регулатор. Само отвори очи

Държавата ли определя политиката на "всички икономически гиганти", или има само държавно участите? Ти май не знаеш какво е "собственик", и преливаме само от пусто в празно? От небето ли падаш? Или си бил твърде малък по онова време, а после от мързел не си се запознал с историята? - приватизацията при Тачър води до драстично подобряване в ефективността и производителността на компаниите. Примери са British Airways и British Steel; - намалява държавният дълг и държавните разходи. Държавата спира да субсидира губещи предприятия, освобождавайки ресурс за други сектори; - приватизираните компании привличат инвестиции и излизат на капиталовите пазари за финансиране; - намалява силата на профсъюзите и се разбива държавният монопол в някои важни сфери, като комуникациите. Проблеми възникват при естествените монополи, като ЖП-то, водоснабдяването, енергодобивът. Там няма конкуренция, най-много държавния монопол да замениш с частен, което е още по-лошо. Сега ще разбереш защо България се тутка с АЕЦ-а и ЖП-то. "Папане на пари" е леко неосъзнаване на резултатите

Отрасли от стратегическо значение. БДЖ ще го управлява по принуда, докато намери купувач. Но като се огледаш, не това е предназначението на държавата. А това че си мислиш че така трябвало да бъде, не знам чий проблем е Бягаш от темата. Нали говорехме какво става на запад? Та там регулатор или стопанин е държавата за всичките тези фирмички, които отприщват собствен интелектуален потенциал?

Каква загуба, какви пет лева? Нали по това говорим? Регулатор ли е в случая държавата, или тя стопанисва предприятията - планира производството, плаща на работниците и всичките други галимации? Защото тогава освен данъци, трябва да прибира и печалба? Това ще ти отговори на всички въпроси

Коронацията на руският цар Николай Втори. Отдясно - кавалеристът с каска и платнена кираса-супервеста, със звездата на ордена на Андрей Първозвани, е Карл Густав Манерхайм. Бъдещият маршал и президент на Финландия.