scaner

Жена от Сиким носи на гърба си британски търговец. Западна Бенгалия. 1903 г.

Какво ще стане с еврото, ако ЕС използва замразените активи на Русия? 13 декември 2025 В Брюксел добре разбират, че всяко решение относно замразените резерви може да има дългосрочни последствия. Русия запазва формалните си права върху тези средства, които са разположени основно в Euroclear. На 12 декември ЦБ на РФ вече заяви, че счита за „незаконно и противоречащо на международното право“ прякото или непрякото използване на своите активи и заведе иск срещу Euroclear за възстановяване на загубите в Арбитражния съд на Москва. Белгия дори поиска от ЕС допълнителни финансови гаранции – тя се нуждае от „паричен буфер“ или застраховка за Euroclear, за да се защити от потенциални ответни мерки от страна на Русия, пише списание Politico. Конкретната сума не се посочва, тя трябва да покрие разходите, които Euroclear може да понесе, например съдебни разноски, и да компенсира потенциални загуби. Именно затова европейците съзнателно са конструирали схемата така, че формално това да не изглежда като пряка конфискация: става дума за кредит, обезпечен с активи. Разговорите за използването на суверенните средства на РФ се водят от момента на тяхното замразяване през 2022 г. Както пише вестник Financial Times, Саудитска Арабия и Индонезия, например, се опасяват за бъдещето на собствените си резерви, съхранявани на Запад. Още през 2024 г. министърът на финансите на Саудитска Арабия предупреди, че страната му може да продаде част от европейските дългови активи в случай на конфискация на руските резерви. Китайските власти също критикуваха предложението да се използват замразените руски активи за помощ на Украйна. Управляващите суверенни фондове при обсъждането на разпределението на ресурсите не могат да пренебрегнат политическия риск и потенциалната необходимост от премия за притежание на активи в евро. Много известни икономисти и банкови анализатори споделят тези опасения. Например, професорът от Харвардския университет Кенет Рогоф предупреди, че използването на замразени руски средства за помощ на Украйна под формата на „репарационен кредит“ е риск „за сигурния статут на еврото“. Логиката тук е ясна: ако веднъж големи суверенни активи бъдат окончателно използвани без съгласието на собственика, дългосрочната привлекателност на еврото като резервна валута за трети страни трябва да намалее. Въпреки това, фактическите пазарни данни все още не потвърждават мащаба на тези опасения. Новините за обсъждането на механизма за използване на руските резерви не оказват забележимо влияние върху курса на еврото: тази тема все още не е станала доминираща пазарна нагласа, определяща поведението на участниците на валутния пазар. На 3 декември Европейската комисия представи план за използване на замразени руски активи или заеми срещу тях, за да привлече около 90 млрд евро за двугодишна подкрепа на Украйна. Еврото се повиши с 0,3% поради очакванията за понижение на лихвата на ФРС, а в пазарните коментари политическите новини бяха представяни от анализаторите като второстепенна тема. Защо пазарът реагира по този начин? Има няколко причини за това. Първо, в краткосрочен план котировките на еврото зависят в много по-голяма степен от други фактори: разликата в лихвените проценти между САЩ и еврозоната, макроикономическите статистики, динамиката на доходността на облигациите и общото ниво на рисковия апетит. Колебанията в дела на еврото в официалните резерви на централните банки са важни от гледна точка на статута на валутата, но сами по себе си създават относително малки капиталови потоци и рядко водят до рязко изместване на краткосрочното пазарно равновесие. Значително влияние върху курса в краткосрочен план оказват, като правило, целенасочените валутни интервенции, а тук случаят не е такъв. Второ, обсъжданата схема за използване на руски активи като гаранция по кредит може да бъде възприета от инвеститорите в европейски активи като по-малко радикална в сравнение с прякото изземване. Същият Рогоф, например, добавя: предложението на Европейската комисия е „разумен начин“ да се предоставят средства на Украйна, а Русия може да се споразумее за пълно погасяване на дълга в рамките на уреждането на конфликта. Фактически активите на ЦБ РФ, разположени на Запад, са загубили своето функционално резервно значение още през 2022 г. Банката на Русия няма достъп до тези средства, не може да ги използва за интервенции или разплащания. Тоест, прецедентът вече е създаден и страните, които виждат риск от подобен сценарий, са го отчели в стратегията си за разполагане на резерви още преди три години. Тоест политическият риск, свързан с замразяването, вече е включен в оценката. От тази гледна точка текущите дискусии в ЕС променят само юридическата „опаковка“, но не и самия факт на недостъпността на руските активи. Трето, инвеститорите могат да разглеждат настоящата ситуация като извънредна. Украйна, макар и не юридически, но политически се възприема като част от европейското пространство, а Европа отдавна оказва на Киев мащабна финансова и военна подкрепа. Ако Китай, Индонезия или Саудитска Аравия сериозно допускат подобен сценарий на пряк военен конфликт с ЕС, те не могат да пренебрегнат този риск при разполагането на резервите си. Но за повечето от тези страни вероятността от подобно развитие на събитията изглежда изключително ниска. В същото време Европейският съюз се опитва да действа максимално внимателно в правната сфера, за да сведе до минимум усещането за радикална промяна в правилата на играта. Четвърто, еврото почти няма конкуренти, сравними по мащаб, в ролята на втора световна резервна валута. Както, впрочем, и доларът – в ролята на първа. Периодите на нестандартна икономическа и финансова политика в САЩ, включително президентството на Доналд Тръмп, наистина засилиха възприятието за рисковете от притежаването на долари и подтикнаха част от инвеститорите към диверсификация, включително в евро и злато. Другите валути още по-малко претендират за ролята на „тихо пристанище“: просто няма финансови пазари, които да са сравними по дълбочина и ликвидност. Китай не бърза да отвори напълно финансовата си система и да либерализира движението на капитали. Икономиката на Япония е значително по-малка от тази на САЩ, ЕС или Китай, а пазарът на държавен дълг в йени преживява свои структурни промени, съпътствани от ръст на доходността. Швейцария е твърде малка, за да побере всички потенциални потоци. Златото остава основният печеливш от ерозията на доверието в традиционните юрисдикции. Каквото и да бъде окончателното решение в Брюксел относно руските активи, то няма да промени списъка с достъпните алтернативи: в обозрима перспектива еврото ще продължи да заема второ място в световната йерархия на резервните валути. Смятам, че съдбата на еврото и динамиката на курса му ще зависят в по-голяма степен от това как и кога ще приключи войната в Украйна, отколкото от формалната съдба на замразените руски средства. Политическата целесъобразност принуждава европейските лидери да избират „по-малкото зло“. Най-големият военен конфликт в Европа след Втората световна война е риск от съвсем друг порядък за еврото: той ще определи промените в икономиката, бюджетната политика, структурата на дълговите пазари и финансовите потоци, при това с различни последствия в различни хоризонти. Военните разходи могат, например, да стимулират икономическата активност в краткосрочен план, а значителна част от финансирането по схемата „репарационен кредит“ фактически ще отиде за подкрепа на европейския военно-промишлен комплекс. При това не могат да се изключат и неблагоприятни сценарии: поражение на Украйна, а в краен случай – пряк военен конфликт между Русия и НАТО. Всичко това променя по качествен начин рисковия профил на Европа и, съответно, фундаменталните фактори за еврото. В този контекст ключов става политическият избор: къде, как и на кого да се мобилизират ресурсите, за да се подкрепи Украйна сега и да се намалят рисковете в бъдеще. На фона на тези задачи въпросът какво точно ще се случи с курса на еврото в краткосрочен план обективно остава на заден план. Сергей Романчук

Следното изказване се приписва на министърът на финансите, в впоследствие Председател на Правителството на Руската империя Сергей Вите от 1899 г. в секретен доклад към Николай II: «В наших руках это всё в запустении, если бы это было в руках иностранцев, то уже давно местность эта давала бы большие доходы и кишела бы туристами. Но куда там! Для этого нужны капиталы и капиталы, наше же назначение капиталов – это война. Мы не можем просидеть и 25 лет без войны, все народные сбережения идут в жертву войнам. Мы оставляем в запустении богатейшие края, завоеванные нашими предками, а в душе всё стремимся к новым и новым завоеваниям оружием и хитростью. О каком благосостоянии можно при таком состоянии вещей серьезно говорить!» Превод: "В нашите ръце всичко това е в упадък, ако беше в ръцете на чужденци, отдавна тази местност щеше да носи големи приходи и да гъмжи от туристи. Но къде там! За това са нужни капитали и капитали, а нашето предназначение на капиталите е войната. Не можем да изкараме и 25 години без война, всички народни спестявания се жертват за войни. Оставяме в запустение най-богатите земи, завоювани от нашите предци, а в душата си все се стремим към нови и нови завоевания с оръжие и хитрост. За какво благоденствие може да се говори сериозно при такова състояние на нещата!"

Напоследък силно развитие получава темата за използване на замразените руски активи като репарационна помощ за Украйна. Белгия все още се дърпа, а Русия подаде миналата седмица в московски съд иск срещу Белгия за тези активи. Доколко този иск би имал успех, и има ли опасност за Белгия и Euroclear? Русия засили проблемите си с връщането на конфискуваните от Европа активи, излизайки от системата на международното право Вероятността за успешен за Русия съдебен спор с Белгия относно замразените активи на руския Централен банк, които Европа планира да предаде на Украйна, е минимална, сочат две правни заключения, на които се позовава Politico. За Москва ще бъде практически невъзможно да намери юрисдикция, която да разгледа и удовлетвори иска, твърдят юристите. Една от причините е излизането на Русия от системата на международното право. Правните заключения са изготвени от фирмата Covington & Burling и група международни юристи, свързани със Станфордския университет, Киевската школа по икономика и германската правна фирма Bender Harrer Krevet. Заключенията на юристите опровергават твърденията на белгийските власти, че страната ще трябва да изплати значителна компенсация на Русия, ако ЕС реализира плановете си за използване на замразените активи на руския ЦБ за помощ на Украйна. Както пишат юристите, Русия едва ли ще успее да намери юрисдикция, чийто съд ще бъде готов да разгледа делото срещу Белгия или да удовлетвори иска срещу белгийското правителство и Euroclear. А решението на руския съд ще бъде игнорирано. „Всяко решение на руския съд няма да бъде признато или изпълнено в ЕС или Великобритания по съображения за обществен ред“, пишат шестима юристи в заключението си. Те добавяват, че Руската централна банка едва ли ще заведе искове в британски или европейски юрисдикции, тъй като това ще постави под съмнение нейния суверенен имунитет. Искът, подаден в съда на ЕС, международния съд или друга подобна международна институция, изглежда също толкова безперспективен, главно защото Русия не признава тяхната юрисдикция, се казва в заключението на Covington & Burling. Москва също няма да може да предяви претенциите си към Брюксел въз основа на двустранния инвестиционен договор между Русия и Белгия, пишат авторите и на двете заключения. За този риск белгийският министър-председател Барт де Вевер пише в писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Въпреки това, според оценката на юристите, условията на споразумението не се отнасят за суверенни активи. „Трибуналът, проведен в съответствие с такъв договор, няма да има юридическа сила за разглеждане на спора, свързан с предполагаемата експроприация на активи на Русия“, пише Covington & Burling. „Приемането на плана за репарационен кредит няма да създаде никакви съществени нови рискове, а всички незначителни рискове се компенсират с лихвите от предимствата на предложението за европейския мир, сигурността, стабилността и дългосрочната жизнеспособност на Украйна“, смятат авторите на второто заключение. ------------------------------------------- Правителството на Белгия не отговори на запитването за коментар. Планът за прехвърляне на Украйна на замразени руски активи на стойност около 210 млрд. евро беше предложен от ЕС на фона на острата нужда на Киев от финансиране на бюджетни и военни нужди. През следващата година Украйна ще се сблъска с бюджетен дефицит от 71,7 млрд. евро. Ако парите не постъпят до април, страната ще трябва да съкрати държавните разходи, което може да подкопае морала и способността да продължи да се защитава. Белгия отказа да подкрепи плана на ЕС, опасявайки се от искове от страна на Русия. Първият такъв иск се появи миналата седмица: ЦБ се оплака в съд в Москва за замразяването на активи в Euroclear. Сумата на иска на Централната банка възлиза на 18,2 трилиона рубли (195,5 милиарда евро). Въпросът за прехвърлянето на активи от Русия на Украйна ще бъде в центъра на вниманието на срещата на върха на ЕС, която ще се състои в четвъртък. В навечерието на срещата четирима представители на ЕС съобщиха на Politico, че американски служители оказват натиск върху европейските си колеги, за да отхвърлят плана. Русия започна да се оттегля от международната съдебна система още преди началото на войната, като обяви приоритета на националното право над международното. С началото на войната този процес се ускори. През март 2022 г. Москва напусна Съвета на Европа, след което бяха прекратени 20 международни договора. През септември 2022 г. Русия окончателно излезе от юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека.

Отдавна не сме публикували сводка на руските загуби. Ето днещната, с отразената подводница:

Понижи тона! Тук никой никому не дължи нещо, и само който желае и има интерес ще ти отговаря по същество. Което не прави останалите "гадняри". Тръшкането и тропането с крак не помагат.

Един интересен анализ от мрежата. Има голяма инерция в мисленето на руснаците - "щом се справихме с кризата и фалита през 1998 г., ще се справим и сега". Но доколко сега условията са както тогава? Какво бъдеще има пред Русия? През 1998 г. поне все още беше цяла и работеше доста нормално съветската инфраструктура, останала в наследство. Всички тези тръбопроводи, язовири, топлопроводи, топлоцентрали, котелни – за които сега никой особено не мисли и които в по-голямата си част са се разпаднали още повече. През 1998 г. все още бяха запазени остатъците от съветската масова медицина и социалните услуги – болници, поликлиники, фелдшерски пунктове. Не трябва да забравяме и училищата, детските градини, целодневните ясли – всичко, което по-късно премина през няколко етапа на „реформи”. Да, в някои случаи ситуацията се подобри, често значително, преди всичко благодарение на привличането на чуждестранни технологии, оборудване и опит, но като цяло, за съжаление, „реформирането” беше само претекст за съкращения, закривания или прехвърляне на остатъците от медицината и социалните услуги на платена основа. През 1998 г. хората все още бяха готови да работят и да се разкъсват, извинете, задника, помнейки неотдавнашните подвизи на първенците. А най-важното е, че имаше къде да отидат – същите пазари и сергии, които сега са затворени, притиснати от данъчна и регулаторна преса. Тогава активно се развиваха малкият и средният бизнес, които през последните години не живеят, а оцеляват и не виждат в близко бъдеще никакви подобрения за себе си – само свиващите се данъчни клещи. През 1998 г. имаше опозиционен парламент, в рамките на своите скромни правомощия, но който питаше фалиралото правителство, както и силни, избрани губернатори, които също оказваха значителен натиск чрез Съветите на федерацията и не позволяваха на централната власт да се развихри и да излъже. Мерките за контрол може и да бяха слаби, но все пак съществуваха. През 1998 г. имаше какви да е, но независими партии и медии, с визия за случващото се в страната, различна от седмичната тематика на АП. През 1998 г. имаше бизнес, готов не да затвори и да изнесе остатъците от средствата в условен Дубай, а да се преструктурира и да работи, да печели, макар и в нови условия. И коварната мисъл „защо да се занимавам и да инвестирам, ако все пак ще ми отнемат всичко“ тогава не съществуваше в съзнанието. Както и не съществуваше усещането за тотален държавен контрол и натиск, стремящ се да ограничи всичките ти действия и редовно да изземва доходите ти, в случай че такива се появят и господин шефът ги сметне за излишни. През 1998 г. външният дълг беше 150 милиарда долара, но дългът на бизнеса и полудържавните компании беше минимален и не висеше върху тях като бълхи върху куче. И санкции, съчетани с ограничения върху чуждестранните транзакции и парализа на чуждестранния кредит, тогава също не съществуваха. През 1998 г. Русия беше може би дива, но все пак перспективна, нова пазарна икономика без дълга история на изстискване на бизнеса, законодателна идиотичност и самоуправство. През 1998 г. имаше надежда за по-добро бъдеще, а не за бездарно пропилени 25 години с такава луксозна конюнктура, по-добра от която никога няма да има. През 1998 г. нямаше кръг от врагове, да, имаше полуумиротворена Чечня, но нямаше нито санкции, нито заплахи към външния свят, нито заплахи от него, нито идеи за нова експанзия, способни да отблъснат дори останалите приятели. Тогава приятелите бяха малко, но кръгът от неутрални и приятелски държави беше максимално широк. През 1998 г. успяваха да съберат и разпределят по страната бюджет, десетки пъти по-малък от днешния, а петролът на цена 20 долара изглеждаше като златен дъжд, чудо, след което ще настъпи вечен празник и комунизъм. През 1998 г. цените на почти всичко в страната бяха по-ниски от тези на Запад. Квадратен метър жилище в Москва струваше около 400 долара – нека сравним с настоящата ситуация, когато значителна част от стоките в страната са на цена, сравнима или дори по-висока от тази в Европа, а още повече в САЩ или азиатските страни, при доходи на населението, които се различават значително от средните за Европа. През 1998 г. ние бяхме по-млади, както лично, така и като общество, и като страна, която разбираше сложностите, но искрено вярваше, че ще може да се справи с тях – мощният последващ икономически растеж стана гаранция именно за това настроение. И още – през 1998 г. у нас имаше мир. Така че не, скъпи приятели, няма да се получи да влезете втори път в старата река. Ще има нови изпитания, ще има нови трудности, ще бъде тежко, но всички тези изпитания и трудности ще се случват в една друга, различна от 90-те години реалност и в друга страна. И далеч не факт, че тези, които се справиха тогава, ще се справят и сега. Всъщност, някак си ще трябва да се измъкнем от тази каша, поне заради бъдещите поколения и тяхното по-добро бъдеще – защото те са единствените, които не носят отговорност за това, което се случва днес...

ВСУ твърдят, че с помоща на подводни дронове за пръв път в историята са взривили руска подводна лодка тип "Варшавянка", носител на 4 крилати ракети, директно в пристанището на Новоросийск (видеото по-долу). Подводницата „Варшавянка” на стойност около 400 млн. долара е получила критични повреди. Като се имат предвид наложените международни санкции, сега строителството на подобна подводница може да струва до 500 млн. долара. СБУ впервые уничтожила современную российскую подлодку

Раскол между САЩ и Европа Тези дни, тихо и незабележимо САЩ публикуваха нова Стратегия по национална безопасност. На практика това е 95% Мюнхенската реч на Джей Ди Ванс, само че написана на хартия... Стратегията е клякане пред Русия. Що се отнася до Китай - заплахата се признава, но в документа се използват максимално смекчени формулировки, за да не се провокира ескалация. Най-твърдият език е запазен за Европа. И макар всичко това да беше казано от Ванс през февруари, то не може да не плаши, защото администрацията на Тръмп се намира в своя вълшебен свят, където основната заплаха не са Китай и Русия, а демократичните европейски правителства, а основната цел на САЩ е да превърне Европа в едно голямо MAGA. Главни тезиси: Икономическият спад в Европа засенчва по-дълбокия проблем: рязката перспектива за изтриване на цивилизационната идентичност. Проблемите на Европа включват действията на ЕС и транснационалните органи, които подкопават политическата свобода и суверенитета. Сред тях са миграционната политика, цензурата на свободата на словото и потискането на политическата опозиция, спадът в раждаемостта. В резултат на руската война в Украйна европейските отношения с РФ са дълбоко отслабени (P.S. а какво, трябва да бъдат засилени?), а много европейци считат Русия за екзистенциална заплаха. Управлението на отношенията на Европа с РФ ще изисква американска дипломатическа намеса, за да се възстанови стратегическата стабилност на евразийския континент и да се предотврати конфликт между РФ и европейските държави. Ключовият интерес на САЩ е да постигне бързо прекратяване на военните действия в Украйна, за да стабилизира европейските икономики, да предотврати непреднамерена ескалация, да възстанови стратегическата стабилност с Русия, както и да осигури следвоенното възстановяване на Украйна, за да гарантира нейното оцеляване като жизнеспособна държава. (P.S. при това НЕ се казва, че Украйна трябва да остане суверенна и независима държава, което беше крайъгълен камък на предишната доктрина) Администрацията на Тръмп е в противоречие с европейските чиновници, които имат нереалистични очаквания от войната [в Украйна], основавайки се на нестабилни правителства на малцинствата, много от които потъпкват основните принципи на демокрацията, за да потиснат опозицията. Европейското мнозинство иска мир, но това желание не се отразява в политиката, до голяма степен поради факта, че техните правителства подкопават демократичните процеси. Американската дипломация трябва да се застъпи за истинска демокрация, свобода на самоизразяване и непоколебима привързаност към индивидуалния характер и историята на европейските нации. Нашата цел е да помогнем на Европа да коригира своята траектория. <...> Искаме да работим с обединените страни, за да възстановим тяхното бивше величие. (P.S. а кой ще помогне на Русия да коригира своята траектория). Приоритети на европейската политика на САЩ: - възстановяване на стабилността в Европа и стратегическата стабилност с Руската федерация; - осигуряване на самостоятелна Европа, <...> която да поеме отговорността за своята отбрана без доминация от страна на противниците; - да се култивира съпротивата на Европа срещу настоящата траектория; - да се отворят европейските пазари за американски стоки и услуги, като се осигури честно отношение към американските служители и бизнес; - да се изградят здрави нации в Централна, Източна и Южна Европа чрез търговски връзки, продажба на оръжие, политическо сътрудничество, културни и образователни обмени; - да се сложи край и да се предотврати възприемането на НАТО като постоянно разширяващ се алианс; - да се насърчи Европа да предприеме действия срещу прекомерния меркантилизъм (???), кражбата на технологии, кибершпионажа и други неприятелски икономически практики. __ Politico се опитва да успокои всички и пише, че стратегията за националната сигурност на САЩ е била многократно коригирана във връзка с настъпващите събития - например, Джордж Буш-младши трябваше да промени стратегията си след атаките от 11 септември. Но очевидно е, че това не е случаят... Основният въпрос е: как смятате да „възстановите стратегическата стабилност с Русия” в условия, в които Путин обявява Европа за враг и заплашва да започне война срещу нея?

Алтернативни мнения много... И е голяма грешка да се приема за наука залитането на физиката към математиката, която сама по себе си е инструмент, а не наука. Да, за изграждане на хипотези няма проблеми, но като се обърнем към реалността тези хипотези трябва да са проверими и фалсифицируеми, иначе остават религия. Така че определенията на Карл Попер все още важат.

Теорията за Големият взрив го разглежда като начало на времето, и е способна да опише динамиката му след 10-33 секунди от случването му, преди този момент е нужна нова физика, свързана с квантовата гравитация. Има много ценна популярна книга в това отношение, "Първите три минути" (The First Three Minutes) на Стивън Уайнбърг от 1977 г., която още не е загубила актуалността си.

Ново изследване, публикувано от списание говори за интересни наблюдения, свързани с очаквано поведение на тъмната материя. След близо 100 години учени може би са открили тъмна материя Близо 100 години след като роденият в България швейцарски астроном Фриц Цвики предпага съществуването на тъмна материя, космическият телескоп "Ферми" на НАСА може би е предоставил първото пряко доказателство за нейното съществуване. Загадъчната природа на тъмната материя Тъмната материя съставлява приблизително 27% от Вселената, но досега бе невъзможно да се наблюдава директно, защото тя не взаимодейства с електромагнитното излъчване – нито абсорбира, нито отразява, нито излъчва светлина. Учените могат да я наблюдават само индиректно чрез гравитационните ѝ ефекти. Астрономите оттогава са изчислили, че всички големи галактики са вградени в огромни ореоли от тъмна материя, които се разширяват далеч отвъд границите на видимата материя в галактиките като ореоли на галактиките. Съществува една възможност, която би довела до появата на светлина от тъмната материя. Ако частиците на тъмната материя се "анихилират", когато се срещнат и взаимодействат, подобно на това, което правят материята и нейният аналог антиматерия, тогава това би трябвало да произведе дъжд от частици, включително фотони от гама-лъчи, които, макар и невидими за нашите очи, биха могли да бъдат "видяни" от чувствителни космически гама-лъчеви телескопи. Една от предложените "самоанихилиращи се" частици, за които се предполага, че съставляват тъмната материя, са така наречените "слабо взаимодействащи масивни частици" или "WIMP" (Weakly Interacting Massive Particles). Енергиен спектър на гама-лъчите на хало (точки от данни). Червените и сините линии представляват очаквания спектър на гама-лъчение, когато WIMP частиците анихилират, първоначално произвеждайки двойка дънни кварки (b) или двойка W бозони, и те съответстват добре на данните. Дънните кварки и W бозоните са известни елементарни частици, включени в стандартния модел на физиката на елементарните частици. Кредит: Tomonori Totani, The University of Tokyo Откритието на уликите за анихилация на частици тъмна материя Екип от изследователи, ръководен от професор Томонори Тотани (Tomonori Totani) от катедрата по астрономия в Токийския университет, с помощта на космическия апарат "Ферми" търси такива улики от гама-лъчи в регионите на Млечния път, където би трябвало да се събира тъмна материя, а именно в центъра на нашата галактика. И Тотани смята, че най-накрая е открил такава сигнатура. Професор Томонори Тотани открива гама-лъчи с енергия от 20 GeV (или 20 милиарда електронволта, изключително голямо количество енергия), образуващи структура, подобна на ореол, към центъра на Млечния път. "Открихме гама-лъчи с фотонна енергия от 20 гигаелектронволта, простиращи се в ореоподобна структура към центъра на галактиката Млечен път. Гама-лъчевият компонент съвпада много добре с формата, очаквана от ореол от тъмна материя", каза Тотани. Честотата на анихилация на WIMP, оценена от измерения интензитет на гама-лъчите, също попада в диапазона на теоретичните прогнози. Карта на интензитета на гама-лъчите на халото, изключваща компоненти, различни от ореола, обхващаща приблизително 100 градуса в посока към галактическия център. Хоризонталната сива лента в централната област съответства на областта на галактическата равнина, която е изключена от анализа, за да се избегне силно астрофизично излъчване. Кредит: Tomonori Totani, The University of Tokyo Наблюдаваният енергиен спектър е в съответствие с радиацията, предсказана от анихилацията на хипотетичните WIMP частици с маса приблизително 500 пъти по-голяма от тази на протона. Важно е да се отбележи, че тези измервания на гама-лъчи не се обясняват лесно с други, по-често срещани астрономически явления или гама-лъчеви емисии. Следователно, Тотани счита тези данни за силен индикатор за гама-лъчева емисия от тъмна материя, която се търси от много години. Следващи стъпки и научна проверка Въпреки че Тотани е уверен, че измерванията му откриват частици тъмна материя, резултатите трябва да бъдат проверени от независими изследователи. Допълнителни доказателства биха могли да дойдат от откриването на подобни гама-лъчи в галактиките джуджета в ореола на Млечния път. "Ако това се потвърди, доколкото знам, това ще означава, че човечеството е "видяло" тъмната материя за първи път. И ще се окаже, че тъмната материя е нова частица, която не е включена в настоящия Стандартен модел на физиката на елементарните частици", заявява проф. Тотани. Справка: Tomonori Totani, "20 GeV halo-like excess of the Galactic diffuse emission and implications for dark matter annihilation," Journal of Cosmology and Astroparticle Physics (IOPscience): November 26, 2025, doi: 10.1088/1475-7516/2025/11/080. Източници: Scientists may have finally 'seen' dark matter for the 1st time, space.com After nearly 100 years, scientists may have detected dark matter, The University of Tokyo

Редакцията на списание публикува превод на статията на Итън Сийгъл: "Where are we located relative to the Big Bang?", последна от поредицата му Starts With A Bang. Основното разсъждение с което започва Итън е: "Ако използваме червено отместване за светлината, идваща към нас, и синьо отместване за отдалечаващата се светлина, можем да ги проследим до точка, и тази точка не е центрирана върху нас. Изкушаващо е да се зададе въпросът "Къде е тази точка?" И отговорът е, че е сравнително близо: на няколко милиона светлинни години разстояние, но това е по-малко от 0,1% от размера на видимата Вселена." Под "червено и синьо изместване" физикът има пред вид наблюдаваната от спътника WMAP диполна анизотропия. Тълкувайки я като доплеров ефект, ние можем да определим нашата скорост, с която се движим, както и посоката ни на движение, и имайки пред вид възрастта на вселената (колко време грубо се движим), можем да определим на какво разстояние от потенциалната точка на "мястото" на Големият взрив сме се отдалечили, а знаейки и посоката ни на движение, можем да определим точката къде се е случил самият Голям взрив. По оценките на Итън Сийгъл мястото е само на 20 милиона светлинни години от сегашното ни положение. Но нещата не са толкова прости, защото това не е правилният начин да се мисли за Големия взрив, който е по-добре да се разглежда като момент във времето, а не като място в пространството. Статията е интересна, линкът към българската версия е: https://nauka.offnews.bg/kosmos/kade-e-stanal-golemia-vzriv-kade-se-namirame-spriamo-nego-202360.html

Нищо не си противореча, аз всъщност използвам терминологията, с която ти работиш. Доказано е точно толкова, колкото и е доказана вредата от алкохола Както и вредата от лютото, горчивото, ползата от марулите и да не изброявам... Ако продължаваш да настояващ за тях, ще преглътнеш и това доказателство.

И ако премахнем това високопарно (и с нищо не обосновано) твърдение за "ново състояние на материята" а се приземим само до "свойство на системи за обработка на информацията", всичко казано от Тегмарк се превръща в частен случай от идеите на Шмидхубер

Ама в медицината е така - имаш корелации, не доказателства за пряка връзка, защото се работи със статистики. Тоест непрекъснато работиш с предположения и хипотези (често повече от една, че и взаимоизключващи се), обяснения на тези корелации. Просто защото медицината не е наука. В случая ИИ го изказва в прав текст, защо това те учудва? То хубаво това, ама как филтрираш халюцинациите, които ИИ вкарва в такива отговори? Това че отговорът изглежда смислен и логичен не е критерии, ИИ специално са учени да дават благозвучни отговори. Тука без ползване на собствени знания и четене няма как да минеш, а това принизява ефектът от ИИ. Резултатите са корелации. Както и статиите, дето показват как рупането на марулки и тичането са здравословни, също почиват на корелации. И е въпрос на предположения и хипотези да се търси връзка причина-следствие.

Ето отговорите на ИИ на обратният въпрос: "Можеш ли да синтезираш кои са положителните страни на това проучване - Coffee intake is associated with telomere length in severe mental disorders - https://mentalhealth.bmj.com/content/28/1/e301700" Ето синтезиран преглед на положителните открития и изводи от това проучване, фокусирано върху връзката между консумацията на кафе и дължината на теломерите при хора с тежки психични разстройства (ТПР): 1. Кафето като защитен фактор за клетъчното старее Основното положително откритие е, че консумацията на кафе е свързана с по-голяма дължина на теломерите (TL). Теломерите са защитните "шапки" в краищата на хромозомите и тяхната дължина е ключов маркер за биологичната възраст. По-дългите теломери обикновено се свързват с по-добро клетъчно здраве и дълголетие. 2. Специфична полза за уязвимата група Най-интересният аспект е, че тази положителна връзка е статистически значима конкретно при пациентите с тежки психични разстройства (като шизофрения и биполярно разстройство), докато при здравата контролна група ефектът е по-слаб и незначителен. Защо това е важно: Пациентите с ТПР често страдат от ускорено биологично стареене и по-високи нива на оксидативен стрес. Проучването предполага, че кафето може да смекчи тези негативни процеси точно там, където е най-нужно. 3. Противовъзпалителен и антиоксидантен ефект Проучването подкрепя тезата, че кафето не е просто стимулант, а богат източник на биоактивни съединения (полифеноли и кофеин), които имат противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Тези вещества помагат за неутрализирането на оксидативния стрес, който е основен виновник за скъсяването на теломерите. 4. Реабилитация на "навика" за пиене на кафе Често хората с психични разстройства консумират повече кафе и тютюн. Докато пушенето доказано скъсява теломерите (негативен ефект), това проучване показва, че пиенето на кафе може да има компенсиращ или защитен ефект. То разглежда кафето като потенциално полезна диетична добавка, а не като вреден порок в този контекст. 5. Потенциал за лесна промяна в начина на живот Резултатите предполагат, че умерената консумация на кафе може да бъде лесна и достъпна стратегия за подобряване на физическото здраве и забавяне на клетъчното стареене при тази високорискова група пациенти. Важно уточнение: Проучването е наблюдателно (асоциативно), което означава, че показва връзка, но не доказва категорично, че кафето е единствената причина за по-дългите теломери. Въпреки това, резултатите са оптимистични за любителите на кафе с подобни диагнози. Това, че изследването не установява причинно-следствена връзка между косумацията на кафе и дълголетието, а само корелация, е просто констатация на положението с медицинските изследвания по принцип - те установяват само корелации, в много редки случаи се добират до връзката причина-следствие. Както виждаш, едностранно питане на ИИ дава едностранен отговор с ниска или никаква информационна ценност Смисълът на такова питане е да се сумаризира статията и резултатът да се филтрира по даден критерии (и отговорът да се доукраси със съответни халюцинации на модела). Изобщо, подобен тип питане (като към гуру) е вреден начин за ползване на ИИ, но това е съвсем друг въпрос...

Ех, когато се забърка квантовата физика със философията и се добави подправка като "съзнание", се оформят интересни каши, безкритично консумирани от масовата публика, с почти толкова полза... Има и други, доста по-перспективни и работоспособни гледни точки за това какво е и как възниква съзнание. И че то не е само човешка характеристика, а вече го имат в зачатъчна форма дори машини. Има един известен учен по изкуствен интелект (ИИ), считан за един от бащите на ИИ - Jürgen Schmidhuber (Юрген Шмидхубер), и той изказва интересна и работеща идея за това, какво е съзнанието. В бележките си намирам един цитат свързан с него: "В полза на това, че невронните мрежи рано или късно ще придобият съзнание, говори функционализмът. Тъй като нашето ментално състояние се определя от функциите, а не от субстрата, всички функции на човешкия мозък ще могат да бъдат възпроизведени във виртуална машина. Това съвпада и с представата, че съзнанието възниква в процеса на обработка на информация. Има учени, които считат, че мислещите съзнателни машини вече са сред нас. Например, германският и швейцарски учен Юрген Шмидхубер. Той работи именно с неврони, които имаха функции за обучение за избягване на лошото и стремеж към доброто. Шмидхубер има свои интересни идеи. Например, той предлага съзнанието да се разглежда като неизбежен страничен продукт на компресирането на данни. Според Шмидхубер, интелигентната система се стреми да намира закономерности в данните, за да ги представи в по-компактна форма. Колкото по-добре системата намира закономерности, толкова по-ефективно е компресирането. Системата се „интересува“ от данните, които все още не може да компресира ефективно, но където се очаква напредък. Това я подтиква да изследва света по-нататък — подобно на дете, което изучава заобикалящата го среда. За да компресира потока от усещания и да предскаже бъдещето, системата трябва да моделира не само външния свят, но и себе си във времето. Този вътрешен модел на себе си, който следи за състоянието и действията си, е зародишът на съзнанието. Шмидхубер свързва дори чувството за красота и естетическо удоволствие с неочаквано подобрение на компресията: когато системата открие неочаквана закономерност, нейният модел на света се подобрява – и това се преживява като „красота” или „разбиране”. Полезното на тези идеи е, че Шмидхубер „заземява“ концепцията за съзнанието. Предлага да я разглеждаме като страничен продукт от работата на интелектуалната система. Така че, може би всяка система, която успешно изпълнява задачи, започва в малка степен да притежава съзнание, което след това може да се развие. Това естествено повдига много етични въпроси, с които хората не искат да се занимават. Може би затова идеите на Шмидхубер толкова често се приемат с остри критики." Може много да се намери за концепцията на Шмидхубер по мрежата, за съжаление сега съм ограничен в тази възможност... Ще публикувам от бележките си само превод на едно негово интервю от преди пет години: The non-mystery of consciousness: the theory of Juergen Schmidhuber (Не-мистерията на съзнанието: теорията на Юрген Шмидхубер) Когато се опитваме да дефинираме съзнанието, бързо се губим в разнообразието от явления, чрез които то се проявява. Преглеждайки дефинициите за съзнанието, предложени от философи, невролози или психолози, изглежда, че всеки от тях притежава част от истината, без никой да може да улови същността ѝ. Сякаш думата „съзнание” може да има само многозначност. Това обаче би означавало да забравим, че повечето от природните явления, които днес считаме за тривиални, са преминали през подобна фаза на неяснота. Помислете за теорията на еволюцията. Преди дарвинизма хората забелязваха разнообразието сред видовете, събираха и категоризираха фосили, фермерите извършваха селекционно развъждане и опитомяване в продължение на поколения, но никой не можеше да определи точно какво е общото между тях. Докато един ден, сякаш достатъчно парченца от пъзела бяха събрани, основната картина се разкри и можеше да бъде предложена кохерентна теория. Реших да напиша тази статия, защото съм убеден, че за съзнанието тази стъпка вече е направена. А човекът, който стои зад елегантната теория, която изглежда перфектно обобщава съзнанието, е Юрген Шмидхубер, изследовател в Института за изкуствен интелект „Dalle Molle“ в Швейцария. Нека започнем с един прост мисловен експеримент от областта на изкуствения интелект (ИИ), както прави проф. Шмидхубер. Може да изглежда нелогично да започнем от днешните системи за ИИ, тъй като те изглеждат значително по-нисши от всеки биологичен мозък, особено в контекста на съзнанието. Но както видяхме по-горе, опитът да разберем съзнанието, като разглеждаме директно фракталната сложност на човешкия мозък, е прекалено труден. Започването от по-проста система, както често се прави при изучаването на ново явление във физиката и математиката, е полезно за развиване на първоначална интуиция, от която след това може да се направи обобщение. Представете си роботизирана ръка, контролирана от изкуствена невронна мрежа, или по-точно, от рекуррентна невронна мрежа (R.N.N.). Тази ръка е обучена да изпълнява задачата да премества куб от единия край на масата до другия. Над масата е разположена камера, чийто видео сигнал се използва като сензорен вход от R.N.N. За да се осъществи обучението, мрежата трябва да създаде вътрешно представяне на визуалните елементи, полезни за задачата, като куба или масата. В изкуствените невронни мрежи това става чрез процес на компресиране. Мрежата компресира входните данни, като намалява тяхната размерност, което позволява да се изглади шума, но и да се създадат представителства за обектите, важни за задачата, в по-опростено пространство. И двете водят до генерализация и учене. Крайният продукт на този процес на учене се нарича латентно пространство, в което обектите или състоянията се представят като вектори. Например, в нашия мисловен експеримент процесът на учене може да се осъществи на различни маси с различни форми и цветове. Тъй като тези маси винаги играят една и съща роля в задачата, очакваме те да бъдат представени от почти колинеарни вектори в латентното пространство. От друга страна, кубът играе много различна роля по отношение на задачата и затова ще бъде представен от вектор, който е силно ортогонален на представянето на всяка маса. Сега нека въведем втора R.N.N. Задачата на тази втора мрежа не е да контролира ръката, а да предскаже какви биха могли да бъдат резултатите от действията на ръката. Както и първата ни мрежа, втората трябва да създаде представителства на визуалните елементи, които са важни за предсказване на това, което се случва на масата. И тук се случва нещо интересно. Има едно нещо, което винаги е налице пред камерата и което е от решаващо значение, когато се опитваме да разберем какво се случва на масата – самата ръка. Мрежата се нуждае от вътрешно представяне на ръката като физическо тяло, съставено от цвят, текстура, форма, но освен това се нуждае и от модел на това как ръката взаимодейства с и влияе на света. И така мрежата научава представяне, модел на своето физическо аз и как „то“ може да влияе на света. Но можем да отидем по-далеч, да кажем, че в допълнение към камерата, тази втора мрежа може да вижда и състоянието на първата мрежа, тази, която отговаря за контрола на ръката. Тъй като състоянието на тази първа мрежа е пряко свързано с движението на ръката, то е от първостепенно значение за втората мрежа, за да предскаже какво се случва на масата. Следователно, тази втора мрежа също създава представяне за това как състоянието на първата мрежа влияе на света. И това е съзнанието: ментален модел на вашето физическо и ментално Аз и на това как те могат да взаимодействат със света. Може да изглежда прибързано да се асоциира този модел на Аз, разработен от прост ИИ, със съзнанието. Но нека ви покажа две свойства на горния мисловен експеримент, които ще направят тази разлика да изглежда по-малка. Първото убедително свойство е, че движещият фактор, водещ до появата на този ментален модел, е полезността. Изкуственият интелект развива представителството на себе си като необходимост, за да изпълни задачата си по-ефективно. Може да звучи очевидно, но това е важно свойство, защото природата цени полезността и винаги предпочита ефективни решавачи на проблеми, които минимизират разхода на енергия. Следователно, ако проста невронна мрежа е разработила модел на себе си, за да работи по-добре, би било вероятно подобно явление да се появи при животните чрез естествен подбор. Второ удобно свойство на настоящата теория е, че тя се обобщава за всяко ниво на съзнание. Ако съзнанието е възникнало чрез еволюционен процес, в началото то трябва да е било в проста форма. Към днешна дата би било неелегантно да се разработи теория за съзнанието, която да работи перфектно в случая с хората, но не и за мравките или делфините. А горният мисловен експеримент показва, че менталните модели на АЗа могат да се появят в много прости обстоятелства. Като разглеждаме тези свойства, изглежда, че на нашата изкуствена интелигентност не й липсва много, за да може да се каже, че е развила съзнание. Ако приемем да направим тази стъпка, въпросът е: какво казва това за нас, хората? Според новоприетата ни дефиниция за съзнанието, сега знаем, че за да разберем какво е човешкото съзнание, трябва да знаем как хората взаимодействат със света. Въпросът става: какви възможности за взаимодействие предлагат на хората техните физически и умствени способности? Противопоставящи се палци, изправена стойка и прекомерно голям неокортекс са някои от характеристиките, които използваме, за да разграничим хората от останалата част от животинския свят. Просто погледнете човешката ръка и се възхитете на неразумната прецизност, с която тя може да бъде използвана, за да оформяме средата си. Безбройните възможности, които ръцете предлагат, се нуждаят от вътрешно представяне, за да могат хората да ги използват по най-добрия начин и по този начин да имат по-висока степен на оцеляване. Следователно, трябваше да се осъществи съвместна еволюция между човешкото тяло и умствените представи, необходими за най-доброто му използване. Този процес на съвместна еволюция се засили, когато започнахме да разработваме инструменти, които стократно увеличиха възможните взаимодействия, които имаме със света. Ако се вгледам в себе си, бързо забелязвам, че съм вътрешно усвоил използването на очила, компютри или автомобили, когато мисля за себе си или за това как планирам да взаимодействам със света. В допълнение към физическото ни Аз и материалното ни взаимодействие със света, тази демонстрация може да бъде разширена и към социалните взаимодействия. В ежедневието си повечето от нас, като мъже и жени, не толкова предприемаме действия във физическия свят, колкото взаимодействаме един с друг и влияем на психиката си. За да го правим успешно, трябваше да разработим и ментални модели за това как другите ни възприемат в социални ситуации и за социалните инструменти, с които разполагаме, когато взаимодействаме един с друг. За да обобщим, съзнанието е страничен ефект от въплъщението на човешкия опит, но инструментите, които използваме, също влияят на съзнанието ни на фундаментално ниво. --- Когато интервюиращият попита Юрген Шмидхубер дали един ден ще проектираме съзнателен изкуствен интелект, отговорът му беше категоричен: това вече се е случило. Защото всяка интелигентна система, органична или цифрова, която се нуждаеше от представяне на себе си, за да реши задачата си, най-малкото в елементарна форма, е развила съзнание. Сега остава един въпрос. Тези зародиши на съзнание ни се струват на нас, хората, напълно отделени от мистифицираната концепция за съзнание, с която се обграждаме. Но тъй като ще произвеждаме все по-усъвършенствани системи за изкуствен интелект, кога ще можем да кажем „това нещо е съзнателно“? И да приемем, че те наистина са съзнателни, ще остане наша работа, като акт на вяра.

Маке, колкото и да се усукваш, резултатите от изследването са статистически значими. И оборват всичките ти фантазии, че кафето било вредно. Колккото и да е вредно, имаме резултат - удължаване на теломерите, свързано с продължителността на живота. Колкото и да са изследвали, резултатът е че кафето не е вредно За разлика от целият спам по темата... В тая материя няма доказани теории. Всички преживяват с хипотези. Чети текстовете за да получиш смисъла им, а не за да намериш някакви аргументи подкрепящи твоите си представи. Защото пропускаш аргументите, способстващи представите да се променят

Една забележителна фотография на 100-годишна възраст: Тази 100-годишна фотография на лейбгвардейците от Кексхолмския полк (полк на Руската Императорска гвардия) е уникална. Уникална е с това, че на снимката са изобразени над 1000 души, подредени в 25 редици по 50 души във всяка. Снимката е забележителна и с внушителните си размери (42х94 см), което при достатъчно увеличение позволява да се разгледат лицата на всеки от заснетите войници (увеличен фрагмент): Но как преди повече от 100 години фотографът е успял да направи снимка с такова качество, остава загадка. И най-интересното е, че снимката с такива размери е оформена в паспарту и рамка. Експерти в областта на фотографията потвърждават, че снимката е отпечатана по контактен метод от стъклен негатив. Най-вероятно камерата за негативи с такива размери е била създадена по поръчка или фотографът (останал неизвестен) я е сглобил сам. Фотографът, на когото принадлежи този уникален (по всички параметри) кадър, е свършил невероятна работа. За съжаление, не е известно с точност и каква техника е била използвана за направата на тази снимка.

Доказано: кафето удължава живота! Буквално вчера излезе ново проучване на King’s College London, която изучава как кафето е свързано с по-бавно биологично стареене при хора с тежки психични заболявания – до определена граница. "Coffee intake is associated with telomere length in severe mental disorders" (Vid Mlakar et al.) was published in BMJ Mental Health. DOI: 10.1136/bmjment-2025-301700 Проучването установява, че консумацията на кафе в рамките на препоръчваната от NHS граница е свързана с по-дълги теломери – маркер за биологично стареене – при хора с биполярно разстройство и шизофрения. Ефектът е сравним с биологична възраст, по-млада с около пет години. Теломерите са структури, които предпазват ДНК. С напредването на възрастта теломерите на хората се скъсяват като част от естествения процес на стареене. Доказано е, че този процес се ускорява при хора с тежки психични заболявания, като биполярно разстройство и шизофрения, чиято средна продължителност на живота е с 15 години по-кратка от тази на общото население. Именно тази установена статистическа разлика дава възможност да се установи ефектът от кафето. Предишни проучвания показват, че кафето има ползи за здравето. То може да намали оксидативния стрес при общото население, като спомага за забавяне на биологичните процеси на стареене, като съкращаването на теломерите. Новото проучване, публикувано в BMJ Mental Health (линкът по-горе), изследва дали консумацията на кафе може да забави този процес на стареене при хората с тежки психични заболявания. Изследователи от Института по психиатрия, психология и невронауки измериха ефектите от консумацията на кафе върху дължината на теломерите при 436 участници на възраст от 18 до 65 години с шизофрения, биполярно разстройство или тежко депресивно разстройство с психоза. Те установиха, че консумацията на до четири чаши кафе на ден е свързана с по-дълги теломери, сравними с биологична възраст, която е с пет години по-млада от тази на хората, които не пият кафе. Най-дългите теломери са наблюдавани при хората, които консумират три до четири чаши на ден. Прекалено голямото количество кафе намалява този положителен ефект, като участниците, които консумират повече от четири чаши, имат по-къси теломери от тези, които консумират между три и четири чаши. Тези ефекти се запазиха и след отчитане на разликите във възрастта, пола, етническата принадлежност, медикаментозното лечение и тютюнопушенето. Д-р Аас добави: „Проучвания като това подкрепят идеята, че трябва да се откажем от възприемането на кафето като просто „добро или лошо“ и вместо това да разгледаме по-балансирана гледна точка. Все пак тези резултати трябва да бъдат потвърдени в други независими проучвания и дългосрочни изследвания, преди да можем да определим дали това е причинно-следствен ефект.“ Данните са от норвежкото проучване TOP, събрани между 2007 и 2018 г. Изследователите включиха участници, за които имаше налични данни за диагноза на психичното здраве (оценена с помощта на структурирано клинично интервю за DSM-IV), дължина на теломерите (измерена чрез извличане на ДНК от кръвни проби) и самооценена консумация на кафе. Изследователите отбелязват, че проучването не разполага с информация за вида на консумираното кафе (разтворимо или филтрирано) или концентрацията на кофеин във всяка чаша. NHS съветва да се ограничи приема на кофеин до 400 mg/ден (приблизително четири чаши кафе). Проучването е финансирано от Изследователския съвет на Норвегия, KG Jebsen Stiftelsen и стипендия на Медицинския изследователски съвет. Екипът наскоро получи финансиране от гранта „Маргарет Темпъл“ на Британската медицинска асоциация за проучване на скъсяването на теломерите в продолна кохорта от пациенти с психоза. Този проект ще им позволи да проучат по-подробно как няколко фактора, свързани с начина на живот, както и стресът, влияят върху скоростта на скъсяване на теломерите с течение на времето.

Времето "възниква, когато имаме много събития, които да формират, цитирам се: "система от отношения, отразяваща координацията на последователни състояния или явления (последователност, продължителност и т.н.), образува време." Ако стигнем до ситуация (много кратки процеси, например близо до планковият интервал), когато принципно не можем да построим еталон, концепцията за "време" там се разпада.

Какво означава "дълго време не се случва друго събитие"? Как се определя че е дълго? Хватката тук е измерването. Измерванията и на времето, и пространството във физиката са относителни (а има и абсолютни измервания). Относително измерване е, когато на дадена величина налагаме еталон от същата величина. Например за да измерим дължината на улицата, на нея налагаме еталонът наречен "метър" и приет за единица, съответно получаваме колко пъти еталонът се налага върху улицата. Същото е и с времето, там за еталон имаме еталонен процес, който за общност е наречен "часовник", чиято единица е секунда. И даден времеви интервал определяме по това, колко пъти еталонният процес се е завъртял, колко секунди продължава измерваният процес. По тази причина между двете измервани събития има много събития, които се случват с процеса на часовника. Изобщо, материята се състои от огромно количество частици и обекти, и с всеки от тях непрекъснато се случват някакви събития. Няма интервал без събития от тази гледна точка..

Ние си имаме много по-изявени хора със супер способности: Мистер Сенко, Факира Мити, Орфи, Астор, да не изброявам Не се прави така...

Онази глупост за "неразвалените часовници" забрави ли? Повтаряш я сто пъти, докато едно прочитане на статията на Айнщайн ще доведе до отговор на въпросите ти. В случая използваш незнанието си като аргумент. Трябва да почнеш и да вникваш в аргументите, освен да пишеш.