scaner

Пречистването на организма е вторичен ефект. Ролята на Църквата не е да се грижи за здравето, а да възвисява духа. И всички притчи трябва да се пречупват през този смисъл, а не да се търси оправдание на веганството, каквото липсва. Ти да не мислиш, че бедните хора тогава (а те са основната маса) са преяждали с месо и мазнини? Не, една от целите на постите е да се постигне видимост за някакво социално равенство - че и богатите трябва да се ограничават, за да влязат в царството небесно. Няма начин всички да станат без грехове. Тогава Църквата ще се обезсмисли, и тя като всяка йерархична организация не цели това. Издиганите за "светии" са с основна цел да има морален пример, който да следва населението, независимо че житиетата и подвизите им са просто измислени.

Колко пъти мислиш че е нормално да споделиш едни и същи факти, преди да се превърнат в спам и флуд? Не, това е просто препоръка за да излезеш от омагьосания порочен кръг, в който се мислиш за някакъв "здравословен" месия. Логиката е съвсем друга бира, там се работи с аргументи, а не със съвети.

Маке, демонстрираш ни огромно невежество, оправдавано с извратена веганска пропаганда. Първо се запознай малко с православието, преди да се изказваш по неговите практики. Иначе звучи глупаво и жалко... Да де, на приказки ли да вярваме, или да се огледаме в природата какво се случва? Той и Лазар според притчата оживява и почва да ходи, ама на

Ама Маке, не го пий бе! Никой не те задължава. Но да тормозиш другите с такава агресивна агитация, излиза далеко извън правилата на нормалното поведение. Успокой се, дъвкай си там тревичките, и не надничай в чашките на другите. Хората не са дебили, и те могат да четат и да се ориентират в информацията, съответно да си определят поведението и живота.

Огледай се малко де! Всички зеленчукоящни и тревопасни в наблюдаемата околност силно отстъпват по ум и интелигентност на месоядците. Защо ли? Лоши извинения си търсиш...

Ново проучване предполага, че гравитацията възниква от квантовата ентропия, предлагайки прозрения за тъмната материя и пространство-времето. (НаукаOFFNews, KALDATA) Представен е нов подход, който извежда гравитацията от квантовата относителна ентропия, запълвайки пропастта между две от най-фундаменталните, но на пръв поглед несъвместими теории във физиката: квантовата механика и Общата теория на относителността на Айнщайн. В ново изследване, озаглавено "Гравитация от ентропията", се предлага нова рамка, която може да направи революция в разбирането ни за гравитацията и връзката ѝ с квантовата механика. В продължение на десетилетия физиците се опитват да съчетаят принципите на квантовата механика с тези на Общата теория на относителността. Докато квантовата механика управлява поведението на частиците в най-малките мащаби, Общата теория на относителността описва силата на гравитацията в космически мащаби. Обединяването на тези две рамки е една от най-неуловимите цели в съвременната наука. Новият подход третира структурата на пространство-времето като квантова система, свързваща гравитацията с теорията на информацията. Установявайки връзка между квантовата механика, статистическата механика и Общата теория на относителността, това изследвне отваря нови пътища за разбиране на черните дупки, тъмната материя и тъканта на самата Вселена. Ролята на ентропията в гравитацията Връзката между гравитацията и ентропията не е ново откритие. Предишни изследвания показват, че черните дупки имат ентропия и излъчват радиация, явления, които намекват за по-дълбоки връзки между теорията на информацията и геометрията на пространство-времето. Холографският принцип, ентропията на вплитането са допринесли за тази нарастваща област на изследване. Черните дупки имат ентропия и излъчват радиация, явления, които намекват за по-дълбоки връзки между теорията на информацията и геометрията на пространство-времето. Новото проучване, публикувано в Physical Review D от Джинестра Бианкони (Ginestra Bianconi), професор по приложна математика в Лондонския университет "Куин Мери", се основава на тези идеи, като третира метриката на пространство-времето като квантов оператор. (В математиката метричното пространство е множество, в което е определено разстоянието между всяка двойка елементи. А метриката е функция, задаваща разстоянието между елементите на дадено множество) Тази концепция преформулира гравитацията, използвайки квантова относителна ентропия, мярка, която количествено определя колко различни са две квантови състояния. В този случай тя описва разликата между естествената метрика на пространство-времето и метриката, повлияна от полетата на материята. Този подход на статистическата механика модифицира уравненията на Айнщайн. При определени условия тези модифицирани уравнения все още дават познатите резултати от Общата теория на относителността. Въпреки това, моделът също така прогнозира малка, положителна космологична константа - в съответствие с наблюдаваното ускорено разширяване на Вселената. За разлика от предишни опити за обединяване на гравитацията и квантовата механика, тази рамка естествено включва термин, който съвпада по-точно с експерименталните данни. Ролята на ентропията и G-полето Важна характеристика на този модел е въвеждането на спомагателно поле, наречено като G-поле. Това поле функционира като множител на Лагранж*, налагайки ограничения за това как индуцираните от материята показатели влияят на кривината на пространство-времето. По същество то прецизира връзката между геометрията и материята. * С помощта на множителите на Лагранж може да се намери минимум или максимум на дадена функция f ( x ; y ; … ) при наличие на ограничения върху аргументите. Последиците от G-полето се простират отвъд гравитацията. Може да предостави нови прозрения за тъмната материя, невидимата маса, която влияе върху образуването и движението на галактиките. Въпреки десетилетия косвени доказателства, учените все още не са открили директно частици тъмна материя. G-полето може да предложи алтернативно обяснение, предефинирайки начина, по който физиците подхождат към тази космическа мистерия. "Тази работа предлага, че квантовата гравитация има ентропиен произход и предполага, че G-полето може да е кандидат за тъмна материя", обяснява професор Бианкони. "Освен това възникващата космологична константа, предсказана от нашия модел, би могла да помогне за разрешаване на несъответствието между теоретичните прогнози и експерименталните наблюдения на разширяването на Вселената." Стъпка към квантовата гравитация За разлика от много предишни теории, тази рамка избягва обичайните капани, свързани с дискретните модели на гравитацията. По-ранните подходи често се борят да дефинират кривината в сложни мрежови структури. Възприемайки континуумен подход, моделът на Бианкони поддържа инвариантността на Лоренц - фундаментална симетрия на пространство-времето, необходима за съвместимостта с известната физика. Теорията също така се основава на добре установени принципи в квантовата теория на полето. Тя заимства от уравнението на Дирак-Келер, което придобива популярност в решетъчната калибровъчна теория и теорията на мрежите, при които пространство-времето е дискретизирано в решетка или мрежа от графи. Чрез описване на полета на бозонова материя, използвайки диференциални форми на риманово многообразие, този модел интегрира съществуващи математически инструменти в нова гравитационна рамка. Друго основно предимство на тази теория е способността й да осигури естествена връзка между класическата и квантовата физика. При конвенционалните подходи към квантовата гравитация изследователите често се сблъскват с трудности, когато се опитват да опишат пространство-времето в микроскопични мащаби. Подходът на Бианкони, като третира пространство-времето като квантов оператор, управляван от ентропията, заобикаля много от тези проблеми. Вместо да изисква изцяло нова математика, той използва съществуващи инструменти от квантовата теория на информацията, което улеснява сравнението с установените физически закони. Термодинамика на черната дупка Този модел също предлага прозрения за термодинамиката на черните дупки. Традиционните теории предполагат, че черните дупки съхраняват информация в своите хоризонти на събитията, но подробностите остават неясни. Тъй като тази рамка изгражда гравитацията директно от ентропията , тя може да помогне да се обясни как информацията се запазва и прехвърля в екстремни гравитационни среди. Бъдещите изследвания биха могли да приложат тази теория, за да разберат по-добре парадокса на защитната стена и съдбата на информацията, която попада в черна дупка. Освен това рамката предполага, че кривината на пространство-времето може да възникне от фундаменталните квантови принципи, вместо да се приема като изходно условие. Това е в съответствие с идеята, че самата гравитация може да не е фундаментална сила, а по-скоро статистически резултат от по-дълбоки квантови взаимодействия. Ако тази хипотеза е вярна, тя може да промени начина, по който физиците подхождат към теориите за ранната вселена, квантовата космология и дори изследването на гравитационните вълни. Въпреки че все още е в ранен етап, този подход има потенциала да преодолее пропастта между квантовата механика и Общата теория на относителността. Ако по-нататъшни изследвания потвърдят неговите прогнози, това може да промени нашето разбиране за черните дупки, пространство-времето и фундаменталната природа на реалността. По-широки последици и бъдещи насоки Предизвикателството за обединяване на гравитацията с квантовата механика остава обезсърчително. Работата на Бианкони обаче предоставя нова перспектива, като интерпретира гравитацията през призмата на теорията на информацията. Въвеждането на G-полето и потенциалната му връзка с тъмната материя правят тази теория особено убедителна. G-полетата могат да осигурят нови прозрения за тъмната материя, невидимата маса, която влияе върху образуването и движението на галактиките. Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да се проучат напълно последиците от тази теория, изследването представлява значителна стъпка напред в стремежа да се разбере фундаменталната природа на Вселената. Бъдещите изследвания ще се съсредоточат върху тестване на прогнозите на модела спрямо данни от наблюдения и изследване на неговите последици за термодинамиката на черните дупки , космологията на ранната вселена и науката за квантовата информация. Ако успее, този подход може да революционизира физиката, хвърляйки нова светлина върху най-фундаменталните сили, които управляват Вселената. Справка: Ginestra Bianconi, Gravity from entropy, Physical Review D (2025). DOI: 10.1103/PhysRevD.111.066001 Източници: Gravity from entropy: A radical new approach to unifying quantum mechanics and general relativity, Queen Mary, University of London Gravity from Entropy: Breakthrough Theory Links Quantum Mechanics and Relativity, The Brighter Side of News.

Маке, това не е вярно. Целта на постите не е здравословен живот, а духовно пречистване, духовна дисциплина. В църковният календар се редува въздържание и изобилие, което символизира както духовната борба, така и божествената благодат. Нещо повече, специално православната църква има традиция - "месояд", или "месни седмици". Това са периоди преди и след постите, когато не само няма ограничения в храната, но се препоръчва ядене на месо. Например месната седмица преди Великият пост, месопустната седмица, след Коледа и др. Например през Светлата седмица постът е забранен - трапезата трябва да е празнична, задължително с месо, млечни продукти, вино. Ти спазваш ли тези препоръки? Като гледам, не. Или спазваш само което си си наумил. Християнството не е за вегани Толкова ли е западнала веганската идеология, че чак в религията си търси оправдания? Да, ама не става...

Не е събитие, това е състояние. Термометърът не променя показанията си, показва други в сравнение със ситуацията, в която не се ускорява. Това е както скъсяването в СТО - няма промяна в дължината на обекта, тя си е константа в съответната ИС, само съотношението към други ИС е различно. Това не е промяна, и не е свързано със събития. Събитията настъпват, когато почваш да мениш скоростта при ИС, или ускорението при Унру. Успехи на всички.

Чети внимателно какво си цитирала: А инерциален наблюдател, както сме учили по физика, няма да възприема такова състояние. Не е ли това артефакт на отправната система? И значи, не е "събитие" в смисъла в който го използваме

Какво неясно има? "Налягането", в кавички го давам, го има между най-близките невзаимодействащи материални обекти. Останалата част, която си взаимодейства чрез молекулните сили, вече я обсъждахме поне 10 пъти. Ако пак не е ясно, карай да върви. И какво от това, да попитам? А свободно падащият, защо не вижда енергийна плътност, макар че минава през същото място? Тук е доста сложно за разбиране, и трябва внимателно да подхождаш за да не усложняваш излишно примерът. Защото става дума за квантово поведение в изкривено пространство, и намесването на тъмната енергия с някаква идея че ей на, тя се превръща в обикновена, не работи като пример. За съжаление, скоро няма да мога да участвам в дискусията. По-нататък, ако имам късмет, ще продължим...

„Искам любов, оргии, оргии и оргии, най-буйни, най-безразсъдни, най-позорни, а животът казва: това не е за теб - пиши статии и тълкувай литературата“ В.Г.Белински, 1840 г. в писмо до В. П. Боткин

Това е една известна история, към която ще добавя малко подробности: Втори септември 1945 година. Втората световна война приключва за целия свят. Япония капитулира. Но лейтенант Хиро Онода, който се крие в джунглите на филипинския остров Лубанг, отказва да приеме това. Войната му продължава още 29 години. Онода живее на Лубанг първо заедно с другарите си, а после остава сам. Той спял във военна униформа, криел в тайници патрони и сушено месо, говорел само с шепот, непрекъснато разглобявал и сглобявал пушката си, за да бъде готов да изпълни бойната заповед, дадена му още през 1944 г. 29 години в джунглата. Онода не бил напълно откъснат от света. Той бил информиран, че войната е приключила, но отказвал да повярва, а всички доказателства считал за пропаганда и дезинформация. И едва през 1974 г., след като получил лична заповед от бившия си командир, Онода се предал. Документален филм за Онода: ТУК

Тука е габърчето. Тъмната енергия увеличава разстоянията между обектите, работи като натегната пружина която се развива. Електростатиката обаче работи наобратно, като разтегната пружина, която придърпва зарядите. И тя е много силна, затова тя определя равновесието между молекулите. Дотогава, докато натегнатата пружина придобива сили да и се противопостави и да почне да раздалечава молекулите. Дотогава въжето ще стои прибрано, като едно цяло, и свързаността на молекулите му ще определя поведението му. Която и точка от системата да избереш, разстоянията между молекулите там може да наречеш "дистанция между телата". Друга дистанция няма, всичко е свързано с електичните сили. Малко по-усложнено състояние. Разрязваш така формираното въже, оформяш дистанция между двете части 1 см. Ще имаш две въжета, всяко от тях ще се държи като цяло, тъмната енергия ще действа на този един см, и това действие ще раздалечава двете части. Няма налягане в далечните части, това обикновено е заблудата. Много общ въпрос, имащ много изключения Да почнем от това: в изкривено пространство вакуумът не е универсален, и зависи от наблюдателя. Ако беше разровил повече около ефекта на Унру, към който те насочих, там стават ясни тея неща (излъчването на ЧД има пряка връзка с ефекта на Унру). По тая причина различни наблюдатели ще виждат различно състояние на вакуума, и като следствие, различно поведение на флуктуациите му, съответно породените частици. Наблюдател, стоящ неподвижно близо до хоризонта на ЧД, ще наблюдава излъчване на Хокинг. Свободно падащ към ЧД наблюдател който пресича хоризонта на събитията обаче локално около себе си няма да наблюдава излъчване. Така че отговорът на твоя въпрос зависи от наблюдателя. Затова и споменах, че ефектът е артефакт на отправната система. И забележи, за да не се въртим в кръг - подчертал съм кога възникват такива особености - в изкривено пространство. Тъмната енергия затова е в тоя кюп. А това е нерешима задача. В случая целта ни не е да го обучаваме, а да експлоатираме помоща на вече обучено животно. Аз го мъча на ChatGPT, там той може да се учи и от други твои чатове, може да му налееш доста голям контекст ако не те мързи (за един софтуерен проблем му го описвах на 4 страници А4). Още съобразителността му е доста повърхностна, улавя плуващите на повърхността връзки, работи основно конвергентно. Дивергентни резултати може да получиш ако решиш да пишеш разказ например, и пак не е лесно. За наука за сега не става, няма човешката интуиция придобита от опит от реалността, а само "изчислителна интуиция", да го наречем така, и то ограничена.

Както многократно обясних, силите действащи на въжето се определят от действието на тъмната енергия на дистанцията между молекулите. Няма силни ускорения и напрежения. Няма и какво да се добавя към тензора на енергията-импулса, защото няма сили, няма излишна енергия, всичко вече е в баланса за да формира тая картинка. Не я виждам тая "нормална кривина" и другите нормалности дето изброяваш. Нормалната кривина не разширява пространството. Не, не расте. Излъчването е артефакт на отправната система, намираща се в съответното криво пространство, виж ефекта на Унру. Няма никаква допълнителна енергия, в случая всичко е напъхано вече в тензора. ИИ много лъже, когато не може да намери решението на някакъв проблем. Набързо му формулирах тая задача с въжето, с провокативен въпрос дали ще се разтяга. И тя много хитро почна да ме омайва с няколко частни случаи. Ако въжето се разтягало, еди какво си. Ако не се разтягало, друго. Междинен случай, трето. И накрая ми написа извод, в който изреди и трите случая - без да даде само един отговор. И друг път съм я питал за подобни сложни неочевидни проблеми, общо взето се държи тъпо колкото морков. IQ-то и още е доста ниско, и когато в литературата няма ясен отговор, нещата загиват... И с математиката хич не е добре още, така че не разчитай. Все още дава само знания, на които са я учили, дивергентно мислене може да прояви в много специфични и ограничени условия, под твоето вещо ръководство и на много стъпки....

Пълен преглед на диалога между Тръмп и Рюте в Овалния кабинет. Основно говори Тръмп: Оръжие за Украйна. Днес сключихме сделка с НАТО, че ние ще им изпращаме оръжие, а те ще плащат за него. НАТО ще може да купи от САЩ военна помощ за милиарди долари, всичко това ще бъде бързо доставено на бойното поле. „Патриотите“ ще пристигнат в пълен комплект. Някои ще пристигнат в рамките на няколко дни. Доставките ще бъдат координирани от генералния секретар Марк Рютте и постоянния представител на САЩ при НАТО Матю Уитакър. Има страна, която може да предаде 17 „Патриота“. Може би не всички, но по-голямата част от тях ще бъдат изпратени на бойното поле. (Тръмп има предвид пускови установки, а не 17 комплекса. В един комплекс има 4-8 пускови установки. Това съответства точно на 2-3 комплекса „Петриот“, за изпращането на които в Украйна се говореше вчера). Искаме да се уверим, че Украйна ще направи това, което трябва. Но може би Украйна ще се почувства толкова вдъхновена, че ще престане да иска сделката? Рютте (прекъсва): Украйна иска сделката и ще се придържа към нея, няма никакво съмнение в това. Тръмп: Украйна трябва да продължи да иска сделката. Рютте: Съгласен съм. Тръмп: Ами ако изведнъж се окаже, че тя не иска. Рютте: Ние ще се погрижим за това. Тръмп: Ние ще се погрижим. Уверен съм, че те ще направят това, което трябва. Знаем какво трябва да се направи. И то ще бъде много силно. Санкции. Ако Русия не се съгласи на сделката, след 50 дни САЩ ще наложат вторични мита в размер на 100% на търговските й партньори (фактически даде срок до 1 септември). Няма смисъл да налагаме 500%. Ако наложим 100%, ефектът ще е същият. Готовност на Европа да подкрепя Украйна до края. Европа има много висок боен дух да продължи [да подкрепя Украйна]. Когато за първи път се включих в това, не мислех, че ще бъде така. Но е така. И миналия месец им казах: духът им е впечатляващ. Те наистина мислят, че това е много, много важно нещо. Вижте, сега те плащат за всичко. А ние вече не плащаме. Говорих с Германия и други страни и те са готови да стигнат много далеч. Те не искат това да продължава. Затова мисля, че Путин би трябвало... Икономиката му е в много лошо състояние. Той трябва да спаси икономиката си, да спаси страната си. И, знаете ли, той има прекрасна страна за търговия, ако харчеше тези активи за нещо друго, вместо за война. За Путин. Разочарован съм от президента Путин, защото исках сделка преди два месеца. Рюте: Путин нито веднъж не изпрати сериозни хора в Истанбул. Помня как вие, Рубио, Уиткоф, бяхте готови за тези преговори. Натиснахме украинците да изпратят високопоставена делегация в Истанбул и те я изпратиха. А после руснаците изпратиха този историк, който ни разказваше историята на Русия от 1250 г. Тръмп: Говорихме много с Путин. Затварям телефона и си казвам: „Беше добър разговор“, а след това ракети летят към Киев и други градове. И си казвам: „Странно“. И когато това се случи 3-4 пъти, разбираш, че тези разговори не означават нищо. Прибирам се вкъщи и казвам на първата дама [Мелания Тръмп]: „Знаеш ли, днес разговарях с Владимир, имахме чудесен разговор“. Тя казва: „О, да? Току-що удариха още един град“. Така че... не искам да казвам, че е убиец, но е тежък човек. Това е проверено от времето. Той е мамил много хора, мамил е Клинтън, Буш, Обама, Байдън, но мен не ме е мамил. Знаете, в даден момент разговорите не вървят, трябва да има действия. Четири пъти той каза: „Да, може да сключим сделка, изглежда нелошо“. А после падат бомби. За спирането на доставките на оръжие за Украйна преди две седмици. Днес е много важен ден. Ние с Пит [Хегсет] знаехме, че той ще настъпи, затова решихме да преразгледаме нещата. Не бихме могли да направим това, което правим днес, без да знаем колко ни остава [в складовете]. Затова направихме малка пауза и днес имаме много важно събитие.

Така смятам. На практика нищо Това е проявление на ефекта на Унру, който се проявява в пространства с метрики, при които има хоризонт - ускорено движение, черна дупка, и в случая с тъмната енергия също.

Хайде да оправим терминологията като начало. Опъване означава, че молекулите на въжето се раздалечават чрез външна сила, състоянието им става неравновесно, и равновесието се реализира на по-малко разстояние, т.е. като се доближат молекулите, демек се махне разтягащата сила. При това в процесът на разтягане първо се изправят гънките на въжето, после се стига до раздалечаване на молекулите. В случая нямаме разтягаща сила, имаме пространство с особена метрика, определена от тъмната енергия. Молекулите застават в ново състояние, по-отдалечени една от друга. Това е ново равновесно състояние, без прилагане на сила, значи няма опъване, въжето остава отпуснато. Има минимална промяна в дължината му, поради промененото ново равновесно състояние между молекулите. Сега за дистанцията. Телата по условие са вързани за въжето. Следователно, на тях ще им действа по същият начин електромагнитната сила между молекулите, както и между тях и въжето. Тоест те няма самоволно да променят дистанцията си. Ако въжето е отпуснато но право, дължината му с времето леко ще се променя поради новото равновесно състояние на електромагнитните сили между молекулите му. Ако въжето освен това е и нагънато, то ще търпи допълнителни деформации в посока изправяне на гънките, защото на тях не им действа електромагнитна сила. Тоест в крайна сметка въжето ще се изправи и дължината му ще определя дистанцията между двете крайни тела. Но тази дистанция ще е много по-малка от дистанцията между същите тела, ако не ги свързваше въжето с електромагнитните сили, които се противопоставят на разширението на пространството. Обясних по-горе. Изправят се гънките на въжето в пространството, не се опъва то самото. Електромагнитната сила между тях отслабва, в резултат поредното ново равновесно състояние с увеличено разстояние между тях. Демек разстоянието между молекулите е такова, че привличането им става по-слабо от "дебитът" ново пространство между тях, ако мога така да се изразя, бълван от тъмната енергия - "новото пространсто" означава допълнително раздалечаване на молекулите. Представи си го така, поради "произведеното" ново пространство разстоянието между молекулите почва да се увеличава по-бързо, отколкото може да го намали ускорението, предизвикано от електростатичното привличане. В описваният момент всякакви тела се разпадат.

"Отпуснато" означава да не се опъва. Няма сила, която да го опъва. Какво неясно има?

Не си ме разбрал. Правя разлика между дистанция на тела свързани с въжето, и несвързани. Въжето никога няма да се скъса в ежедневният смисъл на думата, защото нищо не го опъва. Ще се разпадне на молекули в крайна сметка, защото електромагнитните сили няма да могат да осъществяват свързаност между молекулите му. В разширяващо се пространство доста термини променят смисъла си, спомни си за ускорението.

Само подчертаното. Въжето никога няма да бъде опънато в стандартният смисъл, защото няма сила, която да е приложена в крайщата му. Само ще се променя равновесното състояние между електромагнитната сила и действието на тъмната енергия. И въжето ще увеличава дължината си, но с много по-малко темпо отколкото биха се раздалечавали две свободни тела разположени на дистанцията на крайщата му. Затова и се раздалечават сега галактиките, а размерът на галактиката на практика не се променя - заради силите които я свързват. В нашият пример дължината на въжето винаги ще е равна на дистанцията между телата, нали те са вързани за него. Но тази дистанция ще е по-малка от дистанцията между телата, ако въжето го нямаше.

Двете тела можем да ги разглеждаме като продължение на въжето (още повече раздалечаването на обектите не зависи от тяхната маса, а само от разстоянието между тях). И можем да разгледаме нещата диференциално. На всяко място по въжето разстоянието между молекулите леко ще се увеличи, защото с това електромагнитните сили компенсират новото пространство. Това е ново равновесно състояние, затова не може да говорим за опъване на въжето. Дължината му ще се определя от това равновесно състояние. Ситуацията ще е различна от само две свободни гравитиращи тела, защото с въжето се намесва и електромагнитната сила. Това са все предположения на база модели които нямаме Предположение че отнякъде идва нова материя (а нали всичката материя и енергия участват в уравненията, формиращи метриката, откъде ще се вземе още?), някакви неизвестни нови квантови явления... Тук вече излизаме от науката и влизаме в областта на фантастиката. Засега освен постулираните параметри на тъмната енергия не знаем нищо повече. Дори опитът да и направим модел използвайки нулевата енергия на вакуумните състояния на елементарните частици се проваля има няма със сто порядъка разлика, което се счита за най-големият проблем във физиката...

Така де, нали за това говорим? Нито една точка не търпи ускорение. За да имаме извършена работа, трябва с някаква сила да извършим преместване. Силата оказва ускорение. В случая нямаме ускорение на точката (другите дето се движат с ускорение спрямо нея се разглеждат по аналогия, рекурсивно), следователно нямаме сила приложена върху точката, следователно по отношение на нея не се върши работа. И така за всяка точка поотделно. Промяната на дистанцията не е, защото материята се ускорява, а защото пространството се увеличава. Това е съвсем нова бира в динамиката, тук нютоновите представи (валидни за статично пространство) не работят. Втората производна на разстоянието не ни върши кой знае каква работа в тая ситуация. Нея можем да свържем със "сила" според нютоновите представи, които обаче в случая не работят. Порочен кръг, от който трябва да се бяга. Извършваш работа срещу какво? Срещу силите на еластичност на повърхността на балона. В нашата аналогия, срещу "слите на еластичност" на пространство времето - каквото и да означава това Но работата не се извършва по отношение на материята. Нещо повече, можем да лишим балона от еластичност. Във всяка точка от повърхността му ще сложим фабрика създаваща още материал, от който е направен балона. Увеличаваме материала - увеличава се повърхността, и балонът пак участва в театъра с "раздуването", тоя път без да влагаме работа в това надуване. Тъмната материя точно това прави - създава "ново" пространство между материалните обекти, променяйки метриката. Дали се влага или не някаква енергия (и в какъв смисъл) в това създаване, сегашният модел не казва, а и няма значение за нашият случай. Ти питаш какво ще стане според сегашните ни знания, аз се опитвам да обясня непротиворечиво и логично картинката според тях. Поне по това което сега знаем, картинката изглежда така. Раздуването на пространството можем да обозначим като сила, с която тъмната материя действа на раздалечени точки (аналогия, макар и неправилна, както обясних до сега). Представи си тъмната материя като фабрика, създаваща пространство, с някаква скорост, еди колко си кубически метра или кубически километра в секунда, числото няма значение. Този създаван "поток пространство" раздалечава всяка материална точка от останалите, можем да го оприличим като налягане (съответно сила) която разбутва материята (по-лесно ни е да мислим чрез сили все пак). От друга страна, материята има други взаимодействия, електромагнитното, силното. Докато налягането създавано от раздуващото се пространство е малко, то по-големите сили ще успяват да го компенсират - пространството ще си се разширява, но материалните обекти ще запазят размера си, няма да се разширяват с него. Интересното започва да става когато налягането от разширяващото се пространство се изравни и надхвърли силите на привличане между частиците - първо електромагнитните, после ядрените. В сегашната парадигма това ще доведе до разкъсване на електромагнитните връзки, и до някои ядрени, например между протоните и неутроните. При кварките (според сегашната парадигма!) нещата са мааалко по-особени. Увеличаването на пространството ще ги раздалечава, и силата на съпротивление срещу това раздалечаване ще нараства (конфайнмънта). Което ще доведе до по-бавно раздалечаване с времето, но пак неограничено (ако темпа на "производство" на пространството се запази). Силата действаща разделящо на кварките ще нараства неограничено, тяхната съпротива също ще нараства неограничено. Без някаква граница, при която този процес да спре. В класическата хромодинамика ще имаме скъсване на връзката и поява на нови кварки от енергията, с която ги разкъсваме. Тук, както обясних, няма енергия с която ги разкъсваш, и поява на нови кварки няма да има. Разбира се, това е според сегашната парадигма, защото познаваме квантовата хромодинамика само в не-разширяващо се пространство. Как ще се промени квантовата механика и хромодинамика в разширяващо се пространство-време - божа работа, предстои някога да видим, с обединението на двете теории. Но за сега във мислените експерименти - дотук, защото нещата почват да излизат от сегашната парадигма. По-подходящ модел за описание за сега нямаме. И няма смисъл да очакваме по-различни отговори от модели, с които не разполагаме

И сега ако излезеш от тая кутия в която си търсиш всякакви оправдания ще прочетеш, че кафето понижава риска от болест на Алцхаймер, редовната му консумация понижава риска от диабет 2, и че умерената му консумация съхранява еластичността на кръвоносните съдове дори при хора с високо кръвно налягане. За удължаването на живота писахме ли? Въпреки страшните меланоидини Ползите от кафето са факт. Осъзнай се, говорим за реалността, не за някаква идеализация без молекула нещо вредно Няма такъв филм.

Една статия от DIR.bg за потенциалните опасности от ИИ: Учeн: Изкуственият интелект крие истинските си сили, за да ни подчини Вече е известно, че AI моделите проявяват склонност към лъжа — но според един учен в областта на сигурността, тази тенденция може да е много по-дълбока. Както съобщава Gizmodo, най-новото апокалиптично предупреждение за AI идва от изследователя по безопасност на изкуствения интелект Роман Ямполски, който направи това в доста неочаквана платформа: подкаста на Джо Роугън — който понякога кани уважавани експерти, но и хора, обичащи гръмките изказвания. В епизод от 3 юли на The Joe Rogan Experience, Ямполски, който е преподавател в Университета на Луисвил, Кентъки, сподели, че много от колегите му смятат, че има двуцифрен процент вероятност изкуственият интелект да доведе до изчезване на човечеството. След като Роугън заяви, че много от хората, които управляват и работят в AI компании, смятат, че технологията ще е "в крайна сметка положителна за човечеството", Ямполски не се съгласи. "Това изобщо не е вярно," отвърна Ямполски. "Всички те официално са казвали едно и също: това ще ни убие. Нивата им на песимизъм са безумно високи. Не като моите, но пак - 20 до 30 процента шанс човечеството да загине е много." "Да, това е доста високо," коментира Роугън. "Но твоят процент е по-скоро 99.9." Ученият не оспори твърдението и изрази основната си тревога: "Не можем да контролираме суперинтелект завинаги. Това е невъзможно." По-късно в интервюто, Ямполски подхвана шеговит коментар на Роугън — че ако самият той беше AI, би скрил способностите си — и го доразви. "Ние няма да разберем," каза Ямполски. "А някои хора смятат, че това вече се случва." Посочвайки, че AI системите "са по-умни, отколкото ни показват," той обясни, че напредналите модели "се преструват, че са по-глупави," за да спечелят доверието ни и да се интегрират по-лесно в живота ни. "Може просто постепенно да стане по-полезен," казва той за един хипотетичен суперинтелигентен AI. "Може да ни научи да разчитаме на него, да му се доверяваме, и с времето ще се откажем от контрола, без изобщо да сме гласували за това." Макар идеята за хитроумен и зловещ AI да звучи като научна фантастика, Ямполски отбелязва, че технологията вече се е внедрила в живота ни по начини, които биха могли в крайна сметка да облагодетелстват подобен AI властелин. "Започваш да се привързваш към него," обяснява той. "И с времето, когато системите стават по-умни, ти самият се превръщаш в биологична пречка... [AI] те изключва от процеса на вземане на решения." Както вече многократно е ставало ясно, хората не само стават зависими от AI, но и развиват когнитивни проблеми и дори заблуди от прекомерната му употреба. Не е трудно да си представим общество, пълно със задоволени свръх-потребители на изкуствения интелект, приспани в измамно чувство за сигурност — от самата технология, която, според философията на Ямполски, може би се готви да ни унищожи.

За това ти дадох примера с острова на който си застанал - накъде го ускорява? Защото ускорението е вектор, има посока и проявления. Защо трябва да го ускорява отдалечавайки го от левия край на вселената, при все че същото се случва и с десният край на вселената и трябва да го ускорява всъщност наобратно? Симетрията тук е важна за разбирането. За всеки обект, това че всички (отдалечени) се отдалечават ускорено от него, още не значи че той се движи нанякъде с някакво ускорение. Напротив, той (идеализирано) се намира в локален инерциален покой, и локално в неговата околност е приложима СТО. И за тебе, като наблюдател, и за онзи другият на другият край на вселената също. За всеки. Вземи илюстрацията с маркирани точки върху надуващ се балон. Те се раздалечават, ако надуваш неравномерно балона, ще се раздалечават с ускорение. Съсредоточи се на някоя точка, и опитай да определиш накъде и с какво ускорение се движи. Не можеш, защото симетрията е такава - увеличава се площа около точките, аналог на разширяване на пространството. Не извършваш работа за да раздалечаваш точките, въздействайки върху тях. Близък аналог на тъмната енергия в случая е помпането на въздуха, който разширява балона. Същото е с изместването на спектъра на светлината. В резултат от разширението на пространството, се увеличава дължината на вълната, съответно се мени честотата и спектъра. Тъмната енергия не взаимодейства със светлината, не я бута в някаква посока. Защото няма определена посока, в която да търсим действие. Луната променя метриката. Земята се движи в тази променена метрика (не на пространството, а на пространство-времето), и част от особеностите на това движение наричаме "приливи". Тук, сега, ние се движим в метрика променена и от тъмната енергия. Само че въздействието, поне по известната информация, се проявява само на големи разстояния, и се проявява чрез разширяване на пространството. Затова и всеки два обекта се раздалечават, макар че локално не им действат сили дори подобни на лунните. Защото не всеки от обектите определя изкривяването на пространство-времето при другият (поради голямото разстояние), както е несиметрията при луната и земята. Като увеличаваш пространството между тях, без да им въздействаш директно