
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16528 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
643
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Не говорим за отсрещната страна. Грешката е на преводача, и ти търпиш последствия от това. Това е фактът. И за грешката той трябва да си носи последствията. Освен ако сте се договаряли на сиво. А аз ти говоря, че ако - законово - се раздели ползването на местният език за местни цели, а някакъв друг език за официални документи, то това няма да обърка населението по никакъв начин, което не разбира официалният език, защото всичко ще му е както и до сега. Затова и споменах документооборота на общината. А фирмите така и така се спасяват и си превеждат документите, за тях също нищо няма да се промени. Демек масов официален език не е нужен, всеки си ползва местният за местните цели, а официалния - както и до сега - с преводач или както може. Работник и работодател си пишат на местен език, освен ако работодателят е чужденец, две фирми си комуникират също по конвенция - няма защо две български фирми да си комуникират на английски, освен в някакви особени случаи. Какво не разбра?
-
Факт е, че документът е преведен грешно. Имаш всички основания да го съдиш. Но както казах, това ще ти е обица на ухото за в бъдеще. При всяка корекция на един документ може да има грешки, и кой е виновен тогава? Виждал съм и моят бивш шеф да си скубе косите, при това за документ на български. Единният език нищо няма да промени, напротив, в началото силно ще влоши нещата. Щото дебили бол. Е в документооборота на една средна община, колко от документите са на чужд език? Колко касаят примерно Брюксел? Фирмите които ползват много такива документи, се оправят със собствени средства. Но за населението единен с европейците език не е нужен. За това говорим. Примера по-горе с документооборота на една средна община. Не е нужно той да е на друг език, след като 99.99% засяга местното законодателство. Единият файтон фирми (останалите 0.01%) ще си се справят сами, заради тях въвеждането на единен език за останалите е напълно безсмислено. И както споменах, изкуственият интелект ще разреши всякакви езикови проблеми. Така че двойно по-безсмислено е наличието на общ език.
-
Човече, хората са измислили апостила и го ползват от много време, и никой не се оплаква. Ако имаш проблеми, съдиш преводача и си слагаш обица на ухото какви преводачески услуги да ползваш. Не може всичко да се надроби за всеки като за попара. Мислиш ли, че ако сега със закон се въведе някакъв език за официален, всичко ще се оправи? Същите мотики ще се настъпват още много време. Още повече, че такива превеждания на документи са рядкост, повечето са с локално предназначение. И ако има проблем, ще има и решение. Но единен език на този етап (близките 50 години) не е нужен, и ще става все по-ненужен. Защото вече сме в ерата на изкуственият интелект, който няма проблем с езиците и ще става само все по-добър.
-
Как се прави сега? Нали нямаш птоблем да пратиш официален документ другаде в Европа, че и по света? Разработили са система хората, и ще я адаптират ако се наложи. Не е нужно всички документи да са на един език. Как си представяш, официален език изниква така, от нищото? Няма как да стане, затова - макар и по-скъпо - ще се поддържа многоезична система. Докато някога в бъдеще езиците почнат да отмират по незаинтересованост, ако се случи тоя вариант. Това че някой си грък не знаел английски - ми да знае, има си преводачи за тая работа. Незнанието на езици по принцип ограничава възможностите на човека. Пак напомням примера с Китай - справя си се много добре, и проблемите му сега не идват от многоезичието, а от наличието на компартия която се меси в икономиката.
-
Виж, не знаем бъдещето. Обсъждаме възможността ЕС да стане единна държава. Възможностите са много, от блестящи до много тъмни. Но тук обсъждаме въпроса в най-общи л;инии. Видя се, че липсата на общ език не е проблем. Видя се, че имаш някакви проблеми с италианците и ги проектираш отвъд субективното си възприятие. От друга страна, историческият наратив ни тласка към такава стъпка. Така че личната неприязън трябва някъде да се скрие. За да изчезне някакъв език, трябва носителите му или да са изчезнали (махаме тоя вариант) или да са се отказали от употребата му (поради някакви благини, които виждат отвъд него). Това трябва да се случи с подавляващото мнозинство. Останалите, маргинално малцинство в случая, са тези, дето не са се преборили. Това е естественият подбор. Сори, както се казва. За официалният език вече говорихме. Колкото е по-голяма една общност, толкова по-трудно е да и наложиш единен език, знаем го от историята. Физически не е възможно. Може би някога, в отдалечено бъдеще, това да се постигне, но говорим за
-
Да, но разговорът ми е ти защо се дърпаш, ако тя стане единна държава. Тогава пак всяка държава може да си избира местните органи на власт, но да плаща данъци за обща армия, институции и правителство. И вече видяхме, няма нужда от общ език. А на какво основание си мислиш, че ще изчезнат местните езици? И ако изчезнат, това нещо лошо ли ще е? Не, за тези които са допуснали да изчезнат езиците (това ще е подавляващото мнозинство), това няма да е лошо. А другите не са се преборили достатъчно. Естествен подбор, така да се каже. Точно на това наблегнах, лични заключения на база емоции, не разум.
-
Пак не разбирам, какъв е проблемът с "официален език" и за какво е нужно това чудо? Европа в момента функционира, Европейски парламент и всякакви други нива, без "официален език". Разбират се хората, имат си правила за това. И нищо в идентичността на народите не се губи - немецът ще си се нарича немец, французина французин, така както и в България си има софиянци, пловдивчани, заралии, независимо че сме една държава. Тук възможностите за обединение са огромно, без някакви загуби. Това не са руснаците, да дойдат и да унищожават целенасочено националната идентичност, както става в Крим например. За Европа говорим. Да, но пример разглеждан много едностранно, изкривено. Две групи хора с еднакви на практика характеристики, ама избирателно едната ти е много по-неприятна от другата. И аз се опитвам да намеря разликите поради които това ти се случва, но ти бягаш Карай...
-
Предполагам и с циганите е така, или те са по-интелигентни и всеотдайни? Продължавам да не разбирам тази избирателност в ненавиждането на определени групи хора. Още повече, че никой не те задължава да общуваш с тези, с които не искаш. Да не говорим, че нивото на общуване с тях няма и да се промени, колкото сега те натискат да си общуваш с тях, толкова и после. Ами като не знае езика, няма да преговаря за каквото и да е. То сега в България, като сме с един език, сме цъфнали и вързали... Който е невежа и не знае нищо за Макрон, той няма да се промени, същото е и у нас - Ти нямаш идея кой и какво е, и не си гласувал директно за (примерно) Георги Кръстев, избран в Народното събрание, ама той е избран някак. А ако нищо не знаеш за Макрон (примерно), това не е проблем на Макрон, ЕС и каквото там сложиш в многоточието, а си е лично проблем на гласоподавателя. Личното безхаберие и невежество няма да се промени от това дали ЕС ще стане обща държава, федерация или нещо друго. Коментирам, защото виждам че нещата се крепят на емоции, не на разум...
-
Така де. Циганите навсякъде не са интегрирани, и това създава проблеми. Жабарите и гърците нямат този проблем, няма да ти тежат в това отношение. И въпросът ми беше, да си изясниш защо към тях имаш антипатия, а към циганите не. Някакъв мазохизъм ли, що ли? Тогава какъв смисъл имаше да повдигаш въпроса с езика като проблем? След като езикът не определя дали е една държавата или не.
-
Е, айде сега... С циганите живееш в една държава и не протестираш, и никой не те е питал даже. И полза да се оплакваш никаква, свикнал си. И гърците, и жабарите ще са още по-лесни за преглъщане. Колкото до езика, какъв е точно проблемът? Северозападен Китай говори на език, различен от тоя дето говорят в югоизточен Китай. Изобщо, там всяка провинция на практика си има собствен език. И пак са една държава, могат да говорят на мандарин за да се разбират. И в Европа е така, хората говорят на английски и се разбират. Няма разлика. Тя тая работе не е до лично назландисване, искам или не искам еди какво си, трябва и мисъл да се вложи освен исканията...
-
Тръмп като преговарящ: някакъв опит за обяснение Очите ни са на път да изтекат, когато видим поредната публикация с тезата „Тръмп е ексцентричен бизнесмен в политиката, трябва да говорите с него като с бизнесмен“ или „Просто не общувате правилно с него, той е... (вмъкнете подходящото)“. Неговата реторика и стил на управление отразяват по-скоро комбинация от популистки и експанзионистични инстинкти, отколкото класически бизнес подход с акцент върху компромиса и „win-win“. Казано по-просто, той се държи като хулиган в политиката и е хулиган. Има много малко успешни бизнесмени (около нула), които не разбират стойността на адекватното взаимодействие дори със собствените си конкуренти. И все пак сме виждали рейдъри, които се държат като Тръмп. Написани са много книги за това как Тръмп е хулиган от политиката и е чисто „политическо животно“ в най-лошия смисъл на думата. И то не от проклетите демократи, разбира се. Но от посветени академични експерти. Тръмп е харизматичен (също в най-лошия смисъл на думата) любимец, обсебен от егото си. С обикновените политици можеш да преговаряш въз основа на историята на отношенията, подписаните документи, поетите ангажименти. С един бизнесмен можете да говорите от позицията на общата изгода. Егото на Тръмп, желанието му да „надхитри“ събеседника си и да спечели моментална победа в медийното пространство са на преден план. Той предпочита да превърне всеки разговор в шоу, в което най-важното е да изглежда силен и популярен, вместо да търси системно решение. Той е хаотичен и винаги е бил такъв. Традиционният политик оперира с определени бюрократични механизми, формалната логика на международните споразумения и процедури. Съзнателният бизнесмен наема специалисти, за да не удави бизнеса си в субективност и некомпетентност. Тръмп често пренебрегва съветите на специалистите и на собствените си съветници, внезапно променя позициите си и взема решения въз основа на това какви реакции получава в медиите и сред електората. Той разсъждава в категориите „целият свят е срещу нас“. Традиционният политик, дори когато изгражда конфронтация, обикновено оставя място за компромис. Тръмп, от друга страна, има черно-бяла представа за света: ако не си с него, значи си против него. Това затруднява сключването на фини споразумения и разговорите за споделяне на отговорността между страните. Така че при Тръмп изнудването се превръща в самоцел - той разгръща залозите до последния човек. Докато не го ударят по главата. За икономическа рационалност също не може да се говори. Характерно за бизнес процесите е, че се избира взаимната изгода (win-win), при която всички ще спечелят пари. В политиката Тръмп действа по-скоро като игра с нулева сума: ако някой спечели, другият автоматично губи. В международната политика с голям брой заинтересовани страни тази логика често води до нови кризи и разрушава отношенията с партньорите. Този подход, между другото, вече скоро може да направи „китайската оферта“ към света по-изгодна от американската. Но Тръмп не мисли толкова далеч напред. В края на краищата Тръмп е антитеза на класическите републиканци и в областта на икономиката. Неговият популизъм противоречи на класическата републиканска идея за либерални пазари и международна търговия. В Тръмп популистът и кралят на ресентимента отдавна е победил „бизнесмена“ - защото имиджът на „силен лидер“ е по-важен от всякакви споразумения. В държавническите си решения Тръмп често е готов да предприеме резки и необмислени стъпки в името на краткосрочен рейтингов ефект. Вместо стратегическо планиране той дава екстравагантни обещания („Мексико ще плати за стената“, „Край на войната за 24 часа“), които всъщност са глупости от самото начало. Всеки път, когато Тръмп е изправен пред избора между намирането на разумен компромис и запазването на имиджа си на „боец“, той избира второто. И така. Тръмп като преговарящ е класически хитрец, определян от своя популизъм, его и анималистичната природа на поведението си и идеологическите шизоконструкции в главата си. Това е същността както на Тръмп, така и на тръмпизма. А какъв е най-добрият начин за взаимодействие с хулиганът? Да го накарате да се почувства овластен от вас. Това е настройката за Украйна и Европа. Ето защо и думите, и стъпките не бива да са нежни. Хулиганът не разбира езика на класическата дипломация. (тук руското "гоп, гопник" съм превел като най-близкото до "хулиган") https://t.me/Crimeanwind/75231
-
Твърд отговор на Зеленски към Тръмп: Зеленски остро постави Тръмп на мястото му и разказа за наглите лъжи на САЩ Най-важното от пресконференцията му на форума в Киев: Украйна получи 100 млрд. долара помощ от САЩ, а не 350 млрд. долара. Байдън е предоставил на Украйна безвъзмездни средства, а не заеми. Така че Украйна няма да върне нарисуваните от Тръмп 500 млрд. долара. И „при цялото ми уважение“ няма да подпише договор, който ще накара още 10 поколения украинци да плащат „дългове“ на Америка. САЩ, между другото, не спряха помощта, но и не дадоха нова. Замразените руски активи са парите на украинците и само на украинците. Тръмп може да нарича Зеленски диктатор колкото си иска, но избори в Украйна ще има само след като бъде отменено военното положение.
- 166 мнения
-
- 11
-
-
-
САЩ поискаха от Украйна да оттегли резолюцията на ООН, осъждаща Русия за войната Вместо това на Киев беше предложено да замени документа с по-меко изявление, което ясно показва симпатии към Русия. В алтернативната резолюция не се казва кой е агресорът и се игнорират позоваванията на териториалната цялост на Украйна. Washington Post пише, че тази ситуация е разтърсила официален Киев. Украинците отказаха да оттеглят своята резолюция, която трябва да бъде публикувана на тригодишнината от мащабната инвазия.
-
Коментар от Александър Коваленко: Ще може ли контингентът за поддържане на мира да помогне на Украйна и каква е уловката: анализ на събитията Украинският президент Володимир Зеленски, коментирайки въпроса за чуждестранните миротворци в Украйна, заяви, че за гарантиране на сигурността е необходим контингент от 100 000 души. На свой ред нито една държава, особено САЩ, не потвърди готовността си да изпрати в Украйна контингент, способен поне частично да попълни такава значителна групировка. Малко хора обаче се питат какъв е смисълът и каква ще бъде функционалността на мироопазващите сили? По-точно, каква е тяхната ефективност? Нека стигнем до същността на въпроса. Бих искал да отбележа, че съвременната история показва, че нито един замразен конфликт с участието на миротворци в страната не е довел до решаване на проблема, а напротив, той само се е влошавал с времето. На свой ред мироопазващите сили никога не са изпълнявали регулираща роля с правомощия да действат в много по-широк формат от този на безправни наблюдатели. Ето защо (чисто по мое мнение) всяка мироопазваща мисия е опит не да се излекува болестта с антибиотици, а да се удължат мъките на пациента с чай от лайка, с неизбежна фаза на криза. Но нека все пак да разгледаме един приблизителен сценарий, при който миротворци биха могли да бъдат разположени в Украйна. Предизвикателства пред „Белите каски Дължината на бойната линия днес е над 1200 километра само в Украйна. Това е най-дългата ЛБС от всички тези демаркационни линии, с които някога са се занимавали мироопазващите сили на ООН и не само. И първото предизвикателство, с което ще се сблъскат съвместните мироопазващи сили в Украйна, е липсата на обективен контрол върху цялата ЛБС. Според Владимир Зеленски вече има карта с бъдещото разположение на мироопазващите сили и въз основа на предишните му коментари става дума за разпределение на 100 000 миротворци по протежение на бойната линия, или, грубо казано, 83 миротворци на километър. Разбира се, това е много грубо изчисление, но дори ако пресметнем руския контингент по същия начин, ще получим цифра от 565 души на километър. Отново, много грубо, контролът на един батальон от една рота е много съмнителна идея, особено като се има предвид следната точка. Каква е функционалността на мироопазващите сили? Нека ви припомня, че от подписването на Минските споразумения през 2015 г. първата им точка, а именно прекратяването на огъня, никога не е била спазвана от руската страна. Кой гарантира спазването му сега? Какво ще се случи, ако рота французи бъде поразена от дрон „Молния-2“ или от залп от снаряди „Солнцепек“ ТОС-1А? Ще се събере ли Съветът за сигурност на ООН и ще изрази ли възмущението, тревогата и загрижеността на руската делегация? В това е проблемът. Нито един мироопазващ контингент няма да може да изпълни функциите по защита на украинската земя, украинските граждани и спазването на всички споразумения по-надеждно от украинската армия. Дори и сега, когато се повдига темата за мироопазващ контингент, редица страни партньори на Украйна, които ни помагат с оръжие и финанси, се съмняват в правилността на подобно решение. Така например същата германска министърка на външните работи Аналена Бербок смята, че е преждевременно да се обсъжда разполагането на мироопазваща мисия в Украйна и заяви, че военни няма да бъдат изпращани по време на горещата фаза на конфликта. САЩ могат да изпратят свои мироопазващи сили в Украйна само ако защитят активите си, но в момента предложената от Вашингтон сделка за редкоземни метали дотолкова не се хареса на Киев, че беше решено да се откаже от нея. Ето защо, ако не се намери общ език по този въпрос, изобщо не бива да се разчита на американски мироопазващ контингент. Миротворците няма да могат да решат задачите, които може да изпълни само СОУ, но в същото време миротворческият контингент ще бъде бреме и възпрепятстващ елемент, който може да доведе до загуби - както на украински територии, така и на живота на нашите военни и цивилни. Заключения Към днешна дата западните държави не могат да предложат нито един работещ сценарий, който да не доведе до още по-голяма катастрофа, ако се използва мироопазващ контингент. На свой ред предложенията на Володимир Зеленски не срещат разбиране и никой от европейската коалиция никога няма да предостави толкова много миротворци, дори съвместно, колкото предлага украинският президент. Максималният брой, за който можем да говорим, е 20-30 хиляди души, което е просто незначително за мироопазваща мисия, която да уреди пълномащабна война с такъв интензитет, каквато не се е случвала в европейската част на континента от Втората световна война насам. Ето защо в момента е невъзможно да се говори сериозно за мироопазваща мисия в Украйна и тази тема може да се използва от дипломатите като фон за обсъждане на по-перспективни области. През следващите месеци Украйна трябва да положи всички усилия, за да укрепи и затвърди преговорните си позиции до степен на ултиматум. И това може да стане не толкова чрез дипломация, колкото чрез използване на сила, както в зоната на бойните действия в Украйна, така и извън нейните граници. Нито Русия, нито Съединените щати разбират друг език освен езика на силата. Това е позицията, от която трябва да се води по-нататъшният диалог, като се демонстрира слабостта и изтощението на Русия по всички възможни начини, а в повечето случаи дори демонстративно се унижава. А миротворческите мотиви със сигурност няма да ни помогнат по този въпрос. https://t.me/zloyodessit/23757
-
Тръмп иска да се отърве от Зеленски и изглежда затваря вратите за него във Вашингтон В Маями Доналд Тръмп отново нарече украинския президент диктатор и комедиант, обвини го в проваляне на сделката за „минералите“, кражба на пари и нежелание да преговаря с терориста Путин. The Economist пише, че езикът, използван от американския президент и неговия екип, отразява руския капан: призиви за прекратяване на огъня без гаранции за сигурност и незабавни избори. Но красивите формулировки са прикрити от желанието да се отърват от неудобния Зеленски и засега всичко върви според най-лошия сценарий за Украйна - макар и „ мирно“. https://t.me/nexta_live/90315 -------- Тръмп повтаря пропагандата на Путин - и малко хора вече се съмняват в това В Сената на САЩ се чу здрав и изключително разумен глас от страна на лидера на демократите Чък Шумър. Коментирайки бълнуванията на Тръмп, той заяви, че всичките му нападки срещу Украйна са отвратителни и изопачават истината. „Срамно е да слушаме как президентът повтаря пропагандата на Путин, докато полага основите на преговори, които са в полза на Русия за сметка на Украйна“, каза той. ------- Тръмп е съгласен, ако проруската марионетка стане новият президент на Украйна - Fox News Той е готов за всякакви резултати от изборите. Тръмп и Путин смятат, че вероятността Зеленски да оглави страната за втори път е малка. Путин оценява вероятността на власт в Украйна да дойде марионетка като голяма. „Украйна е длъжна да проведе избори: това е ключово условие за успеха на преговорите. САЩ и рф имат триетапен мирен план: прекратяване на огъня, избори в Украйна и подписване на окончателно споразумение“, допълва Fox News Тръмп иска да се отърве от Зеленски, когото никога не е харесвал. Не става въпрос за избори, а просто за елиминиране на президента на Украйна“, казва The Economist.
-
Американското разузнаване не вижда готовността на Путин за мир в Украйна: обясняваме защо Кремъл „симулира преговори“ Източници от разузнаването заявиха пред NBC News, че според текущите данни Путин все още вярва, че може да завземе цялата украинска територия. Един служител на Конгреса заяви, че САЩ разполагат с „нулеви разузнавателни данни, че Путин е заинтересован от истинско мирно споразумение в момента“. Той „смята, че печели“ въпреки значителните руски жертви на бойното поле. „Фалшиво примирие“. Събеседниците са единодушни, че руският диктатор може да се съгласи на „примирие“ в Украйна, защото това ще даде време да възстанови армията си. Те смятат, че Путин не планира да изтегли войските си от Украйна и може да използва „мирните преговори“, за да види какви отстъпки може да получи, както и за да се върне на международната сцена. Путин е доволен от безсрочните преговори The Economist, позовавайки се на официални лица, пише, че Доналд Тръмп няма ясен план за Украйна: вариантите му варират от спиране на помощта до увеличаване на военната помощ и санкции. В Рияд официалните представители на САЩ и Русия се договориха за поредица от разговори за Украйна. Подготовката за срещата на върха Тръмп-Путин ще започне, въпреки че не е определена дата. Докато американският президент вижда в преговорите начин да се сложи край на войната, шефът на Кремъл ги разглежда само като етап от един по-голям конфликт. Началото на мира или размиване на погледите? Руският диктатор е започнал да ухажва Тръмп с откровени ласкателства и някои показни жестове: На 11 февруари той освободи Марк Вогел, американски гражданин, когото Русия беше арестувала през 2021 г. При все това основните искания на Путин по отношение на Украйна не са се променили. Те включват: необвързана Украйна, чиито сили са ограничени по размер и въоръжение и която не приема западни войски; той иска да бъде признато, че Крим и други анексирани украински територии са част от Русия; вдигане на западните ембарго и санкции срещу Русия, което ще й позволи да възстанови икономиката си. Какво ще се случи, ако войната в Украйна бъде замразена Дори ако горещата война приключи, Путин ще продължи да се опитва да парализира Европа и да възстанови руската сфера на влияние. Целта му е да разбие Украйна и да унищожи реда, установен след 1945 г. под ръководството на САЩ, казва Стив Ковингтън, съветник на върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. Кремъл се надява, че проруските десни партии ще спечелят европейските избори и с тяхна помощ Русия ще разшири влиянието си в Европа. От какво се страхува Путин Неговият основен приоритет е да остане на власт. Излизането от войната крие рискове, включително завръщането на стотици хиляди войници и борбата между различните кланове. Путин се страхува от възможността да загуби властта и е убеден, че трябва да продължи войната, за да я задържи. Два възможни сценария след прекратяването на огъня Това може да позволи на Украйна да се възстанови, да предизвика по-високи разходи за отбрана в Европа и да запази някои санкции срещу отслабващата руска икономика. При единна позиция на САЩ, Украйна и ЕС замразяването на военните действия би могло да доведе до провал на амбициите на Путин. Но той залага, че може да воюва по-дълго от Украйна или че може да уговори Тръмп за сделка, която да позволи на Русия да се интегрира отново в световната икономика, да превърне Украйна в разделена и полуразрушена държава и да остави Европа твърде зашеметена, за да се защити. https://t.me/Crimeanwind/75155
-
Коментари относно стилът на работа на Тръмп: „Запълване на полето с глупости.“ И така, каква е стратегията на Тръмп и какво иска той? Неслучайно Доналд Тръмп взема огромен брой бързи решения, пише руската служба на Би Би Си. Президентът на САЩ прави това, за да обърка опонентите си и да отслаби техния отговор. Това поведение напълно се вписва в стратегията „наводняване на зоната“ (flooding the zone), която се използва в американския футбол. И това далеч не е единственият трик на Тръмп: Запълване на полето с „глупости“: така бившият главен съветник на Тръмп Стив Банън описва тази тактика. Идеята е да се създаде толкова много информация, скандали и отвличащ вниманието шум, че критиците да нямат време да се обединят около един-единствен наратив. Петъчн "откровения": противоречивите решения често се обявяват към края на седмицата и до понеделник просто изчезват от дневния ред. Такъв беше случаят с назначаването на бившия телевизионен водещ Пийт Хегсет за министър на отбраната на САЩ. Постоянен хаос: според анализаторите тази тактика може да отчужди най-верните поддръжници на Тръмп, но засега все още му позволява да доминира в медиите и да държи опонентите си в постоянно напрежение.
-
Тръмп прехвърля цялата отговорност за войната върху Украйна и Зеленски? Събрани изявления на американския президент Доналд Тръмп след срещата на американската и руската делегация в Саудитска Арабия отговори на въпросите на журналистите, като направи редица високопарни изявления: Украйна не биваше да започва война, а трябваше веднага да сключи споразумение с Руската федерация. Как да направиш това със страна, която иска да те унищожи, той не обясни. Зеленски не участва в преговорите по абсолютно същата причина - защото имаше цели три години за преговори и конфликтът можеше да бъде решен без териториални загуби. В Украйна отдавна не е имало избори, а рейтингът на Зеленски е паднал до 4%. Зеленски не знае къде е половината от парите, които САЩ му дадоха. „Не съм видял нито един отчет“, оплака се Тръмп и заяви, че Америка е дала на Киев „мисля, че 350 милиарда долара“. Путин отдавна щеше да нахлуе и да бомбардира Киев, ако искаше, но засега просто не иска да го направи. Тръмп „няма нищо против“ европейските военни в Украйна, но няма да изпрати свои войски там. Освен това Тръмп буквално се среща с Путин едва след дни и войната скоро ще свърши. https://t.me/nexta_live/90251
-
ЕС не е федерация, тя е пазар с обща политика. Който иска да се отцепи от ЕС, ще загуби тоя пазар, и жална му майна, тоя съюз е създаван не от алтруизъм, а заради пазара. Това държи големите икономики на ЕС в съюза. По-малките, такива като Радев, Орбан и Фицо могат да говорят против ЕС, но не правят стъпки да го напуснат. А това че саботират ЕС и НАТО - полезни идиоти за някого винаги ще се намерят... Като ги заплашат че няма да си получат парите от бюджета на ЕС, се снишават и млъкват, щото с ЕС зле, ама без ЕС още по-зле. ЕС има доста трески за дялане, и поради конструкцията си взема бавно решения. Но колкото и бавно, се адаптира и променя.
-
„Най-интересното е не какво казва Тръмп, а какво ще направи, когато думите му не проработят": военен анализатор за мирния план на американския президент Датският военен анализатор Андерс Пак Нилсен анализира мирния план на администрацията на Белия дом за разрешаване на войната в Украйна. Заключенията му подчертават липсата на ясна стратегия от страна на САЩ, пренебрегването на интересите на Украйна и Европа, както и погрешните предположения за баланса на силите. Повече във видеото по линка: https://t.me/Crimeanwind/75032