scaner

Ники, няма да стане така Капакът в случая не е част от отправна система. Разликата между обект и отправна система е огромна. Капакът е само обект. Точка. Ти не се отучи да усложняваш задачите, за да не можеш да ги разбереш. Не мога да помогна. То и никой не може...

Имаме само две инерциални системи. Първата, в която капакът - като обект - има само вертикално движение, и втората, спрямо която първата система има хоризонтално движение (капакът е само обект, система е съвсем друго нещо). Формата на капака няма значение. Като трансформирате характерни точки, ще получите формата и в новата система. Единствената корекция която трябва да направите в новата система, е да приведете местата на всички точки от формата в един и същ момент време, за да говорим изобщо за форма (тук вече има значение посоката на движение на тези точки, вертикалното движение на капака). Тази корекция и довежда до завъртането на Вигнер, като тук вертикалното движение на капакаще доведе до спускането на далечният му край спрамо по-близкият, без друго въртене. И задачата е решена напълно. Нищо повече не трябва да се прави. Но ако не говорим за цялата форма на капака, а само за паралелността на стената, вече го обясних в предният коментар. Това с нищо няма да помогне. Лоренцовите трансформации са само между двете по-горе споменати ИС, и те ще преобразуват всяка точка в даден момент от първата ИС в точка и момент във втората ИС. Квадратите в случая са обекти, точките им участват в преобразуването. Движението на квадратите няма отношение към ЛТ - те трансформират събития, мястото и момент, това събитие не съдържа движение. Движението на квадратите може да проследиш с множество ЛТ в различни моменти време, или за множество точки и последващо подравняване към един и същи момент време. Безсмислено е да се усложнява такава проста задача. Контрапродуктивно е по отношение на разбирането, . Погледнете описанието ми в предният коментар - какво не разбрахте от него?

Украинците здраво са поработили тази нощ: Според доклади на руските медии до момента са били атакувани обекти в пет региона на Руската федерация. Накратко за последиците от масираната атака на безпилотни летателни апарати срещу Русия: - Поразено е военно подразделение на ГРУ - 2-ра бригада специални сили; - поразени са военни складове и складове за гориво; - поразено е летище, унищожени са най-малко четири големи транспортни самолета Ил-76 от 334-и авиационен полк в Псков; - ударен е завод за електроника, в който се произвеждат компоненти за "Искандер" и "Панцир"; - парализиран въздушен трафик в Русия; - масирана атака, вероятно осъществена от самолети UJ-22 Airborne или "Бобър". - летателните апарати са изминали от 700 до 1300 км в зависимост от избрания маршрут - извършени са десетина удара по различни обекти в различни региони на Русия. Ударите продължават, някъде са свалени, някъде са попаднали, последствията са неизвестни. П.С“ Видео на горящи самолети в Псков: https://t.me/stranaua/120704, https://t.me/zloyodessit/19983

В системата в която пресата е неподвижна, капакът има чисто вертикално движение - по условие. Скъсяването което той е придобил вследствие това движение нас не ни интересува - в крайна сметка, има някаква зададена дебелина, която дори не ни е нужна, но нека е ненулева. В тази система стените на капака са вертикални - по условие. Представете си сега, че на точките по стените лепим лампички, които светват едновременно. Тоест създаваме събития, които можем да трансформираме в система, в която цялото това чудо с капака се мести и хоризонтално. Сега гледаме лоренцовите трансформации - те изискват момент на събитието, координати на събитието, и скорост между отправните системи. Скоростта между отправните системи е чисто хоризонталната скорост. Моментът е някакъв, произволен, Т. Координатите на събитията са разположени на едно и също Х, и на различни места по височина (параметър, който не се променя от трансформацията). Забележете, вертикалната скорост не е параметър в ЛТ - събитията не се движат, те нямат парметър "скорост". Резултатът от ЛТ ще бъде следният. Всяко събитие ще запази позицията си по Y. Поставяйки за всички събития един и същи момент Т и една и съща координата Х във формулите, получаваме един и същи момернт Т' и една и съща координата Х'. Което означава, че вертикалната конструкция от събития се запазва в един и същи момент време и в подвижната система. Тоест, във всяка система, която се движи по оста Х, вертикалността на стените се запазва. Движението на капакът по вертикала не е част от движението на двете системи, и не повлиява не резултата. Ако искате да уловите влиянието му, динамиката, трябва да повторите същата операция в по-късен момент - тогава на друго Х" в друг момент Т" същите точки ще бъдат на други Y, защото трансформирате вече спуснат капак. Или пък ако трансформирате две паралелни колони, намиращи се на различно Х една от друга. Така ще уловите наклона за който говорим, завъртането на Вигнер. Но, повтарям, стените на капака не са наклонени, защото липсва причина за това. С ЛТ може да трансформирате траекторията на някаква точка (обект) между две взаимоподвижни системи, Тази точка може да има най-произволна скорост в основната система, да прави лупинги напред, назад, нагоре и надолу, но тази скорост не участва в лоренцовата трансформация, защото не е характеристика на относителното движение на двете системи. Е, капакът е такъв обект. Последиците от тази скорост може да уловите ако направите трансформации в различни моменти. На практика, резултатът ще бъде релативистска векторна сума на пекуларната скорост на обекта и относителната скорост между двете системи.

Каква е причината за това завъртане? Аз дадох насоките: в едната система стената е вертикална по условие, лоренцовата трансформация я преобразува отново във вертикална. Не виждам никакви аргументи за друга версия. Дайте аргументи все пак.

Какво чудно има, че в различните ИС формата ще е разклична? Ако изберем ИС, в която квадрата се движи паралелно на едната страна, ще имаме правоъгълник, ако изберем ИС такава че движението да е по диагонала, ще имаме ромб, ако избереме напречно по оста z, ще си остане квадрат. Какъв е смисъла на спора, не схващам? И какво общо има със задачата за пресата?

Различни отправни системи, с различни скорости в пространството В една нещата изглеждат по един начин, от друга - по друг.

Траекторията на движение в нашият случай няма никакво значение - ние трансформираме събития (точки), скоростите им нямат значение, освен относителната скорост на системите. Общото движение щеше да има влияние (с пълната матрица на трансформация) ако трансформирахме от системата в която капакът е неподвижен, към системата в която пресата с капакът имат хоризонтално движение, + вертикалното движение на капака. Но не решаваме тази задача. Решаваме много по-проста ситуация.

За 13 седмици украинска контраофанзива руснаците са успели да унищожат само 5 танка Leopard 2 от общо 71 доставени - Forbes Още около 10 танка са били повредени и се ремонтират. В същото време почти всички членове на екипажа на Leopard 2 са успели да излязат от поразените танкове, преди да бъдат унищожени, и почти всички Leopard, с изключение на 14 доставени по-късно, са взели участие в боевете. https://t.me/insiderUKR/60990

Пресата в случая е само отправното тяло на системата. Кое му е лошото на това, да я споменаваме в този контекст? Не е преференциална с каквото и да е. Важно е нейното свойство - тя е еднаква за всички точки от капака. Следователно всички точки ще извършват паралелен пренос по Х. Което значи, че ако са били на вертикална права, ще останат на нея. Защото в твоята картинка точките се разместват и по Х. Погледни го и по по-прост начин. В системата в която пресата е неподвижна ( ), всички точки от стената (координата Х) на пресата в някакъв момент Т са по вертикала. За всяка от тях правиш ЛТ в новата система, в която капакът се движи. Всички те в новата система ще се окажат на координата Х', в един и същи момент Т'. Това ти гарантира запазване на вертикалността на стената. Точка.

В системата, в която пресата не се движи хоризонтално, всички точки от стената имат едно и също Х, тя е вертикална там (по условие). В системата, в която цялата преса се движи хоризонтално, всички точки по съответната стена ще имат една и съща компонента на хоризонталната скорост. Тоест всяка от тях за единица време в новата система ще има еднакво преместване с останалите, и вертикалата която се построява от тях, ще се запазва. И съответно стената ще остава вертикална.

Защото ЛТ не се прилага за цял обект, а само за негови точки. И в случая това е резултатът. Ротацията на Вигнер също не засяга обектът като цяло. Всичко ще ти се изясни, като разбереш, че няма механизъм, който да наклони вертикалната права на капака в системата на покой на пресата, в някаква наклонена. Хващаш точките от тая права по отделно, трансформираш и гледаш. В тази система те винаги са на едно и също Х, независимо от вертикалното им положение. Геометрията на задачата ни е такава. Удобството тук е, че като разглеждаме конкретна точка от стената в някакъв момент, разглеждаме събитие, движението по вертикалата не участва То индиректно се наслагва за раздалечени по Х точки, чрез относителността на едновременността. Изобщо, твърде много приказки се изговориха. Ами никъде не я ползваме. Освен за отправен обект на едната система, в която капакът се шматка строго вертикално.

Няма друго в случая. Смяташ и получаваш единствено решение. Което може да се тълкува по единствен начин пред вид смисъла на величините, които са решение на задачата. Всяко друго тълкувание изисква повече или по-малко нарушаване на логиката

Това безоснователно твърдение трябва първо да се докаже. Защото ЛТ пряко следват от постулатите (леки до-гимназиални сметки, с математика до шести клас), и са дотолкова шашма, доколкото постулатите не се потвърждават. А те напротив, до сега нямат празно в това отношение

Ма то резултатът трябва и да се осмисли Трябва да ти е ясно какво получаваш, а не да тръбиш първата ти хрумнала простотия, както в случая. Ми то друго няма. Стига да знаеш какво правиш, а не само да джуркаш някакви числа, това е единственият извод - защото само това се търси. И е правилно да се каже "моменти на събития", не безсмисленото "времена".

Това е глупост. Правилният израз е - левият и десният край се минават през една и съща височина в различни моменти. Просто казано, имаме наклон на капака. Това "имат различни времена" няма смисъл изобщо, след като я описваме в система с общо време. Само показва колко си ги разбрал нещата

Не е толкова просто. Движение по произволно направление може да се смята, като прилагаш последователно лоренцови бустове по всяко отделно направление, съчетавайки ги с въртене на Вигнер. Или общата формула за трансформиращата матрица погледни ТУК, малко по-долу под Proper transformations. Всичко си се получава. След като в система неподвижна с пресата ползваме резултата от движението на капака строго по вертикала, остава да сметнем ситуацията в система в която капака и пресата се движат по Х. Избери си в системата на покой две събития, свързани с близкия и далечния върхове на капака, които са на еднаква височина в тази система. И ги трансформирай в новата, в която пресата се движи. Ще получиш, че двете събития ще се случат на тази височина (демек двата върха ще ги има там) в различни моменти. Което значи, че единият изпреварва другият в движението надолу, просто казано капакът е наклонен. Не виждам какво те спира? Ей тая ротация получаваме в резултат. Само че има ротация не на капака като цяло, а накланяне на всяка хоризонталн права от капака, като съответните точки за дадено Х не се местят по Х, а само по височина. И получаваме в резултат капака като успоредник, но с вертикални стени.

Не, не се скъсява до ромб. Изобщо, популярната формула за скъсява е приложима изключително за ситуацията, когато обектът се движи по едната координатна ос, примерно Х, т.е. има само една компонента на скоростта в дадената отправна система. Просто при това условие е изведена. Ако искаш да работиш с по-сложно движение, трябва да ползваш пълната матрица за лоренцовото преобразуване.

Имаме две компоненти на скоростта, които допринасят за скъсяването - вертикална и хоризонтална. Вертикалната сплесква еднакво всички размери по Х, хоризонталната - по вертикала. В резултат капакът пак остава правоъгълник, но с по-малки размери. Но това най-добре се вижда, ако разгледаш избрани точки вормиращи контура му. Няма как да стане успоредник (той и правоъгълника е успоредник, но разбираш за какво става дума ).

Хоризонталното движение идва от това, че се движат относително две отправни системи - тази, в която капакът и пресата са в хоризонтален покой, и друга, в която пресата барабар се движи хоризонтално. Самото движение на капака става композиция, от векторната сума на вертикалната му скорост и относителната скорост на системите. Но това не ти върши работа по-нататък Но за да определиш евентуално някаква промяна във формата на капака, трябва да разгледаш поне две точки от лявата му стена (които в системата на пресата са по вертикала, на едно и също Х), и две точки на сдясната му стена (които също са по вертикала в тази система). А като начало, трябва да опишеш положението на първата точка, после на втората. И стигаме до опростяването, което ти предлагах преди време. Но действай, няма смисъл от повече приказки.

Така е, с изключение на това, че не ти трябват ЛТ на капак към преса (резултатът го имаме по условие - такава ЛТ ще ти даде връзка на координати на капака в собствената му система, каквито не ги знаем, към подвижния падащ капак, който е описан по условие). Достатъчно ни е описанието на вертикално движещият се капак в системата на пресата, трябват ти само ЛТ на същият капак в система в която се движи хоризонтално.

Какво значи "реални"“ Те са математически израз, и като такъв са абстракция, абстракциите са мисловни конструкции, и само като такива са "реални". Но като математически изрази те дават предсказания на теорията, и тези предсказания реално се потвърждават. Това е всичко, което се изисква от тях Условието е това, но въпросът е твоят чертеж защо е толкова крив, и това май се опитваме да уточним? При вертикалното движение на капака (в системата, в която отсъства хоризонтално) за какво са ти ЛТ? Кой параметър зависи от тях? Забележи, не ни интересува нищо в системата в която капакът е напълно неподвижен, за да ползваме ЛТ натам.

Координатната система е инструмент на наблюдателя. Земята е само страничен артефакт тука Хм, капакът май не е подвижен спрямо пресата по задачата? Не помня, но и няма значение в случая, нужно е поне капакът да има и двете движения. В примера който описах, аз тръгвам обратно: първо разглеждам неподвижен по Х капак (в системата на пресата), там е в покой и само с вертикално движение, имаме класическа физика, всичко едновременно е на еднаква височина Y. Другата система, когато капака (с пресата или без нея) се движи и по Х, там се ползват ЛТ. Но там използвам готов известен резултат от тяхното ползване, относителността на едновременността. И резултатът от нея дава наклона. Можеш и да си го разпишеш, ако настояваш чак толкова.

Тя земята си я има под формата на Х-координатната ос. Колкото до накланянето на долният ръб, в основата му лежи относителността на едновременността. Ето: В системата, в която капакът не се движи хоризонтално, можем да разгледаме в конкретен момент две раздалечени по Х точки (на координати Х0 и Х1) на еднаква височина Y(t). Например в момент Т и двете точки ще бъдат на височина Y0. Тоест ще имаме две едновременни събития с координати (Х0,Y0) и (Х1,Y0) в момент Т. В системата обаче, в която капакът се движи хоризонтално, тези събития няма да са едновременни. Тоест, когато единият край е бил на височина Y0 в точка Х'0, то другият край в точка Х'1 няма да е на същата височина Y0, ще бъде там (по-точно е бил там) в друг момент (не едновременно с края Х'0) Което геометрически се изразява с наклон - в един и същи момент двата края са на различно Y. Същото се случва и с горният ръб. Но се свежда само единият край, не се извърта или деформира по друг начин целият капак..

Ами факт, ЛТ удовлетворяват вторият постулат. Значи е доказано, че такива трансформации съществуват Нещата са прости, имаш задача за търсене на трансформации при ограниченията наложени от постулатите, сядаш на буквите си и я решаваш. Или по пътя доказваш, че такита трансформации са невъзможни. Тая задача всъщност се решава алгебрично със гимназиалните знания. Ако ползваш само принципът на относителността, получаваш цял параметричен клас трансформации, които в зависимост от параметъра се свеждат и до Галилеевите, и до Лоренцовите трансформации. А по вторият постулат уточняваш този параметър и нещата заспиват до Лоренцовите трансформации. Можеш да разиграеш междинен вариант, скоростта на светлината като някаква функция от относителната скорост например, и пак ще получиш трансформации някакви. Мога да го изровя от записките си тоя начин, да научиш нещо и ти