scaner

Относително по-силно - спрямо самотното твърдение. Обобщението означава резултат от много еднозначни твърдения.

Не само истината, а и лъжата подлежи на проверка. Едва като резултат на проверката си получава етикета - истина или лъжа. До тогава си е голо индиферентно твърдение.

Но след като твърдението че "истината не съществува" не е истина, то истината съществува? Неависимо от всякакви сделки? Значи обобщаваме, че истината съществува? Което е много по-силно от едно самотно твърдение

Следователно това твърдение не е истина?

При работа с някакъв метод имаме две страни - методът, и ползващите го. Резултатът се определя и от двете страни, не е виновен само от методът. След като нямаме друг метод за обясняване на света, няма как да заключим нещо за наличният - няма с какво да го сравним (независимо от ползващите го), не можем да дадем оценка дали е безплоден или глупав. Следователно, много по-вероятно е използващите този метод да са ограничени и глупави, а просто да се оправдават?

Не е едно и също. Митологемата е измислица. А измислиците не са истина, защото са лишени от доказателства. Няма истини там. Има морални норми. С прости думи, препоръки. Разликата с истини е огромна.

Не е истина, още по-малко е факт. Това е митологема.

Статия от Калин Янакиев: Мир, с който няма мир https://kultura.bg/web/мир-с-който-няма-мир/ В дните около Нова година много хора си пожелават (а пожелават и едни на други) мир. За „мир“ говорят и много от световните политически лидери. И все пак мисля, че „мирът“, за който мъдрословят, че дори когато е „най-лош“, бил все пак по-добър и от „най-справедливата война“, представлява дълбока заблуда. Великият отец на Църквата блаж. Августин пише в своя основоположен труд „За Божия град“, че всяка война има в основата си всъщност мир, неудовлетворителен за онези, които пребивават в него; който сиреч е мир, с който… не може да има мир, с който не можем да се при-мир-им. А ако това е вярно (а то е вярно), то означава, че съвсем не всеки мир – дори най-лошият – е по-добър и от най-справедливата война. Обратно: един лош – неумно, сприхаво или направо несправедливо наложен мир, с който не можем да се при-мир-им, е даже онази утроба, която въобще ражда войните. Но ето защо лично аз въобще не искам (и не си пожелавам) през настоящата година в Украйна чисто и просто „да настъпи мир“, както ни повтарят лицемерците, надяващи се на него, едни –защото вече са наясно, че исканата всъщност от тях „пълна победа на великата Русия“ няма да се случи, а други – защото искат всъщност да престанат да помагат на украинците и да възстановят бизнесите си с Русия. Собствено първите сред тия лицемерци желаят не мир в Украйна, а поне частичен, поне някакъв успех на Русия в нападнатата от нея и героично, непримиримо съпротивляваща се вече три години страна. Искат следователно „мир“, с който престъпникът Путин, затънал в безизходицата от немощта на своите пълчища от санкциите на света – поне донякъде, поне към този момент би могъл да се примири, без обаче да се е примирил истински. И следователно искат всъщност… бъдеща при „подходящо време“ нова война на Путин. И обратно: желаейки да наложат „мир“ на съпротивляващия се украински народ с цената на отстъпването на редица негови територии (на които – ясно е на всички – агресорът ще извърши нови чудовищни чистки, репресии, престъпления) те – щат или не щат – искат да наложат на този народ мир, с който той няма как да се примири. И значи пак – зачеват бъдеща война. Просто я преместват от настоящето в бъдещето. И това е така, защото мирът въобще не е в състояние независимо от правдата. Мир по правда в Украйна ще настъпи (мир, а не мир-с-който-не-може-да-има-мир, т. е. отложена за в бъдеще война) едва когато и само когато агресорът – т. е. Русия – бъде победена, бъде изгонена от територията на нападнатата страна, та даже когато си плати за извършените от нея злодеяния. И още: мир ще настъпи, когато Путинова Русия бъде съкрушена, когато бъде накарана да капитулира, а самият Путин изчезне от световната сцена. Когато насаденият в неговата страна фашизъм бъде (по неизбежност със сила) съвършено изтрит. Защото ако той продължи да владее душите на руснаците, никакъв „мир“, наложен им от някого, няма да ги накара да се примирят с него. Едва след съкрушаването на руския нацизъм, казвам, може да бъде постигнат мир, а не просто мир, с който руснаците само до време ще са в мир, само по силата на настоящите обстоятелства ще са се при-мир-или. Но ето защо – колкото и да прозвучи стряскащо за някои, аз не искам през настоящата година просто да се „постигне мир в Украйна“, да се „седне на масата на преговорите“, да се предложат „оферти, приемливи и за двете страни“ (при това така, че те „да не могат да ги откажат“). Искам Украйна да победи агресора и искам агресорът да бъде победен, да бъде денацифициран. Това може да се сметне за желание за продължаване на мъката, но е същевременно желание за възтържествуване на правдата, само при което мирът ще бъде мир, а не мир-с-който-не-може-да-има-мир, сиреч зачеване на бъдеща война. Ще си позволя дори да бъда още по-краен. Неотдавна в свое интервю (публикуване в сп. „Култура“) руският журналист и писател Михаил Зигар, понастоящем живеещ в САЩ, с право отбеляза, че за разлика от победения с мирни, безкръвни революции късен комунизъм, непосмял да се изправи със сила срещу народите, въстанали срещу него, днешните диктатори – „взели си поука“ от това – вече са прекрачили довчерашното „табу“. Те са решени да стрелят срещу маси от своите народи, те – казано в наш български стил – не просто мърморят, че е „най-добре танковете да дойдат“, но и… докарват танковете срещу народите си. Видяхме този прекрачен рубеж преди четири години в Беларус, където „орките“ на Лукашенко и приятеля му Путин потопиха в реки от кръв наистина масовото въстание срещу диктатурата. В резултат от това в Беларус настъпи (и до днес цари) „мир“, който обаче по правда е не-при-мир-им – мир, наложен с кръв, мир, придобит с престъпления, мир-продължаващо се престъпление. По подобен начин днес в Грузия нейният диктатор Иванишвили заявява пред лицето на несекващите масови протести срещу режима му, че няма да отстъпи пред народа си и – убеден съм – в определен момент е готов да постъпи като Лукашенко. „Миротворците“ и тук ни казват, че желанието им е в Грузия „да не се стигне до гражданска война“, от която тази страна е на една крачка разстояние. Защото, видиш ли, мирът бил по-добър от всяка война. Аз пък казвам: ако днешните диктатори са готови да проливат кръвта на своите народи, по-справедливо е народите им най-сетне да се решат също да прекрачат предела на мирните протести, на мира и да… пролеят кръвта на диктаторите и „орките“ им, защото всеки съхраняван при тези условия мир би бил мир-с-който (по правда) не-може-да-има-мир и следователно е не мир, а замразена война. Ето защо аз бих желал и в Грузия и в Беларус през тази година не „да се съхрани мирът“, а да се постигне истински мир. Ако се налага, преминавайки дори през гражданска война с диктаторите, само чийто победен край ще донесе истински мир. А ако някой накрая се опита да ми каже, че онова, което заявявам в този текст е не-християнско, ще му напомня, че Псалом 34 св. цар Давид говори към Бога така: „Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло“. И след това Го моли: „Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай“ (Пс. 34:3–4). Е, и аз в съгласие с псалмопевеца искам през тази година от Господа същото. В книгата на прор. Иеремия пък сякаш направо днешните лицемерни „миротворци“ са разобличени с думите (отправени към тогавашните): „Лекуват раните на Моя народ лекомислено думайки: „мир! мир!“, а мир няма“ (Иерем. 6:14). Е, и аз в съгласие с пророка не искам да се нареждам в редиците на лекуващите раните на украинския, на грузинския, на белоруския, ако щете и на сирийския народ, като им повтарят „мир, мир“, когато… мир в същинския смисъл на думата все още е невъзможен.

Не става с усет тая работа. Тук е важно "изкуството" да проверяваш задълбочено.

Първият цитат си е чиста истина. Русия не произвежда микроелектроника, и за ракетите разчита именно на програмируемите контролери в пералните. До преди войната руските чипове се правеха в Тайван, докато тъпо не се простреляха в краката...

Именно за това е важно да се проверяват и анализират първоизточниците. Иначе определено ще се довериш на фалшификат.

Може. Ако има нужните основания за това. Но само конспирологическите идеи, че изборите били фалшифицирани (без никакви доказателства!), не са достатъчни. Или като въведе военно положение и суспендира конституцията. Но и това не е лесна работа, спомни си сагата на южнокорейският президент от преди месец.

Хайде вкарай малко юридическа грамотност, преди да го пишеш. Само съдът може да отменя избори. Президентът само може да се тръшка.

Русия е подложена на една от най-мащабните атаки: безпилотни летателни апарати удрят Саратов, Енгелс, Тула и Казан - има удари в петролно депо, НПЗ и заводи На кадрите се вижда пожар в петролно депо в Саратов и в завод „Оргсинтез“ в Казан. Използвани са около 200 безпилотни летателни апарата „Пекло“, „Бобёр“, „ Лютый“, „UJ-22“ и няколко ATACMS, пишат руските СМИ. https://t.me/insiderUKR/90501 https://t.me/nevzorovtv/24492 В Саратов отново е ударена горивната база на Енгелс-2, която горя почти цяла седмица и едва вчера докладваха, че пожарът е загасен, Ударът по Брянският химически завод вчера е част от тази атака.

Удари върху химическия завод и складовете в Брянск. В небето има огромно сияние. Предварително ударите са били от АТАКМС. Смята се, че ударът е бил нанесен по Брянския химически завод, наречен на 50-годишнината на СССР, в село Селцо, твърдят медиите. Това предприятие вече е било атакувано. Заводът произвежда взривни вещества и принадлежи на руския холдинг „Техмаш“, който участва в изпълнението на държавната поръчка за отбрана. https://t.me/Crimeanwind/73231 https://t.me/insiderUKR/90483

Малко по-горе, преди половин година го обсъждахме. И аз съм озадачен от едностранното мислене на участниците тук... Което само потвърждава позицията на Харари.

Типично руска традиция - всичко трябва да се засекрети. Логика в това няма смисъл да се търси...

Дилемата ИИ | Голям доклад за реалната заплаха от ИИ | На руски език Накратко: "Тристан Харис и Аза Раскин, специалисти по технологична етика и автори на известния филм на Netflix „Социалната дилема“, обсъждат как настоящите възможности на ИИ вече създават катастрофални рискове за функционирането на обществото. Как компаниите, занимаващи се с изкуствен интелект, са въвлечени в надпреварата за възможно най-бързо внедряване на технологията без подходящи мерки за сигурност и какво ще означава за нашите институции да преминат на следващото ниво на развитие в един свят след появата на изкуствения интелект. Този доклад беше представен на частна среща в Сан Франциско на 9 март 2023 г. пред водещи технолози и лица, вземащи решения, които имат властта да влияят върху бъдещето на големите езикови модели на ИИ. Презентацията беше направена преди стартирането на GPT-4." Оригинален филм на английски език: ТУК

Ами в зависимост от вида на теста, резултатите имат леки вариации. Например за Южна Кореа ТУК дават 106, ТУК дават 103, ТУК дават 102.35. За Северна Корея ТУК дават 100. Разликата между 100 и 103 не е голяма, и е съвсем обяснима предвид комунизма, при който са принудени да живеят в Северна Корея. Там колкото и да си умен, ще изпростееш в няколко поколения. Естественият отбор при комунизма фаворизира по-глупавите и изпълнителни.

Няма "азиатска раса" "Раса" тук е твърде общо понятие. По-коректното е "етническа група", това е единица която е генетично близка и се е развивала по сходен начин - което би повлияло и на гените. Само в Китай се наброяват 58 етнически групи. А какво разнообразие е в останалата част на Азия, къде са Индонезия и Филипините в тая етническа карта... По това индийците се различават и от европейците.

Двата вида интелигентност имат различно поведение през живота на индивида. В детството и ранната възраст и двата вида IQ са променливи, и измерването им се препоръчва след поне 10-годишна възраст. Флуидната интелигентност: тя нараства по време на тинейджърството, и достига своят пик някъде в интервалът 20-40 години. След това, до към 60 години започва леко да намалява. И след 60 години намалява значително. Основна причина е забавянето скоростта на когнитивните процеси. Социалната активност може да забави този процес. Силна роля тук играе и наследствеността. Кристализираната интелигентност до 40-годишна възраст расте благодарение на трупаните знания и опит. До към 60 години тя се стабилизира, но при някои хора може да продължи да нараства, в зависимост от начинът им на живот. Над тази възраст, ако няма когнитивни заболявания, този тип интелигентност остава стабилен. Спада при наличие на невродегенеративни заболявания. Интелектуалната стимулация поддържа и дори може да повиши този компонент.

От къде е видно? И ти ли не правиш разлика между интелигентност и знания? Защо? До къде се е свлякъл света...

да бе да. А образованите папуаси се представят по-добре от образованите вишисти индийци. Че и в Зимбабве са умни колкото индийците. Вероятно за това Путин подписа с тях споразумение за овладяване на околоземното пространство Маке, с тази упоритост да докажеш недоказуемото ставаш вече за смях. Няма как да стане. Спри се малко и поразсъждавай колко са вредни вкоренените предразсъдъци за света... И се помъчи някак да се отърсиш от тях. Няма как да се подготвиш. Тестовете всеки път са различни. Или имаш съответната съобразителност, за да се справиш, или я нямаш. Няма подготовка за това, не се заблуждавай. Маке, има два типа интелигентност - флуидна и кристализирана. Флуидната интелигентност е свързана със способността за решаване на нови проблеми, разпознаване на модели и адаптация към нови ситуации. Тази интелигентност се мери в тестовете за IQ. Кристализираната интелигентност е свързана с натрупаните знания, умения и опит, които човек придобива през живота. Това е резултат от образованието, това може да подобриш с тренировки, но това не се мери с тестовете за IQ. Научи материалната част, и не се излагай, тъжно е вече.

НЕ. Ти просто понятие си нямаш от материята, която се опитваш да дискутираш. Ей на, Янков даде пример - монголските пастири, дето образование виждат основно през кривия макарон, са много по-интелигентни от цялото западно полукълбо. А индийците, дето ги хвалиш с образованието и спътниците, са по-глупави от папуасите, либийците и афганистанците. Мисли над фактите. Извинявай, изглежда има долен праг на IQ, едва над който може да се схване разликата между знание и интелигентност. Под него двете понятия се ползват взаимозаменяемо... Има тестове и тестове. Зависи какво си решавал. Това са тестове за мислене, не за знания. За знания може да се подготвиш, за мислене - колкото Бог ти е дал. Образованието не е обучение по решаване на такива тестове. И идеята на тези тестове не е непрекъснато да ги решаваш, полза от това няма. Маке, не мислиш ли че е добре първо да се поограмотиш, после да пишеш, а не обратното както до сега? Пълно невежество проявяваш. То бива, бива, ама осъзнай се де... Мъкаааа...