
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16724 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
658
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
И чрез разстоянието на преминаващите обекти (и връзката му в В) определям съответствие с темпа на часовниците в В. И извеждам формулата от това сравнение. Формула, която показва, че ако А > B, то B < A, а не обратното според сбърканите представи Ми като не схващаш, аз какво да направя? Коня и реката, сещаш се... Не можеш. Айнщайн подробно е обяснил в статията си, защо часовниците трябва да са неподвижжни. За да не се лутат хората като тебе... Но ти не си се запознал с базовите положения, а се пуйчиш и философстваш? Не правя това. Правя нещо много просто - сравнявам темпа на движещ се часовник (в А) с общото време в една система (В) - нещо рутинно когато се работи с часовници. Както и да се движи един часовник, базата с която той се сравнява - по условие в СТО - са неподвижните часовници формиращи общото време. Всяко неразбиране тука води до сбъркани и вътрешнопротиворечиви представи, "забавяло се времето", забавяли се всички часовници". Няма таккова нещо, примерът го показа. Но явно разбирането на този прост пример е някаква неимоверна трудност? Тук не мога да ти помогна. Ти си доведен като коня при реката, сега трябва да се научиш да пиеш самостоятелно. Тръшкай се, пиле шарено, но се опитай и да мислиш логически.
-
Всичко си го има. Темпа на един часовник се установява според темпа на друг, няма друг начин. И това е част от задачата и формулата. Не напразно от системата на единичният часовник правим извод какъв е темпа му в другата система - и съответно темпа на часовниците от общото време там, с който се сравнява темпа му. В случая смяната на събитията в едната система е следствие - и носи информация - за темпа в другата. А това че ти не ги виждаш тези подробности, си е само твой проблем Спрямо какво е тази характеристика? Като се каже "оня часовник дава интервал 5 секунди в система В", спрямо какво са тези 5 секунди? Всичко го има в задачата, затова е толкова информативна. Но поговорката за коня при реката си стои... Стига си питал въпроси, чиито отговори се съдържат в задачата.
-
Две събития. Които характеризират темпа на часовника в неговата система. Интервал между същите две събития. Които характеризират темпът на същият часовник в системата в която той се движи. Което и дава възможност по формулата да се сравняват нещата. Но любопитното е друго - двата часовници, които също се движат в системата на самотния часовник, не демонстрират забавяне, а обратното, от където се и получи формулата И това е смисъла на номера.
-
Е, сега... Искаш да си утвърдиш предразсъдъка? Без да вникваш в материала?. Погледни примера който разписах по-горе. Той те опровергава - определено избрани часовници избързват Което елементарно те опровергава в теяи юрбулишки заключения. При две пресичащи се прави - каквато ситуация имаме с времевите оси - всички проекции са по-малки от оригиналите. И това не епротиворечие, не може да е противоречие и тук. Кашарта идва, когато говориш, че часовници се забавят, което не е верно - скъсяват се интервали. А такива грешки в преводите са способни да изградят всякакви дивотии в неукрепналия човешки мозък, ако им се разреши Забрави "забавяне на часовниците", защото това е твърдение с вътрешно пртотиворечие. Time dilation е свързано със скъсяване на интервали. И както демонстрирах в примера, те могат да се удължават, без никакви противоречия. Много важно е в непротиворечивата схема на СТО да не вкарваш свои противоречия. Изобщо, когато стъпваш на предразсъдъци, или на вътрешно противоречиви понятия за да разбереш света, вината за получената каша е само твоя Шпага, това не е вярно. Наблюдателят нищичко не може да каже за секундата в другата система. Той може само да оцени поведението на часовници, които наблюдава. И аз дадох поример, как такива часовници могат да дадат контраинтуитивен резултат. Това при положение, че си градиш интуицията на мантрата "изоставане на часовници, скъсяване на секунда", а не на реалното положение. Аз дадох конкретен пример и те помолих да оцениш само логиката, а ти нахлузи маската на предразсъдъците и почна със секундите... Не, не разбирам. Защото "забавяне на часовници" вместо "промяна на интервал от часовник" оплесква всичко. Не се сравнява секундата в една система със секундата в друга. Сравняват се интервали между събития. Интервалите между тези събития могат да са нула в една система, в друга да са различни от нула - относителност на едновременността. Е, часовници които измерват резултат нула за даден интервал, по-бързи или по-бавни са от часовниците които мерят ненулев резултат за същият? В една система може да има по-малък интервал между две събития, а в друга - по-голям, и това положение е абсолютно, съответно вярно и в обратна посока, обръщайки неравенството. Същото е и при часовниците, те също създават по подходящ начин събития. И по-горе написах пример, който показва, че може да си конструираме подходяща асиметрия така, че да счупи наложената представа за "забавяне на часовниците". Затова ако настояваш на това понятие, модифицирай го до по-вярното - "забавяне на избрани групи часовници". Жалко, че всеки тръгва да спори без нищо да е разбрал от написаното... Не искам да превръщаме този форум в лечебно заведение срещу предразсъдъците за хора, които не искат да се отърват от тях. Защото замисли се: твърдението ти в жълто само влиза в противоречие със себе си. А ти се опитваш да се аргументираш и да мислиш с такива противоречия? Ето: Ако за първата система секундата е 0.8 от втората, това ще рече че за втората секундата е 0.8 от втората, т.е. 0.8*0.8=0.64 от секундата на втората. Това ще рече че секундата на втората е 0.8 от секундата на първата, т.е. 0.64*0.8 от секундата на първата, и така до безкрай. И това идва от предразсъдъка с който се прави опит за разбиране, не от СТО. СТО казва, че ако интервал от една секунда в първата система се измерва като 0.5 секунди във втората, то същият интервал от втората система ще се измерва като 1 секунда в първата. Или интервал от 1 секунда във втората при тази ситъуация ще стане 2 секунди в първата. Запомни - не става дума за размера на секунди, а на конкретни интервали. Секундата като еталон не се променя, променят се интервали от по една секунда в определени ситуации. И както виждаш от примера, не всички, и не ввинаги в посока на скъсяване.
-
Младенов, ще ти стане по-ясно, ако не приказваш за "забавяне на часовници", а за скъсяване на интервали. Според геометрията на Минковски, времевите линии на двете ОС не съвпадат, кръстосват се. Две събития формират отсечка в пространство-времето. Ако тази отсечка лежи на мирова линия на часовник (неподвижен часовник в дадена ИС), то тази отсечка се проектира на времевата ос на другата система. В едната система времевата дистанция между двете събития ще е една - по мировата линия, в другата - друга, по проекцията. Това е скъсяването (или удължаването) на интервали. Твоята задача се свежда до следното. Във всяка система имаш неподвижни часовници. Тиктаканерто на часовниците формира еталонни отсечки по мировата линия на часовника. Отсечката по мировата линия на такъв часовник от система А се проектира на времевата линия на система В. И отсечка лежаща на мировата линия на система В се проектира на времевата линия на система А. Всяка система работи с проекциите дошли от другата, и отношението проекция/еталонна отсечка формира "скъсяване на интервал". Както виждаш, картинката не довежда до никакви противоречия.
-
Конкретно избрани часовници на Пенчо ще изостават спрямо общото време на Генчо. Други избрани часовници на Генчо ще изостават спрямо общото време на Пенчо. По принципа на схемата, която описах по-горе. Понятието "часовници назад" няма смисъл, защото системите нямат общо време - за Пенчо часовниците на Генчо в различни пространствени точки имат най-различни показания, едни напред, други назад, миш-маш. Както и обратното за Генчо. Забрави за табелката "подвижен", не помага
-
Ето го казуса по-подробно, барабар с решението. Нека в система А имаме неподвижен часовник, На всеки свой тик той излъчва сигнал, светва му лампичката. По този начин генерираме събития. Нека в система В имаме два неподвижени и сверени часовника (част от системата общо време. Нека разстоянието между тях е L. Тъй като система А се движи спрямо В, то часовникът в А ще се движи в В, ще прелита последователно над първия, после над втория часовник неподвижни в В. Нека сигнализацията от прелитащият часовник е така съгласувана, че първият сигнал да бъде излъчен когато прелита над първия часовник, вторият сигнал - когато прелита над вторият часовник. Така имаме две събития, случили се със всеки от часовниците в В. По този начин можем да измерим интервалът време между тези две събития, определен в системата В: T=L/v (v - скоростта с която прелита часовника). Сега да сменим гледната точка. Тъй като системата В се движи спрямо А, то двата часовника се движат в А, следователно дистанцията между тях ще бъде скъсена, Съответно интервалът в който ще се случват двете събития ще бъде по-малък Ако искаме да тръгнем от тази система, развъртаме всичко в обратна посока - движещите се в А часовници ще бъдат раздалечени в В (където са неподвижни), и всичко се повтаря както в правата посока. Разгледахме и двата случая - едната група часовници се движи в А, и самотният часовник се движи в В. Всички роли са извъртяни, и всяка добавя нужната информация към решението. Резултатът не зависи от никакви случайни избирания, жребий. Имаме Т > Т', и това не зависи от това на коя система лепваме етикет "подвижна" - те са равнопоставени, както е използвано в решението.
-
Двойка. ЛТ свързва координатите на едни и същи събития. Те казват - дадена величина в едната система която там има стойност А, в другата система ще има стойност В. И обратно, ако във втората система има стойност В, то в първата система ще има стойност А. Това е цялата философия, пряка линейна връзка, и тя не може да нарушава логиката, джуркайки неравенствата както ти си фантазираш. Учи материалната част.
-
И ти не си разбрала примера ми.... Времето нещо ли не е наред, географската ширина да е набъбнала от тоя дъжд....? А се движи спрямо В. Съответно В се движи спрямо А. Равнопоставеност, да не кажеш нечия гледна точка е надделяла. Формулата казва, че А се забавя спрямо В. Това не означава ли, че В се забързва спрямо А? Съсредоточи се на само тоя казус. За НЕподвижния наблюдател при А, очевадно В се движи. Или не? Всъщност, намесвал ли съм изобщо наблюдатели тука? От чия? Щом 2 > 1, от чия гледна точка е обратното? Тук 2 и 1 са периодите на часовниците. Човече, тук сме на полето на простата аритметика и логика, грам физика няма. Само неща, които трябва да ги знаеш до трети клас... А ти не се справяш с този тест.
-
Е как да не е вярно? Хайде пак малко Аристотелова логика: ако А е по-бавен от В, В по-бърз ли е от А? Или не знаеш? Формулата точно това казва. И тои с тоя багаж се пънеш над проблемите на СТО? Пълен сюрреализъм е настанал...
-
Дал съм ти различеен пример. Осмисли го най-сетне. Ти свързваш "забавяне на часовник" с етикета "подвижен". Няма такава връзка, това те въвежда в заблуждение. Справка - примера който дадох
-
Естествено че са една и съща. След като А е по-бавно от В, то В е по-бързо от А. Това казва формулата. А тая дивотия кой те излъга? Как ще определиш, че темпото в една система е по-бързо (спрямо кое?), ако в другата не е по-бавно? Единственото с което разполагаш са темпата в двете системи, може да ги сравняваш само едно с друго. И ти си заслепен от някакви предразсъдъци, вместо да се заровиш да видиш какво следва от теорията. Мисли бе, човек, имаш формулата. Смисъла и трябва да ти влезе в главата.
-
Точно това означава следствия от ЛТ. За конкретно приложение. Всички следствия - не само тези - демонстрират физическият смисъл. ЛТ за закономерности за събития, а вече какви събития ще разглеждаш, е частен случай. Младенов, колко поста вече се пуйчиш, без да си разбрал елементарниоят пример който съм ти написал? Баси тъпотиите... Не можеш да победиш предразсъдъците си... Жалко.
-
Това не е "физически смисъл на ЛТ", това са техни следствия. Както и много други. Не бъркай понятията. И запомни - няма "забавяне на времето", това е некоректен превод. Както ти показах, има само забавяне на определени часовници спрямо други часовници. И по Аристотеловата логика, вторите ще избързват спрямо първите. Трябва да обхванеш нещата в пълнота, не да се луташ с откъслечни цитати. Смисъла на такива цитати ти се губи, и почваш да си доизмисляш нужда от табелки Човече, черно на бяло съм ти демонстрирал примерът. Защо не се опиташ да го разбереш, ами фантазираш какво трябвало да прави Айнщайн, след като не го разглежда целият? Заслугата на Айнщайн е, че е формулирал базовите постулати на теорията. От там нататък Айнщайн не ти трябва, трябва ти ум за да проследиш логиката. Айде стига толкова с Айнщайн, пробвай да мислиш по проблема със собствени средства. Глупости. СТО не е религия, за да стъпваш на някакви догми. Смисълът се променя в зависимост от условието и обстоятелствеността на задачата. Айнщайн не е разгледал всички възможности, така че няма как да напреднеш с цитирането му
-
Младенов, Айнщайн разглежда най-опростен пример. Който и аз ти разгледах - подвижен часовник спрямо двойка неподвижни. И твърдението му е само за тази частна ситуация! Но обратната ситуация никой не я отменя, и аз ти я доразвих - двойката подвижни (част от общо време!) спрямо един стационарен избързват - по същата формула, няма как да е иначе. Замисли се, не става с механично лепване на табелки тая работа Така с откъслечни слова на Айнщайн, няма да схванеш нищо. Трябва да схванеш логиката и сам да я следваш. А тя не разчита на табелките, в никакъв случай. Не се чуди на физиката, опитай се да я разбереш. Тогава ще ти светне дълбоката логика във всичко. Чуденето е поради липса на разбиране - във всички сфери.
-
Човече, кой е стационарен става, като му лепнеш табелка "стационарен" на офиса примерно. Никъде в задачата не използваме това, защото не ни носи никаква информация. Едно че не знаем, две че не ни и трябва. Както виждаш, и без да знаем кой е стационарен, разбираме кои часовници се забавят Логиката не изисква да се знае кой е стационарен. И това е хитрата фитка на СТО. Повтарям го - това са само табелки, играещи ролята на някакви мисловни патерици - те не определят решението на задачите, само могат да спомогнат за по-голямо удобство. Решението не зависи от жребий. Тая мантра, която свързва забавянето на часовниците с табелката "стационарен" и "подвижен", е дълбоко антипедагогична, и както се вижда, води не само до заблуждения, а и до по-сериозни повреди... Забрави ги тея стационарности. Опитай се да се пробудиш за разбиране на нещата и връзките между тях.
-
Не определяме. Защото не се решават задачи по физика с такова "определяне", заблуждаваш се Този ти предразсъдък съсипва всичко в главата ти, за съжаление... Получаваме числото Т, когато разглеждаме единичният часовник в покой в системата А1. Получаваме числото Т', когато разглеждаме двата часовника в покой в системата А2. Изчерпахме всякакви "определяния". Имаме Т > Т', и това е абсолютно отношение, не зависи от отправната система и всякакви избори, зависи само от началната конфигурация в условието. И от тук неравенството еднозначно определя кой се забавя и кой не. Какво неясно има тук? За каквоии жребии сънуваш? За какво ти е абсолютен покой, и с какво ще го ядеш в такива бебешки задачки?
-
Защото в задачата изобщо няма жребий Опитай се да схванеш какво съм обяснил в примера, после се оплаквай. Така си много повърхностен.
-
В задачата ми точно това се разглежда. Чети внимателно, всички роли са анализирани. И резултатът е еднозначен - само единичният часовник се забавя Човече, научи се да градиш логически заключения само когато ти е ясно, че предикатите в съждението са верни. В случая очевадно не са, съответно стждението отива на кино.
-
Конфигурацията на часовниците определя кой избързва и кой се забавя. Няма жребии тука, няма избор. Просто не си вникнал в нещата и приказваш само празни приказки вече сто теми. Ето ти елементарен пример. Имаш в системата А1 неподвижен часовник. На всяка секунда той излъчва сигнал. По-общо, периодът с който тиктака е Т. В системата А2 имаш два часовника, сверени по общото време на тази система. Часовникът от А1 в тази система е подвижен, прелита край тях, и те измерват интервалът между две светвания (две събития!) като Т' (всеки часовник се сравнява с прелитащия при непосредствен контакт, затова са два). По формулата на Айнщайн Интервалът определен в системата А2 е по-малък от базовия, зададен в А1. Съответно часовникът в А1 върви по-бавно спрямо часовниците в А2. Какво става в системата А1, в която двата часовника са подвижни, а разглежданият единичен е неподвижен? Събитията с тиктакането са същите, следователно формулата свързва двата интервала по същият начин: Интервалът определен в системата А1 е по-голям от този определен в А2. Следователно, часовниците в А2 избързват спрямо часовника в А1. Някой да предрешава кой ще се забавя или не с някакъв избор? Няма такъв. Конфигурацията на часовниците зададена по условие определя решението. Асиметрията е винаги в условието. Аз от кога набивам в канчетата, че стационарен и подвижен са само табелки за бавноразвиващи се?
-
Ами вложи малко повече разбиране. Например, не всички, а само избрана група часовници се забавя спрямо друга група. Което значи, че часовниците от втората група избързват спрямо първата - както сочи и формулата.
-
Всякаква. Защото няма прилика.