scaner

Примерът който има пред вид Айнщайн, е подвижен (единичен) часовник спрямо системата от неподвижните часовници, съставящи общото време на дадена система. Такъв подвижен часовник се забавя в тази система общо време, което лесно се проверява чрез лоренцовите трансформации. От системата общо време са достатъчни само два часовника, за да се демонстрира това. Някъде нагоре го демонстрирах. Ето ТУК. Съответно, групата часовници от общото време спрямо което е сравнението, "избързва" спрямо самотният часовник. Това вече го споменавах няколко пъти нагоре, но то затапва напълно Младенов и той мълчи по него като риба, прави се че не съм давал този пример. Срам го е да си признае, че толкова време се е заблуждавал А сега е късно, трябва да поддържа заблудата докрай.

Ти четеш, но нищичко не разбираш. Айнщайн трябва да се чете мнооого внимателно. Айнщайн е изключително пестелив в обясненията си, затова трябва да го осмисляш в контекст, не в конкретни цитати. Ей на, нали ти демонстрирам казуса - щом някакви часовници се забавят, то тези спрямо които се сравняват, се забързват. Това е конкретен казус, а ти не го осмисляш, опитвайки се да генерализираш казаното от Айнщайн за всички възможни ситуации. Казусът показвеа, че такова генерализиране води до парадокс - парадокс в самия ти въпрос, не в СТО или в казаното от Айнщайн. Парадокс в твоите представи за СТО, а не в самата СТО. С такъв подход никога няма да проумееш тая проста физика. Мисли бе, човече, с главата си, не лепи цитати без смисъл Цитатничеството няма общо с логика.

Младенов, на много хора им е противопоказано да се опитват да мислят в горещините Айде по-спокойно, как проверяваш дали е неотличимо? Чрез физическите закони, те не зависият от състоянието. Но показанието на часовниците не е физически закон, там не можеш да очакваш такава симетрия. Колкото до забавянето на часовниците, вече го дъвкахме, но пак не си разбрал нищичко. Ако някакви часовници се забавят, то те се забавят спрямо други, които съответно избързват спрямо тях. И това отношение е абсолютно, тези групи часовници ще имат същото отношение на скоростта си според всеки друг произволен (инерциален) наблюдател. Така че зависи кои часовници с кои сравняваш, може да получиш различен резултат в зависимост от избора на групата Демек така зададеният ти въпрос е лишен от смисъл. А като не задаваш смислени въпроси, какво очакваш всъщност? Защо, вместо да циклиш с тъпи въпроси, не помислиш по проблема защо не разбираш от отговорите?

Сравняването на показанията на часовник в конкретен момент по дадена ОС няма голям смисъл. А ти точно по това залиташ. Но това не помага да се реши задачата. В задачата се търси какви интервали ще протекат по всеки от часовниците. А за това са важни факторите, които ти споменах, и те разрешават проблема елементарно. Симетрията показва, че тези интервали ще бъдат еднакви. Да, дъвкали сме ги тези неща многократно. Но ти по-далече от дъвкане не стигаш. А мисленето не е дъвкане Аз от кога разправям, че ти не си вникнал във важни неща от СТО, а само приказваш по инерция? Така че защо не се замислиш, всъщност на какво се смееш и кой е за смях в цялата тази ситуация?

Това пък от къде следва? Какви ще бъдат показанията на часовниците, не зависи само от качеството "били в движение един спрямо друг", а и от характера (количеството) на това движение - кой колко време се е движел в една посока, после като сменя посоката си, колко се движи в другата, отчитайки всички смени на отправни системи по пътя. ДА НЕ И двамата търпят ускорение в своето движение. Всеки от тях се отдалечава фиксирано собствено време, преди той да се обърне, после фиксирано собствено докато другият се обърне, и остава фиксирано собствено време докато се срещнат. За всеки от тях тези части от пътешествието ще траят еднакво собствено време (поради симетрията им спрямо Атанас, и сумарно двамата ще имат еднакви показания на часовниците. Само наличието на някакво движение още не е достатъчно, за да оцениш количествено какво ще се случ Това е много разпространена заблуда сред хората, които много повърхностно са се опитали да обработят този материал, разчитайки само на някакви псевдосиметрии. Трябва това движение да се оцени и количествено Така че противоречията ти сам си ги съставяш. Приеми това за правило.

Коментар от Александър Коваленко: Бахмут... 11 юли 2023 г. В светлината на развиващите се събития около и в Бахмут, които са забулени почти изцяло в мъглата на войната, си струва да се отбележат няколко неща, които не попадат в тази мъгла, и те засягат четирите основни сектора на развиващите се битки. На първо място това е южният сектор, чийто епицентър на събитията е тук, в Клещиевка. От известно време обаче не е само тя. След като СМП изтласква окупаторите от десния бряг на канала, става ясно, че и Курдюмовка в крайна сметка ще попадне в зоната на интерес. Въпреки това РОВ се разтревожи и много по-на юг! По този начин СОУ разтегна фронта на окупаторите, който на едно или друго място, ще бъде пробит. Макар че трябва да се разбере, че на думи всичко това може да звучи хубаво, но в действителност е титаничен труд на нашите военни. Особено като се има предвид концентрацията на вражески части в сектора. Например, за да се подсилят частите на 72-ри ОМСБр, в района на Клешчиевка беше докаран отпочиналият 83-ти ОДШБр, който веднага започна да парира пътя към руския възел в Андреевка. Те все още имат свежа кръв, държат се, но артилерията си върши работата както трябва, особено като се има предвид, че върховете са наши. Северозападен сектор. Тук нещата са много по-трудни, отколкото на юг, макар че, така или иначе, войната никога не е лесна. В района на Берховка, Ягодное и Дъбово-Василиевка 98-и ВДД е разположил своите 217-и и 331-и РПД, които са все още свежи и активни, макар че не всички са такива. В близост до Берховка е унищожена свежа десантна част на някакъв въздушен елит. Принадлежността е в процес на изясняване, но тази единица дори не е имала време да се сражава за териториалната цялост на великата и просперираща ДНР. От Северск натискът върху Яковлевка и Краснополевка продължава. В този сектор няма да има особен напредък в близко бъдеще, а и не трябва да има. Засега той е функция на редовното разузнаване чрез бой и сдържане. Макар че понякога възниква усещането, че бойното разузнаване започва да се променя... Градът. В градът е малко напечено, но остава фактът, че СОУ са възобновили бойните действия в градски условия и са успели да си възвърнат редица позиции. На свой ред, въпреки факта, че Бахмут се намира в низината и е на длан от страна на СОУ, РОВ имат свобода на маневриране тук, което им позволява да държат руините под контрол. Ето защо, когато се говори за действията на СОУ в самия Бахмут, трябва да се осъзнае колко бавен и постепенен е този процес. От друга страна, тази бавност позволява да се спасяват човешки животи и макар и не с километрични пробиви, както може да се стори на някои, но систематично да се придвижват към целта. Особено внимание заслужава източният сектор, който в известен смисъл е петият участник в действията, защото в района на Покровское и Бахмуцкое логистиката на РОВ все по-често е под обстрела на артилерията на СОУ. Не, за сега е трудно е да го наречем управление на огъня, но елемент на достъпно въздействие - да. По този начин свежите ресурси на РОВ успяха да забавят донякъде напредъка на СОУ в почти всички активни сектори, но не и да го спрат. Движението продължава, свежите ресурси се намаляват по труден, но премерен начин. СОУ се придвижват към целта си, главното е да не ги притискаме.

Анализ на ситуацията на фронта от Константин Машовец: Малко изтрезняване няма да навреди Честно казано, не знам кой и къде е "настъпил" или дори "поел контрола върху огъня", но ситуацията в ЛБС, особено в Източната оперативна зона, е много сложна и през последните дни придоби тенденции, които далеч не са в полза на Украинските отбранителни сили (СОУ). Защо имам това впечатление? Ами защото досега станаха очевидни две неща: Противниковото командване продължава активни настъпателни операции едновременно в три направления, като в две от тях постига успех. Темповете и обхватът на настъпателните действия на ВСУ в южната оперативна зона, обективно погледнато, меко казано, не са изключителни, макар че те допринесоха за това, че във всички райони, където ВСУ настъпват, те имат и успехи (макар и минимални). Ако съберем всичко това в стратегически смисъл, ще разберем, че засега всичко върви по план, но явно не и по нашия. На практика (на оперативно и тактическо ниво) то изглежда по следния начин: Районът на Бахмут, въпреки бравурните заключения на г-жа Маляр за "огневи контрол на всички входове и изходи", "полуобкръжаване на противника" и т.н. - суровата реалност е малко по-различна от тези бравурни и гръмки изявления. Противникът, изтеглил на северния фланг доста значителни резерви в лицето на 331-ви парашутно-десантен полк (Пдп) и 217-ви Пдп от състава на 98-ма въздушнодесантна дивизия, успешно контраатакува предните ни части в района на Дубово-Василовка, Берховка и Ягодное, като почти напълно ги спря. Нещо повече, на юг от града дори на много места "съобщиха" че падането на селото Клишиевка също някак си не успя... В отбранителния рубеж на 72-ра самостоятелна мотострелкова бригада на противника свежата 83-та десантно-щурмова бригада проведе редица контраатаки в западните покрайнини на с. Клишчиевка и към с. Андреевка, като принуди предните части на ВСУ в това направление да спрат. Дори в самия град, където според г-жа Маляр ВСУ контролира с огън всички движения на противника, последният, между другото, успява въпреки това да организира и провежда редовни атаки в посока село Ивановское. В лиманското направление също "не всичко е наред". През последните дни 74-и Омсбр на противника, който той постоянно подсилва със свежи части, значително разшири проникването си в нашата отбрана в направление Кремина-Заречное, главно в южна посока. По този начин положението със Серебрянското горско стопанство продължава да се влошава. В крайна сметка в района на с. Диброва и с. Шипиловка (откъм отсрещния бряг на Северски Донец) противникът също не спира атаките си. Ако това продължи, отбраната на ВСУ по левия бряг на Северски Донец ще бъде "отблъсната" от противника не само в района на с. Серебрянка и с. Белогоровка (горното), до които, между другото, противникът вече се е приближил от юг и югоизток, но и чак до с. Дронивка. Ситуацията се "подобрява" още повече от успехите на противника в направлението Краснопоповка - с. Невское, както и в посока Купянск при с. Новоселевское, където противниковите части от 7-ма РС и 27-ма Омсбр явно се опитват да пробият пътя Купянск - Сватово и са достатъчно близо до него.... В крайна сметка това по определен начин ограничава възможността на украинското командване да реагира правилно на събитията, които се случват на юг от този участък, в посока Лиманск.... И доколкото разбирам, това е само началото.... поне това важи както за Боровая, така и за самия Купянск. Къде отивам с всичко това? А към това, че, да, всички тези успехи на противника все още имат изключително тактически характер и се изчисляват изключително на няколко километра, а в някои случаи на стотици метри.... Но въпросът във връзка с всичко това е друг. Наистина ли СОУ са готови да пробият вражеската отбрана по този начин, плащайки за всеки километър напредък с кръвта на личния си състав...? Дали планът ни за кампанията през това лято наистина предвиждаше точно такъв метод, който предполага вкарването на нашите войски в близки тактически месомелачки? Очевидно руснаците са готови за това и дори са предвидили точно тази методика в своите планове и проекти.... Но трябва ли да приличаме на тях и да се "съгласим" с това? Може би трябва да потърсим някакво друго решение? В този смисъл е трудно да се надценят значението и последиците от усърдната, ежедневна работа на военното разузнаване ... и то на всички нива - от стратегическото до "рутинното" на тактическо ниво. Диверсиите дълбоко в тила на противника са важни, дори много важни, но не забравяйте, че главнокомандващият и Генералният щаб трябва да разполагат с ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важна информация за противника, и то в режим "онлайн", за да вземат обосновано и адекватно решение. https://t.me/zvizdecmanhustu/1016

А дали вселената не е невронна мрежа? Ето сериозна статия, на която се крепи следващото филмче: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7712105/pdf/entropy-22-01210.pdf Ето статия, която обяснява защо вселената може да се самообучава подобно невронна мрежа: https://arxiv.org/pdf/2104.03902.pdf А тази статия показва как закономерности от физическата реалност могат да следват от изключително прости невронни мрежи: https://arxiv.org/abs/1608.08225 А това са две популярни филмчета, демонстриращи горните идеи: Новые признаки того, что Вселенная — это нейросеть И ако се окаже, че вселената е невронна мрежа, дали Вселената не ни сънува, функционирайки? Вселенная — мозг, который видит сны о самом себе?

Човека си е имал някакви семейни проблеми. А и е бил на редовна служба, чел съм и други да се оплакват, че там съвсем не плащат много. https://t.me/vchkogpu/39864

Украинска следа и още две версии. Научихме кой може да е убил високопоставен военен в Краснодар (https://t.me/kremlin_secrets/2468) Три са версиите по случая с убийството на капитан втори ранг, заместник-началник на градския отдел за мобилизационна работа Станислав Ржицки в Краснодар. Това ни съобщиха два източника - в местната ФСБ и в Министерството на вътрешните работи - с които разговаряхме. Първата версия е украинска следа. "Ржицки наистина е участвал в ракетните удари по Украйна по време на СВО. За това е можело да му бъде отмъстено" - каза един от нашите събеседници. Той смята, че така нареченият "украински Мосад" може да е виновен за престъплението. За възможната поява на територията на Русия на служители на украинските специални служби, които отмъщават на нашите военни, писахме още през септември миналата година. Заплахата може да се окаже реална. Оказва се, че само от началото на годината в различни региони на Русия са убити или са починали при странни обстоятелства повече от 30 военни, участвали в СВО. По-рано фактите за смъртта им не бяха свързани по никакъв начин, но убийството в Краснодар, казва нашият събеседник, "ни позволява да твърдим, че тук има определена система". "Би било добре да се постави охрана на всички участници в СВО като цяло, особено на офицерите, пилотите от стратегическата авиация и моряците, но за съжаление това е невъзможно", казва още силовакът. Втората версия е, че Ржицки е бил убит от онези, които искат да попречат на мобилизацията. "Има много слухове за нова мащабна мобилизационна вълна, така че има и много сили, които искат да я нарушат. И това може да е било акт на сплашване. Не всички искат да спечелим СВО, не всички искат да отидат в армията" - каза по този повод нашият събеседник. Третата версия е вътрешна. "Ржицки дължал пари на двама местни "авторитети", сумата е сериозна, повече от един милион рубли. Известно е също така, че той е помолил бившите си колеги и командири да му помогнат със заема, но никой не е пожелал да му помогне. Убийството заради дългове също е работна версия", казва един от източниците. Той предположи, че правоприлагащите органи официално ще разработят украинска следа, което не прави втората и третата версия по-малко вероятни. "Дори и убиецът да бъде задържан по горещи следи (разговорът се е състоял в понеделник вечерта, 10 юли - бел. ред.), това все още няма да означава, че това е истинският убиец", добави събеседникът ни.

Съобщават за унищожен висш руски военен в Бердянск - генерал Олег Цоков.

Аз я цитирам като нагледен пример, който опровергава мантрата, че "горчивия етанол е токсин". То и витамин В е токсин, какво правим тогава? И той е горчив, опитай да сдъвчеш някое хапче от добавка. Ако ти подскажа, че етанолът има смесен, сладко-горчив вкус (горчивото преобладава при високи концентрации, сладкото се усеща при ниски), ще престане ли да е отровен? Допълнително към вкуса му се добавят усещане за затопляне и парене в устата, дължащи се на дразнещото му действие втрху нервните окончания в устата и гърлото. Тези прости връзки - алкохола е само токсин, горчивото е отровно и подобни, дават някакво успокоение и привидност на знание, но не са верни.

Ами според сектантските виждания, всички вкусове извън марулата са вредни. Лютото е велико достояние на природата, и дава много ползи. Ето някои: -- Теглото: установено е, че капсаицинът има потенциални ползи за регулиране на теглото. Той засилва метаболизма и окисляването на мазнините, което води до умерено увеличаване на изгарянето на калории. Само по себе си обаче ефектът му не е достатъчно значителен за загуба на тегло и трябва да се комбинира със физически упражнения. -- Осигурява здраве на храносмилателната система: В някои случаи капсаицинът се използва за облекчаване на симптомите на храносмилателни разстройства като лошо храносмилане, подуване на корема и стомашни язви. Той стимулира освобождаването на определени вещества, които подпомагат храносмилането и намаляват възпалението в стомашно-чревния тракт. Бедните индийци в цялата мърсотия в която живеят, оцеляват и с консумацията на много люто.

Стогодишната баба публикува научни разработки на 100-годишна възраст. Кои нейни твърдения науката е опровергала? Тук лъжеш определено. Просто говориш по инерция, което показва странна закономерност в твоите "научни" (в скоба) аргументи. Маке, престани да фантазираш. Бабата никъде не е казала, че алкохолът е полезен, не и като научен аргумент. Защо се бориш със стената? Изобщо, за какво се бориш? За изкривеното твърдение, че алкпохолът е само токсин? Което се мултиплицира от една от докторските мафии? А за твоите "научни твърдения" ти дадох други научни статии, които не са съгласни с тях. Сега ще проумееш ли, че истината не е в крайностите? И че едностранният поглед към науката, колкото и да е съблазнителен за егото, е ненаучен? Не подхождай с "ако", ако няма на какво сигурно да стъпиш - защото следствието ще се основава на равностойно нему предположение, а това чупи логиката, колкото и наукоподобно да изглежда като формулировка. "Ако приемем че сиренето не е толкова солено, защо да не приемем, че извънземните са кацали в миналото на земята" има същият смисъл както и твоето твърдение. Нямаш право едно заключение да пренасяш по аналогия върху друго несвързано твърдение. Това е логическа грешка от онези, дето си нямат специално име

И какво от това? След като тя е съавтор, значи има достатъчен принос към работата. Изрично споменах, че боцнах случайно няколко статии. Ето, можеш да се потрудиш за повече: ЦЪК Ами тогава ще си мълчиш. Не са ни нужни празни фантазии. Отново продължаваш на собствени интерпретации... Особено връзката горчиво с отровно трепа рибата Ех Маке...

Относно срещата на Путин на 29 юни с Пригожин и "вагнеровците", за която стана известно днес. Какъв е смисълът на тази среща? Както вече писахме, Путин може би е заинтересован да продължи да използва "Вагнерите" във войната срещу Украйна. Всъщност това беше смисълът на коментара на Песков, който каза, че президентът им е предложил "варианти за заетост и по-нататъшно бойно използване". Логично е обаче, че преди да изпрати вагнерианците обратно на фронта, Кремъл трябва да си възвърне пълния контрол върху тях. А това е възможно само ако ЧВК в сегашния си вид престане да съществува и бъде влята в една от силовите структури на Руската федерация, а наемниците и техните командири не извършват никаква публична дейност, връщайки се в състоянието на "ихтамнет", в което се намираха, докато Пригожин не започна да изгражда политическия си проект на базата на "Вагнер". Съдейки обаче по изявленията на "вагнеровците", те не искат да тръгнат към такъв вариант, макар да дават да се разбере, че са готови да се върнат на фронта (още повече, че, както вече писахме, никъде другаде няма да печелят такива пари, както в Украйна). Но при техните собствени условия. Един от командирите на "Вагнер" с позивна "Зомби" днес заяви, че наемниците искат да останат в структурата на своята ЧВК и под ръководството на същите хора - лидерите на бунта Пригожин и Уткин. Те не са съгласни на никакъв друг вариант и са готови, ако условията им не бъдат изпълнени, просто да се приберат у дома. В същото време за Кремъл е много опасно да се съгласи на такива условия. Дори ако вагнерите станат пряко подчинени на Путин, това не гарантира тяхната лоялност. Както вече показаха събитията от 24 юни, когато има избор на кого да се подчиняват - на Путин или на Пригожин и Уткин - "вагнеровците" избират Пригожин и Уткин. Това означава, че във всеки един момент бунтът може да се повтори. Напоследък обаче Путин многократно взема решения, които са крайно нелогични от гледна точка на рационалността (например нахлуването в Украйна). Следователно не е изключено той да запази Вагнер в сегашния му вид. Въпреки че в момента това изглежда малко вероятно. Но тук е важен друг момент. Фактът, че след бунта Путин искаше да се срещне с Пригожин и "вагнеровците", за да обсъди "по-нататъшната им заетост", не е изненадващ. Изненадващото е, че Кремъл реши да съобщи за това събитие, което е доста двусмислено от гледна точка на имиджа на Путин (той се е срещнал с тези, които самият той нарича предатели и бунтовници). От начина, по който Песков представи информацията, не следваше, че става дума за "покайна" среща на "бунтовници и предатели" с президента (никой от бунтовниците не се разкая публично за действията си, а и Песков не каза нищо за покаянието). По-скоро, според интерпретацията на прессекретаря на Путин, това е изглеждало като "размяна на мнения". Това създава впечатлението, че Кремъл не е имал единна твърда негативна линия спрямо Пригожин. Не е сигурно обаче, че това действително е така (след срещата в ефира на федералните телевизионни канали започна мащабна кампания срещу Пригожин, което показва, че оценката на Кремъл за бунтаря не се е променила след срещата), но впечатлението е създадено. Това само по себе си би могло да повлияе на ситуацията, размивайки недвусмисления образ на Пригожин като бунтовник, който държавните медии му създават. Освен това може да се превърне в сигнал за телеграмните канали, медиите и блогърите, че Пригожин не се страхува да вземе пари за своя и на Вагнер пиар. Като цяло самият факт, че срещата на Путин с "Вагнер" е публично призната, показва за пореден път, че в руския елит има влиятелни сили, които се опитват да запазят военно-политическия проект на Пригожин жив дори след провала на бунта. Дали ще го използват за собствените си вътрешнокремълски разправии, или ще се опитат да организират нов бунт, все още е открит въпрос. https://t.me/stranaua/113633

Усещаш ли си сега заблудата в основата на тези разсъждения? Не? Заблудата е, че разчиташ нба някакви свои предразсъдъци. "Тя може да твърди..." не е факт, който познаваш, и това е видно от съпоставянето с реалността. Не, тук разчитаме на обективната реалност, не на нечии собствени оценки. А обективната реалност е, че тя почти до смъртта си се занимава с научна дейност и публикува статии в уважавани списания, които не само се публикуват та, но и многократно се цитират. Което свидетелства за ясна мисъл на тези години. Ей на, боцнах случайно: - Viktor Hamburger and Rita Levi-Montalcini: The Path to the Discovery of Nerve Growth Factor, 2001 (била е на 92 години) ТУК - Experimental and clinical evidence of neuroprotection by nerve growth factor eye drops: Implications for glaucoma , 2009 (била е на 100 години) ТУК - Nerve growth factor is an autocrine factor essential for the survival of macrophages infected with HIV, 1999 (била е на 90 години), ТУК Десетки са тези статии след 90-тата и година. Маке, този начин на разсъждения силно контрастира с претенциите да се търсят логически грешки... Отново предубеденост някаква изказваш. А всеки ли страда от метаболитен синдром? Къде пропускаш генетичната предразположеност? И отново изказваш предположенията си като аргументи. "Ако..." не работи така, то не предлага факти, а само предположения. А в този случай предположенията нямат реална основа. Всъщност чрез тях се опитваш да се оправдаеш, че твоята позиция трябва да е вярна. Ама що за оправдание е с "ако..."? Отново предположения. Сега пък "вероятно", "със сигурност"... Предположения, предположения, и следствия от предположения. А това направо изтрепа рибата. Маке, къде останаха научните аргументи? Защо ги заместваш с някакви фантазии, че и не една, а цели четири? Причината за този проблем е елементарна логическа грешка - презумпцията, че алкохолът е само токсин и нищо друго. Тоест едностранно филтриране на прочетеният материал, предразсъдък в подбора на материала за получаване на знания. А това хич не е добре. Ще се отклоня силно от темата. Ето няколко примера за изследвания по темата кога и за какво може да е полезен алкохолът, с конкретни примерни статии: 1) Сърдечно-съдово здраве: Няколко проучвания съобщават за връзка между умерената консумация на алкохол и намаления риск от сърдечносъдови заболявания. Някои изследвания сочат, че умерената консумация на алкохол, особено на червено вино, може да има положително въздействие върху здравето на сърцето поради наличието на някои съединения като ресвератрол и полифеноли. Все пак е важно да се отбележи, че Американската асоциация за сърдечни заболявания не препоръчва започване на пиене или увеличаване на консумацията на алкохол за ползи за здравето на сърцето, тъй като други фактори на начина на живот, като здравословна диета и редовни физически упражнения, имат по-ясни ползи. -- статия: "Alcohol and cardiovascular health: the dose makes the poison...or the remedy." Journal of the American College of Cardiology, 2017. 2) Диабет тип 2: Някои проучвания са установили връзка между умерената консумация на алкохол и по-ниския риск от развитие на диабет тип 2. Предполага се, че алкохолът може да подобри инсулиновата чувствителност или да има други метаболитни ефекти. Въпреки това прекомерната консумация на алкохол може да увеличи риска от диабет и други здравословни проблеми, така че умереността е от решаващо значение. -- статия: "Alcohol consumption and risk of type 2 diabetes: a systematic review and dose-response meta-analysis of more than 1.9 million individuals from 38 observational studies." Diabetes Care, 2015. 3) Когнитивна функция: Някои проучвания показват потенциална връзка между умерената консумация на алкохол и намаления риск от влошаване на когнитивните функции и деменция. Важно е обаче да се отбележи, че прекомерната консумация на алкохол е свързана с повишен риск от когнитивни нарушения и други негативни ефекти върху мозъка. -- статия: "Alcohol consumption and cognitive impairment: longitudinal study in the general population with repeated cognitive assessments: the Doetinchem Cohort Study." Alcoholism: Clinical and Experimental Research, 2014. Разбира се, тези изследвания си имат недостатъци, те не могат да установят причинно-следствена връзка. Освен това най-важното - индивидуалните реакции към алкохола могат да варират в зависимост от генетиката, общото здравословно състояние и други фактори. Неотчитането на генетиката обяснява мътните обяснения - еди кой си фактор водел до ЕН-процента опасност/подобрение от еди какво си. Ако генетиката е известна, интерпретацията на подобни статистики може да се промени коренно. И помни - всяко нещо е отрова за организма, дори храната и марулата, всичко зависи от дозата.

Какво разбираш под "инерциално движение"? Ако е движение по права линия с постоянна скорост - не. Но ако е движение без въздействие на външна сила - да.

Повтарям - замисълът може да е всякакъв, важно е до какъв резултат се е стигнало накрая. Интерпретации много, важно е каква е пълнотата постигната след разработватено на замисъла. А това е теория на пространство-времето. И от нея правиш частни проекции в пространството и времето, и получаваш частен резултат за тях - това което си учил в училище като "СТО". Замисълът никога не е достатъчен, за да обхване нещата в пълнота. Истината се разкрива при разработка на замисъла, и може дори да го опровергае. Както много пъти се е случвало, например със теорията на етера Правилният път в науката е да се върви от частното (замисъла) към общото (крайната теория на ПВ), което е направил и Айнщайн. Ти имаш удивителното свойство да си заравяш главата в пясъка и да обявяваш за истина само това което виждаш там. Че и се опитваш да спориш

И какво значение има тази историческа последователност? Освен да ти покаже как се разкрива същността на СТО като теория на пространство-времето? Няма значение какъв е замисълът, а какъв е крайният резултат

Песков каза за срещата на Путин с Пригожин и командирите на ЧВК "Вагнер": "Тя беше на 29 юни, от страна на компанията присъстваха 35 военни. Путин изслуша обясненията на командирите и им предложи допълнителни варианти за заетост и по-нататъшно бойно използване... Самите командири изложиха своята версия за случилото се (на 24 юни)...". https://t.me/RIAKremlinpool/10100 https://t.me/vchkogpu/39855

Ами махайки горчивината, те махат и полезното вещество за което става дума - олеуропеинът. Здравето не се постига само със сладки неща. Това е резултат на много сериозна наука. Медицината на този етап не може точно да ти даде прогнози - тя не е наука, но статистиките демонстрират какви са тенденциите. И да, не зависи само от действията ти - зависи и от действията на околните, както и от самата ти генетика. Ето ти добър пример доколко действията определят дълголетието: Рита Леви-Монталчини, нобелов лауреат по биология за 1986 г., починала на 104 г. Трудно може да се намери снимка, на която тя да е без чаша вино което тя обяснява по следния начин: "За подобряване на храносмилането пия бира, когато нямам апетит, пия бяло вино, когато имам ниско кръвно налягане, пия червено вино, когато имам високо кръвно налягане, пия коняк, когато ме боли гърлото, пия водка". Когато я попитали кога пие вода, тя отговорила: "Досега не съм имала такова заболяване". И друго нейно изказване: "Въпреки че навършвам 100 години, благодарение на опита си сега мисля много по-добре, отколкото когато бях на 20 години. На 20 години всички сме толкова глупави..." Бих добавил - и се увличахме по всякакви диети

Избягването на горчивите неща не е изход. Например много от лекарствата са горчиви, и това че ти ги гълташ, прескачайки вкусовите рецептори не означава че не консумираш горчиви неща. А когато същите тези лекарства ги опиташ на вкус, се отваря нова вселена. Знаеш ли, че в хининът освен горчивината има сериозна сладка жилка? И че ако обичаш лютивото, хининуът изобщо не е неприятен на вкус? И в кръвното, и в сърдечно-съдовите болести има сериозна генетична съставка, която човек не може да избегне и която може да се отключи от външните условия, както показва епигенетиката. А хората не живеят под стъклен похлупак, така че само диети да ги спасяват. С възрастта рисковете нарастват, социалната комуникация поддържа нивата на стреса, и рано или късно някой фактор се отключва, или някакъв тумор се появява. И тогава досегашната диета започва да работи контрапродуктивно. Какво би и попречило да се добавят и малко сурови маслини? Затова е по-добре нещата да се знаят.

Те токсичните неща са си токсични, и не е задължително да имат горчив вкус. Горчивият вкус е главно за плашене и отблъскване на животните. В случая олеупропеинът не е отрова, а много полезна съставка. Понижава кръвното налягане, намалява рискът от сърдечносъдови проблеми, понижава лошият холестерол и триглицеридите, има изследвания че намалява рискът от развитие на туморни клетки, свързани с рак на гърдата и простатата. Елексир от всякъде Всичко е в дозата. И червените мухоморки са полезни в малки количества и се ползват в медицината. Човек просто трябва да ги знае тези неща и да внимава.