scaner

Ето го днешното:

Бъркаш маса и тегло В еталона за маса не участва земното ускорение. Той е универсален.

Коментар от Константин Машовец относно резервите на руснаците на юг: Основните сили на Източния военен окръг на руските въоръжени сили (Оперативно-стратегическо командване "Изток") са почти изцяло ангажирани в бойните действия в Южната оперативна зона. 1) 5-та общовойскова армия (ОВА), всичките ѝ 3 основни формирования вече са ангажирани, по-специално: - 127-а мотострелкова дивизия (МСД) - на Бердянското направление - 60-а отделна мотострелкова бригада (омсбр) - в същия район - 57-а мотострелкова дивизия - южно от Бахмут 2) 35-та ОВА... Също така и трите ѝ формирования са разположени между Бердянското и Мелитополското направление (заема почти целия район, който обгражда град Полог, както от източния, така и от западния фланг, а също и самия град) - 38-и разузнавателен полк (направление Орехов-Полог (по оста на село Луговское). - 64-та отделна бригада - на север и североизток от града. - 69-а отделна прикриваща бригада (обрП) - северозападно от Полог и около града 3) 36-та ОВА вече е ангажирала едно подразделение, друго подразделение вече е започнало развръщането във втория ешелон в посока Бердянск - 37-и омсбр - отбранява се по посока на село Керменчик - 5-та отделна танкова бригада на юг от нея... 4) Най-малката армия от източния военен окръг - 29-а ОВА - всъщност е единствената, която все още остава в резерва на ГВ "Восток" (по-специално нейната 36-а омсбр)... Така става ясно, че противниковото командване в Южната оперативна зона в близко бъдеще ще трябва да вземе доста трудно решение, подобно на своеобразна дилема. - Или да поискат от ръководството на цялата "Съвместна групировка на въоръжените сили на РФ в Югозападния театър" да се подсилят с допълнителни сили и средства (което означава да ги прехвърлят от Главните сили "Център" или "Юг", т.е. от направленията Лиман, Бахмут или Авдеевка) - или да "оптимизира" оперативната си структура... чрез уплътняване на бойния ред на 58-и армейски корпус, който очевидно, дори и подсилен на някои сектори и направления с формирования на армиите от Източната армия и формирования на 49-а армия ... ще трябва да заеме главната отбранителна линия с "нещо", за да предотврати нейното пробиване. Което отвън изглежда много странно... защото в общи линии руските войски, поне формално, по нищо не отстъпват на украинските, които се опитват да настъпят тук... нито по численост на личния състав, нито по обем на основните видове ВВТ, разположени в тази оперативна зона. Нещо повече, противникът тук се отбранява, а не настъпва (съответно обективно има по-малка нужда от войски, отколкото ВСУ), има въздушно предимство и като цяло превъзхожда ВСУ по обеми на артилерията и средствата за ПВО. Понастоящем врагът е разположил в Южната оперативна зона 58-а армия, 49-а комбинирана армия, 22-ри армейски корпус (от Южния военен окръг), 5-а, 35-а, 36-а и 29-а комбинирана армия и поне част от силите (войските) на 68-и армейски корпус (от Източния армейски корпус). Позволете ми да ви напомня, че във всички сухопътни сили на РФ.... разполагат с общо 11 общовойскови и една танкова армия... Тоест, на практика врагът в момента се опитва да задържи окупираните от него южни райони на страната ни с половината от всички свои сухопътни войски. И все пак, това му създава големи трудности... (и както добавя Александър Коваленко по случая): Всъщност брауновото движение между ГВ "Днепър" и "Изток" показва това, което се говори отдавна - недостигът на месо от РОВ създава глобални проблеми. (https://t.me/zvizdecmanhustu/995)

Тънкият момент е, че двете измервания са свързани - те измерват интервал между едни и същи събития. Това е наблюдение, част от обективната реалност, не е субективна преценка какво трябвало да показват уредите. Обръщаш се с гръб, уредът отпечатва измереният интервал, и само го ползваш - нищо субективно няма. ИОС са равноправни само спрямо физическите закони, не спрямо обстоятелствеността. А обстоятелствеността е основна част от случващото се, което наричаме "реалност". Имаш две положение: - или измерването във всяка ОС да е извадка от някаква обща реалност; - или измерването във всяка ОС да характеризира една частна реалност. Как ще примириш като извадка от една обща реалност фактите, че за моментите на две събития в една система имаме A>B, а в другата A<B? Двете отношения не могат да са част от една по-обща реалност, те се изключват взаимно, а реалността не може да бъде противоречива Това че наблюдател е направил измерване не го прави субективно. Субективно ще бъде, ако наблюдателят формира резултата по някакви свои лични съображения, манипулирайки това което идва от уредите, или си доизмисля. И друг наблюдател със същите уреди получава друг резултат (тук не говорим за експерименталните грешки например). Тебе никой не те пита... И това е добре, ако тая работа ставаше с референдуми, нямаше да слезем от дърветата. Основно качество на науката е да обогатява нашите разбирания и да разширява дефинициите, които ползваме. А това става, когато нямаме друг изход - имаме нови факти, които не влизат в старата кожа. Или променяш парадигмата, или умираш. Е, новата парадигма, дошла със СТО, разширява и понятието за реалност. Човече, прочети малко философия. Как и от къде са дошли повечето понятия, с които сега работим? Какво е материя, историческият генезис и динамиката в развитието на понятието? Какво е движение, пространство, време? Какво е реалност, и как се променят тези понятия. И как от философията тези понятия минават във физиката, как се доуточняват и променят там. Защото физиката, химията, биологията се появяват много по-късно от философията, обособяват се едва някъде след 16-ти век. Тези основни понятия са дъвкани от философията векове наред преди да се специализират. Ти си мислиш че Господ Бог ги е закарфичил някъде тези неща Не, те се променят и уточняват. Базовата книжка на Томас Кун "Структурата на научната революция" също би ти поотворила очите. Всичко се променя, дори базовите понятия с които мислим.

Ами нали точно това казвам - в случая не виждат едно и също нещо. Или обективност изобщо няма (какъв е смисълът на това твърдение?), или се ограничава само в рамките на твърденията в една и съща система, т.е. е относителна, ако искаме да я има. Младенов, вече живеем в бъдещето. Ако толкова те мързи да прочетеш някоя книжка за просветление, питай изкуственият интелект. Гледай какъв реферат написа ChatGPT по въпроса: How does the concept of objective reality change in the light of special relativity? (Как се променя понятието за обективна реалност в светлината на специалната теория на относителността?) Концепцията за обективна реалност е от основно значение за разбирането ни за света и се отнася до идеята, че съществува една единствена, независима реалност, която не се влияе от гледната точка или състоянието на движение на наблюдателя. Специалната теория на относителността, разработена от Алберт Айнщайн през 1905 г., въвежда някои интригуващи идеи, които оспорват интуитивните ни представи за обективната реалност. Един от ключовите принципи на специалната теория на относителността е постоянството на скоростта на светлината във вакуум, обозначавана с "c". Според този принцип скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели, независимо от тяхното относително движение. Това води до някои контраинтуитивни последици, като например забавяне на времето и свиване на дължината. Дилатацията на времето (time dilation) предполага, че времето тече по-бавно за обект в движение спрямо неподвижен наблюдател. С приближаването на обекта към скоростта на светлината дилатацията на времето става по-значителна и времето на движещия се обект се забавя в сравнение с възприятието на неподвижния наблюдател. Това явление е експериментално потвърдено чрез различни наблюдения, включително измервания на бързо движещи се частици и атомни часовници. Свиването на дължината, друго следствие от специалната теория на относителността, означава, че дължината на даден обект изглежда по-малка по посока на неговото движение, когато се измерва от наблюдател в относително движение. Този ефект става по-забележим, когато скоростта на обекта се приближава до скоростта на светлината. Тези аспекти на специалната теория на относителността оспорват представата за универсално съгласувано "сега" и едновременни събития. Наблюдателите в различни състояния на движение могат да изпитат различни последователности от събития и могат да не се съгласят с подредбата на събитията. Това, което един наблюдател възприема като едновременно събитие, може да не е едновременно за друг наблюдател в относително движение. В светлината на специалната теория на относителността понятието за обективна реалност придобива повече нюанси. Вместо една-единствена, абсолютна реалност, имаме множество валидни гледни точки, всяка със собствена интерпретация на събитията. Реалността, преживявана от даден наблюдател, зависи от неговото относително движение и може да се различава от тази на друг наблюдател. Важно е обаче да се отбележи, че макар специалната теория на относителността да въвежда тези релативистки ефекти, тoва не означава, че всички аспекти на реалността са субективни или относителни. Фундаменталните закони на физиката остават последователни и обективни в различните отправни системи. Тези релативистични ефекти се проявяват в точно определена рамка и се отчитат чрез математически уравнения. В обобщение, специалната теория на относителността оспорва интуитивното ни разбиране за обективната реалност, като въвежда ефекти като забавяне на времето и свиване на дължината. Тя подчертава важността на отчитането на относителното движение на наблюдателя и признава, че различните наблюдатели могат да имат различни преживявания и тълкувания на събитията. Въпреки това все още съществуват обективни закони и принципи, които управляват физическия свят и осигуряват основа за разбиране на реалността в рамките на специалната теория на относителността. Защо циклиш като магаре на мост с някакви предразсъдъци, дето и за чеп за зеле не стават, както се изразяваше един бивш съфорумец? Тренирай това дето е между ушите.

В една ОС събитието А е преди събитието В. Факт. Това обективна реалност ли е? Ако да, то в друга система обаче събитието В е преди събитието А (относителност на едновременността). Това противоречи обаче на обективната реалност, установена с по-горният факт. Значи, всички измервания във всички ОС (или поне в много от тях) - освен в една - са фалшиви, не са реални. Е, сега възниква въпросът - как избираме системата в която измерванията са реални, единствената система в която можем да установим обективната реалност? Или всяка система си има собствена обективна реалност?

Протяжността е качество. Абсолютността на качество е особен въпрос. Качеството може да го има, може да го няма, то може да се проявява при някои взаимодействия, при други да не се проявява. В това отношение всяко качество е относително. Тъй като обектът проявява протяжност във всяка система, това е най-близкото до твоето твърдение "протяжността на този обект винаги е една и съща във всяка от системите" - има я протяжността. Тук нямаме количествено определение. Количественият израз на протяжността идва, когато я съпоставиш с друга протяжност - с тази на еталона. И резултатът е число - дължината. Тоест ЛТ се прилагат не по отношение на протяжността като такава, а към отношението, наречено "дължина", защото само то може да участва в количествени връзки. Докато протяжността е изключителна характеристика на обекта, дължината е отношение между тази характеристика и измерващият.

Никаква философия няма. Който е учил аналитична геометрия, от координатните трансформации тръгва. А ЛТ са точно това и нищо по-различно.

В не всички ситуации са синоними. В случая не са. "Варира" в случая значи "различен", не променлив. Дадох ти пример - промяна на скоростта е свързана с ускорение, тука ускорения няма. Ако ползваш некоректни синоними в такива ситуации, предаваш некоректен смисъл. Което е недопустимо. А ако не се пънеш да сравняваш директно величини между системите, каквото е правилото, нямаше изобщо да затъваш в такива проблеми. Коректното използване на общоприетата терминология е призвано да предава правилно смисъла. Ти като си превеждаш от чужд език, ползваш ли речник, или за по-лесно ей така си измисляш?

И аз му подсказвам, че се дави в терминологията, ама бавно му увира главата А измисляйки си, отива у киреча с интерпретациите на това "измислено". Защо си го причинява?

Ми не е променлива. А че не се променя, ето ти още един пример. Ти мериш в една система един размер на обекта. Ускоряваш се, отиваш в друга система, и там мериш друг размер. Обаче забележи тънкото положение - ти не си въздействал по никакъв начин на обекта, само го наблюдаваш от друга гледна точка, следователно не може да твърдиш, че той си е променил дължината. Ти измерваш друга дължина, но обектът не се е променил. "Промяна" като термин в случая отива на кино Този пример показва още, че "размер" не е величина, характерна само за обекта, а че е отношение между обекта и измерващият го. А отношенията нямат ограничение да не са различни, когато съставящите ги са различни. Така че забрави директно сравнение на такива величини - за това са измислени координатните трансформации. Тогава няма да имаш проблеми да търсиш заместител на "промяна" Самият опит директно да сравняваш величини вече те въвлича в объркване, ако се огледаш. Повтарям, запомни - величини измерени в различни ИОС се сравняват само чрез координатни трансформации - в случая ЛТ. Директното сравняване няма физичен смисъл. При директно сравняване не може да говориш нито за променливи, нито за константи, нито за табуретки...

При галилееви трансформации скоростта на светлината е променлива, дори в една и съща система тя зависи от посоката. Но това е различен тип промяна от това което обсъждаме. "Промяна" не винаги има смисъл, когато разглеждаш количествени стойности на някаква величина в различни ОС, дори и в класическата физика. Ето ти пример. Скоростта на един обект в една система е една, в друга система е друга, в трета може да е нула, или да е с друга посока. Променя ли се скоростта на обекта? Не, не се променя Промяна на скоростта означава ускорение. В нито един от горните примери няма ускорение, следователно не може да говориш за промяна на величината "скорост". Друг термин трябва да ползваш, несвързан с "промяна". Може да кажеш че е различна, но не че се променя. Е, същото е и с твоя "размер". Не, не се променя размерът при различни отправни системи Във всяка той е различен.

За промяна можеш да говориш, когато мериш с един и същи еталон. Или с еталон, който се контролира от друг. Всичко това е възможно само в една и съща отправна система. При намесване на много системи, елементарно се вижда че спрямо еталона в една система другият не съвпада с него, горното правило е нарушено. Тоест значения получени в различни системи, не може да сравняваш директно - което ти се опитваш да правиш, и което сравнение няма никакъв физически смисъл. Сравненията на величини между различни системи се правят - по правило - само с лоренцови трансфортмации. Ти нарушаваш това правило, и получаваш боза с косми Дали се съгласяваме че еталоните са еднакви - това в случая няма значение. Ти ги използваш в различни условия - единият се движи спрямо другият. Това е достатъчно за да не можеш директно да сравняваш резултатите от измерванията. Да не говорим за някаква "промяна" в размера. Промяна може да разглеждаш само в една и съща система общо време. Величини получени в различни системи общо време, както в случая, не могат директно да се сравняват (отново нуждата от ЛТ). И това обезсмисля всякакви тръшкания на тема "промяна".

Това не означава, че размерът се променя. Напротив. В твоето твърдение има смисъл толкова, колкото и в следното: размерите на един обект са различни, като го мериш с различни еталони. Демек, като сменяш еталона, размерът се променял А променя ли се? Или пропускаш най-важното?

Чие движение е неинерциално? Ако е това на пръчката, то на нея и действат най-различни сили, и няма проблеми тя да се мачка как си искаш. А ако е на наблюдателя, какво очакваш да се случи, когато на пръчката не действат сили? Остави тази имплозия на мира Имплозия има, когато вътрешното и външното налягане се уравновесяват с някаква конструкция с крайна здравина, и разликата на налягането надхвърли тази здравина. Тогава преградата се чупи, тя не може да задържи формата на обема, и имаш бързо сплескване, със скок. В нашият разглеждан случай няма такова гранично състояние, никога (в нито една ИОС в която наблюдаваш) няма да има нито имплозия нито експлозия. А ако ускоряваш самата пръчка, всичко зависи от конструкцията (и от химичният състав примерно) и от начина на прилагне на ускоряващите сили. Ако е плътна, също няма критична точка в която да се сплесква с имплозия.

Иван?

Поуката е, че винаги като решаваш задача, трябва да я осмислиш и да знаеш какво правиш. Заместването на числа във формули е последната дейност от веригата, предхождана от доста по-важни и нужни. Инерцията в мисленето е равносилна на предразсъдъците - и двете водят до грешни резултати

Една проста математическа задачка, за разтоварване и за проверка на знанията от училището. Тестът е сериозен! Даден е правоъгълен триъгълник ABC с хипотенуза АС=10 см и височина към хипотенузата ВН=6 см. Колко е лицето на триъгълника? Не бързайте

Тук нещата не опират до интелект. Това са някакви заучени училищни щампи, които случайно уцелват правилно място. Абсолютно му е ръждясал пътя, по който може да му влезе нещо ново.

Хм, какво значи "скъсява се"? Какъв е бил преди да се скъси, че да има място това твърдение? Ако винаги в тази ИОС обектът е бил с една и съща дължина (инерциално движение), защо да твърдим, че се скъсявал? Не е ли нонсенс това? И от тука цялата гама недомислици, която това си влачи? А имплозия има само когато на обекта действат неуравновесени сили. Което не е нашият случай.

Значи нищо така и не ти е просветнало. Е, иначе щеше да е изненада

Тоя таваришч съвсем се пропи напоследък. Кой ли го взема насериозно? Освен цирозата... Ето бъдещето, което се очертава: «В России всё наладится, когда вдова Медведева придёт в тюрьму к Путину узнать за что застрелили Миллера на похоронах Сечина...»

Седмичният обзор от "Обектив":