scaner

Коментар от https://t.me/kremlin_secrets/2722 : Повече от 50 военни се предават на украинците в района на Работино. Те са били бити от командира си и не са имали какво да ядат "С нас се свърза военен, чиито колеги са се предали на украинската армия в района на Работино в Запорожка област преди няколко дни. Потвърдихме тази информация от три източника - в Генералния щаб и сред бойците, които са на фронта. Един от военните разказа следното: "Преди седмица имахме сериозни загуби, загинаха много момчета. В същото време спряха да ни носят храна, търсехме я сами, но често имаше моменти, в които просто нямаше какво да ядем (източникът потвърди информацията за проблемите с храната на фронта, писахме за това - бел. ред.) Бойците помолили командира да им позволи да се оттеглят, за да наберат сили. Офицерът реагирал "неадекватно и с гняв". Той се нахвърлил върху войниците, които поискали да им бъде позволено да се оттеглят, и пребил няколко от тях. В резултат на това 52 мъже решили да се предадат на врага. Преди това те нападнали командира, " сгънали го" и заедно с офицера се предали на украинците. Седем души, сред които и нашият събеседник, не се предадоха. След този инцидент те бяха отведени от Работино към Токмак. Източникът ни в Генералния щаб потвърди информацията за предаването на точно този брой войници - 53 заедно с командира. Що се отнася до проблемите с храната, той каза, че "има тежки боеве, така че има трудности с логистиката". Що се отнася до положението в Работино, представителят на Генералния щаб заяви, че "по-голямата част от селото е загубена, но боевете продължават"."

Географията е коренно различна.

Следственият комитет на Руската федерация официално потвърждава смъртта на Пригожин и Уткин в самолетната катастрофа на 23 август. Както е посочено в съобщението на Следствения комитет на Руската федерация в рамките на разследването на самолетната катастрофа в Тверска област, завършени са молекулярно-генетичните експертизи. "Според резултатите от тях е установена самоличността на всичките 10 загинали, те съответстват на списъка, посочен в полетния манифест", заявиха от СК.

Коментар от Константин Машовец: И така, украинските въоръжени сили започнаха бойни действия за овладяване на първите позиции на основната отбранителна линия на противника по направлението Токмак-Мелитопол. Към момента не разполагам с конкретни, проверени данни за първите им резултати. Но според редица, както се казва, "доклади от терен" на мои читатели, предните части на ВСУ вече са успели, поне в един участък, да проникнат на дълбочина до 1 км в първата позиция на основната отбранителна линия на противника. По обясними причини не мога да назова къде точно, но тези, които следят внимателно моите доклади, мисля, че са напълно способни сами да се досетят - в кой район, на кой участък и в посока на кое селище се случва това .... По-добре е да се опитаме да разберем как може да действа врагът в тази ситуация и каква може да бъде неговата реакция на последните събития .... Първото нещо, което се набива на очи и за което писах в прегледа отпреди ден, е доста нервният характер на първата реакция на вражеското командване. Това, от своя страна, доведе до опит да се изтегли към района на с. Новопрокоповка, както и към фланговете на този район, максималният възможен брой повече или по-малко боеспособни сили и средства, които все още са на разположение на руското командване в това направление. Това включваше и съседните участъци на Васильовското направление. В частност, оттам врагът изтегли: - 810-а отделна бригада морска пехота (obr MP), до около 2 батальона - 503-ти мотострелкови полк (МРП), макар и не целият, до един батальон. - 4-та военна база (ВБ), до един батальон.... След освобождаването на село Работино от предните части на ВСУ е очевидно, че, както се казва, "се е образувала пролука" в бойния ред на противника в посока към село Копани. Защото в действителност, след като освободили селото, ВСУ преодолели местните вражески укрепления, които се намирали точно между него и село Копани (банално ги заобиколили от изток), като се озовали южно от тях. И съответно получиха възможност да обърнат десния си фланг в западна посока и да започнат атака на с. Копани.... Именно поради тези обстоятелства противникът започна да придвижва батальоните си от Василиевското направление към района на с. Копани. И сега в бързината, с тяхна помощ, се опитва да организира отбрана между това село и Работино, което вече е освободено от ВСВ.. И дори това не е основната заплаха за врага в момента. Най-неприятните неща за него се случват малко по на изток - между селата Новопрокоповка и Върбовое.... Където по стечение на обстоятелствата "се оказаха" не само първите позиции на главната отбранителна линия на противника, но и се осъществява основното настъпление на предните части на ВСУ в общо южно направление... Което противникът очевидно не може да спре още.... Три основни неща сега "изнервят командването на рф", а към тях по всяка вероятност може да се добави и четвъртото в частност: - Напредващите части на ВСУ са се приближили максимално близо до село Новопрокоповка (буквално до първите къщи на селото в северната му част, остава им да преминат само едно поле). - Освен това ВСУ много активно и упорито изтласква противниковите части от 201-ви мсп от височините, разположени североизточно от селото. - И... Село Върбово. По-точно, фактът, че ВСУ се намира на по-малко от 2 км от него. Излизането на предните части на ВСУ към него ще означава пробив на първата позиция на главната отбранителна линия на противника. - Четвъртото може да бъде направлението Малая Токмачка - Новофедоровка, където ВСУ напоследък също се активизира по пътя Н-08. Как противникът ще се опита да спре по-нататъшното развитие на ситуацията по това направление в негативен план? И той вече реагира... 1) Посоката към град Пологи, северно от селото. Върбово (с. Новопрокоповка и между пътища N-08 и Т-08-15), противниковото командване разполага основните сили на 7-а въздушнодесантна щурмова дивизия и 108-а въздушнодесантна щурмова дивизия, подсилени от комбинирани тактически подразделения на 22-а самостоятелна бригада "Специални сили". Основната задача е да се попречи на предните части на ВСУ да настъпят към линията Новофедоровка-Върбово и да задържат района на Новопокровка. 2) Основната отбранителна линия и непосредственото направление към с. Вербовое и с. Новопокровка. Основните сили на 42-ри мсд, неговите 70-ти и 71-ви мсп, подсилени от цяла "плеяда" батальони от типа БАРС и остатъците от 1430-ти и 1441-ви мсп ТРВ (предимно по фланговете), прикриват главната отбранителна линия и направлението към с. Вербовое и с. Новопокловка. 3) Неотдавна преместеният на това направление 201-ви мсп на противника сега изпълнява частна, но доста важна задача - той се придържа към височините североизточно от с. Новопрокоповка и се опитва да ги задържи на всяка цена. И това е напълно разбираемо - заемането им от предните части на ВСУ ще затрудни много противника да организира цялата отбрана в най-застрашителното направление. 4) Очевидно е също така, че пред командването на противника е стоял проблемът какво, как и къде точно да заеме на позициите на главната отбранителна линия.... Основно поради факта, че ВСУ непрекъснато разширява своето "вклиняване". Понастоящем врагът вече е заел съответните участъци със силите и средствата, с които разполага, и по-специално: - Батальон от 100-а самостоятелна разузнавателна бригада (orvbr) заедно с батальон BARS-3 се опитват да задържат това разширение вдясно от 201-а СРБ, която вече е на основната линия на отбрана. - 417-и независим разузнавателен батальон е разположен във и около село Вербовое, очевидно на основната линия на отбрана. - Подразделенията на 291-ви мсп и 249-ти омтп СПП очевидно също заемат позиции на главната линия на отбрана на противника югозападно от с. Новопрокоповка (приблизително в района на с. Илченково). Както се вижда... противникът не разполага с много сили и средства, за да може просто да "спре" настъплението на ВСУ към Токмак... Мисля, че основният въпрос е друг - как ще ги използва.... И дали руското командване ще намери нещо "съществено", за да удържи основната отбранителна линия в близко бъдеще. Защото "пукотевицата" в района на Новопрокоповка и Вербовое вече се чува съвсем ясно в Токмак... (https://t.me/zvizdecmanhustu/1155)

Интервю на ръководителя на ГУР Кирило Буданов (на украински): Накратко: Защо прогнозата на Буданов за освобождаването на Крим не се потвърди? Защо комбинираният начин за освобождаване на Крим е военна тайна? Защо боновите заграждения и потопените фериботи няма да помогнат за защитата на Керченския мост? Колко морски дрона пуска Украйна, за да атакува флота на Русия? Защо има повече агенти на ГРУ? Защо Русия все още не е загубила на бойното поле, но в стратегически план е загубила? Кой чака "смъртта на царя"? Дали видеоклипът с часовника показва истинския Путин? Суровикин и Юдин са били против пълномащабно нахлуване? Защо главният разузнавач има нужда от канарчета в кабинета си? "Путин не разполага с нищо друго освен с човешки ресурси. Няма икономика, няма военнопромишлен комплекс, военните резерви са изчерпани" - Буданов Основното от интервюто на ръководителя на ГУР: Невъзможно е да се върне Крим без военни действия; Ние не държим полуострова под пълен контрол на огъня, но имаме възможност да ударим всяка част на Крим; В Оленевка е унищожен цял дивизион С-400 "Триумф"; за да бъде заменен, комплексът ще трябва да бъде изведен от друго направление; Ударите ни по Крим не променят логистиката на руснаците, но значително усложняват действията на всички руски войски в този район; Нямаме проблеми с космическото разузнаване, за един час вече знаем ситуацията във всяка точка; Хората не напускат масово Крим, те изтеглят предимно бизнеса си; Руските кораби са спрели да излизат отвъд рейда на Севастопол, морските дронове са парализирали дейността на Черноморския флот на Руската федерация; представители на ФСБ се опитват да преминат от Крим в Руската федерация по всякакъв начин (подкупи, чрез връзки, отиване на понижение) - това е най-добрият показател; Путин, когото всички са свикнали да възприемат, е видян за последен път на 26 юни 2022 г; Канарчета в кабинета - детектор срещу отрови;

И малко веселба На вашето внимание руската безаналогава тактическа снайперска пушка на Лобаев - ТСВЛ-8 "Сталинград", в калибър 338 Lapua Magnum. (видео: https://t.me/besarabskifront/11657) Снайперските пушки на Lobaev се произвеждат от 2010 г. насам. Е, какво да кажа... Добра, качествена пушка! Нека те я приемат на въоръжението си! Източник: Александър Коваленко

Тръшкай се, тръшкай се. Само се справи с тая миризлива течност дето изпускаш, че не се трае по форума

И аз това казвам, Тая гъба ти води деменцията, и единствената смислена реакция по темата е да повтаряш като папагал "ти си..." Огледай се, грам мисъл няма в коментарите ти в последните няколко страници. "Гъба" даже е комплимент

Селището стои в сивата зона. Освен това картата е твърде щедра за украинците Ползвай DeepstateMap.live

Няма такова нещо. Ако бяха свободни, да са ги отвяли руснаците от юга отдавна.

Което само демонстрира, че посоката на движение на картечницата не предопределя директно посоката на оставената следа, движението на "зайчето". Тя се определя и от много други параметри. Но както виждаш, при не много строги условия може да получиш следа нарастваща с произволна скорост на ограничен участък или по целият екран.

Регистрираме скоростта на зайчето, т.е. с каква скорост то ще напусне далечната позиция и следата му ще се придвижи до текущата. Не, няма пренос в този процес. Движението на режещата точка не е движение на един обект (както и зайчето не е), а ограниченията на СТО са само за един обект, и няма как да предаваш чрез него информация. Помисли малко, как може да предадеш информация, след като управляваш ножицата с досветлинна скорост? Зайчето е същото, в опростеният случай е стрелба с подвижна картечница, различните куршуми попадат на различни места, и следата от попаденията може да се променя с произволна скорост, зависи от движението и честотата на стрелбата. Резултатът се получава, защото имаме почти паралелен полет на различни куршуми, създаващи следата на екрана. Тази паралелност може да е произволно близка, но различните ъгли осигуряващи различно място на попадение на екрана, както и отдалечеността на екрана, гарантират неограничена скорост на промяна на следата.

Защо? Скоростта на светлинното зайче върху екрана е право пропорционална на дистанцията, на която се проектира, която няма граница. Можем да проектираме зайчето на произволна далечина, и бързо да обърнем огледалото така че зайчето да е съвсем близо до нас. Скоростта на режещата точка е пропорционална на единица върху синус ъгъла който сключват режещите части, която също няма горна граница.

Логично е. От обект, който (гранично) се движи със скоростта на светлината, информация за присъствието му и характеристиките ще получим едва когато стигне до нас.

Аз нали ти казах, че трябва да си вземаш лекарствата? Тогава няма да те спохождат измислени халюцинации Ограмоти се какво е направено, преди да цивриш толкова жално... Нещата са далеко извън твоите представи, това му е интересното на живота

Така е, на едно мнение сме Съществуват и други съвсем легални величини с размерност "скорост" - например скоростта на раздалечаване на два обекта в някаква ИС, която скорост може да надхвърли светлинната. Или скоростта с която се придвижва светлинното зайче, която няма горна граница. Или скоростта с която се мести режещата точка на затваряща се ножица. Всички са легални скорости над светлинната, даже за разлика от дискутираната скорост, са измерими. Това, което ги обединява, че това не са скорости на обект в избраната ИС. А когато говорим за скорост, имаме това пред вид, освен ако специално не се уговори друго.

Няма от какво да ме е страх Има огромно количество на порядък по-прецизни и точни експерименти, които го опровергават и потвърждават СТО. Ама трябва да се информираш за тея работи, с тръшкане не става. И прави разлика между "парадокс", което е вътрешно логическо противоречие (и което няма място в случая), и опит за експериментална проверка, каквато е правил Маринов. Стига с тея детинщини с объркването на понятията, сам се цакаш по тоя начин.

Както сам виждаш, с тая гъба в главата нищо не ти се получава Умствено си кастриран, не знам при какви обстоятеллства, но е непоправимо...

Приказката тръгна от примера, за разстоянието изминавано до слънцето от земята, и интервала времето за достигане на слънцето, който в системата на движещият се може да стане произволно малък. И делейки ябълки на круши (величини в различни системи!), ти достигна до извода за безкрайна скорост. Аз само подхванах темата, за да стигнем до извода, че трябва да се работи с величини в една и съща система, за да има измеряем смисъл резултатът Защото всички съставки на една измеряема величина са измерими в една и съща ИС.

Ами вероятно ще има. Когато го правиш така с раздалечени часовници, то имаш сигнал, който бие път за някакво време, за което време обектът може да се премести. Става по-сложно, трябва да се отчитат много допълнителни тънкости. Но ако ги отчетеш, става.

Ами примерно, правиш си едно голямо поле с фотодетектори, записваш от тях непрекъснато информацията, и анализирайки я, може да намериш граничните детектори сработили в някакъв, еднакъв момент. Проблемът е само технически, не е принципен.

Пак да питам, скоростта на кой обект, измерима в ИС, може да надхвърли светлинната? Не говорим за скорости, които не могат да се измерват

Проблемът е, че трябва да се прави с мисъл. А така, няма смисъл и полза Нищичко не си разбрал от онзи експеримент. Както и от това, че мислен експеримент не може да доведе до противоречие по никакъв начин. Мисленият експеримент е форма на моделиране по дадена теория, демонстрация как тя работи като се прилагат нейните закони. Ама при плитки умове парадоксите от вътре им извират Пиле шарено, преди да си научил за какво става дума в СТО, и кое с какво се яде, не виждам смисъл нещо да ти пригласям. А сега си още на ниво детска градина.

Коментар от Александър Коваленко по повод обстановката около Роботино, Запорожска област: Аутобан 0408 Руснаците се вкопчиха в Роботино със зъби и нокти. Това не е изненадващо. Всъщност Роботино беше опора на границата между първата и втората линия на отбрана. Загубата му на РОВ беше изходът на СОУ по автомагистрала 0408, за да пробие втората отбранителна линия, с клинове, забити по фланговете. Всъщност сега точно на това място запорожката отбрана на РОВ започва да се пука по шевовете най-силно, макар че, изглежда, защо да го прави? В края на краищата Запорожската група войски "Изток", с численост около 100 000 л.с., е 3 или повече пъти по-голяма от настъпващите украински сили. Освен това втората отбранителна линия е с дълбочина 15-20 км, докато първата отбранителна линия е имала средна дълбочина 5 км. Наистина ли командването на РОВ има от какво да се притеснява, след като разполага с отбранителна линия, три пъти по-дълбока от тази, която СОУ пробиваше в продължение на два месеца и половина? Да. И трябва да разберете защо. Първата отбранителна линия е най-трудното препятствие от всички за настъпващите сили. До голяма степен защото това са минни полета, осеяни с окопи и траншеи, подложени на вражески огън. Минните полета и вражеските позиции забавят напредването на настъпващите сили, а артилерията ги допълва. Във втората отбранителна линия броят на минните полета е в пъти по-малък, но там е съсредоточен механизираният компонент: танкове, ББМ, артилерия. И именно с този компонент атакуващата страна има не по-малко проблеми, отколкото с минните полета на първата линия. Но има и един нюанс. Сега невероятен брой единици са съсредоточени по протежение на пътя 0408, за да противодействат на пробива на СОУ . Това са парашутистите от 7-ми ДШД, и морските пехотинци от 810-ти ОБР МП, и артилеристите от 4-ти ОБР, и разузнавачите от 100-ти ОРБр, и 1430-ти и 1431-ви МСП на помощен състав т.е. териториални войски. Като цяло масата е голяма, но изхабена и към момента критично недостатъчно окомплектована. Това означава, че те просто не разполагат с необходимото количество оборудване, което да отговаря на нуждите и характеристиките на провеждането на втората линия на отбрана. Още в началото на годината, когато описвах ситуацията с екипировката на РОВ по плацдармите, отбелязах, че на юг те са в едно от най-лошите положения. След два месеца и половина активни бойни действия положението се влоши още повече. Това означава, че те няма да могат да задържат напълно втората линия. И сега, изправено пред ситуация, в която основният ресурс, който би трябвало да удържи противника по втората отбранителна линия, просто не е наличен в достатъчно количество, командването на РОВ започва да изпада в паника. А в крайна сметка е освободено само Роботино. Старомлиновка не е далеч. Представете си отбранителна линия, разкъсана на две места едновременно. Разкъсана, когато силите просто не стигат, за да се запуши дори един пробив. Но най-интересното в тази ситуация е, че тя може да се разкъса на още едно място. Но за това ще поговорим по-късно, а засега гледаме аутобан 0408.

Съдбата на Вагнеровците след смъртта на Пригожин. (https://t.me/stranaua/120153) Един от най-обсъжданите въпроси във връзка със смъртта на Пригожин е бъдещето на "вагнеровците". Този въпрос е наистина важен, тъй като може да повлияе пряко на войната в Украйна, и затова нека го разнищим по-подробно. На първо място, трябва да се разбере, че ЧВК "Вагнер" под ръководството на Пригожин беше "частна" компания само по име. В действителност тя беше една от силовите агенции на Руската федерация, работеща под контрола и с парите на руската държава (след бунта Путин специално подчерта огромните суми за финансиране от бюджета, които бяха отпуснати на Пригожин). Но този актив беше формално "записан" на топ мениджъра, назначен от истинските собственици. Това е Пригожин. В някакъв момент той се почувствал достатъчно силен, за да се опита да "изтръгне" този актив от собствениците, показвайки, че е негов единствен собственик или поне мажоритарен акционер. Опитът на висш мениджър, който номинално е собственик на дадено предприятие, да отнеме контрола над него от истинските му собственици е често срещан мотив за поръчкови убийства в постсъветското пространство от 90-те години на миналия век насам. И в този смисъл смъртта на Пригожин, от всички мистериозни събития, случили се в Русия от февруари 2022 г. насам, изглежда може би най-малко мистериозна. В същото време стойността на активите на Вагнер не е намаляла значително със смъртта на Пригожин и Уткин. Пригожин не е имал нищо общо с военния бизнес и се е занимавал с организационни въпроси, PR и финанси. А Уткин, въпреки че беше главен командир на ЧВК, но разчиташе в ръководството си на десетки други командири, които, общо взето, и изпълняваха пряко бойна работа. И именно тези командири са главната ценност на "Вагнер", тъй като те, съдейки по отзивите от различни страни (включително от украинските военни), са доста професионални и ефективни офицери, които Уткин е примамвал от редовната руска армия в продължение на почти десетилетие. В същото време според много военни експерти липсата на опитни командири, които могат да установят ефективно управление на битката, е един от основните проблеми на руската армия. И е логично да се предположи, че след смъртта на Пригожин и Уткин истинските собственици на "Вагнер" в лицето на руските власти ще се опитат да си върнат контрола върху този ценен актив в условията на война и отново да го използват за решаване на проблемите на фронта. Това е вариантът, който Путин предложи на войниците от Вагнер веднага след бунта на среща в Кремъл - да продължат да се бият, но под ръководството на други командири. Тогава Пригожин рязко се противопостави на това и командният състав го последва в Беларус. Сега Пригожин и Уткин ги няма, така че предложението вероятно ще бъде повторено. Вариантите за използване на " Вагнеровците" на фронта са многобройни. Това би могло да бъде например възстановяването на "Вагнер" като отделна част със свое самостоятелно командване, но в състава на руската армия или други сили за сигурност. Тъй като ядрото от 5-7 хиляди "вагнеровци", включително командирите, заминали заедно с Пригожин за Беларус, е запазено, то може да бъде увеличено, ако е необходимо, в армейски корпус от няколко десетки хиляди войници, като там се изпратят доброволци или мобилизирани войници, превръщайки го в нова ударна сила на руските войски в Украйна. Освен това командирите на "Вагнер" могат да бъдат разпределени между различни армейски части, като се укрепят проблемните зони. Може да им бъде възложено и командването на отрядите "Щурм Z", сформирани от затворници, в чието командване командирите на Вагнер вече имат опит. Основният въпрос обаче е дали самите вагнеровци ще се съгласят на някой от тези варианти. Както показаха юнският бунт и събитията след него (по-специално отказът да се изпълни пряката заповед на Путин да се спре бунтът, отказът на повечето командири на "Вагнер" от предложението на Путин да напуснат Пригожин), лоялността на "вагнеровците" както към руската държава, така и лично към Путин е нулева. Ядрото на ЧВК "Вагнер" се е превърнало в тоталитарна секта, която се поставя над държавата и я предизвиква. Сектата има собствена митология (примесена с култ към смъртта и ултрадесни мотиви), героичен епос и субкултура. Смъртта на Пригожин и Уткин със сигурност поставя под сериозен въпрос по-нататъшното съществуване на сектата. Те бяха нейни идеолози и лидери, безусловни обекти на обожание. Освен това, което е важно, финансирането се е осъществявало чрез Пригожин. Без " първосвещеници" и без пари сектата има малки шансове да оцелее. Ето защо не е изключено значителна част от " вагнеровците" да приемат предложението на руските власти, да напуснат сектата и да се върнат в служба на държавата. Известно е обаче, че сектантите живеят на собствена вълна. Ето защо действията им след смъртта на техните лидери могат да бъдат много различни и доста неочаквани. И дори в Руската федерация, а още повече извън нея, ще има много сили, които ще се опитат да използват остатъците от сектата на Прикожин срещу Путин и руските власти.