scaner

Ми не е променлива. А че не се променя, ето ти още един пример. Ти мериш в една система един размер на обекта. Ускоряваш се, отиваш в друга система, и там мериш друг размер. Обаче забележи тънкото положение - ти не си въздействал по никакъв начин на обекта, само го наблюдаваш от друга гледна точка, следователно не може да твърдиш, че той си е променил дължината. Ти измерваш друга дължина, но обектът не се е променил. "Промяна" като термин в случая отива на кино Този пример показва още, че "размер" не е величина, характерна само за обекта, а че е отношение между обекта и измерващият го. А отношенията нямат ограничение да не са различни, когато съставящите ги са различни. Така че забрави директно сравнение на такива величини - за това са измислени координатните трансформации. Тогава няма да имаш проблеми да търсиш заместител на "промяна" Самият опит директно да сравняваш величини вече те въвлича в объркване, ако се огледаш. Повтарям, запомни - величини измерени в различни ИОС се сравняват само чрез координатни трансформации - в случая ЛТ. Директното сравняване няма физичен смисъл. При директно сравняване не може да говориш нито за променливи, нито за константи, нито за табуретки...

При галилееви трансформации скоростта на светлината е променлива, дори в една и съща система тя зависи от посоката. Но това е различен тип промяна от това което обсъждаме. "Промяна" не винаги има смисъл, когато разглеждаш количествени стойности на някаква величина в различни ОС, дори и в класическата физика. Ето ти пример. Скоростта на един обект в една система е една, в друга система е друга, в трета може да е нула, или да е с друга посока. Променя ли се скоростта на обекта? Не, не се променя Промяна на скоростта означава ускорение. В нито един от горните примери няма ускорение, следователно не може да говориш за промяна на величината "скорост". Друг термин трябва да ползваш, несвързан с "промяна". Може да кажеш че е различна, но не че се променя. Е, същото е и с твоя "размер". Не, не се променя размерът при различни отправни системи Във всяка той е различен.

За промяна можеш да говориш, когато мериш с един и същи еталон. Или с еталон, който се контролира от друг. Всичко това е възможно само в една и съща отправна система. При намесване на много системи, елементарно се вижда че спрямо еталона в една система другият не съвпада с него, горното правило е нарушено. Тоест значения получени в различни системи, не може да сравняваш директно - което ти се опитваш да правиш, и което сравнение няма никакъв физически смисъл. Сравненията на величини между различни системи се правят - по правило - само с лоренцови трансфортмации. Ти нарушаваш това правило, и получаваш боза с косми Дали се съгласяваме че еталоните са еднакви - това в случая няма значение. Ти ги използваш в различни условия - единият се движи спрямо другият. Това е достатъчно за да не можеш директно да сравняваш резултатите от измерванията. Да не говорим за някаква "промяна" в размера. Промяна може да разглеждаш само в една и съща система общо време. Величини получени в различни системи общо време, както в случая, не могат директно да се сравняват (отново нуждата от ЛТ). И това обезсмисля всякакви тръшкания на тема "промяна".

Това не означава, че размерът се променя. Напротив. В твоето твърдение има смисъл толкова, колкото и в следното: размерите на един обект са различни, като го мериш с различни еталони. Демек, като сменяш еталона, размерът се променял А променя ли се? Или пропускаш най-важното?

Чие движение е неинерциално? Ако е това на пръчката, то на нея и действат най-различни сили, и няма проблеми тя да се мачка как си искаш. А ако е на наблюдателя, какво очакваш да се случи, когато на пръчката не действат сили? Остави тази имплозия на мира Имплозия има, когато вътрешното и външното налягане се уравновесяват с някаква конструкция с крайна здравина, и разликата на налягането надхвърли тази здравина. Тогава преградата се чупи, тя не може да задържи формата на обема, и имаш бързо сплескване, със скок. В нашият разглеждан случай няма такова гранично състояние, никога (в нито една ИОС в която наблюдаваш) няма да има нито имплозия нито експлозия. А ако ускоряваш самата пръчка, всичко зависи от конструкцията (и от химичният състав примерно) и от начина на прилагне на ускоряващите сили. Ако е плътна, също няма критична точка в която да се сплесква с имплозия.

Иван?

Поуката е, че винаги като решаваш задача, трябва да я осмислиш и да знаеш какво правиш. Заместването на числа във формули е последната дейност от веригата, предхождана от доста по-важни и нужни. Инерцията в мисленето е равносилна на предразсъдъците - и двете водят до грешни резултати

Една проста математическа задачка, за разтоварване и за проверка на знанията от училището. Тестът е сериозен! Даден е правоъгълен триъгълник ABC с хипотенуза АС=10 см и височина към хипотенузата ВН=6 см. Колко е лицето на триъгълника? Не бързайте

Тук нещата не опират до интелект. Това са някакви заучени училищни щампи, които случайно уцелват правилно място. Абсолютно му е ръждясал пътя, по който може да му влезе нещо ново.

Хм, какво значи "скъсява се"? Какъв е бил преди да се скъси, че да има място това твърдение? Ако винаги в тази ИОС обектът е бил с една и съща дължина (инерциално движение), защо да твърдим, че се скъсявал? Не е ли нонсенс това? И от тука цялата гама недомислици, която това си влачи? А имплозия има само когато на обекта действат неуравновесени сили. Което не е нашият случай.

Значи нищо така и не ти е просветнало. Е, иначе щеше да е изненада

Тоя таваришч съвсем се пропи напоследък. Кой ли го взема насериозно? Освен цирозата... Ето бъдещето, което се очертава: «В России всё наладится, когда вдова Медведева придёт в тюрьму к Путину узнать за что застрелили Миллера на похоронах Сечина...»

Седмичният обзор от "Обектив":

Ти се справи с по-простите неща, в тоя "хаос" така или иначе няма да се оправиш. За да драпаш в тая посока, добре е да усвоиш училищното знание за неизброимост на числата, и свързаното с него неизброимост на геометричните точки. Щото без такива знания, няма какво да се взираш в чуждите противоречиви възгледи Собствено мнение без знания няма да струва нищо, а може да си докараш и някаква депресия.

Кратък коментар на Александър Коваленко за положението на фронта: Линията за снабдяване в Запорожка област се пука по шевовете, а на някои места дори е скъсана. Най-трудната отбранителна линия на окупатора, където е съсредоточен максималният ресурс за спиране на СОУ с помощта на противопехотни мини и капани, всъщност е пробита. По Мокър Ялам продължава предимно дистанционната артилерийска работа по посока на Старомлиновка, която е опорен пункт вече на втората линия на РОВ. Освен това обстрел се води и по тиловата трета линия, което понякога води до унищожаване на системите за ПВО. Също така тече процес на привеждане в съответствие на десния фланг, от който редовните войски са се изтеглили на 2-ра линия по направлението Орлинское-Любимовка-Новозлатополски опорни пунктове, оставяйки в полетата ПО " Щорм-Зек" и мобилизираната сбирщина. С други думи, явно няма надежда за запазване на РОВ в този сектор. Ситуацията в района на Роботино е много сходна. Съдбата на населеното място може да се реши през следващите няколко дни, като се има предвид, че нищо сериозно не спира СОУ в този район. Линията за снабдяване в тази посока е пробита и РОВ обмисля да се изтегли към нова линия, но има един нюанс. Ако Роботино бъде освободено, пътят 0408 ще насочи окупаторите през Новопрокопивки, Илченково и Сладка балка. С други думи, най-логично би било окупаторите да избягат веднага и без да поглеждат назад към Токмак. В противен случай нищо добро не ги очаква на това място, освен лотарията 200-300-400. В района на Малая Токмачка 38-и ОМСБр и БАРС не са в състояние да се справят с удържането на натиска на СОУ и в близко бъдеще не изключвам така наречената "каскада" в посока Полог. Тази кулминация вече се вижда, особено като се имат предвид загубите на окупаторите и пропорционалността на ресурса в местността. В този контекст изглежда съвсем логично да видим възобновяване движението на СОУ в посока Дорожнянка и Марфопиля. Зоните на отговорност на 177-а ОП на морската пехота и 64-а ОМСБр. Тоест натискът върху Полог ще нараства не само от десния фланг, но и от север. Обобщавайки всичко гореизложено, отбелязвам следното... Юли ще е горещ месец.

Никой не отрича личното размишление. Но е добре това да е размишление над вече натрупаният опит на другите, и едва когато той липсва, на собственият получен чрез пробите и грешките. Хората отдавна са го разбрали - "мъдрите се учат от грешките на другите"

Любопитна спекулация по повод тайното посещение на шефа на ЦРУ в Украйна, предложена от BILD: 50-50: западните разузнавателни служби прогнозират политическата смърт на Путин. Какъв е смисъла на тайното посещение на шефа на ЦРУ в Украйна... САЩ, Китай и Украйна се подготвят за транзит на властта в Русия Западната преса, говорейки за тайното пътуване на директора на ЦРУ Уилям Бърнс до Киев, почти го превърна в куриер: казват, че е прелетял половината свят, за да потвърди задължението на САЩ да споделят разузнавателни данни с Украйна (не беше ли възможно за това да изпратят SMS на Буданов?). Освен това никой "някак си" не забеляза, че седмица и половина по-рано Бърнс беше посетил Китай също толкова инкогнито. Ще се смеете, както съобщава Ройтерс, с подобна цел: "Директорът на ЦРУ отбеляза важността на поддържането на отворени линии за комуникация в каналите за разузнаване". Какво пропускаме: Западните разузнавателни служби с 50% вероятност смятат, че върховният главнокомандващ на бункера "няма да преживее" следващите три месеца в политически план. Путин се държи зле и има слабо влияние върху властовите елити, които се крият зад руската тайна служба ФСБ. Този т.нар. елит, т.е. приближените на Кремъл, ще се опитат да заменят слабия си лидер с по-силно лице. Организаторът на преврата изобщо не е Пригожин, той е само инструмент на онези, които са решили да инсценират бунт на придворните срещу техния господар. Въстанието не е завършило, ние сме вътре в борбата за власт в Руската федерация. Путин може да провокира критично събитие, за да покаже на света своята сила. Тук трябва да се разшифрова, че фюрерът ще използва ядрената енергетика, включително Запорожската АЕЦ, по-скоро като заплаха, докато в действителност ще прибегне до по-малко токсичен саботаж, като взрива в Каховската ВЕЦ. Кремъл ще бъде незабавно наказан от САЩ за ядрените измами, но саботажът във ВЕЦ-а се размина без последствия. В южната част на Украйна има много техногенни обекти, различни химически заводи и др. Посещенията на Бърнс в Китай и Украйна бяха важна стъпка в подготовката за промените в Московията. Днес вече е ясно, че американското разузнаване е знаело предварително за плановете на бунтовниците на Вагнер. Нещо повече, някои данни сочат, че Пекин (който е близък приятел на ръководителя на ФСБ Патрушев) е участвал пряко в подготовката на преврата на Пригожин. В близко бъдеще част от наемниците ще се върнат в Африка и ще работят вече под шапката на китайските тайни служби, които прогонват руснаците от този континент. За да се реализира правилно залогът "50/50" за бъдещето на Путин, Патрушев и другите старши в Кремъл трябва да изпълнят някои деликатни задачи. Логично е да се предположи, че става въпрос за преформатиране на военните планове на Москва: Москва трябва да избягва по-нататъшни техногенни катастрофи в Украйна, тъй като това би направило недоговороспособен Патрушевият екип. Освен това трябва да бъде променен форматът на войната: вместо "неограничено във времето "СВО" до последния руснак", Кремъл трябва да формулира готовност да търси изход от патовата ситуация. Тоест първата задача на ФСБ е да реши "казуса на Путин". Косвено тази хипотеза се потвърждава и от изтичането на информация за тайното посещение на директора на ЦРУ в Украйна: Бърнс е разговарял с украински официални лица именно за предстоящите преговори на Украйна с Русия, но вече от позицията на силата: става дума за прекратяване на огъня и освобождаване на окупираните територии. Това са контурите на плана засега, но той изглежда реален, може би дори повече от 50 процента. В края на краищата сега слугите на Путин не само искат промяна, но вече разбират: тя е възможна.

Путин разкрива "държавна тайна": ЧВК "Вагнер" никога не е съществувала Виталий Портников (рубрика "Гледна точка") Дори седмица след бунта на Вагнер все още не знаем как всъщност е завършил неуспешният бунт на Евгений Пригожин, за какво се е договорил ръководителят на компанията "Вагнер" с беларуския владетел Александър Лукашенко и ръководителя на ФСБ Александър Бортников и каква ще бъде съдбата на така наречената "частна военна компания" и нейните наемници. Но това, което можем да кажем със сигурност, е, че никога не е съществувала никаква частна военна компания (ЧВК) "Вагнер". Читателите и зрителите често са ме питали защо, когато говоря за Вагнер, често говоря за "така наречената частна военна компания". Нима компанията "Вагнер" не съществува? И тогава кой се е сражавал в Бахмут? Кой помага на режимите в Сирия и африканските държави? Не е ли това Вагнер? На този въпрос отговори руският президент Владимир Путин. Разбира се, военната компания "Вагнер" съществува, но тя не е частна компания. Тя е държавна собственост. Според Путин само за една година по време на мащабната война на Русия срещу Украйна руският държавен бюджет е похарчил 86 милиарда рубли за нуждите на тази уж частна компания. Руският социолог Алексей Рошчин е един от многото, които са изненадани. В профила си в социалната мрежа Рошчин саркастично отбелязва, че "ЧАСТНАТА компания е била изцяло финансирана от държавата". С други думи, тя не е била наистина частна. Това означава, че Вагнер е била държавна военна компания (ДВК). Такава компания се нарича Министерство на отбраната, така че защо да се създава още една ДВК? Общо взето, Путин разкри една стара "държавна тайна" - че в Русия няма ЧВК и никога не е имало, всички "частници" са същите държавни служители, които източват бюджетни пари. А Евгений Пригожин също потвърди, че цялото финансиране на "Вагнер" е извършено в брой, защото той обича парите в брой, нали разбирате. 86 милиарда - и всичко това в торбички, в петхилядни банкноти, от държавния бюджет!" Но това не е изненадващо. Специалните операции в чужбина са били неразделна част от дейността на съветските тайни служби. В Съветския съюз обаче - по начина, по който беше организиран икономически - по дефиниция не можеше да има нищо частно. Ето защо съветското ръководство просто трябваше внимателно да прикрива подривната дейност на служителите на Комитета за държавна сигурност на СССР и Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб. Имитация на ЧВК по руски образец В същото време Пригожин се оказва "фронтменът" на тази нова компания, която привидно е частна, но всъщност е държавна собственост. Ето защо конфликтът между Вагнер и Министерството на отбраната, Пригожин и Шойгу, е ведомствен конфликт. Такива конфликти са възниквали в Москва неведнъж. влиятелният министър на вътрешните работи по времето на Леонид Брежнев, Николай Щолоков, се сблъска със също толкова влиятелния ръководител на КГБ на СССР, Юрий Андропов. След смъртта на Брежнев Андропов става генерален секретар на ЦК на КПСС, а Щолоков е обвинен в корупция и се самоубива. След оставката на Щолоков Андропов назначава Виталий Федорчук, бивш офицер от КГБ и бивш ръководител на КГБ на СССР и Украинската ССР, за нов министър на вътрешните работи на Съветския съюз. И Федорчук извършва истинска чистка във ведомството на Щолоков, като уволнява десетки хиляди души от полицията. Министерството на вътрешните работи загуби от КГБ, както казват футболните фенове, на сухо. А Вагнер загуби от Министерството на отбраната. Сега то ще бъде частично разформировано и частично преформатирано. Част от наемниците ще отидат да работят за службите, с които тя винаги е била свързана, най-вече за Главното разузнавателно управление на Генералния щаб. Други може да бъдат уволнени и арестувани за корупционни престъпления. Походът към Москва Напълно възможно е бойците на една истинска частна компания все пак да имат възможност да достигнат до Москва. Но когато една правителствена агенция се бори с друга, действията на нейните представители - дори и да са въоръжени - по дефиниция са обречени на неуспех. Но сега вече знаем със сигурност, че никога не е имало никаква ЧВК "Вагнер". (https://www.radiosvoboda.org/a/putin-pryhozhyn-vahner/32484757.html)

Има си формули за всичко Експлозията и имплозията се различават по наляганията, които са вътре или вън от някакъв съд. Ако вътрешното налягане е по-голямо от външното, имаме предпоставка за експлозия, ако външното е по-голямо - имаме предпоставка за имплозия. Доколко ще се достигне съответното състояние, зависи от здравината на стените на съда. При потапяне в океана външното налягане е хидростатично. Определя се от дебелината на водният стълб върху дадена площ, и е приблизително 1 кг на всеки квадратен сантиметър за всеки 10 метра дълбочина. Например, ако се потопиш на 1 км, водното налягане ще бъде 1000/10 = 100 кг на квадратен сантиетър. Човек издържа на външно налягане максимум 3 кг на квадратен сантиметър, така че безопасно може да се потопява до към 30 метра. Над това налягане започва ускорен процес на разтваряне на газове в кръвта му. По това съотношение може да определиш какво ще бъде налягането на дълбочина 12 км, най-дълбокото място в океана. Това ще бъде 12 *100 = 1200 кг = 1.2 тона на квадратен сантиметър. Това е външното налягане. Ако използваш ядрен взрив за генератор на вътрешно противоналягане, то ситуацията е следната. При ядрен взрив в центъра на атомната бомба се вдига температура от порядъка на 100 милиона градуса, което води до налягане на плазмата от порядъка на 1 милиард атмосфери, или в по-понятни числа - 1 милион тона на квадратен сантиметър. Това е несравнимо повече от мизерните 1.2 тона, които му противодействат (според оценките по-горе). Сметките са от справочника за 1 килотон ядрен заряд. Тоест в земни условия няма как да получиш имплозия. Трябва ти много по-голяма планета с много по-дълбок океан Много грубо оценено, на дълбочина 10 милиона километра ще имаш равновесие на външното и вътрешното налягане. Опасявам се, никакъв съд няма да издържи да стигне такава дълбочина...

Двойниците на Путин се хвалят, кой какво правил по време на опитът за преврат:

Ти на тоя дебил не можеш да му налееш акъл. Няма къде...

Тъй де. Твоят подход е за всяко нещо да се тръгва от "Адам прави брадва", пренебрегвайки отдавна усъвършенстваната технология на подобните инструменти. Ако хората подхождаха по този начин, още щяхме да сме в пещерите. Колкото и романтичен да изглежда подобен подход Методът на дискусията е полезен, едва когато си натрупал нужният багаж. Но никой няма да те чака за да дискутира, ако вървиш по метода на пробите и грешките. С нищо няма да го изненадаш в подобна дискусия, не можеш да създадеш интерес към нея. Хората ходят на училище да учат някои неща не да стават доктори на науките. А просто да не си губят времето преоткривайки вече откритата топла вода. Но твоето време си е само твое

ЕС подкрепя план за използване на замразени руски активи в полза на Украйна На започналата в четвъртък среща на високо равнище лидерите на държави - членки на Европейския съюз, подкрепиха план за използване на замразени активи на руската централна банка в полза на Украйна за възстановяване на данъка върху доходите от тях. Това съобщи информационна агенция "Блумбърг". Лидерите на страните от ЕС по време на разговорите в Брюксел в четвъртък подкрепиха проучването на възможността за използване на печалбите от активите на руската централна банка. Според оценките печалбите биха могли да възлизат на около три милиарда евро годишно. ЕС планира да привлече подкрепата на страните от Г-7 по този въпрос. Според агенция Блумбърг Брюксел вече е разговарял с Вашингтон и дискусиите ще продължат през следващите дни и седмици, докато Великобритания по-рано е подкрепила плана за използване на печалбите. Европейската комисия се готви да представи по-подробно предложение преди края на лятото. Източник: Информаційний спротив

Ръководителят на ЦРУ Уилям Бърнс е посетил Киев през юни (още преди бунта на Прихожин). Украинските власти са го информирали за плановете си за контранастъпление, твърди "Вашингтон пост". Планът, според три източника на вестника, е следният: - възвръщане на значителна територия до есента - преместване на артилерийски и ракетни системи към границата на контролирания от Русия Крим - да се придвижат по-навътре в Източна Украйна - след това започване на преговори с Москва. "Русия ще отиде на преговори само ако се почувства застрашена (от Крим - бел. ред.)", заяви високопоставен украински служител. В сценария, одобрен от Киев, "украинските въоръжени сили ще спечелят лостове за влияние над Русия, като придвижат войски и мощни оръжия до ръба на границата на Украйна с Крим, вземайки за заложник полуострова, където е базиран ценният руски Черноморски флот". Според украински официални лица при хипотетични преговори Киев би се съгласил да не завзема Крим със сила, но би поискал от Русия да приеме всички гаранции за сигурност, които Украйна може да получи от Запада. Но "дали Украйна ще успее да осъществи тези планове за толкова кратък период от време, предстои да разберем", пише седмичникът. Тъй като контраофанзивата се движи бавно, Зеленски и генералите от ВСУ "са подложени на изключителен натиск от страна на западните държави, които предоставиха на Киев модерни оръжия и обучение на стойност милиарди долари преди контраофанзивата". (https://t.me/stranaua/112426)

Това което описваш е методът на пробите и грешките - най-неефективният метод да се достигне до някакво знание. При този метод изначално тръгваш от равновероятни за и против, и останалото е губене на време да се достигне до разлика в тези стойности. Докато при получаване на структурирано знание стартираш от вече установена от други разлика между за и против, и загубеното време и усилия за доуточняване са несравнимо по-малко. Тук няма значение дали всичко е относително или не. Така че другата форма на моят въпрос: защо трябва да си причиняваш това, което си причиняваш, като можеш да си го спестиш с доста по-голям успех, и съответно полза от спестеното време? И спестеното време да използваш за усъвършенстване на механизма, чрез който правиш всичко това...