scaner

В системата в която обектът е в покой, имаме само (примерно) хомогенно поле. В система в която обектът се движи, имаме добавка гравитомагнитният ефект. Почти пълна аналогия с електромагнетизма - електростатично поле, а като се движи заряда който го създава, добавка магнитно поле, със съответната специфика.. НО, една малка особеност. Става дума за поле описвано примерно в инерциална система, тази на лазера в случая. Хомогенно поле в такава ситуация може да имаш като приближение около гигантска сфера, или като поле между две много голями паралелни масови равнини. От друга страна, хомогенното поле което имаме в системата на ускоряващите се плочи, е поле проявяващо се в тази неинерциална система, то няма отношение към инерциалната система на лазера (в нея се нулира напълно, свободното падане). В системата на лазера платната са с ограничен размер, и създават определено нехомогенно поле - такова е полето и в система неподвижна с движещите се платна. Ако в такава система имаме и ускорение, то е еквивалентно на гравитация насочена по посока ускорението, не напречно, в равнината на двете платна. Затова то няма да има принос към привличането на платната. И в тази система на лазера движението на платната като маси ще създава допълнителният гравитомагнитен ефект. Общата сила с която ще си действат платната едно на друго, ще определи ускорението с което ще се сближават. Ускорението в напречна посока няма да влияе на тая величина и сила.

Хомогенно поле е поле с еднакъв по величина и посока вектор на интензитета във всяка точка (линейно растящ потенциал в някакво направление). Аналог в електромагнетизма е например полето между две кондензаточни плочи. Гравитомагнитният ефект има свойствата на магнитно поле. Докато в електромагнетизма можем да разделим полетата, при гравитацията всичко е в общ кюп по названия, различават се по проявления. Самите силови линии при гравитомагнитното поле имат различно поведение от тези на стандартно гравитиращите тела, там и понятието "потенциал" се различава, трудно са съпоставими на тема "хомогенност". Така че въпросът не е много правилен.

Тук положението е следното: а) в системата в която платното е неподвижно, то създава около себе си нехомогенно поле, с което въздейства на другите обекти (и другото платно), привличане. Ускорението само ще даде някаква добавка в общият тензор на енергията-импулса в това отношение. б) в системата в която платното се движи, неговото нехомогенно поле се модифицира с гравитомагнитна добавка. Ускорението само по себе си се трактува като гравитационно поле само в отправна система, в която то е налично, и това оказва влияние на описанието на света в тази система. Ей на, тяло оставено свободно в такава система, ще се движи с ускорение, значи ще му действа "гравитационна" сила. Но другото платно не участва в тая схема, на него ще му действа само стандартната нютонова гравитация от масата на двете платна, напречно на ускорението. Която маса си е константа. Какво значи "променливо ускорение"? В системата в която двете платна са взаимонеподвижни, основната сила между тях ще е известната по нютоновият закон. В системата в която двете платна се движат, силата ще е същата, но ускореноията които придава тази сила (напречно и надлъжно) ще са различни, в зависимост от скоростта. Всъщност няма да се върти в случая. Няма от къде да се появи моментът на въртене, след като изначално го е нямало. Ако в началото има някакво въртене, то да, то може да се промени в новата отправна система. Имаш ситуация подобна на тази със заряд в магнитно поле. Ако зарядът се движи, то той почва да се върти около силовите линии. Но ако е неподвижен, не му действа магнитното поле. И в случая, на двете платна в системата в която те са взаимонеподвижни, няма да има гравитомагнитна сила която да ги кара да се въртят. По същата причина и фотоните в един сноп, въпреки че създават гравитомагнитна сила, не изкривяват траекторията си един на друг - иначе щяхме да виждаме далечните обекти омазани.

Аз само давам пример как контекстът се подменя, когато истината се подменя. И съответно всичко се обръща. Може да не са точно терористи, но как ще наречеш хора, които се въоръжават и искат да отделят от България например Самоков или Кърджали? Че и от съседна държава идват войскови "отпускари" с танкове и т.н. да им помагат? Мда, сигурно не са точно терористи, ще трябва да им търсим друго има. А че властта ги стреля, в случая това и е работата - защитава целостта на държавата. И не, не всички хора в Донбас и Луганск са терористи. Достатъчно е наличието на една малобройна но въоръжена шайка за да въведе общ терор. Сега разбираш ли, как като се представи по-емоционално някое събитие, то може изцяло да се промени контекста му и да попаднеш в лапите на манипулацията без да се усетиш? И нататък промиването на мозъка е много лесно, защото вече си приел търсените "истини"... Почваш да виждаш "фашисти" където ти посочат.

Тц, не става така. Причината трябва да е ясна, за да знаем - трябва ли да се удовлетворява жалбата, или не. Важен е контекста. Погледни го така: щом терористите от Донбас са завзели властта, трябва ли да им се оказва помощ на тях, или на легитимната власт? Дали тогава жалбата че легитимната власт стреля по терористите, ще трогне някого? Това променя тотално контекста, нали?

Коментар от Александър Коваленко: Русия подготвя голяма офанзива.... Днес всички новинарски емисии са пълни със статия от Newsweek, според която Русия подготвя голяма офанзива в Украйна. Изданието е било информирано за това от неназовани, но много надеждни източници.... Е, както винаги. Но въпреки това смятам, че все пак си заслужава да разгледаме този въпрос подробно. Наистина ли Русия е способна да се подготви за голяма офанзива до пролетта на 2024 г.? Преди по-подробния отговор на този въпрос ще отговоря накратко - Не. А сега да преминем към подробната част. От втората половина на 2022 г. руските окупационни сили са загубили настъпателния потенциал на операциите на широк фронт. Тоест още през лятото на миналата година руската армия беше толкова изтощена, че не беше в състояние да настъпва по широк фронт, а само в тесни направления и места. Такова тясно направление и едно-единствено място беше Бахмут. Малкият град е главното постижение на РОВ от втората половина на 2022 г. и много, много спорно постижение, което руските окупатори губят всеки ден, както пясъкът се изплъзва през пръстите им. В същото време, имайки сякаш числено превъзходство по отношение на личния състав, оборудването и възможностите за нанасяне на ракетни удари, Русия не е в състояние да задържи завзетите територии. Тоест след загубата на нападателния потенциал възникна въпросът за пълнотата на отбранителните способности. И сега този въпрос е също толкова актуален. РОВ, които имат сериозни отбранителни линии в Запорожка област, укрепени са като във нито една съвременна война, имат числено превъзходство над СОУ 3 и дори повече пъти, но са принудени да разгръщат резерви, а след това и стратегически резерви, губейки позициите си в отбраната. В същото време Русия изпраща на Украйна, за да компенсира загубите, почти всичко, което изнася от консервация и възстановява, и дори това не е достатъчно, за да компенсира това, което губят. Бойната ефективност на цялата тази маса отива на минус. А от края на юни руското командване решава да разиграе имитация на настъпление по оста Лимано-Купян. Имитират вече втори месец, а какъв е резултатът? Две групи войски, наброяващи 100 хил. души, стъпват на земята без съществени резултати. Тоест на юг 150 хил. души не могат да удържат отбраната, на изток 100 хил. души не могат да атакуват в три тесни направления. Така че колко души са необходими на руската армия, за да атакува успешно? Например през 2022 г. бяха мобилизирани 300 хил. души, а резултатът? Отговорът е прост - никакъв. Настъпателният потенциал не е само хора, той е и техните умения, но освен умения, той включва и технически компонент. А Русия няма възможност да формира нови подразделения, армии, ударни групи, които да отговарят на офанзивната функционалност. Например, те ще съберат 500 000 войници. Какво са 500 000 войници? Това са 625 БТГР. А за да могат тези 625 БТГР да атакуват успешно, те трябва да са оборудвани с 6 875 танка, 20 625 ББМ, 7 500 единици артилерия и РСЗО и т.н. Ще успее ли Русия да осигури всичко това преди пролетта? Не. В момента РОВ губят средно по 600 артилерийски единици на месец, а рф военно-промишленият комплекс е в състояние да възстанови 200-300. на месец. Русия може да изпраща в зоната на бойните действия от 100 до 150 танка от различни модификации, най-вече Т-62 и Т-54/55, на месец. Това поражда въпроса: какво настъпление? В момента руският военнопромишлен комплекс не работи за осигуряване на нови единици, а за трескаво компенсиране на загубите. През 2022 г. РОВ изгубиха способността си да провеждат настъпления на широк фронт, а през 2023 г. се потвърди ограничената им способност да провеждат настъпления на тесни фронтове. Направете си изводи.

Чакай малко. А кой започна патакламата в Донбас и Луганск? Или признанията на главният участник, Игор Гиркин-Стрелков, нищо не казват по въпроса? Да не слагаме каруцата пред коня, а да проследяваме правилната причинно-следствена връзка.

Това е дълъг за дискутиране въпрос. Съвсем накратко - до 2007 г. се говореше дори за идея Русия да стане част от НАТО. Но в речта си на Мюнхенската конференция през 2007 г. Путин изплю камъчето - не е доволен от ролята която се дава на Русия в международната политика, за войните в Югославия и Ирак не са се съветвали с Русия, а те са нейни съюзници... Изобщо, видя се, че Русия иска да се съобразяват с нея, да я възприемат като велика сила, въпреки мизерният икономически дял който има. И чертите на тази обида се влачат от тогава. И сам Путин избра да се противопоставя на Западът - подведен от растящата си икономика през този период, на основа растящите цени на нефта. Увереност му даде и войната в Грузия, и молдовската криза в Приднестртовито. Че не го бръснат за велика сила беше разширението на НАТО през 2007 г. И както виждаме, не си е направил добре сметката А връщане назад няма. Малко човече с големи претенции... Колкото до Меркел и Оланд, не им се връзвай. Като се видя колко мъртвородени са минските споразумения и как са довели до дългосрочен конфликт, естествено е да си търсят оправдания. Ти прочети самите споразумения, за да придобиеш поглед на тях и за кого са били изгодни. Русия не беше готова за нещо по-голямо, и това я спря тогава, не тези споразумения. А това с "подготовка тласкането на Украйна в конфликта", вероятно си го взел от руската пропаганда. Това Меркел и Оланд посмъртно не могат да го кажат Да, помощ за Украйна да може да се защитава, но това е съвсем друго нещо.

Коментар от Александър Невзоров в характерният му стил, по повод подкрепата, която се лее за режима в руският интернет: (https://t.me/nevzorovtv/10184) Владимир Путин все още е жив, до голяма степен благодарение на такива видеа. Те са хиляди. Интензивността на маразма и расизма на подобни клипове е различна, но смисълът е един и същ. Те създават "лицето на руския интернет". Това "лице" се проверява внимателно от институции, бюра и авторитетни служби. В резултат на това на Запад нараства страхът от повторение на "ефекта Кадафи", когато смъртта на могъщ диктатор превърна голяма част от Африка в хаос. "Руският колапс" се разглежда като още по-плашещо събитие. Жителите на Русия отстъпват на африканците по степен на развитие, но многократно ги превъзхождат по агресия, расизъм и гняв. На Владимир Путин се гледа като на някакъв "чаровник", който е в състояние да държи в послушание и относителен ред огромната и много опасна орда руски диваци. Тази гледна точка е погрешна, но тя доминира. Путин е именно вдъхновителят и подпалвачът на националната уродливост. Именно на него той основава властта и режима си. Ако Путин бъде ликвидиран, героите на тези видеа ще изгубят по-голямата част от смелостта си и ще се скрият, чакайки следващия сигнал, за да "възкръснат". Невзоров

Да, някога, когато всички са били на същия хал, това е работело. Един политолог доста точно характеризира състоянието на Русия като "съвременна опричнина". Но сега, когато околните държави са на друго ниво на развитие, тази политика бързо ще остане без въздух Което се случва и в момента. Така че трябва да гледаме в бъдещето, а не да стискаме палци тая нежизнеспособна конструкция да се реанимира. Щото няколко стадия в общественото развитие са пропуснати, и само се развяват знамена. При това тази конструкция се оказва и опасна за съседите си.

Може би по-близко би било "неофеодализъм"? Унитарно нищо няма, а федералното се е изродило във феодално... Защото от федерацията имаме само буквите в името.

При чистият гравитомагнитен ефект силата от гравитацията не е на привличане, а е в напречна посока, тя кара едно неподвижно тяло да се върти около траекторията на друго. Така както електрическият ток по жица кара заряд да тръгне по силовите линии на магнитното поле, напречно на проводника. Ненулеви са компонентите на тензорът на Риман на кривината. А скаларната кривина е нула, нали в системата в която тялото е в покой няма никакви ефекти на движението? Но това е пример на поле от непрекъснат сноп светлина, не от единичен фотон. На един фотон гравитацията е подобна на електромагнитното поле на движещ се заряд, но без електрическата част, само магнитното (той няма маса). В класическата електродинамика, една електромагнитна вълна не въздейства на заредените частици с магнитното си или електромагнитното поле. Само при много голям интензитет се проявяват ефекти като поляризация на молекулите (и дори йонизация) при минаване на такава вълна. А фотонът не е електромагнитна вълна, той дори траектория няма. Ние тук се опитваме да гадаем в някаква класическа ситуация как ще действа квантова частица. Освен в приближението - бързо движеща се частица без маса, летящо със скоростта на светлината "магнитно поле" (гравитомагнитното). От опита ни със светлината такова поле не въздейства измеримо. Самият лазер не променя кривината (скаларната). При по-малък поток фотони трябва да се отчита импулсното въздействие на всеки поотделно върху платното, и там става сложно. Но това сложно поле се усреднява до хомогенно при много фотони, което е и удобното за разглеждане в случая. Къдравите "отскоци" при всеки удар са шум, който вероятно се преобразува в гравитационни вълни и не влияе на общата картинка. Само усреднените ефекти можем до някъде да измерваме. Ето ТУК на популярен език е обяснено могат ли фотони да се привличат гравитационно

Пак опираме до въпроса, какво разбираш под "кривина на пространство-времето"? Имаме няколко кривини. Първата е скаларната кривина, още гаусова кривина. Например в геометрията окръжността има скаларна кривина равна на 1/R, радиусът на окръжността. В диференциалната геометрия има по-голямо разнообразие: например тензорът на Ричи, който е с 16 компоненти, и следата му по двата индекса е скаларната кривина. Или тензорът на Риман на кривината, който е с 256 компоненти (4 индекса), и следата му по два от тях дава тензорът на Ричи. Уравненията на Айнщайн включват тензорът на Ричи, както и скаларната кривина, съвместно с тензора на енергията-импулса. При хомогенно гравитационно поле имаме ненулев тензор на Ричи, но нулева скаларна кривина. Това позволява полето да се елиминира, ако само сменим отправната система, със свободно падаща в това поле - такава система има абсолютно всички вътрешни свойства на инерциална система. При нехомогенно поле, като това на Земята например, скаларната кривина не е нула, затова не можем чрез смяна на отправната система да елиминираме полето, дори при свободно падане. Две тежести провиснали в двете ръце не са паралелни, а са насочени към центъра на земята. Това е артефакт от ненулевата скаларна кривина - при хомогенно поле (равномерно ускорение) двете тежести ще висят паралелно. ОТО разчита, че в много малка пространствена област този ефект изчезва, и това е форма на принципът на еквивалентност. От друга страна, потенциалът не може да "компенсира" скоростта. Не ги гледай че са с различни знаци във формулата, потенциалът е отрицателен.

В случая няма да имаме наслагване. Ако смятаме коректно, ОТО съдържа СТО в себе си и трябва да я отчете във всичките сметки. При джипиеса ние насилствено разделяме и опростяваме нещата, чрез приближението което избираме: нормално, коефициентът който дава корекцията на гравитацията (за времето) съдържа в себе си и член подобен на лоренцовият от СТО, и членът за червеното отместване (третият ред формули по-долу). В първо приближение (слаби полета и малки скорости) това може да се развие в ред, и да получиш сума от два члена в първо приближение, които отделно да ги тълкуваш като гравитационно червено отместване и ефект на СТО само от движението. Ето, ефектът на СТО при ниски скорости (без гравитационно поле) се модулира със следният член: (вдигни двете страни на квадрат, и махни члена с четвърта степен по скоростта, който може да се пренебрегне пред този с втора степен) ефектът само на ОТО се изразява чрез потенциала (малки потенциали, неподвижен обект в полето): а на практика ОТО определя нещата чрез члена (подвижен обект в полето): който при малки скорости и потенциали се разпада на две събираеми, едното тълкуваме като принос на СТО, второто - на ОТО. Самият член с корена пак е за не много големи скорости и потенциали, докато полето може да се разглежда като потенциално, иначе е съвсем сложно. При джипиеса и скоростите не са много големи, и полето е много слабо, така че там това работи. А за тая задача с фотоните, СТО дава само приносът им в енергия, и по горната формула може да получиш някаква информация за траекторията на фотона в полето. Самото поле което създава фотона не присъства в това приближение. В момента не съм на тая вълна да смятам такива неща в подробности, изисква си усилията и настроението А не се сещам за готово решение.

Много ме кефи, когато такива мунчовци в безсилна злоба си изнасилват единствената нервна клетка да каже каквато и да е глупост Алеееей-хоп!

Защото това е загубено време за всички тях.

Глупости. Стъклото е тънко, докато пътят извън стъклото е много по-голям. И скоростта по него ще определи времето, съответно фазовата разлика. Ти дори не си погледнал експерименталната постановка, а само на голо фантазиране разсъждаваш Тъй де. Тя виннаги трябва да е по-малка от величината на измерваната величина. А 0.5% разлика в измерваната величина означава, че грешката е многократно по-малка. 0.5% точност в определянето на скоростта на светлината е в рамките на нормалният стандарт за такива експерименти. Така че гориш. Но важното е, че нищичко не разбираш. Това е типична реакция на болните от биполярно разстройство по време на криза. Утре като те удари депресията, три месеца ще си ближеш раните и няма да се появяваш във форума. Не ти е за пръв път, и друг път си срал без спиране, и само по-лошо ще става. Личността бързо ще деградира, като не си пиеш лекарствата. Вижда се вече.

Времевите разлики са напълно достатъчни. Мери се интерференчна картина, при тези числа ще имаш огромно изместване. За да има само 0.5% разлика в скоростта, то това си е точността на отчитане на уредите, и не се брои изобщо. Напълно девствен си по отношение на това как се правят експерименти И аз това ти набивам в тъпата кратуна - толкова е грешката на експеримента, никаква промяна в скоростта на светлината не е отчетена. Демек експериментът перфектно потвърждава СТО. Тука се сблъскваме с претенциите на най-тъпата част от населението. Веселба

Виждаш ли как не разбираш написаното? Точно същото ти написах. И резултатът в статията не съвпада с тая схема. Което показва, че и в предният участък скоростта е същата. А ти само повтаряш без да разбираш. Вече ти обясних защо си изпаднал в тая схема Тц. Там директно е казано: полученият резултат се различава от справочното значение на 0.5. Демек измереното се различава с толкова от константната скорост от справочника. Пълна дупка си отвсякъде Повтрарям - пий си лекарствата, че ще ти се изпържи съвсем мозъка.

Нямаме рязко скачане. При движещи се тела, в гравитацията която създават участие има не само масата им, а и импулсът (за това разпределението на енергията им се описва с тензорът на енергия-импулс). Значи, ако полето на статична маса е радиално, както по Нютон (Кулонов тип), то в гравитационното поле на движещ се обект има допълнителна съставка, много сходна (при слаби полета) на магнитното поле по геометрия. За това и такова поле се нарича гравитомагнитно. При силна гравитация вече нещата стават нелинейни, и е много сложно. Та, фотонът тъй като няма маса, не създава радиално поле Кулонов тип, а подобно на магнитно поле. Не знам точни решения за него, но по общи съображения, като екстраполирам нормален подвижен обект, стигам до такъв извод. Полето е резултат на импулса (верно, импулсът е нищожен при фотона, но е важен принципът). За такива полета може да се оцени величина като "ефективна маса" зависеща от скоростта, но след като полето не е поле създавано от нормална "точкова" маса, това е безпредметно. Статията която си намерил "отключена" е ТУК

Да де, мозък се иска, не мухлясала салата като твоята. Основноят ти проблем е, че нищичко не разбираш, и се опитваш това да припишеш на другите, като че белким те оправдае. Ама как да те оправдае? Ей на, сам твърдиш, че в стъклото скоростта на светлината ставала равна на константата. Ами ако и преди стъклото скоростта е същата, средната скорост пак ще е равна на константата, колкото се мери в експериментите. Да, ама ако не е същата, съответно средната скорост няма да е равна на константата - и това се търси в експеримента. Само дето не е намерено. След като в първият участък на пътя не е била константа, резултатът за средна скорост не може да е същата константа. Тук е пропастта в знанията ти. Но виждаме много по-голяма пропаст - чел, недочел, и измислил някакви 10%? Ти дори не си способен да четеш с разбиране, защото резултатът е с грешка само 0.5%, както казват самите автори на шеста страница. Тоест, не само че нищо не разбираш, ами си фантазираш, и то произволни числа Не си вземаш редовно хапчетата. Биполярните разстройства така само се хронифицират. И резултатът го виждат всички.

Гравитацията се определя от разпределението на енергията и материята. Фотонът е материя, и в този смисъл участва в създаването на гравитация. Но "изкривяването" което създава, е от друг тип от изкривяването, което създава някаква масова частица, защото разпределението на енергията (и импулсът) са различни (то изкривяването се описва с тензор, в основата си с 256 компоненти). Сещам се за едно единствено решение на уравненията на Айнщайн, в което участва светлина (под форма на поток енергия). Това са геоните, конструкция близка по свойства до черните дупки, изградена само от светлина. Силно неустойчива, в частност. В този смисъл фотоните изкривяват пространството...

Да, оценява се средна скорост. И ако тя е равна на скоростта на светлината, то на всеки участък от пътя ще се спазва постулатът на СТО - както и се получава. Пътят най-общо се състои от две части, и щом втората част скоростта е константата, то първата част ще е определяща за измерената скорост. Ако средната скорост е различна от константата, то на поне един участък от пътя тя ще се различава от скоростта на светлината по постулат. И това се е търсело в експериментра, но резултатът е нулев. Елементарно, палячо Аха Сега разбра ли защо не достигаш и птичия мозък? Хлебарките са по-умни от тебе. Дори дебилите могат да боравят с понятието скйорост, а ти разчиташ само на наизустени щампи. При това грешни

Това няма значение. Експериментът не мери скорост, а времето за което се изминава даден път. През останалият път (преди стъклената пластина) фотоните са се движили с различна скорост, спестили са време, и експериментът трябва да открие разликата. Да, ама не По хиляди различни начини вече е потвърден принципът на СТО,. Нема мърдане.

"Сянката на Лубянка". Виталий Портников за идването на власт на чекистите Читателите на първото след присъдата писмо на руския опозиционер Алексей Навални са поразени преди всичко от факта, че в този подробен документ, изобилстващ с детайли от най-новата история, няма място дори за споменаване на войната на Русия срещу Украйна като важна част от политическите процеси в момента. Но това отсъствие на Украйна не предизвика у мен лично никаква изненада или емоция. Принципното ми различие в мненията с много руски политици и експерти от 90-те години насам е, че те смятат завоевателните войни на страната си за последица от авторитаризма, докато аз смятам имперския характер на тази държава и общество за основна причина за авторитаризма. Но къде, ако не в Русия, отдавна са се научили да поставят каруцата пред коня? Друго нещо, което ме учуди, беше как Навални пропусна КГБ. Съдейки по фактите в писмото му, руският антикорупционен активист все още благочестиво вярва, че през 90-те години на миналия век Русия е имала исторически шанс, който е бил изгубен именно защото Борис Николаевич и неговите роднини са "пуснали коза в градината", т.е. довели са на власт подполковник от КГБ (макар че реалната алтернатива на този подполковник са били други офицери и ръководители на руските служби за сигурност, но това са само излишни подробности). Убеден съм, че не Борис Николаевич е пуснал коза в градината си, а козите са пуснали временно в градината самият Борис Николаевич, за да създадат под прикритието на неговата харизма и неутралност самата "ефективна вертикала" на лудостта, която може да управлява Русия и след края на политическата кариера на Владимир Путин. Може би Алексей Навални възприема реалността по този начин, защото разчита не толкова на фактите, колкото на емоциите - собствените си емоции от възприемането на случилото се през 90-те години. Е, може би той има право да го прави. През 1991 г. Алексей е бил само на 15 години и вероятно е бил далеч от така наречените центрове за вземане на решения. А аз бях на 24 години и по силата на професионалната си дейност бях близо до тези центрове, но въпреки това предпочитах да не забелязвам много неща. Надеждите за промени не помагат за трезвото анализиране на ситуацията. Макар че и тогава имаше хора, които предупреждаваха за това кой наистина ще управлява Русия. Сергей Григорянц, който почина наскоро, посвети целия си труден живот на анализа на същността на чекистката система. Но кой слушаше Григорянц през 90-те години, а и след това! Човекът, който видя и определи опасността с абсолютна точност, се оказа маргинална фигура дори в дисидентското движение - и то с основание. Често се чудя как ли щеше да се развие животът ми, ако бях разбрал всичко това от самото начало. През 90-те години на миналия век работех в московския вестник "Независимая газета" и все още пазя в архива си удостоверение № 1, подписано от главния му редактор Виталий Третяков - същият Третяков, който днес призовава от екраните на руската телевизия за унищожаване на моята родина. Сега е обичайно да се казва, че "хората са се променили" през годините. Но аз не вярвам в промяната, а в назначенията. Третяков и без това не умееше да се преструва на либерал, но трябваше да се вживее в тази роля - и го направи. Но това е само пример от моя собствен живот. През 90-те години на миналия век всички бяхме буквално заобиколени от чекисти и такива, които от наивност или от желание да са близо до парите и властта допринасяха за изпълнението на програмата за изграждане на чекистка държава. Когато Навални разказва как Владимир Гусински поканил генерала от КГБ Филип Бобков да работи за него от суета, аз само горчиво се подсмихвам. Дали Алексей си дава сметка до каква степен чекистите са били интегрирани в почти всички властови и бизнес структури през 90-те години? Дали си дава сметка, че всеки човек, който претендираше за власт и влияние, се нуждаеше от своя Бобков, само за да оцелее? Станахме свидетели на много по-мащабен процес от навлизането на бивши чекисти в охранителните фирми на "олигарсите". Процес, започнал още през 20-те години на миналия век, преди столетия - процес на противопоставяне между партийния и чекисткия апарат. Съветските управници даваха на чекистите твърде много власт над партийните служители или ги унищожаваха след вълни от терор - но страхът на партийните служители от чекистите и омразата и презрението на чекистите към партийните служители оставаха непроменени. Изглежда, че след 1953 г., след екзекуцията на Лаврентий Берия и неговите сътрудници, партийният апарат е подчинил сигурно КГБ, но това само изглежда така. Още при Андропов единствената реална алтернатива на властта - Министерството на вътрешните работи, оглавявано от всемогъщия Николай Щелоков - беше унищожена. А в годините на перестройката успяха да унищожат и основния конкурент и господар на Лубянка - апарата на КПСС. На 23 август 1991 г. Борис Елцин забрани КПСС на територията на РСФСР. А какво се случи с КГБ? Декоративно преименуване? Отделяне на Службата за външно разузнаване? Може би парламентарен контрол? Никаква истинска лустрация. Никакви реформи. Ако искаме да разберем как трябва да бъде, можем да се обърнем към опита на балтийските държави, където КГБ беше забранен и разпуснат, офицерите му бяха лустрирани, а от агентите се изискваше да признаят сътрудничеството си. Или към опита на бившата ГДР, където архивите на Щази бяха отворени за обществеността. Как изобщо искахте да видите бъдещето на Русия, ако след рухването на комунизма запазихте непокътнат основния инструмент на тоталитаризма - неговата терористична тайна полиция, огромната му "гвардия" с хиляди агенти и милиони доносници? За какъв шанс съжалявате? От самото начало Русия не е имала дори сянка от такъв шанс, но винаги е имало сянката на Лубянка. И тази ужасна сянка, разбира се, няма да задоволи Русия. Когато Путин говори за "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век", той не просто изразява мнението на своите сънародници, а преди всичко на своите колеги военнослужещи, които винаги са искали да "поправят грешката от 1991 г." Всеки, който наистина иска промяна в Русия - ако изобщо тя е възможна - трябва да прокълне нейното имперско минало и чекистко настояще. И да осъзнае, че краят на империята и краят на Лубянка са неразделни. Империята се нуждае от своята цинична и измамна "гвардия", а "гвардията" винаги ще бие и унищожава всеки, който наивно вярва във възможността за промяна в империята. https://www.svoboda.org/a/tenj-lubyanki-vitaliy-portnikov-o-pisjme-alekseya-navaljnogo/32546236.html